Търсене в текстове за 'Грях'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 122 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл.
Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл. 3 и 4 стр. Изход 24 гл.
към текста >>

2. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия.
Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
към текста >>

Всяко такова дело е двоен грях.
Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия.
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни.
Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец.
към текста >>

4. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогаз какво нещо е грях?
Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>

6. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др.
Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре.
към текста >>

7. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват.
Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

8. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вслушай се в тия думи, докато огъня на твоя грях не е пресушил тая уста и нейната звънка реч не се е претопила в неясно фъфлене.
Да идем догде е още време! Там, където е тя, е море от свежест и чистота. Там слънцето на свръхрадостта никога не залязва. Възползвай се от компаса си, докато е още годен. Аз съм уста, що реди слова на напътствие. Вслушай се в тия думи, докато огъня на твоя грях не е пресушил тая уста и нейната звънка реч не се е претопила в неясно фъфлене. Ето, това ти говори тази уста, брате мой, тази уста, що е още влажна от свежата роса на висините; ето, това ти говори: – Вземи тоягата на отречението и да идем при душата Облегни се на крепката тояга на отречението и не бой се от стръмнината.
към текста >>

9. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Религиозните учения гледат преяждането като грях.
Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен".
към текста >>

10. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора.
Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
към текста >>

11. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто.
- От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината?
към текста >>

12. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях.
Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях. Ако искате да помогнете на света, преди всичко не го осъждайте, не го отслабвайте с вашите разсъждения. Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости? Хората от люлката още си внушават, че те са слаби, че те са грешни. Такива учения все повече и повече разслабват хората. Не, казвайте че те са изпълнени със слава и облечени в безсмъртие, всички, даже и най-слабия.
към текста >>

Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости?
Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях. Ако искате да помогнете на света, преди всичко не го осъждайте, не го отслабвайте с вашите разсъждения. Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости? Хората от люлката още си внушават, че те са слаби, че те са грешни. Такива учения все повече и повече разслабват хората. Не, казвайте че те са изпълнени със слава и облечени в безсмъртие, всички, даже и най-слабия. Казвайте им, повтаряйте и на себе си: „Аз съм Той, аз съм Той”. Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно песен, нека звучи дене и нощем.
към текста >>

13. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните.
Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем.
към текста >>

14. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

15. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му.
Ала строги били наредбите на туй училище - и строги и неприложими. Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня.
към текста >>

16. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание.
И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили. един духовен акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно. Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото. Животът е в любовта. В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят.
към текста >>

17. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея. Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта. . . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отплаща за някой ли грях?
Осъдени на смърт, не се боим, на смърт осъждаме ний други: и в Божите очи тогава дим са нашите заслуги. На времето си – слепи ний стрелки посочваме на ден и нощ прехода. Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът.
към текста >>

19. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха.
И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

20. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа.
Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

21. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността.
Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения.
към текста >>

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

22. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание.
Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник".
към текста >>

23. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като топор е тежък неговият грях, а ударите на медната камбана приличат на обковани стъпки на джелатин, който приближава в предсмъртния час до килията на осъден.
Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква. Нещо тегне над стария град. Спомени живеят в мрачните му кътища и потаен шепот се дочува в късен час. Като топор е тежък неговият грях, а ударите на медната камбана приличат на обковани стъпки на джелатин, който приближава в предсмъртния час до килията на осъден. Това ли е моят град? В душата си нося за него друг образ! Колко пъти съм го виждал в часове на съзерцание: небето всякога над него е лазурно, чисто. Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове.
към текста >>

24. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяко поколебаване е грях, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа: има пресичане на пътищата във вселената.
Но общата резултантна, общата посока на всички тия движения е Истината. Не само това, но и всички желания и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуща нито за миг никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа: има пресичане на пътищата във вселената. Всички същества, които не са в Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното. „Истината ще ви направи свободни”. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.
към текста >>

25. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание.
Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата!
към текста >>

26. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.
Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души.
към текста >>

27. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си.
съзнателно към всичко, което ни заобикаля, защото всичко е ценно на своето време и всичко е важно на своето място. Не огорчавай Бога у съществата. Не отричай тяхната душа и не отнемай тяхното свещено право на живот. — „Животът е „един", тайнствен дар свещен. На всички еднакво драгоценен. Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава. От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият прогрес. Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване.
към текста >>

28. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях.
Мекотата, която проявяват, е безсъдържателна. Всичко, което не им е природно, те го правят изкуствено. При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това. За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието". В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях. На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства. Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма. От само себе си се разбира, че тия предразположения биват повлиявани и от други сили благоприятно или неблагоприятно. От немски; Д-р Е. К.
към текста >>

29. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом.
Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност. Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас.
към текста >>

30. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях.
Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното?
към текста >>

31. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма.
Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката си с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят сами себе си в положението на божества. Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Нали няма Бог? И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма. В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство. Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души.
към текста >>

Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство.
Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Нали няма Бог? И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма. В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство. Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души. Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената. Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи свят.
към текста >>

32. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони.
" А според древния обичай, евреите не сядали на трапезата, преди да си измият ръцете, преди да се "очистят". Без съмнение, онези които са предписали това правило, ще да са се ръководили от чисто хигиенични съображения. Но като не са можели да изяснят същинския му смисъл на хора, които не са били още в състояние да мислят, те са облекли това правило във форма на религиозна заповед, превърнали са го в обред. Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход.
към текста >>

33. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци.
От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис".
към текста >>

34. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях.
С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа. Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях. Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните. Имам тънки струни в ръката си, греещи звезди над мен, пътека извила се в безкрая и едно пеещо сърце, което никому не давам! 3. Розовият храст В твоята градина имаше храст с нацъфтели рози.
към текста >>

35. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия.
Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание". Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр.
към текста >>

36. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит.
Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението.
към текста >>

За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество.
Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил.
към текста >>

37. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Хората трябва да си отворят сърцата, да се обикнат като братя, да се не одумват, да не се лъжат, а то какво, брате, всичко живо плъпнало грях да прави.
Започна най-напред своята реч за хубавата пролят, която, ето пак е дошла въпреки всичките грахове на хората, натоварена пак със своите земни блага, които извираха от сърцето на Всеблагия Бог, Който е само Любов. Ето пак позеленяха полята, пак ще никне хлябът, ще цъфне всичко, ще завърже плод, ще зреят плодовете, ще кънти равнината от песента на жетварите. – Тъй отче, тъй! Право казваш. Ама хората лоши! – Хората трябва да си отворят сърцата, да се обикнат като братя, да се не одумват, да не се лъжат, а то какво, брате, всичко живо плъпнало грях да прави. А така не може! Всеки трябва да обича ближния като себе си! Само така ще дойде Царството Божие на земята. Така ще се спаси и твоят дом! – Тъй отче, тъй!...
към текста >>

38. МАЛКИЯТ ДАР - Е. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Там го намираме изразено по следния начин: „Животът е тайнствен дар, свещен, На всички същества еднакво драгоценен, Да се отнема, е грях неизплатим".
Основен закон в този нов порядък е Свободата. А най-добър метод за неговото осъществяване е Любовта. От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение. Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия. Там го намираме изразено по следния начин: „Животът е тайнствен дар, свещен, На всички същества еднакво драгоценен, Да се отнема, е грях неизплатим". Пробудените души приемат смирено неизбежното, търсят само необходимото и правят възможното за днес. Различават временното от вечното и никога не жертват великото зарад преходното. Те добре виждат, малко говорят, добре слушат и разумно постъпват. Тъй чертаят те мълчаливо пътя на възхода, по който рано или късно всички ще минат. Пробудените души са светлината и радостта на живота.
към текста >>

39. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Писанието казва: „Роденият от Бога, грях не прави".
Колкото са по-малки страданията ни, толкова и благата ни ще бъдат по-малки. Ние претърпяваме страдания, защото това, което се ражда, ще се роди едновременно във всички души. Божественото иде и то ще се роди във всяка душа. То ще бъде бъдещето благо. То ще се роди във всички същества, които живеят на земята. Писанието казва: „Роденият от Бога, грях не прави". Туй е в нас, което трябва да се роди. Докато ние не се родим от Бога, не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Днес хората имат стари разбирания. Те мислят, че като умрат, ще идат в небето, апостол Петър ще ги посрещне и т.н.
към текста >>

40. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.
Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
към текста >>

41. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Безразличието към тях е грях и престъпление.
Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява. Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение".
към текста >>

42. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък.
Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел. Любовта внася най-голямата хармония в света. Тя е единствената реалност.
към текста >>

43. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание.
Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз. — Вода, промълви Той, дайте ми вода. Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни. Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две. * * * Светлорозови зари възвестяваха раждането на деня. Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба.
към текста >>

44. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така.
Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така. — Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете? — Не се меси в чужди работи, Адем! — отвърна рязко и студено Селим. — Аз зная по-добре от тебе, кое е справедливо и кое не. — Справедливостта си научил, Селиме, но милост нямаш, а без милост справедливостта е като безводни дни, когато се умира в пека на пладнето.
към текста >>

45. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова е казано: роденият от Бога грях не прави.
Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина.
към текста >>

46. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих.
Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него?
към текста >>

47. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление.
Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха?
към текста >>

48. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи.
Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. "Наведе се той и пишеше на земята" "И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта." Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи. 1920 г., август, съборни дни от 19 - 25, Велико Търново
към текста >>

49. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Лъжата е двоен грях.
ТО ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ. НЯКОИ НЕЩА НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИЛОЖАТ ОЩЕ ДНЕС. УЧИТЕЛЯ 1. АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА I година София, 1930-1932 Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една погрешка и не искаш да я признаеш, ти излъгваш. Не е позволено на човека да лъже! Aз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата - никога. Няма по-красиво нещо да срещнеш човек у когото няма никаква лъжа.
към текста >>

50. За Пентаграма Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта.
Следващата сряда ще видим, колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение. Вие няма да знаете, какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда, дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения,но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисълта. Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение.
към текста >>

51. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В Божествения свят няма помен от грях.
Сега сме в края на века, няма какво повече да очаквате. Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение.
към текста >>

52. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е пълно с насилие, падение, кръв, грях.
Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата.
към текста >>

53. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голям е вашия грях!
Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление! Голям е вашия грях! Да не помислите друг път да турите ръка на ножницата си! И тъй, виждайки че днешните изпитания, на които е подложен българския народ, са един дял уречен ни от съдбата, са едно пряко следствие от дейността на българите в миналото, ние намираме, че единствения щастлив изход от това положение е: българите, целият български народ да се смири, като признае престъпленията си и сам да ликвидира веднъж за винаги с миналото, като избере и тръгне пръв по пътя на Любовта. Ако това стане така, ако българите изберат този път за разрешаване на националните противоречия,тe ще видят, че вмecто тази жертва, която ще направят, тe ще получат, в известен смисъл, всичко; те ще добият това, което по друг начин никога не биха достигнали. По пътя на Любовта ще бъде разрешен веднъж за винаги болния въпрос, който тъй дълго измъчва народите и ще настъпи царството на новата ера, ерата на мир, любов и братство между хората и народите. Но за това трябва да се даде път на новите хора, които носят нови разбирания и могат да приложат нови методи за установяване на правилни отношения между индивиди, класи, съсловия и народи.
към текста >>

54. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр. не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото. Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла: „Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си, защото не е познал тялото Господне. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и умират" (I посл. Коринт. 11:27 - 30). Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства.
към текста >>

55. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп?
Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони.
към текста >>

56. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце.
Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! от Учителя И. Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка. Отворете сърцата си за тази Божествена Любов, която като огледало отразява нашето единство. Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце. Поемете ръката ми и търсете заедно с мене вашите изгубени братя и обгърнете ги във вашата любов, която е апотеоза на всичко съществуващо, любовта, която може да победи всичко, дори и самата смърт. OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"? Из „The Temple Artisan" Към учителя! Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом.
към текста >>

щом успееш да извършиш тая най-свята и благородна работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия смисъл, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч.
Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там. И е готова да пламне, когато я раздухаш. А щом успееш да сториш това. щом успееш да извършиш тая най-свята и благородна работа, за която си призван в живота, тогава, знай учителю, ще пламтят от любов сърцата на бъдещите хора, и ще изчезнат от лицето на земята: Всеки грях, всяко престъпление; ще изчезне всяка измама, всяко насилие, всяка неправда, извършвани от човек над човека; ще изчезне всичко, което почерня красотата на живота, всичко, което погубва неговия смисъл, неговата радост и сладост, всичко, което унизява, поробва и мъчи човека през дните на земния живот. Т.Ч. Обикнете живота! Зимно време всяко дърво очаква с трепет топлия дъх на пролятата, но ако в него няма живот, с настъпването на пролетта то няма да се облече със зеленина, няма да се покрие с цветове и плодове. Аз ви говоря за този живот, който изпълва всичко. Не в ограничението и в налагането вериги на този живот вие ще намерите щастие, а в запазването му чист, силен и животрептущ. Всички мислят повече за клоните и листата, отколкото за сока, който дава живот на цялото дърво.
към текста >>

57. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа.
Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н.
към текста >>

58. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.
Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп. Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях. От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел. Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността.
към текста >>

59. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далеч от това, да разбереш същността на нещата.
Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост, ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота. Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далеч от това, да разбереш същността на нещата. Вие търсите една жена. за да ви слугува, или един мъж, за да ви слугува. Жената и мъжът са стъпала, за да се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжъг — плюс. Обаче всичката проява се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус.
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина.
Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът.
към текста >>

61. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат укор над света в грях, суета — Кат святкащи дъги — в дъжд непрестаен Отгоре сипе камбанар незнаен.
Пред тях — със ход увехнал, млада двойка Зад тъжни Магдалини — воини зли. И старци, кретащи в сълзи ... От небосклон, всред светеща мъгла, Замислен, слиза старец снежнобради. И чезне в боровия лес грамадни. Тревожен звън засилват клепала. И още свеждат се чела. Кат укор над света в грях, суета — Кат святкащи дъги — в дъжд непрестаен Отгоре сипе камбанар незнаен. И тръпнат вси под песента свята. ВЪ ПАРАКЛИСА НА СЪВЕСТТА. Съобщения Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство" , могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат на свои близки и познати, като се постараят да ги абонират. Пишете веднага колко екз.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“.
За да скъсаме със старото, отживялото, нужни са известни усилия. Нека всички направим тези усилия, за да възприемем новата храна и новия живот. За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните. Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой!
към текста >>

Достойно е за човека да вижда в лицето на всеки срещнат по житейския път — свой брат, комуто да подаде ръка за помощ, или ако е случай да му прости за сторен грях.
Етичната се базира на Любовта и ненасилието, хигиеничната на здравето. Любовта е единствената най мощна сила, която крепи и поддържа живота. Без любов живота би бил безсмислен. А без здраве но нищо не може човек да се радва и никому добро не може да направи. Достойно е за човека да се храни с една чиста и неопетнена с кръв храна. Достойно е за човека да вижда в лицето на всеки срещнат по житейския път — свой брат, комуто да подаде ръка за помощ, или ако е случай да му прости за сторен грях. Достойно е за човека да се учи от доброто, където и да бъде то. Достойно е ако си запазил да не опетниш името човека. Г. С ъ б е в СЛОВОТО НА ЖИВОТА На вас, които никога не сте ме търсили — защото на тъмнината роби сте били. На вас, които не сте ме познали — защото и себе си не познахте. На вас, които край извора умирате от жажда — защото слепи сте родени.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода.
Защо Бог допусна греха? Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма. За неразумния човек по-голямо робство от доброто няма, а за разумния по-голяма свобода от доброто няма. Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи мисли, а не да дава ход на разрушителните мисли. Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ.
към текста >>

Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода.
Причината на съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в Битието съществува закон на абсолютната свобода. И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма. За неразумния човек по-голямо робство от доброто няма, а за разумния по-голяма свобода от доброто няма. Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи мисли, а не да дава ход на разрушителните мисли. Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ. Всички ценности, с които живее днес човечеството, не са създадени сега, а са отпреди падението на човечеството; домът, майката, бащата и пр.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези сили са немощни, когато са отправени срещу едно чисто, безкористно сърце ... Има само един непростим грях.
Сложете страха зад себе си. Няма от какво да се страхувате. С чисти ръце и чисто сърце ние можем да правим всичко. Всичко е за добро на тези, които любят Бога. Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце. Тези сили са немощни, когато са отправени срещу едно чисто, безкористно сърце ... Има само един непростим грях. Това е предателството, вероломството по отношение на друго човешко същество. Има една добродетел, която може да задържи ученика над всички препятствия, които черната ложа поставя на пътя му, и това е верността. Колкото по-нагоре отивате, вие се свързвате все по-здраво и по-здраво с тези, които са минали преди вас по пътя и те ви помагат и ви придават сила. Едно чисто сърце, чиста цел, съвършена любов към Бога и човека, ще ви запази невредими и всред най-ужасните изпитания. Из „The Temple Artisan“ Войната в цифри В последния си годишник Карнегиевата фондация — Ню-Йорк дава някои интересни статистически данни за размера на загубите, в хора и богатства, причинени от последната война!
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега се казва, че целият свят в грях лежи.
Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види.
И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат. — Тихоле, какви времена дочакахме! Туй, младите, за нищо не мислят. Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях.
към текста >>

Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане!
Бента се направя, стига ти да оздравееш и да станеш по-добър. Колко ми беше жал че нямаш млевари, че стоиш без робота! Ако работиш, няма да мислиш зло да правиш. Но и ти ги прогони. Крадеш им житото, когато човека с мъка и пот го е добил. Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората. Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент. Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш. — Ще ми простиш ли, дядо Тихоле?
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе.
И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост.
Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях.
към текста >>

Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта.
Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога.
към текста >>

И това е грях.
ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни.
към текста >>

Изобщо егоизма и неблагодарността са грях.
Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения.
към текста >>

чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува.
Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ах любезно мое вълче, — викнала Ваклуша,—аз съм твоята другарка и пред Бога ти се клех, днес ли ще направя грях!
Но когато почвала овцата да пасе, той стоял, та гледал — не отръбвал стръкче, ни листце. — От радост, казвал.нищо ми се не яде. Да гледам твойта красота не е ли по-добре? Така минало ден, два, а на третий, той се спрял и рекъл: — Е, стига толкоз! Зарад тебе три дни аз месо не ядох, предостатъчно е туй, повече се не гладува, аз ще те изям! — Ах любезно мое вълче, — викнала Ваклуша,—аз съм твоята другарка и пред Бога ти се клех, днес ли ще направя грях! Да не бъде! Аз съм твоя вярна и за тебе винаги готова, гдето ми речеш живота ще си сложа. Заповядай, да ме изядеш! Ала знай, че много ми е жал за тебе, тъй като след три дни пак ще огладнееш. И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за закуска месено късленце.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души.
И треперят в смъртен ужас. Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата. Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя! Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас. Но езикът не се обръщаше и дума не се отронваше от устата му. Мъка изпълваше сърцето му и сълзи бликваха от очите. И той бягаше, бягаше далеч от ловците. А те го преследваха и стреляха по него, очаквайки жадно неговата смърт.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение?
Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях.
Велика сила всемогъща — Богатство чудно Любовта ! — Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта! Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг. Когато заговори Със мекото гласче, Невидими простори Пред тебе ще отвори Немощното дете. Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях. То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй. И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят! То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта.
към текста >>

74. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През огнен кръг на земна школа измили всеки грях.
Архангел крепък, белокрили долитнал за душите мили на таз светяща рат. Докоснал ги небесний бдител, напущат грешната обител на Каиновий брат. Излеко ангела благати се носил с тез души благати безспирно все нагор, по чистите прозрачни сфери. Из райски там кристални двери се носел нежен хор. Привел ги Богу пред престола. През огнен кръг на земна школа измили всеки грях. Дошли свободно тъй до тука, закон, възвишена наука разкрили се за тях. Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша. Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива. С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Божията любов грях и престъпление не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват.
Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не, това да не ви смущава. Правете доброто според правилата но Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията любов, а не според човешката любов. Ще попитате: каква е разлика та между човешката и Божествената любов? В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията любов грях и престъпление не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията любов тези неща не съществуват. Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито.
Или пък да си купувал от някъде? И казал старецът: на мое време се раждаше навсякъде такова жито. С него, казва, се хранех сам, па и хората хранех. И попитал царят: — кажи ми тогава, дядо, купувал ли си някъде такова жито, или сам си го сеял? Засмял се старецът. — В мое време — казва — никой не можеше и да помисли такъв грях, щото да купува и продава жито. А за парите и не знаехме, всеки си имаше в изобилие своя храна. Сам аз сеех, жънех и мелях такова жито. И попитал царят: — кажи ми тогава дядо, де си сеял такова жито и де е била твоята нива? И казал дядото: моята нива беше Божията земя. Дето изореш, там е и твоята нива.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“.
Нов образ „Някога човек с бил мирен и безопасен, но в последствие той станал месоядец. Има опасност да се нахвърли върху брата си.“ Учителя По всички прояви в човешкия живот, днес може да се заключи от будния наблюдател, че човек поради ред причини и условия, при каквито е попаднал, се е отклонил от нормалния живот. Това лесно може да се констатира. И въпреки това, този, който вижда това отклонение, и другия, който не го вижда, живеят в него. И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот?
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война?
Един ден един екземпляр попада в ръцете на двама Толстоеви работници и неговия син, и като четат, учудват се на това, което Филарет проповядва и това, което Толстой проповядва. Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях. Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“ Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната.
към текста >>

Не е грях.
Ето и съдържанието: „Коя е 6-та заповед Божия? Не убий. Бог забранява да се убива, т. е. да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях. Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“ Не е ли това човешко изобретение? Ние знаем становището на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството. Той бе абсолютно против войната. Той бе крепител на „непротивете се злому“, и най после той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб.
Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди.
Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах.
Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви. Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата. Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах. То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти на гръб отдавна носиш. Да, вярно е, сега ти постиш, но близко е часът, стократен дар ще ти се въздаде зарад товара. Живей с надежди, имай жарка вяра, надявай се н вярвай ти във мен, защото моят път извежда в рая. И двамата да стигнат края в пустинята вървят до днешен ден. Но кой ли ще заплаче с искрен плач за глупавичката добра камила, когато тя за верен свой водач магарето отдавна си е пазарила?
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.
Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма. Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия.
Той бе вече завзет и неговите виновни обитатели умъртвени. Скоро той ще бъде само руина. Скитах из пустите улици на града и разбрах, че тук, гдето бях пил от чашата на удоволствието, аз трябва да вкуся от радостта на дейността. Тук моя глас трябва да се чува безспирно. Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия. След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха. Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало. Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях.
Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства.
към текста >>

И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план.
Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства. Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище, от гледището на разумните хора, как трябва да се гледа на всички прояви в секта.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави.
След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки.
към текста >>

И затова казваме: в любовта грях не се прави.
Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки. които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа.
към текста >>

Докато хората се обичат, грях не правят.
Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки. които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа. И сега, като сте дошли на земята, не съжалявайте, радвайте се, че сте дошли на земята.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеблаги Бог да ни прости, пожали За нашия незнаен, тъмен грях.
* Просветна се на хоризонта вече, Зари разливат блескави лъчи слънцето пристига отдалече Тържествен химн навсякъде ечи . . . * Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак. И звездни мир си криеше лицето И слънчев образ лъчезарен драг. * Запитвахме се плахо: — до кога ли Сърцата ни ще пълни смут и страх? Всеблаги Бог да ни прости, пожали За нашия незнаен, тъмен грях. * И ето, днес огрея слънце мило, Яви се то и стопли пак света. То взе ни пак под своята закрила И прошка пак ни даде любовта. Рила, 8. VIII. 1936 год. А с и н е т а СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

87. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях.
Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил: — Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла. Лоши са Божиите закони и наредбите му! Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци. Това чудновато средство е пушенето на тютюн.
към текста >>

Тоест, направил втория грях.
Това чудновато средство е пушенето на тютюн. Аз ще ти покажа тютюня и ще те науча как се пуши. Тютюнът ще те направи тих и равнодушен, ще те утеши, дори ще те напрани нищо да не мислиш. Както мъглата скрива от погледа ни гората, така от тютюня димът обвива мозъка и скрива от сърцето ти умът. На другият ден Воденичарят запушил тютюн, зашеметил мозъка си, разделил сърцето от ума си. Тоест, направил втория грях. Обаче, щом извършил това, момченцето му се разболяло и умряло. Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него. — Дерзай! — извикал Дяволът, — аз съм тука. Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи.
към текста >>

Тютюнът и ракията ще те утешат и ще те задоволят В глупостта си Воденичарят пак се излъгал, то направил и третия този голям грях.
Това се казва ракия, — рекъл Дяволът. Пий от нея! Тя ще те направи много учен и много силен. Ще знаеш всичко, за да не може никой да те наддума, и юнак ще бъдеш, за да се не страхуваш от никого. Пуши тютюн и пий ракия! Тютюнът и ракията ще те утешат и ще те задоволят В глупостта си Воденичарят пак се излъгал, то направил и третия този голям грях. Почнал да прави ракия и да пие. Пиел и упивал се. А в пиянството си се забравил. Не знаял ни какво мисли, ни какво говори, ни какво върши. Карал се с всекиго и за всичко.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави.
Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави. Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало. Време е вече човек да се освободи от това внушение. Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol.
151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони. „Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol. 151) (следва) П. Г. Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И. Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в Будапеща, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери. Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние?
В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика? . . . В какво се състои тя?
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди.
А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него. Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията.
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно, не наказват нас но земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това. Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали.
Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали. А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния. Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования? Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето?
Не, заблуда! Че тук е Той, роденият, предвечен. Престана ли за миг да грее слънце? * Той дойде кротък между нас и рече: Деца, обичайте се като братя, във извори сърца си превърнете, да блика вечно там водата жива. * Какво празнуваме, когато тъпчем един свещен, един завет възвишен ? Какво празнуваме, когато спи н стене, заробено в заблуди, в грях, сърцето? S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина.
към текста >>

О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За святост и грях.
— Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“. За дело и дейност. За святост и грях. Окултният свят. Скритият храм. Единство на религиите. Война и мир. Воля за светлина.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях.
Земята е направена съобразно със законите на небето. Значи, земята е направена по законите на небесния, на Божествения свят, в който има пълна хармония. Обаче, земята не е влязла още в тия закони, понеже сега се приготовлява. Тя още не е попаднала под законите на хармонията. И каквито погрешки прави земята, Бог ги извинява. Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Ако ги наказва, Той прави това с цял да ги изправи. Когато железарят тури желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го мачка, той няма намерение да го наказва. Не. Той има намерение да изкара съвсем друго нещо от това желязо. Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова поставя на огън. Ако си калай, ще те нагреят до 233 градуса, докато се стопиш.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила.
_______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края.
към текста >>

* Грях ли съм сторила, гдето скрих от татко?
* Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа. * Сетих се за Пенка, че е тя сираче — никога не вижда от пазар кравайче. * И затуй щом съмна, изтърчах саминка, „Пенке, казах, на ти и за теб полвинка.“ * Как се тя зарадва, Боже, на кравая! Не видях, как бърже свърши му се края. * Грях ли съм сторила, гдето скрих от татко? Но на мен ми стана на сърцето сладко. Малката козарка Гледайте я права горе на скалите. Боса е и вятър вее й косите. * Слънцето я грее, цяла почерняла. Малката козарка, с вятъра играла.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън.
Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествена светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън. Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Давид казва: „ В грях ме зачена майка ми*.
Ако тези книги ги напечатат в човешкия мозък, ще остане место за още 900 такива големи книги. Това са данни, които показват, какви големи възможности се крият в бъдещето развитие на човешката душа. Един ден човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртно. Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот. Ние не сме родени от безсмъртни майки и бащи. Давид казва: „ В грях ме зачена майка ми*. Какъвто е бащата, такава ще бъде и дъщерята. Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек трябва да бъде заченат.
към текста >>

Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ .
Един ден човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртно. Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот. Ние не сме родени от безсмъртни майки и бащи. Давид казва: „ В грях ме зачена майка ми*. Какъвто е бащата, такава ще бъде и дъщерята. Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек трябва да бъде заченат. За сега вие сте под бремето на човешките майки и бащи. И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в Божията любов, в Божията мъдрост и в Божията истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Почакайте, да бихте вий светилници вземали, на път по-леко е със тях, и светове красиви опознали, не бихте сторили веч грях!
Напразно чукате вий там, на моя праг, смутили тишината. * Далеч от мен, далеч от вас, не тук, където съм, не там, където сте, аз зная пътя ваш и не за мен е той, и не за тук — живота где расте. * Вий гости бяхте, да, на моя дом през вековете, пирувахте, играехте от вечер до зори, но днес храна аз нямам зарад вас, ни залъче дори. * Че свърши се, вземахте туй, което беше зарад вас, но где ще тръгнете сега? Кого ще мъчите със ваши зли шеги, чие сърце, заплакало в тъга? * Почакайте, да бихте вий светилници вземали, на път по-леко е със тях, и светове красиви опознали, не бихте сторили веч грях! R. Ний само с Тебе сме... Земният живо на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Учителя Ний само с Тебе сме, а сякаш сме ний и още цялата Вселена; пред нас далече Пътя ни протака: към Планината крачим уверено . . . * Във нас потръпваш, мощните талази на Пролетта и бодрите й стъпки нали шумят с дърветата край нази, целунати по всека цветна пъпка. * Вървиме ний .
към текста >>

НАГОРЕ

0.20573902130127