Търсене в текстове за 'Гъба'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

После да измива с гъба, потопена в топла вода, и да разтрива с пръсти областта от диафрагмата надолу и да спре, когато стигне до 25 см над колената.
Тук ще споменем някои от тях: А. На една маркиза от Рим, която се оплакваше от невралгия по лицето, Учителя даде следните съвети: Да си измива краката от колената надолу всяка вечер с топла вода, преди да си легне, и след това да не излиза. Краката да бъдат потопени в легена до глезените, но да бъдат измити до колената. И всеки пръст поотделно да се разтрива, което да трае около пет минути. После да измива с гъба, потопена в топла вода, и да разтрива с пръсти областта от диафрагмата надолу и да спре, когато стигне до 25 см над колената. След като си измие краката, трябва да обуе чорапи и чак след това да мие слабините. Десет дни ще мие слабините и щом почине пет дни, после пак ще повтори цикъла от десет дни, само краката ще продължава да мие непрекъснато всяка вечер. Освен това всяка сутрин да изпива една чаша студена вода на глътки. Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща. Чашата да има обем от 150 г.
към текста >>

2. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията.
Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия. Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал. Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения. Защото в природата има един закон, според който ще трябва да започнете с най-малките величини. И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията. Този закон трябва да го спазвате навсякъде. И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания.
към текста >>

3. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима.
Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът.
към текста >>

4. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За целта добре е да имаме в стаята на ниско черна дъска или мушама за рисуване с цветни тебешири и гъба.
С приготвените цветя, ще си украсим стаята с градински кътчета, саксийни и вазички. (Всичко това развива вкуса, сръчността и разширява познанията на малките). Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах. За целта добре е да имаме в стаята на ниско черна дъска или мушама за рисуване с цветни тебешири и гъба. Не е излишно да разполагаме и със статив за да рисуваме с водни бои на бял лист. (Водните бои се приготовляват от постна боя за стена, разтворена в туткалена вода — както при глината). Рисувателна хартия ще си набавим в началото на годината от складове или изрезки от печатниците. Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —.
към текста >>

5. Гъбите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тя беше отлична гъбарка.
– Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите... Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка! " Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виждаме, че идва на беседите Ви, Учителю!
към текста >>

6. СКАЛИТЕ - Борис Николов

Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един чудесен начин.
Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят – жълт, зелен, червен, чер, и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат да живеят те върху твърдите като стъкло скали? Как могат да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва, щом я нагрее слънцето? Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслото съдържа хлорофил, значи въпросът за храната е разрешен; но то служи и за резервоар на водата. Какво става? Вечер, когато се захлади, въздухът осажда влагата по скалите и лишеят пие вода през нощта и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, при тези условия, би се затруднил.
към текста >>

7. Как е станало първото чадърче. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Като тичало, малкото джудженце видяло под едно дърво голяма гъба, и без да мисли, откъснало я и се скрило под нея.
— Ха, ха, ха . .. смешно джудженце! — смеели му се мравките, скрити в своите къщички. — Ех, че глупаво джудженце, ходи по дъжда ... ха, ха, ха! — смеели му се и скритите гущерчета. А малкото мокро джудженце тичало и плачело. Цветята в ръцете му се смачкали, лачените му обувки се развалили, а перата от дрехите съвсем изпадали. Като тичало, малкото джудженце видяло под едно дърво голяма гъба, и без да мисли, откъснало я и се скрило под нея. | — А така, сега нека вали! — рекло джудженцето и почнало да върви по-полека — Брей, че умно джудженце, джудженце пък с чадърче! — обаждали се учудени различните животинки от къщичките си. По едно време джудженцето срещнало един пътник. Той бил целия мокър и като видял умното джудженце с чадърче от гъба, спрял се, гледал го и се чудил, гледал го и се чудил. — Брей, джудженце с чадърче! —казал пътника и продължил пътя си. Най-после, мокрото джудженце се върнало в къщи.
към текста >>

Той бил целия мокър и като видял умното джудженце с чадърче от гъба, спрял се, гледал го и се чудил, гледал го и се чудил.
А малкото мокро джудженце тичало и плачело. Цветята в ръцете му се смачкали, лачените му обувки се развалили, а перата от дрехите съвсем изпадали. Като тичало, малкото джудженце видяло под едно дърво голяма гъба, и без да мисли, откъснало я и се скрило под нея. | — А така, сега нека вали! — рекло джудженцето и почнало да върви по-полека — Брей, че умно джудженце, джудженце пък с чадърче! — обаждали се учудени различните животинки от къщичките си. По едно време джудженцето срещнало един пътник. Той бил целия мокър и като видял умното джудженце с чадърче от гъба, спрял се, гледал го и се чудил, гледал го и се чудил. — Брей, джудженце с чадърче! —казал пътника и продължил пътя си. Най-после, мокрото джудженце се върнало в къщи. Окъпало се, преоблякло се и скрило чадърчето. А пътникът, като си отишъл вкъщи, веднага почнал да прави чадър от плат и железни пръчки. Направил си.
към текста >>

Така от първото чадърче-гъба на малкото джудженце, всички хора се научили да правят чадъри.
Окъпало се, преоблякло се и скрило чадърчето. А пътникът, като си отишъл вкъщи, веднага почнал да прави чадър от плат и железни пръчки. Направил си. И щом заваляло дъжд, отворил чадъра и излязъл на разходка. Като го видели другите хора, много го харесали и всички си направили чадъри. Така от първото чадърче-гъба на малкото джудженце, всички хора се научили да правят чадъри.
към текста >>

8. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола.
Взимането на лекарства и лекарска помощ беше нежелателно. Така беше и с хирургическата намеса. Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация. Подправките бяха добре дошли. Билковите чайове също, както и кафето в малки количества. Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола. Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева. Телата на покойниците не се погребваха три дни след смъртта, след което бяха връщани в земята в обикновените публични гробища. Единственото изключение прави гробът на Учителя. Той беше погребан югоизточно от сегашното Руско посолство на ъгъла на ул. „Незабравка“ и ул.
към текста >>

9. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора.
Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага. Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило.
към текста >>

10. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята.
Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час.
към текста >>

Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“.
А тези гласове са били съвършено различни от гласовете дома, защото са гласове от друг континент и този друг континент като че символизира паралелния духовен континент, в който се движи тук синът на поп Константин. Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове. Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст. Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците. Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му. Петър Дънов е пълен с гласове на птици от дете.
към текста >>

0.35299396514893