Търсене в текстове за 'Гъба'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
към текста >>

Как можа с една гъба да нахрани всички ни.
Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
към текста >>

Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички.
Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
към текста >>

2. 3. НЕТЪРПЕНИЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение. Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен. Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо отделение, който искаше да влезе пръв в училището. Жадуваше душата ми за училището. По-късно влезнах в истинското училище, в Школата на Учителя. А после и в Школата на живота и тръгнах по пътя на ежедневието си.
към текста >>

3. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Без съпротивление ще приличат на морска гъба.
Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето има съпротивление, човешката мисъл се развива. Тогаз защо са тези мъчнотии? Без съпротивление ще приличат на морска гъба. Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение. В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати.
към текста >>

След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа.
Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с. Цветана Симеонова.
към текста >>

4. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

ТОМ 6

Понеже се занимавам с гъбарство бях ходил много през деня по Витоша и бях се уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, то, затова легнах да почина в палатката.
Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака. Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия салон, в който Учителят изнасяше беседите си. Причината, която ме накара да изляза на палатка беше, че ми бяха дошли четирима души приятели студенти, на които отстъпих стаята си. Това беше месец май 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство бях ходил много през деня по Витоша и бях се уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, то, затова легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал. По едно време чувам силни викове на жени. Скачам веднага и поглеждам от къде идват виковете. Те идеха откъм салона. Аз изтичах да видя какво става.
към текста >>

Живях дълго и си изкарвах прехраната с гъбарство.
Едни нарушават закона, а други ги изпълняват. А изпълняват го онези, които имат власт не само от Кесаря, не имат и разрешение от Небето. Важно е Небесната власт на Силите Господни. Аз се заселих на Изгрева през 1929/1930 г. Имаше няколко бараки, салон и ниви наоколо. Живях дълго и си изкарвах прехраната с гъбарство. Берял диви гъби, продавах ги в прясно състояние или ги сушех. Познаваха ме всички веднъж един ме запита: „Как ще докажеш, че твоите гъби не са отровни? Показах му, че имам книга написана за гъбите и то е едно много хубаво ръководство. Човек като чете ще разбере кои гъби са отровни и кои гъби са ядливи. А този човек ме запита: „Ами ако е направена печатна грешка в книгата и отровната гъба е написана, че е ядлива?
към текста >>

А този човек ме запита: „Ами ако е направена печатна грешка в книгата и отровната гъба е написана, че е ядлива?
Живях дълго и си изкарвах прехраната с гъбарство. Берял диви гъби, продавах ги в прясно състояние или ги сушех. Познаваха ме всички веднъж един ме запита: „Как ще докажеш, че твоите гъби не са отровни? Показах му, че имам книга написана за гъбите и то е едно много хубаво ръководство. Човек като чете ще разбере кои гъби са отровни и кои гъби са ядливи. А този човек ме запита: „Ами ако е направена печатна грешка в книгата и отровната гъба е написана, че е ядлива? Какво става тогава? " Гледам го и се чудя какво да му отговоря. По едно време думите сами ми дойдоха в устата „Ако трябва да ти дойде премеждие, то ще ти дойде. Но моли се на Бога да протегне своята ръка и да ти отмени премеждието! " Онзи мига и премигва и нищо не разбира.
към текста >>

5. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка.
Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека.
към текста >>

Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
към текста >>

6. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

ТОМ 7

Също както, когато черната дъска се избърше с една гъба и на нея не остане нищо написано.
Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада". Аз бях го чела, но в момента не мога да се спомня нищо. Също както, когато черната дъска се избърше с една гъба и на нея не остане нищо написано. Нищо не мога да си спомня. Гледам професора и си казвам на ум „Ще се сетя, ще се сетя. Аз съм го учила". Но бях спокойна, не бях се паникьосала. Знаех, че ще издържа изпита.
към текста >>

7. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Брат Сечанов минава за един от най-добрите гъбари в България.
Нищо не можа да ми каже. На Изгрева имахме, пък той и сега е жив, Господ здраве да му дава, един брат на име Иван Сечанов. Той е родом от Самоков. Вече е 83-годишен. Той не се е женил. Брат Сечанов минава за един от най-добрите гъбари в България. Той е написал книга за гъбите. С него се познавах още от първите години когато дойдох на Изгрева. Той живее наблизо и често пъти ме спохожда. Веднъж като се хранехме, мисля, че беше в трапезарията, не мога да си спомня точно, но Учителят каза: „Когато дежурните искат да сготвят гъби, няма да взимат от другиго освен от брат Иван Сечанов, който познава гъбите много добре. Само от него ще купуват“.
към текста >>

8. 40. ЗАКОНИТЕ НА ОКРЪЖНОСТТА И ПЕРГЕЛА

ТОМ 8

Нещо написано от Учителя не се изтриваше, а се изчакваше чак до следващата лекция и тогава с гъбата се заличаваше.
Беше заболял от туберкулоза и не можеше да се справи с болестта си. Тогава тя бе бич Божий за младите и много младежи си заминаха от нея макар че посещаваха Школата на Учителя. Този брат имаше и други свои вътрешни нерешени проблеми. Той пресрещна Учителя и започна да говори с Него вероятно търсейки помощ и разрешение на проблемите си. Учителят тръгна с него, отидоха в салона при черната дъска,където на дъската имаше един описан кръг с тебешир останал неизтрит от предишната лекция. Нещо написано от Учителя не се изтриваше, а се изчакваше чак до следващата лекция и тогава с гъбата се заличаваше. Учителят взе пергела с тебешира, заби острието в центъра на кръга и повтори същия кръг на дъската, след което подаде пергела на приятеля и каза: "На, вземи го! " Той го взе. В момента затвори очи и дълбоко въздъхна. Изведнъж почувствува известно подобрение на душевното си състояние. Засмя се, зарадва се и заскача като малко дете на едно място.
към текста >>

9. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Той много добър гъбар беше.
И така остана. Аз все им казвах, толкова приятели астролози, пък ни един не ми направи хороскоп. Шегувала съм се. Защото искрено да ви кажа, не знам, аз мисля, че човек не може да знае бъдещето си, пък да не го знае е понякога по-хубаво отколкото да го знае. Така съм чувствала. Той много добър гъбар беше. Винаги е работил в братската печатница. Откакто е дошъл, той е печатил само беседи. В това отношение той е един от братята, които са работили братска работа, да. БУЧА БЕХАР - беше еврейка, но тя прие християнството, защото Учителят каза, че всеки евреин трябва да приеме и официално християнството. И официално, и тя го приела, защото преди да си замине аз не знаех.
към текста >>

10. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда.
Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18).
към текста >>

От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса.
Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18). Под стълбата има дреха светла, за която също е хвърляно жребие. Кошница с гвоздеи, които са забивани по ръцете и краката.
към текста >>

11. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми.
Има много неща полезни, които може да учите. Един светия, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо, ако няма никой, ще мине върху нея, но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките тъй, както и те ще минат; или, най-малкото, ще влезе във водата и ще преплува водата. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри. Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа; но трябва да се концентрираш с ума си. Тази материя, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но всетаки трябва да имаш една дрешка; може да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла.
към текста >>

12. 29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ

ТОМ 16

Там лятно време дене пладнуваха добитъците на околните села и на Габрово и дето е наторена така оная хубава поляна, намерихме една гъба, голяма като тава - такава една печурка.
Молитвата - това ни е нарядът. И оттам Борис ни поведе към Юмрукчал. Минахме през Габровския балкан. Имаше една голяма поляна, която се казваше Узана. На нея имаше хижа построена. Там лятно време дене пладнуваха добитъците на околните села и на Габрово и дето е наторена така оная хубава поляна, намерихме една гъба, голяма като тава - такава една печурка. И вечерта накладохме буен огън и я опекохме, тая печурка, и на 25 души я разделихме. Спахме там, в Узана, и на другия ден отидохме на друга хижа - „Мара-Гидик". Там обядвахме и започна да се мръква. И рекохме, сега ще спим в подножието на Юмрукчал и сутринта ще посрещнем Слънцето на връх Юмрукчал, като се срещнем с карловци. От Карлово щяха да дойдат братя и сестри.
към текста >>

13. 41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 16

" А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството.
Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме и над Близнаците, чак на равното горе. Там набрахме много гъби печурки. Иван беше готвачът и седна да ги готви. Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите? " А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю! " Така си приказваха, приятелски. А пък аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, Учителят да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше), да поднеса тенекията на мястото, дето беше определено за баня и да поканя Учителя да отиде да се изкъпе. Така направих.
към текста >>

14. 46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ

ТОМ 16

Имаше един брат, Иван Сечанов, той беше гъбар.
46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ Горе, при Дамга и при Пазар-дере растяха много гъби печурки. А Учителят обичаше много печурките. Имаше един брат, Иван Сечанов, той беше гъбар. Излизахме, даже и Учителят излизаше, и набирахме много гъби и готвехме ядене от печурки. Веднъж слязохме чак в Пазар-дере. Хе-е-е, където е сега хижата „Иван Вазов". Чак там ходехме с Учителя. Даже аз съм Го фотографирал там на една скала, долу с Калинините върхове.
към текста >>

15. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

За тях като че ли човек е изникнал като гъба из Земята, макар че материалистите и учените да говорят за еволюционно развитие на човека, но те придават на това развитие някакъв механичен характер, което граничи с чудото.
Без Христа няма история, без Христа няма космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят Съвременните хора, както религиозни, така и материалисти, имат еднакво наивно схващане за произхода, развитието и ръководството на човека и човечеството. За тях като че ли човек е изникнал като гъба из Земята, макар че материалистите и учените да говорят за еволюционно развитие на човека, но те придават на това развитие някакъв механичен характер, което граничи с чудото. Според тях слепите сили на природата, попаднали случайно при специфично съчетание, създали първичната клетка, от която се развиват всички животински видове и човекът, когото е развила до днешния му вид. Така че, според тях, разумният човек е плод на неразумно действуващисили. Това схващане е достойно за децата, но не за възрастните хора, които могат да мислят и да разсъждават. Откъде се взеха всички тези разумни сили, които действуват в човека? Какъв е техният произход - учените и материалистите отговарят едно - всичко е плод на слепия случай и под действието на естествения и половия подбор, постепенно се развиват всички сили и способности на човека.
към текста >>

16. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България.
Богдан Винярски - професорът, председателствуващ след Втората световна воина в продължение на осемнадесет години Международния съд в Хага. Затърсих името на д-р М. Константинов в енциклопедии, справочници, речници. Никъде не е фиксирано. Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават; - събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов. - -Умира през 1979 г.
към текста >>

17. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

ТОМ 20

Мислещи, че иска нещо, войниците Му поднесоха една гъба, потопена с питие, да Си облекчи жаждата, но Той отвърна глава настрана.
Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали. - Ето, проговори ... - Илия вика! - Илия ще дойде и ще Го спаси. Ще Го снеме от кръста и възнесе на колесница, както се с качил и самият Той. Мислещи, че иска нещо, войниците Му поднесоха една гъба, потопена с питие, да Си облекчи жаждата, но Той отвърна глава настрана. А в туй време цяла тълпа жени бе успяла да се промъкне през кордона, водена от опрашената жена, която стискаше до гърдите си някакъв вързоп дрехи. Римският войник се приближи да я отблъсне, но като съзря това, което носеше в ръце, се отдръпна с отвращение. - Господи! - викна жената. - Господи, търсих Те - три дена вече как Те търся, Господи!
към текста >>

18. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън!
Майката е покрита със сива покривка, която я прилепва като някаква плащеница и нищо не може да се косне до нея. А детето тъмнее. Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти. То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него. Изглежда, че така преминаващата сила се по-добре хармонизираше и ставаше достъпна за изнемощялото му тяло. Изведнъж настана тъмнота. Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина.
към текста >>

19. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 20

Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*).
Витоша се вижда като купчина хълмове с бели облачни шапки. На връщане в едни камъни намерих гранати червенорубинови, полускъ-поценни камъни. Намерих и хубави бели кварцове, които оставих на чешмата. Там намерих един от старите братя, с когото си поприказвахме. После дойде и други, който обичаше много гъбите и ходеше всеки ден да ги търси - и напразно, разбира се - още е твърде рано. Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*). Той ми чете нещо от тефтерчето, което Учителят бе им говорил, докато ме нямало. Той питал за мен (аз не се обадих никому, когато тръгнах) и това ме зарадва. Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот.
към текста >>

20. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

ТОМ 21

От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба?
Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят съществували Божествено право, или не.
към текста >>

Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба.
Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Тоза значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: „Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба.” Довчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: „Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре.” Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора.
към текста >>

Явява се в тебе желание да станеш главна гъба.
Аз мога да приложа тия правила, да видите как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Тоза значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: „Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба.” Довчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: „Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре.” Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: „Той е от високо произхождение.” Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек, от високо произхождение.
към текста >>

Тоза значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: „Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба.” Довчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: „Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре.” Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план.
- Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Тоза значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: „Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба.” Довчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: „Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре.” Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: „Той е от високо произхождение.” Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек, от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея.
към текста >>

Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България.” България си има свой план, определен от Бога.
Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: „Ти разбрали? Ти не си син на дявола, но Син Божи.” Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: „Той ще повдигне България.” България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания. Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и даочука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи.
към текста >>

Не е проста гъба Петър.
Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори, и той излезе. Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: „Долу веригите! Елате при вашите братя, да се радват на спасението ви. Амин! ” * Учителят Петър Дънов е носел костюми и палта в светъл цвят.
към текста >>

21. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева.
Над тях в бараката на брат Никола Гръблев - Ангел Янушев, жена му и децата. Иван Иваницов с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар. Веса и Колю Йорданов, сестра Лиляна. До тях - Генчо и Райна Делийски. Юрдан Бобев, брат му Димитър с жена си и трите им деца. Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева. До нас - Иван Иванов - певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева. Ние: баща ми Крум и майка ми Стевка, дядо Кънчо, деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Пред нас - Петранка и Веса Петрова, после - Боян Петров. Накрая - Любен Барбов. Нагоре - Симеон Симеонов и Цветана Гатева и дъщеря й.
към текста >>

22. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Съществото нямало плът като нас, а било като гъба.
При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс. Една нощ се вижда вързана в лаборатория на зелените същества. Над нея имало система, която да изтегли кръвта от тялото й - да си замине от този свят. Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си. Съществото нямало плът като нас, а било като гъба. Обърнала се към Учителя, помолила се и лабораторията изчезнала. Всяка вечер те настойчиво били до леглото й. Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече. Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане. Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си.
към текста >>

23. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

(Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи жестокости при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях.
(Слънце квадрат и половина и паралел Плутон). Тези аспекти говорят, че родената в миналото е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Такива хора отбягват да обработват земята, не обичат физическия труд, не подбират доброкачествена храна и се отличават с голяма лакомия и имат склонност да употребяват неестествени храни и питиета. Подобни хора на нея са създали месоядството на земята и приготовляването и употребата на спиртни питиета и упоителните средства, които, ако сега ги използва, те постоянно ще разрушават организма й. Аз съм я спасявал няколко пъти през нощта от силни отравяния от гъби печурки. (Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи жестокости при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях. Често тя е атакувана от най-пакостните Плутонови влияния. Това са старите атавистични навици, които човек трябва да изгони от себе си и да постави най-високо в живота си (хороскопа) Бога, Слънцето, което да ръководи и крепи живота й. Майка ми е родена в неделя (както Учителят препоръчва да се раждат новите хора на земята). Тя е поставила над всичко в живота си Бога и не понася тежките последици на отрицателните аспекти, а сама се чисти от старите утайки, останали от миналото. Понеже Плутон се намира в зодиакалния знак Близнаци, показва, че тя е направила много отклонения в областта на човешката наука (дадена от мене като философ Аристотел), където е преподавала лъжливи учения, с които е заблуждавала учениците си, и сега болезнено изправя погрешките си.
към текста >>

24. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

ТОМ 25

От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба?
Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере, има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят, съществува ли Божествено право, или не.
към текста >>

Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба.
Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре. Всичките тия разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план.
към текста >>

Явява се в тебе желание да станеш главна гъба.
Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре. Всичките тия разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора.
към текста >>

Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба.
- Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре. Всичките тия разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: Той е от високо произхождение.
към текста >>

До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре.
- Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре. Всичките тия разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: Той е от високо произхождение. Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е?
към текста >>

Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България.
Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: Ти разбра ли? Ти не си син на дявола, но Син Божи. Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най- големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: "Ние сме оня народ, който има скръб." Казвам: Блажени сте.
към текста >>

Не е проста гъба Петър.
Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така. както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори, и той излезе. Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: Долу веригите! Елате при вашите братя, да се радват на спасението ви. Амин! "
към текста >>

25. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата... Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев... Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата. Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите.
към текста >>

26. 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе.
Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира. 90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там. Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича на гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе. Застудя, зароси дъжд. Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището. Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд. Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят. Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки.
към текста >>

27. 5. Виделината

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

В първата глава на Евангелието от Йоана, думата изобилствува -стария превод, в новия тя е заличена като с гъба.
Тя не може нито да бъде изхвърлена, нито заменена, тя има нещо, което не се покрива с думата светлина. Светлина е едно нещо, а виделина съвсем друго. Когато си позволяват уеднаквяването, показват своята неосведоменост и най-вече своята духовна празнота. Те не разбират съдържанието на тази дума, която намират, че по нищо не се различава от своята посестрима. Границата и разликата е едва уловима, защото там, където светлината спира своя ефект, започва виделината. В първата глава на Евангелието от Йоана, думата изобилствува -стария превод, в новия тя е заличена като с гъба. Ще цитираме само 4 и 5 стих: “В него бе живота и животът бе виделина на человеците и светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе.” В.новия превод думата е заменена със светлина. Каква светлина, коя светлина? Светлината на физическия свят? Животът на Непроявения Бог изявява тази светлина - живот. И тъкмо този живот е виделина.
към текста >>

28. 29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

За тях, както казахме материята се различаваше, черната дъска блестеше измита и чиста, геометрическите пособия за чертане бяха налице, тебешира и гъбата бяха също на лице.
Бяха съборни дни, бяха дни празнични и ни един не биваше за един час дори да се лиши от празничната трапеза. Ние се смесихме тогава и школния час на вид по нищо не се различаваше от поредицата часове и дни. Но, когато Учителят се изправи на катедрата, обърнат към всички за молитва и поздрав, Той каза само кроткото мото - определеното за Специалния клас: “Само светлият път на Мъдростта води към Истината”, и след това Размишление. Така започна този съборен ден и тази втора по ред беседа през този неделен ден. Цялата лекция по съдържание, за целите нека не говорим още, а по нейния стил, беше за младежкия клас, предназначена за тая цветуща младост, чийто пърхане на криле се чувствуваше и чийто ухания на жажда и копнеж, живееха в очите. За тях, както казахме материята се различаваше, черната дъска блестеше измита и чиста, геометрическите пособия за чертане бяха налице, тебешира и гъбата бяха също на лице. В последна сметка и Той, след встъпителните думи, където пролича веднага основната тема, Той стана и се приближи до дъската. През тия неделни часове, Той обикновено не сядаше, или малко сядаше. Затова и този час имаше неотразимата красота на ученически, на учебен, на школен, на университетски час. Какво изпитаха учениците тогава е нещо, което трудно може да се каже. То е намиране на онова, по което съзнателно и безсъзнателно си ожидал, чакал, то е среща с онова, което сякаш по магичен начин ще спре хода на времето, и ти ще си останеш за цял живот не само ученик, но и млад, то е намирането на извора от който завинаги ще черпиш вода и жаждата никога няма да те мори.
към текста >>

29. 2.43. Скалите

Борис Николов

ТОМ 32

Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един чудесен начин.
Когато паднат мъгли и времето се удъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят - жълт, зелен, червен, чер и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат те да живеят на твърдите като стъкло скали, как могат те да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва щом я нагрее слънцето? Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслата съдържа хлорофил, значи въпроса за храната е разрешен, но тя служи и за резервоар на водата. Но какво става по-нататък вечер, когато се захлади, въздуха осажда влагата по скалите, и лишея пие вода всяка вечер и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, би се затруднил. От това гледище живота представлява разрешени задачи на разумни същества.
към текста >>

30. 355. Те в Истината са слаби. Ти само с Истината може да победиш

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Обаче скоро, нещо в него като свредел започна да превъртява, прояжда приятното му състояние, както червеят прояжда росната гъба, поникнала в ранните зори на деня.
355. ТЕ В ИСТИНАТА СА СЛАБИ. ТИ САМО С ИСТИНАТА МОЖЕ ДА ПОБЕДИШ Беше отдавна съмнало. Андрей се събуди с приятното чувство на доволство, радост, сила!... Обаче скоро, нещо в него като свредел започна да превъртява, прояжда приятното му състояние, както червеят прояжда росната гъба, поникнала в ранните зори на деня. Първата мисъл, с която Андрей днес започваше денят беше последната, с която снощи Христов го изпрати, и с която мисъл той заспа: „Бъди герой, кажи истината! ” Андрей се излежаваше и разговорите с Христов преминаваха през главата му като лента на филм, и те всичките се свеждаха все до мисълта да каже истината. После Андрей почна бавно и незабелязано да чувствува теглене към улица „Веслец”, където беше учреждението на кооперация „Напред”. Андрей почука и влезе в кабинета на главния инспектор, но той го нямаше. И веднага му хрумна идеята: - Като кажа на господин Христов: „Нямаше го главния инспектор”, ще каже истината, няма да излъже и най-важното - няма да се унижава, като признае... - „Няма да излъжа!
към текста >>

31. 42. На кого пеех в Операта. (23 [т.е.25].04.1943, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Тя беше отлична гъбарка.
Ако не си вдигнат главите, това значи, че не са те разбрали и не са харесали пеенето ти. И те говеда ще си останат, и все ще си пасат. Аз казах: - Учителю, олекна ми на душата. Когато Венцислав беше тука, поканихме го с брат Христо на обед. Предната вечер пях [в] опера[та] „Марта” и дадох билети и гратиси на моята хазяйка, сестра на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все различни гъби донасяше в дома си. За да ми благодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя ми донесе в една тепсия много гъби на масата, като се хранехме. Тъкмо се канех да кажа, че не ям такива гъби, Венцислав Янков й каза: - Госпожо, сестра Табакова няма да яде такива гъби, защото Учителят е казал да ядем само истински печурки. Тя, види се, много се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде сърдита. - Оттогава започнахме да я срещаме, че идва на беседите Ви, Учителю.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64560604095459