НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
89
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на
гръцките
олимпиади.
Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин.
Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на
гръцките
олимпиади.
И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др.
към текста >>
2.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в
гръцките
села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в
гръцките
села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св.
към текста >>
3.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
На
старогръцки
език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства").
„Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ?
На
старогръцки
език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства").
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
към текста >>
4.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
За тия лемурийци до нас са достигнали само
гръцките
легенди под формата на приказки и песни за Циклопите.
Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си.
За тия лемурийци до нас са достигнали само
гръцките
легенди под формата на приказки и песни за Циклопите.
В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби. За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията.
към текста >>
Платон предава разказа за някой си египетски жрец и
гръцкия
мъдрец Солон.
Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее".
Платон предава разказа за някой си египетски жрец и
гръцкия
мъдрец Солон.
Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е.
към текста >>
„Една трета от този език, казва той, е чисто
гръцки
език".
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан.
„Една трета от този език, казва той, е чисто
гръцки
език".
Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука. По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките.
към текста >>
5.
Един Иван – Дядо Благо
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Гръцките
философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването.
Гръцките
философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота.
към текста >>
6.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Гръцките
учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса.
Гръцките
учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3].
към текста >>
7.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и
гръцки
места на мистериите.
След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени".
В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и
гръцки
места на мистериите.
Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр.
към текста >>
8.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на
гръцки
език), той е изучавал в Америка медицина и философия.
Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни.
Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на
гръцки
език), той е изучавал в Америка медицина и философия.
Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове.
към текста >>
9.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от
гръцки
и само някои от тях са съставени от богомили.
На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството).
Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от
гръцки
и само някои от тях са съставени от богомили.
А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф.
към текста >>
10.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те все още са пленници на плоския ум на
гръцкия
философ.
В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия.
Те все още са пленници на плоския ум на
гръцкия
философ.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един.
към текста >>
11.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато
гръцкият
законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Когато
гръцкият
законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света.
Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида.
към текста >>
Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните
гръцки
мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр.
Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската.
Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните
гръцки
мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр.
„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа.
към текста >>
Гръцките
митове имат дълбока окултна основа.
Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа.
Гръцките
митове имат дълбока окултна основа.
Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в.
към текста >>
12.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Много от видните
гръцки
философи са белязани от този тип. Гарван.
Йоханес Порта казва, че хора от този тип имат почти всякога отворена уста и са крайно недружелюбни, брутални, ненаситни. Редфилд вижда у този тип и ред положителни черти – те биват много пожертвувателни. И не напразно християнският символ на жертвата е агнето. Той намира, че този тип е силно застъпен в разните му вариации у гърците. В старото гръцко изкуство и архитектура преобладават много елементи, присъщи на овена.
Много от видните
гръцки
философи са белязани от този тип. Гарван.
Хората от този тип веднага правят впечатление с широкия, гърбав и заострен, досущ без ноздри, нос. Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен.
към текста >>
13.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия
гръцки
философ и държавник Солон.
Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина.
Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия
гръцки
философ и държавник Солон.
Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато.
към текста >>
14.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Учените ентомолози са назовали с хубави имена -
гръцки
и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край.
Учените ентомолози са назовали с хубави имена -
гръцки
и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>
15.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Според някои учени индийските Веди са били основата даже на
гръцките
школи.
Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там.
Според някои учени индийските Веди са били основата даже на
гръцките
школи.
С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете. Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на Александър Велики с Думите: „Изучаване, достойно за вниманието на един издигнат" и Интересуващ се ум".
към текста >>
16.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Достатъчно е само да споменем за "демона" на Сократ (демон на
старогръцки
значи дух).
Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити. Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените сетива, той нарича ясновидство. Последните, казва той, могат да възприемат предмети и сбития, които са отдалечени от нас по пространство и време. За тези способности у човека се е говорило още в най-древни времена.
Достатъчно е само да споменем за "демона" на Сократ (демон на
старогръцки
значи дух).
И в кореспонденцията на Лайбниц се споменава за ясновидката Розалия фон Асебург от Люнебург (Германия). Може да се мисли, че ясновидската способност у такива лица е илюзия или халюцинация и че изобщо има чисто субективен характер. Обаче има много начини, чрез които е удостоверена напълно обективната стойност на техните възприятия и се изключва всяко допущане на илюзия и халюцинация. Напр. когато се поднасяло на Розалия затворено писмо с въпроси, тя отговаряла със сигурност на тия въпроси, без да отваря писмото. Някой би могъл да допусне обяснението на ясновидството чрез телепатия, т.е.
към текста >>
17.
РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII -
гръцки
, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос.
Тези, които ядат и пият много имат силно задебелен носен връх. „Човек се познава по върха на носа", казва с право народната поговорка. Носът, изобщо, ни разкрива характера, особеностите на човека и духовния импулс и сила. Ето и нещо по-специално за развитието на формата на носа. На приложената сравнителна таблица фиг.
I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII -
гръцки
, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос.
Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII).
към текста >>
Немският, английският и
гръцкият
нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII).
I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще.
Немският, английският и
гръцкият
нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII).
Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове.
към текста >>
Гръцкият
нос (фиг.
Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове.
Гръцкият
нос (фиг.
VII) е прав и в основата си. Това говори за голямото чувство за формата на нещата, а също и за голямата индивидуалност на хората, които го притежават. Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата. Те са обичали изяществото. Носовете фиг.
към текста >>
18.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-
гръцките
- митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти.
Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе.
Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-
гръцките
- митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови", ние засега ще отминем и митовете и астрологичните факти.
Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук, на земята и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действа само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили.
към текста >>
19.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен
гръцки
храм.
Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас.
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен
гръцки
храм.
Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
към текста >>
20.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ала едва от древно-
гръцки
времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията.
Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.
Ала едва от древно-
гръцки
времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията.
При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство.
към текста >>
21.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
До този възглед именитият
гръцки
философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Формата на главата винаги е привличала погледа на хората като физиогномичен обект. Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност.
До този възглед именитият
гръцки
философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път.
Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
към текста >>
Гръцкият
философ се спира и върху формата на челото.
Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Гръцкият
философ се спира и върху формата на челото.
Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни!
към текста >>
22.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Но той четеше и
гръцки
, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер.
Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае.
Но той четеше и
гръцки
, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер.
Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални
гръцки
термини във философията.
Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици.
Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални
гръцки
термини във философията.
А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното.
към текста >>
24.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на
гръцките
астрономи при обясняване движението на планетите около земята.
По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души.
Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на
гръцките
астрономи при обясняване движението на планетите около земята.
Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет.
към текста >>
25.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите
гръцки
астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за слънцето и преди всичко факта - че слънцето е център на нашата планетна система, а не земята.
Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло. Птоломеевото слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център земята.
Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите
гръцки
астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за слънцето и преди всичко факта - че слънцето е център на нашата планетна система, а не земята.
С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са. знаели, нито че слънцето е звезда, нито че е център на слънчевата система. Те не са. знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на земята, я изчисляват на 2,00 000,000,000,000,000 000,000 000, т.е два октилиона и 200 септилиона тона) Те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси. нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и
гръцки
шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли.
Въпросът, обаче, за свързване на буквите при писането, трябва да се разгледа специално. Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли. Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан.
Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и
гръцки
шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли.
Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление.
към текста >>
27.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Превод от
старогръцки
, 1939 г.
Плутарх и Питагор за музиката Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката : "Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г. "Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство", 1939 г. "За музиката" от Плутарх.
Превод от
старогръцки
, 1939 г.
"Питагор и учението му за хармония на сферите. Хармония и число. Философско-музикална студия," 1939 г. Тия книги са ценни не само за оня, който изучава историята на музиката, но и за всеки, който се интересува за културния развой на човечеството. Книгите на Андреев са богати с фактически материал и говорят за добросъвестно изучаване на самите източници: оригиналните произведения на разни древни и нови автори по въпросите, които засяга.
към текста >>
28.
Списанието PDF
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
височина, никак не отстъпва на
гръцкия
Олимп.
Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м.
височина, никак не отстъпва на
гръцкия
Олимп.
Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
към текста >>
29.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на
гръцкия
идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение.
Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло.
Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на
гръцкия
идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение.
Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило.
към текста >>
30.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един
гръцки
философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял".
ФИЗИКО-МЕТАФИЗИЧНОТО В МЕДИЦИНАТА D-r J. St. (По едноименната статия на Д-р Buttersack в сп. „Hypokrates", 1937 г.) „Малцина са ония, които са схванали смисъла на нещата и същевременно са дейни; смисълът разширява, но възпира; дейността съживява, но ограничава". Гьоте.
Един
гръцки
философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял".
И действително, непримиримостта във възгледите на учените винаги потвърждава това. Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото. В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния. От бездната между физиката и метафизиката познаваме много малко. Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно.
към текста >>
31.
КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един прочут
гръцки
майстор довършвал едно здание.
Там всяко нещо е на мястото си. Противоречия и смущения няма в нея. Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат. Ако това би могло да стане, то ще донесе най-големите нещастия на земята. За изяснение на тази мисъл, ще приведем един пример.
Един прочут
гръцки
майстор довършвал едно здание.
Като работил на покрива, по невнимание паднал и си счупил двата крака. Започнал той да протестира, че светът не е направен добре и се обърнал с молба към Зевс, да отмени закона, да направи така, че хората да не си чупят краката. Зевс послушал молбата и отменил закона. Оздравили краката на майстора и той отишъл да довърши работата си. Качил се на сградата и започнал да удря с теслата, да забива гвоздеи.
към текста >>
32.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От думите разбрах, че това е
гръцки
.
В дома си отглеждахме Калиопа, едно момиче сираче от Драма, от гръцка народност. От нейните думи се разбираше, че майка й се казва Маламади. Аз мислех, че тя е същинската й майка. Една вечер аз си седя и пиша писмо до сестра си. Както пишех, ръката ми с български букви написа думи на непознат мен език.
От думите разбрах, че това е
гръцки
.
Уплаших се и престанах да пиша. Казах това на мъжа си. Той каза: Имам един войник Теохар, който знае гръцки. Той дойде и преведе писмото: „Милостива госпожо, вие спасихте детето. То беше умирающо.
към текста >>
Той каза: Имам един войник Теохар, който знае
гръцки
.
Една вечер аз си седя и пиша писмо до сестра си. Както пишех, ръката ми с български букви написа думи на непознат мен език. От думите разбрах, че това е гръцки. Уплаших се и престанах да пиша. Казах това на мъжа си.
Той каза: Имам един войник Теохар, който знае
гръцки
.
Той дойде и преведе писмото: „Милостива госпожо, вие спасихте детето. То беше умирающо. Аз съм ви много благодарна. Майката на Калиопа, Марионка, тази, която я е родила. Аз попитах Калиопа: „Как се казва майка ти?
към текста >>
33.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на
гръцки
се нарича, както е известно, Уранос.
върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на
гръцки
се нарича, както е известно, Уранос.
Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S.
към текста >>
34.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на
гръцки
освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота.
Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост. За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св.
Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на
гръцки
освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота.
в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота. Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
на
гръцки
: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх".
събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes. „Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е.
на
гръцки
: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх".
Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III. И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.
към текста >>
36.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните
гръцки
философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света.
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините?
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните
гръцки
философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света.
В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
към текста >>
37.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на
гръцки
има според коментатора тоя смисъл).
4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50).
Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на
гръцки
има според коментатора тоя смисъл).
И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г.
към текста >>
38.
И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е.
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Епиктет, виден
гръцки
философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби.
Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше.
Епиктет, виден
гръцки
философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби.
Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш.
към текста >>
39.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на
гръцкия
, щото една трета може да се нарече чист
старогръцки
.
На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина.
Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на
гръцкия
, щото една трета може да се нарече чист
старогръцки
.
По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб.
към текста >>
40.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с
гръцкия
мъдрец Солон.
А някъде се забелязва бавно издигане на земната повърхнина. Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно. Днес географията и геологията постепенно потвърждават тия окултни истини.
Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с
гръцкия
мъдрец Солон.
Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414. Доставя се от редакцията.
към текста >>
41.
СТИХОВЕ - S.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На младини приел всецяло учението на именития
старогръцки
философ Ферекид от Сирос.
Самос (585 — 500 г. до Хр.). Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа.
На младини приел всецяло учението на именития
старогръцки
философ Ферекид от Сирос.
Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис.
към текста >>
42.
Брой 3-4 -1993г.
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Етимологичното тълкувание на думата “паневритмия*’, състояща се от три
гръцки
корена, е следното: ПАН - означава Космичното, всеобщото.
Жизнената сила, вложена в нея е един своеобразен мост между народите. Свидетели сме, как в наше време тя действително помага да се установят красивите отношения на хармония и братство между хората. Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. АРЖЕНТИНА ЩО Е ПАНЕВРИТМИЯ Учителят определя Паневритмията като “наука за хармоничните и съзнателни движения, основани на законите на живата природа" и добавяйки, че тя е “ритмична проява на Божественото Начало във вселената.
Етимологичното тълкувание на думата “паневритмия*’, състояща се от три
гръцки
корена, е следното: ПАН - означава Космичното, всеобщото.
Учителят свързва този положителен, мъжки елемент с Универсалния Принцип на Любовта като Създател. ЕВ - означава висшето, онова, от което произхожда всичко. Този женски елемент се свързва с Първичната Субстанция. Това е Принципа на Любовта като Приемател, Съхранител на живота. РИТМИЯ - означава онова, което тече във времето.
към текста >>
43.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От тук, както ще видим, водят началото си
гръцките
мистерии.
Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник.
От тук, както ще видим, водят началото си
гръцките
мистерии.
Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2.
към текста >>
44.
Минчо Сотиров (1875-1954)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски,
гръцки
, турски и арабски.
Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много.
Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски,
гръцки
, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше.
към текста >>
45.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Естествено, и у англичаните има понякога нещо от
гръцкия
темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо?
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност.
Естествено, и у англичаните има понякога нещо от
гръцкия
темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо?
Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
към текста >>
46.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от
гръцките
колонии в Италия.
Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие.
След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от
гръцките
колонии в Италия.
Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен.
към текста >>
47.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На
гръцки
думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска.
На
гръцки
думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети. Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята близост със земята. Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части.
към текста >>
дума която на
гръцки
произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество.
Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат.
дума която на
гръцки
произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество.
Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети. Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята близост със земята. Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части. В корена на всеки пръст, на дланта, се намира едно възвишение или хълм. Всеки хълм е свързан с планетата, от която получава благоприятно или гибелно влияние в зависимост от неговото устройство и от другите знаци на ръката.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с
гръцкият
философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин.
Меродавното за новото време е Любовта. Ще кажат някои, че са разбрали любовта. Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов.
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с
гръцкият
философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин.
Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият
Гръцки
живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние.
„Човекът дреме, обществото дреме и даже Божеството дреме.“ (Отче наш — 71 стр.) Това е Изтока. Първото пробуждане на Духа виждаме в Гърция. „Познай себе си! “ От външния свят почва стремление към вътрешния свят. Имаме вече чувство на свободата — съзнание още на.
Абсолютното превъзходство на съдбата, влиянието на оракула показва, че целият
Гръцки
живот, макар че в сравнение с изтока е твърде одухотворен, още е в природно състояние.
Процесът на индивидуализиране продължава в Рим. Стремлението към независимост и свобода на индивида, постулат в древния свят, никога не бе постигнато. Целият период на древността е падение на човека, потъване на Духа в материята, инволюция. (следва) П. Г. Пампоров Лъчи от „Изгрева“ (продължение от бр.
към текста >>
Такива типове са тъй наречените „
гръцки
“.
Тук ще го разгледаме с няколко думи. Качествата на тоя „мост“, съчетани с главните качества на носа (според формата му) ще дадат в резултат окончателните и съществени качества на човека, разбира се при условия, че ще се вземе във внимание и челото и брадата, па и очертанието на цялата глава. Инак ще имаме само частични оценки, които може да са верни в случая, но в общото се засилват или намаляват, съответно това. в какво съотношение са с околното (чело, бра да, бузи, очи, вежди, уши, форма на главата и пр.) Случаите за моста са най различни, но ще вземем като типични само няколко: 1) Моста е прав т. е. челото минава направо в нос, слива се.
Такива типове са тъй наречените „
гръцки
“.
В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите. Когато линията на носа следва почти линия та на челото — имаме меки хора на естетиката на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти. (А) Но ако носа, отскача (Б) на-вън — имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата и то поне два пъти в стената — чак тогава се съгласяват, че е стена, в не врата При първия удар допускат, че само така им се струва .
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гръцките
художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.
Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса.
Гръцките
художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.
Какво е сега вашето предназначение? 50-60 години ще живеете на земята и след това ще се върнете. Къде ще отидете? Никой не знае. Човек вярва, че ще отиде в онзи свят.
към текста >>
51.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Модерната философия върви по пътя посочен от великите
гръцки
мислители .
О, колко, колко, дарове незнайни Спотайвате в свещена глъбина 1 В. С. Н. Същинският човек (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 419 — 421) Даваме няколко цитата от книгата „Въведение във философията“ от професора по философия в берлинския университет Фр. Паулсен.
„Модерната философия върви по пътя посочен от великите
гръцки
мислители .
. . Тя започва при Декарта със силно изостряне на дуализма: душа и тяло — две съвсем различни форми на действителното: тялото същност, чието единствено определение е протяжността; душата — същност, единственото определение на която е мисленето, или съзнанието. . . . Негативната страна на механическата физика и физиология е чисто спиритуалистическата философия: ако на органическите процеси не може да се гледа като на резултат от дейността на душата, то трябва да се приеме, че и мисленето не може да се обясни с помощта на физиологически процеси. Едно движение произвежда друго движение, но то никога не може да произведе един съзнателен процес; тогава то би трябвало да се изгуби в него т. е.
към текста >>
63) „От времето на
гръцките
философи чак до ден днешен, философията — т. е.
Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр.
63) „От времето на
гръцките
философи чак до ден днешен, философията — т. е.
универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност. Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм. Аз съм убеден, че философията в този си стремеж да направи духовното универсално, космично - следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата . . .“ (стр.
към текста >>
52.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Черепът на съвременния французин прилича много на
гръцкия
череп.
За всяко нещо има особена линия, и ако човек може да чете, по тези линии той ще прочете написаното върху човека, ще го познае. Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело, от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не е духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората от разните нации, ще видите грамадната разлика между тях.
Черепът на съвременния французин прилича много на
гръцкия
череп.
Черепът на славянина пък прилича на този на евреина. В известно отношение си приличат, но някъде се различават. Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши.
към текста >>
Преди години един
гръцки
параход пътуваше от Бургас до Балчик.
Черепът на славянина пък прилича на този на евреина. В известно отношение си приличат, но някъде се различават. Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши.
Преди години един
гръцки
параход пътуваше от Бургас до Балчик.
Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
към текста >>
53.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сократ, един от видните
гръцки
философи, е бил метач, той отлично мел
гръцките
улици.
Той е работил и в най-малкото семенце. Та, според новите идеи в света, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов. Не считайте, че една работа е по-благородна от друга. Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека.
Сократ, един от видните
гръцки
философи, е бил метач, той отлично мел
гръцките
улици.
Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят.
към текста >>
54.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
________________________ *) Съставна дума от
гръцки
произход: мразя и ново.
Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена.
________________________ *) Съставна дума от
гръцки
произход: мразя и ново.
РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало. Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият свят умира, а на негово място се ражда новият свят. Преди 2000 год. на земята дойде Христос и даде на хората новия Закон на Любовта. До Христа, човечеството не познаваше любовта.
към текста >>
55.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и
Гръцкия
Архипелаг.
За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.
Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и
Гръцкия
Архипелаг.
Градове: Дъблин, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр. Близнаци - страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франсиско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай. Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др.
към текста >>
56.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
гръцките
мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина.
И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида.
В
гръцките
мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина.
Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът.
към текста >>
57.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преведе от
старогръцки
Андрей Андреев.
Андреев, гимназиален учител в гр. Ямбол: Питагор и учението му за хармонията за сферите. Хармония и число. Философско музикална стадия. За музиката, от Плутарх.
Преведе от
старогръцки
Андрей Андреев.
Миг и музика, от Орфей до Фауст. Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство. Даскал Ради. Ив. Колесов.
към текста >>
58.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от
гръцкия
поет Ибик (средата на VI в.
Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство. В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша. ... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и Дарбата божия да пей му отнели, на лира да свири.
Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от
гръцкия
поет Ибик (средата на VI в.
до Хр.). Към това време се явяват творби, които се приписват нему. Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант.
към текста >>
За Орфей говорят почти всички стари
гръцки
и римски писатели.
Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант. Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”. посветена нему.
За Орфей говорят почти всички стари
гръцки
и римски писатели.
И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец. Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и умовете на древността. Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала-Азия, по Стриговски, е повлиян от Орфей. Умното дете напредвало бързо.
към текста >>
59.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
височина, никак не отстъпва на
гръцкия
Олимп.
Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м.
височина, никак не отстъпва на
гръцкия
Олимп.
Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
към текста >>
60.
-
Колкото за крал Георги II
гръцки
, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали.
Темата с доминирана от един кръст, образуван от две основни опозиции: Марс с Юпитер и Уран със Сатурн. Ако няма помощ отвън, можем да очакваме най-лошото“. . . И тия предсказания се сбъднаха. . .
Колкото за крал Георги II
гръцки
, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали.
В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“ из в. „Радио-свят“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте.
към текста >>
61.
-
Къси данни дават за него
старогръцките
мислители Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций.
Велика милост, велико благо, велика сила в ръцете на човека! Прераждането е мощен лост за изграждане щастието, благоденствието, напредъка и съвършенството на човека и на човечеството. С. Калименов ПИТАГОР Истинският образ на Питагор е твърде загадъчен за нас. Времето е наслоило върху него всевъзможни краски, рязко го е преобразил. Ще се потрудим, обаче, да обрисуваме истинския лик на тоя изключителен античен мъдрец.
Къси данни дават за него
старогръцките
мислители Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций.
Според тях разцветът на философа се отнася към 60 олимпиада (540 г. пр. Хр.) Тогава той дошъл в Италия. Бил съвременник но първия философ от йонийската школа, природоизпитателя Талес от Милет. Народът го нарекъл Питагор (Pyth-agoras), защото предсказанията му били правдиви като на Аполон Питийски. Пръв употребил името „философ“, което значи „мъдролюбец“, вместо тогавашното „софос“ т.
към текста >>
Станал първо поклонник на именития
старогръцки
философ Фекид.
Това е сторил от скромност. Не се знае точно месторождението му. Вероятно е от о-в Самос. Неговият баща е бил грънчар. Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал.
Станал първо поклонник на именития
старогръцки
философ Фекид.
Тяхната дружба била пословична по предаността си. След смъртта на непрежалимия си просветител, Питагор прекарал известно време в Самос при владетеля Хермодам. Увлечен от научен устрем, той тръгнал де странства. Искал да проучи и строя, естеството на човешките общества. Обходил Египет, черпил дълбоки знания от жреците, притежатели на много всестранни знания.
към текста >>
Пръв от
гръцките
учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета.
Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано.
Пръв от
гръцките
учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета.
Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята.
към текста >>
62.
-
Изследователите ги наричат галактони (на
старогръцки
- млечен път).
По-рано астрономите са мислили, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път. Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал. един подобен отделен свят за себе си. Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път.
Изследователите ги наричат галактони (на
старогръцки
- млечен път).
Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват, съотношения и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“. Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони. Безбройните теле скопични фотографии на Хавардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони“. Оня космон, който се намира най-близо до нас, е отдалечен над 10 милиона светлинни години.
към текста >>
63.
-
На младини е поклонник на именития
старогръцки
философ Ферекид от Сирос.
Питагор е от о. Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх).
На младини е поклонник на именития
старогръцки
философ Ферекид от Сирос.
Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър.
към текста >>
64.
-
Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от
старогръцки
: А. А.
(из неделната беседа „Блажени кротките“ – 23 ноември 1941 г.) – текстът не се разчита Към (стих.) – Д Антонова. Извор (стих.) – Д Антонова. Прости, но велики истини – Л. Лулчев Власт и наредби – М. Стоицев Мъдрост и съдба – М.
Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от
старогръцки
: А. А.
– текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света. Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
към текста >>
65.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на
гръцкия
представител.
— III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“. — IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I.
В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на
гръцкия
представител.
— I. У нас — Действията и фалитът на българските политически партии 21. Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22.
към текста >>
Оригиналът на старо-
гръцки
език. II.
Кронщром и II. Необикновено духовно развитие. 12. Важна печатна погрешка - (може да се прочетат в приложеният pdf) Година 3, Брой 7 (март 1924 г.) 1. Политическо преустройство — Цел и условия — Основният закон. 2. Златните думи на Питагоровите ученици: I.
Оригиналът на старо-
гръцки
език. II.
Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на
гръцкия
представител.
— III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“. — IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I.
В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на
гръцкия
представител.
— I. У нас — Действията и фалитът на българските политически партии 21. Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22.
към текста >>
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните
старогръцки
и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други.
Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи.
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните
старогръцки
и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други.
В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
към текста >>
От
гръцките
астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл.
Птоломей се базирал пък върху съчиненията на Хермеса, първия египетски астролог, живял преди Мойсей. В Персия във времето на Дария живял астрологът Жамасп, когото наричали мъдрецът. Той бил съветник и приятел на цар Дария. Казват, че той чрез астрологически пресмятания предсказал появяването на Исуса и Мохамеда. Той предсказал също, че щяла да пропадне персийската религия,която се основавала на магията.
От
гръцките
астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл.
Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“. Астрологът Нигидий Фугул, приятел на Цицерона, при рождението на Октавия предрекъл, че той щял да стане владетел на света. Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните народи. Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно.
към текста >>
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на
гръцкия
народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“.
Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват.
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на
гръцкия
народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от
гръцки
φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от
гръцки
φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени.
Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували.
към текста >>
--------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към
гръцкия
произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.
Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва.
--------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към
гръцкия
произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.
Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Гръцкият
философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни.
Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример.
Гръцкият
философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни.
За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда.
към текста >>
Неговите мисли били съвсем други, както на
гръцките
философи.
Те вярват, че учението им е по-старо и по-добро от християнското. Те са строги вегетарианци, не употребяват никак месо. (Как е умрял?) — Той не бил разпънат на кръст както Христа. Духовниците се стараели да го надхитрят, и най-после той попаднал в ръцете на враговете си и изгубил живота си поради измяна. Той не е живял в библейски или апостолски дух.
Неговите мисли били съвсем други, както на
гръцките
философи.
Това е религията на един мъдър интелект. В нея има малко място за чудеса. (Разум и натурализъм като при унитарците). До известна степен той вярвал в безсмъртието на душата, но не до действителните консеквенции на християните. Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си.
към текста >>
Правилата, от които
гръцките
артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон.
Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония.
Правилата, от които
гръцките
артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон.
Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
към текста >>
Защото при всичкото си дипломатическо изкуство,
гръцкият
държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“.
Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети.
Защото при всичкото си дипломатическо изкуство,
гръцкият
държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“.
И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните,
гръцки
или друг некой език.
Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език.
Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните,
гръцки
или друг некой език.
Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?).
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги
гръцки
, П.
в десц. Духът е пълен с фантазия, устойчив и от време на време мислещ, фантазиращ. в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел .
Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги
гръцки
, П.
Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност.
към текста >>
Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на
гръцките
и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало.
Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия.
Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на
гръцките
и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало.
И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма. След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му. Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим. Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога.
към текста >>
Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните
гръцки
философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим.
Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма. След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му.
Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните
гръцки
философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим.
Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е.
към текста >>
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на
гръцкия
лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос.
победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн.
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на
гръцкия
лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос.
Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият
гръцки
философ, живял в пития век преди Христа.
ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44). От тука следва, че силни, крехки и извити нокти у човека, когато освен това са и дебели, означават решително приближаване към животинския характер и, следователно, са един лош признак в психическо отношение. Освен тези съвсем общи признаци за значението на формата на ръката, които са от неблагоприятно естество, понеже сочат на подобие с животинските органи, ние в предшестващите глави споменахме множество признаци за различни душевни способности, качества на характера и прояви на чувство. Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми.
Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият
гръцки
философ, живял в пития век преди Христа.
Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности. След него редица велики мислители от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея. Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“. В това съчинение е изложена една система за основните форми на ръката, която система с малки изменения отговаря на по-пълната система на Арпантини. За забелязване е, че съчинението на професор Карус застъпва гледището на учения лекар, и затова отхвърля всички наблюдения и теории на лица, които не принадлежат към медицинското съсловие.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Туй движение се нарича кариокинисис, от
гръцките
думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение.
Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния.
Туй движение се нарича кариокинисис, от
гръцките
думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение.
Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои.
към текста >>
На
гръцки
се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек.
Марс е бог на борбата, бог на силата. В библията Марс се символизира чрез дявола. Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр. Марс поставя свой отпечатък върху своите деца, за да ги отличава. В хороскопа Марс представлява по старите братя, а в женски хороскоп — съпругът.
На
гръцки
се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек.
Бележката му е Г., боята му червена (тъмната Марсово-червена). Диаметърът му е 5000 мили., когато диаметърът на земята е 7,926 мили. Обиколката му през 12 те знака = 20 месеца средно. Гъстотата на Марс е 0.45. Марс има две Луни.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те условно се означават с
гръцките
букви α, β и γ.
Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък. В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи.
Те условно се означават с
гръцките
букви α, β и γ.
α — са лъчи, които слабо проникват през веществото; силното магнитно поле малко ги отклонява. β — са лъчи, които проникват повече, отколкото предидущите; магнитното поле ги отклонява леко на противоположната страна на отклонението на α-лъчи. γ — са лъчи, които не се отклоняват от магнитното поле; те са аналогични на х (α ?)-лъчи. Химическите свойства на радия са твърде интересни. Например: с него кислородът се превръща в озон, водата — във водороден окис; под влиянието на еманацията на радия, водородът и кислородът образуват вода; Предполага се, че тия реакции стават от α-лъчи.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Гръцките
духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки.
Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра.
Гръцките
духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки.
Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи.
към текста >>
Гръцките
и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха.
Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква.
Гръцките
и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха.
Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора.
към текста >>
С падането на
гръцкия
духовен монархизъм в 1858 г.
Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора.
С падането на
гръцкия
духовен монархизъм в 1858 г.
и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата. Избраните и облечени във власт от църквата, ръководят я, управляват я, съдят я. Разбира се, че миряните не отиваха да извършват литургия, да венчават, да опяват. Това се оставаше пак на духовниците — владици и свещеници.
към текста >>
Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария,
гръцкия
път. Екзарх.
Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия. Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх.
Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария,
гръцкия
път. Екзарх.
Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
към текста >>
Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на
гръцки
„антиномии“ (противоречия), т. е.
______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на уважаемия автор. Четците ни сами ще могат да оценят обективността и правотата на тия негови възгледи. Редакцията. Последната дума на материята Когато се говори за немощта на много умове, това значи да се вижда само едната страна на нещата· Между това, кавред има страни повече от една. В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси.
Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на
гръцки
„антиномии“ (противоречия), т. е.
двете страни, допъващи се една с друга, двете блюда на едни везни, едната от които е, морално, правдата, а другата, интелектуално, истината. На всякъде има дуализъм, а не монизъм: активно и пасивно, дух и материя, управник и управлявани, учител и ученици, началник и подчинени, и единият не измества другия, а го допълва, за да произвежда, както мъжът и жената се допълват един другиго, за да произведат детето. От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени. Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не!
към текста >>
като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на
гръцки
, движено от електричеството.
И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е.
като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на
гръцки
, движено от електричеството.
Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила?
към текста >>
Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до
гръцкия
профил, до типичния човек — Аполона?
От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват?
Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до
гръцкия
профил, до типичния човек — Аполона?
Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина.
към текста >>
Принципът му се намира в
гръцките
алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни.
Принципът му се намира в
гръцките
алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6).
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в
гръцките
алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие.
АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело.
Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в
гръцките
алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие.
Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мотото към втория том е един цитат из
гръцкия
философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном.
Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането.
Мотото към втория том е един цитат из
гръцкия
философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном.
„Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло. „Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт. Божественият глас, който не е престанал да се чува в мен през целия ми живот, днес мълчи, и аз не съм защитен против вашите обвинения. Това показва, че каквото и да стане с мене, то е едно благо., „Аз ще понеса участта, на която вие ме осъдихте, но неправдата и безчестието ще останат свързани с паметта на моите съдии.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Орфей, основателят на
гръцките
мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
Орфей, основателят на
гръцките
мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена.
към текста >>
което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на
Гръцкия
Логос.
Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на
Гръцкия
Логос.
Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“.
към текста >>
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия
гръцки
певец Орфей.
. . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия
гръцки
певец Орфей.
И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
към текста >>
* * * Когато изследваме въжделенията на
гръцките
мистични дружества, намираме странни наподобявания с тия в наше време.
Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове. Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа. Митологията със обоготворяването на престъпленията и пороците хвърляше в отчаяние умовете, въодушевени със известно благородство на чувствата.
* * * Когато изследваме въжделенията на
гръцките
мистични дружества, намираме странни наподобявания с тия в наше време.
Ревнители на една нова вяра, техните жадни за мистерии привърженици са отдали живота си, за да ги разяснят. Безсмъртието се е представлявало там под формата на последователно преселване на душите, особено у орфиците и питагорейците. И те, както много духовни хора в сегашно време, са били вегетарианци. Влиянието им от книжовно гледище е било едно от най-сложните. Химните, песните, свещените речи, Кратерите и Пеплосите, били породени от мистицизма.
към текста >>
Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на
гръцкия
народ.
Химните, песните, свещените речи, Кратерите и Пеплосите, били породени от мистицизма. Отхранените и вдъхновявани от тия тенденции поети и мислители са безбройни. Нека припомним, между другите, съчиненията, които са възхвалявали Платона, Херодота и Аристофана, както и многобройните орфически поеми. Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр.
Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на
гръцкия
народ.
Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения.
към текста >>
Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на
гръцкия
гений.
Отхранените и вдъхновявани от тия тенденции поети и мислители са безбройни. Нека припомним, между другите, съчиненията, които са възхвалявали Платона, Херодота и Аристофана, както и многобройните орфически поеми. Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ.
Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на
гръцкия
гений.
Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време.
към текста >>
Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е
гръцкия
кръст с равни части.
Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст. Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят.
Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е
гръцкия
кръст с равни части.
По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на
гръцки
ατμος, пара) и пр.
От де иде тази дума? Какво значи тя? Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения. Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства. Как се представлява знанието за душата на човешкия ум?
Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на
гръцки
ατμος, пара) и пр.
подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски,
гръцки
, келтски и пр.
са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр.
Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски,
гръцки
, келтски и пр.
Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (
гръцки
и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа — триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа — триъгълникът на Мария.
Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. „Кордите, чрез своите вибрации — казва Saint-Yves d'AIveydre в своя Archeometre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de l’antiquite, reforme synthetique de tous les arts contemporains) — като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните с причината, а другите — ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които с точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответства точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра“.
Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (
гръцки
и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа — триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа — триъгълникът на Мария.
Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория — формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърждава и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Оригиналът на старо-
гръцки
език. II.
Списанието в PDF Година 3, Брой 7 (март 1924 г.) 1. Политическо преустройство — Цел и условия — Основният закон. 2. Златните думи на Питагоровите ученици: I.
Оригиналът на старо-
гръцки
език. II.
Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W.
към текста >>
*· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на
гръцки
може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела.
Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.
*· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на
гръцки
може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела.
Очистване Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб. От другите прави приятел този, който е отличен по добродетел. Отстъпвай с кротки думи и с полезни дела. Не мрази приятеля си заради малка грешка, за да си силен. Защото Силата обитава близо до Нуждата.
към текста >>
Превел от
старогръцки
език: П.
От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар. Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.
Превел от
старогръцки
език: П.
Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български.
към текста >>
Сведенията за живота на тоя
гръцки
философ, окултист, кабалист, астроном, математик и пр.
Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение. Това свидетелстват Диоген, Филодем, Плутарх, Порфир и мн. др. Той само е говорил на своите ученици, като е разкривал знанията за устройството на вселената и законите, по които тя се управлява. Пръв Аристотел е написал един трактат За питагорейците, в който е изложил всичко онова, което е било необходимо да се знае от неговите съвременници. Почти всички по-подирни автори са внесли свои субективни възгледи в книгите, които са се появили през делата александрийска епоха под името на Питагора.
Сведенията за живота на тоя
гръцки
философ, окултист, кабалист, астроном, математик и пр.
са твърде оскъдни. Това е една тайнствена личност, за която всички негови биографи говорят само с догадки и с големи резерви. Най-разпространеното мнение, което удостоверява фактите, е, че Питагор, син на Мнезарха, е бил роден в остров Самос в началото на шестия век преди Христа, между 592 и 572 год. По-точно не може да се определи датата на рождението му, но някой под- държат, че годината е 569 преди Христа. Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае.
към текста >>
А според един
гръцки
стар тълкувател, Хиероклес, тия стихове, които съдържат учението на цялото свещено братство на питагорейците, са били четени от тях, съгласно един закон, всяка заран след събуждане от сън и всяка вечер преди лягане.
Школата му, обаче, не е изчезнала съвършено: след клането в Кротон, тя е била реорганизирана и е съществувала още дълго време, тъй като уверяват, че учението на Питагора е било проповядвано още 250 години от многобройните негови ученици. Един от тия ученици Лизис, , който се спасил от смърт, избягал в Гърция и там се заел да продължи делото на Питагора. Той е именно, който рецитирал Златните думи или стихове на Питагоровите ученици, тъй както са ги чули от устата на самия Питагор. Както обяснява един от коментаторите, Фабър д’Оливе, древните са имали навик да сравняват със златото всичко онова, което считали чисто, красиво и без недостатъци. Така, с думите златния век те са разбирали века на добродетелите и щастието, а с думите златните думи или стихове на Питагора — стиховете, в които е вложено най-чистото учение.
А според един
гръцки
стар тълкувател, Хиероклес, тия стихове, които съдържат учението на цялото свещено братство на питагорейците, са били четени от тях, съгласно един закон, всяка заран след събуждане от сън и всяка вечер преди лягане.
Това се потвърждава и от много пасажи на Цицерона, Хорация, Сенека и други достоверни автори. Питагор според една стара гравюра. Старогръцкият текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год. под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г.
към текста >>
Старогръцкият
текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год.
Както обяснява един от коментаторите, Фабър д’Оливе, древните са имали навик да сравняват със златото всичко онова, което считали чисто, красиво и без недостатъци. Така, с думите златния век те са разбирали века на добродетелите и щастието, а с думите златните думи или стихове на Питагора — стиховете, в които е вложено най-чистото учение. А според един гръцки стар тълкувател, Хиероклес, тия стихове, които съдържат учението на цялото свещено братство на питагорейците, са били четени от тях, съгласно един закон, всяка заран след събуждане от сън и всяка вечер преди лягане. Това се потвърждава и от много пасажи на Цицерона, Хорация, Сенека и други достоверни автори. Питагор според една стара гравюра.
Старогръцкият
текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год.
под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края.
към текста >>
2)
Гръцки
философ, роден в Александрия (Египет).
— тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина.
2)
Гръцки
философ, роден в Александрия (Египет).
3) L’Archeometre de Saint—Yves: Avant propos, p. 9. Камил Фламарион астроном и психист Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. VI) Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват независимото й съществуване от материалния организъм Предчувствия. Откровения. Предвещания. Усещания насъне.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дори
гръцките
думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии.
Дори
гръцките
думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние.
към текста >>
Лицето и изразя ваше най-чист
гръцки
тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия.
Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси.
Лицето и изразя ваше най-чист
гръцки
тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия.
Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна. — Седнете и не бойте се от нищо — каза той. — Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек.
към текста >>
оригинала им на
старогръцки
език с точния им превод на български в кн.
От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж.
оригинала им на
старогръцки
език с точния им превод на български в кн.
VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
към текста >>
Преди около една година един
гръцки
офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т.
Д , живуща в София и известна със своите духовни дарби, да я запита за бъдещето си. Последната й отговорила: „ти ще прекъснеш учението си по причина на болест, а след това ще има смъртен случай в семейството ви“. Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала.
Преди около една година един
гръцки
офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т.
Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина.
към текста >>
На връщането си в отечеството си,
гръцкият
офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави.
На връщането си в отечеството си,
гръцкият
офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му учители в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни
гръцки
философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци.
Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна. Пределите на Мала-Азия са се оказали тесни за неговия активен и борчески дух.
Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му учители в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни
гръцки
философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци.
Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък. (Следва) ______________________________ 1) Измежду съчиненията, посветени специално върху живота и дейността на Павла, можем да цитираме следните: 1. Фарара, Живот и трудове на ап. Павел. 2. Инокенти, Св.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
1 представлява тип на здание в
гръцки
стил.
Кривите линии можем да получим като превърнем дължината, съответна на даден тон, в диаметър на окръжност. Формата може да изразява не само акорд, но едновременно и една дума, защото числата отговарят не само на известни тонове, но и на известни звукове от човешкия говор (гласни и съгласни). Това може да се приложи както за общата форма на едно здание, така и за орнаментите, фреските, рисунките по витрини, килими, мебели, в керамиката, при паметници, платове, дантели, в облеклото, металическите предмети, бижутерството и пр. Има голямо поле за създаване на безкрайно видове форми. Фиг.1 Фиг.
1 представлява тип на здание в
гръцки
стил.
Нулите показват изходните точки, от които ще се броят разстоянията. Числото, поставено при нотата отгоре в дясно (подобно на степенен показалец), показва броя на нотата, броейки по еталона отгоре на долу. Напр., в ляво долу има сол4. Това показва, че ще броим чисто сол по еталона отгоре надолу. В еталона срещу сол е числото 18,000 (броим разстоянието от основата на еталона — нулата — до дадения тон).
към текста >>
Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски,
гръцки
, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят.
Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение.
Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски,
гръцки
, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят.
Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А може ли от български или
гръцки
владика или поп да очакваш да ти каже истината и то по отношение на ония, които са разбулвали невежеството и изваждали на яве покварата на официалното духовенство, за да види народът на какви вълци в Овча кожа е оставил своето душеспасителство?
Тия фалшиви схващания са намерили место по-после и в официалния синодик на царя Борила, дето се казва, че поп Богомил бил възприел манихейската ерес и затова той и неговите ученици: Михаил, Теодор, Добри, Стефан, Васили, Петър и др. се проклинат и анатемосват.1). Същите схващания са преминали впоследствие и във всички учебници по българска история, на които са се учили до сега толкова български поколения. Така е останало в наследство от миналото, благодарение мракът, който е хвърляло българското духовенство върху историческите истини, понятието, че богомилството било ерес, а следов., и неговото учение било еретическо. На тая въдица са се хванали и българските историци, та със своите учебници и други книги и статии са внесли това заблуждение в училищата.
А може ли от български или
гръцки
владика или поп да очакваш да ти каже истината и то по отношение на ония, които са разбулвали невежеството и изваждали на яве покварата на официалното духовенство, за да види народът на какви вълци в Овча кожа е оставил своето душеспасителство?
Може ли да се очаква нещо добро от такива заслепени хора, които са продали съвестта си за неколко сребърника, като, напр., авторът на следните редове, които намираме в брой 8 от 21. II. 1925 г. на „Църковен Вестник“: „религиозен анархизъм насаждат безброй плъзнали из България неозаконени наследници на некогашните богомили: те устно и писмено (с листчета, брошурки и книжки) своеобразно и неправилно, без църковна санкция (?! ! — Б.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Гръцките
гледища за безсмъртието, от М.
Летопис год. I, кн. VIII.) 2) Тоя сборник съдържа: 1. Увод от лорд Ърнле; 2. Египетските схващания за безсмъртието, от сър Флайндърс Петри, професор по египтология в лондонския университет; 3.
Гръцките
гледища за безсмъртието, от М.
Корнфорд, от Тринити-коледж в Кембридж; 4. Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6.
към текста >>
Пише се на
гръцки
и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“.
За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим).
Пише се на
гръцки
и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“.
Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две
гръцки
букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения.
Наистина, ако запитат някого „какво значи а? “ отговорът навярно ще бъде: „не значи нищо“. Тя е първата буква на азбуката. Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се.
А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две
гръцки
букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения.
Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н.
към текста >>
Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато
гръцките
и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата.
Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи.
Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато
гръцките
и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата.
По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т.
към текста >>
По тоя начин на
гръцки
звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н.
“ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата.
По тоя начин на
гръцки
звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н.
На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове.
към текста >>
Така са били именувани не само еврейските и
гръцките
букви.
Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват.
Така са били именувани не само еврейските и
гръцките
букви.
В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с
гръцкия
храм и готическата катедрала.
Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии. Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“.
В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с
гръцкия
храм и готическата катедрала.
Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог.
към текста >>
Фасадата на
гръцкия
храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света.
В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии. Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“. В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала.
Фасадата на
гръцкия
храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света.
Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала.
към текста >>
Гръцкият
храм се е считал за жилище на някой бог.
В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала. Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма.
Гръцкият
храм се е считал за жилище на някой бог.
Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите.
към текста >>
Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на
гръцкия
с християнския храм.
Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота.
Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на
гръцкия
с християнския храм.
В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него.
към текста >>
То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и
гръцките
мистерии.
Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици.
То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и
гръцките
мистерии.
За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад. Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето. Религиозната и философска възвишеност на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на
Гръцкия
Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите.
Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните народи според тяхната степен на цивилизация. Нашите религиозни въпроси биха предизвикали едно чувство на състрадание в древния посветен, неспособен да допусне, че разумни хора могат да игнорират съединението на култовете в една и съща религия. Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство. Само Израилтяните притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата. От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит.
Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на
Гръцкия
Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите.
Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата. От кого и как са вдъхновени те?
към текста >>
Ще спомена, че от тези тайни произлезе най-удивителното изкуство —
гръцкият
театър.
Това съставляваше основата в тайните на Орфей. Според една символическа легенда, а може би и реална, се разказва, че Орфей е имал участта да умре удушен от Вакханките, тъй както Диониси е бил разпокъсан на парчета от Титаните. Умиращ, Орфей е бил убеден, че Гърция ще живее от неговото вдъхновение. Неговата отрязана глава, отвлечена от водите на реката, с неговата трептяща лира, е наистина символ на неговото дело. Периодическите празненства на Етру̀ските, в които се ознаменували тайните, съставлявали от само себе си оная драматическа представа, от която бяха изпитали Епоптите1) в тяхното откровение.
Ще спомена, че от тези тайни произлезе най-удивителното изкуство —
гръцкият
театър.
И наистина, поетът Теспи си турил за цел да представи на публиката Бога всред един хор от сатири, който е отговарял на неговите ритмически строфи. Този негов опит е имал колосален успех. Друг един поет, Сузарион, се опитал, обаче, да представи комичната страна на митът. По този начин едновременно биде създадена трагедията и комедията. Мойсей говори за разума, проповядва само един Бог и създаде Библията — идол за невежите и откровение за просветените.
към текста >>
НАГОРЕ
