Търсене в текстове за 'Деди'

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 4

Решава да въведе отново езичеството на дедите си.
През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници.
към текста >>

3. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

ТОМ 5

и Европейската -1914-1918 г., когато бащите и дедите ни воюваха за някаква кауза.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА Когато Учителят отвори Школата като че ли изневиделица се изсипаха много млади хора. Нашето поколение израсна между двете войни -Балканската - 1912 г. и Европейската -1914-1918 г., когато бащите и дедите ни воюваха за някаква кауза. Всички преминаха през страшно стъргало и бяха премляни от войната и от изхода на войната. Настанаха събития и те се срещнаха с големите илюзии на живота и платиха скъпо за тях. Едно цяло поколение загина или на фронта, или чрез загубените си илюзии за обединена България. Ние тогава бяхме ученици, по-късно пораснахме и дойде време да се запознаем с различните идейни течения и тези течения ни отведоха натам, откъдето бяха дошли. Имаше и социалисти, толстоисти, анархисти, теософи и какви ли не още.
към текста >>

4. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега.
към текста >>

5. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония.
А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи.
към текста >>

6. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

ТОМ 8

КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди.
ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях.
към текста >>

7. 2. ПОРОЙНИЯТ ДЪЖД

ТОМ 8

Симеон Симеонов приближава към Учителя: "Желаете ли да ви преведа на слизане през село Симеоново вместо през Драгалевци, за да ви покажа селото на моите прадеди".
2. ПОРОЙНИЯТ ДЪЖД Приятели с Учителя са на поредната екскурзия на Бивака на Витоша. След обед се подготвят за тръгване. Симеон Симеонов приближава към Учителя: "Желаете ли да ви преведа на слизане през село Симеоново вместо през Драгалевци, за да ви покажа селото на моите прадеди". Той помислил и рекъл: "Не, този път не искам да минавам през Симеоново". Но той с майка си и други приятели се упътили към Симеоново и слезли в селото. Там имало събор, на мегдана се виело хоро и те се хванали на него, играли и се веселили. Черпили се с кисело мляко. Всички празнували.
към текста >>

8. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

ТОМ 10

имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо - по името на двамата си деди - и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога.
Аз не мога да отида по-далече от своя личен опит и наблюдения, от които мога ви наброя факти, на които почиват моите убеждения, и ще чакам вие, просветените умове да се произнесете. Започвам. Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха: един Д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи. имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо - по името на двамата си деди - и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го повърне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и най-важното, че е непослушно. Бащата потвърдява вярността на думите й. По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му, Иван, с покойното му Иванчо са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала.
към текста >>

9. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй?
в Пазарджик! От идванието на двамата младежи, които се представиха за членове на мнимото Ви общество от една страна, и от друга в двете Ви последни писма, виждаме да ся твърде гневливи и незадоволни показвате и зачто? не знаем! По тази причина, за общонародна полза и братска любов счетохме за благословно да Ви направим няколко замечания връх недостатъчните дела и походът (постъпката) на Вашето младежко общество, което не малко негодувание причини в последно время. когато дойдоха Вашите двама младежи, на които постъпките, като не намериха никаква симпатия. Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй? Докога тези нередовности? Не знаете ли, че тия постъпки са противозаконни, както на правителството, тъй и на църковните закони? В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза -зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни. Вий може да знаете тука българщината до пред 4-5 години, че ся намерваше в крайна отчайност и в жалостно положение.
към текста >>

10. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък.
Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък. Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти забелязва. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме? “ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек.
към текста >>

11. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди.
Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казвал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи“, а сам се изповядал в училището, че след като казал 4 пъти по нея нещо, намерил се в чудо, какво може още да каже. То е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, туй показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. Някаква кауза, която вие застъпвате, или идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произходът им, Божествен ли е или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. После, туй вярване, което те са имали, отношенията, всичко туй трябва да го спазваш и никакво друго ново учение да не приемаш. Свещената религия, която сме имали, тя е единствената религия, която има в света.“ Тъй е казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивение и жертвоприношение. Нищо повече.
към текста >>

12. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата.
Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после, като заздравява тялото си, пресъгражда го. След това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та, именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване.
към текста >>

13. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Трети разговор с Учителя:

Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина.
Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.“ Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш 200-300 години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. Запример за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде от вън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина. Казвам: Нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Казвам: Измийте ги отвън и отвътре, ще прогледнете. Казвам: Отвън сте ги мили, сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците.
към текста >>

14. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Значи нейните деди в началото и в края са били ма- териалисти; живели са в гъстата материя.
А радостта е човек, който пътува без товар. Затуй по-скоро му се свършват приказките. Фиг. 1 Има 3 типа вежди: - [Вежди на човек с научен интерес.] - [Вежди на човек чувствителен, Венерин тип.] - На старите хора На Гена* веждите са от дъгообразните (2). В средата са издадени. Горе е идеалното, но откъдето почват и където свършват, има силно привличане. Значи нейните деди в началото и в края са били ма- териалисти; живели са в гъстата материя. Тя е весела, затуй всичките неща отвънка й правят силно впечатление, правят й ефект. Затова у нея промените стават често. Децата така са радостни - бързо стават промените. Такива вежди (2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват. А тези вежди (1) са с един по-голям простор.
към текста >>

15. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Има един неумолим закон в природата, според който всекиму се дава в наследство онова, което той сам и неговите деди и прадеди са извършили.
Ще знаете, че наказвате праведен човек." И този праведник Бог го възкреси. Праведните хора не могат да стоят в гроба. Сега всеки мисли и живее както иска, но ще носи последствията. Бог разпределя еднакво между хората и злото, и доброто. На всеки се пада припадащата му се част. Има един неумолим закон в природата, според който всекиму се дава в наследство онова, което той сам и неговите деди и прадеди са извършили. Всичко се разпределя равномерно, и то не с цел да се измъчват хората, а да им се покаже, че е по-добре и по-износно за тях да вършат добро, отколкото зло. Доброто не може да се внесе с насилие. Ако се внесе с насилие каквото и да било добро, то ще роди злото. И злото е дошло в света по единствената причина, че доброто е внасяно с насилие. Християнството също е внесло насилието и в сегашната си форма то не може да спаси света.
към текста >>

16. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

ТОМ 13

А в случая няма никакви предци, прадеди и прабаби.
Ако все пак решението за отменяне на депортизацията е взето лично от него, то това е станало именно под напора на споменатите фактори. Това не трябва да забравяме. Самуел Франсез * * * Забележка на съставителя: Минават годините. Българският народ и неговите сменяващи се управници не искаха да признаят кой е спасителят на евреите. Всяко ново правителство посреща еврейска делегация и приписва на себе заслугите на своите предци. А в случая няма никакви предци, прадеди и прабаби. Има само една истина - а това е Великият Учител Петър Дънов. До днес българите отричат Великия Учител и Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно със светско име Петър Дънов. Затова и светът вътре в тях и вън от тях ги отрича. И не само днес, но ще бъде и утре, до веки веков. Това трябва да знаят.
към текста >>

17. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Николай Дойнов

Казвали са ми само, че там някога е имало врата, изкована от желязо, която врата техните прадеди са търсили.
Учителят по-късно го нарече „ЕЛ Ш А ДАЙ". Народа, селяните от околните села, разбрахме по-късно, наричали тази местност „ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТИ". На това място бяха събрани в най-добра форма всички необходими условия за един бивак. Защо това място се е наричало железните врати? Запитани най-старите селяни от околните села, на този въпрос те не можаха да отговорят. Казвали са ми само, че там някога е имало врата, изкована от желязо, която врата техните прадеди са търсили. Историята, обаче може да ни помогне в разясняването на този израз". Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимиски, завладява столицата на България - Преслав и източните предели на страната. По това време цар на българите е бил Самуил. Самуил бавно и предпазливо, в продължение на двадесет години, води войни с Византия, като се е изтеглял към София, малко тогава селище. Разбирайки обаче своята несигурност тук в София, той е направил наблюдателен пункт, малка крепост, именно на това красиво и подходящо място.
към текста >>

18. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
към текста >>

А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди?
Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост.
към текста >>

19. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички тези събития бяха преживяни от нашите деди и бащи.
Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става. А идва Ньойският договор през 1918 г. и окастряне на българските земи и плащане на контрибуции десетки години на победилите във войната. Всички тези събития бяха преживяни от нашите деди и бащи. А последователите на Учителя ми ги разказваха и аз ги публикувах в „Изгревът" (виж „Изгревът" том I, стр. 441-443), а и как дойде мира (виж „Изгревът" том I, стр. 408-410). 12. А ето и най-важното и главно откровение. Учителят Дънов на въпрос на приятели казва, че Уйлсон, американския президент е пратеник на Бялото Братство, за да създаде Обществото на народите и да посочи пътя за въдворяване на траен мир на земята чрез Правда и Справедливост.
към текста >>

20. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.
Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.
към текста >>

За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.
Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
към текста >>

Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал.
1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр.
към текста >>

21. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен.
Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки и бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения. Всеки ден трябва да се обновявате. Всеки недъг си има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли, чувства, както и от недоволството си.
към текста >>

22. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас.
" Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри.
към текста >>

23. 1934 година

ТОМ 16

Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас.
" Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри.
към текста >>

24. 29. [Разговор] при палатката на Учителя, 4.VIII.1932 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас.
Никой от вас не ме познава кой съм аз. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бихте Го познали, щяхте да имате Неговата любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя, жертвувам се, понеже аз съм в състояние да си го направя сам. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас. Аз ви познавам отдавна. Не за първи път ви срещам. Много пъти съм имал работа с вас. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мен ще го научите за 1000 години.
към текста >>

25. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

черти, наследени от деди и прадеди.
Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпълниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разумното- позволението. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй като от малките гниди излазят големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще, царството е на праведните. Невидимият свят урежда това.
към текста >>

26. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Че, дедите ти, кой ги съчета?
Това е работа на небето, ти няма да бъдеш майстор там. Една машина има, на тая машина са работили с хиляди хора и щети кажат: „Така ще направиш, така..." Ако вървиш по законите, в машината върви; ако не вървиш по законите, не върви. Хората питат: „Кой ще се грижи за нас? " Че, ти като [се] раждаше, кой се грижеше за тебе? Че, кой съчета баща ти и майка ти? Че, дедите ти, кой ги съчета? И ти влезе като една брънка. Значи, Този, Който нареди нещата досега, Той ще нареди и за в бъдеща. Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смущаваш.
към текста >>

27. 10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас.
Ако бяхте Го познали, вие щяхте да имате Неговата Любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя. Жертвувам се. Понеже аз съм в състояние сам да си го направя. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас. Аз не се срещам за пръв път с вас. Аз ви познавам от отдавна, много пъти съм ви срещал. Това, което с мене ще го научите за 10 години, без мене ще го научите за 1000 години.
към текста >>

28. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Човек, за да придобие някоя дарба, ред поколения трябва да са работили, негови деди.
Някой път ние не правим това, което хората искат от нас, създаваме си карма. Черните въшки в главата са лоши хора, които обират умовете, а белите са други лоши хора, които пак го обират. Вие още не сте готови да платите една погрешка. Един човек, когото считате за лош, е много честолюбив. Има някои хора са добри, милосърдието е развито. Човек, за да придобие някоя дарба, ред поколения трябва да са работили, негови деди. Дето идвате рано, Слънцето ще има друго отношение към вас. За пръв път започвате... Да не се отбиваме от пътя си. Докато не сме свършили работата, която сме почнали, на гости да не ходим. Пример от Слънцето. Господ ще ти говори чрез един човек, у когото музикалното чувство е развито.
към текста >>

29. 58. Музикалният тон

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вие сте вашите прадеди.
Ще вървиш по права линия, разумност. Тежките работи - за юнаците, леките - за слабите. Гневът е силно пение. Плачът е ниско пение. Носете си от троскота и питайте има ли лозето троскот, (алегорично) Лозето трябва да се окопае и троскотът - да се изчисти, (алегория) Лесно искали да минават, та не окопавали лозето (не работили старите върху своите лоши стари навици). Вие сте вашите прадеди. (Значи да работим върху себе си - да очистим лозето от троскота, като го окопаем добре - като даваме отчет за мислите, чувствата, думите и делата си, да се освободим от старите лоши навици.)
към текста >>

30. 60. Условията на живота

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част.
Пусни бълхата в тревата да пасе. Бълхата има дълги крака, та скача. Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът. Ние, съвременните хора, много страдаме.
към текста >>

31. 9. Сп. „Житно зърно, год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

Куп трудоваци млади - смях, викове и свади - с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините През бор, през клек, - Все по-далек!
До края твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лък, че ти си и отрова... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, овчара чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прифръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдащия жрец - светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтаря литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади - с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините През бор, през клек, - Все по-далек!
към текста >>

32. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Или ще каже някой: за греха на родители и деди, защо е виновна тази душа?
И защо те остават невежи в тъмнина без радост, а другият е живял охолно? Где е правдата Божия тогава? Защо едни се раждат гениални, здрави, хубави, а други - хилави, слепи и идиоти? Но ще кажат, това зависи от родителите. Но същите родители раждат здрави и хубави деца, а същевременно и хилави, и идиоти. Защо? Или ще каже някой: за греха на родители и деди, защо е виновна тази душа? И ако те наследиха греха, защо не наследват и доброто? Но ако няма раждане вече, защо едни да останат вечно невежи и вечно престъпни и зли? Тогава, когато настъпи възкресение, кои ще възкръснат? Ония ли, които ядоха, пиха, лъгаха и си отживяха и на край време се разкаяха, ще възкръснат? В какво ще възкръснат те?
към текста >>

33. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота.
И тъй, има днес разврат навсякъде. И той е на категории. Престъпления в палат и престъпления в колиба и вън на полето. Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи. За голямо съжаление, нашата българка скоро се култивира и образова в най-последната мода. Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проляха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота. Днес плодът на жената се превръща в престъпници, от които едни лежат в тъмници, други висят по бесилки и из разни домове нечисти. Това показва доколко добре сме живели. Не е ли време да се върнем към първото си място? Не е ли време да се запитаме каква е нашата задача? Да останем ли в това положение, което ни води към гибел, или да идем на своето място, на което Бог ни е оставил?
към текста >>

34. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо?
Ние сме минавали през нисшите царства и докато сме съградили тези тела, у нас е останало от нисшата природа. И двете растат - и злото, и доброто. Ний трябва да работим над себе си. Всяка лоша постъпка в нас, ако не я очистим, ний ще я предадем на детето, тя ще иде в него и то ще изнесе погрешката на майката, макар че тя е скривала това в себе си. Всичко хубаво се предава и всичко лошо се предава. Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо? - Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества. Техните деца, което са могли, изправили са, а което не са, предали са го на техните деца. И последните, от четвъртия род, ликвидират с всички останали грешки. Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в себе си. Както майката, така и детето, те трябва да се приготвят за тези свещени моменти на майчинство.
към текста >>

Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем.
Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне житото, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили. Но ако не сме садили и чакаме това, което са садили нашите деди и прадеди, такъв плод ще берем. Ако жената върви по този път, такава ще й бъде участта. Ще се реди и труфи заради мъжа, ще скрива своите недостатъци, които има в себе си и ще иска с лъжа да го вземе. Но и той не е глупав. Той изтезава майка си и тя също не зачита своята, пътеките й и сметките й не знае, не слуша съветите, счита майка си за глупава и проста и ходи където я поканят, докато й отнемат чистотата, а после ще тръгне тук и там, докато хубаво я доберат. Тя мисли, че майка й за лошо не й казва, а тя всичко предвижда и чувства, боли я, но кой ще слуша?
към текста >>

35. 55. Симеон Симеонов. 55.3. Стихията на бурята

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

55.3. Стихията на бурята Брат Симеонов разказваше следното: Един ден казах на Учителя: - Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме.
55.3. Стихията на бурята Брат Симеонов разказваше следното: Един ден казах на Учителя: - Елате да ви преведа през селото на моите прадеди - през Симеоново, вместо през Драгалевци, както обикновено ходехме. Той помисли, па рече: - Не, сега не искам да минем през Симеоново. Въпреки това, аз тръгнах. Бяхме с майка ми и други някои приятели. Слязохме в селото. Там имаше някакъв празник.
към текста >>

36. 61. Мария Николова Гърнева. 61.1. Моми и ергени на село

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Всичките ми деди бяха живели повече от седемдесет години, но баща ми умря само на 62 години, доколкото си спомням - от бъбреци.
Баща ми беше извънредно трудолюбив и честен човек. През зимата, когато не можеше да се работи земеделие, той ставаше шивач и шиеше дрехи на другите. Дядо имаше овце и крави, а имахме и тридесет кошери пчели. Когато идваха гости те намираха у нас както изобилно мляко, така и паничка мед. Мед имахме всякога на трапезата. Всичките ми деди бяха живели повече от седемдесет години, но баща ми умря само на 62 години, доколкото си спомням - от бъбреци. Майка ми доживя до 84 години, като беше работлива и здрава до края на живота си. Беше усърдна ученичка на Учителя. Имах само четирима братя, от които двамата умряха по на 60 години, а двамата, по-малки от мене, са още живи. Аз завърших училището, което имахме на село, но повече не можах да следвам - нямаше тогава тоя обичай да се пращат момичетата по града да се учат. Имах обаче интерес към всичко, което ставаше по света.
към текста >>

37. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите.
Като преценявам от различни страни делото на Петър Дънов, считам, другарю Министър, че е правилно, ако се предприеме от почитаемото министерство анкета, която, при помощта на специалисти, прецени следните страни от делото му: а) Здравно-медицинската стойност на сутринните гимнастически упражнения, съставящи част от традиционните прояви на „братството" и известни под името „Паневритмия". б) Здравно-медицинската оценка на традиционните туристически излети в планината, далече още преди да бъде утвърден туризмът у нас. в) Разбор на самодейното лагеруване в Рила, неговото здравно-емоционално въздействие, вече известно и на много чужденци, които са го посещавали и са останали завинаги приятели на страната ни. г) Да се направи литературен разбор на оригиналните приказки и разкази, пръснати нашироко из „беседите", служещи на Дънов за илюстрация на мислите му. д) Да се направи разбор и правилна оценка на музикално-певческото наследство на тоя изключително даровит българин; е) Да се направи етико-политическа преоценка на неговото „Учение" - опит за практическо приложение на хуманитарните принципи на всички времена. Навярно ще се открият елементи на древната култура на нашите прадеди - културата на Орфея и траките, на богомилите. ж) Да се намери подходяща обществено-организационна форма за легализиране на живота на „братството", съобразно с нашата социалистическа действителност; Като излагам горните лично свои възгледи, позволявам си да се надявам, че е време това ценно дело, рожба на нашия национален гений и негова гордост, да бъде правилно оценено и подкрепено според своята наистина културна ценност, а не като странно недоразумение към непризнаващия го клерикализъм. 11 декември 1965, С другарски поздрав: (подпис на д-р Стефан Кадиев) София
към текста >>

38. 12. Медицина и окултизъм

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди!
Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата. Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят. Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказано - е изгубила. Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат, че са само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
към текста >>

39. 9. Освобождението на Хасково

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Какво са преживели нашите деди и бащи, всичко е най-неизлечимо дълбоко врязано в паметта на народа ни.
9. Освобождението на Хасково Стека (в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 138, 27.I.1928 г., с. 2) В минали броеве на „Утринна поща" се изнасят скъпи спомени от освобождението на Хасково. Какво са преживели нашите деди и бащи, всичко е най-неизлечимо дълбоко врязано в паметта на народа ни. Ние всички трябва да се радваме на деня, когато братска ръка при най-чисти подбуждения събори една въпиюща неправда от плещите ни. Но дали ще се види някому криво, ако кажем, че Хасково още не е свободно? Че тежки вериги оковават Хасково, че то пъшка под тежко иго и чака своите освободители. Политическото освобождение не е пълно. Зад политическото робство иде друго, не по-малко страшно, макар и не така брутално.
към текста >>

40. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди.
го предадох на Марина Иванова за набор и подготовка за печат. 11. Помолих дъщеря му Елена да напишат биографичен очерк за баща си и за майка си. Това го сториха. Беше ми предадена тетрадка, която той е започнал да вписва от 1942 г., за родословното дърво на рода Кадиев. Беше невероятно изживяване за мен. За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди. И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си. То гласеше така: Родово дърво на Д-р Стефан Станчев Стефанов Манолов Кадиев. Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му. Баща му Станчо Стефанов Кадиев е роден през 1871 г., а умира през 1942 г. Дядо му Стефан е роден през 1843 г.
към текста >>

И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си.
Помолих дъщеря му Елена да напишат биографичен очерк за баща си и за майка си. Това го сториха. Беше ми предадена тетрадка, която той е започнал да вписва от 1942 г., за родословното дърво на рода Кадиев. Беше невероятно изживяване за мен. За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди. И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си. То гласеше така: Родово дърво на Д-р Стефан Станчев Стефанов Манолов Кадиев. Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му. Баща му Станчо Стефанов Кадиев е роден през 1871 г., а умира през 1942 г. Дядо му Стефан е роден през 1843 г. и умира през 1917 г.
към текста >>

Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му.
Беше ми предадена тетрадка, която той е започнал да вписва от 1942 г., за родословното дърво на рода Кадиев. Беше невероятно изживяване за мен. За пръв път виждах българин, който пише за своите прадеди. И той си беше изписал цялото име, своето и на дедите си. То гласеше така: Родово дърво на Д-р Стефан Станчев Стефанов Манолов Кадиев. Неговото лично име Стефан беше завързано с баща му и дедите му. Баща му Станчо Стефанов Кадиев е роден през 1871 г., а умира през 1942 г. Дядо му Стефан е роден през 1843 г. и умира през 1917 г. А баба му Теофана Хаджи Найдева е родена през 1842 г. и умира през 1926 г.
към текста >>

Вместо да се пребиват от търчане да ми носят материали за бащите и дедите си, те ми пречеха и воюваха срещу мен.
А дъщерята на д-р Кадиев, на име Елена, ми съдействуваше. И когато подготвих снимките на д-р Кадиев, установих, че именно тя, като по-голямата дъщеря, бе заснета с майка си и баща си. И публикувах именно тях. Та, трябваше някой да се роди от рода, за да съдействува. А това бе цяло откритие за мен, защото почти всички наследници на последователи на Учителя Дънов ми пречеха. Вместо да се пребиват от търчане да ми носят материали за бащите и дедите си, те ми пречеха и воюваха срещу мен. Това бе правило в моята работа по издирване на материалите от съвременници на Учителя. А тук се появи едно изключение. Едно изключение от 100 случая. От 100 случая 99 ми пречеха, а тук се яви един човек от 100 случая да ми съдействува. Да се чудиш и да се маеш.
към текста >>

41. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата.
В своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният французки астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполона в Делфи, ние имаме женската пасивна, „нощна” страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно” течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурна”. Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному”.
към текста >>

Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи.
И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному”. Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния” ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло”, т. е. възприемането и „обличането” с ония общоразпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън.
към текста >>

42. 37. Животът на старозаветните – ІІ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини.
Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия.
към текста >>

43. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Дух на воин и душа на девойка

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди.
Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера, и темперамента. Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила.
към текста >>

Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот.
Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма.
към текста >>

Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди.
Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента.
към текста >>

44. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Думите на Видния Странник Буди-Са

Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди.
Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда.
Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката й бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата й действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват й върху зачеването на детето. Не само това, но й състоянията на по-големите братчета й сестричета се отразяват върху детето, което се ражда. Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този свят или от онзи свят, върху детето, което се ражда. Всичко влияе върху новороденото дете. Двама души не могат да се родят в една и съща минута. Защо? - Защото вратата, през която душите излизат, е много тясна. Всяка душа излиза само през тясната врата. Две души заедно не могат да излязат.
към текста >>

46. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят.
Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в себе си. Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват. И те слизат на земята като в едно велико училище. Но не за престъпници, ни за грешници и беззаконници - които са употребили своя живот за лични придобивки, които са мислили, че животът в тях е лично техен и са поискали да го минат не както трябва, а както те искат. А животът е, който показва в какво вярва човек, защото не както изповядва, а как живее - това е неговото истинско верую.
към текста >>

47. В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА)

Виж, ето - това са най-скъпите брилянти от короната на моите деди.
В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА) Под високия връх на планината отдавна живее Мъдрец. Неговата слава се носи далеч зад горите. И народът песни за нея пее. Смирено се покланя младият цар и казва: - Чух и дойдох. Тези, които идат след мен, носят за теб дарове богати -най-хубавото, което имах. Виж, ето - това са най-скъпите брилянти от короната на моите деди. С тях кичих аз челото си дълго, но те радост ми не дариха. В безсънни нощи, без мир в душата - цели векове - мина животът мой! Ето, и злато ти нося - виж колко много! Цели войни са правени за него и държави рушени. Хиляди хора са воювали - тъй ценно е то!
към текста >>

48. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо.
В днешната епоха, която изживяват народите след голямата кървава война, мярката на отношенията [се] е загубила и в ежедневието на живота се достига до грубости, които, разбира се, са нежелателни. - Грубости! Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше самоубийство! И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо. Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство. Това е още по-опасно, защото то става в името на един патриотизъм, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли? - дръпна се малко назад Генко и го изгледа. -Да се избият стотици граждани и селяни в една тъмна нощ от «неотговорни фактори», да се затварят хиляди други, да се потъпче цял народ, да му се свържат устата и ръцете - това ли е «законна санкция»? Кое е тогава същественото в управлението, ако «законността» не се покрива със справедливостта?
към текста >>

49. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

(В. «Живот», бр. 6, 26.IV.1929 г, стр. 1)

Благодарение на тия нецърковни общества, съединени с правистично наследените от деди и бащи църковни идеи за служба на родината - всичко това съединено у първия министър, го тласнало към делото от 9 юни 1923 г.
2) «Неговото държане към църквата в последно време е знак, че нашата светска интелигенция, чукната от живота и научена от него, започва да се връща към църквата.» («Ц. вестник», бр. 17 и 18, 26.IV.1924 г.) Архимандрит Евтимий, един от «стълповете» на православната синоди-ално-калугерска църква, с фенерско езичество, в една дълга статия говори за мистико-етичния преврат, който станал у първия български министър. Български младеж, откърмен от майка, която само на Бъдни вечер и през Великденската нощ му показвала вярата си, неупътен от родната бездейна и безжизнена църква, станал вражден на всичко религиозно.124 Но ето, че у него се пробужда само по себе си религиозното чувство и той видял, че животът е пуст без Бог, че за да се премахнат злините «зад фронта», дето хората спекулирали, нужна е мистично-религиозна обоснована любов и се опитап да подобри живота с дирекцията за стопански грижи, но и тук се разочаровал, защото видял, че без религиозни (православно-езически) начала, не е възможно служение на ближните. Цанков потърсил мистично-етични общества вън (?) от църквата, които да запълнят празнотата в душата му. Благодарение на тия нецърковни общества, съединени с правистично наследените от деди и бащи църковни идеи за служба на родината - всичко това съединено у първия министър, го тласнало към делото от 9 юни 1923 г. («Ц. в.», стр. 4) Какво откритие! Ние досега си обяснявахме другояче 9 юни и проф. Евтими, от името на българската православна църква, ни открива тайната, че 9 юни е последица на някакво мистично-етично общество, към което принадлежал първият министър. Разбира се, че в този велик, героичен акт имала влияние и църквата, ако не пряко, то косвено, по закона за наследствеността.
към текста >>

50. 10. Вeчнният Път

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Тези «завеяни», «смахнати», «вредни люде за държавата и народа», първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията, вървяха из вечния път и успяха. Заместиха «око за око и зъб за зъб» с «Люби врага си, както любиш себе си», «Не съди, защото съден ще бъдеш». България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост. Започна България да живее самостоятелно. Политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии: «млади и стари» - днес ги имаме над десет, които водят борби помежду си, все за «доброто на народа». Лута се цар, питат се политици, държавници и управници - питат се: накъде?
към текста >>

51. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Да, Цар Борис е роден между нас, расъл е между нас - изповядва религията на нашите деди, - той мисли по български, както мисли всеки български ум, чувствува по български, както чувствува всяко българско сърце!
И затова, по случай рождения ден на Цар Бориса, нашият именит поет и философ Стоян Михайловски публикува през 1920 г. статия, озаглавена: «Народен Цар». В нея между другото четем: «Цар Борис мина през най-великата школа на живота - през школата на злочестините. Той обладава оная драгоценна наука, което се добива само в страданията - человекознанието, светознанието. Той знае, че всяка незаслужена именитост, всеки изкуствен блясък, всяко надменно първенство, всяка груба сила - са работи суетни и недълготрайни. Да, Цар Борис е роден между нас, расъл е между нас - изповядва религията на нашите деди, - той мисли по български, както мисли всеки български ум, чувствува по български, както чувствува всяко българско сърце! О, да, ний справедливо наричаме Цар Бориса «народен цар» - и вярваме, че той ще запази туй прозвание в историята. Днес той е символ на нашата морална мощ! Днес той олицетворява пред нашите очи тройното начало, което ще пресътвори българщината - и ще обнови нашата държавна мощ: политическия ред, нравствената дисциплина, социалния равновес.» Стоян Михайловски е имал няколко срещи с младия Цар. При друг случай той се произнесе за цар Бориса така: «Сегашният образец на Цар у нас може да се назове така: Народен Цар. Той е Цар, който царува само над сърцата на българите.
към текста >>

52. 14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи.
Едни неща стават при благоприятни условия, а други - при неблагоприятни. Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. Всички хора се запитват отде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. (...) Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил.” - Коя е тази жена?
към текста >>

53. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още.
Сега няма ни германци, ни инвалиди да слагат живота си отново на нови опасности за родината, а платените чиновници гледат винаги кожата си преди всичко. Мир само чрез братска обич и любов ще дойде. Иначе сами ще си сторим това, що даже сърби и турци не вършиха над нас. Опомняне трябва. Стига кърви, стига убийства, стига насилия. Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още. Тия ми думи може да се видят неугодни и горчиви някому - но те са истинни и ний смятаме, че свята длъжност ни е да ги напомним днес, за да не бъде късно вече утре. Андро Лулчев* МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.” * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, свален е Александър Стамболийски и е убит (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
към текста >>

54. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

1) Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо.
62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо. Днес виждаме, че има по-лоши врагове и от самите турци. Днес виждаме, че най-лошите врагове на нас, българите, са пак българи. Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин. Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него.
към текста >>

55. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

56. 42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)

Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Стр. 165/1036 Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата.
към текста >>

57. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

„Покорна главичка, остра сабя я не сече.” „Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали.
1, 2) Андро Лулчев От дългото съжителство на два индивида те взаимно си повлияват: по-силният налага своето на слабия, простият подражава на учения. Така е и с народите. Нашият народ, благодарение на 500-годишното робство, не можа да прояви дейността си, волята, развие ума и обичта. Турците, които ни управляваха 500 години, оставиха дълбоки бразди в душата на нашия народ. Консервативният дух и „агаля-агаля” да се отнасяме към всичко, е тежко наследство от турците. „Покорна главичка, остра сабя я не сече.” „Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали. В живота всичко живо расте - еволюира. Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л. Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани.
към текста >>

58. 72. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре.
2) „Всеки човек е съработник на Природата. Каквато и служба да заема той, колкото и малка да е тя, тя има своето определено място.” „Някои хора живеят в миналото, други - в бъдеще. А само сегашното е важното.” Драги братя, Има една наука, която всички знаем и която все пак винаги трябва да учим - това е науката за живота. Знаем я, защото живеем - но болестите, скърбите, нещастията, смъртта най-после сочи, че в нашето знание има празнини, погрешки, неправилност и оттам - тия резултати. Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния живот. Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре. Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други. Около нас животът е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето. Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен живот; а правилен живот е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат. Който иска да бъде здрав, най-напред трябва да отдели малко внимание, да помисли за това здраве: ако го има - да го запази; ако го няма - как да го придобие. Това употребено за размисляние време не е изгубено - то ще си донесе обилно лихви в бъдеще.
към текста >>

59. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

* Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).
Справедливите ще съдят. Милостивите ще помагат, умните, честните, християните ще управляват села, градове - България. Да работим, да се организираме и всеки ден да работим за нова утрешна България. Това да е нашата цел; да бъде цел за всички. И помним - помогни си сам, за да ти помогне и Бог. * Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).
към текста >>

60. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ!
Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога.
към текста >>

61. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме.
III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1, 2) Андро Лулчев Съпътниците на несполучливите войни са били винаги революциите, които са коствали главите, троновете на царете, хиляди човешки жертви, болести, безбройни кризи - тежки дни за цял народ. Историята е пълна с подобни случаи. Мъничка България от дълги години воюва. Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме. Дълги години бран бранихме. Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме студения Серет. Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум. За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените.
към текста >>

62. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив.
2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот.
към текста >>

Зидари ще трябват нови и нови, за да довършат сградата, която са почнали да градят дедите ни в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин камък, Шипка, Шейново, Сливница, Драгоман.
За шев на един костюм вземат по 1500 лева. Живеем в България, виждаме самата истина на нещата, дните, които живеем и които идат. Нека всеки знае, че всичко, което се дава сега на пострадалите от войните, и което ще се даде за в бъдеще на всички ония, които са градили и бранили с пушка в ръка Родната ни земя, ще се върне на Татковината ни десетократно. Ний в тия тежки и пълни с отговорности дни градим обединена България. Борбата още не е завършила. Зидари ще трябват нови и нови, за да довършат сградата, която са почнали да градят дедите ни в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин камък, Шипка, Шейново, Сливница, Драгоман. Може би съдбата ще наложи нови жертви да се дават. Тогава всеки, който ще иде да брани Родна земя, в лицето на пострадалите от войните ще вижда утрешната си собствена съдба. И колкото пострадалите от войните бъдат по-добре поставени в страната ни, морално и материално, толкова повече разпалени глави ще пожелаят да минат по пътя им, за да имат техните морални и материални придобивки. Пострадалите от войните са паметници, фарове на утрешните борци за запазване на Родината ни. И колкото по-нависоко са издигнати в съзнанието на младите, толкова повече ще светят и осветяват пътя на идните нови борци и напомнят на всички, че пътят за добруване на Нацията и собственото ни благо минава през пътя на Голготата с изранени ръце, крака, окървавено тяло.
към текста >>

63. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

Ще кажете: Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.
Друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени, недоволни хора , които разискват за Божествената правда. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданици .Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа и търси правда в света. Ще кажете: Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали на онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе.
към текста >>

64. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

на деди и прадеди.
Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек? Абсолютно никога! Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности. Добри братя и сестри, Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на своите родители, тъй и вътрешните. И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди. Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители. След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия условия - за доброто или лошото. От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е способна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка.
към текста >>

65. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко.
И чак когато син му се разкаял, баща му го приел, но с нови ограничения за неговото отклонение. В същото положение сме и ние сега спрямо Господа, защото ни даде методи как да живеем, даде ни свобода, каза ни на всичко да благодарим, да го не забравяме, а ние съвсем се отклонихме от неговите желания, от неговите методи и Го хвалим само когато ни дава изобилие и Го търсим само когато сме пред големи изпитания в живота. Ето защо той иска сега наложително: а) Мъченията, страданията в нашия живот обезателно да умеем да преобърнем в добродетели, т. е., когато имаме известно изпитание в живота, да го посрещаме спокойно и да намираме в него радост, като благодарим на Бога за случилото се. Само по този начин лично ние ще съградим нов материал в тялото си, ще дадем достъп на Духа Божий да се всели в нас, а от друга страна ще имаме здрава основа и добър пример за нашето поколение. Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко. Ето защо хората на новото учение имат за цел да понасят тия изпитания и страдания с гордост, за да създадат у себе си здрава основа и сигурната стъпка за по-нататъшното издигане на човека. б) Кротостта, смирението и милосердието, за които се спомня в Евангелието, трябва да се придобият и прилагат с диамантна воля, защото след страданието, те са втората потребност, те са, тъй да се каже, крилата за понататъшното усъвършенствуване на човека. Първата от тях е кротостта, втората - смирението и третата - милосердието. в) Въздържанието от тютюн, алкохол и месо трябва с радост да се прилага ат всеки последовател на новото учение. Само чистата храна ще видоизмени организма и ума, защото тя е основата на зданието - тялото.
към текста >>

66. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи. Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален! Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ.
към текста >>

67. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди.
Детството ми премина при условията на бързо издигащия се приморски град. Многото и разнообразно население създаваше различни условия за културна дейност, за работа и за учене. Покрай работата при баща ми, на лозето и около търговията му с вино, аз можах да се уча, да преминавам от клас в клас, докато завърших гимназията. Гимназията тогава беше петокласна.18 След свършването й аз навлязох в обществения живот. С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел. Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия.
към текста >>

68. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява.
Щом почнем да не се покоряваме на обонянието и вкуса, те стават небрежни от изпълнението на службата си и почват да пропущат чужди вещества в тялото. Знаете как лесно можем да привикнем към гъст тютюнев дим и да го вдишваме като чистия въздух. Повече от носа е покварен езикът, който може да привикне към най-противна за тялото храна. Да изброявам ли многото лакомства, от които днес не можем да се лишим и освободим, които преди стотици години са били съвсем непознати и с които съвременното човечество се е така сраснало, щото по-скоро би се отказало от естествената храна, отколкото от тях? Храната на дробовете още не е така извратена както тая на стомаха, понеже с въздуха не можем да си позволим разкош. И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява. Благодарение на подправките на храната, които действуват както камшика за коня, човешките храносмилателни органи издържат доста дълго надвишаващата естествените нужди и работа, но, обаче, силата ни постепенно отпада и те почват да отстъпват. Преходът от здраве към болест е така бавен, че болният не забелязва промените. Трудно е да се определи границата на поносимото за един болен стомах. Често една ябълка се оказва доста достатъчна за него, а две го претоварват. Всичко прекалено вреди на тялото.
към текста >>

69. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Нашето минало е порочно, но идат дедите ни от горе, които идат сега и ще ни спасят.
Според великия морал честта не може да се възстанови чрез съд. Този, великия закон, на който се подчинява всичко низше, аз ще изпълня тоя закон. Господи, Ти ме слушай, а аз ще извършвам Твоята Воля. Ще се молите на Бога, да ни прислушва и да ни покаже погрешките как трябва да си ги изправим. Вложете новите теории в живота, и ако не дойдат плодове, не са теории. Нашето минало е порочно, но идат дедите ни от горе, които идат сега и ще ни спасят. В настоящето живеят хората, а в бъдещето живеят безсмъртните. Бог, Когото любим и Който ни люби, Той вечно живее и вечно пребъдва, и сега се проявява. Животът, който сега иде, е важен, а не миналият. Миналата вода е изтекла, сега тече друга вода. Животът сега е по- хубав от стария живот; ще бъде хиляди пъти по-красив.
към текста >>

70. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода.
Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята. Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода. Дивен е Божият промисъл. Ние схващаме неговите величия, чрез нас той ще проговори. Затова под крилото на Провидението и под знамето на България нека знаем само един-единствен път все напред и напред, към величие и слава!
към текста >>

71. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с.
Той е и най-старият засега известен календар в световната история. Ще бъде грешка обаче да се мисли, че това е и годината, от която датират астрономическите познания на нашите праотци. За да се сложи начало, необходимо е преди това да се правят наблюдения, да се уточни методология на измерванията, да се «синхронизират» движенията на небесните тела и т. н. и т. н. Ами установяването на периода на завъртане на слънчевия зодиак? Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с. ш., да се съобразяват с факта, че скоростта на небесните тела в перигея е по-голяма, отколкото скоростта им в апогея. Естествено е да си поставим въпроса, не са ли съизмерими техните знания със съвременните знания по математически анализ и астрономия, защото именно те помогнаха на българския учен Борис Рогев да възстанови Аспаруховия календар. Така че няма да сбъркаме, ако към вече установената начална дата (число) прибавим поне още толкова и повече и приемем, че получената временна граница, определена с полученото число, е календарната дата, от която започват «астрономическите интереси» на съставителите на календара. Това е накратко, което знаем за конструкцията.и миналото на Аспаруховия календар. Що се отнася до неговото бъдеще, най-добре е да цитираме думите на френския професор Мишел Лонгон: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света.
към текста >>

72. 2. Евангелист от гр. Ямбол

И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите.
За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: Да ни пази Господ от страдания! Някой казва: Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията. - Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три деня възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите. След това ще продължите пътя си нагоре. Казвате: Христос е минал през големи страдания. - Това се знае отчасти. Много от страданията на Христа не са познати на човечеството, но Той се справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва: "Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>

73. 41. На парахода през океана за САЩ

Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди!
Не виждах замечтани погледи, отправени към залезните неземно красиви картини, които облаците непрестанно рисуваха по небето, докато сивата мантия на нощта се спусне над величествената панорама, за да разкрие нови, безкрайно по-дълбоки и мистични платна - космичният свят, отразен на земята. И за миг чувстваш, че и ти самия не си нищо друго, освен едно велико, необяснимо космично отражение, което вечно търси своя първоизточник. Океанът остави дълбоки следи в съзнанието ми и много години по-късно написах поемата "Океан". Преди милиарди години страхотни творчески сили са сгъстили спираловидни небули във водни сфери, в които бавно се е породил органическия живот. През какви ли не фази е минала земята! Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди! До парахода долитнаха птици, а земя не се виждаше. Наближавахме бреговете на Колумбия. Гордо се изправи пред погледа ни статуята на Свободата и назъбения контур на небостъргачите започна да изплува все по- ясно от крайбрежните мъглявини.
към текста >>

74. 45. На обиколка в щата Ню Йорк

Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди.
Най-интересни ми бяха индианците, които, облечени в националните си носии, с пъстри пера по главите играеха бойни и други танци. Техните одеала и килими напълно наподобяваха нашите пъстри орнаменти по фигура и багра. Продаваха всевъзможни ръчно изработени предмети - кошници, килимчета, чехли, шапки и пр. Народ, шум, зрелище! Замая ми се главата от нови впечатления. Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди. Не приемат нищо от белите хора и не ги обичат. Имат тъжни песни за нещастната си съдба - как са били избивани и прокудени от земята си. Почервения цвят на кожата си напомнят древните египтяни сбакърения тен, който съвсем е изчезнал днес. Обиколихме няколко града и се запознах с различни местности в живописни кътове в щата Ню Йорк. Посетихме Бъфалоу, града на Ниагарския водопад.
към текста >>

75. 73. Величието на Бога

Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си.
Тези три основни велики космични принципа изтичат от Бога и създават и крепят вселената. Човек ги отразява, той е тяхно въплощение." Любовта - в сърцето, Мъдростта - в ума, и Истината - силата - волята и тялото. Ако действаш без тези три принципа, делата ти ще са безплодни. Злото е пределно и краткотрайно, а доброто - безпределно и вечно. Един грях може да трае до четири поколения, след което се изправя и изчезва. Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си. Затова този век е на ликвидация. Това е краят на една тъмна епоха на греха. Ще дойде време грях да не съществува на земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят волята My. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на земята. Князът на този свят си отива.
към текста >>

76. 112. Старите духове, които ти говорят

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.
Животни там няма. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно. "За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер."
към текста >>

77. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.
За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат. Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят. Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията.
към текста >>

78. 1.6. В БЕЛАСИЦА

Минчо Сотиров

Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи.
Някогашните кози или най-много конски пъти днес са солидни 8-метрови шосета, които дават възможност и на тежката артилерия да се движи свободно по непрестъпните нявга масивни гърди на величествената Беласица, обрасли с буйни кестенови и букови гори. Дълги години туристите или природоизпитателите, както и историкът, които ще посетят тези места, ще се удивляват пред свръхчовешките усилия на строителите на тези монументални добивки, без дори и да подозират, че те са дело на калените и докрай издръжливи в трудностите на войната Бдинци. Вдълбоченият и не повърхностен наблюдател не можеше да не се въодушевява, когато виждаше тези дребни по ръст, но високи по дух и носещи в съзнанието си наследието на едно славно минало, хора на равнината и на производителния труд да се приспособяват и съперничат и на най-изпечените планинци. От друга страна, този труд - не бива да се отрече - подейства благотворно върху душите на бъдещите, получили вече своето бойно кръщение, труженици. Тук витаеше духът на Самуила: от белоснежните върхове на китната Беласица се откриваха далечните хоризонти за окото, които опираха при глъбините на Бялото море. Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи. И всеки взор, отправен към неизмеримите Беломорски простори, говореше за историческите завети на нашите предци и племе. Тази необятна картина на минало народно величие вдъхновяваше всички и колко тук въздишки, слова, възторзи и копнежи се изляха по онова, що е родно и мило - само един Бог можеше да бъде свидетел! Ако и снежна и студена, Беласица криеше в своето безмълвие много жар, тя стопли сърцата и възпламени душите. Всяка лунна вечер, каквито често тук биваха, началниците събираха около себе войниците си и им разказваха за Самуила, за Йоана Асеня, за Крума Страшни и за Симеона Велики, подвизите и величието на които обезсмъртиха Българското име през вековете. И Беласица, мълчалива, но жива свидетелка на недостигнато родно величие, даде онова, което бе нужно за бъдещите подвизи и безсмъртни дела на героите!
към текста >>

79. 1.10. НА БДИНЦИ

Н. Т. Попов

Петър Кръстев, о.з. полковник

Днес при Битоля прославен - Древността ни от дедите - В осмодневен бой неравен Разгромихте вий вразите; Там, де вий сте трепет леден Враговете ни сковава, Зер часът им вече последен В боя с вас за тях настава. Бдинци!
1.10. НА БДИНЦИ Н. Т. Попов Г-ну подполковнику М. Сотирову (По случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осмодневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248) Бдинци, Лъвове титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Вас Ви Сливница познава От победата гръмовна; За България тогава Храбростта ви бе чутовна, При Чаталжа с лъвска сила Вражеската мощ сломихте, А при Струма бистра, мила Родний край с венци покрихте. Днес при Битоля прославен - Древността ни от дедите - В осмодневен бой неравен Разгромихте вий вразите; Там, де вий сте трепет леден Враговете ни сковава, Зер часът им вече последен В боя с вас за тях настава. Бдинци! Лъвове, титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Хан Мраморница по шосето Битоля - Крушево 25.III.1917 г.
към текста >>

80. 2. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915 - 1918 г.

Тайната на тия победи се криеше изключително във високия й борчески дух - оръжие страшно, наследие от бащи, деди и прадеди, в силата на което се чупеха всички постижения на новата техника; дух, който развихряше енергията на масите в стихия, срещу която не можаха да противостоят никакви материални сили.
Велика европейска война, която опустошаваше страните на цивилизовани и християнски държави най-безмилостно, за да запази своята независимост и постигне политическите си идеали. Борба - тежка, борба - почти с голи ръце, защото оръжието му беше износено и почти негодно вече, облекло и снаряжение му не достигаше, бойни припаси липсваха за артилерията му, гладът го дебнеше и често съпътстваше, поради зле организирания - по разни причини - тил. Борба - жестока, борба - безнадеждно изпитание, пред което бе изправена крайната сиромашия на един беден, селски, но честен и родолюбив народ срещу бляскавите изобилни материални богатства на плутократични държави, непресъхващият извор от злато, на които бликаше из дълбоките каси на юдомасонски световни банкери и правеха войната все по-кървава, по-ужасна и по-дълготрайна. България даде жертвите си. При все това, историята отбележи в своите страници само бляскавите победи на българската армия. Тайната на тия победи се криеше изключително във високия й борчески дух - оръжие страшно, наследие от бащи, деди и прадеди, в силата на което се чупеха всички постижения на новата техника; дух, който развихряше енергията на масите в стихия, срещу която не можаха да противостоят никакви материални сили. Победата се носеше навсякъде на острието на българския нож. Това не бе война обикновена, а подвиг, извършен от цялата единна българска войска, съкрушителната мощ на която остана като тъжен спомен у тия, които изпитаха тежестта на нейния удар. Съответен дял на участие в този велик подвиг се пада и на старите славни 3-и п. Бдински и 51-и п. полкове, комплектувани от Видинска и част от Кулска, Белоградчишка и Ломска околии.
към текста >>

81. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

Глава 6. Разкриване на реалността

Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни.
Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик?
към текста >>

Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България!
Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина.
към текста >>

Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината.
Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове.
към текста >>

Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений.
Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите.
към текста >>

82. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Той вдигна дебеличкия си показалец и изкрещя: „Не знаеш ли, че е МОРАЛНА ЕЛЕГАНТНОСТ човек да пази вярата на своите деди, на своя народ.
- кресна той - не знаеш ли кой е твоят учител? Кому викаш учител? На „оня" ли там, там ли ходиш, а? - Не се меси, поглези се г-жа Михайловска - тя един ден ще разбере, но късно ще бъде. Издържах мълниеносния поглед. Той вдигна дебеличкия си показалец и изкрещя: „Не знаеш ли, че е МОРАЛНА ЕЛЕГАНТНОСТ човек да пази вярата на своите деди, на своя народ. При учителя?! Вън! Кракът ти да не стъпва вече тук. Ти си загубена вече! " Госпожата се сепна.
към текста >>

83. 11. Ако можеш да докажеш

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото.
Не е завидно положението на човек херметически затворен, като застояла вода без никакви притоци. Тежко е положението на човек, който живее с онаследените идеи, разбирания, убеждения от миналото. Всичко у него е закостеняло и отличителната черта фанатизма го прави чужд - сляп и глух за новото. Затова, когато на земята идват ония вихрушки в света на мислите и идеите, първи те стават жертва поради своята твърдост и закостенялост. Те са най-уязвими, защото отдавна те са загубили пластичността на мислите си и техните съдове при първото напрежение се спукват. Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото. Добре, че в света има други, които стоят на противоположния край по мисъл, по чувство и по стремежи. Те очакват новото, ожидат го, приемат го и го живеят. Такъв е великия закон на развитието, очертал светъл и чист път по който тръгват всички Ония, които приемат новото, без да питат - Ти кой си, откъде идваш, какъв си? По времето на Христа, както и по всяко време, когато на Земята идва пратеник с велика мисия, пред тях се изпречват такива, които задават смешни и неуместни въпроси през време на съдбоносни мигове. Те могат да се причислят към категория на улегналите, затвърдените, книжници и фарисеи, които мереха нещата със свои мерки стари и негодни за новото време, което се превръща на епоха.
към текста >>

84. 5. Живото тяло на братството

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Брат наш майстор ги е направил и в тях е вложил всичкото изкуство на своите деди старите балканджии - казанджии.
Един живот прост, същевременно и необикновен те гледа от тези скромни табла. Някога от тях може да се направи изложба и ония, които са участвували в този живот ще се зарадват и усмихнат - фотографическата камера е съхранила частичка от тях, страничка от нещо много светло, един светлинен лъч на Преображение - красотата на един събор. И ето, вече не се спираш тук и там, не насищаш момента с аромата и музиката на онези дни, не казваш какво е било някога, не се потапяш във вълните на миналото, и не искаш нито да се успокояваш, нито да се утешаваш, нито да се радваш, нито да скърбиш, нито да питаш - защо? Въображението е нещо реално - какво ще кажат ония, които го нямат не е интересно. Мисълта лети и препуска на възторжените криле на младостта, там по всичките кътища на Изгрева, по пътеките на градините, по слънчевата поляна, в трапезарията, по пейките и гледаш на онова място близо до входа към изгревския двор едно голяма огнище солидно направено и на него грамадни бакърени казани, с два големи чайника - всичките тези изляти от мед снаряжения са приготвени специално за съборите. Брат наш майстор ги е направил и в тях е вложил всичкото изкуство на своите деди старите балканджии - казанджии. Не възобновявам миналото и не пристъпвам като към спомени - външното табло ме отвежда до идеята, но ето хрумване на повествовател, тръгвам по следата на детайла, приятно ми е да се разхождам по формите, за да стигна до съдържанието. По тези места е летяла нашата младост, понесла в сърцето си радостта, нестихващия празник на света - нещо се беше случило и беше година 1927, много може да се разкаже за нея и разбира се няма да я помним само с това. Много песни се пяха тогава и много неща се случиха, а в центъра сияеше най-голямото събитие, което обогати с един замах епохата - тогава Учителят даде големия том беседи и лекции - “Пътят на ученика", за това по-късно. Сега обаче се отказваш от всичко и имаш само една желание да се срещнеш с хората от фотографическата камера. С тях си яла на една трапеза, с тях си пяла песните през тези дни, с тях си слушал беседите през тези дни, с тях си участвувала в общите молитви, с тях си работила, дежурила, услужвала си им и те са ти услужвали, черпели са те с плодове и ти си правела същото.
към текста >>

85. 2. “Ако имах време...

Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не.
Приличаше на магически ключ, с който можехме да си послужим не само веднаж, не през един живот, а през вечността. Атмосферата след това щеше да се сгъсти за нас, обикновените идеи като скакалци можеха да унищожат хубавия и здравия плод - “Ако имах време”. Ако имаше време - казваме днес - идеята нямаше да бъде дадена в този сгъстен вид - липсваше време, но не липсваше енергия, не липсваше светлина и топлина на които щяха да зреят посадените семена, на които узряваха плодовете в градината на мъдростта. Плодът беше поднесен и ние щяхме да го опитаме. "Ако имах време” - едва сега разбираме, че всичките години през които Той живя и работи, бяха години на Преодоляване тази неподатлива величина, която по друг начин и по друг път беше победена. Свойствата на Словото, животът в Словото, богатството, което непрестанно щеше да ни открива значението на тази идея и съкровеното желание да ни освободи от този онаследен от деди и прадеди страх от глад, от жажда, от сиромашия, от болест, от старостта и още от какво ли не. Къде слагаше човекът Той, за да искаше да го освободи от всичко обикновено, вредно, старо, което обезличаваше човека и го правеше хилав, слаб, грозен, обикновен? “Бих ви освободил от всичките форми на страха” - какво значи това за ония, които бяха усвоили навика да мислят. Не значи ли това, че Той го направи, свърши тази работа, именно тогава и много преди това - времето беше безсилно да Му попречи, за да разреши един социален и икономически въпрос със замах, и да освободи човека от материалистическите идеи, да губи най-прекрасното, най-благородното, за да се осигури, за да се защити, за да пожертвува целия си живот за неща, които нямаха никаква цена. Смисълът на живота беше другаде, идеалите на човека трябваше да бъдат високи. "И Соломон във всичката си слава не бе облечен в дрехите на ...бели” “И всичко ще се даде на ония, които любят Господа” и още много стихове от Писанието говорят за онова, което Той го направи като отвори широк път, даде пропуска и мощно каза: “Не се страхувайте!
към текста >>

86. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

Глава 3. Разговор с ученика

Нашите прадеди също.
Случаят не е единичен. Ще кажат някои: До къде ще стигне човечеството, ако така поощряват безделниците. Право е, ала погледнато с нашите очи, хората живеят бедно, без замах, обикновено. Премного човечеството е затъпяло откъм красиви и необикновени дела. Нашите бащи са постъпвали по този начин - закона. Нашите прадеди също. Резултатите на този правов ред нито са блестящи, нито са красиви. Човечеството не може да се похвали нито с реда, нито със законността, нито с морала, а най-малко с правдата. Тогава ние казваме: да опитаме необикновеното, чудноватото, странното, което раздвиженият адвокат успя да види жеста на Учителя, а свещеника го отмина със затворени очи. Ще бъде великолепен миг, когато човек реши да опита другото, непознатото, скъсвайки старите сметки и простят дълговете на своите кредитори, а други платят дълговете на непознати, направени кое от немотия, кое от немара, кое от алчност. Няма значение - важна е идеята важен е принципа, новото, което беше влязло в живота на Един, а трябваше да влезе в живота на всички.
към текста >>

87. 3. Достоен за срещата с него

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Разтвори свещената книга, дар от твоите добри деди и изучавай великото изкуство да не се съмняваш в любовта, в светлината, в истината.
Нямам друга цел, освен да ти бъде светло - аз друго не правя паля свещите на учениците. Затова, не питай, когато си гладен, когато си жаден. Не питай за качеството на хляба, за състава на водата, не питай защо те обича приятеля ти, не питай най-вече Него пред когото заставаш като ученик, какви са намеренията Му, не крои ли нещо Той? Съмнението е най-страшното заболяване - пази се. Свещта е запалена. Разтвори свещената книга, дар от твоите добри деди и изучавай великото изкуство да не се съмняваш в любовта, в светлината, в истината. Не питай и от какво е направена свещта. Това знание нищо няма да те ползува. За тебе е важно да не се съмняваш, когато те нахранят, когато те поят, когато ти предложат топло огнище, когато ти запалват свещта. Великият те гледа. Великият чака.
към текста >>

88. 21. Новата година -1977

Гледаш всичко и нямаш абсолютно никакво желание да порицаеш някого за начина, за обичаите, за привичките и традициите останали и унаследени от деди и прадеди, твърди, закоравели, вкопчили се упорито във всекидневието на обикновените хора, решили да ги спазят на годишните празници.
Нека я вдигнат, нека си пожелаят - честита Нова година!... Може би са вече, ако не съвсем пияни, то наполовина, защото до този час е имало трапеза малко или много пищна. Нека я ознаменуват с нея, нека не липсва нищо от урожая и обилието на нашата тлъста земя. Никой вече не пести и яденето поглъща най-голямата част от месечния бюджет. Нищо вече не нарушава традицията. Гледаш всичко и нямаш абсолютно никакво желание да порицаеш някого за начина, за обичаите, за привичките и традициите останали и унаследени от деди и прадеди, твърди, закоравели, вкопчили се упорито във всекидневието на обикновените хора, решили да ги спазят на годишните празници. Всичко това ти е безразлично, не те докосва, не те блазни и не ти прави никакво впечатление. Тази сутрин в 4 часа въздухът беше резлив и гъстата мъгла нахлу през прозореца. Целият булевард светеше от неоновите светлини, ще говорят вероятно до пладне-днес е Нова година. А снощи беше Новогодишна нощ. През Цялата нощ трамваите сновяха, продължават и сега, чуваш ги и на канавката гледаш гъста върволица от хора, чакат своя трамвай.
към текста >>

89. 25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

И ти човекът, докоснат от магията на времето, ще разбереш, че всичко е целяло твоето добро, и че причините били там, бушували са в сърцата на твоите деди, че ти понесъл си едно минало, някакви стари звена дългове и сега си изправен пред последния падежен срок.
Защото стоиш там и не помръдваш, въпреки, че не ти обещават лесна победа, и как не ти идва на ум да простреш ръка. Доста ти е другото, другото, което е разперило криле над тебе. Приютен си под топлото дихание и над тебе едно небе като днешното меко, чисто, синьо, което излива на потоци светлина. Забравил си вече, че си “беден, че си болен, че имаш недъзи, че си прост, че си несъвършен, че си нисш духом”. Изправен сега пред този ден, пред тази видимост и най-вече пред тази катедра да гледаш и слушаш Него, ти, ти се чувствуваш царски син, принц или принцеса от приказките и сърцето ти се пълни и празни, и на очите се стича безшумно влага и ти знаеш, че всичко, което носиш като това не тежи, не е тежко, да, не е толкова тежко, само да простреш ръце, по тоя път не по друг, сиромашията ще се стопи, болестта ти ще изчезне, невежеството ще се превърне на знание. И ти човекът, докоснат от магията на времето, ще разбереш, че всичко е целяло твоето добро, и че причините били там, бушували са в сърцата на твоите деди, че ти понесъл си едно минало, някакви стари звена дългове и сега си изправен пред последния падежен срок. Той гонения ти приятел, който разполага с великото те пита искаш ли да ти олекне - ще разводниш времето, ще отложиш изплащането. Законът е неумолим - или искаш сега всичко да бъде преодоляно, разрешено, изплатено. Трудно стига човек до тези дълбочини, мистично недостъпни. Ала “бедните, простите, болните, хромите, невежите", не искаха, да се проточи срока и да минат с, макар и облекчени “причините”. Имат и куража и силата неизменно да кажат: Сега Учителю, нека сега да е.
към текста >>

90. 133. Мисията на Русия. Скити. Стихотворение / Александър Блок. прев. Младен Исаев.

ТОМ 30

Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина.
На братски пир и подвиг мирен, за сетен път на светъл братски пир зове те варварската лира! 30 януари 1918 г. превод Младен Исаев „Скити” е написанана на 29.01.1918 г., когато се възобновяват мирните преговори в Брест-Литовск между съветските власти и Германия. Сключеният мир позволява на Съветска Русия да отстъпи територии, но да спечели време чрез мира, за да се организира сама революцията. Ленин е бил за сключване на мир, а Троцкий е бил срещу отстъпване на територии на Германия, за да се подпише мир. Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина. ИЗ„СКИТИ" О, стариий мир! Пока ты не погиб, пока томишься мукой сладкой, остановись, премудрый как Едип, пред сфинксом с древнею загадкой! Россия - сфинкс. Ликуя и скорбя, и обливаясь черной кровью, она глядит, глядит, глядит в тебя, и с ненавистью и с любовью. Да, так любить как любит наша кровь, давно никто из вас не любит!
към текста >>

91. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това.
Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени, недоволни хора, които разискват за Божествената правда. Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданници. Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа, и търси правда в света. Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали за онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе.
към текста >>

92. 2. Белите тояги на Оранжевата гвардия

Защото както дедите им, така и бащите им, така и синовете им са воювали срещу Петър Дънов.
Важи и за днес и за утре! 2.3. Последователите на Учителя Дънов, които са били на събора, успяхме да ги накараме да си дадат спомените, и те са в „Изгревът". 2.4. Всички писания на платените журналисти, които пишеха статии срещу Учителя Дънов, сме ги събрали и ще издадем, за да се видят какви са били хулите и докъде са стигнали българите. До пълно отхвърляне на Петър Дънов. 2.5. Онези писачи, платени, които пишеха брошури срещу Дънов и ги раздаваха безплатно на българите, също сме ги събрали и ще ги покажем на следващите поколения българи. Защото както дедите им, така и бащите им, така и синовете им са воювали срещу Петър Дънов. Това е истината. Има го черно на бяло, публикувано е, издавано е, разпространявано. 2.6. Ето тази обществена реакция срещу Дънов кара Александър Стамболийски да промени мнението си за Него, и забранява събора през 1923 г. Тогава Учителя Дънов казва: „Каквото трябваше да му кажа, аз му го казах в Чам Кория. Никакви убийства.
към текста >>

И ние ги помним при разказите на дедите, на бащите ни.
И така, столетието от 1900-1999 г. е вече наполовина преполовено. Онова, което става през 1922 г. на събора на Бялото Братство в гр. Търново и събитията от там, се проектираха и пренесоха в събитията в света. И ние ги помним при разказите на дедите, на бащите ни. Проверихме, че това е така. 2.12. Светът премина през Втората Световна война (1939-1945 г.), после светът се раздели на две, и дойде комунистическата диктатура в България от 1944-1989 г. за цели 45 години. Това, което каза и предсказа Учителя Дънов, всичко се сбъдна. И ние сме свидетели.
към текста >>

93. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Нашите деди и бащи го изпитаха на гърба си и някой заплатиха с главите си.
Сталин спечели Отечествената война 1941-1945 г., създаде Съветската империя, с помощта на съюзниците Англия и САЩ, и доживя да го обявят за Генералисимус на СССР и Баща на народите. А като почина на 5 март 1953 г., се получи обществена и държавна парализа за дълъг период от време. 11.2.8. Какво представлява Сталинизма като идеология и управление от 1922 г. до 1953 г. в СССР и България, това е известно. Нашите деди и бащи го изпитаха на гърба си и някой заплатиха с главите си. Аз също го изпитах. Когато Сталин почина, аз бях ученик в гимназията в IX клас през 1953 г. Въздухът замръзна, и можеше с нож да го режеш! А може и с брадва! Всичко замръзна в разстояние на 7 дни, а след това години не можеше да се размръзне.
към текста >>

А другия си беше чист българин от деди и прадеди.
Аз стоях като втрещен. Не мога да мръдна! Не очаквах това. Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни. Беше чист българин, но стана грък по дух. А другия си беше чист българин от деди и прадеди. Най-накрая аз продумах: „Вижте какво. Аз с гръцката хитрост ще се справя, защото съм по-умен от вас и повече имам знание от вас, но срещу българската подлост - аз съм безпомощен! Пред нея аз съм предварително сразен! Вие ме сразихте. И аз се отказвам." Онези двамата подскачат от радост.
към текста >>

94. 18.2. Какви борби съм водил за съхранение на Словото на Учителя и историята на Школата му.

Аз заварих разказите на моите деди за тези две войни, защото бяха участници в тях.
Весела Несторова като представител на евангелистите-методисти, която идва при Учителя Дънов, от с. 543-880. Тя даде историята при построяване на „Изворът на Доброто" с приложения на снимки - нейни и на Владо Николов в село Мърчаево. 18.2.34. „Изгревът", том XXV е т.н. „Военен том". Той трябваше да обхване Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война 1913 г., с I Национална катастрофа и Европейската война (1915-1918 г.), с II Национална катастрофа. Аз заварих разказите на моите деди за тези две войни, защото бяха участници в тях. Тук са представени спомените на Минчо Сотиров от с. 5-285; Учителят Дънов за войната, с. 286-387; Спомени на семейство Грозданови, с. 424-455; Документация на Минчо Сотиров, с. 613-965. Спомените на сина му Димитър Сотиров са от с. 491-612.
към текста >>

95. 6. Великата тайна

III. В Кабинета на Учителя

2. Нито дедите ми, нито родителите ми, не са имали у дома си Евангелие или Библия.
Тогава не го схващах. Смятах, че така ми се е случило. Но днес -12 септември 2014 г. разбирам, че това е избрано и посочено от Онзи, Който ръководи поредицата „Изгревът". Без Него нищо нямаше да го има! 2. Нито дедите ми, нито родителите ми, не са имали у дома си Евангелие или Библия. Могли са да си я купят, но не им е трябвало. Но родиха мен и аз издадох „Изгревът", том ХХ1\/за методистите, евангелистите и цялата история за появяване на Библията в България. Направих го аз, понеже мен избраха и поставиха да свърша тази работа. Друг такова не може да извърши, в никакъв случай! 3. За раждането на Исуса е написано много неща от евангелистите през вековете.
към текста >>

96. 2.53. Къртипеня

Борис Николов

ТОМ 32

Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор.
- Божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята, минаваше павурчето с греена ракия, тъй само за аромат. Тогава Къртипъня ще каже: „Илия! ” Илия знае, той ще откачи внимателно волията с гъдулката и ще я предаде на Къртипъня. Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор. Никой не можеше да допусне, че тези големи и груби ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно. Къртипънят прижуми, дръпне лъка по струните, нагласи ги, тегли дълги лъкове - „да влезе гласа в него”. После пробяга по тънките струни, за да раздвижи пръстите - потока приглася и всъщност песента във Всемира е една. Къртипънят се окашля късо, притвори очи и се забрави. Какви песни!
към текста >>

97. 89. Посвещението е придобиване на сила

II. В колибата на Христов

А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове!
Щом нещо се крие, показва, че ясно се съзнава, че не е това което трябва да бъде, нещо което излага, нещо направено но което не трябва да се направи, нещо което не отговаря на неговите разбирания, на неговия морал. Той пред себе си вече беше достатъчно изложен! Той знаеше цялата теоретична част на посвещението, но не можеше да се покачи, да достигне до света на посвещението, да влезе в него и лично да го разгледа и да получи познания за него, защото страхът и другите му недъзи го теглеха, държаха към един по-низш животински свят. Посвещението е нещо реално, то с лъжа не може да се постигне. Който иска да го постигне със страха си, да си носи страха и да бъде посветен, това показваше, че не вярва и не разбира какво иска. А не можеше да напусне страха, защото беше напластен като планина в съзнанието му от деди, прадеди и негови лични престъпления към законите на природата, и не можеше да се освободи от него, а душата му мечтаеше за тези възвишени светове! Той изпадаше в още по-смешни и жалки положения, като искаше да надхитри природата и превъзмогне законите й. Искаше да бъде посветен, без да има данните за това, което може да стане в човешкото общество, но не и в природата. Това желание на евреина показваше, че има много механично понятие за посвещението, което е процес в съзнанието, което се постига само с истини, с реални величини, там нямат значение и място всякакви лъжи, илюзии, сенки... В храма на посвещението не може да се пристъпи с лъжи, още по-малко с нечистота. Посвещението не е във формалностите, в ритуалите и формите, то е знание и можене и има отношение към придобиване на сила. Всяко посвещение е придружено с големи изпитания, в които всички илюзии, фалшивости, лъжи, измами... изгарят, стопяват се и нищо не остава от тях!
към текста >>

98. 211. Как се ражда поезията

II. В колибата на Христов

Деди ти са това морни, били нявга с горди чела, пълзят сега унизени кът сенки в тъмнината Хайде, влизай и ти в хомота!
- Живо ме интересува, започвай! - той подкани Андрей. - Тогава много страдах, и в една ужасна и безсънна нощ станах и на един дъх го написах. Казва се: „Зовът на живота”. Андрей задекламира стихотворението, без нито веднъж да заекне: „Виж, нивата там житейска, проточила в безконечност рало, хомот - там в браздата, проводили те в незнайност. Деди ти са това морни, били нявга с горди чела, пълзят сега унизени кът сенки в тъмнината Хайде, влизай и ти в хомота! Докле живей в теб младост. Чупи, огъвай си гръбнака, инък мъчно е на старост.” Стихотворението сега на Андрей не му хареса, може би защото го казваше в присъствието на Христов. А видя в лицето на Христов възторг. Веднага, като че сам дяволът пъхна в главата му като клин мисълта: „Възторгът на Христов е пресилен, само защото иска да ме поощри!...” - Но и Христов беше буден, забеляза това и промени намисленото: - Стихотворението ти е добро, но трябва още да работиш над него. Начина, по който разрешаваш проблемите, не е добър.
към текста >>

99. 234 Класовата борба как ще се разреши

- Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите.
- От къде вземаше пари да му заплащаш? - Без пари. Христов го изгледа с учудване, защото Андрей го каза като нещо в реда на нещата. - Как може без пари? - Там е така - няма хотели, нито гостилници. - Ясно, някога дедите и прадедите на това население, така безплатно били хранени от българите. Както виждаш, възстановява се правдата. - В Делиормана всичко може. Да имам време, ще Ви разкажа ужасни неща! Сега българите там се държат с турците така, както някога турците се държали с българите. - А ти не чувстваше ли, че според възможностите си, си експлоатирал населението?
към текста >>

100. 245. Студът на нощта го сграбчи от всички страни

III. Нощ на борба