Търсене в текстове за 'Грях'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати.
И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме.
към текста >>

2. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях.
Защото изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Това е единият закон, който е нарушен в този случай. А по-нататък идва следното: изявеният Божествен Дух е проявеният Господен Дух на Силите - ето това е вторият закон, който е нарушен - законът за проявлението. Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух. Затова Учителят му беше казал: "Аз ще ти простя, но законът няма да ти прости." И когато онзи продължаваше да се моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях. Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно Небето и земята на Битието. Ето, това бе новата Голгота на земята българска. Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и сътвориха новата Голгота на човечеството. А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия Учител.
към текста >>

3. 3_68 Самозванецът

Страх ни е, когато има грях.
Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана. Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати.
към текста >>

4. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени.
" Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни. Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл." По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така: "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат.
към текста >>

5. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
към текста >>

Всякой грях трябва да се накаже и поправи.
Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
към текста >>

6. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване.
Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител.
към текста >>

Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.
Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя успех.
към текста >>

7. Разговор Третий. Храната и Словото

Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти. Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш.
към текста >>

8. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен.
И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.
към текста >>

9. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е.
Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.
към текста >>

Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
към текста >>

Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях.
Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
към текста >>

Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.
В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.
към текста >>

Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание?
към текста >>

Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми.
към текста >>

Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.
Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин.
към текста >>

10. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца.
към текста >>

11. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче.
За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената.
към текста >>

12. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат.
към текста >>

Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях.
Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя.
към текста >>

13. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Амин." И си ляга спокоен, че е без грях.
Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях. Генчо беше художник. Той умееше не само да яде на тъмно череши, но умееше на светло да рисува. Някои от неговите картини висяха по стените на братските салони в страната. Казваше се Генчо Алексиев.
към текста >>

14. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Пример: грях, живял, вяра.
И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите.
към текста >>

15. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях.
Моля да ме извините! - Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата. Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в библията Му между старият и новият завет. „Всички думи Господни са верни и истинни и блажен е всеки, който ги възприема и тази, неговата душа, не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъства в неговата душа. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина. Той изявява своята благост на душата и прави Името Си познато ней. Господ управлява сърцето и просвещава умът. Знанието Господне е светлината на душата, а Мирът Господен - нейното изцеление. Помни думите Господни и Неговите обещания.
към текста >>

16. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Това е един голям неин грях.
Затова Той започва така: „Рекох" и добавя онова, което Бог говори чрез Него. А това нещо се промени и се изхвърли. А не трябваше. Това бе груба грешка. Много от беседите заради литературните корекции бяха променени. Това е един голям неин грях. Тя направи и друга грешка. На нейно име беше записана една трета идеална част от Салона. Когато излезна законът за едрата градска собственост я запитаха: „От къщата ли се отказваш, или от Салона? " Тя се отказа от Салона, за да си запази къщата. Последствията за нея бяха тежки.
към текста >>

17. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел.
А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост. Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия".
към текста >>

18. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Такъв голям грях имам." Чудя се какво да й кажа.
А онези, които ни пазеха, т.е. пазачите с пушките, се обаждат: „Чети по-високо и ние да слушаме." Та дойде време Словото на Учителя да се чете в затвора. Понякога Бог изпраща някого в затвора, за да се чете Словото Му. Имаше една баба Ванда, която бе удушила мъжът си. „Кажи какво да направя, та да може част от греха ми да изчезне. Такъв голям грях имам." Чудя се какво да й кажа. Па се сещам, че има една жена крадла, с две деца в затвора. Майката излиза на работа, а децата са в затвора. А децата въшлясали и мръсни - ужасия. „Бабо Вандо, ще се грижиш за тези две деца. Ще ги окъпеш, ще ги опереш.
към текста >>

Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи.
Майката излиза на работа, а децата са в затвора. А децата въшлясали и мръсни - ужасия. „Бабо Вандо, ще се грижиш за тези две деца. Ще ги окъпеш, ще ги опереш. Ще свариш мляко и ще ги нахраниш. Ето, това ще покрие твоя грях." Баба Ванда бе стара и не я караха да работи. А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора.
към текста >>

19. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Никъде във философската мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях.
Четвърта максима: Злото разкрива престъпленията на хората, а Доброто ги изправя. Или в заключение на тази максима Учителят дава следното: „Бог - Той е съдията. Христос е защитникът. Дяволът е прокурорът". Колко ясно са дадени тези определения. Никъде във философската мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях. Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било философски, религиозни или обществени.
към текста >>

20. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Напротив, с него се измива един грях на баща й спрямо Учителя.
Той го направи с ясното съзнание, че е допуснал една груба грешка, и че е дошло времето да се коригира. Беше ми обещал да ми предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд, за да бъде документирано. Но той не можа тогава да го намери. А неговата дъщеря не ми го предаде, въпреки че настоявах. Смяташе, че ще се компрометира баща й. Напротив, с него се измива един грях на баща й спрямо Учителя. Защото заблудата продължава и до днес. И тя води към поражение и разрушава онези идейни хора, които поради незнанието си започват да четат Мория. И след то-ва не могат да се откачат от него и се завързват за него завинаги. През 1990-1991 г. музикантката Ина Дойнова с артистката Таня Дякова изнесоха няколко рецитал - концерти в различни градове в страната.
към текста >>

21. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

ТОМ 5

Но слизането не е грях.
Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне. Аз искам да оправдаеш това, което ти се дава. И ти ще го оправдаеш. Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне. Но слизането не е грях. Ти тъй си останала, душата ти се чувствува самотна като че никой не те обича. Но ти трябва да знаеш, че на земята в света всякога има добри хора, които са готови заради Господа да ти помогнат. Човек трябва да намери тези хора и да се свързва с тех." „Учителю, аз не съм видяла други подобни хора освен вас? " „Хубаво е, че и мене си видяла. Тези, на които прозорците не са отворени, които са в затвора, топлината и светлината прониква през зидовете.
към текста >>

22. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

ТОМ 5

Това бе единият въпрос, който исках да питам, а другият въпрос бе, че все в главата ми се въртеше една мисъл дошла от дълбоко, някъде от надалото на моето съществувание на земята, че в Невидимия свят съм плакала за някакъв грях и престъпление извършено от моя страна.
Аз все исках да питам Учителя за някои въпроси, които бяха в мен. В онези години аз бях млада и всичко в мене вреше и кипеше, бушуваше и едвам се справях с моята вътрешна природа. Бях толкова млада, че както майка ми казваше, че ми било отдавна минало времето за женитба и сега съм трябвало да имам най-малко две деца, да въртя къща и дом. Аз бях тръгнала по друг път и смятах, че тук ще ми бъде по-лесно. А тук на Изгрева и около Учителя се завъртя цялата ми вътрешна природа от памти века. Това бе единият въпрос, който исках да питам, а другият въпрос бе, че все в главата ми се въртеше една мисъл дошла от дълбоко, някъде от надалото на моето съществувание на земята, че в Невидимия свят съм плакала за някакъв грях и престъпление извършено от моя страна. Но после Христос идва и ми помага. Това беше една картина, която се въртеше непрекъснато в главата ми. Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина.
към текста >>

23. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Мила Мика, Когато двама се съединяват заради себе си, то е грях, те са номера, числови номера от една редица.
Само аз знаех как стоят истинските неща и защо те дойдоха у нас. Но искам да кажа, че много от нейните тефтерчета тя раздаде преди това на някои свои приближени, за да имат спомен от нея и да я споменават с добро. И тези личности, които получиха тези нейни тефтерчета ги пазеха тридесет години след заминаването й и още ги държат и не ги предават за работа и ги задържат като талисман. Добре, че накрая Борис Николов разчете някои нейни стенограми и предаде за съхранение разчетените „Мисли на Учителя за ученика". За доказателство аз притежавам едно листче от едната страна Савка ми е написала следното: „Н.Л.К.Б.Л." (Няма Любов като Божията Любов). Мила Мика, Когато двама се съединяват заради себе си, то е грях, те са номера, числови номера от една редица. А когато две души се приближават заради един идеал, нещо трето по-велико от тях, идеалът може да бъде само Бог. Това е Любов, те са души живи в Господа. Савка, 20 февруари 1924 г., София А на другата страна на листчето са написани мисли от Учителя и то на й-великите мисли, които аз съм срещала от Учителя за Бога. И затова пазя това листче като светая светих. Ето аз предавам вместо Савка думите на Учителя, нали когато две души се приближават за един идеал, то те са живи души в Господа.
към текста >>

24. 1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество.
И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя. След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите Думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. В следващите страници аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото. С. Бистрица, Софийско 1954 г.
към текста >>

25. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях.
Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти. Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог. Но туй от вътре трябва да дойде. Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост.
към текста >>

26. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях.
Виждах всичко това като моя слабост, като грешки и виждах, как една сила, която насила ме тикаше в този път на противоречие. Не всякога можех да й се противопоставя. Понякога успявах, а понякога - не можех. Беше жестоко за мен. Така веднъж бях направил една погрешка. Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях. Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен. А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя.
към текста >>

Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен.
Не всякога можех да й се противопоставя. Понякога успявах, а понякога - не можех. Беше жестоко за мен. Така веднъж бях направил една погрешка. Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях. Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен. А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя. Трябваше да търся помощ от Него.
към текста >>

Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му.
Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил. Трябваше да се изповядвам не пред владиката, а пред Учителя. Трябваше да търся помощ от Него. За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята. Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада". Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята.
към текста >>

" Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях.
Някои се упрекваха за погрешките си. Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него. Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки. Веднъж питам Учителя: „Учителю, има ли смисъл да идвам тук при Вас? Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас".
към текста >>

27. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Симеон Арнаудов

" Гледам, слушам и се чудя, дали това не е нов грях за мене.
Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне? " Гледам, слушам и се чудя, дали това не е нов грях за мене. Но грях пред парния котел няма, шега с него не бива, защото парата е сила и може да движи както локомотива, така и 20 вагона с него. Аз седя пред Учителя и отново немея. Не можеха да разбера какво Учителят искаше да каже с това. След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: „Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път в седмицата с жена си".
към текста >>

Но грях пред парния котел няма, шега с него не бива, защото парата е сила и може да движи както локомотива, така и 20 вагона с него.
Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне? " Гледам, слушам и се чудя, дали това не е нов грях за мене. Но грях пред парния котел няма, шега с него не бива, защото парата е сила и може да движи както локомотива, така и 20 вагона с него. Аз седя пред Учителя и отново немея. Не можеха да разбера какво Учителят искаше да каже с това. След известно време се ожених, Учителят ме спира и ми казва: „Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива. Решението е следното: Ще спиш един път в седмицата с жена си". Аз кимвам с глава и разбрах как трябва да се решава тази задача.
към текста >>

28. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Ето как Учителят гледаше на грешките и на така нареченият грях, че той не е нещо съдбоносно.
По пътя падах и ставах и се калях. Отивам и се оплаквам на Учителя във връзка с това. Казва ми: „Е, рекох, когато човек прави една къща ще се изцапа - и краката, и ръцете, и дрехите. Като свърши работния ден, ще хвърли омърсените дрехи, ще ги съблече, ще се изкъпе, ще се измие и след това ще се облече с чисти дрехи. Важно е през деня да работи и да вгражда тухла след тухла в своя живот". Ето как Учителят гледаше на грешките и на така нареченият грях, че той не е нещо съдбоносно. Учителят ми бе дал правила и съвети как да пея и с какво облекло да се облека в църквата, когато пея, както и на обикновени места. Но аз нищо не изпълних от това, което Той ми каза. Не можах да се справя с моите вътрешни противоречия. Не че не вярвах в това, което Той ми казваше. Вярвах, но когато трябваше да го изпълня се явяваха хиляди препятствия, с които не можех да се справя.
към текста >>

29. ПЕНКА КРАЕВА

Нарушение на окултните закони

Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш.
Той им бе казал: „Да учи, рекох". Не оставих и себе си и започнах като истински ученик да разучавам Словото на Учителя. От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов. Записала Марийка Марашлиева УЧИТЕЛЮ! Учителю, от звездний мир, Ти слезе между нас, с препълнено с Любов сърце, С мъдрост и небесна власт. Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш. Но малко бяха будните, със свещи, да срещнат светлия жених, дара небесен да приемат: „Любов и Мъдрост и Добро". Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял. Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал.
към текста >>

30. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Е това значи, който го е направил, е направил голям грях.
Ама тогава Учителят е имало нужда да превежда това Учение на Бялото Братство от другия свят в тоя и е имало нужда от тая форма. Сега няма нужда от тая форма, няма нужда от тия салони! Има нужда от нещо друго. Ама това друго е Ученето. И когато трябва ние най-напред да научим това Учение и след това, казва Учителят, да го предадем на българския народ, то сега ние вземаме и го предаваме направо на французи, на италианци и на не знам къде, че имаме и нахалството и кощунството да изнесем беседите от България и да ги дадем там някъде в чужбина. Е това значи, който го е направил, е направил голям грях. Каква ще му бъде съдбата аз не знам и не искам да знам, но няма да бъде от хубавите. Със сигурност мога да му предскажа на тоя, който е направил тази катастрофа. А от Братски съвети нямаме нужда, драги приятели, защото, ама вземете и изучете Богомилското учение. Богомилското учение е преди нашето учение. И то е едно и също.
към текста >>

31. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си.
И като пробием три-четири дупки, ще кажем: „Туй ние го причиняваме". Защо? - За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пътя и ще се спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват. Та всички тия неща, които стават между нас те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действуват за концентриране на ума". (Стр. 116) „Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади.
към текста >>

32. 22. Магията

Мария Младенова

Той отказал: „Не искам да правя такъв грях".
Ангел има още трима братя и те не искат Марийка в никакъв случай, защото била е разведена, а той - ерген. Но той се оженва за нея. Тогава решават тримата братя да отидат при някого, да направят магия и да я уморят. А те са ужким от братството. Отиват в едно турско село, намират ходжата и искат от него да направи магия, за да умре жена му. Той отказал: „Не искам да правя такъв грях". „Направи го, нека грехът да бъде върху нас", казали тримата. Съгласил се. Предали му нещо от дрехите, дето нейната етърва успяла да открадне. И на нея направил своята магия. След това я върнали в стаята на младата булка.
към текста >>

33. 10. Котката и владиката

Драган Петков

А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
„Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката. Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу. А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
към текста >>

34. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо.
„Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо. Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета.
към текста >>

35. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

Нищо, това си е техен грях.
Говоря истината. Иначе ходех по танци и забави, ходех да пера, да чистя, понеже бяхме бедни, да взема някой лев и да се нахраня. Щото майка ми беше тютюноработничка и нямаме пари пък и къща нямаме. И толкова години да живеят и къща да не ни направят. Както и да е създали са ни четири деца. Нищо, това си е техен грях. Като станах на 18 години взе да ме човърка нещо отвътре. Как така Кисьова казва, че съм музикална, и аз искам, ще почна да свиря на цигулка. Отунова ми каза най-важното, основата. И така аз вземах на заем цигулка сегиз-тогиз и тя имаше цигулка, на нейната цигулка свирех. Но нямах как да си уча уроците вкъщи.
към текста >>

36. 11. Велик Дух и Велик мъченик

Анка Тодорова Петрова

Но Лулчев си казал, че имал някакъв сторен грях.
Лулчев бе ходил първо при баща ми и той му гледал на ръката и му казал, че ще бъде застрелян. Лулчев казал: „Бай Тодоре, руснаците ме гонят, искат да ме убият“. Баща ми казал: „Ти имаш възможност да избягаш, ти имаш дълъг живот“. После отишъл при Учителя и Учителят му казал същото нещо каквото казал баща ми. Защото баща ми има връзка с Учителя. Но Лулчев си казал, че имал някакъв сторен грях. И не знам по каква линия е греха, но съм сигурна, че бе казал: „В този живот ще платя за него“. И го съдиха и го убиха. Разплати се. А за брат ми Митко (Димитър) трябва да имам някаква карма с него. Даже в хороскопа ми го имало, че ще страдам от близки хора.
към текста >>

37. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник".
Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел.
към текста >>

38. 37. ПОЧЕРПУШКА С ЕДИН ЛОКУМ

ТОМ 8

Но такава бях в плът и кръв и в грях ме бе заченала майка ми по земята българска.
Той ми даде метода, но аз Му възразих. И това ме спря. След това много пъти съжалявах, че не Го послушах и не направих своят опит и не приложих Неговия метод с почерпушката с локума. Непослушание и вироглавство от моя страна. Нали така бях устроена да умувам, да възразявам, да изнасям свои доводи, като че ли те имаха някакво значение пред думите на Учителя. Но такава бях в плът и кръв и в грях ме бе заченала майка ми по земята българска. Разбира се, това днес е моето оправдание пред вас. Но вината ми пред Учителя не може да се отмени с такива човешки оправдания.
към текста >>

39. 34. ЧИСТЕНЕ

ТОМ 8

Може да се живее и без грях.
Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради твоят мир. Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва ще го туриш настрана. У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото.
към текста >>

40. 23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз ви казвам в това отношение, ние имаме, така на човешки език казано, грях пред Учителя.
Само труда. Той го споменава теоритически -1919 год., а те правят опита през 1922 год. Е.А.: Ама кой Го слуша? В.К.: Никой не слуша! Е.А.: Не слушатте бе. Аз ви казвам в това отношение, ние имаме, така на човешки език казано, грях пред Учителя. В.К.: Да, ясно, и ние ако сме били на Вашето място, и ние бихме направили същото. Сега тия Младежки събори са: 1923 год., 1924, 1925, 1927 и 1928 години. Е.А.: Да, толкоз. Е.А.: Последният беше през двадесет и осма година. В.К.: Те се преустановяват поради това, че се спират от властите.
към текста >>

41. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Незнам защо толкова, какъв грях е имал за Начо, че е бил демократ, не знам защо не бяха съгласни.
Той си е пак демократ, но една промяна в характера му става, много положителна, което е много хубаво. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие в него и когато след 9.IX.1944 год. един брат отива да пита Учителя, кои да бъдат представители на Братството пред властта и Учителят знаете ли за кого казва? За Начо Петров и Митко Грива. Сега братята, които бяха така, някои комунисти, които после се отказаха, казаха: „В никой случай те не могат да бъдат, защото синът на брат Начо Петров беше военен и той участвува в Отечествената война и го убиха при Страцин". Незнам защо толкова, какъв грях е имал за Начо, че е бил демократ, не знам защо не бяха съгласни. Щом Учителят го каза, аз смятам, че той е бил подходящ защото Учителят разбираше от политическите въпроси, макар и да не се е бъркал в политиката, много хубаво ги разбираше Учителят тия работи. По този случай ми идва на ум един случай, който ще ви го кажа, когато му дойде времето. АЛАМАНЧЕВИ - бяха три сестри. Милка беше близка на Савка. Милка страдаше от ставен ревматизъм и то от инфекциозен ставен ревматизъм, и Учителя я пратил при нея, нещо да направи, какво е направила не знам, но като се върна Савка тя заболя също.
към текста >>

42. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

В.К.: Арестуваха ме със случая на убийството на жена му и тогава се помолих, ако не ме пуснат в сряда на клас, направила съм голям грях.
В.К.: Аз й бях връзката между нея и Учителя. Лулчев не позволяваше тя да се среща с Учителя. Е.А.: Да, лично да отиде сама, не позволяваше. В.К.: Аз по-късно бях освободена, тя вече контактуваше с Лулчев. Е.А.: Да, аз се освободих. В.К.: Арестуваха ме със случая на убийството на жена му и тогава се помолих, ако не ме пуснат в сряда на клас, направила съм голям грях. Какво ли съм сбъркала? След един час идват и ме освобождават. Отивам при Учителя. Той ме прие. „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството?
към текста >>

43. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Е.А.: Не, ех мисля, че имаше някакви намерения, пък не го огряха.
Какви летви, тук сте се скарали за някакви летви и той казва, да му върнеш летвите. Е.А.: Антов е уникум. Не, той ме мрази като най-голям враг. В.К.: Защо те мразеше? Не можеше да те понася? Е.А.: Не, ех мисля, че имаше някакви намерения, пък не го огряха. В.К.: Антов ви би с бастуна или с тояга? Е.А.: Не, с колец от палатка. В.К. Защо те би? Ядоса ли го? Е.А.: Нищо не бях направила, но нещо стана, не знам за какво ме би.
към текста >>

44. 18.Учителят не говореше за изпитанията и страданията

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

" Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях".
Той понесе всичко с търпение и любов. Спомням си също, че когато говореше, че ще ни напусне, че ще ни остави, сестра Писинова каза: „Учителю, където да отидеш ти, ще дойда след тебе". Тя имаше семейство - мъж и двама синове. Веднъж на поляната група приятели говорят с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете? " Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях". Кой може да отговори така? Друг път пак група приятели говорят с Учителя. Някои задават въпроси и Учителят им отговаря. Един от приятелите, като чува какви въпроси задават на Учителя мисли си, че тия въпроси не са съществени, но че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпроса на Учителя, но Учителят не му отговаря и обръща гърба си малко към него, като продължава разговора си с другите.
към текста >>

" Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях".
Той понесе всичко с търпение и любов. Спомням си също, че когато говореше, че ще ни напусне, че ще ни остави, сестра Писинова каза: „Учителю, където да отидеш ти, ще дойда след тебе". Тя имаше семейство - мъж и двама синове. Веднъж на поляната група приятели говорят с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете? " Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях". Кой може да отговори така? Друг път пак група приятели говорят с Учителя. Някои задават въпроси и Учителят им отговаря. Един от приятелите, като чува какви въпроси задават на Учителя мисли си, че тия въпроси не са съществени, но че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпроса на Учителя, но Учителят не му отговаря и обръща гърба си малко към него, като продължава разговора си с другите.
към текста >>

45. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Питат Учителя какво не знае, в един разговор, когато Учителят отговаря, че не знае какво е грях.
Е.А.: Е, хубава опитност е тя. Ама нали съм я описала, защо разпитваш? В.К.: Аз се спирам тука и допълвам имената, защото ми трябва имената. Е.А.: Е, добре де. В.К.: Ще кажат след време, че всичко това е измислена работа. В.К.: Питат Учителя какво не знае, в един разговор, когато Учителят отговаря, че не знае какво е грях. Помниш ли го този приятел кой е? Е.А.: Не, не го помня. В.К.: Не го помниш. Е.А.: Не помня. В.К.: Ясно.
към текста >>

46. 11.В началото на нашата дружба

Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота.
Такава мисъл не бих могла да приема преди да бях изпитала този случай. Аз бях така привързана към него, така широко беше приет у мене, че той властваше върху мен. Аз всичко претърпявах както и да се отнасяше с мен. В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове". Когато Учителят ми каза това, аз не съзнавах, че така съм постъпила, но днес виждам, че думите на Учителя са прави. Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота. Човешката душа - мястото където се проявява идейното и светлото, което е определено за Бога, там аз съм пуснала човека и при това с всичкото негово несъвършенство. Това се дължи на заслепяването при влюбването. Аз съм смесила любовта към Великото с влюбването в един човек и при това доста суров и необработен. На времето това никак не ми е било ясно. Виждах, че нещо не върви, виждах, че някакво разместване има, разбирах, че някъде бъркам, но не знаех къде, а още по-малко как да се оправя и как да излеза от това объркване.
към текста >>

47. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР III

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако ти остане свободно време, след като поправиш себе си, тогава да ходиш да ме наблюдаваш, колкото искаш, нямам нищо против, наблюдавай колко пъти си снемам шапката, това не е грях; наблюдавай и как съм мърдал ръцете и това не е грях.
15 в оригинала и стр. 223 в томчето) „Моят съвет, който го давам на всички ви: Избягвайте да се врете в личния живот на хората. Ще бъде смешно някой да тръгне подир мене да наблюдава колко пъти ще плюя, как вървя, ще каже, че се заел всеки ден да ми изучава движенията. Колко пъти съм клекнал, как съм коленичил при извора, всичко туй знае, казвам: Отлично, но нему няма да му остане време за себе си. За мене е почтено, аз живея като обект в ума му, за мене е приятно, аз седя и употребявам начини, но го съжалявам, казвам му: Слушай приятелю, съжалявам, че ти си губиш времето. Ако ти остане свободно време, след като поправиш себе си, тогава да ходиш да ме наблюдаваш, колкото искаш, нямам нищо против, наблюдавай колко пъти си снемам шапката, това не е грях; наблюдавай и как съм мърдал ръцете и това не е грях. Но, ако ти се занимаваш с мен, преди да си се занимавал със себе си..." (Стр.16-17 в оригинала и стр. 224 в томчето.)
към текста >>

48. 09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Никакъв грях не съм сторила", заявила тя.
И двете й снахи отказаха да я гледат. Работата дошла така, че дъщеря й поела гледането на болната си майка. Същата дъщеря, която бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в неговия духовен път. Двете жени, майка и дъщеря, вече от пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат я посетил, на когото тя е сродница и й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. „Никакъв грях не съм сторила", заявила тя. „Защо Господ ме наказва? " - „Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава. Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота.
към текста >>

49. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Съзнал, че е направил грях.
Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си. Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно. Туй неговият ум не можеше да побере. Дъбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек. Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром. Вземи пример от него. Постъпвай като него.
към текста >>

50. 09 - 93. ОБРАЛ ПЕЛЕНАЧЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Някога мигновено прокраднато през ума му минаваше мисъл дали това не е някакво наказание за сторения грях, за пелената, но пак си казваше: „Какво общо има някогашното с настоящето?
Отминал войникът по своя път, и отнесъл пелената като трофей, и побързал в най-близките дни да вземе отпуск, за да отиде при своята жена и дете, за да ги зарадва с откраднатата пелена. Увили детето си в пелената, открадната от чуждо дете. Минаха години, порастна детето, но то не беше като другите деца, то се отличаваше. Нещо му липсваше. И до днес то се скита из улиците, негодно за нищо. Някога мигновено прокраднато през ума му минаваше мисъл дали това не е някакво наказание за сторения грях, за пелената, но пак си казваше: „Какво общо има някогашното с настоящето? " Един вътрешен глас не го оставял на мира, като му говорел: „Радое, Радое, ти някога извърши престъпление, като обра пеленачето. Ти вместо да се погрижиш за него като за свое, ти го обра и отмина. Плащай сега последствията на своя някогашен грях." По разказа на Йорга Янкова. Природата забавя, но не забравя. Всичко се плаща с лихвите.
към текста >>

Плащай сега последствията на своя някогашен грях." По разказа на Йорга Янкова.
Нещо му липсваше. И до днес то се скита из улиците, негодно за нищо. Някога мигновено прокраднато през ума му минаваше мисъл дали това не е някакво наказание за сторения грях, за пелената, но пак си казваше: „Какво общо има някогашното с настоящето? " Един вътрешен глас не го оставял на мира, като му говорел: „Радое, Радое, ти някога извърши престъпление, като обра пеленачето. Ти вместо да се погрижиш за него като за свое, ти го обра и отмина. Плащай сега последствията на своя някогашен грях." По разказа на Йорга Янкова. Природата забавя, но не забравя. Всичко се плаща с лихвите.
към текста >>

51. 09 - 94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Някои по-стари хора говореха, че това е наказание за извършения от него грях.
Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си. - В селото всички се научиха, че детето на Тодор е без крака, т.е. с негодни крака. Някои по-стари хора говореха, че това е наказание за извършения от него грях. По разказа на Йорга Янкова. В книгата на природата всичко се пише.
към текста >>

52. 09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление.
Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън. Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели. „Как може да има такива хора? Какви са тия хора?
към текста >>

" Тогава един от моите близки ми обясни, че да се убива и коли е грях, защото се отнема живот, който ние не можем да дадем.
Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели. „Как може да има такива хора? Какви са тия хора? Българи ли са? Християни ли са и какви са? " Тогава един от моите близки ми обясни, че да се убива и коли е грях, защото се отнема живот, който ние не можем да дадем. „Добре, но яденето на месо не разбрах защо е грях." - „Яденето е свързано с убиването на животното. Касапите колят, ловците убиват не само за себе си, но и за тия, които искат да ядат месо." - „Ами нали тъй е наредено, да се коли и яде месо? " - питах чистосърдечно аз. - „Не! Никой не ни е дал право да убиваме, за да ядем.
към текста >>

„Добре, но яденето на месо не разбрах защо е грях." - „Яденето е свързано с убиването на животното.
„Как може да има такива хора? Какви са тия хора? Българи ли са? Християни ли са и какви са? " Тогава един от моите близки ми обясни, че да се убива и коли е грях, защото се отнема живот, който ние не можем да дадем. „Добре, но яденето на месо не разбрах защо е грях." - „Яденето е свързано с убиването на животното. Касапите колят, ловците убиват не само за себе си, но и за тия, които искат да ядат месо." - „Ами нали тъй е наредено, да се коли и яде месо? " - питах чистосърдечно аз. - „Не! Никой не ни е дал право да убиваме, за да ядем. Това хората сами са го измислили за свое оправдание." Случи се така, че се запознах през време на войната с добри хора.
към текста >>

53. 09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

„По-добре е ученикът да сгреши, но да добие опитност, отколкото да бъде без грях, но и без опитност." Разказал: Георги Събев.
През лятото на 1922 година Учителят ми разреши да отида на събора в Търново, макар че още нямаше година, откак бях поела пътя на Братството. Хиляди пъти съм благодарна, че намерих този духовен път, който продължавам да следвам, макар и с малки залитания. Тия мои залитания може би са допуснати, за да придобия някои опитности, които са неоценимо богатство за душата. Сега аз се моля едно: Бог да ми даде сили, да мога да му служа по-дълго, за да мога и аз да дам своята дан за великото Божие дело." Разказала: Милка Танева. Бог зачита свободата на всяка душа, ето защо Той ни оставя свободни дори ида грешим, но да добием опитности. „По-добре е ученикът да сгреши, но да добие опитност, отколкото да бъде без грях, но и без опитност." Разказал: Георги Събев.
към текста >>

54. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ