Търсене в текстове за 'Грозно'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии.
Молещият трябва да търси тези, които се молят горе. То е едно изкуство. Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото. Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии. Като ученици вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Всеки ден вземете от „Свещени думи на Учителя“ едно изречение за размишление върху едно качество, което ви липсва. Братът попита: „Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?
към текста >>

2. 7_17 ) След страданието иде радостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво.
Свежест, радост лъхаше от нашите лица. Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш?
към текста >>

Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото.
Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш.
към текста >>

3. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща.
Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права.
към текста >>

4. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония.
Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него. 3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност. От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното!
към текста >>

5. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш!
Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна. Може ли да се изгуби любовта? Любовта, която се губи, не е съществена.
към текста >>

6. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, и то ще получи мощни енергии от горе.
Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, да се поддържа връзката. Връзка непреривна с невидимия свят, с Божествения. Ако само по един час мислите за доброто, за великото в света, тоя час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделиш на ден време да мислиш за Бога, той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, и то ще получи мощни енергии от горе. Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне половин или един час за размишление и молитва. Един брат попита: “Защо Тагоре изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи.“ Учителя каза: Тагоре всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един-два часа, ще видите какъв подем ще имате.
към текста >>

7. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите.
Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път.
към текста >>

8. РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Човек изгуби ли магнетизма си, става кисел, недоволен, всичко му се вижда грозно и черно.
РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА * Без жертва и без Идея не може да има напредък. * Магнетизмът е сила, която съдейства за развитието на Вселената и на всички живи същества. Движението на Луната около Земята, на Земята около Слънцето, на Слънцето около други слънца - всичко това се дължи на магнетизма. Той поддържа хармонията в живота, в цялата Вселена, и ако изчезне, животът не може да се проявява. Човек изгуби ли магнетизма си, става кисел, недоволен, всичко му се вижда грозно и черно. Той и на топло да седи, все ще му е студено. Магнетизмът дава привлекателността и топлотата на човека. * В своята еволюция човек се движи от физическия към духовния и от духовния към Божествения свят. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона.
към текста >>

9. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
към текста >>

Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи.
Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна!
към текста >>

10. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други.
Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други. От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба. Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така.
към текста >>

11. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Ако е грозно лицето ви, ще го измиете с вода.
Ако не може да ги извади, той не е умен човек. Той ще умре като светия, а то е от недоимък на ума. Който се интересува от светлината - пред огледалото е. Който се интересува от водата - в банята е. Който се интересува от твърдата почва - седи на стол с крак върху крак. Ако е грозно лицето ви, ще го измиете с вода. Ако е грозна мисълта ви, ще я изчистите със светлина. Ако са грозни чувствата ви, ще ги изчистите с топлина. При малко вода в организма има изстиване на краищата. При неправилно дишане - губене на светлина.Трябва да пиете топла вода, за да възстановите топлината на тялото си. Трябва да дишате, за да възстановите светлината на ума си.
към текста >>

12. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи.
към текста >>

13. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп.
– Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп. Той беше избухлив, нервен, сприхав, невъздържан на думи – всички се страхуваха от него. Беше с едно ухо. Веднъж разливал храна, а един му се оплакал: „Ти пък на мене не тури мръвка.“ Горилата грабнал ножа, отрязал ухото си и го хвърлил в канчето: „Нà ти мръвка! “ Явно беше, че сега не е доволен от намесата в работата му.
към текста >>

14. Иисус на Планината - Николай Райнов

…На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт… И грозно Ти ще бъде падането им тогава… И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот.
Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха… Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа? Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия. Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот… Цериш Ти, Господи… Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви. …На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт… И грозно Ти ще бъде падането им тогава… И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот. Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот. Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот? За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти.
към текста >>

15. Книга на загадките - Николай Райнов

Вникнах вдън човешкото сърце, за да намеря песъчинката на най-грозното.
*** Той го уби. За жена. Знам мнозина такива мъртъвци. Знам мнозина такива убийци. До кога ще пърли безумие ревнивите жили? Вникнах вдън човешкото сърце, за да намеря песъчинката на най-грозното. Видех образ на ръце, които се протягат изпънати, с кървави жили, към кръста, на който се разпъва душата. ... Той го уби. За жена. Знам много такива разпятия. Знам мнозина такива разпънати.
към текста >>

16. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на вестник „Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози.
Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв път вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация? Така са направени тези работи по него време! Частните фирми изпипват нещата добре, за да нямат прекъсвания в събиране парите на абонатите. Това е време на решителната промяна в облика на Ню Йорк. През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото. Кварталът Мъри Хил около Лексингтън авеню и 35-а до 40-а улица вече е загубил лозята си на припек, но си е хълм, покрит с градини, дворове и стари плодни дръвчета между декоративните храсти. Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на вестник „Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози. По него време три хиляди работници и четиристотин коня и каруци още се блъскат по благоустрояването му. Петте кьошета, за които стана дума, още издават по улиците и задните си дворове, че и там е било тресавище. Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то английска по характер част на града. Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения.
към текста >>

0.37736201286316