Търсене в текстове за 'Гъба'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия.
Затова растението се отнася различно към едни и същи външни условия през разните фази на своя живот. Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства.
към текста >>

В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен.
Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат.
към текста >>

При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства.
Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат. Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е.
към текста >>

2. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото.
То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
към текста >>

3. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни.
Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз. — Вода, промълви Той, дайте ми вода. Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни. Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата.
След като се свърши първия учебен ден в училището, ние изпращаме учениците дома, за да усвоят уроците на тоя ден и да се подготвят за възприемането на следващите уроци, и това продължава дълги дни и години. По подобие на това, Божествената Йерархия, която ръководи нашата еволюция, ни изпраща в училището на земята през всеки живот —ден и, при завършването му ние сме повиквани обратно в нашето небесно жилище, за да си починем и да се подготвим за учението на следващия живот. Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията.
Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия. Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал. Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения. Защото в природата има един закон, според който ще трябва да започнете с най-малките величини. И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията. Този закон трябва да го спазвате навсякъде. И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима.
Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът.
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството.
И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени. Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови мисли, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения. Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството. И всичко, което не може да премине към новите форми на живот, които се създават, влиза в процеса на деградирането, на израждането. Трябва да се влезе в духа на епохата, за да може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят. Колкото е по-интензивна мисълта и по-организирана нервната система на хората, толкова по-добре схващат новото, което влиза в живота.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея.
* * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода. Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях.
към текста >>

Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка.
Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят.
към текста >>

Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето.
Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети.
към текста >>

Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях.
Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
към текста >>

Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят.
Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух.
към текста >>

Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети.
Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба.
ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини ! От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек. Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата.
(следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за етерното тяло на детето до седмата му година, през което време последното постепенно се развива. Размножителната способност, която действа чрез положителния полюс на животоносния етер, се намира също в латентно състояние.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора.
Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера!
към текста >>

А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот.
Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази!
към текста >>

Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви!
И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази! “ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази. Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод.
към текста >>

“ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази.
Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази! “ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази. Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод. А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид.
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди.
към текста >>

При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата.
Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце, Опасан със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен, разкъсан, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе!
Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв дървото сякаш лей! Той тегли се назад. В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса. Стоеше тамо кръст . . . * * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце, Опасан със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен, разкъсан, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе! И грейна тоя кръст сред гробното мълчанйе . . . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство.
Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст. Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет.
Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи! Като разгледахме с него внимателно сандъка, ние намерихме на капака му думата „Смирна“, написана и полуизтрита. Ние знаехме, че не отдавна грозна чума бе върлувала в онзи град, та търговецът предположи, че тия дрехи са принадлежали на хора, които са умрели от тая болест. Сега аз разбрах, че тази бе причината, поради която евреинът бе готов да ми продаде дрехите тъй евтино, и поради тази причина той не искаше да остане в Кайро и да тегли последиците от своята спекулация. Сега аз видях, че ако на време бях обърнал внимание на всичко, едно малко обстоятелство би ми открило истината. Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет. Той ми каза, че правел това, за да не поема мириса на мускус, който винаги му причинявал тръпки. Аз бях ужасен, когато разбрах, че бях разпространил заразата на чумата и че, навярно, и сам аз бях заразен от нея. При мисълта за всичко това, обля ме студена пот и аз припаднах над капака на фаталния сандък. Казват, че страхът предразполага хората към възприемане на зарази. Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба.
Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си.
към текста >>

0.31619095802307