НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
От него започва на север пространната
добруджанска
висока равнина.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Върхът на Изгряващото Слънце. Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна.
От него започва на север пространната
добруджанска
висока равнина.
Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв.
към текста >>
2.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в
Добруджа
, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край?
— Престъпно е да се сее омраза между два народа, престъпно е да се обижда по такъв начин цял един народ и да се създава настроение против живущите във видинския край румънци. Да предположим за минута, че те грешат, като пращат децата си да учат в Румъния, като гледат със симпатии към нашата северна съседка и т. н. Обаче, този ли е начина, с който ние ще ги привлечем към себе си — като ги обиждаме по всевъзможни начини, като ги наричаме „мамалигари" като заявяваме, че ще ги „натикаме в Дунава" и т. н.? Не! Достатъчно вече омразата е царувала в света!
... Ако ние се оплакваме, че румънците се отнасяли зле с нашите братя в
Добруджа
, защо и ние да постъпваме по същия начин с техните сънародници във Видинския край?
Да оставим вече старите методи! Да оставим Мойсеевия закон: „око за око, зъб за зъб! “ Нека започнем с любовта! Нека се отнасяме добре с румънското население във видинския край, нека го уважаваме и зачитаме. И тогава то по един естествен начин ще си заживее братски с нас.
към текста >>
3.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония,
Добруджа
, Тракия.
Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи. Народът да се сплоти около една надпартийна, надкласова, общонародна организация, която да си постави за задача да въдвори мир в страната като се даде нужната подкрепа и покровителство на всички нуждаещи се от такава, на всички икономически слаби народни слоеве. Да се опрости държавната машина до последния възможен минимум. Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия.
Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония,
Добруджа
, Тракия.
Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни. Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни. Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и благоденствие за своя народ и за цялото човечество. И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България.
към текста >>
4.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония,
Добруджа
, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н.
* Как изглежда пред очите на тия нови хора светлия идеал на бъдещата Балканска Федерация? Върху какви основи и с какви средства се изгражда тя? Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров. В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван. Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление.
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония,
Добруджа
, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н.
Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи.
към текста >>
5.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„
Добруджанска
" кв.
Една загадка, една нова и ценна наука, нужна за изучаване от всички. В окото вие ще видите физичния и психичен живот на човека. Всички органи в тялото имат своето място в чуден ред в окото. Едно цветно художествено табло с една художествена анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева. Веднага се запиши за абонат и изпрати стойността до издателя: Кирил Георгиев — скулптор ул.
„
Добруджанска
" кв.
618/5 — Варна. Тъмни сили. От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и сляп шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания. На много места те вършиха и вършат насилия над мирни български граждани — евреи и турци — без да са и най-малко предизвикани, без никаква причина, а просто така, от „родолюбие". Същите господа са считат за големи защитници и пазители на православието и много пъти вече употребиха своите изпитани методи в това направление.
към текста >>
6.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каквото е положението в Македония, почти същото е и в
Добруджа
и Тракия.
Македония ще остане завинаги ябълка на раздора и нейното население няма никога да види спокойствие. Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни. Ний няма да видим мир, няма да видим спокойствие, няма да видим благоденствие докато държим на националния егоизъм. Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров. Докато те слагат своите егоистични интереси над Истината и правдата, до тогава те ще страдат.
Каквото е положението в Македония, почти същото е и в
Добруджа
и Тракия.
И те са населени с един пъстър букет от различни народности, които не се разбират помежду си; и там националния егоизъм подклажда взаимните борби, и там няма спокойствие. Нека ний, българите, не се смятаме за съвършено невинни жертви! Ние сме направили досега много грешки, и продължаваме да ги правим и днес с нашето тясно националистично схващане и отношение към въпроса за балканското умиротворение. Разбира се, нашитe минали и сегашни грешки и нашия шовинизъм съвсем не могат да служат за оправдание на насилията и шовинизма на нашите съседи. И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма.
към текста >>
Същото нещо се отнася и за
Добруджа
и Тракия.
И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по-право техните правителства и ръководещи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма. Но да оставим ужасното минало и тежкото настояще и да видим какъв може да бъде изхода от това положение. Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация.
Същото нещо се отнася и за
Добруджа
и Тракия.
Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция. В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония.
към текста >>
Хърватско, Тракия и
Добруджа
, а може би и Турция.
Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия. Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония.
Хърватско, Тракия и
Добруджа
, а може би и Турция.
В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие. Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите. Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос.
към текста >>
Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония,
Добруджа
и Тракия.
Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т. н. трябва да започнат сами, отдолу: те трябва да възприемат идеята за Свободна Балканска Федерация и да я наложат на своите правителства. Трябва да се заинтересуваме всички, защото въпроса се отнася до кожата ни. Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си и да убиваме братята си ! ... За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят.
Вътре в границите на тази Федерация ще намерят своята свобода и Македония,
Добруджа
и Тракия.
Вътре в нея, от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Синьо, ние ще можем свободно да се движим, да работим, да търгуваме, да проявяваме всички свои творчески сили. Ще намерим много по-голям простор за културно развитие. Ще престанем да се самоизяждаме. Ще дадем пример на целия свят и ще направим първата стъпка към обединението на човечеството и осъществяването Всемирната Федерация на Народите върху цялото земно кълбо, което е нашето истинско Отечество. С. Калименов Как се насажда шовинизъм На 4.
към текста >>
което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в
Добруджа
и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници.
В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това.
което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в
Добруджа
и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници.
„Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух.
към текста >>
7.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний искаме излаз на Бяло море, искаме
Добруджа
и Македония, но никой няма да ни ги даде.
Не отричаме, че искреното и братско сближение с Югославия, без скрити намерения или опити да хитруваме, е единственото средство, за да получим това, което искаме от нея и да заживеем в мир и спокойствие. Ето защо, това сближение е горещо и искрено желано от целия трезвен български народ, с изключение на няколко горещи, неуравновесени глави, — жадни за бойна слава „легионери“ и „националисти". Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация.
Ний искаме излаз на Бяло море, искаме
Добруджа
и Македония, но никой няма да ни ги даде.
Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим. Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна политика, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация. Защото в нея и само в нея ний можем да достигнем своите законни национални аспирации. Само във нея ний ще можем да осъществим идеала за обединение на българското племе, да добием свободата на своите сънародници, без да се противопоставяме и да се борим с когото и да било. Единственото най-добро и най-разумно, не само за нас, но и за всички балкански народи, разрешение на заплетените национални въпроси, е в Балканската федерация.
към текста >>
8.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Завърна се от школата и в навечерието на заминаването си за
Добруджанския
фронт настигна ме ма улицата, поздрави ме и мълчейки тръгна до мене.
Отворих една голяма книга, подвързана в дебела подвързия, която се заключваше с бравичка. За мое щастие, книгата сега не беше заключена. На първата страница чета „Дневник“ 1914 г. А на следващата страница: „Той живееше до нас. Когато почувствах първият любовен трепет в гърдите си, погледнах, и неговите очи ми отговориха „Обичам те.“ " „Замина за офицерската школа без да ми каже дума, но душите ни говореха; те трептяха еднакво.
Завърна се от школата и в навечерието на заминаването си за
Добруджанския
фронт настигна ме ма улицата, поздрави ме и мълчейки тръгна до мене.
Не знаехме как да нарушим това приятно мълчание. Когато стигнахме до нашата къща, той каза с тъжен глас: — Утре заминавам за фронта, ела ако обичаш да ме изпратиш. И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори. Душите ни обаче говореха, те бяха наедно.
към текста >>
9.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Добруджански
на Н. В.
Той е съвършено здрав. Може да излъчва от тялото си статично електричество с няколко стотин волта напрежение и то при заряд от няколко микроампера. Сутрин неговите способности са по-големи, отколкото вечер. Сега той ще прави опити — дали това електричество не би могло да се използва за лечебни цели. СЪНЯТ В ОКОПА Истинска случка „Служих като подофицер в 20 пех.
Добруджански
на Н. В.
Кирил Княз Преславски полк, който заемаше Сеховската позиция на южния фронт, пред гр. Гевгелий. Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи. Всички бяхме в пълна бойна амуниция, понеже очаквахме нападение. Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън: Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам.
към текста >>
10.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поддържаше най-добрите мандри, продаваше породисти овце, които се диреха и ценяха по цяла
Добруджа
.
На сърце му беше легнала тая работа и душата си залагаше за нея. Твърде малък, той стъпи здраво на краката си и от рано се беше научил да управлява душата на стадото, което така добре познаваше своя господар. Когато баща му напусна Божия свят, овцете бяха малко. Днес, след толкова години, когато бръчка браздеше челото му, овцете на деда Груя бяха над хиляда. Стадата му се сочеха с пръст.
Поддържаше най-добрите мандри, продаваше породисти овце, които се диреха и ценяха по цяла
Добруджа
.
Дядо Грую беше шестдесет годишен. Висок и едър, с набита снага, тежка и бавна стъпка; със сурово, широко и затворено лице, с изпечена, мургава кожа, с прошарени мустаци виснали надолу, гъсти вежди, които скриваха взора му, студен и навъсен, със стисната уста, която рядко се смееше и живи очи, открити само за простора, той гледаше само далнината и овцете. Живее той далеч от близки, всред стадата си и богатата равна земя. Всред безкрайна степ расна той, там сети първа младост, там позна хората, които му останаха чужди, и далечни, за които знаеше, че мислят само за себе си и за имота си. Какво му даде простора и безкрайната равнина?!
към текста >>
Избяга от
Добруджа
.
Идеше му да скубе космите на главата си един по един. Беше като луд. Наблизо имаше голям, сух кладенец, дълбок и открит. Да ги не види, да ги погребе, като хора. И започна да ги мета една по една вътре, запуши кладенеца с пръст и напусна страшното място.
Избяга от
Добруджа
.
Мина Дунава и остана някъде далеч, не мил, не драг. Бяха се минали няколко години, когато той се върна в село, остарял и грохнал. Синовете пасяха стадата. Те не бяха така многобройни и тлъсти, но те погалиха неговите морни очи, смекчиха неговата мъка, разтопиха болката му. Тръгна една сутрин след тях.
към текста >>
11.
 
-
Договорът между България и Румъния за доброволното отстъпване на Южна
Добруджа
на България, е един пръв по рода си исторически акт, ако не в цялата история, то поне в тази на нашето столетие.
Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на свята, ще бъде възприето, оценено и използвано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива — Георги Радев Редакцията ИСТИНСКА ПОБЕДА Като общо правило, досега споровете между отделните народи и особено териториалните спорове, са се решавали чрез посредството на силата, т. е. на оръжието. Днес вече ние имаме един прецедент, по силата на който можем да кажем, бидейки напълно уверени в твърдението си, че териториалните спорове, и, изобщо, споровете между народите, може да се разрешават и без война.
Договорът между България и Румъния за доброволното отстъпване на Южна
Добруджа
на България, е един пръв по рода си исторически акт, ако не в цялата история, то поне в тази на нашето столетие.
Ако някой преди десет години кажеше, че е възможно да си възвърнем отнетите в края на миналата война земи по мирен начин, то мнозина биха го направили на луд. Днес тази „лудост“ е един факт. който никой вече не би могъл да оспорва. Може да се каже, че тук имат намеса други сили, че имаме едно особено стечение на обстоятелствата и т. н. Това няма значение.
към текста >>
Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за
Добруджа
.
Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път. Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост. почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това. което е наше, щом имаме тяхната подкрепа.
Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за
Добруджа
.
Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска. най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота – има Бог. живота — има Бог.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в
Добруджа
ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в
Добруджа
ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Добруджанският
и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор.
Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море.
Добруджанският
и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор.
Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Беше на
добруджанския
фронт, през средата на месец октомври 1916 г„ няколко дни преди атаката на Кобадинската укрепена линия.
Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време. Съобщава: Ив. Дойнов — София. Предупредителен сън. Спомням си много ясно.
— Беше на
добруджанския
фронт, през средата на месец октомври 1916 г„ няколко дни преди атаката на Кобадинската укрепена линия.
След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Синовете ми паднаха убити в боевете в
Добруджа
на 5 октомври и 30 ноември 1916 г.,но тяхната смърт аз я видех на сън през нощта на 6 срещу 7 август 1914 г., когато войната на запад беше пламнала.
Съобщава: Стеф. Р-ев (запасен подполковник — София). Пророчески сънища. Вследствие на постигналите ме нещастия, аз почти оглушах, съсипах се материално и изгубих физически сили. Но всички тия нещастия, и много още други през последните 11 години, видех предварително на сън.
Синовете ми паднаха убити в боевете в
Добруджа
на 5 октомври и 30 ноември 1916 г.,но тяхната смърт аз я видех на сън през нощта на 6 срещу 7 август 1914 г., когато войната на запад беше пламнала.
Сънувах, че съм на платото, намиращо се на височината северно от гр. Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла Добруджа чак до Тр. Тулча, равна като на длан; по разни места из нея се водят боеве между наши и чужди войски. В нашите полкове участват и синовете ми: капитан Боян и подпоручик Асен (произведен от офицерски кандидат) Бончеви. Разбирах ги с писма на често, но, като престанах да ги разбирам готвех се да тръгна по полковете да питам за тях.
към текста >>
Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла
Добруджа
чак до Тр.
Пророчески сънища. Вследствие на постигналите ме нещастия, аз почти оглушах, съсипах се материално и изгубих физически сили. Но всички тия нещастия, и много още други през последните 11 години, видех предварително на сън. Синовете ми паднаха убити в боевете в Добруджа на 5 октомври и 30 ноември 1916 г.,но тяхната смърт аз я видех на сън през нощта на 6 срещу 7 август 1914 г., когато войната на запад беше пламнала. Сънувах, че съм на платото, намиращо се на височината северно от гр.
Варна, при село Голяма Франга и виждам пред себе си цяла
Добруджа
чак до Тр.
Тулча, равна като на длан; по разни места из нея се водят боеве между наши и чужди войски. В нашите полкове участват и синовете ми: капитан Боян и подпоручик Асен (произведен от офицерски кандидат) Бончеви. Разбирах ги с писма на често, но, като престанах да ги разбирам готвех се да тръгна по полковете да питам за тях. Обаче, в това време се яви при мене полковник Недялков (видях добре лицето му и пагоните) — командира на бригада от 1-а Софийска дивизия, а по-сетне и началник на същата — и ми каза да не ходя да ги търся, защото Боян е убит далеч на С. И. от мястото, дето стоях, като ми посочи с ръка към това място, а Асен бил заклан с куршум в гърлото, тоже много далеч на С. 3.
към текста >>
4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из
Добруджа
, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с.
Мангалия), дето на 5-и с. м. бива убит, на 7-и донесен у дома и на 8-и погребан. Това село действително се пада на С. И. от местото, на което се видех в горния сън и на където ми посочи полковник Недялков. Син ми Асен, при тая мобилизация, се връща от Германия и като войник свършва школата на запас, подпоручици в Скопие и като взводен к-р в 6-а р.
4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из
Добруджа
, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с.
Балтаджещи, бива пронизан в сърцето с куршум. Мястото, дето е убит, се пада действително на С. 3. от местото, дето видях в съня си полковник Недялков. След боевете при с. Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми Александра.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
българите се биха против русите, които навлязоха в
Добруджа
, в съюз с други народи.
Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху принципите на експлоатацията на едните от другите, заграбването материалите и средствата на производството и подчиняване на слабите от силните. И макар тия принципи и методи да докараха много катастрофи, човечеството на земята още не се е опомнило и вразумило: народите воюват и взаимно се изтребват като животните. В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др. И, което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си: като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 год.
българите се биха против русите, които навлязоха в
Добруджа
, в съюз с други народи.
Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област. По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи.
към текста >>
НАГОРЕ