НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
94
резултата в
68
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите
деди
.
За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата. Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби. Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар. Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът.
Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите
деди
.
Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл!
към текста >>
2.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от
деди
и бащи и то им стига, за да преживеят.
Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от
деди
и бащи и то им стига, за да преживеят.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там.
към текста >>
3.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не са ли тия бедуини
прадеди
на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох?
Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз.
Не са ли тия бедуини
прадеди
на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох?
– Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам. – Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват. Двамината от тях се занимават само с туй – да пазят третия.
към текста >>
4.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Североамериканските индианци имат легенда, според която
прадедите
им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
Североамериканските индианци имат легенда, според която
прадедите
им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб.
към текста >>
У тях също бил запазен култът на
прадедите
, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни.
И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
У тях също бил запазен култът на
прадедите
, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни.
Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно.
към текста >>
5.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите
деди
и
прадеди
, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си.
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите
деди
и
прадеди
, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ!
към текста >>
Грешник съм;
деди
,
прадеди
и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе.
Грешник съм;
деди
,
прадеди
и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
към текста >>
6.
СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на
дедите
... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели.
Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на
дедите
... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>
7.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и
прадеди
.
Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло. Дигнете камъка! Що е камък?
Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и
прадеди
.
В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне.
към текста >>
8.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били
прадедите
ù и другите нейни близки.
При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г.
Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били
прадедите
ù и другите нейни близки.
И всичко излязло вярно. След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел. После той попитал брата си за тези подробности и всички те били потвърдени от последния. Това обстоятелство изключва обяснението на опитите чрез телепатия, т.е чрез четене мислите на присъстващите. „Светът на Великите души” от Беинса Дуно*).
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите
прадеди
.
Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува.
Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите
прадеди
.
Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието.
към текста >>
10.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали
прадедите
на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка?
Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел. Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали
прадедите
на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка?
В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите.
към текста >>
11.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от
деди
и
прадеди
.
Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от
деди
и
прадеди
.
Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот.
към текста >>
12.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите
деди
и
прадеди
и което е трупал сам през вековете.
Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно. Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно.
Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите
деди
и
прадеди
и което е трупал сам през вековете.
И ето оттук, от това желание да ликвидира за миг с всичко старо, човек почва да се подпушва. А подпушването му създава всякакви вътрешни борби и неприятности. За всеки минал по този път е известно, че вътрешните борби не допринасят никаква полза на човека, те само го похабяват и изтощават. В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост. Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо.
към текста >>
13.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните
деди
и
прадеди
са се кланяли.
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните
деди
и
прадеди
са се кланяли.
Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало". Тя сякаш не може да си представи, че може да има и други източници на "вода",освен познатия ней "дълбок" Яковов кладенец, от които източници може да се черпи "вода" и без "почерпало", сир. без външни средства и инструменти, каквито са впрочем и сетивните апарати, та го запитва малко скептически, нима той е по-голям от праотеца на самаряните, Якова, който сам се е ползувал от "кладенеца”, па го е завещал за вечна полза и на своите потомци? Все пак, узнала от думите на Исуса, че който пие от живата вода, за която той говори, няма никога да ожаднее, Самарянката пожелава да получи тая вода, »за да не ожаднява, нито да извървява толкова път до тук, да изважда вода от кладенеца".
към текста >>
14.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на
прадедите
, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата.
в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн".
Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на
прадедите
, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата.
И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному".
към текста >>
Те живеят със създаденото от
деди
и
прадеди
, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.
И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному".
Те живеят със създаденото от
деди
и
прадеди
, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.
Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е. възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън.
към текста >>
15.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
А да се възмущава човек от своите
прадеди
, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране.
Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения.
А да се възмущава човек от своите
прадеди
, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране.
Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка.
към текста >>
16.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-младият син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите
деди
, ще отидеш в царството на мензите!
Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-младият син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите
деди
, ще отидеш в царството на мензите!
Там ти ще станеш прост овчар и с пот на челото си, ще изкараш своята прехрана! Малкият, десетгодишен Ир изслуша внимателно баща си, сложи малката си ръка върху своето туптящо сърце и, с тих но твърд глас, отговори: – Да бъде според твоята воля, татко! Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него.
към текста >>
17.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И затова децата не трябва да приличат на бащите,
дедите
и
прадедите
си.
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА Боян Боев Новото поколение винаги носи нещо ново, едно ново изявление на човешкия дух.
И затова децата не трябва да приличат на бащите,
дедите
и
прадедите
си.
А това изпълва с ужас старите. Те казват: „Как така! Нашата младеж съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища! Какво ще стане с народа? " Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което младежта тръгва по нови пътища.
към текста >>
18.
СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и
прадедите
", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви.
Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и
прадедите
", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама.
Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи.
към текста >>
19.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните
деди
и
прадеди
.
Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това (5): „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувствува приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие в водата. Без нея никаква култура не съществува.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните
деди
и
прадеди
.
Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече.
към текста >>
20.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите
деди
и
прадеди
са ни оставили такова наследство.
Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва. Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии.
Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите
деди
и
прадеди
са ни оставили такова наследство.
Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало. Човек, който приеме любовта, всичко може да постигне. Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия.
към текста >>
21.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите
деди
.
Има неща, постъпки и навици у човека, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота. От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива човек. Хората така са се вживели в тази еднородна среда, че в повечето случаи им е невъзможно да прозрат по-далече, да се самонаблюдават и да проследят своя развой. Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери. Всекидневието при тази среда се налага и на младо и на старо.
Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите
деди
.
Всички сякаш се движат в една колона по вековно отъпкан път, по който всичко е отдавна изживяно и опитано. Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание.
към текста >>
Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите
деди
?
Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици. Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим!
Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите
деди
?
Ни най-малко не се замисляме за този неизчерпаем извор на сили, който замества в нашата среда далечното, недоловимото, разностранното и великото във всемира. Та това, което сме ние самите, всички закони, които крепят нашето тяло, не са ли те творческите сили, които ни преобновяват. Кой знае тайната на хляба наш насъщний, и законите на храносмилането, свързани с него? Кой се е замислял за това и наблюдавал влиянието на тази система от органи в нашето тяло? Чий представител е тя и какви тайни крие в себе си?
към текста >>
22.
НАЧАЛНИ СЛОВА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите
прадеди
.
Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после.
Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите
прадеди
.
Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот.
към текста >>
23.
Паша Теодорова (1888-1972)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши
деди
и
прадеди
.
Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши
деди
и
прадеди
.
И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството.
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и
дедите
ти?
Да наредиш съществуването си така, че винаги да имаш достатъчно хубава храна, облекло по последна мода и възможност да вкусваш изобилно от „сладостите на живота"? — Да приемем, че всичко това си има своето място, — но нима то може да бъде идеал на твоя живот? Нима то може да даде удовлетворение на духа ти? Но за какво тогава ти живееш? За близките си — за жената и децата си, за родителите си?
За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и
дедите
ти?
Или най-после за някоя партия или църква? — Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни слънца? Истина ти казвам: има нещо, което стои над всичко това, което е единствено способно да хармонира всички тия неща, и което е: да живееш за всички! или, на друг език казано, да живееш за Бога. Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение.
към текста >>
25.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънчевият култ на
прадедите
изчезна, днес обожават само малките лампи.
Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки.
Слънчевият култ на
прадедите
изчезна, днес обожават само малките лампи.
Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц.
към текста >>
26.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни
прадеди
и прабаби.
Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години.
Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни
прадеди
и прабаби.
Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно. Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението“. Всичко това, което сега виждате. ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния ред и порядък.
към текста >>
Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите
прадеди
за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н.
Собствено, на тази обединена наука-философия липсва още един елемент, религията, за да се получи онази дивна система, върху която древните издигнаха колосалната сграда на своите цивилизации. Въпреки странността на това твърдение, такова е истинското положение на нещата днес. Някога религията не представляваше система от предписания за извършване на треби и служби, a беше хранилище на наука и философия, ключът на които се поверяваше само на тогова, който даде доказателства за непорочност, алтруизъм, честност и силна воля. Ако нямаше този ценз, ученият, можеше да използва за користна цел предадените му знания. Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване.
Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите
прадеди
за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н.
Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан. 19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит. Тогава се възприе атомната теория и четвъртото състояние на материята — етерното: материята престана да съществува за науката, защото се установи, че тя не е нищо друго, освен кондензирана енергия, както е напр. случая с динамита: формулираха се нови закони за движението, за съхранението, на електромагнетизма. Но дойде 20 век, който направи прелом в редица от схващанията на хората на науката.
към текста >>
27.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите
прадеди
, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната.
Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота, проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогаз, когато всички хора, които са дошли на земята, намерят това, за което са дошли. Тогаз хората ще добият истинския живот, които изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности за работа — защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинско царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях за да използва благата на живота.
За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите
прадеди
, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната.
Сам да си приготви храната, за да вложи най-хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме, чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомаха, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства, и ти виждаш само зло у хората. И религията в света е дошла като една наука, като един метод, да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога. Тя трябва да даде формите и начините за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание.
към текста >>
28.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на
прадедите
и основните обичаи.
И вие ще имате това, което най-много ви е нужно. Животът на Питагора (Продължение от бр.72 и край) Понеже Питагор знаел, че схващането на висшите истини не е в еднаква степен достъпни за всички хора без разлика, той разделил своето учение в две категории, по подобие на това. което се практикувало в храмовете. Широката и малко напреднала маса е била поставяна в течение само на това, което можела да схване и да приложи. Тя трябвало да се задоволи с истина и мъдрост твърде ограничени.
Така той им запазвал повече свободно време, митовете, религията на
прадедите
и основните обичаи.
Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки,
деди
прадеди
.
Когато човек се е добрал до тия състояния, той никога няма да каже. че не знае как да съзерцава, защото съзерцание значи отваряне вратата на велики реалности. От там той започва първия ден на Божествения живот. Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото. Кога и колко да се медитира?
Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки,
деди
прадеди
.
Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка. Човек, които се подчини на доброто желание и му служи като свободен пионер в полето на живота, ще има непременно верност в постижението 100 на 100. Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на небесните сили. Ти тръгни и иди при Бога. Недей очаква Бог да те търси.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните
деди
и
прадеди
.
А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си.
Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните
деди
и
прадеди
.
Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко много ние сме научили в сравнение се нашите
прадеди
!
което официалната медицина — не безнаказано — е изгубила. Цяла истина е. че в окултизма със зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия. не винаги заслужаващи усмивка прояви — остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен.
Колко много ние сме научили в сравнение се нашите
прадеди
!
А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вашите
деди
и
прадеди
са се хранили неестествено и сега вие имате известни болести, които са наследствени и от които много трудно ще се освободите.
Когато несдъвканата храна влезе е стомаха — той не е научен да върши тази тежка работа — и от това се раждат болестите. При това хората като се наядат изпиват по 1 — 2 чаши студена вода и с това прекъсват храносмилателните процеси. А като ядат не мислят за яденето, а за разни други непотребни за случая работи. И ако им кажем, че не е хубаво това, те ще отговорят; — „Оставете тези приказки сега, това са малки работи.“ Малки работи са, но малките работи предизвикват най-големите бели в света. По пътя на яденето е влязъл грехът в света; и всичките недоразумения в света произтичат от яденето.
Вашите
деди
и
прадеди
са се хранили неестествено и сега вие имате известни болести, които са наследствени и от които много трудно ще се освободите.
Яденето е свързано със симпатичната система, с чувствата на човека. Яденето не спада към физическия свят, а принадлежи на един малко по-висок свят; простите движения спадат към физическия свят, но яденето спада към един по-висок свят. Човек за да знае как да се храни, трябва да бъде интелигентен. И ако човек не знае как да храни своята мисъл, не може да бъде трезв, не може да стане учен човек. Никакво изкуство, никаква наука и никакъв успех не може да има там, където яденето не е правилно.
към текста >>
Ако имахте една статистика — как и с какви храни са се хранили вашите
прадеди
от преди 2—3 поколения, ще видите, че причините на тези ваши несрети и нещастия, се дължат на неестествената храна, която
прадедите
ви са употребявали.
Няма по-евтина храна от здравословната, и няма по-скъпа храна от неестествената. Казват някои: ама черният хайвер не е ли полезен? — По-лоша храна от черния хайвер няма. Всяка храна, която човек приема в себе си, ще произведе известни причини във вашия живот. Например в живота ви има ред нещастия.
Ако имахте една статистика — как и с какви храни са се хранили вашите
прадеди
от преди 2—3 поколения, ще видите, че причините на тези ваши несрети и нещастия, се дължат на неестествената храна, която
прадедите
ви са употребявали.
Тези неща ви ги говоря по статистически данни, които съм изследвал; и ако вие не вярвате — проверете. Като ви дойде някое голямо нещастие, почнете да изследвате с каква храна са се хранили вашите прадеди. Природата е била крайно внимателна, когато е създала храните и е създала преизобилно храни за всички условия на живота. И ако искате да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля, трябва да употребявате съответните за това храни. Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна.
към текста >>
Като ви дойде някое голямо нещастие, почнете да изследвате с каква храна са се хранили вашите
прадеди
.
— По-лоша храна от черния хайвер няма. Всяка храна, която човек приема в себе си, ще произведе известни причини във вашия живот. Например в живота ви има ред нещастия. Ако имахте една статистика — как и с какви храни са се хранили вашите прадеди от преди 2—3 поколения, ще видите, че причините на тези ваши несрети и нещастия, се дължат на неестествената храна, която прадедите ви са употребявали. Тези неща ви ги говоря по статистически данни, които съм изследвал; и ако вие не вярвате — проверете.
Като ви дойде някое голямо нещастие, почнете да изследвате с каква храна са се хранили вашите
прадеди
.
Природата е била крайно внимателна, когато е създала храните и е създала преизобилно храни за всички условия на живота. И ако искате да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля, трябва да употребявате съответните за това храни. Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна. Ако не можете да си изберете храната, няма да можете да постигнете това, което искате. В Англия са правени опити: когато някой артист ще трябва да играе известна роля, хранят го със съответната храна и има отлични резултати.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А сега с векове вашите
прадеди
са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си.
При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си.
А сега с векове вашите
прадеди
са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си.
И 20-30 години не са нищо. Трябва ред поколения да се хранят с растителна храна, та да изчезне всяко желание за ядене месо, защото всяка една храна създава ред органически навици, които много трудно се изменят. Месната храна трябва да ви стане неестествена, да не ви привлича — това е вегетарианството. Във всяка една храна се съдържат известни отрови, но в месната храна има отрови в много голямо количества, и то силни отрови. Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова; и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй сме ги наследили от
прадеди
, така ги предаваме и на потомството.
И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“. Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни.
Тъй сме ги наследили от
прадеди
, така ги предаваме и на потомството.
И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой. Нима това е християнството: да се пазят традициите? Нима християнството и убийството са съвместими? Нима Христос не проповядваше: милост, любов и състрадание.
към текста >>
Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите, умовете и сърцата на своите бащи и
деди
.
Нима не са негови думите: „Който вади нож, от нож умира“? и които думи са станали вече пословични. Но да оставим това което Той (Христос) е говорил, а да изучаваме живота му. Живота на Христа е живо слово, което говори на всички, но го чуват малцина, т. е. само онези, които се позамислят за онова, което правят, или което ще правят.
Гласът на Христа чуват само ония, които мислят със своя ум, и които чувстват със своето сърце и които гледат със своите очи, а не през очите, умовете и сърцата на своите бащи и
деди
.
Христос говори и сега. Неговите очи виждат и сега. Днес той говори не чрез една, а чрез много уста. Той и сега ни наблюдава чрез хилядите очи на страдащите. И сега ни подава ръка за помощ, за хляб, за вода чрез хилядите, които са в нужда, но колцина ще го познаят?
към текста >>
35.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите
деди
и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N.
Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум. Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др.
С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите
деди
и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N.
Д-р Хр. Драганов Плодовете като храна и лекарство Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите
прадеди
... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога.
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите
прадеди
... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите
деди
и
прадеди
, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора.
На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот.
Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите
деди
и
прадеди
, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора.
А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали.
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи да се отрече човек от всички свои
деди
и
прадеди
, да се отрече и от себе си.
Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества.
Това значи да се отрече човек от всички свои
деди
и
прадеди
, да се отрече и от себе си.
Ако може да се отрече и да умре за тях, той е умрял за един стар живот. Тогава той може да живее нов живот. Хората свързват това умиране с физическото. Който умре физически, той пак ще се роди. В света между светлината и тъмнината има борба, между живота и смъртта има борба.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така са живели нашите
деди
и
прадеди
и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини.
А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр. както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура.
Така са живели нашите
деди
и
прадеди
и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини.
Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните
деди
и
прадеди
, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи.
Свобода на мисълта е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно. Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода. Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате. Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват.
А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните
деди
и
прадеди
, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи.
И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека.
към текста >>
Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите
деди
и
прадеди
; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен.
Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате. Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват. А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи. И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода.
Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите
деди
и
прадеди
; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен.
И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес.
към текста >>
И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от
деди
и
прадеди
.
Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват. А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи. И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен.
И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от
деди
и
прадеди
.
И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика.
към текста >>
което са били вашите бащи и
деди
, вие няма да имате никакви придобивки в живота.
А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява. Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това.
което са били вашите бащи и
деди
, вие няма да имате никакви придобивки в живота.
Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов.
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нескопосно звено между неговите диви
прадеди
, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето.
. . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин.
нескопосно звено между неговите диви
прадеди
, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето.
Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели. . . В обществото има много криви навици, които се поддържат като традиции.
към текста >>
Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите
прадеди
са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите.
Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето.
Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите
прадеди
са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите.
За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече. Остава да проникне по-дълбоко в душата на народите, за да се подготвят за една по-висока култура, за която говорят всички велики философи, поети, писатели. . . В обществото има много криви навици, които се поддържат като традиции. Те трябва да се изправят, за да се отвори пътя към простора, да дойде свободата.
към текста >>
42.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те му са предадени от неговите
прадеди
.
Само тогава ние ще прогледне м, ще вид им къде сме, какво трябва да правим и накъде да вървим! С. К. ПОВЕЧЕ ШИРОТА „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език“. Човек дълбоко в душата си трябва да пожелае да се освободи от лъжливи устни и от измамлив език, той трябва да вложи мисълта в себе си — да пречисти мислите си, чувствата си и желанията си така, че нищо нечисто, нищо лъжливо и измамливо да не остане в него. Нечистото, лъжливото и фалшивото в човека са унаследени неща.
Те му са предадени от неговите
прадеди
.
Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото. По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици. Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината.
към текста >>
43.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някога, когато витамините бяха непознати от физиолозите и лекарите, нашите
прадеди
не се лишаваха от тях.
Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни пориви, красиви чувства и служене на ближните. Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но младите хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга. Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини.
Някога, когато витамините бяха непознати от физиолозите и лекарите, нашите
прадеди
не се лишаваха от тях.
Инстинктът им е подсказвал храните, които са най-богати с витамини. Днес този инстинкт е загубен за нас. Защото употребяваме за ежедневната ни храна индустриални продукти, които са добре направени, с приятен вкус, но са изгубили изцяло, или отчасти своите витамини: такива са белият хляб, полираният ориз, пречистеното и обезмирисано масло и т. н. Витамините са разделени малко изкуствено на пет главни групи: А, В, С, Д и Е. Витамин А Намира се главно в тлъстите вещества.
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили
дедите
.
Есперанто е именно езикът на мира и взаимното разбирателство. Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст. А ако се срещнат като есперантисти, те изживяват съвсем друго чувство, техните души се свързват и те с готови на услуги, взаимни жертви и пр., защото стоят на една неутрална база, и защото идеята на Есперанто е възпитала в тях човека-брат. събудила е в душите им космичната Любов. А да отидат по-нататък, да продължат пътя на развитието си, те трябва да развият в себе си едно високо пробудено съзнание.
При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили
дедите
.
Днешното време носи своето благо, и то е новото, мощното, великото, защото е свързано с реалността на живота. Миналото е умряло — настоящето е живо и реално. То расте и се развива. Да се свържем с онова ново благо, което носи мир и разбирателство, което осигурява благоденствие на човеците. Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество.
към текста >>
45.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наклонността на младежите да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители,
деди
, па даже и
прадеди
.
А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца. Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата.
Наклонността на младежите да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители,
деди
, па даже и
прадеди
.
А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и деди. Имайки предвид това, нека родителите първом погледнат в себе си, в своите души, в своите мисли, чувства и постъпки, и да направят всичко възможно, щото погрешките, които не искат да ги имат техните деца, да ги нямат и те в себе си. Ако ли пък децата проявяват отрицателни качества, които родителите не забелязват да притежават в себе си, то нека се постараят да бъдат полезни на своите деца, като проучат дълбоките причини, в които се крият тези отрицателни качества и да ги премахнат. Причините да премахнат, а не да прибягват към строгости и дресировки, които оказват твърде малко благотворни влияния. Но за постигане на добри резултати при възпитание на децата, се изисква от родителите повече безкористна обич към децата.
към текста >>
А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и
деди
.
Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца. Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата. Наклонността на младежите да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители, деди, па даже и прадеди.
А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и
деди
.
Имайки предвид това, нека родителите първом погледнат в себе си, в своите души, в своите мисли, чувства и постъпки, и да направят всичко възможно, щото погрешките, които не искат да ги имат техните деца, да ги нямат и те в себе си. Ако ли пък децата проявяват отрицателни качества, които родителите не забелязват да притежават в себе си, то нека се постараят да бъдат полезни на своите деца, като проучат дълбоките причини, в които се крият тези отрицателни качества и да ги премахнат. Причините да премахнат, а не да прибягват към строгости и дресировки, които оказват твърде малко благотворни влияния. Но за постигане на добри резултати при възпитание на децата, се изисква от родителите повече безкористна обич към децата. И тази обич да се изрази не с глезене и разгалване на децата, а чрез онова съзнателно и разумно себеотрицание, което е същината на родителството.
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от
деди
и
прадеди
.
232) Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера, и темперамента. Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот.
Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от
деди
и
прадеди
.
Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила.
към текста >>
Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите
деди
и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.
Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса.
Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите
деди
и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.
Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма.
към текста >>
Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от
деди
и
прадеди
.
Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.
Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от
деди
и
прадеди
.
Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента.
към текста >>
47.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите
деди
и
прадеди
наклонността да пипа, т. е.
или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота.
Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите
деди
и
прадеди
наклонността да пипа, т. е.
да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така се отразяват и чичовците,
дедите
и
прадедите
, било от този или от онзи свят, върху детето, което се ражда.
Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянието на по-големите братчета и сестричета се отразява върху детето, което се ражда.
Също така се отразяват и чичовците,
дедите
и
прадедите
, било от този или от онзи свят, върху детето, което се ражда.
Всичко влияе върху новороденото дете. Сега аз говоря за неща, които зная. Няма какво да ги доказвам. Само онзи, който не знае нещата, той ги доказва. Аз няма защо да ви доказвам какво нещо е захарта.
към текста >>
49.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Повърхността на Европа е още покрита с катедрали и развалини от храмове, които нашите
прадеди
са издигнали.
Карел) У съвременните хора ние почти никога не наблюдаваме проявите на мистичната дейност, на религиозното чувство. Дори в своята най-зачатъчна форма, мистичното чувство е изключително, много по-изключително, отколкото моралното чувство. При все това, то взема участие в нашите най-важни прояви. Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл. В античния град религиозността е била основана на семейния и обществен живот.
Повърхността на Европа е още покрита с катедрали и развалини от храмове, които нашите
прадеди
са издигнали.
Днес, вярно е, ние едва разбираме тяхното значение. За повечето от цивилизованите, черквите не са нищо друго освен музеи, в които почиват мъртвите религии. Държането на туристите, които оскверняват катедралите на Европа, показва до каква степен модерният живот е притъпил религиозното чувство. Мистичната дейност е порицана от повечето религии. Нейното значение дори е забравено.
към текста >>
50.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашите
деди
и
прадеди
, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака.
Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя на земята. То казва: Има и друг начин на ходене, не само на четири крака. Животното в детето му казва: Ти си голям будала.
Нашите
деди
и
прадеди
, нашите философи казват, че трябва да се ходи на четири крака.
Така го учат животните, но детето им отговаря: Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така. Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: Видиш ли.
към текста >>
51.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните
деди
и
прадеди
навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв.
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н.
На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните
деди
и
прадеди
навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв.
„Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен. Само този го разбира и тълкува криво, според своите интереси, който не желае да го изпълни. Който вади нож, от нож ще загине!
към текста >>
52.
 
-
Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите
деди
в далечното минало не са знаели.
Из беседата, държане от Учителя на 29. XI. 1940 год. ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре. Те са клонове от живота, които съвременният човек трябва да знае и да борави с тях.
Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите
деди
в далечното минало не са знаели.
Тия науки ни дават представа за природните закони, които вечно са съществували, но човек се е добрал до тях едвам в по-ново време. Съществуват още много скрити неща към които човек се приближава стъпка по стъпка. Затова всеки трябва да се постарае да се запознае по основно с тия скрити до вчера природни закони, за да е готов да разбере онова, което ще му открие утре живота. Така само той ще може да се ползва от реалните блага, които му предлага природата. Външни знания човек днес има много.
към текста >>
Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на
дедите
ни.
Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел.
Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на
дедите
ни.
— Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?
към текста >>
53.
 
-
Сегашните хора пият вода, както са пили техните
деди
и
прадеди
.
„Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните
деди
и
прадеди
.
Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвика изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко чепки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, ще попие влагата и ще се преоблече.
към текста >>
54.
 
-
А щом неговите
прадеди
са достигали до дълбока старост, може и той.
Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години. И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи. И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
А щом неговите
прадеди
са достигали до дълбока старост, може и той.
И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна. До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни мисли.
към текста >>
Често се казва, че нашите
деди
биха останали с отворени уста пред радиото, самолета или телевизията.
И то се нуждае, наистина, от ремонт във форма на летуване, на спорт и др. Но каква малка част от хората са в състояние да отидат на по-дълга почивка? Повечето от тях работят цял живот, без да си позволят един месец на бездействие. А в повечето случаи именно тези, които са прекарали цял живот в труд, стигат до почтена възраст. Често се говори за чудесата на техниката, която е обзела днес целия живот.
Често се казва, че нашите
деди
биха останали с отворени уста пред радиото, самолета или телевизията.
Това е вярно, техниката крачи напред, тя се развива с неимоверна бързина и е постигнела вече чудеса. Но какво е тя в сравнение с природата? Никой не се чуди на постиженията на сърцето си, никой не помисля дори. какъв голям труд, какво голямо постижение му се налага. Всеки смята това за напълно в реда на нещата.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от
прадедите
и е преминало от ръка на ръка“.
— * * * Кабалата е най-известното учение от окултните традиции. Тя е израз на езотерическата философия на евреите. Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам. Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея, Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното: „Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства.
Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от
прадедите
и е преминало от ръка на ръка“.
Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея.
към текста >>
в писането на едно семейство, чиито предшественици и
прадеди
са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно.
Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения. При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението, наследствеността, възпитанието и самовъзпитанието. Така напр.
в писането на едно семейство, чиито предшественици и
прадеди
са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно.
Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики. По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала. За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности: Наполеон, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк. Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски
прадеди
“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка.
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски
прадеди
“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от
прадедите
й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това.
Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от
прадедите
й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това.
Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото до религиите на днешните диви племена в Африка, Австралия и пр., те са изродени форми на великите религии на техните
прадеди
от лемурската и атлантска раси.
По-после така произлязлата религия се е развивала постепенно до по-сложни форми. Така са се получили сегашните религии. Съвсем друго казва окултизмът за произхода на религията. Според окултизма, религиите не са плод на невежество. Основателите на религиите, според окултизма, са били велики същества, които са владеели големи окултни сили и имали дълбоки окултни познания.
Колкото до религиите на днешните диви племена в Африка, Австралия и пр., те са изродени форми на великите религии на техните
прадеди
от лемурската и атлантска раси.
Противоречието, което съществува между религия и наука, е само привидно. Противоречие между тях може да намери само този, който не е изучил произхода и същността на религията и който няма дълбоки познания по окултизма. В същност в религиите се съдържат велики окултни истини, само че изразени символично, алегорично. И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Във всекиго живеят неговите
прадеди
и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало.
При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ.
Във всекиго живеят неговите
прадеди
и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало.
Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите
прадеди
— борба против всяко посегателство върху природата.
Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си.
Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите
прадеди
— борба против всяко посегателство върху природата.
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от
дедите
ни, приятел.
Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата.
— Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от
дедите
ни, приятел.
Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм.
към текста >>
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите
прадеди
— колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
В въздушния знак Уран е най-добър. Подобно на и , Уран се числи към „нещастните планети“ и той е действително такъв в лошите си аспекти. Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото.
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите
прадеди
— колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите
прадеди
.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите
прадеди
.
А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
към текста >>
А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите
прадеди
?
Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите
прадеди
?
Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост.
към текста >>
Ние носим с раждането си товара на нашите
прадеди
(що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан?
. . Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия. Мозъкът ми е пробит вече от тая песен: „дъщеря ти е луда.“ И аз мисля за общата мизерия, за безмерната измама, какъвто е животът на повечето от хората.
Ние носим с раждането си товара на нашите
прадеди
(що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан?
Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот? Какво е всичко това? Магариите и глупавите простащини, излагани от църковните амвони най-после ме възмутиха. Но аз искам да вярвам в нещо приемливо. Духовните хора, с наивното си лековерие, са също наистина твърде големи простаци.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Човекът е имал за
прадеди
животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните.
Нека предпочетем дефиницията на Бонал: „човекът е разумност, обслужена от органи“. Ние пък заявяваме, че човекът е в същност дух. Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ? Има ли дете, което, като бъде справедливо наказано за някоя негова грешка, да не знае, че я заслужaва, а ако бъде несправедливо наказано, да не се бунтува против неправдата ? От де иде моралната съвест?
Човекът е имал за
прадеди
животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните.
Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
към текста >>
Може да се претендира, че то иде от
прадедите
, после от възпитанието.
Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ? Има ли дете, което, като бъде справедливо наказано за някоя негова грешка, да не знае, че я заслужaва, а ако бъде несправедливо наказано, да не се бунтува против неправдата ? От де иде моралната съвест? Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето.
Може да се претендира, че то иде от
прадедите
, после от възпитанието.
Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на
дедите
си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим.
руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава. Пораженията в Манджурия предизвикаха във всички покрайнини на руската земя революционни смутове, кървави стачки, грабежи, убийства и пожари.
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на
дедите
си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим.
А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика. Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
към текста >>
Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите
прадеди
са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес.
Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите
прадеди
са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него.
към текста >>
Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите
прадеди
, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите.
Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип?
Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите
прадеди
, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите.
Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него. Прадедът мисли посредством нашия мозък, ще кажете. Това е може би така. Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и мисли, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За развлечение, аз ще ви покажа залата на
прадедите
, т. е.
— Постарайте се да се успокоите и обмислете всичко свободно. Аз не искам отговор веднага. Вие имате пълно право да искате да ви се даде време, зряло да обмислите и претеглите всичко за и против моето предложение. Той стана, тури всичко на мястото и затвори шкафа. След това, обръщайки се към Ралфа, каза: — Да вървим!
За развлечение, аз ще ви покажа залата на
прадедите
, т. е.
мястото, дето си почиват моите предшественици. Нарайяна дръпна драпировката и отвори вратата. Те отново се намериха в един тесен коридор, изсечен в скалата. Като направиха около двадесет крачки, те завиха на дясно и докторът с неизказано учудване видя, че продължението на галерията беше пробито в леда. В тази ледена галерия тук - таме стояха високи триножници, също от лед, на които гореше някакво вещество с ослепителна светлина, но, очевидно, не изпущаше никаква топлина.
към текста >>
Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на
прадедите
си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето.
VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на
прадедите
си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето.
Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи. Това е било към края на 15-то столетие пр. Христа.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Народна приказка” (1923), „Нашите далечни
прадеди
- славяните.
Стихотворна сбирка” (1922), „Ялан Кюсе. Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка.
Народна приказка” (1923), „Нашите далечни
прадеди
- славяните.
Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни
прадеди
за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии.
При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат.
Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни
прадеди
за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии.
Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията.
към текста >>
Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от
деди
религиозен морал.
Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис“ от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к. н). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки“, които са quasi-науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се подадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни“, тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научно издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания.
Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от
деди
религиозен морал.
Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на
деди
и
прадеди
, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници.
Те са „Св. Николай — сей образ прижй его Тасе Радев 1863.“ и „Св. Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил.
От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на
деди
и
прадеди
, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници.
Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта. като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви.
към текста >>
НАГОРЕ