НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
123
резултата в
97
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изнесохме един
чудесен
концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
Изнесохме един
чудесен
концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>
2.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А беше майска Пролет, треви, цветя,
чудесен
кът.
Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса.
А беше майска Пролет, треви, цветя,
чудесен
кът.
Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден.
към текста >>
3.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изгревът е
чудесен
.
Посещението на Духа, това е реализиране на онова, което Любовта носи. Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София.
към текста >>
4.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Действително изгревът тук бе
чудесен
.
Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето.
Действително изгревът тук бе
чудесен
.
В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг.
към текста >>
5.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка,
десен
крак и говора Му.
Христос не е на физическия свят". (Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15. Учителят и страданието. През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя.
Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка,
десен
крак и говора Му.
По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява. Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г. Какво остана от онези, които устроиха нападението срещу Учителя? Какво ги постигна? Ние бяхме свидетели на това.
към текста >>
6.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Засегнатият
десен
крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ.
Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза.
Засегнатият
десен
крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ.
Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко".
към текста >>
7.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Но после разбрах, че Учителят прави някаква манипулация върху мен като масажираше с дясната си ръка своя
десен
крак долу, в областта на прасеца.
Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ. След известно време Той дойде при мене. Седна на един стол до кревата ми и започна да разговаря с мен. Беше леко приведен на стола и с дясната си ръка непрекъснато масажираше прасеца на дясната си подбедрица. Отначало помислих, че Учителят има някакъв сърбеж там и затова се разтрива.
Но после разбрах, че Учителят прави някаква манипулация върху мен като масажираше с дясната си ръка своя
десен
крак долу, в областта на прасеца.
Това продължи десет минути. По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната.
към текста >>
8.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Трябваше да се задвижи измъченият
десен
крак.
Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие.
Трябваше да се задвижи измъченият
десен
крак.
Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години.
към текста >>
9.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Там е било един гол баир, но го е превърнал в
чудесен
парк.
Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Там е било един гол баир, но го е превърнал в
чудесен
парк.
Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология.
към текста >>
10.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Чудесен
ден." Забележка: На 1 юни 1944 г.
Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда. Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят. 29.5.1955 г. Небето чисто, ясно, слънчево. Меко и топло.
Чудесен
ден." Забележка: На 1 юни 1944 г.
се смени правителството. Дойде правителството на Иван Багрянов от 1 юни 1944 г. до 2.1Х. 1944 г. (вж. „Изгрева", том.
към текста >>
11.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Това са двата края на отворената верига - ляв край и
десен
край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта.
Това са двата края на отворената верига - ляв край и
десен
край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>
12.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Това са двата края на отворената верига - ляв край и
десен
край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта.
Това са двата края на отворената верига - ляв край и
десен
край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>
13.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с
чудесен
изглед на втория етаж.
Естествено аз избрах къщата и мястото ми го взеха. Щом е за общото - да върви. Аз това мястото дадох с широко сърце. Купих си някои неща за мене. Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща.
Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с
чудесен
изглед на втория етаж.
Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите. Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града. Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя. Тогава Анчето Шишкова ми предложи нейната барака да живея.
към текста >>
14.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и
десен
крак, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила.
Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя. За миг около Учителя се събраха много приятели и Той с кърпичката избърсваше кръвта от лицето си.
На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и
десен
крак, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила.
Няколко минути след побоя всички, които бяха на Изгрева дойдоха, след като научиха новината и заобиколиха Учителя. Дойде и брат Лулчев и като по-оправен разпита и разбра как стоят нещата. Брат Иван Сечанов беше видял и запомнил номера на колата. Лулчев слезна веднага в града и отиде при директора на полицията, който му беше приятел. Чрез колата откриха и шофьора на колата и побойниците.
към текста >>
15.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един
чудесен
ден.
Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна. Идеята за мястото беше дадена от Учителя. С общ братски труд и голям ентусиазъм земята беше превърната в лозя и овощни градини. Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе".
Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един
чудесен
ден.
При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме". Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе. Неговият шурей, брат Ангел Ангелов, архитект от Варна, беше закупил и предоставил за общо ползване парцел от около 1.5 дка, който граничеше с братските земи. Не помня този парцел да е ползван за нещо от варненските братя, защото нашите 23 дка ни бяха предостатъчно. Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа собственост на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач.
към текста >>
16.
3. Невидимият помагач
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
„Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А,
чудесен
беше чичо Колю.
Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил. А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле. И оня като направил две сърми, а знаеш ли какви сърми, колкото една глава.
„Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А,
чудесен
беше чичо Колю.
Но да ви кажа това сега, че той беше невидим помагач. Той казваше и неговото семейство знаеше, че когато неговият ръководител му казва: „Ставай, отивай еди къде си да помагаш! “ Той ляга и все едно, че спи. Те знаят и не го бутат. И един случай: една аеропланна катастрофа.
към текста >>
17.
1. На път за търсене на Учител
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Майка ми имала
чудесен
глас.
А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас. В: Това е в Цариград? А: Не, в Одрин. От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми.
Майка ми имала
чудесен
глас.
Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин.
към текста >>
18.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
,
ТОМ 8
А около Учителя бяха тогава: Боян Боев,
чудесен
брат, Борис Николов - председател на Братския съвет, Георги Радев, нашия най-голям астролог, Иван Антонов, дядо Благо (Стоян Русев), сестра Паша,която стилизираше беседите на Учителя, сестра Елена Андреева, сестра Савка Керемидчиева, не мога да изброя всички, забравил съм ги, а Учителят казва, че не е оставил ни един ученик в България.
Ако греша, поправете ме, а това, че нямаме приятелски отношения помежду си, че си завиждаме, че се поскарваме в някои случаи, че не си приказваме и минаваме един до друг без да се поздравим, това какво е? Това братски отношения ли са? Брат Кирчо Стоянов - лъвчето, ми каза за последните думи на Учителя, преди Неговото заминаване. Учителят е казал дословно: "Ако имах дванадесет ученика като Христа, бих преобразил цялата земя. Съжалявам, че не оставих един ученик в България".
А около Учителя бяха тогава: Боян Боев,
чудесен
брат, Борис Николов - председател на Братския съвет, Георги Радев, нашия най-голям астролог, Иван Антонов, дядо Благо (Стоян Русев), сестра Паша,която стилизираше беседите на Учителя, сестра Елена Андреева, сестра Савка Керемидчиева, не мога да изброя всички, забравил съм ги, а Учителят казва, че не е оставил ни един ученик в България.
Според мен ние сме само Негови последователи. Още не сме ученици. През 1926 г. на събора в София брат Георги Стайков от Пловдив покани и доведе Стоян Ватралски, евангелски пастор и поет. Той чу една беседа на Учителя, имаше разговор с Него, присъства на Паневритмията, хареса я много и написа едно брошура за нас, озаглавена: "Кои и какви са Белите братя, дъновистите?
към текста >>
19.
14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Левият става
десен
, десният ляв и т.н.
Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си краката. В.К.: Как си местехте краката? Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме.
Левият става
десен
, десният ляв и т.н.
Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как. В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали?
към текста >>
В.К.: И как така например левия става
десен
?
Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как.
В.К.: И как така например левия става
десен
?
Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали? Как дясно? Или само вървиш с десния така. Е.А.: А не, не, не. Сменяш крака.
към текста >>
Ето аз вървя така, ляв,
десен
, ляв,
десен
и после как ще стане?
Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем. След това десния ти крак става ляв и ти сменяш другият, завърта се. В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя. Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде.
Ето аз вървя така, ляв,
десен
, ляв,
десен
и после как ще стане?
Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката.
към текста >>
Левият става
десен
и разбираш ли?
Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш.
Левият става
десен
и разбираш ли?
В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката. Не се прекръстосват краката, но само сменяме мястото на краката. В.К.: Това упражнение със запалените свещи? Запалват се свещите къде?
към текста >>
20.
84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Значи дясна ръка,
десен
крак е с хемипареза до хемиплетия.
В.К.: Говореше ли или фъфлеше? Е.А.: Е, малко така завалено. В.К.: Защото това, цялата картина е това на мозъчен удар нали, с кръвоизлив, значи с десния крак, с дясната ръка не можеше да си служи. Това е инсулт нали? На травматична основа.
Значи дясна ръка,
десен
крак е с хемипареза до хемиплетия.
Е.А.: Всичкото беше така, Той си влачеше крака. В.К.: Окото беше ли затворено? Е.А.: Той имаше много синини след побоя. В.К.: Къде? Е.А.: Тука, тука, тука.
към текста >>
21.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
На дясна ръка,
десен
крак?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка,
десен
крак?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
22.
09 - 192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН Един от братята ръководители, отскоро преминал в нашата среда от друго духовно, сродно нам общество, вижда един човек от селото, който е с деформиран
десен
крак.
192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН Един от братята ръководители, отскоро преминал в нашата среда от друго духовно, сродно нам общество, вижда един човек от селото, който е с деформиран
десен
крак.
Като наблюдавал и изучавал характера му, преценил го, че е добър човек. Това видимо противоречие породило в него следния въпрос: „Как може съгласно закона на справедливостта, добър човек да страда толкова много - лишен за цял живот от единия си крак. Нали само престъпленията се наказват? " Не само тава, ами и окото го заболяло и се превърнало на живеница. Чудел се този искрен и ревностен в делото брат, но задоволителен отговор все още не можел да намери, а и малко бил чел от нашата литература.
към текста >>
23.
I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
,
ТОМ 11
Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния
десен
ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е".
Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия.
Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния
десен
ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е".
Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България. България и Русия трябва да върнат небесния знак (Ѣ) „е двойно" в своята азбука. В Небесния знак е заложена свободата на България и обединение на целокупното славянство во главе с Русия.
към текста >>
24.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това е истинно; хвалете Господа
чудесен
!
Ако действувам с благост, мислите, че е слабост в мене. Ако действувам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас. И оправдавате се с мъдростта си. Но да знаете, че ще ви съдя според делата ви. - „Мой Боже!
Това е истинно; хвалете Господа
чудесен
!
" - Ето, Господ не ще се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем, любовта Му пребъдва во веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с правда.
към текста >>
25.
ВТОРИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ПРАВДАТА
,
от 22 септември до 22 октомври
,
ТОМ 12
Истина.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Пенторамата се завъртва отляво надясно, по посоката, чрез която са очертани, така че на върха на Пентаграмата е Правдата, а върхът на Истината е станал ляв крак, а
десен
е Любовта, на които стои.
Втори разговор от Учителя: „Послушание“.Съдържание. Приложение. Впечатление.Четвърти ден - 25.IX. - Празникът на Добродетелта.Пети ден - 26.IX. - Празникът на Истината.Моята работа - упражнението - ходене при извора.Етическото значение от ходене при извор за вода. Правдата е на върха. Правда. Любов. Мъдрост. Добродетел.
Истина.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Пенторамата се завъртва отляво надясно, по посоката, чрез която са очертани, така че на върха на Пентаграмата е Правдата, а върхът на Истината е станал ляв крак, а
десен
е Любовта, на които стои.
Пентограмата стои на два крака, на два върха винаги. При въртенето на Пентограмата те се променят. (Бел. на Вергилий Кръстев) [2] на ученичките от Окултния клас на Добродетелите.
към текста >>
26.
27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по
чудесен
начин - като отговор на мои молитви.
- Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример.
В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по
чудесен
начин - като отговор на мои молитви.
Но планът за това е бил изработен доста отнапред и се прилагаше на етапи. Интересно е да разправя как в последните пет минути се разреши въпросът за изпращането ми от казармата на работа в Местната военна болница. И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния. Както и стана. Тъй че, когато дойде крайният резултат от уволнението ми, аз ясно видях плана и етапите, които са го предшествували.
към текста >>
Наистина по
чудесен
начин в къс срок изплатих заемите си.
И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния. Както и стана. Тъй че, когато дойде крайният резултат от уволнението ми, аз ясно видях плана и етапите, които са го предшествували. Пак по такъв начин, изработен от Горе, се нареди аз да напусна учителската професия и да завърша правните и държавни науки, без да имах спестени пари да прекарам и два месеца в София. А какви чудни благословения ме следваха, след като завърших университета!
Наистина по
чудесен
начин в къс срок изплатих заемите си.
Нареди се да заемам служби с много високи заплати. Загатвам за тези неща, за да прославя името на Бога и нашия Спасител. Не беше нужно да има човек умът и вярата на Стефан Тошев, за да разбере, че в гореописаните случаи може да се говори за факти, в които има подчертан специален Божи Промисъл за мен и дома ми! Но аз считам, че случаят с освобождаването ми от военна служба в Търново (който съм описал в друго от моите кратки съчинения) държи рекорд в благословенията, които съм получавал от Небето в живота си, като специален Божи Промисъл. За всички Божи благословения въздавам от дълбочината на душата си слава на Бога и Спасителя Господа Христа!
към текста >>
27.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Чудесен
е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б.
Безант „Езотерическото Християнство" и после се събирайте и го препрочитайте заедно като го и разисквате. Същото правете с всичко. Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно.
Чудесен
е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б.
И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена.
към текста >>
28.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и
десен
крак.
Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно.
Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и
десен
крак.
Значи яростната ръка на безумеца все е направила нещо. Нека той се радва на успеха на безумието, но ние се радваме, че и при това положение видяхме силата и мощта, както и извънчовешките възможности на космическия човек. И радваше се той, нероденият син от майка, че се прославил, че е герой. Странно нещо, герой без противник! Пред него стои безмълвен, със спуснати надолу ръце, с великото съзнание да не противодействува.
към текста >>
29.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
А брат ми, който беше също така много умен,
чудесен
човек, но беше много по-малък от мен.
И когато казва това на баща ми, баща ми, както е бил в болницата, разбирате ли, имахме и портрет, аз го махнах, да нямам такива образи, почувствувал се излекуван, че дъщеря му е такава и такава. Просто му бях гордост и радост на моя баща. Другите бяха чудесни деца, аз имах сестра красавица, но красотата на жената е беда. Преследват я младежи, бързо се жени, настъпват неприятности и т.н. Другата след мен беше също така много красива, тя по-късно се ожени, но разсъдливото му дете бях аз.
А брат ми, който беше също така много умен,
чудесен
човек, но беше много по-малък от мен.
За нея възраст, 9 години по-младо значи много нещо е това. В.К.: Сега да се уточниме, колко деца сте били? Г.П.: Бяхме четири деца, три момичета и едно момче. Те са раждани повече, но са мрели. В.К.: Да, но тия, които останаха живи.
към текста >>
30.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
„Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният
десен
тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате!
Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава. Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име. Единадесето писмо - 21.07.1989 г. Мила Марийка, В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул.
„Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният
десен
тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате!
На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов". По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат.
към текста >>
31.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
- От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя
десен
крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.
30 часа.) Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най- умният и най-верният ученик. Пък аз добавих: На моя Учител. - Но Вашите букви значат още, на милия Учител, на милостивия Учител. - Значи, само на моя Учител. - Когато Учителят много говори, ученикът много мисли, аз много мисля, тъй че аз много съм мислил.
- От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя
десен
крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.
- Каква е? - Че вие знаете всичките лоши мисли. Ние и вие имаме различни мнения за лошото. Вие знаете лошото, ние не го знаем така, както вие го знаете. Да изясня мисълта на Учителя: Дървото расте хубаво, дойде някои, отсече дървото.
към текста >>
32.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
,
ТОМ 14
Тръгване с
десен
крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.
Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки. Всички кръгове на дясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред.
Тръгване с
десен
крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.
Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/.
към текста >>
33.
III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния
десен
ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон.
Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде. Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче.
Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния
десен
ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон.
Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си? В салона бяхме трима-четирима. Гледах Го прикован не зная колко. Отново ми завладя чувството, че Той е жив.
към текста >>
34.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
После не зная какво стана, че моят
десен
палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя.
Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни. Те били близки и се любели. Аз се зачудих защо се запрях така и не можеше ли и аз да отида на събор, за да видя повече свят, но съм се ангажирал, задържаха ме за артелчик.
После не зная какво стана, че моят
десен
палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя.
Той от по-рано ме болял, но сега ме усили. И, работейки нещо, аз усетих, че силно ме заболя. Пипам го и се чудя. Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи.
към текста >>
35.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния
десен
крак и го застреляха тая вечер.
С определена Аполонова и на интуицията си линии. Всички багажи на полка се изтеглиха вече в Рашка, остана само ешелонът с болните коне и каруци. 31.VIII. 1943 год., вторник, Кралево Времето е на промени. Слънцето изгря на ясно, но се заоблачи към обед и вечерта заваля дъжд. Тази сутрин закарах всички болни коне на лечение при V-и арт. полк.
На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния
десен
крак и го застреляха тая вечер.
Говорихме до късно с Венелин .,, от гр. Попово по окултни въпроси. Утре ще се товари ешелонът за гр. Рашка. 1.IX.1943 год., сряда, Кралево Тая заран станах рано. Опаковах багажа и като се съмна, го натоварихме на каруцата, да е готов за гарата.
към текста >>
36.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли,
десен
приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ.
Към 3 ч бяхме в Мастанли. Направих една снимка в чаршията. В трена се запознах с двама турци от Джамбашлийската община, които отиват за към с. Устра. Аз им обясних, че отивам за Устра и така станахме приятели и заедно потеглихме от Мастанли. Потеглихме по шосето за Маказа, отстоящ на 4 километра от Мастанли.
Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли,
десен
приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ.
Минахме покрай Ходжакьойските махали. Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли. Там отидох при учителя Иван П, Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев.
към текста >>
37.
Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XVII
,
д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на
десен
крак и дясна ръка.
Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка № 8. Учителят пред палатката си. Снимката е от 12.VIII.1936 г.
Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на
десен
крак и дясна ръка.
Тук той позира на фотографа. Снимка № 9. Учителят пред палатката си - 22. VII. 1938 г. Снимка № 10.
към текста >>
38.
4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Простор
чудесен
.
4. 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър.
Простор
чудесен
.
Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист. Небето чисто, ясно, синьо.
към текста >>
39.
15. Беседи на Рила
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Чудесен
Изгрев!
Имахме великолепна лекция. 19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
След туй ходих с Василка на езерото на Чистотата. 26 август 1935 г., 5 ч сутринта, Ел-бур, понеделник, Рила Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
40.
17. Майстори и строеж на къщата
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Чудесен
изгрев!
Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска! 14. септемврий 1935 г., събота, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта. В 6 ч бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче.
Чудесен
изгрев!
Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист.
към текста >>
41.
18. Хляб и мляко
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Чудесен
изгрев.
18. Хляб и мляко А. 19. септемврий 1935 г., четвъртък. 4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно.
Чудесен
изгрев.
Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи.
към текста >>
42.
21. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.XII.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Чудесен
тон изработвам.
Много има да приказваме, а сега бързам да сляза в града, писмото да пусна, пък един леген голямо пране, като за пред празници, ме чака, а цигулката - най-много. Днешната беседа е доста дълга и дълъг разговор има, но не съм ги преписала още. Утре, ако мога, ще я изпратя - последна пред празниците. Брат Калудов на албума ми ги написа всичките упражнения за втората цигулка. Като дойдеш, ще свирим на две цигулки, с акомп[анимент] вече.
Чудесен
тон изработвам.
Много се радвам и аз, и брат Калудов! Виртуози в този живот може да не станем, но чистота на тона, което е най-важното, ще добия! От 22ии март вече ще бъда в оркестъра. Донеси за празниците всичката теоретична литература върху музиката, каквато имаш там! Аз горя от желание да чета за велики музиканти и кой каквото е написал върху музиката.
към текста >>
43.
8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Имаше
чудесен
изгрев.
8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г. Елбур, 17. VII. 1932 година Любезна сестро, Сега е 8 ч сутринта, неделя. Тая сутрин ходихме за изгрев на хълма над първото езеро.
Имаше
чудесен
изгрев.
Цялото небе е чисто. Сутринната молитва: „В начало бе Словото". Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството.
към текста >>
44.
14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)
,
ТОМ 20
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде
чудесен
.
«Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде
чудесен
.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
към текста >>
45.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
А той беше
чудесен
брат!
Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си.
А той беше
чудесен
брат!
Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр. Бургас, и то все у брат Иван Бойчев. Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня.
към текста >>
Там работеше този
чудесен
брат Иван Бойчев!
И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон.
Там работеше този
чудесен
брат Иван Бойчев!
Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе?
към текста >>
А тя беше
чудесен
човек!
А този брат беше много възрастен. И всички много го почитахме и обичахме! Значи е станал „проводник на Черната ложа”. А д-р Вергилий го е лекувал, живота му е спасявал. С години е бил у тях, и е помагал както на Борис, така и на жена му Мария.
А тя беше
чудесен
човек!
Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий!
към текста >>
46.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
,
ТОМ 21
Живеят
чудесен
брак - в приятелство и взаимно уважение.
Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде! Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и уважава! ” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер.
Живеят
чудесен
брак - в приятелство и взаимно уважение.
Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава. И Лиляна не може да се утеши от скръб! Толкова силно се обичат. Това всичко лично Лиляна ми го разказа.
към текста >>
47.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
,
ТОМ 21
Цитата от разказа, който правиш, е
чудесен
!
И планината е хубава, и небето е ясно, и времето е приятно... но всичко това, мисля, няма значение, когато няма някого... Имах намерение, или по-право, трябва да отида тия дни в Бургас - чакам телеграма, за да тръгна (ако е хубаво времето ще търся вода в Каяли). Може да се отбия и другаде - но това не е решено - и пари нямам достатъчно за бавение, а и не ми се иска, нали Б-о [Бебо] ще си дойде? Не зная дали ще отида със сигурност, но ти пиши до Минчо Сотиров, ул. „Цар Симеон” № 2 за мен кога точно ще тръгнеш в София - и аз ще те държа телеграфически в течение. Както и да е - все за добре ще е.
Цитата от разказа, който правиш, е
чудесен
!
Много допада за случая! Има една друга книга: „Темпераментите”, около 10-ина коли - чудесна философска книга - голяма полза ще имаш лично от запознаванието с нея, а и мен се иска да я преведа. Ще има работа, стига да имаш свободно време. Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи!
към текста >>
48.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-
чудесен
е!
Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г.
Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-
чудесен
е!
И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията.
към текста >>
49.
3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят
,
,
ТОМ 22
Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат
десен
крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти.
Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу.
Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат
десен
крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти.
Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението. Четвърто движение: След 32-ри такт изнасяме десния крак напред, опънат, с пръсти, насочени към земята, и едновременно външните ръце на партньорите описват възходяща дъга и се хващат на височината на главата под ъгъл 45°, като дланта на лявата ръка на вътрешния партньор е отдолу, а дланта на външния партньор е отгоре. Вътрешните ръце са отпуснати свободно. Същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ Външните ръце се пускат надолу покрай тялото, вътрешните ръце се хващат и се правят 4 прикляквания на дясното коляно, а левият крак, опънат, с пръсти към земята леко опира и се вдига от нея.
към текста >>
50.
5. ПЕНТАГРАМ
,
,
ТОМ 22
При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и
десен
крак.
като първата двойка откъм центъра е лявата ръка - Любовта. Втората двойка е левият крак - Добродетелта. Третата двойка, която е в средата, е главата - Истината. Четвъртата двойка е десният крак - Правдата, а петата двойка е дясната ръка - Мъдростта. Обикновено повечето приятели се стремят да бъдат първа двойка към центъра, което става още от „Слънчеви лъчи", за да започнат развитието си в Пентаграма от Любовта.
При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и
десен
крак.
Музиката на „Пентаграм" Бархан Беру има 80 такта, с ДС al Fine, които се повтарят 5 пъти = 400 такта. След свършването на „Слънчеви лъчи" шестата двойка напуска лъча и играчите на всички лъчи се обръщат надясно в посока на движението на Паневритмията. Лъчите в зависимост от играчите могат да бъдат по-малко от 12 в централната част, но никога повече от 12, като тези, които са в повече, излизат във външния кръг около основните 12 лъча. 1. Редицата от пет двойки се нарежда в права линия, краката събрани, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, а ръцете са с длани надолу на слънчевия възел. Правим крачка с десния крак напред и едновременно разтваряме ръцете настрани, хоризонтално с длани надолу, правим крачка с левия крак и прибираме ръцете на изходно положение.
към текста >>
51.
6. ЛЕВИ И ДЕСНИ ТЕЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО
,
,
ТОМ 22
Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е
десен
; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното.
Ако измените въпроса си, ще изменя и аз отговора. - Какви трябва да бъдат нашите отношения към сега съществуващите политически течения и трябва ли да ги поддържаме? -Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй ,че всичките леви течения и в обществения , и в политическия , и в културния , и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните - против Него.
Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е
десен
; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното.
Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страждущото човечество ,сир., неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре." Кой е онзи свят? Той е левият свят, сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле в друга форма.
към текста >>
52.
3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел
,
,
ТОМ 22
Периферната част на вегетативната нервна система се състои от
десен
и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма.
3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел 46. Вегетативната симпатична нервна система управлява вътрешните органи, жлезите с вътрешна и външна секреция, кръвоносните и лимфни съдове, гладките и напречно набраздени мускули и пр.
Периферната част на вегетативната нервна система се състои от
десен
и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма.
Възлите се наричат ганглии - ganglia trunci sympatici. Различават се различни стволове: 1. Шийна част - Pars cervicalis trunci cympathici, състояща се от 3 възела, а понякога 4 възела. A) Горен шиен възел - ganglion cervicale superius - дълъг 2 см вретенообразна форма, разположен на нивото на II-III шийни прешлени. Б) Среден шиен възел - ganglion cervicale medium - с овална форма, разположен на нивото на V-VI шийни прешлени.
към текста >>
Единият ганглий е
десен
, а другият е ляв, ganglion celiaca dextrum et sinistrum.
A)Plexus mediastinalis - за диафрагмата с ganglion prenicum - диафрагмален възел. мозък) B)Plexus aorticus thoracis- за гръдната част на аортата B)Plexus solaris - слънчевият възел, още cerebrum abdominale (стомашен Г)PIexus aorticus abdominale - за коремната част на аортата Д)Plexus mesentericus caudalis - за червата с ganglia mesenterica inferior за пикочния мехур и гениталиите E)Plexus ilicus - за хълбочната кост Ж)Plexus rectalis cranialis - за правото черво 4. Тазова част - Pars pelvina trunci sympatici. Оттук се разклоняват нерви за правото черво, за пикочния мехур, за простатата, за пениса, за маточно-вагиналното сплетение. 47. Слънчевият възел - Plexus solaris abdominale, Plexus celiacus cere- brum е съставен от чревни възли ganglion celiaca и дълги и дебели съединителни разклонения.
Единият ганглий е
десен
, а другият е ляв, ganglion celiaca dextrum et sinistrum.
Тези две жлези имат формата на риби, на полушария. От слънчевият сплит излизат разклонения за различни органи. Те се разделят на чифтни и нечифтни. А) Чифтни разклонения на Plexus celiacus 1. Диафрагмално сплетение - Plexus phrenicus с ganglion phrenicum 2.
към текста >>
53.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с
десен
крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение
десен
крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт.
Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента.
Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с
десен
крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение
десен
крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт.
Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>
И така всяко следващо започва с движение с
десен
крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта».
В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът.
И така всяко следващо започва с движение с
десен
крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта».
Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>
54.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С.
към текста >>
Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: "Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път-тихо; третия път, много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения.
Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
А преди всяко от тия телесни упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или части от тях, трикратно (19). Между молитвите бяха Господнята молитва, "Отче наш" и 91 Псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". 2.
към текста >>
55.
96. Чела ли сте нещо от Сведенборг?
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Цялото есе в горния
десен
ъгъл с портрета на Учителя.
Това беше един прекрасен увод към изяснението Учението на Учителя. И съм много благодарна. Впоследствие аз писах на фондацията в Ню Йорк, едно дълго писмо за Учителя, цяло есе. И Учителят ми даде портрет по мое искане и им го изпратих. И брат Фархи, наш брат, който беше заминал за Ню Йорк, намерил това писмо от фондацията с портрета на Учителя и го отпечатал в едно огромно окултно списание с голям тираж на първата страница, в курсив.
Цялото есе в горния
десен
ъгъл с портрета на Учителя.
И брат Фархи изпрати тази страница и Учителят радостно ме извика от вкъщи И ми я показа. И каза: Е, ще кажат поне, че "добър човек е този". В.К.: Сега вие ми разказахте една друга редакция. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 464-465.
към текста >>
56.
120. Песента Там далече зная край чудесен
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
120. Песента "Там далече зная край
чудесен
" Учителят ни даде нова песен "Там далече зная чуден край". (Забележка.
120. Песента "Там далече зная край
чудесен
" Учителят ни даде нова песен "Там далече зная чуден край". (Забележка.
Виж "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова, с. 94-95.) В началото песента е бавна, но втората й част има по-бързо темпо. За нея Учителят каза, че започва със закона, Мойсеевият закон, и свършва с Христовия закон на свободата. Учителят ни говори за музиката във връзка с тази песен: "Когато цъфти едно цвете, когато слънцето изгрява, когато идва пролетта, това е нотата "сол". Когато се освободим от животното, ще запеем на четири октави.
към текста >>
57.
128. Откъде идва вдъхновението
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той бе истински брат,
чудесен
цигулар и отличен приятел.
Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете, прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка. Единственият човек, който ми служеше за връзка с Учителя, бе брат Гавраил Величков. Учителят му бе възложил да ми изпраща редовно резюмета от беседите и ми прави услуги понякога, като ме посещава на село.
Той бе истински брат,
чудесен
цигулар и отличен приятел.
Чистите му отношения към мен ми бяха вдъхновение и радост. Всяко негово посещение бе празник за мен. Сега, като пиша тези редове в град Търново, чух, че получил удар и лявото му око пострадало. (Забележка: Той получи удар през декември 1971 г. и това означава, че този материал е писан след срещата ни с Весела през 1971 г.
към текста >>
58.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг -
десен
срещу Турция; ляв срещу Австрия.
Вземането само северния бряг на Черното море не осигуряваше окончателно морето за Русия, и освен това то беше запушено с Дарданелите за целия свет. Завладяването на всички брегове на това море и излизането на Средиземното през Дарданелите съставляваше вече задача на руската политика при Екатерина Велика и нейните наследници. Само когато Русия помери да присъедини към себе си Румъния, Австрия се сети за политиката на Русия и се съпротиви на присъединението на Румъния; и под предлог, че не иска тук да граничи с Русия, тя намисли да се бори с Русия за влияние и владение на Балканския полуостров. Това нещо и още повече излизането през Балканския полуостров на Средиземното море за Австрия състави жизнена задача вече след изпъждането й из Италия при обединението на последната в средата на миналото столетие, когато Адриатическото море не беше вече само австрийско. Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода, мост за достигането своята политика.
Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг -
десен
срещу Турция; ляв срещу Австрия.
Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности, когато е проливала потоците кръв на своите синове, още повече, когато историческите факти много ясно говорят за строго размерена руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите.
към текста >>
Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой
десен
фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й.
Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността.
Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой
десен
фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й.
Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал?
към текста >>
59.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Но за нас, народът, тази минала практика беше един
чудесен
начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им.
Направи се по-сериозен опит на коалицията вече в 1911 год. и то предвид предстоящата война с Турция. И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система. Когато даже сега, 1914 год., ние не сме узрели напълно политически, трябваше ли в конституционното право на царя в миналите години да виждаме „личен режим"? „Личен режим" беше то за опозиционната партия, но винаги „конституционно право" за властвующата.
Но за нас, народът, тази минала практика беше един
чудесен
начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им.
В опозиция, всички мъже са с велики претенции. Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света. Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички? - защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред отговорността.
към текста >>
60.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг -
десен
срещу Турция; ляв срещу Австрия.
За първата задача Русия раздели „славянска" Полша с тевтонски Германия и Австрия и за втората взе Крим, и искаше да вземе и Молдова покрай Бесарабия, Вземането само северния бряг на Черното море не осигуряваше окончателно морето за Русия, и освен това то беше запушено с Дарданелите за целия свят. Завладяването всички брегове на това море и излизането на Средиземното през Дарданелите съставляваше вече задача на руската политика при Екатерина Велика и нейните наследници. Само когато Русия помери да присъедини към себе си Румъния, Австрия се сети за политиката на Русия и се съпротиви за присъединяването на Румъния; и под предлог, че не иска тук да граничи с Русия, та намисли да се бори с Русия за влияние и владение на Балканския полуостров. Това нещо, и още повече излизането през Балканския полуостров на Средиземно море за Австрия, състави жизнена задача вече след изпъждането й из Италия при обединението на последната в средата на миналото столетие, когато Адриатическо море не беше вече само австрийско. Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода мост за достигането своята политика.
Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг -
десен
срещу Турция; ляв срещу Австрия.
Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности когато е проливала кръв на своите синове, още повече когато историческите факти много ясно говорят за строго размерна руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. Дали, обратното, като присъедини Австрия в 1908 год.
към текста >>
61.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския
десен
фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих.
Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с.
Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския
десен
фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих.
Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива. И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет. С напредването на 2-ра рота пор. Василев, видимо противника заемаше своето напредване.
към текста >>
Подпоручик Аянов върху крайния им
десен
фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци.
Подпоручик Аянов върху крайния им
десен
фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един.
към текста >>
Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия
десен
фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент.
Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение. Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник. Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача.
Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия
десен
фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент.
Това обаче бе печалба за българите, че противника бе заставен или сам се застави и държеше на десния си фланг два полка пехота, които в най- критическия за него момент не можеха да вземат участие в боевете за в негова полза!... Левият фланг на 5-а дивизия вече се заемаше от 3-а бригада на същата дивизия. Бригаден командир - полковник Иванов Никола /дядо Колю или дядо Никола, както го наричаха подчинените му, които го обичаха синовно и той се носеше пък бащински към всички/. До днес, за нещастие или за щастие, всекиму според схващането, дружината, в цели 4 дни, не бе в състояние да възстанови свръзка с бригадата на г. полковник Софрониев, а с тая бригада, веднага, същия ден се потърси и влезе във връзка постоянна, която не се наруши и до края на тая позиция.
към текста >>
като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия
десен
бряг на р.
Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий. Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр.
като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия
десен
бряг на р.
Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния десен фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато. Командирът на дружината докладва и за миналото положение, че не е можал да влезе във връзка цели 3 дни с командира на бригадата от дивизията, която бе до сега на левия фланг и вземаше отговорност върху себе си за тая нередовност, а сега вече е във връзка с 3-а бригада и няма да бъде нарушена тая връзка. Началникът на дивизията почти прекъсна командира на дружината и му казваше: "Аз не мога да намеря командира на бригадата, та ти ли ще го намериш. Благодари на дружинния командир за дадените му по телефона осветления и му предава следната заповед: "Действайте както намерите за добре. Имам вяра, че вие ще направите това, което е необходимо за съвършеното опазване и осигуряване левия фланг на дивизията.
към текста >>
Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния
десен
фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато.
Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр. като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р.
Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния
десен
фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато.
Командирът на дружината докладва и за миналото положение, че не е можал да влезе във връзка цели 3 дни с командира на бригадата от дивизията, която бе до сега на левия фланг и вземаше отговорност върху себе си за тая нередовност, а сега вече е във връзка с 3-а бригада и няма да бъде нарушена тая връзка. Началникът на дивизията почти прекъсна командира на дружината и му казваше: "Аз не мога да намеря командира на бригадата, та ти ли ще го намериш. Благодари на дружинния командир за дадените му по телефона осветления и му предава следната заповед: "Действайте както намерите за добре. Имам вяра, че вие ще направите това, което е необходимо за съвършеното опазване и осигуряване левия фланг на дивизията. Сега ще дам заповед, левия фланг да настъпи, вам оставам да пазите. Сбогом!
към текста >>
Соуджак били извадени напред и разположени единия полк в първа линия, като удължил крайния
десен
фланг и заел "Ак-тепе", което вече и се забелязваше, с появата на пехотни части по фланга.
Дайте задача и оставете изпълнението й на началника на частта, комуто се дава тая заповед - свободни действия, свободни в инициативата, а висшия началник да гледа своите по съществени действия за врага на неговата висша компетентност и да не се обременява с излишни запитвания и указания - това само страхливите от отговорност правят... Кажете задачата - искайте крайната цел - резултат. Оставете подчинения свободно да работи без един постоянен гнет и тормоз върху него, като че нямате доверие в него... Който не вярва в себе си, не вярва и на подчинените си!... Завърна се командира при дружината си при с, Урум-Беглий, като застана на десния фланг и прати един подофицер за нова връзка с командира на левофланговата дружина от 45 полк - била дружината на подполковник Бончев... Съобщи се на ротните командири, че се почва настъпление на нашия ляв фланг от дивизията, че са дошли вече и идват нови сили пресни подкрепления откъм запад, от артилерия и пехота, апелира дружинния да се развие най голяма бдителност и бодрост и най-сериозна охрана, защото и противника ще вземе мерки и трябва да се задържим на позицията ни, като предаде и поздравите и вярата на началника на 5-а дивизия към отличните действия на дружината, за да бъде непременно запазен левия й фланг при предстоящото настъпление. Всички с радост и възхищение приеха дадените нареждания и очакваха часа за настъплението. Ето обаче, че и от страна на турците се подготовляваше настъпление и едно след друго почнаха да пристигат донесения от наблюдателните и охранителни патрули, от куриерите местни жители, които твърдяха, че двата турски полка от с.
Соуджак били извадени напред и разположени единия полк в първа линия, като удължил крайния
десен
фланг и заел "Ак-тепе", което вече и се забелязваше, с появата на пехотни части по фланга.
Ясно личеше, че турците засилваха десния си фланг, с когото предпочетоха да преминат в настъпление... Съобщи се това и на командира на дружината подполковник Бончев, с молба да донесе и по-нагоре. Дружината, от своята наблюдателна-охранителна позиция виждаше ясно започнатото настъпление от двата един срещу друг разположени противници: левият наш фланг и десния - турски... Дружината наблюдаваше като от птичи полет!... В това двойно настъпление, енергичността се увеличаваше и от двете воюващи страни... Нашата артилерия и особено новодошлите и току- що настанени на позиция батареи, се премерваха!... Те бяха изненада за противника, ясно се забелязваше вече неговото безпокойство!... Той почна да "търси" тая неизвестна досега за него батарея, где бяха разположени, как дойдоха, отгде се явиха, тая изненада за него, го накара да стреля безразборно, разхвърлено, разсеяно, без всякакъв резултат за в полза на турците... Огънят на нашите батареи твърде бързо стана действителен и почна да.
към текста >>
нанася чувствителни поражения на противника... Колкото тоя наш огън бе унищожителен, поради своето спокойствие от страна на нашите смели и отлични артилеристи, пропити с твърде технически познания, толкова противника стана по-неспокоен и по-колеблив... Чрез постепенното явяване все нови и нови бойни вериги отзад напред, виждаше се, че противника искаше непременно да даде един силен тласък и на своя краен
десен
фланг, да го импулсира и да му даде възможност да завземе висотата по десния бряг на р.
Ясно личеше, че турците засилваха десния си фланг, с когото предпочетоха да преминат в настъпление... Съобщи се това и на командира на дружината подполковник Бончев, с молба да донесе и по-нагоре. Дружината, от своята наблюдателна-охранителна позиция виждаше ясно започнатото настъпление от двата един срещу друг разположени противници: левият наш фланг и десния - турски... Дружината наблюдаваше като от птичи полет!... В това двойно настъпление, енергичността се увеличаваше и от двете воюващи страни... Нашата артилерия и особено новодошлите и току- що настанени на позиция батареи, се премерваха!... Те бяха изненада за противника, ясно се забелязваше вече неговото безпокойство!... Той почна да "търси" тая неизвестна досега за него батарея, где бяха разположени, как дойдоха, отгде се явиха, тая изненада за него, го накара да стреля безразборно, разхвърлено, разсеяно, без всякакъв резултат за в полза на турците... Огънят на нашите батареи твърде бързо стана действителен и почна да.
нанася чувствителни поражения на противника... Колкото тоя наш огън бе унищожителен, поради своето спокойствие от страна на нашите смели и отлични артилеристи, пропити с твърде технически познания, толкова противника стана по-неспокоен и по-колеблив... Чрез постепенното явяване все нови и нови бойни вериги отзад напред, виждаше се, че противника искаше непременно да даде един силен тласък и на своя краен
десен
фланг, да го импулсира и да му даде възможност да завземе висотата по десния бряг на р.
Караач и по тоя начин да добие командващо положение на целия боен фронт. Бунар Хисар - Люле Бургас и застраши тила ни, като има пред себе си най-късото разстояние до Лозенград... Обаче, късно бе вече за него предприемането на тая операция и да разчита на успех в нея. Нашето разположение бе подкрепено с пресни тилни части, а и други още пристигаха - това било части от 3-а пехотна дивизия, нейните колони се забелязваха по шосето към Бунар Хисар и турците вероятно искаха да авансират чрез един настъпателен боен акт. Бегом, така да се каже, настъпваха турските бойни вериги, за да слязат по-скоро в коритото на реката и да почнат да се качват по склоновете на висотите, находящи се на десния бряг на реката, обаче огъня на нашата артилерия бе много унищожителен... Прогресивният и с косене огън на нашата лявофлангова артилерия, застави противника да се спре..., големи и много големи загуби понасяше той. Едва бе почнало да се смрачава, обаче наблюдателното око отстрани, гдето бе спокойно, ясно виждаше какви големи загуби търпеше противника, как оредяваха неговите бойни вериги и поддръжки, как падаха ранени и убити по 5-7-10 души наведнъж, а понякога и повече, от една серия снаряди 3-4, които като кандила се пръскаха, светваха, разнасяйки своя гръм, за да поразят настъпващите бойци от противника!...
към текста >>
62.
3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
и заеха чифлика пред нашия
десен
фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма.
Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр.
и заеха чифлика пред нашия
десен
фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма.
Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък. Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча. А-а-ах! Отпусчица, отпусчица! Изстена някъде в края на окопа Теню - завзека на ротата, когото наричаха "тенекето" заради бъбривостта му. Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида.
към текста >>
63.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Чудесен
профил.
Трябва да върти цяла къща за да изгледа тримата си братя и стар баща. Да, нежната русокоса девойка. Диренията ми по „Цар Освободител” не довеждат до нищо. Никой не прилича на Него. Веднъж само трепнах и забавих стъпките си след строен рус човек, с меки свилени къдри, разсипани по раменете.
Чудесен
профил.
Сини, кротки очи. Загледах го с плахо ожидание. Той ли е? Едната му ръка държи елегантен бастун, а другата... дълга запалена пура. Отскачам като опарена и бърже го отминавам.
към текста >>
64.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тя е дясна ръка на мама,
десен
крак и дясно око.
Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка. Такива гърчения, такива подскачания. Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част. Препоръчва хладни компреси. Тя сяда на трапезата, почва да се храни и казва: „Да ги слага който ще”; Бека ме гледа със зли очи.
Тя е дясна ръка на мама,
десен
крак и дясно око.
Всичките ми и най-невинни прояви тя ги „отнася” преиначени и всеки ден е нов ужас, страх и трепет. Крия книгите си под дърво и под камък, защото ще бъдат унищожени. Квартирантката ни г-жа Вучкова ме научи да рисувам с въглен. Посочва ми образци от Третяковската галерия. Почвам с портрета на Гаршин.
към текста >>
65.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Вместо развилнялата се тая сутрин сган, сега зад оградата се набират минувачи и се наслаждават на песните ни и
чудесен
концерт под звездното небе.
Завчас звънна, проехтя небивал концерт. Слънцето сияеше над нас. Като че ли и в неговото око сега блестеше радостна сълза, както и в нашите. В тая беседа Учителят резюмира, че Истинското Щастие е само в Бога. Вечерта луната изгря цяла - обви с мека светлина целия бивак, осеян с бели шатри.
Вместо развилнялата се тая сутрин сган, сега зад оградата се набират минувачи и се наслаждават на песните ни и
чудесен
концерт под звездното небе.
Какъв мир, какво спокойствие. Какво да Ви кажа още. Мога само това - че духът на доброто царува тук. Види се, че между нас има скрити ангели, които разливат невидимо тази радост и мир. Тук царува величието на мълчаливата добродетел.
към текста >>
Навсякъде царува
чудесен
ред.
Какво да Ви кажа още. Мога само това - че духът на доброто царува тук. Види се, че между нас има скрити ангели, които разливат невидимо тази радост и мир. Тук царува величието на мълчаливата добродетел. Всеки се надпреварва в доброто.
Навсякъде царува
чудесен
ред.
Около нас само скромни работници. Те мълчат и работят. Никой не им заповядва. Достатъчно е погледа на Учителя, за да се извърши подвиг. Ръцете им далеч не са бели и нежни.
към текста >>
Чудесен
рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса.
Божия работа е това. Чудя се как тялото ми се е запазило хубаво, въпреки мизерията и труда. Никак не се чудя за това що откривате в лицето ми - ужасните страдания са оставили отпечатък върху чертите ми, но все пак, ако и да съм некрасива, все пак лицето ми е приветливо и мило, и Colombo хиляди пъти галейки ме ми е проронвал сладки слова: Du bist hubsch, sogar so sehr. [(нем.) Ти си красива, дори толкова много.] Такива думи казва този, който обича. И за Colombo Учителят не се изказа добре, някои не го харесват, чудят се как го обичам тъй некрасив и изгорял от слънцето, но я да питат мене.
Чудесен
рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса.
Нека си е той богат и аз сиромашка. Това е божествено дори. Нима Бог така не притиска на гръд грешната човешка душа? Или ще речете - преувеличено е. Може би.
към текста >>
66.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир
чудесен
Със радостно безгрижно сърчице.
Не вярвах аз, че може да ме люби И в него враг душата ми виде. Но ужаса ми той разсея първи На мене жалки, глупави певец. И със ръка потънала във кърви Отряза само тънкия конец. „Иди, каза, хвръкни си веч свободна В живота безграничен нов. И радвай се на хубостта природна – Веч гражданка на Божията любов.” И за към слънцето политнах мощна Със малките си трепетни крилца, За да предваря тъмнината нощна И си направя малко гнездице.
Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир
чудесен
Със радостно безгрижно сърчице.
15 ноемврий 1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице моя ! Само Божията Любов е Любов! Чета последните Ви две писма и в мен възниква въпроса, кога творчеството на един човек е по-ценно, когато е наскърбен, или когато е радостен.
към текста >>
67.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
О, велики Бели Братя, о, ти мой
чудесен
жител на Маришките езера, где си, ела при мен.
Това е преувеличено доста. Даже тирадата й към самоубийците не ми хареса - ако се обляга на мене. Не, въпреки всичко, някаква незнайна скрита надежда ме крепи за нещо светло и велико, що има тепърва в бъдни дни да преживея. Светото писание е в ръцете ми. Седя, чета и сълзите се ронят в скута ми.
О, велики Бели Братя, о, ти мой
чудесен
жител на Маришките езера, где си, ела при мен.
Погледни ме пак с огнено слънчеви очи и ми се усмихни. И Ти, Родителю мой, чуй ме! Не мога да говоря. Ти знаеш, Отче, негли си бил до чедото си и знаеш какво ми каза той неотдавна, как се пресякоха коленете ми и нозете се отказаха да вървят. После той се смили - прегръща ме, гледа ме вдън очи, но свърши се.
към текста >>
68.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Сънувах
чудесен
сън: Бях с него.
Милият, сладкият Софроний Врачански! Колко ужасни страдания, как ли ги е понесъл? О, дълго, може би цял живот ще ми светите в пътя, вие, български мъченици и светци на нашето освобождение. Ами Ботев, ами Левски! Значи, нашият народ крие такива самоотвержени идеалисти, които изцяло отдават себе си за Идеала на Свободата.
Сънувах
чудесен
сън: Бях с него.
Вървяхме ръка за ръка из прекрасна градина, радостни, щастливи. А пък нощес друг сън: Видях на небето със светли букви написани неговото и моето име, но съединени помежду OAF. Това са инициалите на нашите имена. Като живи те се движеха горе и аз можах да им се любувам. Бях при Учителя на Изгрев.
към текста >>
69.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ако Рама е видял този
чудесен
слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загадката.
Ако Рама е видял този
чудесен
слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях.
към текста >>
70.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дишаме
чудесен
въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо. Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка.
Дишаме
чудесен
въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища. Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс.
към текста >>
71.
2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Трудоваците са прорязали
чудесен
път към върха.
Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”. Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.
Трудоваците са прорязали
чудесен
път към върха.
Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се.
към текста >>
72.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Той беше наистина
чудесен
.
Като, че нищо не й е било, забравя нашите оскърбления и пак ни милва... Спомням си, а това беше твърде отдавна, казаха, че дойде големия ми брат, който още от рождение бил при баща ни на чужбина. Майка ни тъй се зарадва, тъй се зарадва, че се разтърсва цяла от радост, насмалко не се търкулнах аз, мъничката. И аз се радвах. Мнозина се радвахме и го чакахме с нетърпение, защото ни разправяха, че той бил много хубав, приличал на баща ни. Когато щеше да пристигне брат ни, този наш баща ни изпрати на мама специален рядък диамант.
Той беше наистина
чудесен
.
Приличен на ясно очертана звезда, той пръскаше около себе си вълшебни лъчи и грациозно се движеше по главата й. Донесоха го бели крилати великани, много хубави и много добри. Той беше едно хубаво бебенце, едно мъничко сладичко бебенце. Ах, колко хубаво блещеше личицето му, колко нежно и кротко гледаха очите му и мило се протягаха нежните му белоснежни ръчици. Крилатите гости свиреха на някакви инструменти, които до тогава никой не бе видял и пееха: „Радвай се, ти свещена майко, дойде най-добрият ти Син, дойде братът на твоите деца и спасителят на онези, които грешат.
към текста >>
73.
9. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXVI
,
,
ТОМ 26
и последващата парализа на дясна ръка и
десен
крак.
Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г.
и последващата парализа на дясна ръка и
десен
крак.
Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с.
към текста >>
74.
8. Радвайте се и благодарете
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един
чудесен
пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан.
Сега можем да прелистваме миналото и да се осланяме на спомените, които са още твърде свежи. Две десетилетия ни делят и четенето в книгата на преживяното край Него е още съвсем възможно. Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това.
Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един
чудесен
пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан.
Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното. Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена непринуденост.
към текста >>
75.
4. В света на измеренията
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
В един такъв свят животът би изглеждал
чудесен
, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа.
Чуден е света на идеите, където се надига не бунт, не революция, а една невиждана пролет, която ще открие нова страница в развитието на човешкото съзнание. И както първото измерение очерта границите на самосъзнанието, второто - границите на съзнанието, третото - границите на подсъзнанието, така и четвъртото измерение ще очертае границите на свръх съзнанието -великото, което чака човека, великото в чиято глъбина и дълбочина ще се потопи човекът; рядко цвете, чийто аромат ухае в пределите на нашата земя и очертава новото, което лети към човека - разцъфтяване на човешката душа. Не би се родил Айнщайн и на човечеството не би се направило такъв дар, ако в един свят човекът не бе узрял да се извиси до тая висота, където светлината беше разлята без мярка и където човек щеше да преживее дълбоката радост, че върховете лежаха победени; свърхсъзнанието като степен предполагаше именно тези върхове. Законите лежаха точни и величествени. Нека не отидем по-далеч, нека спрем до IV-то измерение, до този свят на обилна светлина, където човешката мисъл получава своето удивително качество да бъде права като перпендикуляра, чийто край опира до най-високите глъбини, за да добие представа за мъдростта и където човешкото сърце получава кристалната чистота на дълбокия планински извор - море и океан, където ще има място за любовта.
В един такъв свят животът би изглеждал
чудесен
, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа.
Може да се каже, че всичко това звучи като приказка. Ала математиката не е приказка, а положителна наука. Айнщайн не е мит и IV-то измерение не е мъртво и сухо понятие. В центъра стои човекът. Животът е неделима част от науката.
към текста >>
76.
3. Реалността
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Младостта е
чудесен
сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна.
Нека кажем, когато Той беше на Земята, ние бяхме много млади, нямахме двадесет години. Как живееха край Него тия, които имаха нашите години днес четири десетилетия по-късно, не знаем, ние добре ги помним, как изглеждаха, помним и бликащите чувства, които се преливаха, но не знаехме с какви интереси и копнежи са живеели и какво са направили от тях. Човек би дал всичко, ако можеше да размести датите, да спечели едно, да загуби друго. Но времето в нашата Земя е нещо определено, и законите са неумолими. Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо.
Младостта е
чудесен
сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна.
Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства. Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон. Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен. Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове.
към текста >>
Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи
чудесен
сезон.
Човек би дал всичко, ако можеше да размести датите, да спечели едно, да загуби друго. Но времето в нашата Земя е нещо определено, и законите са неумолими. Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо. Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна. Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства.
Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи
чудесен
сезон.
Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен. Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове. Сега вече не можеш да отидеш при Него на разговор, за да преживееш неповторимите мигове, че се намираш пред лицето на реалността, която не можеш да изразиш с думи. И, ако би могло да се отиде сега, усещаш, че цяла вечност те дели от оная година и оня месец и ден, когато над небето се изви вихър и Той вече престана да бъде жител на нашата земя.
към текста >>
77.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Тя има
чудесен
рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”.
Усещаш, че текст и мелодия ти говорят едновременно - предимството, когато пеят не квалифицирани хористи. Едното милва сърцето - текста, а другото -мелодията те отнася в незнаен свят. Стоиш будно и следиш рецитала и неусетно разбираш, че не бива да мълчиш, щом като веднъж си дошла, усещаш, че и ти си частичка от това цяло - братство е това и всички издигат гласовете си, всички пеят. Започваш да пееш и ти. Каква мелодия и колко бързо я усвояваш.
Тя има
чудесен
рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”.
А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя. Това нещо късно научи. Трите принципа - основа на учението блестят с всичкото си великолепие, някой ти подава песнарката и през този ден научаваш първата песен. Необикновеното се случи - всеки човек по всяко време трябва да пее. Музиката бе език, говор, който трябва да се учи, да се живее.
към текста >>
78.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя
чудесен
кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3.
Всичко звучи и пее, свири, прелива веселието като препълнена чаша, сърцето изпълнено с радостта и душата е потопена само в музика. Струва ни се, че се намираме в концертна зала, огромна, акустична, където бавно и тържествено се носят звуци на небесни хорове. Поетът певецът и музикантът величае и славослови Бога, не само с перото, сякаш слушаме шумоленето на папируса на който той нанася поетическите си видения, певецът пее и музикантът свири като дава пълна импровизация, която се въззейма нагоре, за да величае и даде пълен израз на бликналите чувства, мисли, идеи. Всичко е потопено в музика. Каква загуба на музикални тонове, неуловени и не съхранени.
Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя
чудесен
кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3.
Хвалете Го с тръбен глас; Хвалете Го с псалтир и китара. 4. Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5. Хвалете Го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен.
към текста >>
79.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя
чудесен
миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт.
С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия.
Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя
чудесен
миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт.
Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?... Земята в желанието си да направи дар на човека, не е измислила нищо по-прекрасно от това да ни подари планини. Нищо по-хубаво не може да се намери на земята от тях.
към текста >>
80.
1. Голямата кошница
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Голямата ябълка и до нея черешата, която я наричахме “Царицата”, имаше и една друга ябълка, която наричахме “Спасената” и крушите, и прасковите, и орехите и гроздето - да, имаше от всичко в тези градини и всичко беше в
чудесен
вид.
Чешмите тогава никога не спираха и градините никога не оставаха жадни. Каква подробност - не, а декора, да, декора не може да се подмине. Есента беше богата, дърветата бяха натежали от плод. Голяма част от дърветата през тази година бяха подпрени с дебели греди. Имаше опасност да се счупят клоните.
Голямата ябълка и до нея черешата, която я наричахме “Царицата”, имаше и една друга ябълка, която наричахме “Спасената” и крушите, и прасковите, и орехите и гроздето - да, имаше от всичко в тези градини и всичко беше в
чудесен
вид.
Причината за това благосъстояние не се дължеше само на влагата и на слънцето, но и на топлите грижи на брат Ради, който от всичко на света обичаше най-много труда и земята. С каква грижа обсипваше всяко дърво и всеки корен. Не пропущаше сезоните и навреме изпълняваше всичко, което бе необходимо, за да имат такъв цветущ вид Изгревските градини. Брането на плодовете също беше важна работа, съхраняването, подреждането в големия склад, където той не пущаше никой да влиза. През тая есен всичко бе прибрано навреме.
към текста >>
81.
11. Той е...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Случаят идва като добре дошъл, човекът се развълнувал, зарадвал се и вече чувствува пръста на Провидението, намира, че нещо ще става сега, когато желанието му се сбъдва по такъв
чудесен
начин.
При такава ситуация, простия българин тръгва да търси Учителя, иска да се срещне с Него, за да Го види, за да провери сам без никой да знае. Трябва да провери истинския ли е Той или не. Желанието да види Учителя е вече назряло, решава да пътува до София, ала парите все не му стигали за такова пътешествие. Един ден един негов съсед, богат човек се разболява, знае, че Учителят можел да лекува и иска да отиде при Него да търси лек за болката си. Предлага на този същия българин да го придружи, като за това ще му плати разноските.
Случаят идва като добре дошъл, човекът се развълнувал, зарадвал се и вече чувствува пръста на Провидението, намира, че нещо ще става сега, когато желанието му се сбъдва по такъв
чудесен
начин.
Но ето, че в последния момент, той малко се стъписва, не е готов за такава среща, не знае какво да каже, как ще го пита - Ти ли си или не си... Чувствува се затруднен, да го познае от пръв поглед не е работа за него, да проверява другояче не му идва нищо на ум. В сърцето на простия човек бликва чувство. Със себе си той носи малка книжка, в тази книжка има нещо написано за Учителя П. К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него.
към текста >>
82.
19. Положително
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
В полето на Неговото зрение се откриваше като
чудесен
пейзаж само доброто, което Той наблюдава и на което се радва.
Той държеше много на това. Затова и човекът изправен пред Него, усещаше онова състояние, което изпитваме през ранното пролетно утро при изгрев слънце, или когато човек влезе в борова гора и усеща аромата на въздуха, или когато се изкачва на висок връх. Причината е проста и ясна. На лице е само доброто, красивото, което съществува у всеки човек и което в тоя момент като чист и благороден метал бива извлечен от самородната руда. За Него беше важно именно това -метала, а не сгурията.
В полето на Неговото зрение се откриваше като
чудесен
пейзаж само доброто, което Той наблюдава и на което се радва.
Намерено е ценното у човека, което единствено е ценно и заради което заслужава името човек. Какъв рядък момент и какво преживяване от двете страни, изключителен момент, струва човек да се спре на него, да го огледа от вси страни, защото нека кажем, то представлява шедьовър в нашия малък личен свят и в цялата голяма личност на света. Той можеше, Той владееше до виртуозност изкуството да намира положителното и в най-нищожния и най-падналия, от наше гледище човек. Неговото зрение беше устроено необикновено и в света сякаш не съществуваше нищо, което можеше да опетни или деформира вътрешния образ на човека, който Той съзерцаваше в перспектива. Вложеното във всеки човек като малка скъпоценност беше открита за него.
към текста >>
83.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше
чудесен
път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха.
Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички.
А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше
чудесен
път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха.
Ти усещаше, че живееш. Времето бе прекрасно, а условията чудесни - влагата поеше твоите корени отдолу и слънцето отгоре изливаше реки от светлина и топлина. Всичко съдействуваше за богат урожай. Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде. Младостта сияеше и ти беше изпълнен с устрем, със сила и с благородни желания.
към текста >>
84.
1. От “Опълченска” 66 до Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Къщата носеше номер и имаше два входа: ляв и
десен
.
Безшумно Той беше обърнал страницата на голямата история и неизвестна ръка пишеше вече новата мисъл, новия завет - една стройна философия бележеше своя цъфтеж. Беше средище на нов живот, чийто трепети пееха и шумяха като води на море, като песен на развейгор, когато горите се събуждат през пролетта. Там се срещаха Учител и ученици. Светлината беше голяма и обилна, заплашително голяма за ония, които от тъмнината на нощта следяха и дебнеха. Всичко беше странно необикновено, блясъкът неповторим и радостта непреживяна.
Къщата носеше номер и имаше два входа: ляв и
десен
.
В другото крило живееха други и знаците личаха и бележеха една съдба, която криеше зърното на една вековна разпра - дали щеше да секне скоро?... Там се срещнаха силите и двубоят започна: неизвестно кога и къде ноктите бяха скрити в пазвите на века, почиваха, ала не спяха. Когато другите дойдоха преди да почнат издевателствата туриха ръка на къщата с двата входа и казаха: Тя ще бъде наша, цялата, тук живя нашия човек - Учителя ни, който се би за идеалите ни. А те идеалите легнаха в праха и ордите минаха върху тях и забиха щиковете си в нежното белоснежно цвете, което ухаеше в десния двор. Живееше тогава още една бедна белокоса жена.
към текста >>
85.
12. Последните записки на Буча Бехар
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Цветница - при Цветанка
чудесен
ден.
12 и 13.IV.1976 г., - Вали. 14.IV.1976 г., сряда Слънце. Имах гостенка днес - Ана. 16.IV.1976 г., петък Слънцето днес не изгря. 18.IV.1976 г., неделя На Витоша сама.
Цветница - при Цветанка
чудесен
ден.
19.IV.1976 г., понеделник Колкото повече чета, толкова по-незнающа се чувствувам, по-малка, no-несъвършена. Господи! Каква безбрежност, каква дълбочина - Господи!... Учителя - извор на жива вода!... Колкото пия, повече ожаднявам - Господи!... 22.IV.1976 г., четвъртък На екскурзия сама до езерата.
към текста >>
Днес - сряда, 5.V.,
чудесен
ден бях на Витоша.
В трамвая паднах, ударих се лошо. Още се лекувам. 28.IV.1976 г., сряда Хубав ден - слънчев. До 4.V. почти дъждовно и хладно.
Днес - сряда, 5.V.,
чудесен
ден бях на Витоша.
Абсолютно чисто небе - кристално. Водите обилни - тишина и чистота. Надишах се чист въздух. МАЙ Хубавия май – Лечебния - богат на прана – Обилен на жизнен сок И мека топлина - 1976 г. - Май беше дъждовен, мрачен с надвиснали небеса - Израз на световното безлюбие.
към текста >>
6 - неделя,
чудесен
ден - 5-та екскурзия на Витоша.
1.II.1977 г., вторник От днес при хубаво време започвам разходките сутрин. Ще отбележа дата и ден - бях, или не бях! Топло за сезона време. Излязох в гората, още е мокра, гола, сива - но беше свежо и хубаво. Имаше топли дни.
6 - неделя,
чудесен
ден - 5-та екскурзия на Витоша.
13.II.1977 г., неделя Топло време. Снеговете се топят, потоци преливаха, реката гърмеше, безумно водите бягаха надолу. 6-та екскурзия. Бях на Витоша и гледам стихията - гледам и не се насищам. Разболях се.
към текста >>
86.
31. Внимание / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е
десен
като острието на ножа".
31. ВНИМАНИЕ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е
десен
като острието на ножа".
Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание.
към текста >>
87.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Малкият цветец разговаря със светлината, и колко
чудесен
е този разговор!
Алената розичка току що е цъфнала. Слънчевият лъч прониква в росната чашка. Тя е озарена отвътре и сияе. Какво става в малкия цветец? Празник, тържество, тайнство се извършва.
Малкият цветец разговаря със светлината, и колко
чудесен
е този разговор!
Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия. Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път.
към текста >>
Обична моя Мария, тези спокойни, светли
предесенни
дни ми напомнят Светилището в Рила.
Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа. [Септември, 1961 г.] Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно.
Обична моя Мария, тези спокойни, светли
предесенни
дни ми напомнят Светилището в Рила.
Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си.
към текста >>
Чудесен
е живота, който Бог ни подари и прекрасен!
” Макар и отвън, ти караш също с мене затвора, и страдаш повече от мене. Злото иска да изгаси светлинката, която Учителят запали. Това е невъзможно! По-скоро то ще изгори - това е възможно, но да спъне делото на Учителя, това не може да стане. Бог ни е проводил на Земята да вършим Неговата воля, да свършим работата, която има да вършим.
Чудесен
е живота, който Бог ни подари и прекрасен!
Помисли само какви срещи имахме, какви важни срещи! И сега се подготвя бъдещето, бъдещите ни срещи. С какви прекрасни души се срещнахме и опознахме и работихме! Благ и милостив е Господ! Остава ни още малко да завършим работата си.
към текста >>
88.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
” Приеми водата и благодари: „
Чудесен
е този течен минерал!
III. МИСЛИ HA УЧЕНИКА Борис Николов Плодовете За ангелите човеците са като плодните дървета. Всеки момент ангелите слизат от небето, за да видят дали има плодове в градината на вашият ум, сърце, в глъбините на вашата душа. Виждам. Виждай красотата, обичай светлината, приемай въздуха и кажи: „Колко е хубав Твоя Мир, Господи!
” Приеми водата и благодари: „
Чудесен
е този течен минерал!
” Навсякъде виждай красотата. Срещнеш болен, кажи: „Добър е Господ! ” Състоянието на болния ще се промени. Това е магията на Любовта. Бог Ти трябва да имаш представа за Бога и да знаеш, че каквато и да бъде тя, всякога ще е несъвършена като тебе.
към текста >>
Какъв
чудесен
път извървяхме с Учителя за 50 години!
Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване. „Не дойдох Своята Воля да сторя, но Волята на Отца си! ” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно.
Какъв
чудесен
път извървяхме с Учителя за 50 години!
Мисли за Бога Мисли за Бога, за да бъдеш здрав! Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност! Мисли винаги за Бога, за да имаш светлина и да разбираш живота, мисли винаги за Бога, да бъдеш свободен! Развигорът Той почва незабелязано, тихо, топло отначало. Колко звуци можеш да доловиш в него - и думи, и песни и говор. Развигорът.
към текста >>
89.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И става един
чудесен
храм, известен в историята - „Соломоновият храм”.
Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие. А пък Соломон започва да се подготвя за храмът Господен, за който баща му Давид е приготвил материали най-необходими. И действително Соломон построява храмът Господен. Като построява храмът, той бил нещо невиждано и нечувано! Извиква най-добрите майстори от Египет, от Индия, от Сирия, от всички страни, те да работят, те да ръководят строежа.
И става един
чудесен
храм, известен в историята - „Соломоновият храм”.
Значи цар Давид е пеел Псалмите на времето, като си е служил същевременно и със звънци по време на песента си, сега отец Ероним. Тази традиция се е предавала от поколение на поколение от времето на цар Давида до наше време. Отец Ероним е приел, именно, от един от старите монаси в Атон, в Хилендар туй изкуство да си служи със звънците, да свири със Звънарницата. Като идва сега в Етъра и се заселва там, и става монах на Соколския манастир, местото много му харесва за Звънарница. Защото самия Соколски манастир е построен на една каменна площ, голяма стотици декари.
към текста >>
90.
2.43. Скалите
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един
чудесен
начин.
Когато паднат мъгли и времето се удъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят - жълт, зелен, червен, чер и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат те да живеят на твърдите като стъкло скали, как могат те да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва щом я нагрее слънцето?
Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един
чудесен
начин.
Водораслата съдържа хлорофил, значи въпроса за храната е разрешен, но тя служи и за резервоар на водата. Но какво става по-нататък вечер, когато се захлади, въздуха осажда влагата по скалите, и лишея пие вода всяка вечер и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, би се затруднил. От това гледище живота представлява разрешени задачи на разумни същества.
към текста >>
91.
2.64. Месецът на смъртта. Последният огън
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
А може би го има, защото Мъдреца казва: „Човек живее в това, което обича.” В какъв
чудесен
свят живеем!
Пламъците се извиха с още по-голяма сила. Те свършиха добре работата си. Огънят горе целият ден до вечерта. Жарта тлея цяла нощ. Ето, беше Скитника и нема го вече.
А може би го има, защото Мъдреца казва: „Човек живее в това, което обича.” В какъв
чудесен
свят живеем!
- „И Духът да се върне при Бога, Който го е дал.” През този ден времето се промени, завале сняг и зимата влезе в правата си.
към текста >>
92.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм.
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и
чудесен
ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С.
към текста >>
Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път - тихо; третия път, много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения.
Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с
чудесен
такт, хармония и пълна тишина.
А преди всяко от тия телесни упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или части от тях, трикратно (19). Между молитвите бяха Господнята молитва, "Отче наш" и 91 Псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". 2.
към текста >>
93.
25. Брата говори за Благовест
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Музиката ще ти разкрие един
чудесен
свят, в който ти за в бъдеще ще можеш да твориш.
- Не съм сигурен дали ще изпълня! - И то с любов, без да мъчиш майка си. Обичай я, защото ти имаш привилегията да притежаваш такава духовна и музикална майка! Не я нервирай, а изпълнявай това, което ти казва! Свири, свири и пак свири!
Музиката ще ти разкрие един
чудесен
свят, в който ти за в бъдеще ще можеш да твориш.
Чудни неща ще ти разкрие света на музиката! - Тайни и красота! Работи, свири с любов. Обещаваш ли да свириш с любов? Аз ще се старая и аз ще ти помагам, и той ще напредне.
към текста >>
94.
74. Борислав Георгиев от Париж - десет мисли (фрагменти) за Учителя
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Какъв
чудесен
живот, пълен с любов, отдаден на хората!
За мене Той е баща, брат и приятел. Не зная какво ме свързва с Него, не мога да обясня. Само ще кажа, че много Го обичам! 3 Фрагмент Ходил съм на „Мястото”, където Той почива. Стоял съм сам, отдаден на размишление и съзерцание.
Какъв
чудесен
живот, пълен с любов, отдаден на хората!
Хвала на Небето, че Го изпрати у нас в България, и че Учителя Се изяви, чрез Словото си на български език. Ако това не е чудо, какво ли друго би било повече? 4 Фрагмент И всеки може да вземе от Него толкова, колкото може да носи. 5 Фрагмент Без да искам, без да мисля, аз написах една песен за Учителя. И текста и мелодията дойдоха в душата ми неповикани.
към текста >>
95.
73. Последните дни на Учителя на Земята. (24.12.1944, неделя, София - Изгрев
,
,
ТОМ 34
Денят беше
чудесен
, ясен.
Подаде ми една ябълка и ми каза тихо, тихо, със свещени думи: - Ще се яви Господ (повтори) и на тебе, ще те ръководи. Аз Му прегърнах святата ръка с моите две ръце, целунах я три пъти и заплаках, думайки си: Заслужавам ли това? Господи, Учителю! - и се събудих. Часът беше 5.
Денят беше
чудесен
, ясен.
Чистота лъхаше от белите върхове на околните планини. Слънцето се готвеше да изгрее. Благодаря на Господа. Б.Л.Н.И. и П.Ж. [Божията Любов Носи Истината и Пълния Живот].
към текста >>
96.
130. Връзката между Деветата симфония на Бетовен и „Новото Битие” на Учителя - Десетата симфония на Всемирното Светло Бяло Братство
,
,
ТОМ 34
Певческото дишане дава
чудесен
сън, но винаги при отворен прозорец или врата.
А като се отпусне, той хваща истинските мускули. Защото диафрагмата е един мускул, който пресича. Тя е мускулна система. А диафрагмата голяма роля играе при певческото дишане. И когато някой път река: ще стана ли или да продължа да почивам, почна певческо дишане да правя и като съм заспала, не съм усетила.
Певческото дишане дава
чудесен
сън, но винаги при отворен прозорец или врата.
Защото Бог е във въздуха, етерът е там също. Те като нахлуят вътре в тебе, дават ти добър сън. Особено, ако приемаш дишането със специални формули. В.К.: Сега, тези неща са разработени във Вашата книга? Л.Т.: Да, сега аз държа тетрадка, като вляза при Учителя и записвам точно.
към текста >>
97.
275. Михаил Иванов и Кръстю Христов
,
,
ТОМ 34
Вижте какво, понеже моят баща е голям
десенатор
и директор на най-големи фабрики в Сливен и в София, и в Габрово, ние сме имали топове плат навити и имаме тука по една фирма на плата.
В.К.: И сега каквото Ви каза, сбъдна ли се? Л Т: Е, сега всичко не мога да кажа. В.К.: За това нещо, което Ви каза Учителят, сбъдна ли се? Л.Т.: Развива се. Платното се развива.
Вижте какво, понеже моят баща е голям
десенатор
и директор на най-големи фабрики в Сливен и в София, и в Габрово, ние сме имали топове плат навити и имаме тука по една фирма на плата.
Пише: английски плат, щрайхгарен плат, селски шаек. Най-различни топове платове, но животът ни поставя така, че този плат, както е навит с фирмата му, почва да се развива. Един ден се развива, да се види вътре какво е. Може този плат да няма грешки вътре; а може да има възли вътре на плата. А трябва да мине през ръцете на специални момичета, които да изчистят всичките дефекти на този топ плат.
към текста >>
НАГОРЕ