НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
175
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на
гръцкия
параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на
гръцкия
параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
2.
3_27 ) Физиономика и френология
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гръцкият
нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия.
Фигура 5 Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална. Нормалният нос е вътре в човека. Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви.
Гръцкият
нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия.
Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате. Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила. Ако носът на върха е много изтънен, не е хубаво, не е здравословно.
към текста >>
3.
51) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хр.) – Легендарен
древногръцки
епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война.
14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма. 16 Омир (8–7 в пр.
Хр.) – Легендарен
древногръцки
епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война.
17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война. 18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма. Смята се, че са създадени между 1800–1200 год. пр. Хр. 19 Макс Мюлер (1823-1900) – немски митолог, един от ранните изследователи на Ведите.
към текста >>
4.
5) Българският народ и твърдостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Френският и
гръцкият
череп си приличат.
Сатурн и Марс характеризират българина. Любознателен е, но Сатурн го прави скептик и затова иска чрез Любовта да смекчи този свой характер. Всеки народ представлява една добродетел. В Божествения свят българинът представлява твърдостта. Човек трябва да бъде твърд, това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо; твърдостта спада към Божествените чувства на човека.
Френският и
гръцкият
череп си приличат.
А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито – това е упоритостта. От друга страна, центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример за силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство.
към текста >>
5.
12) Всемирното Бяло Братство
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички римляни знаеха
гръцки
, тогава Бялото Братство бе в Гърция.
Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото. Гърците всъщност завладяха Рим.
Всички римляни знаеха
гръцки
, тогава Бялото Братство бе в Гърция.
Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там. Но когато Бялото Братство се дигна оттам, Ерусалим падна. Бялото Братство се дигна също така и от Гърция и затова сега тя е отпаднала Да знаете само колко е велик Божественият план! Идеите на Бялото Братство ще се приемат.
към текста >>
6.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на
гръцкия
бог Хермес и на египетския бог Тот.
пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц.
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на
гръцкия
бог Хермес и на египетския бог Тот.
Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
към текста >>
47. Язон – на
гръцки
език означава лечител.
„Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.) 46. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 4-5, стр. 90.
47. Язон – на
гръцки
език означава лечител.
48. Херакъл (гр.) – името му означава прославен чрез Хера. 49. Хеспериди (гр.) – името означава дъщери на Запада. 50. Лета (гр.) – името означава забрава. 51. Циклоп (гр.) – името означава кръглоок. 52. Стикс (гр.) – името означава отвратителната.
към текста >>
Хр.) –
древногръцки
философ, ученик на Платон.
4, стр 106. 57. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр.
Хр.) –
древногръцки
философ, ученик на Платон.
В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр.
към текста >>
Хр.) –
древногръцки
философ, ученик на Сократ.
В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр.
Хр.) –
древногръцки
философ, ученик на Сократ.
Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката. 60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет.
към текста >>
7.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
- Боян Боев (1883 – 1963)
Думата произлиза от
гръцките
думи теле – далече, и кинезис – движение.
Когато телепатичният опит се осъществява между два града или даже между две държави, очевидно хиперестезия е изключена. Обаче понякога хиперестезията на метагнома е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в отдалечена стая, затова при изследванията се взема под внимание и тази негова особеност. Телепатични опити са правени при всички контролни мерки с положителни резултати от Тишнер, Василевски, Синклер и др. Може да се каже, че телепатията е вече научно установена. Що е телекинеза?
Думата произлиза от
гръцките
думи теле – далече, и кинезис – движение.
Сензитивът движи предмети на известно разстояние от себе си. Близко до този вид явление е и левитацията, т.е. издигането на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето.
към текста >>
8.
15. За красотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отворете един
старогръцки
речник и ще видите, че думите „красота", „природа" или „вселена" са синоними.
Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр. Красотата в цялата природа е за възпитанието на човечеството. Природата е красота.
Отворете един
старогръцки
речник и ще видите, че думите „красота", „природа" или „вселена" са синоними.
Думата „космос" означава и цвете. Ние казваме козметични средства, пак от същия корен на думата „красота"". Така, когато всеки ден влизаме в контакт с красотата, ние можем да дойдем до любовта, до съвършенството.
към текста >>
9.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен
гръцки
храм.
Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас.
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен
гръцки
храм.
Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
към текста >>
10.
За красотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отворете един
старогръцки
речник и ще видите, че думите „красота”, „природа” или „вселена” са синоними.
Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр. Красотата в цялата природа е за възпитанието на човечеството. Природата е красота.
Отворете един
старогръцки
речник и ще видите, че думите „красота”, „природа” или „вселена” са синоними.
Думата „космос” означава и цвете. Ние казваме козметични средства, пак от същия корен на думата „красота"”. Така, когато всеки ден влизаме в контакт с красотата, ние можем да дойдем до любовта, до съвършенството.
към текста >>
11.
Силата на Безграничния
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако отворим един
старогръцки
речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р.
И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон.
Ако отворим един
старогръцки
речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р.
Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари.
към текста >>
12.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Още
древногръцкият
философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа.
Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора.
Още
древногръцкият
философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа.
Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по безспорен начин е, че Платон е прав. Той наистина е видял Земята, като топка, съшита от 12 парчета - един грамаден кристал с 12 стени, всяка една, от които представлява правилен петоъгълник.
към текста >>
13.
70 КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Калугерът владееше много добре
гръцки
и италиански.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА Спомням си посещението на един калугер от Атонския манастир в Света Гора. Той ни разправи чудния начин, по който бе стигнал до Изгрева.
Калугерът владееше много добре
гръцки
и италиански.
И негови преводачи бяха брат Стефан Белев и брат Бертоли. Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим. Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец. Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си.
към текста >>
14.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Някои
гръцки
философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия.
В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата.
Някои
гръцки
философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия.
Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.
към текста >>
Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите
гръцки
богове, които са се съхранили и до днес.
Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия.
Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите
гръцки
богове, които са се съхранили и до днес.
Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво.
към текста >>
15.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Много от древните
гръцки
мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология.
На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив.
Много от древните
гръцки
мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология.
Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс.
към текста >>
Макар и по-блед,
гръцкият
вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология.
Макар и по-блед,
гръцкият
вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
"Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:
към текста >>
16.
МАРС
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Планетата носи сега името на
гръцкия
бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие. При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно. За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от древността (най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него.
Планетата носи сега името на
гръцкия
бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
Последният е дал на тази планета името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби. Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност.
към текста >>
17.
НЕПТУН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нарекли я с името на
древногръцкия
бог на морето Нептун.
Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото.
Нарекли я с името на
древногръцкия
бог на морето Нептун.
Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло.
към текста >>
18.
ПЛУТОН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на
древногръцкия
бог на подземното царство Плутон.
В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди.
Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на
древногръцкия
бог на подземното царство Плутон.
Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хераклит Ефески и другите
гръцки
философи ... стр.263
Кришна и неговото учение ... стр.166 Санхониатон ... стр.200 Орфей и неговото дело ... стр.202 Питагор и неговото дело ... стр.215 Платон и неговото учение ... стр.241
Хераклит Ефески и другите
гръцки
философи ... стр.263
Аполон Тиански ... стр.275 Плутарх ... стр.282 Александрийската школа ... стр.290 Филон Александрийски ... стр.292 Клавдий Птоломей ... стр.295
към текста >>
20.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Много по-верен е
гръцкият
образ, който сравнява душата с една пчела.
Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм.
Много по-верен е
гръцкият
образ, който сравнява душата с една пчела.
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее."
към текста >>
21.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда
гръцки
философи.
И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес.
Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда
гръцки
философи.
От Египет този клон минава в Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н. Този клон имал за задача да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Вторият клон излиза от Египет и преминава към Палестина, за да подготви там условията за идването на Христа.
към текста >>
22.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Плутарх,
гръцки
историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта.
Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен.
И Плутарх,
гръцки
историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта.
Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации.
към текста >>
23.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гръцкият
превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение.
Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука.
Гръцкият
превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение.
Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост.
към текста >>
В
гръцкия
превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света.
Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.
В
гръцкия
превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света.
Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието.
към текста >>
(В
гръцкия
превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях.
По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост.
(В
гръцкия
превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях.
Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.) Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва: - Виждам седемте области, който съдържат видимия и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото- Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове?
към текста >>
Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други
гръцки
философи.
За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес.
Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други
гръцки
философи.
Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината.
към текста >>
24.
САНХОНИАТОН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си
гръцките
мистерии и гръцката митология.
Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня. От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата планета в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина.
Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си
гръцките
мистерии и гръцката митология.
към текста >>
25.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява
гръцкият
народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския.
Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър казва, че творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея.
Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява
гръцкият
народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския.
Над местните божества господствуваха мъжките богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето. Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски език означава Всемирното Същество. Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща.
към текста >>
26.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ
ГРЪЦКИ
ФИЛОСОФИ
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ
ГРЪЦКИ
ФИЛОСОФИ
Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат.
към текста >>
Друг
гръцки
философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
Друг
гръцки
философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа.
Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му.
към текста >>
Не само Хераклит, но и други
гръцки
философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии.
Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот."
Не само Хераклит, но и други
гръцки
философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда.
към текста >>
Сега ще предам няколко мисли от
гръцкия
философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите.
Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха.
Сега ще предам няколко мисли от
гръцкия
философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите.
Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си."
към текста >>
Пиндар, друг
гръцки
философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба.
Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява.
Пиндар, друг
гръцки
философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба.
Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там.
към текста >>
27.
АПОЛОН ТИАНСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на
гръцки
са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето.
Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет.
Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на
гръцки
са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето.
Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх описват историята на Платон по същия начин.
към текста >>
28.
ПЛУТАРХ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг
гръцки
мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх.
ПЛУТАРХ
Друг
гръцки
мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх.
Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен.
към текста >>
Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху
гръцките
мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност.
Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху
гръцките
мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н.
Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността.
към текста >>
29.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такъв е
гръцкият
превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона.
Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
Такъв е
гръцкият
превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона.
Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение.
към текста >>
Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на
гръцки
и после на латински.
И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на
гръцки
и после на латински.
Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>
30.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на
гръцки
, е истинското евангелие на Матея.
Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на
гръцки
, е истинското евангелие на Матея.
Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
към текста >>
31.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Овенът, който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия, и ярецът е царят
гръцки
.
защото видението е за сетните времена. И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на на земята. Но допре се до мене и ме направи да се изправя прав. И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева. Защото в определено време ще бъде свършекът."
„Овенът, който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия, и ярецът е царят
гръцки
.
И големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се строши той и възлязоха четири вместо него, четири царства ще се въздигнат от тоз народ, но не според неговата сила. И в сетните времена на царуването им, когато беззаконията стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар жесток на лице и знаещ ухитрения. И ще стане против началника на началниците, но ще се съкруши без ръка. И реченото видение за денонощията е истинно.
към текста >>
32.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният
гръцки
.
А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата.
Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният
гръцки
.
Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала.
към текста >>
Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от
гръцки
.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки.
Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от
гръцки
.
Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа.
към текста >>
Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от
гръцки
, но всъщност той я превел от латински.
Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки.
Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от
гръцки
, но всъщност той я превел от латински.
Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет.
към текста >>
Но славянският превод на Библията е направен от
гръцки
и той е по- близо до оригинала.
Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество.
Но славянският превод на Библията е направен от
гръцки
и той е по- близо до оригинала.
За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин.
към текста >>
"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при
гръцките
оракули.
Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при
гръцките
оракули.
Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност".
към текста >>
33.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И от този латински превод е направен
гръцкия
, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
И от този латински превод е направен
гръцкия
, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
към текста >>
А
гръцкият
превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него.
В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи.
А
гръцкият
превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него.
Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>
Така че преводите от
гръцки
са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод.
Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него.
Така че преводите от
гръцки
са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод.
В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>
34.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За Лука, който е от
гръцки
произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
За Лука, който е от
гръцки
произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания.
По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква. По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел.
към текста >>
По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил,
гръцки
или римски благородник около 63-та година след Христа.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква.
По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил,
гръцки
или римски благородник около 63-та година след Христа.
Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели. Лука също е написал Деянията на апостолите. Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия лекар.
към текста >>
Обаче Лука, който е бил
гръцки
лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност.
Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет.
Обаче Лука, който е бил
гръцки
лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност.
В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>
Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива
гръцки
духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.
В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството.
Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива
гръцки
духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.
И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>
И
гръцкият
език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен
гръцки
език от епохата на Атина.
Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.
И
гръцкият
език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен
гръцки
език от епохата на Атина.
В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>
В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е
гръцкия
и който е получил гръцко възпитание и образование.
Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина.
В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е
гръцкия
и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>
35.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
гръцкия
град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст.
Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен.
В
гръцкия
град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст.
3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици.
към текста >>
36.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според Емил Бок в
гръцкия
текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията.
Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването.
Според Емил Бок в
гръцкия
текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията.
Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя".
към текста >>
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на
гръцки
значи анотхен, всъщност означава отгоре.
Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят.
Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на
гръцки
значи анотхен, всъщност означава отгоре.
С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".
към текста >>
Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин
гръцки
език.
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса.
Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин
гръцки
език.
Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си.
към текста >>
Думата "блажен" на
гръцки
значи макариос, което означава "изпълнен с Бога".
6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл. 6 cm. 7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението.
Думата "блажен" на
гръцки
значи макариос, което означава "изпълнен с Бога".
А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога". Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените".
към текста >>
37.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези еврейски думи в
гръцкия
текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми".
Тези еврейски думи в
гръцкия
текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра.
към текста >>
38.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в
гръцките
центрове на Мистериите.
А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци.
Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в
гръцките
центрове на Мистериите.
Но това не показва, че Християнството е нямало собствен характер, който да наложи на дотогава съществуващите разбирания за живота. Напротив, то промени из основи живота на тогавашния свят. То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество. Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси.
към текста >>
Чрез майка си той изучил
гръцки
език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство.
И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход.
Чрез майка си той изучил
гръцки
език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство.
Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър.
към текста >>
39.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най- великите
гръцки
философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите.
Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек.
Най- великите
гръцки
философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите.
Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт.
към текста >>
40.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това било написано на еврейски,
гръцки
и латински.
И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст. Писаното гласеше: "Исус Назарянин, юдейският Цар".
Това било написано на еврейски,
гръцки
и латински.
Войниците, които Го разпънали, си разделили дрехите Му, за да се сбъдне Писанието: "Разделиха дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребие... " В този разказ за разпятието са скрити много космични и мистични Тайни. Христос е разпънат между двама разбойници. Разпятието е един космичен процес, който сега се извършва исторически. Още Платон казва, че душата на света е разпъната на кръст.
към текста >>
41.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелист Лука е
гръцки
лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали
Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води.
Евангелист Лука е
гръцки
лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали
под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена.
към текста >>
42.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за
гръцките
мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта.
Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за
гръцките
мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта.
Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия.
към текста >>
43.
4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
На
гръцки
тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей.
В пролога се говори за очевидци и служители на словото. Очевидци или по-право самовидци са тези, които притежават способността за духовно виждане и духовно слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват. А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват непосредствено от духовния свят Словото и стават негови проводници и носители. Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие.
На
гръцки
тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей.
Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре. Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно вдъхновение отгоре и то следва едно духовно устройство.
към текста >>
44.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Думата блажени на
гръцки
значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога".
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки".
Думата блажени на
гръцки
значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога".
Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците. И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата.
към текста >>
45.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Лука, като
гръцки
лекар, е познавал това изкуство.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА Изцеленията, извършени от Христа, играят важна роля в Евангелието на Лука. В Древността лекарите са си служили с магнетичните сили на природата за лекуване.
И Лука, като
гръцки
лекар, е познавал това изкуство.
Лекарят е бил, така да се каже, акумулатор на силите на природата и чрез тях извършвал лекуването на различните болести. Следователно, новото и чудното в изцелителните деяния на Христа не е било в това, че Той е изцелявал, но как е изцелявал. Често се казва: "От Него излезе голяма сила" и "целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше болни" (6;19). Понякога тази сила се нарича по-точно "сила на Господа". Така например, казано е: "И сила от Господа бе с Него да изцелява" (5; 17).
към текста >>
46.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в
гръцкия
текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в
гръцкия
език.
Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в
гръцкия
текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в
гръцкия
език.
В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога".
към текста >>
Там, където в превода е поставена думата "труп", в
гръцкия
текст стои думата "сома", която означава тяло.
Учениците вече питат: Господи, къде? Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам по себе си този превод има известен смисъл, но за случая не изяснява въпроса.
Там, където в превода е поставена думата "труп", в
гръцкия
текст стои думата "сома", която означава тяло.
Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека.
към текста >>
Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в
гръцкия
език отговаря думата "саркс".
Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам по себе си този превод има известен смисъл, но за случая не изяснява въпроса. Там, където в превода е поставена думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която означава тяло.
Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в
гръцкия
език отговаря думата "саркс".
Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас.
към текста >>
47.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в
гръцкия
текст стои думата "паралелименос".
У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието.
Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в
гръцкия
текст стои думата "паралелименос".
А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз.
към текста >>
48.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на
гръцки
значи архее.
Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.
Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на
гръцки
значи архее.
Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение.
към текста >>
Според познавачите на
гръцки
език, това е една от най-силните думи в него.
Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее.
Според познавачите на
гръцки
език, това е една от най-силните думи в него.
Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света.
към текста >>
Тези еврейски думи в
гръцкия
текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми".
Тези еврейски думи в
гръцкия
текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо.
към текста >>
49.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на
гръцки
език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия.
Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на
гръцки
език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски.
Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
към текста >>
Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от
гръцкия
монах Хиеронимус.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст.
Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от
гръцкия
монах Хиеронимус.
Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
към текста >>
Гностическите
гръцки
тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст.
Гностическите
гръцки
тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли.
към текста >>
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на
гръцкия
език.
Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на
гръцкия
език.
В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
към текста >>
Спрямо първичния
гръцки
език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина.
Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
Спрямо първичния
гръцки
език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина.
Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа.
към текста >>
Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до
гръцкия
, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей.
Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до
гръцкия
, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
към текста >>
50.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от
гръцките
области.
Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност.
По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от
гръцките
области.
Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница.
към текста >>
Неговият майчин език трябва да е бил
гръцкият
, както и неговото име, което означава Венец или Корона.
Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области.
Неговият майчин език трябва да е бил
гръцкият
, както и неговото име, което означава Венец или Корона.
Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба.
към текста >>
51.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той носи в себе си и гръцката култура по майка и
гръцкия
език му е бил матерен.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ В апостол Павел се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход.
Той носи в себе си и гръцката култура по майка и
гръцкия
език му е бил матерен.
От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него. И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим. Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят.
към текста >>
В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред
гръцките
философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл.
И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа.
В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред
гръцките
философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл.
Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.
към текста >>
Между легендарните предания за този
гръцки
посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият
гръцки
ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване.
Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл.
Между легендарните предания за този
гръцки
посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият
гръцки
ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване.
За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето.
към текста >>
52.
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тук духовната пълнота на
гръцките
думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите.
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ Писанията на Новия Завет, преди всичко тези на апостол Павел, са написани на един език, който може да се нарече гносисен език на Мистериите. В тях се съдържа един елемент на познание, който така изпълва отделните думи, даже до отделните букви, като че навсякъде той е готов да разкъса съсъда на думите. Свръхсетивната пълнота на мислите във всяка отделна дума е толкова голяма, че създава около думите един вид лъчезарна аура от активно познавателно естество. Стилът на Евангелията не е толкова гносисен в познавателно отношение, както този на Посланията.
И тук духовната пълнота на
гръцките
думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите.
Там пълнотата няма мълниеносната светлина на обедното слънце, а повече почиващата в глъбините светлина на утрото и вечерното слънце, на утринната и вечерната заря. Словесното съдържание и стилът на Евангелията са проникнати повече от един образен елемент, отколкото от един гностично-познавателен елемент. Тук думите са като прозрачни прозорци или кристали, в глъбините на които виждаме да лежат безкрайни съдържания. Когато Посланията, с думите, които ни казват, ни предават определени мисли и идеи, разкриват ни известни страни от Тайното знание, запознават ни с известни окултни закони и принципи, посочват известни методи на работа в следване Пътя на окултното развитие. Но всичко това е дадено до голяма степен забулено, така че само онзи, който е въоръжен с ключа за разчитане на езотерични- те текстове, може да повдигне завесата и да разкрие дълбокия смисъл на казаното.
към текста >>
53.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в
гръцкия
оригинал.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса. Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител.
Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в
гръцкия
оригинал.
Значи, откритото чук е под формата на знаци. Значи, тук не трябва да търсим буквален смисъл, а трябва да търсим по-дълбок такъв зад знаците. Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата. То е едно мистично число, което съдържа в себе си покрай другите Тайни и Тайната на човешката седморна природа. Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр.
към текста >>
54.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и
гръцки
.
Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него Ето Човекът. Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста.
А написаното бе: „Исус Назарянин, юдейският Цар" - на еврейски, латински и
гръцки
.
С това Пилат публично и пред историята признава Христа за Цар на юдеите, за Цар на Посветените, защото той го пише в този смисъл, както видяхме по-горе. Съдът на Ирода е предаден само в Евангелието на Лука. Пилат, като научава, че Исус е от Галилея, и затова е поданик на Ирода, който по това време е бил в Ерусалим, затова Пилат изпраща Исуса при него. „Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое знамение. Обаче Исус не му отговори." /Лука25:8-9/.
към текста >>
55.
ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни
гръцки
философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение.
Силата и енергията се различават от материята само по степента на вибрирането. Същото се отнася до духовните и умствени полета, чиито състояния зависят от вибрациите. Едно правилно разбиране на този Принцип със съответните му формули може много да улесни изучаващия философията на Хермес, за да контролира своите умствени вибрации, а също така и тези на другите. Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци.
Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни
гръцки
философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение.
Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина. Хермесовата доктрина твърди още, че не само всичко е в непрекъснато движение и вибрира, но че и различията между различните прояви на всемирната сила се дължат изцяло на различните скорости и начини на вибриране. И не само това.
към текста >>
56.
ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от
гръцки
корен, означаващ слизане, произхождане, т.е.
Точно това съвпада с древното Херемтично учение, което всякога е идентифицирало Мъжкия принцип на пола с положителното, а Женския — с отрицателното, така наречените положителен и отрицателен полюси на електричеството. Обаче термините положително и отрицателно понякога са погрешно прилагани към някои явления от науката. Думата положително означава нещо съществено и силно в сравнение с отрицателното, което се счита несъществено и слабо. Всъщност така нареченият отрицателен полюс на енергията е полюсът, в който и чрез който се проявяват и създават новите форми на енергията. Няма нищо отрицателно в него и около него.
По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от
гръцки
корен, означаващ слизане, произхождане, т.е.
път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката.
към текста >>
И древните
гръцки
философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес.
Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия.
И древните
гръцки
философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес.
Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.
към текста >>
57.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на
гръцките
Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане.
През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени. От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник.
Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на
гръцките
Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане.
Друг път ще говорим за изгубената орбита. Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата планета с мрачната орбита. Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо.
към текста >>
58.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не се знае точно какъв произход е - според едни е от
гръцки
произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски.
По-голяма част от това, което се говори за манихейството, не отговаря на истината. Според окултната наука Манес е един от великите учители на човечеството, пратеник на Бялото Братство, който е натоварен със специална мисия и задача, която ще разберем от следващото изложение. Пак според окултната наука той се е прераждал многократно в света в различни страни и епохи за да подготви своята мисия и задача. Манес е работел през третия век. За личността му са запазени различни противоречиви данни.
Не се знае точно какъв произход е - според едни е от
гръцки
произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски.
Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност.
към текста >>
Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори -
гръцки
поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни.
Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение.
Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори -
гръцки
поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни.
Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина ОРИГЕН
към текста >>
Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява
гръцкият
му превод.
Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос.
Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява
гръцкият
му превод.
Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие.
към текста >>
Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните
гръцки
преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона.
Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване.
Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните
гръцки
преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона.
Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги.
към текста >>
59.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски,
гръцки
и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ Неоплатонизмът се развива в Александрия под влияние на работите на Филон Александрийски, който изследвал древните свещени писания, като алегорични - зад външния разказ той намирал по-дълбоко съдържание. Същото си личи и в кабали стичната книга "Зофар", откъдето вероятно изхожда.
Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски,
гръцки
и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите.
След Амониус Сакус знаменит неоплатоник е Плотин, роден през 205 година, умрял към 270 година. Той бил ученик на Амониус, а по-късно става ученик на Профирий. Неговото съчинение се счита като продължение на платоновите съчинения. Плотин бил посветен в мистериите. Казват, че бил усвоил науката за чудесата и неговото съчинение е лишено от теургия и езотеризъм, отколкото съчиненията на другите неоплатоници.
към текста >>
60.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те превеждат от
гръцки
на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др.
И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа.
Те превеждат от
гръцки
на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др.
По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций.
към текста >>
След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език,
гръцки
, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители.
В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски.
След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език,
гръцки
, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители.
Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи.
към текста >>
61.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите
гръцки
философи.
Написал е около 66 съчинения: философски - 30, по медицина - 17, по право - 9, по теология - 3, но астрономия — 3, по математика - 2. Ето някои от имената им: "Опровержение на опровержението", написана против Ал-Газали. Това е най-крупното му произведение по философия. Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др. Той прави обширни коментари на Аристотеловите съчинения, на съчиненията на Гален, на произведенията на Платон, Птоломей и др.
Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите
гръцки
философи.
С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа. Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията. Според него там където свършва философията започва теологията и обратно. Той отрича астрологията и въздействието на небесните тела върху земните явления и отрича всички гадателни науки и алхимията.
към текста >>
62.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Превеждат се от санскритски, сирийски, персийски,
гръцки
, и от езиците на всички народи, които са създали нещо.
Това стана под влиянието на Белите братя, които преминаха по това време през Арабия и събудиха духа на този народ. Тези вътрешни сили вдъхновиха тези хора да извършат тези подвизи както в областта на завоеванията, така и в областта на науката, изкуството и философията. След като Багдад става столица на грамадната империя, той става средище както на политическия и стопански живот, така и на духовния и културен живот. Така в 830 година в Багдад се основава университет, наречен Дом на мъдростта. Той е ръководен от умни и мъдри хора и започват да се превеждат научни философски съчинения и всякакви други трудове.
Превеждат се от санскритски, сирийски, персийски,
гръцки
, и от езиците на всички народи, които са създали нещо.
Този институт имал за задача не само да превежда от чужди езици, но и да създаде възможност и условия за създаване на самостоятелно научно и културно творчество. В дома на мъдростта имало школа не само за науките, но и за изкуствата, и на първо място за музиката. През този период се раждат и живеят цяла плеяда гениални и талантливи хора, които със своите трудове дават тласък за развитието на всички науки, изкуства и философия. Тогава се явяват и ред идейни и духовни общества като суфистите, исмаилитите, чистите братя, които имали за център град Басора. За тях говори по-напред.
към текста >>
63.
Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това учение е ядката на учението и на
гръцкия
философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука.
Окултните основи на Богомилството Някои от критиците на Богомилството ги обвиняват, че те учили, че светът е създаден от четири елемента: огън, въздух, вода и земя. Това е вярно, защото това е окултно учение, което стои в основата на астрологията и алхимията и цялата окултна наука, което още един път потвърждава, че богомилите са били едно окултно общество. Според Зигавин, византийски критик на Богомилството, богомилите учели, че Бог създал света от четири елемента — огън, въздух, вода и земя.
Това учение е ядката на учението и на
гръцкия
философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука.
С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел. Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан Дамаскин от осми век и други. Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество. Символичното тълкуване на Писанието
към текста >>
64.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И трите тези Евангелия са били преведени на
гръцки
и получили с течение на времето голяма популярност."
Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие.
И трите тези Евангелия са били преведени на
гръцки
и получили с течение на времето голяма популярност."
/Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България/.
към текста >>
65.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра,
гръцкият
Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата.
Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра,
гръцкият
Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми.
към текста >>
66.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
гръцките
митове е назована като Персефона или Прозерпина.
То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида.
В
гръцките
митове е назована като Персефона или Прозерпина.
Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът.
към текста >>
67.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните
гръцки
скулптори.
71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си.
72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните
гръцки
скулптори.
От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен.
към текста >>
68.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Още по-назад,
гръцките
философи на древността са имали школи на открито, с цел учениците да бъдат под прякото въздействие на природата, Но няма защо да отиваме толкова далеч.
1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. Детето се развива и проявява като единица в зависимост от средата. И естествено е обстановката, всред която се стремим да го поставим, да бъде по-близка до живота на природата — изворът на енергия и сила. Русо постави своя Емил всред природата, като при най-вярна учителка.
Още по-назад,
гръцките
философи на древността са имали школи на открито, с цел учениците да бъдат под прякото въздействие на природата, Но няма защо да отиваме толкова далеч.
Нека хвърлим поглед на живота около нас. Дървета и цветя растат най-добре на открито. Животни и птици живеят най-добре всред природата. А човекът? При голямото си желание за повече култура и цивилизация, най-често се сковава в рамките на различни предразсъдъци и се скрива далеч от природата.
към текста >>
69.
Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на
гръцки
... Вече 8 тома са преведени на английски.
Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във франция да живее, да напредва и да процъфтява! Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие...
Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на
гръцки
... Вече 8 тома са преведени на английски.
Скоро ще излезе 22-рият том. Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души! Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в България, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли. (подпис Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова) 19. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев
към текста >>
70.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния
гръцки
митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство.
Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата.
С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния
гръцки
митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство.
В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон.
към текста >>
71.
5.1 Трудности в школата
- Светозар Няголов ( -2013)
Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или
старогръцки
групи — за свободни разисквания.
Няколко от тях — Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите. Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-председателя Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него. Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада. Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори.
Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или
старогръцки
групи — за свободни разисквания.
Една сутрин Учителя отива на лекция в общия клас, а в салона няма никой. Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка. Учителя вижда Ради, който отивал също в „упанишадата", и го извиква да се върне. Ради влиза в салона при Учителя за беседата. След малко голяма група гузни ученици идват и влизат в салона, който скоро се изпълва, и Учителя започва беседата си.
към текста >>
72.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
- Светозар Няголов ( -2013)
Една сестра, която присъства на разговора, го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителя отговаря, че на никого не пожелава съдбата на
гръцкия
народ.
Най-голяма е групата от балтийските страни, които няколко години наред идват на Изгрева и сформират братство в Латвия. Французите донасят на Учителя много хубава палатка и я построяват срещу неговата. Учителя не пожелава да влезе в нея. Той е поел българската карма и иска французите сами да си решат въпросите на живота. В разговор с чужденците Учителя говори за големите страдания, през които човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи.
Една сестра, която присъства на разговора, го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителя отговаря, че на никого не пожелава съдбата на
гръцкия
народ.
Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро. Обикновено играем паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни.
към текста >>
73.
6.1 Политически събития
- Светозар Няголов ( -2013)
Нашите войски са в Сърбия, а
гръцките
, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София.
На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война.
Нашите войски са в Сърбия, а
гръцките
, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София.
От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесва Учителя. Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс" за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София — Мърфи. Учителя моли Ваучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България.
към текста >>
В разговор Учителя казва: „Докато България я управляват чужди духове —
гръцки
, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ.
Това е цената, която България плати, за да се освободи от буквата „Ф" — Фердинанд. А каква ще бъде цената да се освободим от буквата „Ф" в името на нашата столица София, ще видим в бъдеще. Учителя обяснява: „Понеже българите напуснаха фронта, спряха войната и се върнаха в България, Бог ще ги благослови." След войната един долар струва 150 лева, но през 1919 - 1920 г. има богата зърнена реколта и доларът спада на няколко лева. Финансовото положение на България се стабилизира.
В разговор Учителя казва: „Докато България я управляват чужди духове —
гръцки
, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ.
Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежка карма с гърците и много техни духове са преродени тук? " Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ.
към текста >>
74.
7.49 Райна Калпакчиева
- Светозар Няголов ( -2013)
в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от
гръцки
параход.
Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч.
в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от
гръцки
параход.
Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
към текста >>
Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че
гръцкият
параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
(нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход.
Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че
гръцкият
параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда.
към текста >>
75.
Родопското село Устово
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не стигнало това, но над всичко отгоре
гръцкият
владика наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и дори му помагал.
Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава вдъхновени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години работил и ден, и нощ не за друг, а за тях, които го държали в робство.
Не стигнало това, но над всичко отгоре
гръцкият
владика наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и дори му помагал.
Ще правят, ще струват, но и тоя данък ще трябва да се събере от бедната кесия на народа, защото всеки отказ ще се счита за непокорство както към верските задължения, така и към султанската спогодба. - С нашия ли тежък труд ще напълним султанската хазна? - казваше Константин на людете, които идваха при него за едно и друго. - Да плащат гърците тази тегоба на патриаршията. Стигат ни царските вергии.
към текста >>
76.
Вуйко Йоргаки Зебилев
- Георги Томалевски (1897-1988)
И за живота на семейството, и за хала на устовци му говори, и за
гръцките
берии, па и за сиромашията на тоя край.
Потомък на този род е бил Йоргаки Зебилев2 вуйчо на Константин Дъновски по занаятие бакърджия, който ще видим, че играе значителна роля в живота на младия Константин. * Много мила, много радостна бе срещата на Костантин с вуйко си Йоргаки Зебилев. Не стигна нощта да се наприказват братът и сестрата, вуйкото и племенникът. Почти всички не спяха, а Константин разказа на вуйко си за всичко, което ставаше в село.
И за живота на семейството, и за хала на устовци му говори, и за
гръцките
берии, па и за сиромашията на тоя край.
Разбра Йоргаки как живее народът тук, в тая планина и му дожаля за отворения, просветен и родолюбив младеж. Мина му мисъл, че не бива да го остави тук, макар че родителите му вече са доста стари, с мъка биха се отделили от него, при все че имаха и друга челяд. Премина нощта. Спаха на пресекулки. Всеки размишляваше за нещо, а на утринта вуйко Йоргаки се обърна към Константина и му рече направо:
към текста >>
77.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Гръцкият
елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен.
Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ.
Гръцкият
елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен.
Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село. Започна да учи бакърджийски занаят.
към текста >>
Между книгите на стария хаджия имаше и
гръцки
, и други, написани със славянската кирилица.
Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден.
Между книгите на стария хаджия имаше и
гръцки
, и други, написани със славянската кирилица.
Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания. Веднъж Тодор донесе един нагънат на няколко ката дебел лист, който приличаше повече на кожа, отколкото на хартия. Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама.
към текста >>
Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между
гръцките
чорбаджии има такива, които не обичат българите.
Буквите му бяха написани с черно, а заглавието на всяка нова строфа - с карминено червена боя. Разгънаха момчетата този пергамент и зачетоха. Тодор също разбираше славянобългарското писмо, но Константин, който го знаеше още от Устово, го разумяваше по-добре от другите двама. Петър като че съвсем не искаше да го разчита. Беше неделен ден, когато младежите бяха кацнали високо над варовиците и бяха намерили на една малка полянка сенчесто дърво.
Седнаха те под него и се разприказваха за живота на варненци, като не пропускаха да кажат, че между
гръцките
чорбаджии има такива, които не обичат българите.
Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат към хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни занаятчии или аргати. - Ние сме само да плащаме вергии3 - обади се Белю Пинин. Нас няма кой да ни защити, гърците си имат патрика в Цариград, който се е разбрал със султанските пазачи на хазната и затова тежките берии4 се падат на нас. С нашите пари, които те пращат в Цариград, поддържат приятелството между патриката и големците. - Пък може и със самия султан - добави Петър.
към текста >>
Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че
гръцките
попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа.
Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че
гръцките
попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара?
към текста >>
78.
На път в морето
- Георги Томалевски (1897-1988)
В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там
гръцкият
патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра. „Никто же бо нас себе живет, и никто же себе умирает. Я ще бо живем Господеви живем; Господеви умираем. Убо живем, я ще умираем Господни е сни." И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя.
В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там
гръцкият
патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
към текста >>
79.
Изпитанието. Бурята.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както митничарите и разните пазачи по брега, така и шарещите гемийки на турски и
гръцки
рибари прикриха гемията на Леонис и тя не се разпозна между другите гемии и малки корабчета в голямото пристанище.
Изпитанието. Бурята. Хитрият Леонис с помощта на свои приятели, каквито имаше по всички пристанища, успя да прекара гемията със своите пътници през всички митарства. Разбира се, за това помогнаха и череците1 от алтъните, които младите хора бяха успяли да скътат за тези решителни дни.
Както митничарите и разните пазачи по брега, така и шарещите гемийки на турски и
гръцки
рибари прикриха гемията на Леонис и тя не се разпозна между другите гемии и малки корабчета в голямото пристанище.
Какво ли не могат да постигнат умелите, безстрашни, а при това много хитри моряци. В Цариград открай време живеят много българи. Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество. Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви.
към текста >>
От пристан на пристан с
гръцкия
и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море.
по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка.
От пристан на пристан с
гръцкия
и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море.
Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър. Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел.
към текста >>
80.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
- Георги Томалевски (1897-1988)
Върху народността е стъпил турският крак, а върху нашата вяра - тукашният
гръцки
патрика.
Ти не ме познаваш, но няма да сгрешиш, ако приемеш моя съвет. И аз съм с тия люде, които са много загрижени за нашите работи, за народните, искам да кажа. Имам си имот - земя и дом. Мога да преживея добре живота си. И турците не ме закачат, защото на тях не съм сторил зло, но може ли да е спокойна душата ми, като гледам как тънем в мрак и как отпада и народността, и вярата?
Върху народността е стъпил турският крак, а върху нашата вяра - тукашният
гръцки
патрика.
Поспря за минутка човекът - поразмисли се и някак с благ тон продължи. - Да не мислиш, че съм тръгнал по търговия, за печалба. Не такава мисъл ме доведе в Цариград. На тебе мога да ти доверя всичко. Ти ми се понрави още в първата минута.
към текста >>
- А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски,
гръцки
и румънски.
- Наприказвахме се - отвърна Константин. - Разправи ми човекът за всичко. - Не само му разправих - обади се сухичкото старче, но съм сигурен, че работата ще стане. - Дано! - отвърна чорбаджи Атанас.
- А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски,
гръцки
и румънски.
През онова мурабе1 , което водеха турците с руснаците, той беше като преводач на руските войски. Те без него не можеха да се справят. Казвам ти, да знаеш с какъв човек имаш работа. Докато се прибираше в своя хан, Константин все мислеше за това, което чу от тези люде. Та нали и той говореше в Устово за тези неща?
към текста >>
81.
Село Хатърджа
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тук в продължение на две години младият Атанас изучава основно
гръцкия
език.
Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов приятел.
Тук в продължение на две години младият Атанас изучава основно
гръцкия
език.
Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица.
към текста >>
Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и
гръцките
духовници.
на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове.
Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и
гръцките
духовници.
Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките.
към текста >>
А как ще отговори той на
гръцките
духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това?
Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи.
А как ще отговори той на
гръцките
духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това?
Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото.
към текста >>
Така той работеше усърдно, изучаваше църковния ред по книги, които чорбаджи Атанас му носеше, превеждаше му ги от
гръцки
, като му подхвърляше, че един ден и в църквата ще служи.
След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото. Така през 1847 г. той става първият български учител не само в село Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това село било първо в околията.
Така той работеше усърдно, изучаваше църковния ред по книги, които чорбаджи Атанас му носеше, превеждаше му ги от
гръцки
, като му подхвърляше, че един ден и в църквата ще служи.
Често Константин дочуваше разговори между чорбаджи Атанас и посетители, които все още бяха плахи за идеите и размаха на първенеца от Хатърджа. - Как ще позволят от митрополията във Варна ние да градиме черква? - казваше гостенинът. - Кой ще ги пита! - отговаряше рязко Атанас.
към текста >>
Необходимо било сега да се получи разрешение от
гръцкия
владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата.
Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище.
Необходимо било сега да се получи разрешение от
гръцкия
владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата.
И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г. се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият владика Порфирий. Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх.
към текста >>
се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и
гръцкият
владика Порфирий.
Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г.
се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и
гръцкият
владика Порфирий.
Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх. Д-во, кн. 4, 1910 г., стр. 11, забележка 3.
към текста >>
82.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
- Георги Томалевски (1897-1988)
Варна, който се считал за сигурен и безспорен
гръцки
център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас". Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр.
Варна, който се считал за сигурен и безспорен
гръцки
център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В.
към текста >>
Гръцките
и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш.
Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
Гръцките
и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш.
Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г.
към текста >>
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на
гръцкия
владика Порфирий.
Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия.
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на
гръцкия
владика Порфирий.
Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци.
към текста >>
След дълго настояване от страна на Рачински
гръцкия
митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул.
Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език.
След дълго настояване от страна на Рачински
гръцкия
митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул.
Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г. Бил избран съботния ден, тъй като са разчитали на заетостта на гражданите и се е смятало, че няма да има голямо посещение в църквата. За голяма изненада обаче на гръцкия владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г.
към текста >>
За голяма изненада обаче на
гръцкия
владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи.
За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул. Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г. Бил избран съботния ден, тъй като са разчитали на заетостта на гражданите и се е смятало, че няма да има голямо посещение в църквата.
За голяма изненада обаче на
гръцкия
владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи.
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г. със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на убития в руско-турската война от 1828-1929 г. генерал Воронцов се построява в дома на руския консул параклис, където се е служило на черковнославянски." След смъртта на Варненския гръцки митрополит Порфирий към 1864 г.
към текста >>
След смъртта на Варненския
гръцки
митрополит Порфирий към 1864 г.
За голяма изненада обаче на гръцкия владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г. със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на убития в руско-турската война от 1828-1929 г. генерал Воронцов се построява в дома на руския консул параклис, където се е служило на черковнославянски."
След смъртта на Варненския
гръцки
митрополит Порфирий към 1864 г.
свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа. През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил".
към текста >>
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият
гръцки
владика Йоаким.
свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа. През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил".
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият
гръцки
владика Йоаким.
Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.
към текста >>
Гръцкият
варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири.
За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български".
Гръцкият
варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири.
С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
към текста >>
Варненският
гръцки
владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи.
архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла.
Варненският
гръцки
владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи.
С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос.
към текста >>
Докато българи и гърци се черкували общо в
гръцките
църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр.
варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна.
Докато българи и гърци се черкували общо в
гръцките
църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр.
също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго.
към текста >>
също така се извършвали от
гръцки
свещеници.
Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр.
също така се извършвали от
гръцки
свещеници.
Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост.
към текста >>
83.
Момчето Петър
- Георги Томалевски (1897-1988)
Гръцките
духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби.
Гръцките
духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник.
Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена.
към текста >>
Защо
гръцките
свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език?
Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето?
Защо
гръцките
свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език?
Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години.
към текста >>
84.
Учителят за себе си
- Георги Томалевски (1897-1988)
Едно време
гръцките
владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата.
Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията любов. Дайте ми съчиненията на някои поети, които не познавам. Като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Също мога да кажа и за философите.
Едно време
гръцките
владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата.
Сега шестнадесет синодални старци разискват за изключването ми от църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа?
към текста >>
85.
Видението
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
На
старогръцки
думата риба се чете: "Христос победи!
Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание.
На
старогръцки
думата риба се чете: "Христос победи!
" — Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни. — Ти ще му кажеш: "Аз слизам от Горе.
към текста >>
86.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия
древногръцки
философ Платон (427-347 г.
Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия. Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр.
преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия
древногръцки
философ Платон (427-347 г.
пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е.
към текста >>
87.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
- Константин Златев
В християнството основно понятие е "църква" (от
гръцкия
термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род).
Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат."
В християнството основно понятие е "църква" (от
гръцкия
термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род).
В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква".
към текста >>
В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на
гръцкия
първоизточник.
От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род).
В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на
гръцкия
първоизточник.
И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>
Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на
гръцки
език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр.
3. Ангелология и демонология а) учение за ангелите За същества, населяващи духовния свят, говорят всички световни религии. В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото.
Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на
гръцки
език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр.
- "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср.
към текста >>
88.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият
гръцки
писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият
гръцки
писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>
89.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
- Константин Златев
Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време
гръцките
владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата.
Затова не говоря за себе си, че съм голямо величие." Естествено е действително великият да е и безподобно скромен... Но величието в Духа не означава да спестяваш на по- малките си братя и сестри някои горчиви истини. Това е и причината той нерядко да предпочита да бъде безпощадно прям, вместо да премълчи неудобни за слушателите му разсъждения: "Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията." За опита на православните владици от Св.
Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време
гръцките
владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата.
Сега 16 синодални старци разискват за изключването ми от Църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа?
към текста >>
90.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров
- Крум Въжаров (1908- 1991)
По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по
гръцки
език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София.
По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по
гръцки
език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
към текста >>
Владее английски, говори френски и знае малко
гръцки
и руски.
Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет. Няколко семестъра учи и английска филология. Завършва педагогика през 1939 г.
Владее английски, говори френски и знае малко
гръцки
и руски.
Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци. Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него. Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети. Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка.
към текста >>
91.
Първи думи към един странен свят
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гръцки
философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия.
С тази легенда той е показал съдбата на малката група хора от Великата Първа раса в Атлантида - Авел, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат - Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката за Звездния мир - Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ“. Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет.
Гръцки
философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия.
Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен.
към текста >>
92.
Елементи на астрологията
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Макар и блед,
гръцкият
вариант дава представа за размера на тази катастрофа.
Той е намерил бърз и ефективен начин за изследване орбитите на небесните образувания, а за тези късове открил, че орбитите им се пресичат в една точка на съзвездието ДЕВА, което му е дало правото и пълното основание да приеме, че тези късове не са нищо друго, освен парчета от разрушена Планета, разрушаването на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“. За разрушаването на тази Планета, за тази катастрофа от древността великите вавилонски звездобройци са оставили една чудна легенда, която, ако чете човек сега, остава с впечатлението, че се описва някакъв чудовищен атомен взрив. Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини.
Макар и блед,
гръцкият
вариант дава представа за размера на тази катастрофа.
Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс.
към текста >>
93.
Марс
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Много от
гръцките
учени философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената.
Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова негово влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме, естеството на силовите течения на дадено Небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите днес и в древността (най-вече създателят на астрономията и Астрологията Саабей Бен Аадес) са доказали. Първо, защо тази Планета носи сега името Марс - бог на войната. Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което са научили от вавилонските скрижали, оставени от учениците на Саабей.
Много от
гръцките
учени философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената.
Саабей е дал на тази Планета, както вече отбелязахме, името „Зил - Батуни“, което ще рече човек, който воюва и граби. Гърците са дали на тази Планета името на техния бог на войната - Марс. Най-доброто определение на понятието „война“ е дал Бисмарк: „Войната е добре организиран в голям мащаб грабеж.“ Защо именно силовите течения (влиянията) на Марс са сега неблагоприятни? След разрушението на Фаетон, която е попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце, Марс едва е избегнал разрушението, заедно с планетата Плутон. Така че от всички Планети Марс най-много е пострадал: Черното слънце му е разтеглило много орбитата, както вече отбелязахме, ограбило му водата и въздуха.
към текста >>
94.
Плутон
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази Планета учените единодушно нарекли с името на
древногръцкия
бог от подземното царство -Плутон.
По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в орбитите на планетите Уран и Нептун, в началото на 1905 година той стига до извода за съществуването на неизвестна Планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази Планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене и едва в 1929 година са били създадени такива. На младия по това време асистент по астрономия Клайд Т о м б о е е била възложена задачата систематично да проучва и фотографира през дълги интервали от по две-три денонощия определения от Лоуел участък от Небесната сфера, където е трябвало да се намира неизвестната Планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди -търсената Планета.
Тази Планета учените единодушно нарекли с името на
древногръцкия
бог от подземното царство -Плутон.
Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници. От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел. който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса).
към текста >>
95.
Един общочовешки език
- Сава Калименов (1901 - 1990)
А и в по-ново време, — где са латинския,
старогръцкия
, санскритския, старославянския и т.
Най-многото, което съвременните есперантисти желаят, то е общото признаване, разпространяване и употреба на Есперанто като международен спомагателен език. Най-многото, което привържениците на известен национален език желаят, то е същото нещо за своя любим език. Всички тe гледат на националните езици като на нещо безсмъртно и неизменно. За тях националните езици са някаква неприкосновена светиня, някакъв идол. Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ?
А и в по-ново време, — где са латинския,
старогръцкия
, санскритския, старославянския и т.
н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ? Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински, старогръцки, санскритски. В това не може да има никакво съмнение, обаче въпросът, който иде след това, е: кой ще ги замести?
към текста >>
Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински,
старогръцки
, санскритски.
Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ? А и в по-ново време, — где са латинския, старогръцкия, санскритския, старославянския и т. н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ?
Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински,
старогръцки
, санскритски.
В това не може да има никакво съмнение, обаче въпросът, който иде след това, е: кой ще ги замести? Кой ще замени съвременните национални езици, когато тe остареят и починат от своята естествена и неизбежна смърт? Дали това ще бъдат други такива, подобни на тях езици, противоположни едни на други, верни наследници на своите предци в борбата и съревнованието помежду си? . . . Или пък, според идеала на сегашните есперантисти, ще имаме, покрай националните езици и един всеобщо признат и разпространен международен спомагателен език ?
към текста >>
96.
Пеперуди
- Георги Радев (1900–1940)
Учените - ентомолози са назовали с хубави имена —
гръцки
и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край.
Учените - ентомолози са назовали с хубави имена —
гръцки
и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове. Това наистина е очевидно, и без гръколатински имена. Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>
97.
Нещо из историята на хиромантията
- Георги Радев (1900–1940)
Ала едва от древно-
гръцки
времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията.
Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
Ала едва от древно-
гръцки
времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията.
При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство.
към текста >>
98.
Две оси в главата на човека
- Георги Радев (1900–1940)
До този възглед именитият
гръцки
философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път.
Две оси в главата на човека Формата на главата винаги е привличала погледа на хората като физиогномичен обект. Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност.
До този възглед именитият
гръцки
философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път.
Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
към текста >>
Гръцкият
философ се спира и върху формата на челото.
Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Гръцкият
философ се спира и върху формата на челото.
Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н.
към текста >>
99.
Когато говорим за Петър Дънов...
- Атанас Славов
Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу
гръцкия
език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание.
Окастрете „чуждите“ вери от националния ствол и на всеки пет български граждани ще възпитате един враг. Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи.
Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу
гръцкия
език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание.
Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт.
към текста >>
Литургията от
гръцки
премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс).
Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи. Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание.
Литургията от
гръцки
премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс).
Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум.
към текста >>
100.
И така ...
- Атанас Славов
Православни българи обезлюдяват
гръцки
области, за да откраднат кокал от мощите на св.
И така... И така... минали са осем-деветстотин години, откак паплачта на Европа, извисена с кръстовете на щитовете си, коли жени и деца в името на Христа - Учителя, който учи, че дори застрашен не трябва да убиваш и че любовта ще спаси света. Минали са шест-седемстотин години, откак латински говорящите пълчища на папа Инокентий избиват набожното, сродно население на латинска Южна Франция, защото - макар и набожно и сродно - не било набожно по правилния начин.
Православни българи обезлюдяват
гръцки
области, за да откраднат кокал от мощите на св.
Димитър и като го занесат в Търново, да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя, докато православни гърци рисуват икони, в които св. Димитър на кон ръга, ръга, ръга с копие българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя. Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука.
към текста >>
НАГОРЕ
