Търсене в текстове за 'Грях'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 161 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен.
Всъщност Бог обича добрите, праведните. Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота. Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог.
към текста >>

Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог.
А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота. Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. Във вечната Радост човек трябва да влезе готов.
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е важно дали си направил голям или малък грях.
Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога. Не е важно дали си направил голям или малък грях. Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление. На другия ден, 7 октомври, потеглихме от х. Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч.
към текста >>

Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление.
Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога. Не е важно дали си направил голям или малък грях. Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление. На другия ден, 7 октомври, потеглихме от х. Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин.
към текста >>

3. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях.
Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.
към текста >>

4. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба.
Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява. Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията.
към текста >>

5. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Помятането подразбира, че жената не иска да изпълни Волята Божия; това е грях.
По-рано този период е бил по-голям. Децата се прераждат скоро – след 1-2-5 години. Младите след заминаването си се връщат след 3-5-10 години. Прераждането е благодат – дават ти се нови форми и условия, за да прогресираш. Един баща, когато обича някой син повече, дава му всичко, защото в него ще се прероди; там е цялата погрешка. Помятането подразбира, че жената не иска да изпълни Волята Божия; това е грях. Ако детето не иска да слугува на майка си, Господ го взема. Ако майката не иска да слугува на детето си, Господ я взема. Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз! “ Когато мъжът стане много твърд, турят го на противоположния полюс, за да стане мек, и се ражда като жена.
към текста >>

6. 3_10 ) Законът за причини и последствия - Боян Боев (1883 – 1963)

Прощава ти един грях, но щом направиш втори, Бог изважда и първия ти грях.
Когато човек извърши убийства, той сто години се спира в своето развитие и работи за онзи, когото е убил. Онзи се ражда у него. Когато един човек отклони някого от Бога, страда хиляди години и в това време се спира неговото развитие. Много лоши последствия има за всеки, който се отклонява най-малко. Някой път Бог прощава условно. Прощава ти един грях, но щом направиш втори, Бог изважда и първия ти грях. Ако един затворник вътрешно се поправи, скоро ще се освободи. Един брат попита: „За колко време ще мога да изправя своите задължения? “ Един охлюв за колко време ще мине сто километра? За сто години.
към текста >>

7. 4_01 ) Истината - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?
В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества. Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там, дето е кракът на лъжата, ще умрете. Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях? “ Лъжата е смъртният грях!
към текста >>

Лъжата е смъртният грях!
Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества. Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там, дето е кракът на лъжата, ще умрете. Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях? “ Лъжата е смъртният грях!
към текста >>

8. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички неща, които стават с Любов, грях няма; грехът е извън Любовта.
Земята, като върви по своята орбита, е свободна. Свобода, която не уврежда никого, това е Свобода. Божествената Любов носи вътрешна Свобода, простор и широта. Свободата идва отвътре навън. Когато Божественото остане да нарежда нещата, то всичко се нарежда добре. Във всички неща, които стават с Любов, грях няма; грехът е извън Любовта. Досега сте ходили извън закона на Любовта и затова сте грешили и сега трябва да ходите по закона на Любовта, за да не грешите. Човек не може да има Свобода, ако не мине през вратата на Любовта. В Любовта няма никакво насилие. В нея има Абсолютна свобода. Любовта е Живот без сенки.
към текста >>

9. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече.
Трябва да престане насилието, за да има култура. В Бога няма насилие. За всяко насилие се плаща, идат последствия. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри!
към текста >>

10. 5_07 ) Отношение между Учител и ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

За да има правилни отношения към мен, за да ме разбира, ученикът трябва да е чист и ще е чист, ако няма грях, а такъв няма да направи, ако държи в съзнанието си Бога и Чистите същества.
ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ УЧИТЕЛ И УЧЕНИК Една сестра влезе при Учителя за частен разговор. За да има правилни отношения към мен, за да ме разбира, ученикът трябва да е чист и ще е чист, ако няма грях, а такъв няма да направи, ако държи в съзнанието си Бога и Чистите същества. Когато имам отношение с един ученик зная това, което ще му се случи след хиляда години и го имам в предвид, взимам мерки. Ученикът, за да има правилни отношения към Учителя си, трябва да го разбира. Тогава той и да е далеч от Него, се ползва, както не се ползва, ако ли и да е близо, щом не го разбира. Най-хубаво е ученикът да разбира Учителя си и да е близо до Него. Всеки човек трябва да бъде обичан най-малко от един, но ако никой не го обича, тогава пак има Един, който да го обича – Бог.
към текста >>

11. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Грях е, ако ги нарушиш съзнателно онези велики закони в Природата.
После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата школа. Има хора, които никак не са съгрешили. Това зависи от човешката воля. Щом човек не възприеме греха чрез волята си, той не съгрешава. Грях е, ако ги нарушиш съзнателно онези велики закони в Природата. Бог изпитва скържавите и щедрите. Отначало туря скържавия в недоимък, а щедрия – в изобилие и ги изпитва какво ще правят; след това ги разменя, после пак обратно и т.н. Човек трябва да бъде изправен. Грехът не стои в многото – и една стотинка, и един милион лева да откраднеш, тежат еднакво. Мисълта е важна.
към текста >>

12. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в противоречие с Битието.
Човек, който греши и не се изправя, не може да има Божието благословение. Не можеш да избавиш човека от една погрешка, ако ти я имаш; инак ще я развиеш у него повече. Ако я нямаш, можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за милосърдието, справедливостта и пр. – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите. Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в противоречие с Битието. Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав.
към текста >>

13. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота – грях и страдания.
Законът за злото, за доброто, за женитбата, за политическото убеждение е учение за света – и там се учат. Законът за Любовта, това е Новото учение, това е Новият живот. Новият живот почива само върху един принцип. Любовта ще дойде в света, ще се въплъти и ще спаси света. После тя ще се въплъти в Мъдростта и ще видите образа на Любовта какво нещо е. Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота – грях и страдания. Животът, великото в света сега започва. Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде.
към текста >>

14. 74) Течение на живот Отгоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана въпрос за болестите и един брат запита защо човек заболява, когато направи грях.
ТЕЧЕНИЕ НА ЖИВОТ ОТГОРЕ Беше надвечер и няколко братя и сестри се бяхме събрали около Учителя пред приемната му стая. Стана въпрос за болестите и един брат запита защо човек заболява, когато направи грях. Има едно течение на Живот от Невидимия свят към Земята и когато човек съгреши, то се прекратява и тогава той заболява. Съгреши ли човек, става невъзприемчив към това течение, явява се преграда помежду им. Това е причината – като че ли умът се обвива с материя и болният трябва да се обърне към Бога и да се моли. Болният да чете или близките му да четат: Псалом 38
към текста >>

15. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си направил грях към себе си, да го поправиш.
Тя е като Божественото Слънце, което изгрява в Божествения свят. В бъдеще най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите. Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата.
към текста >>

Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш.
В бъдеще най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите. Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата. Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него.
към текста >>

И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш.
Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите. Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата. Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него. Двама души с еднакви положителни сили се отблъскват.
към текста >>

16. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон.
Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка. Светът е поставен на големи изпитания и го чакат също големи страдания. Трябва да се работи между всички души. За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а. За съжаление всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно. Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон. Една сестра попита: Какво ще кажете за 7-а гл. от Даниил? Там се говори, че идва един, който е подобен на Сина Человечески, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе. Това са тези, които ще приемат новите идеи. Ще има преследване на светиите на Господа, на тези, които вървят по Божия път, и след това Бог ще им даде власт во веки веков.
към текста >>

17. 57) Обикновеното е условие за необикновеното - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи.
Той ни обича, но не одобрява нашите грехове. Сега живеем в чужди тела, могат да ни изпъдят, а пък при възкресението влизаш в собствена къща. Никой не може да те изпъди – на непосветените се говори така. Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо желание. Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. Нали е така и в обикновения живот: ако болният е на чист въздух и слънце, ще оздравее; ако пък лежи на тъмно и влажно място, няма да оздравее. Същото е и когато вярваш в Бога. За да познаеш себе си, най-първо трябва да разбереш, че тази задача: „Познай себе си! “, е разрешима, но тя е дълъг процес, защото над себе си ще видиш по-широки хоризонти и други, по-висши съзнания. Обикновените работи трябва да се съгласуват с необикновените.
към текста >>

18. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях.
Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога.
към текста >>

Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно.
Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога. И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога.
към текста >>

19. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва.
Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам.” Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата.
към текста >>

20. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях.
Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората. Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.” Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик. Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

21. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване.
Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
към текста >>

Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува.
към текста >>

Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях.
към текста >>

Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях.
Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки.
към текста >>

22. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха.
Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък.
към текста >>

Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях.
„Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития.
към текста >>

23. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко!
Новият Живот почива само върху един принцип! Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е! И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко! Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал.
към текста >>

24. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха.
Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък.
към текста >>

Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях.
„Любовта освобождава” трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития.
към текста >>

25. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване.
Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
към текста >>

Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува.
към текста >>

Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях.
към текста >>

Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях.
Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки.
към текста >>

26. 022 СВОБОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва.
Това показва, че си окупиран. Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления. Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен. Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява.
към текста >>

Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления.
Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления. Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен. Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.
към текста >>

27. 049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е важно, колко голям грях е направил.
Хората са скачени съдове. Тъй че, всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. Законът има и друго действие: каквото правиш вън, се отразява и на вътрешния ти живот. Например, изчистваш един извор, почистваш някоя пътечка или някоя местност - нещо подобно ще стане и в света на твоите мисли и чувства. Въз основа на горните закони, човек е отговорен пред човечеството за всяка своя постъпка. Не е важно, колко голям грях е направил. И малкият грях има такива последствия, както големия. Защото ти си свързан с милиони хора. Като грешиш, ти ги подтикваш към престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите.
към текста >>

И малкият грях има такива последствия, както големия.
Тъй че, всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. Законът има и друго действие: каквото правиш вън, се отразява и на вътрешния ти живот. Например, изчистваш един извор, почистваш някоя пътечка или някоя местност - нещо подобно ще стане и в света на твоите мисли и чувства. Въз основа на горните закони, човек е отговорен пред човечеството за всяка своя постъпка. Не е важно, колко голям грях е направил. И малкият грях има такива последствия, както големия. Защото ти си свързан с милиони хора. Като грешиш, ти ги подтикваш към престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите. ''Оставя ли влияние човек в мястото, където е минал?
към текста >>

28. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е важно дали имаш голям или малък грях, важно е зародишът на греха да не е в тебе.
Най-сетне, като ми е казал, че съм такъв и такъв, с това аз не съм се изменил." А на майка си ще кажеш: "Той не е лош човек. Той е казал тия думи във възбудено състояние; като му мине, той пак е добър." – Казано е: "Ще настъпвате змии и скорпиони." Това значи, че всички отрицателни качества във вас трябва да ви се подчинят. – Малките грехове крият възможности за големи. Значи, грехът расте. Не е важно дали имаш голям или малък грях, важно е зародишът на греха да не е в тебе. – Като поправяте една погрешка, волята ви се усилва. Човек, който не може да поправи погрешката си, има слаба воля. ''Учителят каза на една сестра, която присъстваше:'' – Ти си избухлива. Когато ти дойде да избухнеш, вземи лейката и поливай цветята.
към текста >>

29. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Малкият грях е семка.
Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре урока. Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: „Това е нищо.” Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град. Един ангел, който съгреши в онзи свят, не може да живее вече там.
към текста >>

30. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъглата почна да се разредява и разпръсква и скоро ни огряха слънчевите лъчи.
Сутринта бяхме потопени в гъста мъгла. Валеше силен дъжд. Скоро дъждът престана. Към 10 часа отидохме с Учителя на мястото, дето беше неговата палатка. Времето беше тихо и хладно. Мъглата почна да се разредява и разпръсква и скоро ни огряха слънчевите лъчи. Учителя почна отначало обикновен разговор, който после се превърна в цяла беседа. Тук той държа беседата “Магическата сила на Любовта“. На връщане от това място Учителя каза: Снощните мъгли можеха да попречат на Истината, която се даде тук, обаче не попречиха и това се даде сега. Много често трябват условия, за да се разгледа един въпрос от по-дълбоко гледище.
към текста >>

Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест.
Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

31. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

И като видите любовта, като я погледнете, ще разберете всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота грях, страдания и пр.
Любовта ще дойде в света. Ще се въплъти. Тя ще спаси света. После ще се въплъти мъдростта. Ще видите какво нещо е образът на любовта. И като видите любовта, като я погледнете, ще разберете всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота грях, страдания и пр. Животът сега започва великото в света. Колко живота са минали безполезно. Градиш рухне, градиш рухне. И най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни.
към текста >>

32. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И грехът ти тогава не е вече грях.
“ Това се отнася за душевно слепите. Но за тези, които имат очи, няма по-добър образ от Божия. Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман. Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи. И грехът ти тогава не е вече грях. Той става диамант. Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си. Всеки човек, когото срещнете, трябва да бъде стимул за вас.
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци.
Тя възприе мисълта на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
към текста >>

34. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях."
Ала наистина тези, които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за висша цел." „Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване. Защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен. Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта."
към текста >>

Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане).
(Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод.
към текста >>

Но нечестивите, които приготвят храна само за себе си, те наистина ядат грях.
С жертва хранете Светещите, дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. Защото хранени от жертвата Светещите ще ви даруват радостите, които желаете. Крадец наистина е този, който се радва на даденото от тях, без да им възвърне нещо. Праведните, които се хранят от останките на жертвата, са свободни от всякакви грехове. Но нечестивите, които приготвят храна само за себе си, те наистина ядат грях. Съществата се поддържат с храна, храната произраства от дъжда, дъждът произхожда от жертвата, а жертвата иде от дейността. Знай по-нататък, че дейността произтича от Брама, а Брама произхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, Вечно пребивава в жертва." Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец.
към текста >>

Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях.
Знай по-нататък, че дейността произтича от Брама, а Брама произхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, Вечно пребивава в жертва." Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния.
към текста >>

Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждането на съществата, се нарича дейност.
към текста >>

Който Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар на света, той едничък между смъртните, незаблуден е свободен от всякакъв грях.
Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел. Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царственост. Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар на света, той едничък между смъртните, незаблуден е свободен от всякакъв грях. Всички същества изхождат от Мен. Седемте Велики Риши, Древните Четири (четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало, среда и край на всички същества.
към текста >>

35. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото.
Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения.
към текста >>

36. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци.
Не само това, но даже тя му показа как се яде този плод. Първа тя хапна от плода и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени паднаха от гърбовете им, и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването си с дреха, направена от Светлината. И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него.
към текста >>

37. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
към текста >>

38. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми.
И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите.
към текста >>

39. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот.
По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно.
към текста >>

40. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях.
Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел. В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието.
към текста >>

41. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен.
към текста >>

Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ В началото на девета глава е описано шестото знамение - за сляпородения човек. "И като заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят над него Божиите дела. Ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Светлина съм на света. И като рече това, направи кал от плюнката си и намаза с калта очите му и му рече: Иди и се омий в къпалнята Силоам, което значи, пратен. И тъй той отиде, оми се и дойде прогледнал... , а беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите".
към текста >>

Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
Това е вече съзнателно проглеждане на човека в духовния свят. На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии.
към текста >>

42. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба.
И по-нататък нарежда, че неговите ученици ще бъдат гонени, преследвани, като мислят, че с това служба принасят Богу. "И това ще сторят, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Аз сега отивам при Отца, Който Ме е пратил. И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителят няма да дойде на вас. Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам при Отца и няма да Ме виждат. А за съдба, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща.
към текста >>

За грях, защото не вярват в Мене.
"И това ще сторят, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Аз сега отивам при Отца, Който Ме е пратил. И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителят няма да дойде на вас. Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам при Отца и няма да Ме виждат. А за съдба, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви известява.
към текста >>

43. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе".
Войниците изплели трънен венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия. Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата.
към текста >>

44. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
към текста >>

45. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз.
Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце.
към текста >>

А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне.
За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце. Много по-скрито е това, което е обмяна между етерно и етерно тяло. С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание.
към текста >>

46. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест.
Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето.
към текста >>

47. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях.
към текста >>

48. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях.
Извършвайки простъпки посредством етерното тяло, чрез характера и темперамента си, човек греши против своите социални задължения, против другите хора. Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер. В окултизма винаги се е обозначавало като вина или дългове онова, което е било простъпка по отношение на общността. Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма. Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма.
към текста >>

И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях.
Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата. И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях. и дълг: простъпката на астралното тяло се нарича изкушение; простъпката на аза се нарича зло, (Лукавият). Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби. Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си на Небесата".
към текста >>

49. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни.
Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето.
към текста >>

50. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях.
"А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога. И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/.
към текста >>

51. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници." /2;9/.
Бивайте и изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си." /1;21-22/. "Но който вникне в съвършения закон на Свободата и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си." /1;25/. "Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." /1;26/. "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света." /1;27/. "Обаче, ако изпълнявате царския закон, според Писанието: "Да обичаш ближния като себе си", добре правите." /2:8/. "Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници." /2;9/. "Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." /2;10/. "Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза?
към текста >>

"Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/.
Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи." /4;8/. "Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава" /4;10/. "Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може и да спаси, и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си? " /4:11-12/. "Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/. "И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят." /5,75/. "Когато някой е болен, нека повика ближните и приятелите си и нека се помолят над него..." /5,14/. "И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се усърдно един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния." /5;16/. Всички горепосочени мисли насочват стремящия се да придобие чистота, да придобие вяра във възвишения свят и тази вяра да бъде придружена е дела.
към текста >>

52. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/.
към текста >>

53. 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.
Ето колко тържествено и дълбоко започва от самото начало: "Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота, защото Животът се яви, и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше у Отца и се яви нам - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да е пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е Светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, лъжем и не действаме според Истината. Но ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и Истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас." /1; 1-10/. "Дечица мои, пиша ви това да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е омилостивление за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." /2;2/
към текста >>

Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и Истината не е в нас.
"Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота, защото Животът се яви, и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше у Отца и се яви нам - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да е пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е Светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, лъжем и не действаме според Истината. Но ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и Истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас." /1; 1-10/. "Дечица мои, пиша ви това да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е омилостивление за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." /2;2/ "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му." /2;3/
към текста >>

"Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.
"А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца." /2;24/. "И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/. "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята.
към текста >>

"Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/.
"И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/. "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/. "Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/.
към текста >>

54. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях.
Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
към текста >>

Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра."
към текста >>

55. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
към текста >>

Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
към текста >>

За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи.
към текста >>

Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
към текста >>

Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт.
Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта.
към текста >>

Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/.
Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот.
към текста >>

След това разглежда въпроса от друга страна, като казва следното: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми... И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон." /7; 16-25/. След това разглежда въпроса от друга страна, като казва следното: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
към текста >>

"Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/.
Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>

56. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/.
"Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва:
към текста >>

57. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях.
Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора. Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях. Тази група трябва да понесе последствията на това заблуждение. Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към старото и се втвърдяват в него. Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия.
към текста >>

58. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях.
Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром.
към текста >>

Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят.
Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот.
към текста >>

59. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това написах книгата "Добро деяние и грях".
Занимавал се е с музика и поезия. Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше. Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно." "Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час." 800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни.
към текста >>

60. Отношението на Богомилите към децата ~ Богомилите и тайните науки - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, това обвинение, което се приписва на богомилите като грях, е още е едно доказателство, че те са окултно общество, което се е занимавало с различните окултни науки.
Това обвинение е профанизиране на един факт, но все пак е показателно, че богомилите са се занимавали с окултните науки, които противниците наричат гадателски. Значи, те са се занимавали с астрология, хиромантия, физиогномия, кабала и прочее, което се потвърждава и от факта, че те приемали учението за четирите елемента, което стои в основата на окултните науки. И не може да бъде другояче, щом като са имали връзка с манихеите и неоплатониците и щом от тях са произлезли розенкройцерите, в чиито среди се развивала астрологията и алхимията с голяма дълбочина. В средновековната апокрифна книжнина се срещат и гадателни книги като Коледник, Гръмник и др., в които се описва какво ще се случи през дадена година, било с хората, било с животните, било с културите по полето, какво ще е времето през тази година и пр. Това ясно показва, че те са се занимавали с мондиалната и метереологична астрология, която дава такива прогнози, с която се е занимавал и знаменитият астроном Кеплер. Така че, това обвинение, което се приписва на богомилите като грях, е още е едно доказателство, че те са окултно общество, което се е занимавало с различните окултни науки.
към текста >>

61. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение.
След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява.
към текста >>

62. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях.
След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една.
към текста >>

63. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството.
помогнал е на Божественото нещата да се отразят надолу. Прозрението ражда като свое паралелно прераждането и Тесния Път, и той е проклет. И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин. Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо. Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред безсмъртен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание.
към текста >>

Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо.
И от седмия ден, денят на клетвата, започва творчеството на Каин. Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо. Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред безсмъртен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса. Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна.
към текста >>

64. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост.
Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога.
към текста >>

Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло.
Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.
към текста >>

65. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далече от това, да разбереш същността на нещата.
Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота. Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далече от това, да разбереш същността на нещата. Вие търсите една жена, за да ви слугува, или един мъж, за да ви слугува. Жената и мъжът са стъпала, да се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжът - плюс. Обаче всичката проява се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус. Значи жените носят културата сега.
към текста >>

66. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода.
Защо Бог допусна греха? Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма. За неразумния човек по-голямо робство от доброто няма, а за разумния по-голяма свобода от доброто няма. Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи мисли, а не да дава ход на разрушителните мисли. Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ.
към текста >>

Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода.
Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма. За неразумния човек по-голямо робство от доброто няма, а за разумния по-голяма свобода от доброто няма. Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи мисли, а не да дава ход на разрушителните мисли. Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ. Всички ценности, с които живее днес човечеството, не са създадени сега, а са отпреди падението на човечеството; домът, майката, бащата и пр.
към текста >>

67. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега се казва, че целият свят в грях лежи.
Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора.
към текста >>

68. Изповедта като метод за изправяне на погрешките - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се освободи от терзанията на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни.
• 457 • Изповедта като метод за изправяне на погрешките. За да изправи погрешката си, човек трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред други хора. За да се освободи от терзанията на една своя погрешка или на един свой грях, човек трябва да се изповяда пред своите ближни. Такъв е законът. Една погрешка, една болка се лекува, когато излезе наяве. Например някой се разгневи и в гнева пореже пръста си; кой как го види, все го пита защо ръката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасте по-скоро.
към текста >>

69. 10-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате.
Не, Той ще направи сам опита и ще присъствува през всичкото време, докато трае задачата. Затова не трябва да се съмнявате. Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост, това е лицемерието! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите - ни помен да няма! Няма нищо по-жестоко от това, да се съмнявате! Ние сме последователи на една наука на опита, опитайте и не се съмнявайте! Ученикът трябва да бъде буден.
към текста >>

70. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко друго изяснение ще ви хвърли в грях и престъпление.
Не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: Такава е разумната воля Божия. Такава е великата воля Божия. Такава е волята на безпределния Космос. Всяко друго изяснение ще ви хвърли в грях и престъпление. Ако в момента на страданието дойде някой да ви обяснява причината на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло. Следователно не съжалявайте за страданията, които ви се дават. Ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за любовта, която ви се дава. Закон е: След всяко страдание иде радост и любов. Този закон може да се опита.
към текста >>

71. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Има ли грях, че човек има една лява и една дясна ръка?
Едни сили могат да се употребят по един начин от учениците на Черното Братство - в Левия Път и по друг начин от учениците на Бялото Братство - в Десния Път. Обаче, ние преспокойно можем да почерпим поука, можем да научим нещо и от един Черен Брат. Вие още не знаете произхода на черните Братя, защо са черни, защо те отидоха наляво, а Белите Братя отидоха на дясно. Както човек има лява и дясна ръка, така е и Битието - Бялото и Черното Братства са дясната и лявата ръка на Битието. Засега ние употребяваме нашата дясна ръка, но било е време, когато лявата ръка е била на работа. Има ли грях, че човек има една лява и една дясна ръка? - Няма. Тези ръце са на местото си, само че в движението си посоката на лявата ръка минава през центъра на земята, а на дясната - през центъра на Слънцето. По това се различават. При единия начин вие ще слизате в най-гъстата материя, в най-големите противоречия на живота, ще има да се борите и ще се намали светлината ви. А при другия - ще минете в най-рядката материя и ще минете през центъра на Слънцето.
към текста >>

72. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Че се дразни, това не е грях.
Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът. Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да бъдеш. 58. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато изискват това - онова, аз ще се вслушам в Божествения Живот, който работи в мене, какво Господ ми казва и ме учи. Ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на Старозаветните хора.
към текста >>

Че се сърди, това не е грях.
Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да бъдеш. 58. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато изискват това - онова, аз ще се вслушам в Божествения Живот, който работи в мене, какво Господ ми казва и ме учи. Ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на Старозаветните хора. Ученикът обаче, трябва да работи над себе си, да преодолее тези неща. 59. На Учениците предстои една от най-великите задачи.
към текста >>

Че се съмнява, това не е грях.
Ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на Старозаветните хора. Ученикът обаче, трябва да работи над себе си, да преодолее тези неща. 59. На Учениците предстои една от най-великите задачи. Тези от вас, които искат да бъдат Ученици, аз ще ви събера и ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава между вас Старозаветни, Новозаветни, Праведни няма да има.
към текста >>

73. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз имам едно правило и то е следното: Ако мразиш, ти правиш един грях по отношение на себе си и сам се спъваш, защото създаваш изопачени, дисхармонични образи, които те свързват с отрицателните сили в Природата.
Не че във вас няма желание да работите, но повечето от вас са свързани. Вие казвате: Ще направя това. Речете да го направите, но виждате, че ръцете ви са свързани, ограничени сте. 294. Законът за Любовта към враговете. Когато Христос казва: Любете враговете си, Той е подразбирал следния велик закон: Любете враговете си, защото това е волята Божия. Аз имам едно правило и то е следното: Ако мразиш, ти правиш един грях по отношение на себе си и сам се спъваш, защото създаваш изопачени, дисхармонични образи, които те свързват с отрицателните сили в Природата. А да любиш, значи да създаваш красиви образи, които те свързват с положителните сили в Природата. Тези образи са вечно красиви. Те са подтик за твоето усъвършенстване. Следователно образите на Любовта са велик подтик за растенето, за умственото развитие. Така че ние ще се спрем върху закона: Искам своето добро, своето растене, благородството на моята душа, затова ще любя.
към текста >>

74. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не говори за раждане в грях.
Трябва да знаете, че като Ученици всичко, каквото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програма има вътре в тази Школа, която се спазва най-строго. 316. Новораждане. Като Ученици, вие трябва да желаете да бъдете заченати от Духа. Туй е новораждането, за което Христос проповядваше: "Ако не се родите наново". Той не говори за раждане в грях. Роденото от плът - плът е, а новораждането от Духа - Дух ще бъде. Като сте родени в Дух, Дух ще бъдете. 317. Волята Божия. Волята Божия е този акт, който в даден момент включва благото на всички същества. 318. Правила за Ученика.
към текста >>

75. Човек - Георги Радев (1900–1940)

За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави.
един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него?
към текста >>

76. Учител - Георги Радев (1900–1940)

четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях.
Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една постъпка (убийството на египтянина, абсолютно забранена за един ученик на Бялото Братство) той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани
към текста >>

77. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Зло и Грях; Труд и Работа
РАЗЛИЧАВАНЕ: Личност и Индивидуалност Характер и Темперамент Съзнание и Самосъзнание Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа Относителност и вечност ОСВОБОЖДЕНИЕ: Общество на Новото Човечество Живот за Цялото Космично Съзнание
към текста >>

78. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Зло и грях
СВОБОДАТА Животът - загадка Проблемът за Свободата Максими на Свободата Пътят на Ученика Зло и грях Трите ложи в Универса Космичният мироглед Глава трета БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Личност и Индивидуалност
към текста >>

79. Глава втора - СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Трета максима на Свободата - Зло и грях
Проблемът за Свободата Максими на Свободата Първа максима на Свободата Пътят на Ученика Втора максима на Свободата Трета максима на Свободата - Зло и грях Четвърта максима на Свободата Трите центъра - трите ложи в Универса Космичният мироглед
към текста >>

80. ВИСШИТЕ МАКСИМИ НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Трета максима на Свободата - Зло и грях
ВИСШИТЕ МАКСИМИ НА СВОБОДАТА Така, както Учителят ни ги завеща. Тези наставления, разкриващи идеята Живот за Цялото, ще ни помогнат да установим непосредствена, интимна връзка в душите си с Великото Космично Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина. Първа максима на Свободата Втора максима на Свободата Трета максима на Свободата - Зло и грях Четвърта максима на Свободата
към текста >>

81. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

Те ще поставят ясни разграничения между понятията Зло и Грях.
той няма да получи мир в душата си. Тази максима е една от най-трудните за разбиране. Тя се отнася към принципа на Истината. Този свят - на Истината, на Волята, на човешките реализации - Учителят нарече материален свят. Душите, които ще слязат от Плутон през третия деканат на Водолея, ще донесат нови разбирания за живота. Те ще поставят ясни разграничения между понятията Зло и Грях. В течение на вековете философските и особено теологичните схващания не са правили съществена разлика между тези понятия, дотолкова различни по своята природа. Злото по своя генезис е Космична сила с разрушителен ефект, докато грехът е едно отклонение, нарушение на Законите на Живата Разумна Природа. Учителят говори за неутрализиране на Злото чрез градеж: „Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж,
към текста >>

82. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

„Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново...
в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г. „Ще дойде време, когато ще можеш да издадеш Завета на Учителя към новото човечество" - казваше Методи за настоящия труд. Това време настъпи сега. Доколко светът е детерминиран и доколко е свободната ни воля? Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й легло: „Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново... - Ама как така?! - Когато ти бе в детска количка, Той мина през нашия град, сложи пръст на челото ти и каза: „ Това дете ще бъде мой ученик! " Цял живот не ти казах, защото не исках да се отклоняваш от православната ни църква.
към текста >>

83. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Страх ни е, когато има грях. Райна
е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана. Аз никого не съм натоварил с никаква работа.
към текста >>

84. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми". Хубаво.
Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате. Яж такава храна, която да е добра за стомаха, и мисли такива мисли, които да бъдат една добра храна за ума ти. Сега има течения. В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми". Хубаво. Някои казват: „Грешни са хората". Хубаво. Ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор? Мислиш ли, че ако туриш корона на главата, си владика? Патриарх?
към текста >>

85. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание.
Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
към текста >>

86. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Когато ви казвам, че не трябва да кършите цветята, то не значи, че е грях да откъснеш едно цвете, но създаваш в себе си една лоша привичка... Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем.
Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота! От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш към Бога и поискаш разрешение за това. Някои мислят, че като са наследници на известен имот, те всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да кършите цветята, то не значи, че е грях да откъснеш едно цвете, но създаваш в себе си една лоша привичка... Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази Война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите - в друго направление, и веднага се започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията надолу.
към текста >>

87. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

На една от срещите, станала на 17 август, Учителят казва: „Човекът е цар, когото в случай на грях детронират.
2. Люби ближния си като себе си. Така ще намериш основите на твоето повдигане. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. Така ще намериш връзките на вечния живот - извора на всички блага. По горните три закона Учителят е дал и подробни разяснения. На една от срещите, станала на 17 август, Учителят казва: „Човекът е цар, когото в случай на грях детронират. Когато човек сгреши, тогава той е впрегнат от духовете, а живее ли за Господа,той впряга духовете да му служат. Следователно духовете заробват, духовете могат да работят за човека, за да бъде той свободен.“ Друг съществен извод от разгледаните въпроси в срещата на същата година е следният: Както отделният човек, така и цялото човешко единство, се развива. Развитието засяга възгледите, разбиранията на хората относно вечните неща, относно великите, неизменните закони на битието. Това, което е различно в различните времена, са само средствата, с които се тълкуват и изясняват тези закони.
към текста >>

88. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“.
Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание.
към текста >>

89. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи. Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят.
към текста >>

90. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото. Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1): Сатурн - Слънце - Луна - Земя (Марс, Меркурий) - Юпитер - Венера - Вулкан Фиг. 1.
към текста >>

91. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога.
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици?
към текста >>

В религията съществува понятието „грях“.
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената.
към текста >>

Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях.
В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената. Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно!
към текста >>

92. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

- приноси за вина и грях.
Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха:
към текста >>

В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога.
В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота.
към текста >>

Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена.
Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена. Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество.
към текста >>

93. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях."
Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях." Така Йосиф е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му. Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение. Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.
към текста >>

94. Съдържание - Николай Райнов

Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

95. Каин и Евел - Николай Райнов

Защото не я теглеше към грях.
А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея. След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета. А Сета бе жена на брата му Евеля. Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище. Защото не я теглеше към грях. А когато плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам. И оплакаха го тогава синове и дъщери. Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове. Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието.
към текста >>

96. Вавилонска кула - Николай Райнов

Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха.
Вавилонска кула В онова време излезе Божия повеля към синовете на Евеля — да се пазят от дъщерите на Каина и с дъщерите на синовете му да не се събират. Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци. Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха. А те бяха черни кумири. И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха. Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината. Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят.
към текста >>

И на грях ги учеха.
И те им говореха. Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината. Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха. И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали. И жреците им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне. И весели си отиваха. И песни пееха по своя път. И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха.
към текста >>

Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери.
…Живееха по онова време синовете на Хета — потомци на Сета и Каина. И силни бяха те. А като отиваха синовете Хетови при дъщерите на Каина, раждаха се исполини. И град основаха исполините: името му Адма. А основаха го при стълпа. Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери. Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше душата на исполините — и душата на жените им. И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си. И зарида земята от свян. И разтърсиха се от гняв планини и хълмове.
към текста >>

И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие.
А като отиваха синовете Хетови при дъщерите на Каина, раждаха се исполини. И град основаха исполините: името му Адма. А основаха го при стълпа. Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери. Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше душата на исполините — и душата на жените им. И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си. И зарида земята от свян. И разтърсиха се от гняв планини и хълмове. Страшно беше. Но исполините не се плашеха.
към текста >>

97. Мелхиседек - Николай Райнов

Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.
Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули. Той бе жрец на Елохима отвеки. А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни. Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде. Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне. Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна.
към текста >>

98. Книга на загадките - Николай Райнов

Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава.
Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост. Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели. *** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти.
към текста >>

Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите.
Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден.
към текста >>

Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ?
А всяка гиздост се срамува да носи дрехи. — Ти съблазняваш, — каза Нергал, — сърцата на младите с голотата си и те пожелават жени. — Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ? Моите чарове пленяват сърцето и правят безсмъртен мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг. Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята. — Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам. Но Ищар се изтръгна от прегръдките на мрачния любовник и каза отдалеч: — Не съм ли била твоя?
към текста >>

Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство.
А той каза: — Не обичам царицата. И раната на сърцето ми е зарасла отдавна. Но — знаеш ли? Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката. И силно ме заболя. Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето.
към текста >>

Ала осми грях има, — по-страшен от седемте.
И раната на сърцето ми е зарасла отдавна. Но — знаеш ли? Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката. И силно ме заболя. Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха.
към текста >>

Осми грях: мисълта.
Но — знаеш ли? Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката. И силно ме заболя. Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте.
към текста >>

Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха.
Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето. *** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята душа! Твоята душа е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва душа на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки. Дай ми, Планино, — дай ми своята душа! —“ И Планината даде на певеца душата си.
към текста >>

Ала осми грях има, — по-страшен от седемте.
Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето. *** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята душа! Твоята душа е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва душа на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки. Дай ми, Планино, — дай ми своята душа! —“ И Планината даде на певеца душата си. А певецът запя на света своите песни, — пъстри, като палави пеперуди, — тихи, като шепот на горски цветя, — замислени, като ромол на бистър поток, — ведри, като планинско небе.
към текста >>

Осми грях: мисълта.
Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. И всяка книга е обелиск на нещо, погребано в сърцето. *** Обърна поглед певецът към Планината — и рече й с кротка молба: „Дай ми, Планино, дай ми своята душа! Твоята душа е тиха — и пъстроцветна — и пълна с небе! Мене ми требва душа на планина, — за да изпея на света своите кротки песни, дето дреме кътчето, по което бленува всеки. Дай ми, Планино, — дай ми своята душа! —“ И Планината даде на певеца душата си. А певецът запя на света своите песни, — пъстри, като палави пеперуди, — тихи, като шепот на горски цветя, — замислени, като ромол на бистър поток, — ведри, като планинско небе. И людете ги чуха.
към текста >>

99. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

Към природата! Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота.
Към природата! Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота. Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони. Тук спадат: Отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат,- пиянството, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на некои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека. Към тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата. Защото той, егоизма, е нарушение на основния закон на живота: единството, той е отдалечаване от единството на природата, след което вече естествено следват всички други по големи и по-малки отклонения от нея. Да се възвърнем отново към природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . .
към текста >>

100. Действие трето. - Велко Петрушев

Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи.
Аз виждам едно недоволство и непокорство! (Зелба се изсмива, — бърза да клейми Славяна). З е л б а. Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи. Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут. Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а. (Изрича страшна присъда). Ти, източна лъстителко, как си посмела да възставаш против волята на Царя на желанията и против страшната Царица на нощта? Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а душата ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе! Явление четвърто.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23201704025269