Търсене в текстове за 'Гръцки'

В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч".
Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят).
към текста >>

6. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език.
Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство. През 869 година Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли?
към текста >>

замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замяна на гръцкия език със старославянски език.
Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо. Извършва се „Преложение книг", т.е. замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замяна на гръцкия език със старославянски език. Започва Златният век на славяно - българската култура.
към текста >>

7. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За Гърция бе казал: „На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ." На една екскурзия на Витоша, в него ден се честваше рождената дата на престолонаследника Симеон II.
За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За Гърция бе казал: „На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ." На една екскурзия на Витоша, в него ден се честваше рождената дата на престолонаследника Симеон II. Аз попитах Учителя, дали има някаква връзка между онази златна епоха на цар Борис I и цар Симеон I, свързана с приемането на християнството, българската писменост и развитието на старобългарската култура, както и идването на тези две личности днес като Борис III и синът му Симеон през времето на Учителя. Той ми отговори следното: „Това са същите преродени духове. Днешният Борис III е същият дух и прероден Борис I, който навремето прие християнството и прие писмеността на Кирил и Методий. Но тогава, тогавашният Борис I послуша Бога, който му се яви, изпълни Волята Му и сполучи за себе си и за българския народ. Той жертва първородния си син и го ослепи, и го махна от престола, и го хвърли в тъмница, и го жертва, така както навремето Аврам жертва първородния си син пред лицето на Бога.
към текста >>

8. ІІІ.123. Биографични бележки

Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено.
Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език.
към текста >>

9. 3.47. Симеон Радев

НЕСТОР ИЛИЕВ

При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик.
47. Симеон Радев Нашият български общественик, историк, литератор Симеон Радев дълги години, почти през целия трудов стаж е бил посланик в почти всички големи столици в света. Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр. Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон. „Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем".
към текста >>

Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик?
47. Симеон Радев Нашият български общественик, историк, литератор Симеон Радев дълги години, почти през целия трудов стаж е бил посланик в почти всички големи столици в света. Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр. Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон. „Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите.
към текста >>

10. 6.22. Голямото знание

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински.
Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават".
към текста >>

11. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи.
Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков. Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
към текста >>

12. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Едно време гръцките владици обявиха българите за схизматици, изключиха ги от църквата.
Следователно, българският народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направя един опит: Да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Едно време гръцките владици обявиха българите за схизматици, изключиха ги от църквата. Сега 16 синодални старци се събрали на съвет, да разискват за изключването ми от църквата. Там е лошото, че никой не може да ме изключи. Който ми е дал живот, Той ме е пратил да работя. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз самия. Как ще се изключа?
към текста >>

13. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Сити сме вече на гръцки църкви.
Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас.
към текста >>

14. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио.
В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живия свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио. Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св. Месемврийски Корио Йосиф, 1820 г". А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св.
към текста >>

15. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
към текста >>

16. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

И гръцки не знаех.
Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква.
към текста >>

17. 8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

Крум Въжаров

А можеше и гръцките войски да ни окупират.
Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа. Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и урагана на войната щеше да премине през България. Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци. Ето това беше най-важната развръзка в този миг за България. Затова Учителят каза, след като чу новината, че руснаците влизат в България, потвърди само едно: „Така стана по-добре! Иначе турците можеха да дойдат". Въпросът бе ясен за мен.
към текста >>

18. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

" „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски.
Аз я вдигнах и с нея му казвам формули, които казах на онзи дух, чрез който той ме пусна от борбата, която водех с него. И Йоан ми отговаря по същия начин. Запита ме какво ме вълнува. „Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос? " „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд.
към текста >>

19. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Гюмюрджина, който тогава беше български, а сега е гръцки и в моя паспорт пише Гърция.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА КЬОСЕВА (ПО МЪЖ), ПЕЧЕНИКОВА (ПО БАЩА) 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ Родена съм в 1915 г. в гр. Гюмюрджина, който тогава беше български, а сега е гръцки и в моя паспорт пише Гърция. На 12 август, сряда, 11 ч. преди обед. Баща ми се наричаше Георги Ефремов Печеников, майка ми Стефания Илиева, която е родена в Силистра. Баща ми е македонец от гр, Щип. Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем.
към текста >>

20. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Забранявали са му това като са му казвали, че на два пъти са го заточвали в Диар Бекир и че ще го заточат пак, но той казал: „Не, аз трябва да бъда първият, който ще произнесе литургията на български език", защото дотогава е била произнасяна само на гръцки език.
От нашия род има много известни хора. Например, Иларион Макариополски, който се е наричал Стоян Михайловски и е бил брат на Никола Михайловски, моят дядо. Иларион Макариополски е известният владика в Цариград. Той е пьрвият, който е произнесъл литургията на български език в църквата „Св. София". Това е станало благодарение на него. Забранявали са му това като са му казвали, че на два пъти са го заточвали в Диар Бекир и че ще го заточат пак, но той казал: „Не, аз трябва да бъда първият, който ще произнесе литургията на български език", защото дотогава е била произнасяна само на гръцки език. А Иларион е брат на дядо ми Михаил. Иларион имал действително много хубав глас, бил е едър, корпулентен човек и тежал 115 оки. като една ока е равна на 1 и 1/4 кг. Грузинец по произход, защото нашият род има грузински произход. Те са били доставчици на коне за турската армия, на арабски коне.
към текста >>

21. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан.
води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н.
към текста >>

Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан.
Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди.
към текста >>

Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н.
Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема.
към текста >>

22. 54. Вековната вражда

Ангел Вълков

Значи тя е гръцки дух.
След малко Учителят добавя: „Затова е тази разправия между Ангел и Тодор за сестра Тодора. Ангел е българин и затова Тодор го гони, заради жена си“. Ние се спогледахме. А сестра Тодора по баща беше гъркиня. Нейният баща е чист грък. Значи тя е гръцки дух. А какъв беше мъжът й Тодор? За разяснение ще добавя едно изказване на Учителя, което ще разясни всичко. „Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове. Същевременно провидението пък праща българи да се родят в Гърция и те там минават за гърци по плът, но нещо ги тегли към България. И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа.
към текста >>

„Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове.
А сестра Тодора по баща беше гъркиня. Нейният баща е чист грък. Значи тя е гръцки дух. А какъв беше мъжът й Тодор? За разяснение ще добавя едно изказване на Учителя, което ще разясни всичко. „Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове. Същевременно провидението пък праща българи да се родят в Гърция и те там минават за гърци по плът, но нещо ги тегли към България. И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа. И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел. Учителят разреши проблема ни с общата трапеза. Разрешението идва в обща Балканска федерация, в която непременно да участва и Гърция.
към текста >>

И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел.
А какъв беше мъжът й Тодор? За разяснение ще добавя едно изказване на Учителя, което ще разясни всичко. „Провидението по някой път, за да сдобри два съседни народа, които воюват, да кажем праща гръцки духове да се преродят в България и те минават по плът за българи, но нещо ги влече към Гърция, милеят за нея, защото са гръцки духове. Същевременно провидението пък праща българи да се родят в Гърция и те там минават за гърци по плът, но нещо ги тегли към България. И ако тези хора са управляващи в Гърция, те започват да милеят за България и стават причина да стане сближение между тези два народа. И обратното, когато гръцки духове тук са управляващи в България, те също съдействат за сближението на тези два народа.“ Ето така вековната вражда между българи и гърци се разяри на Изгрева и аз като българин участвах без да искам в този кармически възел. Учителят разреши проблема ни с общата трапеза. Разрешението идва в обща Балканска федерация, в която непременно да участва и Гърция. Такова бе решението на Учителя и това е единственото разрешение в случая. А ние на Изгрева го разрешихме по същия начин.
към текста >>

23. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки.
Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка.
към текста >>

24. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Моя род няма гръцки произход.
В дни на вдъхновение и пролетни химни. Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа. А защо Калиопа? Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун. Моя род няма гръцки произход. Нямам, но кръстника ми е бил грък и казал, щом аз я кръстя, искам да я кръстя на майка си. А какво значи Калиопа? Калиопа значи Хубавелка. Любка, майка ми още от мънинка, от детенце не искала гръцко име и ми викала Любимке. И станало Любка после.
към текста >>

25. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

Той знаеше толкова добре история, колкото един историк не струваше на времето и понеже знаеше латински и старогръцки, му беше много по-лесно.
Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище. Гоце Делчев бил в същия випуск. Това е интересна група. Даже там са замислили самото въстание, което става - Илинденското, което не успява, защото било ускорено от английски такива изявления и се потушава най-жестоко и започват войните и баща ми остава офицер. Но той имаше интерес към науката, особено към историята и географията. Той знаеше толкова добре история, колкото един историк не струваше на времето и понеже знаеше латински и старогръцки, му беше много по-лесно. В: Той кога си заминава? Д: 1946 г. Той беше паднал и си счупи крака и може би това, че се подпираше на патерици, сърцето му не удържа, но си замина така като мъдрец. Извиква сестра ми вечерта, рецитира й на старогръцки Илиадата, идва до онзи пасаж - всяко нещо има край, идва и моят край и спира и си ляга и след два, три часа си заминава. В: Вие сте сега четири деца, вие сте най-малкото.
към текста >>

Извиква сестра ми вечерта, рецитира й на старогръцки Илиадата, идва до онзи пасаж - всяко нещо има край, идва и моят край и спира и си ляга и след два, три часа си заминава.
Но той имаше интерес към науката, особено към историята и географията. Той знаеше толкова добре история, колкото един историк не струваше на времето и понеже знаеше латински и старогръцки, му беше много по-лесно. В: Той кога си заминава? Д: 1946 г. Той беше паднал и си счупи крака и може би това, че се подпираше на патерици, сърцето му не удържа, но си замина така като мъдрец. Извиква сестра ми вечерта, рецитира й на старогръцки Илиадата, идва до онзи пасаж - всяко нещо има край, идва и моят край и спира и си ляга и след два, три часа си заминава. В: Вие сте сега четири деца, вие сте най-малкото. Д: Да. В: Най-голямото? Д: Катя. След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст.
към текста >>

26. 13. ЛАТЕРНАТА

Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си.
Търговия с такива машини и той беше купил един орган и едно пиано и взема жена, която обичаше музика и свиреше на пиано. Но до края на живота си му е било мъчно, че не е учил музика. В: А вашият баща, той е първото дете, той какво завършва? Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун. Той бил завършил класическа гимназия в Пловдив. Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си. На пристанището го вижда обаче един и му казва: "Слушай, понеже теб вуйчо ти те е издържал. Вуйчо ти гарантира за тебе и ти ще се върнеш в България, ще изкараш военната служба и тогава където искаш върви". Всички се качват на кораба, той се разхожда отпред и остава. Като се връща в България изкарва военната си служба и постъпва във военното училище, тогава нямало такива ходатайства. Там завършва висше образование.
към текста >>

27. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата.
И с тази партитура заминах за франция и записах в Монте Карло. Б: Беше ли сполучлив този запис? Д: Виж какво ще ти кажа. Нямаше време да се направи хубав запис, плюс това в Монте Карло заварих едно особено положение. Записите, те въобще ги правят в операта. Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата. Не можеше да се репетира. Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето.
към текста >>

28. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

За съжаление тогава гръцкият милиардер Онасис беше закупил терени в Монте Карло, правеше строежи, беше променил града, чуваше се шум навсякъде.
"Като платя на диригента, остават ми 15 хиляди франка. Нека при това положение да съкратим оркестъра! " "Имате ли материала? " "Да." "Можете ли да почнете утре? Давам ви филхармонията без да я съкращаваме." Аз бях много изненадан. За съжаление тогава гръцкият милиардер Онасис беше закупил терени в Монте Карло, правеше строежи, беше променил града, чуваше се шум навсякъде. Понеже града е притеснен между скалата и морето, той навлиза в морето, за да строи. До операта се строи денонощно. И там където се правеха хубавите записи не можахме да ги направим качествени поради шума. Тогава го направихме горе на Радиото Монте Карло в не много акустични условия. Работихме на 21.
към текста >>

29. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

В: "Илиадата" на гръцки?
Ние, децата й, нямахме нейните качества. Аз имам качествата на баща ми. Тая неговата дисциплина. Той беше роден за учен. Например, той знаеше "Илиадата" наизуст. В: "Илиадата" на гръцки? Д: На гръцки, на гръцки. Защото той е завършил класическа гимназия и когато вече беше болен накрая, тъй като рецитира "Илиада"-та и тоя стих: "Всяко нещо има край, идва и моя край". И ние се спогледаме със сестра ми и разбираме, че той си отива. На разсъмване си замина. Но си замина с този израз на "Илиада"-та.
към текста >>

Д: На гръцки, на гръцки.
Аз имам качествата на баща ми. Тая неговата дисциплина. Той беше роден за учен. Например, той знаеше "Илиадата" наизуст. В: "Илиадата" на гръцки? Д: На гръцки, на гръцки. Защото той е завършил класическа гимназия и когато вече беше болен накрая, тъй като рецитира "Илиада"-та и тоя стих: "Всяко нещо има край, идва и моя край". И ние се спогледаме със сестра ми и разбираме, че той си отива. На разсъмване си замина. Но си замина с този израз на "Илиада"-та. В: Сега, другата ви сестра Стефанка, така по коса прилича на вас.
към текста >>

30. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да.
Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата? Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята". Значи трябва да ги направиш тук долу на земята, да го приложиш. А онези са съзерцателни духове. Той си съзерцава така. Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да. Ние си идваме тука с кармата, ние сме с една нагласа. Ние тука сега вземаме направление към едно нещо ново, което се е изразило днеска и досега го няма на земята. Вероятно сега се подготвя шестата раса, някаква под шеста раса. Сега няма условия затова Учителят се скрива зад паравани. Сега няма условия за прилагане на Учението.
към текста >>

31. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон.
В моите проучвания на старата българска история и българското средновековно изкуство бях се натъкнал на цяла поредица въпроси, които по това време ми изглеждаха неразрешими с конвенционалните средства на науката и исках да помоля Вангя за съдействие поне при решаването на някои от най-заплетените от тях. Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския манастир, за който той ми разказа. На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място. Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид.
към текста >>

32. 7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА

Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата.
Той ме гледа радостно усмихнат. Аз свалям ръката си от устата и успях да кажа само едно: "А-а-а! " Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина! " Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина! " А Виделината представлява светлината в Духовния свят. Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.
към текста >>

33. 67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви.
Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека. Като се изкачвам, за да изляза на полянката в тревата виждам едно камъче. Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви. Отивам при Учителя и Му показвам камъчето. Той го разгледа и каза: "Пазете си това камъче! Адепти са го писали". Този път аз съм усмихнатата и радостна. Изпити.
към текста >>

34. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре.
Баща му, моя дядо е бил търговец. Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре.
към текста >>

В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос".
На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам. И така нали ги запознавал баща й бил начетен, образован и обяснява на баба ми, която не е имала кой знае какво образование. След това се връщат в България. Връщайки се в България се озовават при една много бедна материална база, защото неговите братя са решили, че той бидейки вече в странство си е взел каквото е взел от наследството и той не получава тука никакъв имот. Тъй че той беше така един от най-скромните в материално отношение хора.
към текста >>

Тя научава много хубаво турски и гръцки.
Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила. Мама се е държала с туркините много добре. С тях даже са чели Евангелието, друга чела Библията, трета чете от Мохамед Корана така и много са я обичали. Балканската война ли е била, сега съм много слаба по история, 1913 ли е било или 1914 г. Одрин за няколко дни пада в български ръце.
към текста >>

35. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

"А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам.
Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен. Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене".
към текста >>

Антропос значи на гръцки човек.
Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот". И действително, той в живота си успява да изгради една такава система обоснована на много трайни истини, които той е заимствал от акашовите ръкописи. И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието. Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само.
към текста >>

36. 4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър.
получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души. Те утре ще се обединят като държава Кюрдистан и Турция ще се свие по територия. Виж "Изгревът", том I, стр. 436-438. На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър. Днес той е разделен на две от Турция и Гърция благодарение на английската политика. Английската империя се разруши и Англия се прибра на своят остров. Италия тръгва да окупира земите на Албания и Триполитания. Днес Албания е независима държава както и Либия със столица Триполи. А Италия се прибра в своята територия изглеждаща на картата като ботуш - италиански ботуш.
към текста >>

37. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г.
27 или 37, от отпечатаната книга стр. 70-71: "Малкият Петър се запознава с учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства отправят свещ. Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г. преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст.
към текста >>

38. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

ТОМ 9

Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив.
Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български. Страната трябва да се очисти от гръцкото влияние. На 28 юни 1938 год. река Росица, приток на река Янтра, вследствие голямото наводнение залива град Севлиево. Резултатът - 47 души удавени и удавени хиляди глави добитък.
към текста >>

Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български.
А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български. Страната трябва да се очисти от гръцкото влияние. На 28 юни 1938 год. река Росица, приток на река Янтра, вследствие голямото наводнение залива град Севлиево. Резултатът - 47 души удавени и удавени хиляди глави добитък. С какво Севлиево е разгневило Небето?
към текста >>

Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.
Виж подробно „Изгревът", том IV, стр. 566-575 с № 6 и № 7. Виж „Изгревът, том I стр. 273-274. Същата история се повтаря през 1991 год., когато Габрово бе удавен от река Янтра вследствие концерта на Ина Дойнова, която свиреше песни на Учителя, а нейната приятелка артистката Таня Дякова рецитираше стихове на Мория. Виж „Изгревът", том IV, стр. 570-571. Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.
към текста >>

39. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

ТОМ 9

Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна.
Ill, стр. 332-339/. В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място. А забравиха, че са Школа и че тя се управлява от Словото на Учителя. ВТОРИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно утвърждаване на българщината е било Варна и околията му. Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна. Голяма част от тази борба е изнесъл на плещите си поп Константин Дъновски, физическия баща на Петър Дънов. По време на първите събори на духовната, синархическата верига образувана от Учителя Дънов, състояла се във Варна, предизвиква големи гонения от страна на властите, църквата и обществеността. Следващият етап, тези раздори се прехвърлят между последователите на Учителя, разделят се на бели и черни. Тези борби продължават до 1944 год. След това бившия ръководител Емануил /Манол/ Иванов идва с жена си Люба на Изгрева, където осъществява последното предателство и спомагат за разрушение на Изгрева.
към текста >>

40. 09 - 24. БЯГАЙ, СПАСЯВАЙ СЕ

ТОМ 10

Същата нощ гръцките партизани слезли от Балкана, обкръжили лагера, за да заловят и убият началника на експедицията Консулов.
Една вечер те току-що си били легнали към единадесет часа, вече бил на заспиване, когато чул един глас, който му казал: „Ставай! Скатавай и бягай! " Станал, излязъл вън от палатката си, но не видял никакъв човек. Много време за мислене и колебаене нямало. Скатал си багажа, повикал шофьора, качват се в леката кола и поемат за България. Същата нощ гръцките партизани слезли от Балкана, обкръжили лагера, за да заловят и убият началника на експедицията Консулов. Същият няколко пъти е бил така спасяван. Професор Консулов бе един от ония върли противници на Учителя и на Учението, която враждебност бе изразил не веднъж чрез слово и печат. Но животът след девети септември 1944 година го прекара през големи изпитания, за да го извади от блатото на материализма и безверието. И наистина, той се пробуди малко преди края на своя живот. Това откровено бе казал на брат Боев, от когото бе вземал беседи, за да чете, за да се ориентира по-добре по новия път, по пътя на Учителя.
към текста >>

41. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният.
Какво иска да наложи тук, успява ли? Как налагането на чужда религия се отразява на населението? Справка народния фолклор - песни и предания. Кое е онова, което прекарва населението през тази епоха, държи го, укрепва го и го съхранява, за да го прехвърли в идните поколения? Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това? С местността, с предания или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия. Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6. През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения.
към текста >>

42. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука.
16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ Георги Радев Дюлгеров От най-древни времена човек е усещал в себе си силата на своя ум, на своето сърце, своите чувства, желания, страсти, влечения и обич. Не е могъл, обаче да определи къде се намират в човека тези сили. Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука. Всички са посочвали главата като седалище на човешкия ум. Знае се, че във всяка деятелност взема участие мозъкът като цяло. В началото на нашия, 20-ти век, американският лекар, физиолог и психолог д-р Гал, установи експериментално, че във всяка проява на човешкия ум вземат участие отделни области, които той нарече мозъчни центрове. Такива центрове той е открил около 40 и е посочил тяхното място по главата на човека. Областта, в която се отразява или възприема външният свят, се намира в предната част - долният лоб на челото, над очите, по протежение на веждите.
към текста >>

43. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е.
З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6).
към текста >>

На гръцки риба е „ихтиос".
На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител". Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти.
към текста >>

Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую.
21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител". Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен.
към текста >>

44. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей.
Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си. Отдясно на трапезната маса е сложена книгата на Завета, която е отворена. Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей. Около главата му има сияние небесно, защото записва думите Господни. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Марка е нарисуван долу в ляво като възрастен мъж с брада, седнал, като с лявата си ръка подпира главата си, като с показалеца е опрял главата си. Този показалец му показва, че трябва да запомни онова, което чете.
към текста >>

Отляво са написани инициалите на името му на гръцки, а отдясно на славянски - Марко.
А това са онези записки, които той по молба на римските християни и с разрешението на апостол Петър е записвал. Така че неговите записки са въз основа на устните проповеди на Петър. Отначало Марко е придружавал апостол Павел, няколко пъти бил е при него при първите му окови и той го изпраща при колосяните, да им занесе поредното послание. Той се наричал и Йоан, а майка му е юдейка, имала дом в Ерусалим, който предоставила на първите християни. И така, с дясната си ръка, държи това, което е записал, както от Петър, така и от Павел. Отляво са написани инициалите на името му на гръцки, а отдясно на славянски - Марко. Отдолу над двете книги - новозаветната и старозаветната лежи глава на лъв, който издава рев в пустинята, като гласа на онзи Вестител, който върви между езичниците и ги призовава да правят път в себе си за Словото Господне, което сега се носи от евангелието на Марка, което той е написал, което държи с дясната си ръка. И след като е чел от него се замисля, че неизказани и неведоми са пътищата Господни. Той е описал Исуса като всесилен на дело и на Слово. Образът на Марка също е с ореол от небесната слава на Словото, което е записал. Цялата композиция е обградена от лавров венец.
към текста >>

Над книгата са инициалите на името му на гръцки, а от другата му страна името на славянски - Лука, Главата му е обградена със сиянието на Святия Дух.
16, ст. 17). Книгата, която държи Лука, е по-дебела, защото там са написани и деянията на апостолите, които със Силата на Святия Дух говореха Божието Слово за царството Божие. И всички се кръщаваха със Святия Дух и бяха запечатвани със Святия Дух в Новия завет. Затова книгата на Новия завет е нарисувана по-дебела. Лука с две ръце държи дебелата книга, облегнат на ковчега на завета. Над книгата са инициалите на името му на гръцки, а от другата му страна името на славянски - Лука, Главата му е обградена със сиянието на Святия Дух. Цялата композиция е обградена с лавров венец. Иконообразът на Иоанна е нарисуван горе в дясно. От дясната му страна стои орел с полуотворени криле, който втрещено гледа изправената от лакътя дясна ръка, показваща един символ. Свити са трети и четвърти пръст на дланта на дясната ръка, а стоят опънати малкият пръст и показалецът, като палецът не е свит и стои също изправен. По този начин пръстите образуват първоначалните букви от името на Исуса Христа: Ис. Хр.
към текста >>

От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан.
В другата си ръка държи Новият завет. Той е присъствувал при Преображението на Исуса в образ Господен, бил е на Тайната вечера, бил е на разпятието на Исуса, където Исус му поверява майка си да се грижи за нея като за майка. Присъствувал е на Възнесението Господне, след което започва да проповядва евангелието в Ерусалим. Проповядвал е в Мала Азия и накрая е заточен на остров Патмос, където му са дава Откровението чрез Духът Христов. Образът му е също обграден от сияние небесно. От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие.
към текста >>

45. І.02.05. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Надписът е в бяло поле и то на гръцки.
5. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД Надписът над Небесната твърд е поставен в бяло поле, заградено с богато украсена рамка от лаврови венци. По средата на рамката отгоре има образ на ангела, т.е. херувим, с разперени криле лети и като Вестител разнася написаното в рамката. Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа. Надписът е в бяло поле и то на гръцки. По средата на рамката отдолу има хляб - приношение за молитвите, пеенето и хвалебствията на ангелите. Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно. „Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
към текста >>

Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно.
По средата на рамката отгоре има образ на ангела, т.е. херувим, с разперени криле лети и като Вестител разнася написаното в рамката. Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа. Надписът е в бяло поле и то на гръцки. По средата на рамката отдолу има хляб - приношение за молитвите, пеенето и хвалебствията на ангелите. Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно. „Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
към текста >>

46. І.02.06. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД

6. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД Този надпис е също с печатни букви на бяло поле на гръцки език.
6. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД Този надпис е също с печатни букви на бяло поле на гръцки език. Горната част на рамката е съставена от съединени полуотворени свитъци, което представлява патриаршеското слово при възкачването на патриарха. По средата на рамката има образ на лице на юноша, обвито в лаврови венци. Това е Вестителят от патриаршеското слово. Странично двете страни от рамката и долната част е с лаврови листа, които преминават в лавров венец, препасан с панделки. От двете страни долу отляво и отдясно има образи на агнета и пред тях хляб.
към текста >>

47. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

извън рамката му има надпис на гръцки език.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
към текста >>

Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището.
в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие.
към текста >>

На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
към текста >>

И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици.
„Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде.
към текста >>

Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици.
Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски!
към текста >>

48. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр.
е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище.
към текста >>

Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи.
- това е годината, когато Учителят Дънов свиква за първи път своите ученици на събор на духовната верига във Варна. А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света. Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно съкровище. Числото пет е съкровището, то е майката, която съхранява нещата. Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон.
към текста >>

49. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година".
В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтаря лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св. Месемврийски Кирио Йосиф, 1820 г.". А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса).
към текста >>

50. І.02.18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ

Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език.
Тези отпечатани Антиминси са на хартия и са се разпространявали между последователите на Учителя Дънов, син на Константин Дъновски. Аз съм ги виждал, окачени в рамка по стените на някои салони. Някои и сега са запазени, захвърлени от невежеството в праха на забравата. 4. През 1897 г. се отпечатват 8 Русия на копринен плат много антиминси, които се разпространяват в България. Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език. Така че е напълно възможно в църквата „Св. Архангел Михаил" да има такъв екземпляр. А оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски е на друго място, за което ще говорим. 5. Тази книжка е написана на 1.VIII.1922 г., когато България е преминала през две национални катастрофи и всички идеали за обединението на българските земи са пропаднали и загубени, затова има тъжни мисли. И необходими изводи и поучения за следващите поколения българи. 6.
към текста >>

51. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун.
Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие. Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун. Русия е покровителствувала гръцката Вселенска патриаршия в Истанбул, защото под нейното опекунство са били всички християнски народи в Турската империя. Единственото, което е вярно, че църквата „Св. Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената. А при служба да се сваля и слага върху олтаря. А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун.
към текста >>

В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че Йосиф не е патриарх.
Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал. Взех го и го занесох. Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето. (Разградски диалект на турски език) 10*. В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че Йосиф не е патриарх. А на българската църква наистина е имало Антиминс, но той там е донесен лично от Константин Дъновски от съвсем друго място. И ние ще го посочим накрая. 11*. Самият архимандрит Инокентий доказва, че тази дописка не отговаря на истината. Тогава защо е публикувана? Не случайно е публикувана.
към текста >>

Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф.
Този разказ за открадването на Антиминса от гръцката църква „Св. Атанасий" е верен. А защо е верен? Тази църква е била опожарена -от злосторници, била е ниска схлупена черквица. Но с помощта на архиерей Йосиф Серски била възстановена през 1838 г. Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф. Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки. Освен това Константин Дъновски от 1858 г.
към текста >>

Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки.
Но с помощта на архиерей Йосиф Серски била възстановена през 1838 г. Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф. Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки. Освен това Константин Дъновски от 1858 г. и до 1862 г. е бил свещеник в гръцката митрополитска църква във Варна „Св. Атанасий". Митрополит Порфирий след като сам въвежда в сан свещеник Константин Дъновски през 1847 г., на следващата година го взема при себе си и го назначава за свещеник към Варненската гръцка митрополия. Защо го взема при себе си?
към текста >>

Имал хубав глас, пеел е много добре църковните песнопения, знаел е говоримо и писмено гръцки, извършвал е богослужението на гръцки.
и до 1862 г. е бил свещеник в гръцката митрополитска църква във Варна „Св. Атанасий". Митрополит Порфирий след като сам въвежда в сан свещеник Константин Дъновски през 1847 г., на следващата година го взема при себе си и го назначава за свещеник към Варненската гръцка митрополия. Защо го взема при себе си? Харесва го. Имал хубав глас, пеел е много добре църковните песнопения, знаел е говоримо и писмено гръцки, извършвал е богослужението на гръцки. Усещал го е, че е имал в себе си дух, който го ръководи. Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски.
към текста >>

52. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез духовенството борбите за освобождение на гръцкия народ.
Второто е от 1820 г, т.е. годината, когато е осветено на 6.VIII.1820 г. от архиерей Йосиф единствения останал Антиминс от 1747 г. и започването на богослужението с него. Това е началото на българското Възраждане. На Балканския полуостров вече тече времето, когато филики етерия организира чрез духовенството борбите за освобождение на гръцкия народ. През 1821 г. е гръцкото въстание. А с Одринския мир през 1829 г. вследствие на Руско-турската война от 1828/1829 г. Гърция получава официално независимост от Турция.
към текста >>

53. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар.
Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица Елисавета Петровна. Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в манастира Изографский. А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си. Йосиф държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов. Останалите изображения са същите, но вече композицията е подобрена, усъвършенствувана и се вижда художественото постижение на-гравьора. При дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица. Русия участвува във войните успешно за полското наследство за територии от 1733 - 1735 г.
към текста >>

Тук надписите са на гръцки език в двете рамки, за разлика от предишния Антиминс.
руските войски разбиват пруските войски и завладяват Берлин. Русия постепенно увеличава своята мощ, по всички посоки, укрепва своята държавност, икономика и култура. III. Антиминсът по времето на руската императрица Елисавета Петровна и Цариградския патриарх Паисий (1744 - 1747) и Ерусалимския патриарх Партений (1737 - 1766), отлитографиран в 1747 година. Този класически Антиминс бе разгледан подробно, когато разглеждахме Антиминса, връчен на Константин Дъновски при „Откровението". Тук ще споменем само, че иконографската композиция претърпява ново подобрение. Тук надписите са на гръцки език в двете рамки, за разлика от предишния Антиминс. В „Небесната твърд" е изписано само на иврит „Йехова", без триъгълник. Херувимите са 3 отляво и 3 отдясно. Оръдията на страданията са отляво, а стълбът на езичеството е отдясно. Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей Йосиф Месемврийски 1820 г. или т.н.
към текста >>

54. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград.
Болшевишката революция от октомври 1917 г. в Русия, докарват източните духове на монголите и японците, носещи диктатури, провеждани от мъже с източна кръв. Болшевишката диктатура и последващите разрушения на храмове, църкви, унищожаване на църквата като институция се движат от едни и същи Сили. Останалите храмове и църкви се превръщат наистина в идолопоклонски капища. А в Цариград е извършен отдавна младотурския преврат и турците изселват гърците, като се опитват да изгонят Вселенския патриарх от Цариград в Гърция. Така на 10 юли гръцкият патриарх Милетиос IV е изгонен от Цариград. На мястото му е избран на 7. декември 1923 г. Григориос VII, който почива на 15.XI.1924 г. А в началото на януари 1925 г. е избран Константин VI.
към текста >>

Започва обезлюдяване на негръцките обители.
Югославия учредява сръбска патриаршия. Румъния я учредява на 19 февруари 1925 г. Българската църква е още под схизмата от 16.IX.1872 г., отлъчена от Вселенската патриаршия в Цариград. 9. През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители. Отнемат се имотите на атонските манастири и те обедняват. Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10.
към текста >>

Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири.
През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители. Отнемат се имотите на атонските манастири и те обедняват. Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини. Признава владенията на Атон от Гърция.
към текста >>

се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини.
Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини. Признава владенията на Атон от Гърция. На 24 юли 1923 г. в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон. 11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г.
към текста >>

55. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Поради убийствата на пленници и грабежите, според гръцките летописци, поразила го Божествената стрела на справедливостта.
Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос. От 11 май 1189 до 28 март 1190 г. преминавали войските на III кръстоносен поход от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и след многото грабежи по пътя се прехвърлили при Галиполи на брега на Мала Азия. През лятото на 1190 г. цар Петър се оттеглил от престола поради появилата се подагра на двата му крака. Поради убийствата на пленници и грабежите, според гръцките летописци, поразила го Божествената стрела на справедливостта. Той не е могъл да ходи на двата си крака и е бил с наведена стойка. Царският престол бил взет от Асен I, брат му, който е бил много жесток към пленниците, към селяните, независимо дали са българи или ромеи. Тогава византийските и българските селяни се молели на Св. Димитър да ги освободи от злодея. През 1195 г.
към текста >>

56. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник.
Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам. А Калоян още същия ден към залез слънце умрял. Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св.
към текста >>

57. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали".
Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян.
към текста >>

58. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М.
и му съобщава за Етерията и за това, че той е изоставил гърците. „Божието провидение ще вземе без съмнение под свое ръководство тази наша твърде справедлива борба. Всичко говори за това, че и Вас, Ваше Величество, провидението е избрало, за да сложим край на нашата дълга скръб." Това пророчество ще се сбъдне много по-късно, при брат му Николай I, с Одринския мир от 1829 г., когато на Гърция официално е призната независимостта. Ипсиланти изпраща брат си Димитри Ипсиланти в Гърция, за да повдигне на въстание Морея, заедно с митрополит Григорий Дикеас - Панефлесос. На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е.
към текста >>

И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>

59. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
към текста >>

След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа.
Но през третото си патриаршество, нещата са се променили. След създаването на филики Етерия през 1814 г. в Одеса, той извиква митрополитите и им нарежда, след като ги посвещава чрез Антиминса и настоява моленията за освобождението на християните да става в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петцесетница и Преображение Христово. Той предложил в Антиминса да се поставят и от мощите на Св. великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение.
към текста >>

Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина.
великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите. На 11 март 1821 г. по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г.
към текста >>

От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите.
Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите. На 11 март 1821 г. по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г. се е водила истинска война между въстаналите гърци и християни и турците. В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите.
към текста >>

Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>

60. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г.
към текста >>

е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници.
се свиква Народното събрание на Гърция. То приема декларация за независимостта на Гърция. През януари 1822 г. се провъзгласява Гърция за република с конституция. На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани.
към текста >>

Между гръцките началници настъпва вражда.
То приема декларация за независимостта на Гърция. През януари 1822 г. се провъзгласява Гърция за република с конституция. На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали.
към текста >>

Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция.
Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея. Египетският паша Мехмед Али се намесва във войната. Изпраща своя син Ибрахим и с десант на 1825 г.
към текста >>

През 1827г., есента, Колокотранис, който отново поема командването в Пелопонес брани последните гръцки крепости от турците.
Русия променя политиката си спрямо Гърция, защото през м. юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море. Изпраща се нота до султана от 16 юни 1821 г., а на 20 август 1821 г. дипломатическите отношения са прекъснати. Александър I умира през 1825 г., наследява го Николай I, който предприема по-праволинейна и последователна политика за свободата на Гърция. През 1827г., есента, Колокотранис, който отново поема командването в Пелопонес брани последните гръцки крепости от турците. През м. юли 1827 г. Англия, Франция, Русия подписват т.н. Лондонска конвенция и дават ултиматум да се изпълни англо-руския протокол от 1826 година. Султан Махмуд II, придобил самочувствие от успехите на Ибрахим паша, отказва.
към текста >>

61. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Дори образовани българи като Васил Априлов, Атанас Богориди, Никола Пиколо, участващи дейно като етеристи и защитници на Заверата, но не са се изтъквали, че са българи, поради това, че са гръцко образовани и пишат само на гръцки.
Кара Георги Българин - генерал. Хаджи Стефан Одрин - генерал. Десетки са хилядниците, предвождали отряди, а хиляди са българските доброволци, проляли кръвта си за „вяра и народност". Гърция е освободена и след това идва голямото разочарование на българите, сражаващи се в гръцкото въстание. Българите още нямат съзнание, народно самосъзнание, че са българи, а се бият като християни, че ще бъдат свободни от турците. Дори образовани българи като Васил Априлов, Атанас Богориди, Никола Пиколо, участващи дейно като етеристи и защитници на Заверата, но не са се изтъквали, че са българи, поради това, че са гръцко образовани и пишат само на гръцки. Ето защо много юнаци, паднали за свободата на Гърция се споменават имената им, като не се споменава почти нищо и никъде българския им произход, а се споменава само гръцкото им име. Съзнателно се потулва българското участие, като се променят имената им, а те нямат още съзнанието, че са българи, защото са ходили на гръцка черква и онези, които са ходили на училище са писали само на гръцки. Гърците, за да отклонят удара на турската войска от Пелопонес, клеветят българите, че са участници в Заверата. И тогава турците вместо да нападат гърците, които са въстанали, нападат с огън и меч български села. Самото въстание е било така устроено, че да се освободи Гърция чрез погрома над другите християнски народи в Турция, главно българите.
към текста >>

Съзнателно се потулва българското участие, като се променят имената им, а те нямат още съзнанието, че са българи, защото са ходили на гръцка черква и онези, които са ходили на училище са писали само на гръцки.
Десетки са хилядниците, предвождали отряди, а хиляди са българските доброволци, проляли кръвта си за „вяра и народност". Гърция е освободена и след това идва голямото разочарование на българите, сражаващи се в гръцкото въстание. Българите още нямат съзнание, народно самосъзнание, че са българи, а се бият като християни, че ще бъдат свободни от турците. Дори образовани българи като Васил Априлов, Атанас Богориди, Никола Пиколо, участващи дейно като етеристи и защитници на Заверата, но не са се изтъквали, че са българи, поради това, че са гръцко образовани и пишат само на гръцки. Ето защо много юнаци, паднали за свободата на Гърция се споменават имената им, като не се споменава почти нищо и никъде българския им произход, а се споменава само гръцкото им име. Съзнателно се потулва българското участие, като се променят имената им, а те нямат още съзнанието, че са българи, защото са ходили на гръцка черква и онези, които са ходили на училище са писали само на гръцки. Гърците, за да отклонят удара на турската войска от Пелопонес, клеветят българите, че са участници в Заверата. И тогава турците вместо да нападат гърците, които са въстанали, нападат с огън и меч български села. Самото въстание е било така устроено, че да се освободи Гърция чрез погрома над другите християнски народи в Турция, главно българите. Отначало всички са вярвали, че след като се освободят от турците, ще настане братско равенство между двата народа. Българските дружини се сражавали срещу турците, а възкръсва само Гърция.
към текста >>

А освен това гръцките владици предупреждават Портата, че ако искат да не въстават българите, трябва да им се назначават гръцки владици.
Тръгва предателството и първите българи по градовете се бесят. А всички сподвижници на етерията са били обесени. А мнозина са самоубиват като се отравят, защото онези, които са осъждани на смърт им се конфискува имотът. И да остават имот, къща на децата си, те са се тровили доброволно. Така България е била в обсадно положение цели 7 години. А освен това гръцките владици предупреждават Портата, че ако искат да не въстават българите, трябва да им се назначават гръцки владици. Последиците от Заверата са злокобни за българите. Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби. И че всеки народ трябва да се освободи. А за да се освободи, той трябва да се определи. А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование.
към текста >>

62. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион.
Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение. Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г.
към текста >>

63. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

българите потвърждават, че в страната, която са завладели, са намерени гръцки свещеници.
През 863 г. съборът на римските епископи анатемосал патриарх фотий в Цариград и обявил схизма срещу Патриаршията. През 870 г. в Цариград се свиква събор между Източната и Западната църква, за да се преодолее схизмата. На 4 март 870 г. българите потвърждават, че в страната, която са завладели, са намерени гръцки свещеници. На събора през 870 г. се решава България да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ. Разривът между Цариград и Ватикана е окончателен. През 881 г. папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград.
към текста >>

64. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден.
През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща. От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир.
към текста >>

Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер.
след големите гонения той изнамерва пророческата буквеница „Турша ке падне" през 1876 г. Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи. На 14 февруари 1865 г.
към текста >>

умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски.
Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи. На 14 февруари 1865 г. се отслужва първата българска литургия на славянски език в долния етаж на училището от Дъновски. На 15 август 1866 г. се основава църковно-училищна община с председател Константин Дъновски.
към текста >>

65. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински.
След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава. Атон има 20 манастира, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград. През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм.
към текста >>

66. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер.
към текста >>

67. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи.
Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г.
към текста >>

68. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Славянската редакция преминава чрез гръцкия език.
Светият Дух е творение на Отца и въздействува само върху светците. За пръв път Евсезий споменава за неръкотворият образ на Исус Христос. Той твърди, че има писмата между Исуса и цар Авгар в архива на гр. Едеса и ги представя истински. Преданието за цар Авгар и Исус получава широко разпространение в различни варианти и славянски редакции. Славянската редакция преминава чрез гръцкия език. Град Едеса е античен град в северна Месопотамия. Около 2 век след новата ера става център на сирийската християнска общност. Именно там Евсений Кесарийски за пръв път въз основа на ръкописи разкрива историята на неръкотвория образ на Исуса. Тя е следната: Цар Авгар от Едеса, който управлявал народите зад река Ефрат, пострадал от тежка неизлечима болест, проказа. С човешки средства и с тогавашните лечители не могъл да се излекува.
към текста >>

69. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика.
В 1847 г., когато К. Д. дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия. Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия.
към текста >>

Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците.
дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия. Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с.
към текста >>

В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия.
към текста >>

Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците.
Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия. Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците. Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение.
към текста >>

Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух.
С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия. Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците. Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение. Започнала се една трескава деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно.
към текста >>

били построени първите гръцки училищни здания.
направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение. Започнала се една трескава деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно. Започнали да строят училища. В 1841 и 1845 г. били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини.
към текста >>

В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство.
Започнали да строят училища. В 1841 и 1845 г. били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини. От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността.
към текста >>

Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност.
В 1841 и 1845 г. били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини. От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна.
към текста >>

За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини.
били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини. От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край.
към текста >>

Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността.
В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност. За да илюстрирам по-добре характера на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини. От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край. Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание. Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее.
към текста >>

Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание.
От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край. Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание. Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние.
към текста >>

Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г.
Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край. Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание. Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност.
към текста >>

Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението.
- Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура.
към текста >>

Обаче трябва още тук да забележим, че свободната му дейност в това направление се спъвала, ограничавала и отчасти модифицирала от неговото положение на свещеник, подчинен на варненския гръцки владика, а освен това на служба и при гръцка църква.
Така във Варна назрявала вече почвата за проникването и тук на новите идеи, които били вече отдавна разтърсили други краища на България - за пробуждането на българския национален дух. Този дух е бил окован от времето и обстоятелствата в тежки вериги и за неговото пълно освобождение и свободно развитие трябвало да се разчупят тези вериги, трябвало да се поведе борба. В този нов град, в тази нова Варна, която стояла вече пред времето на великата борба, стъпвал сега Константин Дъновски. За него, който се беше вдъхновил от идеите на Атанас Чорбаджи, се откривало широко поле за деятелност. От това време неговото име се свързва с пробуждането и възраждането на българщината в град Варна. Обаче трябва още тук да забележим, че свободната му дейност в това направление се спъвала, ограничавала и отчасти модифицирала от неговото положение на свещеник, подчинен на варненския гръцки владика, а освен това на служба и при гръцка църква. И това положение се изострювало с появата и изострюването на националните различия във Варна. Изисквало се от негова страна голям такт и умение, щото като изпълнявал своя дълг към своя народ, да не изпадне в разрив със своето началство. От друга страна, благоволението и поддръжката, която той намирал у Варненския митрополит Порфирий, го карали да действува в примирителен дух, но само докато Порфирий е бил жив. Ние ще видим по-нататък, че веднага след смъртта на митрополита Порфирия той скъсал окончателно връзките си с варненската гръцка митрополия и дигнал знамето на независимата българска църква във Варна. Константин Дъновски заработил за постепенното свестяване и закрепване на българщината в града.
към текста >>

Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
Богородица" евангелието и някои ектении на славянски. Можем си представи какво ободрение са били тези славянски слова за възраждащия се национален дух на варненския българин, с какъв радостен трепет са изпълвали те неговото притиснато сърце и какви възторжени надежди и пожелания са извиквали в неговата душа. Национапно-възпитателното значение на тези славянски молитви в онова преходно време надали може достатъчно да се оцени. Обаче смелостта н Конст. Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св. Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г. Но не се гаси туй, що не гасне.
към текста >>

Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст.
за даване църковна и училищна самостоятелност на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище. Но фактически той е участвувал във всички тези събития. Въпреки това, че той отбягвал и се въздържал за вземе официално страна и да се замеси формално в българското движение във Варна, като частно лице той заемал прикрито живо участие във всички перипетии на движението и му съдействувал, доколкото е могъл. При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст.
към текста >>

Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман.
При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта.
към текста >>

Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година.
Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта. Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година. Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище. През следната 1861 г. се почнала, и след преодоляване на гръцкото противодействие, се завършила постройката, и през юлий 1862 г. била тържествено осветена. Усвоявайки апела на Илариона Макариополски за поддръжка, варненската българска община отправила в 1860 г.
към текста >>

Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен. Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение. Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия.
към текста >>

Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия. И тук, в тази важна стъпка на българското национално дело във Варна, Константин Дъновски повече от всеки друг път е принесъл своята дан. Собствено тука и оттук нататък Конст. Дъновски изпъква като народен деец и водител на варненските българи, като един от най-главните двигатели и виновници за окончателното им освобождение от духовното иго, за окончателното им конституиране в особна по-свободна нация.
към текста >>

се поминал варненският гръцки митрополит Порфирий, при когото Конс.
Дъновски изпъква като народен деец и водител на варненските българи, като един от най-главните двигатели и виновници за окончателното им освобождение от духовното иго, за окончателното им конституиране в особна по-свободна нация. Тук ние влизаме в третия и последен период от живота на Конст. Дъновски. Ако дотук не е било възможно да се проследи животът на Конст. Дъновски без да се засегне българското възраждане във Варна, то оттук нататък неговата дейност е още по-тясно свързана с развитието на последньото. На 30 ноември 1864 г. се поминал варненският гръцки митрополит Порфирий, при когото Конс. Дъновски служил като свещеник при митрополията и който умело лавирал по църковния въпрос между българи и гърци. Конст. Дъновски, ако и да участвувал в българското национално движение във Варна, винаги запазвал пълна коректност и нужното уважение към Порфирия, който сам бил твърде благосклонен към него. Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г. Порфирий се явил сам и осветил l-то българско училищно здание. Със смъртта на Порфирия Конст.
към текста >>

станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките.
Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г. Порфирий се явил сам и осветил l-то българско училищно здание. Със смъртта на Порфирия Конст. Дъновски се освободил от всички връзки с гръцката митрополия и смело издигнал знамето на българската отделна и самостоятелна църква във Варна. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките. Този внушителен протест бил приподписан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта взела мерки за предотвратяване на насилия и сблъсквания. За да се избягнат кръвопролития, българите се отказали от насилственото си намерение и Конст. Дъновски се явил като техен представител пред мютесарифина и му съобщил това. Между това на българите хрумнала щастливата мисъл да превърнат долния етаж на училищното здание в църква, на име „Св.
към текста >>

Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква".
Вторият важен етап по пътя на възраждането на варненските българи е бил преминат благополучно. Конст. Дъновски, който взел живо участие в него като един от най-главните дейци, бил поставен начело на варненската българска община. Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква. И тази деятелност имала, както ще видим, по признанията на самите гърци, голям успех. Конст. Дъновски изхвърлил из богослужението името на Вселенския патриарх и почнал да споменува Илариона Макариополски като глава на българската църква. Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква". Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български владика. Конст. Дъновски не се спирал и пред други средства, за да възбужда българския дух в града и не без резултат. Многобройните българи, които дотогава се държели с патриаршията, наченали масово да я напущат и да се присъединяват към самостойната българска църква. Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност. Характерен за това е следният епизод, който ще предам накратко.
към текста >>

Най-подир бил поканен новият гръцки варненски митрополит Йоаким, известен поела като патриарх Йоаким III, който пристигнал във Варна на 24 февруари 1865 г., да извърши панихидата.
Многобройните българи, които дотогава се държели с патриаршията, наченали масово да я напущат и да се присъединяват към самостойната българска църква. Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност. Характерен за това е следният епизод, който ще предам накратко. Един българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-подир бил поканен новият гръцки варненски митрополит Йоаким, известен поела като патриарх Йоаким III, който пристигнал във Варна на 24 февруари 1865 г., да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си. Владиката веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил.
към текста >>

Според признанието на Варненския гръцки митрополит Йоаким, от 90 села, които канонически му принадлежали, му останали само 10, а другите признали българската църква.
Синод, и заедно с мен също молят почитаемите старейшини и тукашни първенци, да благоволи и издействува да се издаде Височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (подразбира се К. Д.) в някой от Светогорските мънастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите." Но Конст. Дъновски продължавал своята народополезна дейност. Той почнал да обихожда селата из епархията, да урежда църквите и църковните им работи, да освещава нови храмове чрез полагане на антиминс и мощи на светии, да пропагандира в селата да се присъединят към българската църква и пр. Според признанието на Варненския гръцки митрополит Йоаким, от 90 села, които канонически му принадлежали, му останали само 10, а другите признали българската църква. Ето как се оплаква митрополит Йоаким за това: „свещеникът Константин, за когото и преди година писах на църквата, е вече глава на българите тук и В околността. Преди няколко дена. както се научих, отишъл е и осветил една църква в едно близко село в епархията на светия в Христе мой Месемврийски брат и друга в едно село на моята епархия". Чрез пълното отделяне на варненските българи в църква, съвсем отделна от гърците и гръцката патриаршия, същите се окончателно уредили в особена нация, която рано или късно трябвало да бъде призната от турската власт; даже скоро тя била фактически призната чрез ред действия на властта. Сега изпъквал на дневен ред въпросът за уреждане и организиране на младата църква в цялата епархия.
към текста >>

Собствено, винаги, и при гръцките владици, и сега, и по-после, при екзархията, събирането на владишкото право от селата било най-болният въпрос, съпроводен с големи трудности.
Тя не броела между своите членове, както варненската гръцка община, извънредно богати търговци, готови на големи жертви, нито разполагала с богати завещания, нито с мощното съдействие на Атина и Цариград. За посрещане на своите разноски тя разчитала на приходите от епархията, особено на владищината. Обаче тъкмо в събирането на тези приходи тя срещнала големи мъчнотии. По една или друга причина, селяните се скъпели да дадат това. което трябвало да дадат. Собствено, винаги, и при гръцките владици, и сега, и по-после, при екзархията, събирането на владишкото право от селата било най-болният въпрос, съпроводен с големи трудности. Тези трудности се изпречили и на Конст. Дъновски като председател на общината. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. В последствие на това Конст. Дъновски се оттеглил от председателството.
към текста >>

70. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика.
Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св.
към текста >>

Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св. Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски. Първи български учител е бил Константин Т. Арабаджи-ев из Търново. Числото на учениците е било 25 момчета и 15 момичета. През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната църква „Св. Архангел Михаил").
към текста >>

В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна.
През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната църква „Св. Архангел Михаил"). Но и тук българите трябвало да се справят с интригите и буйството на гърците. Последните ги подигравали и пуснали интригата, че зданието се прави с руски пари и ще служи не за училище, а за свърталище на хора, опасни за държавата.11, за да иска съдействието му пред властите. Ибиш съчинил мазба (прошение) от името на българите до централното правителство и я дал на свещеника Константина с препоръчителни писма до кадиите на Козлуджан-ската, Провадийска, Добришка, Балчишка и Манкалянска каази за подписване и подпечатване от българските мухтари. В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна. Тази мазба била отнесена от свещ. Константина на Атанаса Чорбаджи в Цариград, който пък я предал на Високата Порта. По този начин бил издаден султанският ферман.13 На Връбница той повикал свещ. Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св. Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св.
към текста >>

Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит.
- до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси". С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ.
към текста >>

71. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години.
вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен*сдар на словото, му се откривали перспективи да напредне. Той бива назначен за втори дякон, а после на 29 март 1863 г. за велик протосингел при патриаршията. Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години. Неговата дейност като Варненски митрополит засяга вече пряко историята на българското възраждане, и ние ще има да се повърнем на нея по-нататък обстойно. Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква. Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават. Той повел наистина една политика на помирение, сближаване и привличане на българите, обаче не успял. Той поставял в църквата духовното и църковно начало по-високо от светското и националното.
към текста >>

Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква.
за велик протосингел при патриаршията. Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години. Неговата дейност като Варненски митрополит засяга вече пряко историята на българското възраждане, и ние ще има да се повърнем на нея по-нататък обстойно. Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква. Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават. Той повел наистина една политика на помирение, сближаване и привличане на българите, обаче не успял. Той поставял в църквата духовното и църковно начало по-високо от светското и националното. И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите.
към текста >>

той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми.
Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи. Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в. насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата.
към текста >>

Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в.
Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи. Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в. насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г.
към текста >>

Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското духовенство и подобрил положението му.
Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси. Няма почти страна от живота на църквата, незасегната от дейността му. Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското духовенство и подобрил положението му. Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III.
към текста >>

Йоаким подал оставка от патриаршеството поради недоразумения с турското правителство и с гръцките управляващи среди и се оттеглил да живее в родното си село Бояджикьой и в Св. Гора.
той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III. Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти. На 30 март 1884 г. Йоаким подал оставка от патриаршеството поради недоразумения с турското правителство и с гръцките управляващи среди и се оттеглил да живее в родното си село Бояджикьой и в Св. Гора. С правителството на султан Абдул Хамид, което се мъчило да подкопае и унищожи привилегиите на цариградската църква, Йоаким III е трябвало да води про дължителна и упорита борба. Неговият твърд отпор накрай се увенчал с успех, но му коствал патриаршеската корона и неблаговолението на В. Порта, която дълго време след това отказвала да допусне поставянето наново на неговата кандидатура за вселенски патриарх. Едва ходатайството на Русия направило това пак възможно и на 25 май 1901 г. той е бил избран повторно за цариградски патриарх и останал такъв до самата си смърт на 13 ноемврий 1912 г.
към текста >>

72. II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа

Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин.
- 153 венчила, а при освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила, или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един беззаветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
към текста >>

Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един беззаветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов.
към текста >>

73. II.02.02. Варна е гагаузки и турски град

Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите.
към текста >>

Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци.
към текста >>

В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци.
Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен.
Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
към текста >>

74. II.02.03. Първата славянска служба

В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г.
Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г. се получило надлежното разрешение за откриване във Варна на руски консулски параклис, какъвто бил наистина открит и осветен на 12 април същата година от архимандрит филарета, който по искане на Рачински бил ръкоположен от митрополита Порфирия за архимандрит и назначен за свещеник при параклиса. Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г.
към текста >>

В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността.
Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността. Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г. във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К.
към текста >>

75. II.02.05. Откриване на българско училище

Славейков в Търново да им препоръча и прати подходящо лице за учител, което да знае и гръцки.
5. Откриване на българско училище Братя Никола и Сава Георгиевич писали още през май 1860 г. на П. Р. Славейков в Търново да им препоръча и прати подходящо лице за учител, което да знае и гръцки. Славейков им изпратил за такъв К. Арабаджиев. Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г.
към текста >>

Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение.
5. Откриване на българско училище Братя Никола и Сава Георгиевич писали още през май 1860 г. на П. Р. Славейков в Търново да им препоръча и прати подходящо лице за учител, което да знае и гръцки. Славейков им изпратил за такъв К. Арабаджиев. Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива. Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина. Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията.
към текста >>

Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина.
Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива. Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина. Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията. Всички средства били позволени. Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има.
към текста >>

76. II.02.07. Първата българска църква

Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство.
7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент.
към текста >>

Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св.
Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г.
към текста >>

се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги".
към текста >>

Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови.
Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата .Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата.
към текста >>

Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх.
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакър-джиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След освещаването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х. Никола Абаджията."29 И така. На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г.
към текста >>

умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий.
След освещаването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х. Никола Абаджията."29 И така. На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с.
към текста >>

Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр.
към текста >>

На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К.
да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтара и престол обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда, като се служи вътре служба.
към текста >>

77. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
8. Борбата за българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна. Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение". Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност.
към текста >>

Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква.
Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение". Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него.
към текста >>

Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях.
Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св.
към текста >>

Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български.
Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св. Архангел" и да не се делят българите от гърците. Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение.
към текста >>

на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи.
Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи.
към текста >>

И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ.
Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия.
към текста >>

Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св.
към текста >>

Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св.
Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква.
към текста >>

А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи.
Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква. Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията.
към текста >>

Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките.
Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си. Владиката като го видял, веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие.
към текста >>

Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община.
Владиката като го видял, веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е.
към текста >>

И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
към текста >>

Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св.
Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски.
към текста >>

Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени.
Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св.
към текста >>

Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква.
След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св.
към текста >>

Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него.
Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

78. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Иларион Макариополски изпратил за тая цел намиращия се тогава в Цариград архимандрит Панарет Хилендарски, който през август бил вече във Варна и на 15 август 1867 г., точно една година след издаване на Законника и уреждане по него на Варненската община, имаме първия подписан от него документ, а именно едно препоръчително писмено нареждане (печатно) на Варненската община, с което поп Захарий Христов се назначава и изпраща за свещеник на селата Гебедже, Емерлери, Есабаш Орехово, което показва, че на тая дата той е поел своята служба. Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението. Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници.
към текста >>

Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна.
Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението. Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток.
към текста >>

Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото.
Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението. Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом.
към текста >>

Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток.
Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х.
към текста >>

на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом.
Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров.
към текста >>

В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право.
Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров. Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията.
към текста >>

79. II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква

Патриаршията се видяла принудена да направи пред правителството постъпки, за да се обясни от властта на населението, че двата проекта не са решение на българския въпрос, и да се вземат марки за защита на гръцките владици в България.
приложен в действие. Разбира се, че в тези епохални събития и Варненската епархия е вървяла с Цариградските българи и с цяла останала България. Празникът на Св. Никола през 1868 г., както в цяла България, така и във Варна и Варненската епархия, е бил чествуван тържествено, като празник на освобождението на българския народ от гръцкото иго, именно чрез двата проекта на правителството, които навсякъде се приемали от населението не за проекти, а за фактическо разрешение. По заповед на Главната варненска община във всички църкви по градове и села на Варненската епархия били отслужени тържествени служби и молебени за султана и правителството и от цялата епархия били подадени благодарствени адреси до В. Порта. Патриаршията се видяла принудена да направи пред правителството постъпки, за да се обясни от властта на населението, че двата проекта не са решение на българския въпрос, и да се вземат марки за защита на гръцките владици в България. Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие! Вие сте днеска народните Поборници, Вие сте. които ще въздигнити и устроити българската независима Йерархия. Вази ще укичи с венци народната църковна история. Заради туй Ви покорно и смирено молим, действувайте постоянно, недейте пропуща днешний случай и обстоятелство".
към текста >>

80. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града.
Това се извършило веднага според желанието на Негово Благоговейнство. В сряда преди Бпаго-вещение умрял един младеж от Котел, който се намирал тук на служба при един търговец-грък. Следния ден отишли енорийските свещеници да дигнат умрелия, но не били приети, не от домашните на покойния, но по заповед на чорбаджиите. Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града. Намерих се в твърде неприятно положение и в недоумение защото от една страна, предложенията им бяха много скандальозни, а от друга, ако не се направеше нещо, щяха да се разсърдят те, а да се окуражат другите. Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св. Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането. Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал.
към текста >>

81. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи.
Свикан бил след това български народен събор, за да прегледа и приеме проектоустава. При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт.
към текста >>

От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей.
При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове.
към текста >>

между Цариградските гръцки богаташи Зарифи и Стефанович, от една страна, и българите, от друга, и в приетите в заключение на това 6 точки, които обаче били отхвърлени от патриаршията, варненската епархия била призната от гърците за българска и поставено именно в точка 2, заб.
Варненци били непримирими обаче по този въпрос и настоявали пред екзархията непременно за свой владика. Екзархията е трябвало да употреби големи усилия, за да може най-подир да ги убеди да не настояват на своето искане и да се съгласят на нейното решение. За да ни стане понятна тази настойчивост и неотстъпчивост на варненци, ние трябва да хвърлим поглед върху историческото развитие на този въпрос. Въпросът за принадлежността на град Варна към областта на екзархията или по-точно към българската духовна област датира не от 1872 година, а много от по-рано, именно от времето, когато се почнали преговори между патриаршията и българите за разграничение на българската църковна област. Още в преговорите, заведени през 1865 г. между Цариградските гръцки богаташи Зарифи и Стефанович, от една страна, и българите, от друга, и в приетите в заключение на това 6 точки, които обаче били отхвърлени от патриаршията, варненската епархия била призната от гърците за българска и поставено именно в точка 2, заб. а) в списъка на българските епархии. По-късно обаче това положение се изменило. Известно е, че с идване на патриаршеския престол на Григорий VI от страна на цариградската патриаршия се проявила една по-голяма готовност за отстъпки към българите и споразумение с тях. Плод на този стремеж е бил и проектът на патриарха Григорий от 18 точки за разрешаване на българския църковен въпрос, подаден на Високата Порта през юний 1867 год., след който последвали през октомврий 1868 г. двата проекта на правителството от 7 и от 9 члена за същата цел, които патриаршията отхвърлила, ако и да се основавали на нейния проект, а българите с радост приели единия от двата.
към текста >>

и до Цариградската българска община от 18 март 1869 г., Варненската община пише: „Научавами са, защото в последньото заседание на комисията станало някое спогождение и са отстъпвало право на Патриаршията да останат няколко български Епархии под гръцките Владици, между които била първата тукашната.
В изработения от тази комисия проект от 11 члена, който обаче пак е бил отхвърлен от патриаршията, но скоро след това, на 28 февр. 1870 год., облечен в султански ферман за създаване на независима българска екзархия, именно в 10-я член, Варненската епархия се присъединявала към българската църковна област, обаче без град Варна. Тук за пръв път градът Варна изрично се изключвал от пределите на бъда-щата независима българска църква. Слухът за това много скоро се разпространил до Варна и извикал най-енергични протести на варненските българи както до правителството, така и до народните представители, та и до пресата в Цариград. В едно писмо, отправено до председателя на българския църковен събор, Иларион Ловчански. и до Цариградската българска община от 18 март 1869 г., Варненската община пише: „Научавами са, защото в последньото заседание на комисията станало някое спогождение и са отстъпвало право на Патриаршията да останат няколко български Епархии под гръцките Владици, между които била първата тукашната. Това ний и ако и да не го вярваме, но защото извън приехме строги писма, в които ни задължават по-скоро предварително да Ви явим, че едно такова спогождение не ни е прието. Заради туй сме готови да са протестирами от цялата Епархия, защото такова едно нещо направено от страна на народните ни Представители или от членовете на комисията не ни е прието и удобрено. Ний ся установяваме на дадените царски проекти, в които се казва: В която Епархия населението е рязмесяно, който народ е повече, митрополитът ще бъде от него. Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки. Как може да бъде владика грък?
към текста >>

Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки.
В едно писмо, отправено до председателя на българския църковен събор, Иларион Ловчански. и до Цариградската българска община от 18 март 1869 г., Варненската община пише: „Научавами са, защото в последньото заседание на комисията станало някое спогождение и са отстъпвало право на Патриаршията да останат няколко български Епархии под гръцките Владици, между които била първата тукашната. Това ний и ако и да не го вярваме, но защото извън приехме строги писма, в които ни задължават по-скоро предварително да Ви явим, че едно такова спогождение не ни е прието. Заради туй сме готови да са протестирами от цялата Епархия, защото такова едно нещо направено от страна на народните ни Представители или от членовете на комисията не ни е прието и удобрено. Ний ся установяваме на дадените царски проекти, в които се казва: В която Епархия населението е рязмесяно, който народ е повече, митрополитът ще бъде от него. Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки. Как може да бъде владика грък? Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не! Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни.
към текста >>

Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.".
или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно. Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов. Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.". От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад. Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци.
към текста >>

Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията".
Също така и в речите, които се казали по този случай, подчъртана била наново мисълта, „че тази Епархия тряба да ся тури под Властта на Българската Екзархия по силата на 10-ий член от царский ферман, като й са изпрати един особит българский Владика". За тази цел, „за осъществение на тези наши общи желания" Варненската епархия определила дори и особен свой представител при Св. Синод, именно П. Р. Славейков. Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си".
към текста >>

Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия.
Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3.
към текста >>

Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент.
- Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията.
към текста >>

82. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици.
Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р.
към текста >>

След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища.
За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност.
към текста >>

Изключителното положение на града Варна, смесеното негово население и нуждата да се усили българщината в този град, който и сега още изглежда на гръцки град, привлекоха вниманието на правителството ни и от освобождението ни насам Министерството на народното просвещение с особено грижа се отнесе към учебното дяло в този град, от развитието на което зависи и закрепването на българщината тук.
В дни на всенародна тъга и печал, каквито преживяваме сега, празненство, каквото се предполага да се нареди, намирам, че мъчно може да се оправдае. Затова моля да се изостави тази мисъл. Това казах и на други. Поднасям Ви почитанията си и оставам Ваш молитствовател во Христе Варненскии и Преславскии Симеон." Писмото на дяда Симеона лично до министра Агура гласи: „До Господина Д. Д. Агура. Изключителното положение на града Варна, смесеното негово население и нуждата да се усили българщината в този град, който и сега още изглежда на гръцки град, привлекоха вниманието на правителството ни и от освобождението ни насам Министерството на народното просвещение с особено грижа се отнесе към учебното дяло в този град, от развитието на което зависи и закрепването на българщината тук. С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива помощи, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството. Благодарение на тези помощи учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време. За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата.
към текста >>

На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука.
Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище.
към текста >>

Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език.
Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката.
към текста >>

Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент.
Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново.
към текста >>

В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки.
Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище.
към текста >>

Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии.
Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката.
към текста >>

Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина.
Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисо-вата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел.
към текста >>

83. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия.
В тоя ден, както е известно, поради явната дотогава неотстъпчивост и непримиримост на висшата духовна власт и от страх пред бързия и опасен за народа ни успех на католишката и други пропаганди, цариградските българи, начело със своите народни духовни началници, убедени в правотата на своите искания, във време на богослужението не допуснали да се спомене името на вселенския цариградски патриарх, което е било равносилно на отказването им да признават властта на вселенската патриаршия. Но заедно с това те открито заявили, че спасението на православието между българите може да се постигне само с учредяването на православна българска иерархия, независима нито от папа, нито от патриарх. Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод.
към текста >>

Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба?
В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба? " Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29.
към текста >>

" Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква.
към текста >>

" На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
към текста >>

84. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Архангел Михаил") от самия гръцки варненски митрополит Порфирия при голяма тържественост и в присъствието на местните власти, начело с мютесарифина Ашир бея, на чуждестранните консули, на чуждите и местни български, гръцки и др.
Всички интри! и и противодействия отстрана на гръкогагаузите във Варна против откриването на българското училище били напразни и се осуетили от високия дух, единодушието и сплотеността на варненските българи. Не успели и усилията им да попречат чрез властта на постройката на ново двуетажно здание за българско училище. Новото българско училищно здание било построено на специално купено за целта място и осветено на 24 юлий 1862 г. (то е същото здание, в което се помещава днес църквата „Св. Архангел Михаил") от самия гръцки варненски митрополит Порфирия при голяма тържественост и в присъствието на местните власти, начело с мютесарифина Ашир бея, на чуждестранните консули, на чуждите и местни български, гръцки и др. търговци, на първенците градски и пр. Във време на тържеството новият главен учител И. С. Доброплодни произнесъл на турски блестяща реч, която по-късно била напечатана във в. „България" Цариград 1862 г. IV, бр.
към текста >>

Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика.
И задача остава на бъдащия историк да изследва и оцени по-напространно какво влияние и какви следи са оставили тези двама видни наши хора върху Варненското българско общество. С откриването и закрепването на първото българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика. Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел.
към текста >>

Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика. Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г.
към текста >>

умрял и варненският гръцки митрополит Порфирий.
Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г. умрял и варненският гръцки митрополит Порфирий. Начело на варненската гръцка митрополия идвало вече ново лице и с това всички връзки, лични или др., които свързвали още в известна степен варненските българи с митрополията, престанали да съществуват. Свещеник Константин Дъновски, който е бил дотогава на служба при гръцката митрополия и в тесни връзки с покойния Порфирия, напуснал службата си в гръцката митрополия и се оттеглил в село Хадърджа. Въпросът за българска църква във Барна е бил вече назрял. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките.
към текста >>

станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките.
умрял и варненският гръцки митрополит Порфирий. Начело на варненската гръцка митрополия идвало вече ново лице и с това всички връзки, лични или др., които свързвали още в известна степен варненските българи с митрополията, престанали да съществуват. Свещеник Константин Дъновски, който е бил дотогава на служба при гръцката митрополия и в тесни връзки с покойния Порфирия, напуснал службата си в гръцката митрополия и се оттеглил в село Хадърджа. Въпросът за българска църква във Барна е бил вече назрял. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките. Този внушителен протест бил припод-писан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта във Варна взела мерки за предотвратяване на насилия. За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание. Подробностите около това тъй важно за развитието на българщината във Варна събитие не бяха досега добре известни. Знае се нещо от устното предание, обаче твърде малко и бледо.
към текста >>

85. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин.
Тоза ново население представлява и етническата осноза на българското национално Възраждане във Варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, с. Хадърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на Българщината във Варненско. Изключителната заслуга затова се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелният човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 год. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак.
към текста >>

Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелният човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Хадърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на Българщината във Варненско. Изключителната заслуга затова се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на руско-турската война през 1828-29 година преводчик при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелният човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 год. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10-15 ученика в килера на чорбаджи Атанасо-вата къща. След училището, чорбаджи, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква.
към текста >>

Но гръцките интриги спират строителството.
За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10-15 ученика в килера на чорбаджи Атанасо-вата къща. След училището, чорбаджи, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издействува разрешение за продължаване на строежа. На 26.Х. 1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват и училищните занятия. През 1853 година те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война.
към текста >>

86. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г.
Голица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото /м училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият българский свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по Енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учял децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отец Михаил и се научил да прочита и пише просто, както и да пей някои черковни [песни] -тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г. Мисемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи е гръцкото училище да се учи. Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21.
към текста >>

Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият българский свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по Енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учял децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отец Михаил и се научил да прочита и пише просто, както и да пей някои черковни [песни] -тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г. Мисемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи е гръцкото училище да се учи. Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21. година във време на гръцката завера по приследва-нието от страна на турското правителство, първенците гърци не са оставиле на мира и българските първенци, както в градовете, така и в селата, и е тия случаи -тябвапо да пострадат някои хора рт големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко йоще селски първенци биле вързани и закарани в град Мисемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георгя от с. Гупица.
към текста >>

Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита.
Той не учял децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отец Михаил и се научил да прочита и пише просто, както и да пей някои черковни [песни] -тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г. Мисемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи е гръцкото училище да се учи. Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21. година във време на гръцката завера по приследва-нието от страна на турското правителство, първенците гърци не са оставиле на мира и българските първенци, както в градовете, така и в селата, и е тия случаи -тябвапо да пострадат някои хора рт големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко йоще селски първенци биле вързани и закарани в град Мисемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георгя от с. Гупица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновниците ги хвърляли е морето или пък обесвали.
към текста >>

Докато отиде дядо Георги е затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те - отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели и първият бил откаран и, заедно с други, хвърлен в морето!
Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21. година във време на гръцката завера по приследва-нието от страна на турското правителство, първенците гърци не са оставиле на мира и българските първенци, както в градовете, така и в селата, и е тия случаи -тябвапо да пострадат някои хора рт големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко йоще селски първенци биле вързани и закарани в град Мисемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георгя от с. Гупица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновниците ги хвърляли е морето или пък обесвали. Докато отиде дядо Георги е затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те - отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели и първият бил откаран и, заедно с други, хвърлен в морето! За добра чест, дядо Георги се отървал, заедно с други, и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град, с много светкавици и гърмежи, оплашиле пашата и той казал: Баашладъм калан Християнларън джянларънъ* (харизвам на останалите християни душите)" и така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряванието на гръцката завера, всеки тръгнал по работата си, обаче не било задълго време. През 1827-28 г. като се отворила руско-турската война и русите преминали Дунава, всичките села са развалиле и хората отишле по Балканите. Същото направиле и селата Голица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, но пак се развалили и до свършването на войната скитали са по горите.
към текста >>

Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там.
Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено.
към текста >>

26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села.
Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново. Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти. И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год. 26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
към текста >>

Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
към текста >>

Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с. Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21. март 1860 година, на което присъствувапи пратеници от първенците на следующите села: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндо-уду, Чатмита и Куюджук, в което събрание председателствувал дядо Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март хилядо осемстотин и шесдесета година, ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размис-лиме по църковният въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните испроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския Свещеноначалник Макариополскаго г-н Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавание, вула и др. в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме.
към текста >>

Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С.
Хадърча протокол и упълномощила дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>

Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Иконом Ив. К. Радов „Памятник", год.
към текста >>

87. 4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война. След войната48 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV1911 год. (стр. 11-17)
към текста >>

88. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

А богослужението се извършвало само на гръцки.
Като тръгва за Варна, Юргаки взима със себе си своя племенник, сестрин син Константин. Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове. Ден 17 декември 1847 година. Трябвало е да помага на вуйчо си. Но нали е учил за учител, започнал да посещава в неделя и през празнични дни местната гръцка църква. А богослужението се извършвало само на гръцки. Понеже имал хубав глас, пеел е хубаво на гръцки църковните песни, защото е знаел гръцки говоримо и писмено, то бил чут, видян и харесан от Варненския гръцки митрополит Порфирий. Той го взел под свое покровителство до края на живота си. През същата тази година 1847 Порфирий бил назначен за Варненски митрополит, като преди това е бил Преславски митрополит. Тук на 17 години завършва първия етап от живота му. Имало е възможност да бъде претопен от гърцизма.
към текста >>

Понеже имал хубав глас, пеел е хубаво на гръцки църковните песни, защото е знаел гръцки говоримо и писмено, то бил чут, видян и харесан от Варненския гръцки митрополит Порфирий.
Той пък имал бакърджийски дюкян, където ковали медни съдове. Ден 17 декември 1847 година. Трябвало е да помага на вуйчо си. Но нали е учил за учител, започнал да посещава в неделя и през празнични дни местната гръцка църква. А богослужението се извършвало само на гръцки. Понеже имал хубав глас, пеел е хубаво на гръцки църковните песни, защото е знаел гръцки говоримо и писмено, то бил чут, видян и харесан от Варненския гръцки митрополит Порфирий. Той го взел под свое покровителство до края на живота си. През същата тази година 1847 Порфирий бил назначен за Варненски митрополит, като преди това е бил Преславски митрополит. Тук на 17 години завършва първия етап от живота му. Имало е възможност да бъде претопен от гърцизма. Но тук съдбата му го среща с Атанас чорбаджи Георгиев от село Хадърджа, който дошъл във Варна да търси учител за своето училище, което построил и за което е трябвало учител, който да знае и да преподава на старославянски и български език.
към текста >>

89. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св.
Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г.
към текста >>

Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност.
Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство.
към текста >>

Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна.
Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна. Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ.
към текста >>

Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.
от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия. Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с.
към текста >>

90. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година".
Кога е бил той основан, не съществуват точни данни. Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св. Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.
към текста >>

Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити.
Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.
към текста >>

Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език.
Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св.
към текста >>

Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия.
Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св. Димитър и Св.
към текста >>

Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св.
Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св. Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът. След смъртта на йеромонасите Теодосий и Агапий техен заместник става свещеник Константин Дъновски, българин, родом от с. Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр. Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св. Архангел Михаил" в гр. Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г.
към текста >>

Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина".
Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя. Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр.
към текста >>

Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно".
Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития. Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот. Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите. Във всеки случай и тук, без деятелното участие на турските власти, при подялбата няма да мине така.
към текста >>

Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите.
На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития. Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот. Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите. Във всеки случай и тук, без деятелното участие на турските власти, при подялбата няма да мине така. Местните българи предвиждат бъдещата взаимна борба, но не могат да отстъпят. Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите.
към текста >>

91. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

15-16.) Макар че тия събрания са станали в 1860 год., обаче не всички села, чиито представители са взели участие в събранията, са се отказали още тогава от зависимостта на варненския гръцки митрополит.
На 24 юлий с.г. имало друго събрание, на което присъствували първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единодушно приели държания в с. Николаевка протокол и упълномощили Дяда Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добричкия представител Хаджи Иван Вълков, от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). (IV Известия на Варнен. археологическо дружество, стр. 15-16.) Макар че тия събрания са станали в 1860 год., обаче не всички села, чиито представители са взели участие в събранията, са се отказали още тогава от зависимостта на варненския гръцки митрополит. Това те са направили едва през 1865 год. От документите, които се съхраняват в архива на археологическото дружество, които тук буквално привеждаме, ясно се вижда нашето твърдение. „Ний, долуподписаний Болгари в В. Козлуджа ва молим-ми с настоящето ни покорно пйсмо тук Българска-та Църква във Варна, на която като знаи-ти чй ся отказах-ми и отделих-ми от Гръцката Цариградска Патриаршия и също тъй от Нейни-ти служители (гръц. Владици) и сме в разпра, затова препада-ми на Вас Чесний Господари Г.
към текста >>

е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български.
„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя характер в архива на музея няма запазени. Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български. Но народният дух за стремеж към матерния език и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго. И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех. Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение. Архимандрит Инокентий сп.
към текста >>

92. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

от 90 села, спадащи в епархията, само 10 гагаушки села признавали още варненския гръцки владика, а останалите се отказали от него и от гръцката патриаршия и признали за свое духовно началство българската църква в Цариград и централната българска община във Варна.
Със смъртта на Порфирия и с идването на новия Варненски митрополит Йоаким, варненските българи се отделили окончателно от гърците, устроили си отделна църква и църковна община, която на следнята 1866 г. в един събор от миряни и свещеници от цялата епархия била реорганизирана и окончателно поставена като централна община в епархията, която въз основа на особен, изработен от събора „Временен правилник", почнала да управлява и ръководи епархиалните народни работи и да събира владищината. Председател на общината станал най-първо икономът Константин Дъновски, а от 1867 г. архимандрит Панарет. Тая организация заработила сега с голям успех за свестяване и отделяне от патриаршията на всички българи във Варненската епархия, така че още в 1866 г. от 90 села, спадащи в епархията, само 10 гагаушки села признавали още варненския гръцки владика, а останалите се отказали от него и от гръцката патриаршия и признали за свое духовно началство българската църква в Цариград и централната българска община във Варна. Заедно с Варна се организирали и отказали от патриаршията и присъединили към новата българска църква, освен Добрич, още центровете Провадия, Балчик, Каварна и Мангалия. По такъв начин и Варненската епархия, която така силно била повлияна от гърцизма, се отделила от патриаршията и останала така до идването през 1872 г. на първия български варненски митрополит Симеон, който и днес още я управлява, (стр. 196-197) д-р Петър Ников „Възраждание на българския народ. Църковно-национални борби и постижения" Издание Страшимир Славчев, София, 1929 год. (стр.
към текста >>

93. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем.
Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство.
към текста >>

Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда.
Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит.
към текста >>

94. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год. Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле.
към текста >>

Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год. Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане.
към текста >>

За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища.
Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835.
към текста >>

В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас.
Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството. Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто език и в черкви и училища се четеше. За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане. Настъпи най-сетне годината 1835. Отвори се в Габрово, с грижите на чутния родолюбец Василя Евстатиев Априлов, и първото българско училище по еврр-пейски образец, по белланкастерски метод, като за щастие, делото се повери в ръцете на ревностен и способен ръководител - Неофита Рилски. На Габрово почват всички наши градове да подражават и да заместват с обществени, лан-кастерски училища килийските дстогава частни училища - училища на попове и калугери, па и на занаятчии.
към текста >>

95. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр.
Постройката окончателно се свърши на юни 1862 година. Останало беше да се освети училището и да минат в него българските ученици, които дотогаз се учиха с притеснение в един дам, без да имат улеснителните средства за преподаването. Ден за освящението се определи 25 юли, когато не минувал никой параход и гражданите имаха време да додат. На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае. В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия. В горния училищен кът донесоха се повече от сто стола за призованите, няколко седалища, наредиха се красиво взаимно-учителните таблици на Г.
към текста >>

Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае.
Ден за освящението се определи 25 юли, когато не минувал никой параход и гражданите имаха време да додат. На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае. В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия. В горния училищен кът донесоха се повече от сто стола за призованите, няколко седалища, наредиха се красиво взаимно-учителните таблици на Г. Доброплоднаго, прочелото на училището беше украсено с големи червени букви „БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ". Над учителската катедра беше със златни букви написана на една черна таблица от Г.
към текста >>

96. 14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ

Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града.
учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията.
към текста >>

Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията.
Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
към текста >>

Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги.
Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение! "мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В.
към текста >>

Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение! "мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма.
към текста >>

97. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител".
И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания. Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.
към текста >>

98. IV.8 август, събота 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки.
Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница.
към текста >>

99. НАРЯД за 1916 година