НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
35
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на
десен
крак (независимо от употреблението, без употребление).
Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма.
Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на
десен
крак (независимо от употреблението, без употребление).
Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни.
към текста >>
2.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Десен
зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а).
Десен
зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
към текста >>
Обратно, същият
десен
зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос. Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в).
Обратно, същият
десен
зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник.
към текста >>
Такава присадка дава крайник строго
десен
, т.е.
пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден.
Такава присадка дава крайник строго
десен
, т.е.
пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не. Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие.
към текста >>
С други думи от лявата страна на тялото ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде
десен
.
В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е. изглежда като негово огледално изображение. В този случай равнината на симетрията минава през бисектрисата между присадения крайник и новия допълнителен. Един пример: Ако преместим десния зачатък от лява страна при завъртването на надлъжната ос (случай в), ще получим палец от външната страна на крайника, вместо от вътрешна страна, както е правилото. Значи, имаме ред на пръстите, обратен на нормалния.
С други думи от лявата страна на тялото ще имаме крайник, който по форма и ред на пръстите ще бъде
десен
.
С такъв крайник е съвсем неудобно да се работи. Тогаз именно организмът си образува нов допълнителен зачатък, който ще бъде нормално ориентиран и ще може да функционира. И понеже новият допълнителен крайник ще бъде като огледално изображение на присадения асиметричен крайник, ще има нормално положение спрямо тялото. Това е проява на една голяма целесъобразност. Значи когато имаме първия случай (а) т.е.
към текста >>
И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на
десен
крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно.
Когато присаденият крайник се развива ненормално и не е дееспособен, тогаз организмът си образува нов зачатък. Това е същинска регулация, за да се осигури функцията. Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма.
И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на
десен
крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно.
в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна десен крайник се развива като десен (при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите. Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите.
към текста >>
в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна
десен
крайник се развива като
десен
(при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите.
Това е същинска регулация, за да се осигури функцията. Друго важно обстоятелство. При дисхармоничните случаи новият допълнителен крайник не се появява случайно, дето и да е, но там, дето има по-благоприятни случаи за хранене и инервация. Значи тая регулация се извършва винаги в съгласие с интересите на организма. И тъй, прякото приспособление при опитите на Харисон се проявява в: а) Преди функционирането, без (функциониране зачатъкът на десен крайник става ляв, ако се присади от лява страна, и обратно.
в) Когато това не е възможно и присаденият от лявата страна
десен
крайник се развива като
десен
(при превръщане на надлъжната ос), тогаз организмът си развива нов допълнителен крайник с право положение на пръстите.
Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране.
към текста >>
Той присадил зачатък на един преден
десен
крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид).
И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma.
Той присадил зачатък на един преден
десен
крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид).
Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса.
към текста >>
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна
десен
крак става ляв, т.е.
Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна
десен
крак става ляв, т.е.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
към текста >>
В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава
десен
крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава
десен
крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
към текста >>
3.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя
десен
зачатък от друга личинка без завъртване.
Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси.
От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя
десен
зачатък от друга личинка без завъртване.
В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно.
към текста >>
4.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на
десен
крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на
десен
крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>
Ако присадим
десен
крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е.
Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити.
Ако присадим
десен
крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е.
задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник.
към текста >>
Обаче ако присадим
десен
крайник от лява страна и то обърнат (т.е.
Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник.
Обаче ако присадим
десен
крайник от лява страна и то обърнат (т.е.
задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване?
към текста >>
задният край-преден и предният заден), то ще се получи
десен
крайник, т.е.
Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки. Сега ще спомена съвсем накратко само един от тези опити. Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е.
задният край-преден и предният заден), то ще се получи
десен
крайник, т.е.
пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов.
към текста >>
5.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Растението дава човеку един
чудесен
пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят.
Растението дава човеку един
чудесен
пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената.
към текста >>
6.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Учителят има един
чудесен
замък.
Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе.
Учителят има един
чудесен
замък.
Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво.
към текста >>
7.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод –
Десен
крак, а Малхут – Ляв.
Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод –
Десен
крак, а Малхут – Ляв.
Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
към текста >>
8.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичките творби на природата са създадени по един
чудесен
план.
Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята? Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята.
Всичките творби на природата са създадени по един
чудесен
план.
Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача. Нищо във вселената не е без отношение. Отделното стои в определено отношение към цялото. И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас.
към текста >>
9.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде
чудесен
.
Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде
чудесен
.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
към текста >>
10.
Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
При по-нататъшно облъчване с
десен
магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение.
Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка. 2. Експериментаторът насочва върховете на пръстите на дясната си ръка срещу дясната ръка на сензитива. Ръката се възбужда. Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата.
При по-нататъшно облъчване с
десен
магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение.
Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата. Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло. Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита.
към текста >>
11.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с
чудесен
изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце.
Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с
чудесен
изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя.
към текста >>
12.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с
чудесен
, добре уреден парк.
И когато в следващите дни аз се опознах с много приятели югославяни — в Белград, Ст. Бечей, Суботица; когато разговаряхме братски и се разбрахме и те спонтанно изразяваха своята радост и обич — аз чувствах дълбоко в душата си онова славянско, което ни обединява със славянските народи и онова общочовешко, което ни свързва с всички хора по земята и аз си- мислех колко величествена ще бъде новата- култура, когато всеки човек и веки народ ще изявяват свободно богатството на своя дух и хората ще живеят с всички в мир и съгласие! Палич. 12. IV. 934 г. П. Г.
Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с
чудесен
, добре уреден парк.
Унгарците преди години са обърнали блатата в едно дивно летовище, където лете хиляди, десетки хиляди граждани от Югославия и странство използват слънчевите и водни бани. Днес това летовище се поддържа добре. Палич има хубава гора, овощни градини, лозя, малки къщички и красиви вили, плодородие равнина. Пролет. Ясен ден. Нито облаче.
към текста >>
13.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един
чудесен
и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място.
Направено е всичко, за да се даде един точен превод на оригинала, да бъдат възпроизведени точно и съвършено множеството негови изображения, както и изобщо за да бъдат задоволени и изискванията даже на един взискателен естетически вкус. Въпросът за ирисовата диагноза е привлякъл в последно време вниманието на редица учени изследователи, между които е и авторката на горното съчинение Д-р М. Мадаус, която много години наред в своята широка медицинска практика е изучавала тая диагноза, проверявала е резултатите и е разширявала своя опит и своите наблюдения. Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини.
Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един
чудесен
и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място.
Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
към текста >>
14.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път
чудесен
, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят.
Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата.
Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път
чудесен
, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят.
Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят.
към текста >>
15.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв
чудесен
начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата.
След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява.
Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв
чудесен
начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата.
Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е
чудесен
резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени.
И един трети фактор се намесва още: това са излъчванията от различна гъстота, на тези, които току що цитирахме, и които се преплитат с излъчванията на настоящите обитатели. Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни. Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица.
Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е
чудесен
резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени.
Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г.
към текста >>
17.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
чудесен
ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази.
Зефир излеко вей прохлада и шепне тихичко балада за оня райски кът, с трептящи звездни там системи, слънца и малки и големи в порядък где летят. За прародината безбрежна във светлина. Кат' песен нежна една Любов цари. Там Истината безпределна със Правдата си неразделно свещенствуват в зари. На Мъдростта закона светъл разкрива всяка добродетел, душата що краси.
В
чудесен
ритъм тъй Всемира, през свойта седмострунна лира Живота отрази.
В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във висинит/. Той в първий лъч на светлината родил е своя Син. Синът — Артист на битието, запалил огън във сърцето на страдни същества. Разраснал се свещений пламък на тез души в съсъда малък и смело за Христа навлезли верните Му чада на страсти в пламналата клада, всред злобно пиршество.
към текста >>
18.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и
чудесен
.
Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни.
* И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и
чудесен
.
Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок.
към текста >>
19.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До него пътя си е
чудесен
с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни.
Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.). във формата на буква Z.
До него пътя си е
чудесен
с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни.
Само малко дъждец е необходим за да стане преминаването през него невъзможно. Този „завой“ бе наистина едно мъчилище и за хора и за добитък, Като стигнахме именно при този „завой“, пред нас се откри една върволица от 4—5 коли, здраво натъпкани с багаж, но и здраво затънали в калта. До първата от колите, брат Славчо, цопнал в калта, по риза, бута с всички сили. Коларят шиба безпощадно конете, а те горките, превити като лък, с явно усилие да изтеглят колата, но тя хич и не помръдва. Посрещнаха ни така радостно, както навярно са били посрещнати руснаците на Шипка.
към текста >>
20.
 
-
Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или
десен
, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село.
Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село. Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат.
Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или
десен
, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село.
Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото! Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо!
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава в горния
десен
правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния
десен
— чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Тогава в горния
десен
правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния
десен
— чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.
Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всички тези примери могат да бъдат един
чудесен
фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин.
По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия. Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории.
Всички тези примери могат да бъдат един
чудесен
фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин.
Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той ще им каже, че тая ябълка има
чудесен
език, чието научване е много важно за нас.
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката.
Той ще им каже, че тая ябълка има
чудесен
език, чието научване е много важно за нас.
Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по
чудесен
начин.
Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“!
Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по
чудесен
начин.
Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни.
към текста >>
НАГОРЕ