НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
31
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дясната страна на човека –
десен
крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили.
Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си.
Дясната страна на човека –
десен
крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили.
Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е.
към текста >>
2.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Същото се получава и при разменяне на
десен
и ляв крайник.
Опити на Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Axolotl, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задни крайници на зародиша и ги сменили: предните крайници турили на мястото на задните и обратно. А по форма предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място.
Същото се получава и при разменяне на
десен
и ляв крайник.
Десният крайник тогава става ляв и обратно. Някой може да каже, че това е станало като резултат от функцията на крайниците. Не, крайникът чрез регулативна способност е добил форма, съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/.
към текста >>
3.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава почвам да говоря и имам
чудесен
резултат.
Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората.
Тогава почвам да говоря и имам
чудесен
резултат.
- Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога. - Като обича всички, той е с Бога - той е сам.
към текста >>
4.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
към текста >>
Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения.
Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!
към текста >>
5.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това изживяване служи по един
чудесен
начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел.
В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан.
Това изживяване служи по един
чудесен
начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел.
Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори.
към текста >>
6.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това изживяване служи за един
чудесен
мост между изживяването на Петра и това на Павла.
В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан.
Това изживяване служи за един
чудесен
мост между изживяването на Петра и това на Павла.
Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува.
към текста >>
7.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина -
Десен
, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея.
Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот.
От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина -
Десен
, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея.
Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход.
към текста >>
8.
Математиката като метод за работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение
десен
милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба.
Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.
После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение
десен
милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба.
При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесието си. Ако не можете да правите тези опити, тези маневри мислено, когато се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Вие трябва да правите ред маневри като войници, за да калите волята си. Правете такива умствени маневри против това, от което най-много ви е страх. Трети опит: да кажем, че вие много се гневите; как ще въздействате върху този гняв?
към текста >>
9.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Учителят Беинса Дуно даде един
чудесен
анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото.
Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"? Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос.
Учителят Беинса Дуно даде един
чудесен
анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото.
Този ясен анализ отговаря на безбройните въпроси, които бихме могли да поставим върху истинската структура на Вселената. Ако не искаме да приемем ужасната идея (очевидно неправилна) за един непоправимо абсурден свят, не ни остава друго, освен да допуснем, че всичко това, което съществува около нас, е организирано според една йерархична структура. Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата). Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване. Д-р Константинов прави забележително ясен анализ на двете големи тенденции на съвременната философия: Материализъм и Идеализъм.
към текста >>
10.
03 Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Прекарахме
чудесен
ден в песни и разговори за Учителя.
До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха). Посрещнах ги с радост и ги попитах: „Какво ще правим, беседа ли ще четем? “. Йорданка каза: „Не, аз ти водя най-големите певици и музикантки, искам да развеселим този дом! “. Съпругът ми постоя малко при нас и се извини, че трябва да отиде на вилата и пожела на гостите да се чувстват удобно и спокойно.
Прекарахме
чудесен
ден в песни и разговори за Учителя.
Гостите останаха до 17 часа и си тръгнаха много доволни.
към текста >>
11.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
То направи
чудесен
подарък на Учителя - изобилие от светлина.
12 юли Петровден Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно.
То направи
чудесен
подарък на Учителя - изобилие от светлина.
В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин."
към текста >>
12.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Константин Дъновски, който спечели със своя
чудесен
характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци.
Константин Дъновски, който спечели със своя
чудесен
характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си.
към текста >>
13.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този
чудесен
човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли.
Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този
чудесен
човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
- Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
към текста >>
Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня
чудесен
достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов.
В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан.
Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня
чудесен
достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов.
В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>
14.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Ти си поемал този
чудесен
аромат, без да виждаш теменужките.
- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3. - Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю.
- Ти си поемал този
чудесен
аромат, без да виждаш теменужките.
Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.
към текста >>
15.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един
чудесен
алхимизъм на взаимно опознаване.
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието.
В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един
чудесен
алхимизъм на взаимно опознаване.
Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.
към текста >>
Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава
чудесен
, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.
Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците.
Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава
чудесен
, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.
Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм.
към текста >>
16.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В своето слово по един
чудесен
, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход.
Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм.
В своето слово по един
чудесен
, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход.
В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят.
към текста >>
17.
СКАЛИТЕ
 
- Борис Николов
Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един
чудесен
начин.
Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят – жълт, зелен, червен, чер, и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат да живеят те върху твърдите като стъкло скали? Как могат да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва, щом я нагрее слънцето?
Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един
чудесен
начин.
Водораслото съдържа хлорофил, значи въпросът за храната е разрешен; но то служи и за резервоар на водата. Какво става? Вечер, когато се захлади, въздухът осажда влагата по скалите и лишеят пие вода през нощта и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, при тези условия, би се затруднил.
към текста >>
18.
„ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“
 
- Борис Николов
Прекрасен свят,
чудесен
език!
Пъдпъдък се обажда отдалече, сегиз-тогиз ще премине плахо сърничка. Може и глигани да срещнете; те ровят за сладки корени и не са много страхливи. И мечки се навъртат наоколо. Предпазливата лисица има тук наблизо леговище, но много рядко може да се види. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новини.
Прекрасен свят,
чудесен
език!
Кой би могъл да го разчете! Към стихналия вечерен хор плахо и свенливо се присъединява и зеленото жабче: „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ! “ Песенчицата е малка – само от една думичка и два тона, но какво чувство влага малкото същество! Това е сърдечен зов, древна песенчица! Може би тъй е звучала тя преди милиони години във влажните и тъмни карбонски лесове!
към текста >>
19.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов на
чудесен
български език.
Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П.
Дънов на
чудесен
български език.
Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П.
към текста >>
20.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Редуването на
десен
и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост.
Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц.
Редуването на
десен
и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост.
Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е.
към текста >>
21.
Брезица.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
„ето наший дом зелен,
чудесен
!“ — Всички неподвижни.
„и покрийте я с клонки само“ — Същите 10 застанали в кръг, издигат лентите на височина с главите си. Така се образува свод от ленти. „Люли, люли, с клонки“ (2) — Брезата и лентите се люлеят на място в дясно и ляво. „Ний ще седнем в нея с тази песен“ — По-ниските 10 деца, които до сега бяха неподвижни със скръстени ръце, при тези думи правят крачки напред до брезата, обръщат се с лице към външните 10 деца, коленичат и се залавят за ръце. Образуват верига на колене около детето-бреза.
„ето наший дом зелен,
чудесен
!“ — Всички неподвижни.
„Люли, люли, чудесен“ (2) — Всички се люлеят на страна, на дясно и ляво (брезата, големите от външния кръг и малките). Играта трябва да се започва едновременно с десния крак, с дясна ръка, на дясна страна, или обратно, но всички еднакво.
към текста >>
„Люли, люли,
чудесен
“ (2) — Всички се люлеят на страна, на дясно и ляво (брезата, големите от външния кръг и малките).
Така се образува свод от ленти. „Люли, люли, с клонки“ (2) — Брезата и лентите се люлеят на място в дясно и ляво. „Ний ще седнем в нея с тази песен“ — По-ниските 10 деца, които до сега бяха неподвижни със скръстени ръце, при тези думи правят крачки напред до брезата, обръщат се с лице към външните 10 деца, коленичат и се залавят за ръце. Образуват верига на колене около детето-бреза. „ето наший дом зелен, чудесен!“ — Всички неподвижни.
„Люли, люли,
чудесен
“ (2) — Всички се люлеят на страна, на дясно и ляво (брезата, големите от външния кръг и малките).
Играта трябва да се започва едновременно с десния крак, с дясна ръка, на дясна страна, или обратно, но всички еднакво.
към текста >>
22.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е
чудесен
.
Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло.
Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е
чудесен
.
Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината. Много бяха книгите, прочетени в тази насока. Може да разкажа поне още един роман. Нали романите все пак са едно много силно действащо средство. Той е „Новини от никъде“ от английски автор.
към текста >>
23.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
При по-нататъшно облъчване с
десен
магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение.
Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка. 2. Експериментаторът насочва върховете на пръстите на дясната си ръка срещу дясната ръка на сензитива. Ръката се възбужда. Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата.
При по-нататъшно облъчване с
десен
магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение.
Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респективно бедрата. Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло. Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита.
към текста >>
24.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил.
Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил.
Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне.
към текста >>
Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и в пълна тишина.
Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения.
Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и в пълна тишина.
А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след седмото упражнение се зададе Слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
към текста >>
25.
27 март [сряда], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Залюля- ват се силно надолу и напред два пъти и подскачане напред с
десен
крак и ръцете остават пак обтегнати.
- София ПЕТ НОВИ УПРАЖНЕНИЯ I 1. Ръцете, кръстосани на гърдите, пристъпва се една крачка напред и се отварят силно. 2. Пристъпва се крачка напред и се прибират на гърдите и пр. По същият начин става и с крачка назад. II Издигане ръцете напред, обтегнати.
Залюля- ват се силно надолу и напред два пъти и подскачане напред с
десен
крак и ръцете остават пак обтегнати.
По същия начин и назад. III Издигане ръцете напред, отнасяне ръцете надясно с десния крак и главата наляво. Същото става и с левия крак. По същия начин се прави и назад. IV Издигане десния крак напред и ръката нагоре с приклякане, но ръката се снема до коляното.
към текста >>
26.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един
чудесен
свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери.
Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни. Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му. Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора. Ние бавно тръгваме към сайванта.
Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един
чудесен
свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери.
От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина. Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет. Прочитаме си вечерната молитва. Лягаме и заспиваме върху коравия нар. Струва ми се в съня, че някакви длани ме докосват.
към текста >>
НАГОРЕ