Търсене в текстове за 'Деди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Грехът е духовна проказа и всички трябва да се освободите от известни присадки, предадени ви от деди и прадеди.
Една сестра каза: „Ние сега работим върху себе си, но нямаме резултат.“ Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се изяви и тук. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Облагородете вашите погрешки. Киселицата, трънката можеш да облагородиш – всички погрешки можеш да облагородиш. Грехът е духовна проказа и всички трябва да се освободите от известни присадки, предадени ви от деди и прадеди. Когато видиш една лоша постъпка, изваждай поука и си кажи: „Няма да постъпвам като него.“ Допуснете, че имате да давате на сто души доста крупни суми; изплатете им дълговете и лихвите. Така можем да изправим някои работи. Човек се докача за нищо и никакво! Като те обиди някой, поправи си погрешката и после ще му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих погрешката.“ Когато те обиди някой, вместо да се обиждаш, замисли се право ли е това, което ти казва, за да можеш да се поправиш.
към текста >>

2. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди.
Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „Святото място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магична сила се крие във водата, без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон.
към текста >>

3. 25) Думата „човещина“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Да оставят настрана как са живели деди и прадеди, а думата човещина да влезе в света.
Днес трябва да се създаде идеал на младите. Има един закон, който обезсилва хората и досега не съм намерил нито един пример, когато някой е вървял по крив път, да е станал виден човек в света. Сега човечеството е минало десетгодишна възраст и е влязло в юношеството си и трябва да се изучават новите тежнения, новите условия. Щом детинството е минало, нека да запази хубавото от него, а от детинщините да се откаже. А сега продължават да говорят стари истини. Да оставят настрана как са живели деди и прадеди, а думата човещина да влезе в света. Трябва да се даде едно ново социално и духовно направление, което да включва съвкупността на живота и нуждите на живота, на човешкото сърце и на човешкия ум. Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с душата. Без разбиране нуждите на тялото, сърцето и ума, не е възможно щастие. Учителя се обърна към общественика: Вие може да напишете брошура, подходяща за обществениците.
към текста >>

4. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум.
Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание! “ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират.
към текста >>

5. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество.
Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е.
към текста >>

6. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди.
Ето осветленията на Учителя по това (5): "Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече.
към текста >>

7. 049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са стари идеи на деди и прадеди.
Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит.
към текста >>

8. 103 ЗА РАСИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашните негри са изродени потомци на своите деди.
Всяка раса се отличава с нещо особено. В черната раса преобладава чувството. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът за първи път се явява в черната раса. Сегашните негри са изродени потомци на своите деди. Атлантската раса - това са били хора много груби, на насилието, на силата. Жълтата раса и американските индианци са потомци на атлантската раса. Жълтата раса се отличава със силно развити скули. Черната раса се отличава с дебели устни. Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система.
към текста >>

9. 112 КРАСОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са му предадени от неговите деди и прадеди.
Любов към Мъдростта - за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината - тя оформя челото, погледа и очите. При стария живот образите са грозни. Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи. Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота. Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание - знанието на Природата.
към текста >>

10. 117 ПОДМЛАДЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме станали възрастни, понеже сме турили маската на своите деди и прадеди.
То представлява онази чистота, която е необходима за здравето. Каквито и знания да добиете, гледайте да не изгубите детските черти в характера си. Вашето знание, в сравнение с Великото Знание, е още в пелени. Формата на възрастния е като дрехата на водолаза. Човек трябва да напусне водолазната дреха. Ние сме станали възрастни, понеже сме турили маската на своите деди и прадеди. Първото условие за подмладяване е да имате връзка с Бога. Казано е: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.” Това се разбира под вечно подмладяване. Иска ли човек да се подмлади, той трябва да има такъв обект за своята Любов, който не остарява. Човек, който мисли за Бога, се подмладява. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
към текста >>

11. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко сто поколения и ще ви дават ум.
Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите. А изворът е това, което иде от Бога. Изворът е благословението, Божественото, което иде от горе. Вие, като влезете в тоя път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко сто поколения и ще ви дават ум. Те имат разни начини. Един начин е насилието, а другият начин е мек. Ще ви кажат: “Не се пресилвай. То си има време.“ Един млад момък тръгнал в Божествения път. Дяволът му казал: “Сега си млад, като остарееш, ще имаш опитност.“ Младият момък го Послушал и тръгнал на стари години по Божия път.
към текста >>

12. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Предали са ви ги деди и прадеди.
Киселицата може да я облагородиш. Трънката можеш да я облагородиш. Всички погрешки можеш да облагородиш. Грехът е проказа, духовна проказа. Всички трябва да се освободите от известни присадки, които имате. Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “ Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не? “ Учителя каза: Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат.
към текста >>

13. Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

черти, наследени от деди и прадеди.
Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълняваш Божия закон. Позволение ще вземеш за всичко. Свободата стои в разумното - позволеното. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излизат големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще царството ще е на праведните. Невидимият свят урежда това.
към текста >>

14. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд.
Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония. Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд. Там обитават два вида души: онези, които са освободени от телата и тези, които не са придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство. В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област.
към текста >>

15. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
към текста >>

Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността.
към текста >>

Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа.
към текста >>

16. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
към текста >>

17. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите.
Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения.
към текста >>

Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
към текста >>

18. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби.
Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък, че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно. Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението.“ Всичко това, което сега виждате, ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния peд и порядък. Не че аз го искам. Но всичко ще се измени.
към текста >>

19. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната.
Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогава, когато всички хора, които са дошли на земята намерят това, за което са дошли. Тогава хората ще добият истинския живот, който изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности да работи - защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинското царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях, за да използва благата на живота. За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най- хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната, не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме. Чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомахът, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства и ти виждаш само зло у хората. И религията 6 света е дошла като една наука, като един метод да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога.
към текста >>

20. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди.
А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат.
към текста >>

21. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

прадеди.
обявил войната на Русия, астрологът му изчезнал. Наполеон дълго време се колебаел, но тръгнал на поход. Когато англичаните го затворили на остров Света Елена, Наполеон казал, че не са англичаните, които ще го съдят, а неговите прадеди. Редове от сестра Мария Райчева: „В салона се събирахме за беседа. Естествено трябваше да имаме добри и красиви мисли. Вместо това в главата ми се породи негодувание към едно лице, чиито действия излагаха Учителя и Братството. Казах си наум: „Тези глупаци, тези идиоти само излагат Учителя и
към текста >>

22. 3. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ТИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди.
Докато типовете, принадлежащи към мъжкия принцип, преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера и темперамента. Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него. Човек само използва силите като условия за своето проявление и благодарение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията - подобното привлича подобно. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.
към текста >>

Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.
Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера и темперамента. Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него. Човек само използва силите като условия за своето проявление и благодарение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията - подобното привлича подобно. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно - топлинният етер - огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер - земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма.
към текста >>

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.
Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него. Човек само използва силите като условия за своето проявление и благодарение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията - подобното привлича подобно. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно - топлинният етер - огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер - земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма. Върху тези четири елемента или четири състояния на материята херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента.
към текста >>

23. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]...
Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в себе си. Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват. И те слизат на земята като в едно велико училище. Но не за престъпници, ни за грешници и беззаконници - които са употребили своя живот за лични придобивки, които са мислили, че животът в тях е лично техен и са поискали да го минат не както трябва, а както те искат.
към текста >>

24. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди.
Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си.
към текста >>

25. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Понякога страдаме и заради грешките на нашите бащи, деди, баби и т.н.
“ – „Можеш, сестра – отговори Йорданка, – ще стигнеш и до Господа. Чула ли си, че добрата майка е готова и сърцето си да даде за здравето на детето си? Като се запознаеш с Учителя и неговото Учение, ще разбереш как ще стигнеш до Господа. И като стигнеш дотам, ще разбереш кога Господ ти помага – и когато грешиш, можеш да се поправиш веднага. Ако не правехме толкова много грешки, животът ни щеше да бъде много хубав. Понякога страдаме и заради грешките на нашите бащи, деди, баби и т.н. Всичко това, което ти казвам, ще го намериш в беседите.“ После ми даде една единична беседа, която да прочета вкъщи, и ми обеща, като отида следващия път, да ми даде друга беседа. Тръгнах си от Йорданка удовлетворена, че получих много отговори от беседата, която прочетох. Огънят в мене се запали, помислих: „Ще отида пак при Йорданка Жекова.“ Когато за втори път отидох при Йорданка, тя беше самичка, останах при нея един час. Тя пак ми даде една беседа и каза да реша дали да отворя книжката по мое желание и да прочета само този текст, или цялата беседа.
към текста >>

26. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията.
Тези думи на Учителя съдържат широкия диапазон, на който той разполага своите възгледи за света и живота. Така той вижда и разбира Христа. Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа. За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на Бога във всички полета на битието. За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за най-обикновените случки в живота. Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция. Същият този брат Т. П.
към текста >>

27. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди.
В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее. Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко. Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор. Тук огънят не загасва. На стената, във вулия от агнешка кожичка, виси гъдулката. Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
към текста >>

Това е чуден инструмент, изработен кой знае от кога от незнаен майстор и предаван от ръка на ръка, от деди и прадеди.
Лек ветрец минава понякога, свеж и ароматен – божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята ще мине, разбира се, и павурчето с греяна сливова ракия, ей тъй, само за аромат. Тогава Къртипъня погледне към Илия и ще каже само: „Илия…“ Илия знаеше – ще откачи внимателно от стената вулията с гъдулката и ще му я подаде. Къртипъня я изважда полека и я пипа с такава нежност и любов! Това е чуден инструмент, изработен кой знае от кога от незнаен майстор и предаван от ръка на ръка, от деди и прадеди. Никой не може да допусне, че тези грамадни, силни ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно! Къртипъня примижава, дръпва лъка по струните, наглася ги… Тегли дълги лъкове – да влезе гласът в лъка, след това пробягва по тънките струни, за да раздвижи пръстите. Потокът приглася на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли? Къртипъня можеше да свири и да пее месец, без да спре. Глас зрял, улегнал, спокоен – много поколения пееха в него.
към текста >>

28. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха?
Какво ще ви каже той? "Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил? Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли заблуждение вашето знание? " Какво ще му кажете тогава? ...Като дойдеш до дявола, със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: зад дявола на стой!
към текста >>

29. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

„Верно е, че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
Слабохарактерният човек е предразположен да развие комплекс за малоценност. Той се проявява като капризен, често е депресивен и нелогичен в своето поведение. Пътищата, по които се стига до такава психологическа неуравновесеност, са много, както са много и слабостите, наследени от нашето минало. В духовната школа трябва постепенно да се освободим от тези слабости. Учителя казва: „Верно е, че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например той знае какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
към текста >>

30. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди.
Те са словоохотливи и сърдечни. Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората. Те показват и едно по-сериозно отношение към всяка работа. Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания. Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи. Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения. При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар. ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците. При такива ръце дланта изглежда по-голяма, отколкото горната им страна.
към текста >>

Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи.
Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората. Те показват и едно по-сериозно отношение към всяка работа. Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания. Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи. Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения. При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар. ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците. При такива ръце дланта изглежда по-голяма, отколкото горната им страна. Прието е, че вътрешната страна на ръцете съответствува на вътрешния човек, или по-точно казано, на неговия интелектуален и емоционален живот, а съществуването на тези ципи показва превес на този вътрешен живот над външния.
към текста >>

Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения.
Те показват и едно по-сериозно отношение към всяка работа. Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания. Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи. Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения. При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар. ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците. При такива ръце дланта изглежда по-голяма, отколкото горната им страна. Прието е, че вътрешната страна на ръцете съответствува на вътрешния човек, или по-точно казано, на неговия интелектуален и емоционален живот, а съществуването на тези ципи показва превес на този вътрешен живот над външния. Такива хора обладават богат вътрешен живот, изразен в мисли, чувства, възхищения, оптимизъм или потиснатост, критичност, мрачен светоглед.
към текста >>

31. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените прадеди, а трагичната „воля за гибел“ на съвременния човек.
Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си първоизвор. И затова всичките тия движения на запад имат характер по-скоро на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените прадеди, а трагичната „воля за гибел“ на съвременния човек. Те обаче са ония психични акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за една бъдеща война, последна може би, която ще приключи една епоха.
към текста >>

32. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни.
Той ви е дал закони, но няма думи за червените си деца, дружните множества на които запълваха този просторен континент, както звездите изпълват небето. Не. Ние сме две различни раси с отделен произход и отделни съдби. Малко общо имаме. Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте. Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни. Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни. Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им. Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят. Ценят и нощта не могат да населяват света заедно.
към текста >>

Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца.
Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им. Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят. Ценят и нощта не могат да населяват света заедно. Червеният човек винаги е бягал от доближаването на белия човек, както утринната мъгла бяга от изгряващото слънце... Така или иначе, вашето предложение изглежда справедливо и ще го обмислим. Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами.
към текста >>

Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване.
Ценят и нощта не могат да населяват света заедно. Червеният човек винаги е бягал от доближаването на белия човек, както утринната мъгла бяга от изгряващото слънце... Така или иначе, вашето предложение изглежда справедливо и ще го обмислим. Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37347292900085