Търсене в текстове за 'Грозно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът.
Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост.
към текста >>

2. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло.
Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес. За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека. Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина.
към текста >>

3. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Носът е, без него лицето е грозно.
НАЙ-КРАСИВИЯТ ОРГАН В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Красотата е качество на Духа. Дето е Духът, там има и Красота. Кой е най-красивият орган на човешкото тяло? - Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже.
към текста >>

4. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица.
че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава. Те му показаха пътя към истинското знание, задоволиха неговия жар, запознаха го с това, което никога не беше чул и никога не мислеше, че може да чуе. Животът му при тях внесе елементи, които дадоха ценен смисъл на живота му. Така обновен и изпълнен с нов импулс, Оронций отново се засели в Рим. Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно момиченце, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица. Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си.
към текста >>

5. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната.
Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост.
към текста >>

Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее.
В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство. Сегашната раса дири чувствената красота, а в новата ще владее духовната красота. Душевната красота ще намира израз във вид и форма, в грациозни ритмични движения, в нежни мелодични гласове и в благодеяния. Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина.
към текста >>

6. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове.
Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони.
към текста >>

7. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
към текста >>

8. ПРЕОБРАЖЕНИЕ - ЕМАНУИЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни... – Не ме настъпвай!..
Камъните, що трошим, само са различни: – Ти учител си – трошиш ти в детските сърца и умове; свещеник си – трошиш; новатор пък си ти – и ти трошиш. Трошиш... Ний всичките сме каменари... А там настилка правят – НА НОВИЙ ПЪТ! ОТРОНЕН ЛИСТ – Не ме настъпвай!... Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай! Че старо съм и прашно, че търкалям се в калта – туй в програмата на тоз живот е... Укор ми не пращай!... – Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни... – Не ме настъпвай!.. Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай!... – Без моя дар не можеш да се радваш на прекрасната на пролетта премяна... – Настъпи ме! Но укор, че търкалям се в калта, не пращай... ,
към текста >>

9. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота.
3) Междинната гънка трябва да достига до висулката на ухото. 4) Вътрешната гънка нагоре да бъде силно широка и вдлъбната. Тези признаци виждаме на ухото на казания музикант. Изобщо, музикантът има нещо красиво в ухото си. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота. От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото. Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува.
към текста >>

Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота. От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото. Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува. Такъв човек не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото. Той не може да бъде поучаван с думи, даже и ако е надарен до известна степен. Всичкото старание в тая насока, която възпитателите ще употребят, в края на краищата, ще бъде напразно, защото, според един природен закон, човешката воля е свързана с органите му. Същото е и за фиг. 5.
към текста >>

10. Притчи и приказки Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня.
Олга Славчева ДАРОВЕ Кога ужасна буря ме връхлита, със две ръце безмилостно ме блъска, реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито, и мечът ù над мен злокобно лъска, аз вече се не браня против нея, тя иде си, в лицето ù се смея. Защото знам, предвестник е тя само на ново щастие, изпратено до мене, съкровище безчислено, голямо, неземна радост - светло вдъхновение. Тя първо иде мене да набие, но после тайно в мене злато скрие. Понякога тя тъй ме много шари със пръчката, че свяст изгубвам даже. Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже. И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня. Ридая, сълзи роня, плача клета, отчаяно главата си навеждам, дорде на хитростта ù се досетя. Глава изправям - смело я поглеждам и почвам да потягам си торбата, че тя пак дар ще ме дари богато. САМА Своята беда сама ще нося, имам сила в мене тя седи, помощ няма никога да прося - всеки има своите беди, всеки сам се мъчи да изкара на гърба му що тегней товара. Мъки има, да, но има сила, равна тям в душата що гори. Тя не се е още проявила, нито още капчица дори.
към текста >>

11. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки.
Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало.
към текста >>

12. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш!
А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна. – Може ли да се изгуби любовта? – Любовта, която се губи, не е съществена.
към текста >>

13. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът.
ДОБРОТО И ЗЛОТО В ЖИВОТА Животът е най ценното за човеците, затова той интересува всички. Животът има две страни. Съвременната наука и пък всичките науки от памтивека доказват, че животът се проявява по две посоки: по посоката на доброто и по посоката на злото. Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът. Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света.
към текста >>

14. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат. Званията “брат” и “сестра”, докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние.
Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Учените казват, че земеделието е индустрия, в която силата за производството се взема от слънцето, вместо от некой мотор; а зелените части на растенията, главно листата, са местата, дето суровите вещества, взети от въздуха и почвата, се преработват в продукти, годни за храна на човека. Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа. В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно.
Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа. Поколения преди нас — от епоха на епоха — ни е втълпявано още от детинство, че било неизбежна необходимост, че било закон и нещо. основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно. А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне. Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура.
Уви, в същото време слънцето пригрявало локвата и водата бързо намалявала в нея. Не минали много дни и Поповите лъжички останали съвършено на сухо. В мъка и страдание едно по-едно изгубвали живота си, а телцата им залепнали и изсъхнали на земята. * * * От слава и прослава Децата нищо не разбират, Те искат дом, във който Медът и хлябът да извират Дядо Благо На оня свят След мъчителна смърт, дядо Васил замина за оня свят. Когато беше стигнал там, той чу един глас: — Върви след мен! И дядо Васил видя пред себе си едно намръщено и грозно лице, една облечена в черно фигура. — Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата.
към текста >>

Там беше пусто и грозно.
На земята бяхме заедно, нека и тука остана при нея ... — На земята не си обичал тая жена и затова тя не е твоя. Напротив, ти я биеше, че обича и жали бедните.Твоята омраза. твоето грубо и жестоко отнасяне към нея е причина за нейната преждевременна смърт. Не, не е тук твоето място! Те минаха още една рътлина и навлязоха в друга долина. Там беше пусто и грозно. Нито трева, нито цветя се виждат. Плодни дървета няма. Птици не пеят. Потоци не напояват сухата земя. Сякаш е пустиня.
към текста >>

18. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята.
Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх. Страданията безбройни кат’звездите Стани и зачеркни ги със един замах.
към текста >>

— Грозно нещастие!
Уви прозорецът бе затворен. Бистрото стъкло беше невидимо за нея. Блъсна се о него и падна по гърба си на пода. — Ох, ох! — завика тя с пукната глава. — Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час?
Аз исках да проникна В’онези там страни — Кат светлина да бликна През облаци, мъгли: Да пръскаме тъмата Да стапяме снега И радост по земята Да носим с’Пролетта! До чудното сияние Да има лесен път, — Да няма веч страдание И мъки по светът! И снежната пустиня Да стане чуден рай — Да стане тя градина Като през месец май! И птичките да леят Да лъха аромат И плодове да зреят За гладните в’тоз свят! Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час? Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога Любовта. Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не бива да правим отстъпки на нищо, което е грозно, или лишено от културност.
Както всеки от нас трябва да бъде истински окултист, тъй всеки трябва да бъде истински художник в най малките подробности на живота. Трябва естествено и несъзнателно да се отзоваваме на всичко, що е истински хубаво и да се отвращаваме от онова, що не е. Тогава сме хора на изкуството. Трябва ревностно да се отзоваваме на хубавото, на истински изтънченото. Трябва да сме придирчиви, да сме крайно чувствителни към хубавото. Не бива да правим отстъпки на нищо, което е грозно, или лишено от културност. Не трябва никога да си позволяваме да свикваме с грозното. Спомням си, когато аз за пръв път чух джазова музика — тя толкова ме отврати, че се почувствах ужасена. Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото.
към текста >>

Не трябва никога да си позволяваме да свикваме с грозното.
Трябва естествено и несъзнателно да се отзоваваме на всичко, що е истински хубаво и да се отвращаваме от онова, що не е. Тогава сме хора на изкуството. Трябва ревностно да се отзоваваме на хубавото, на истински изтънченото. Трябва да сме придирчиви, да сме крайно чувствителни към хубавото. Не бива да правим отстъпки на нищо, което е грозно, или лишено от културност. Не трябва никога да си позволяваме да свикваме с грозното. Спомням си, когато аз за пръв път чух джазова музика — тя толкова ме отврати, че се почувствах ужасена. Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото. Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“.
Любовта ни чака. Любовта, която се роди в пещерата при Витлеем! G. N. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! В момент. когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава. Всички — едни с мисли, други с дела да работят за мир между хората, за любов и братство между всички Човечеството трябва да разбере веднъж за винаги, че то не представлява, по същина, индивидуални групи, които трябва да воюват, да се унищожават едни други и да се спъват в развитието си. То е цяло и като така всички народи и държави трябва да се федерират и координират силите си. Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми. Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на народите.
към текста >>

22. -

Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят.
Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си.
към текста >>

А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества.
Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания.
към текста >>

Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
към текста >>

Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност.
Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е.
към текста >>

23. -

Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец?
Наш верен, неизменен съюзник е времето, и с негова помощ ние можем да постигнем всичко, каквото сме пожелали. Безкрайна е Божията нива, в която сме предназначени да работим. Безграничен е светът: пространството и времето са пред нас, Вечността е пред нас — наше достояние, наше неизчерпаемо и неотемлимо наследство. Никакви граници за живота, никакви граници в пространството, никакви граници във времето — това е нашето Божествено наследство. Кой би могъл след това да каже, че ние сме бедни, нещастни, окаяни създания? Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда? „Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота.
към текста >>

24. -

„Ново“, което утре става по-старо и по-грозно от днешното.
Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички. Всичко останело е дим и сажди. „Ново“, което утре става по-старо и по-грозно от днешното. * Кое да изберем: човешкото „ново“, или Божественото Ново? Омразата, или Любовта? Насилието или братското отношение? Ние сме живи свидетели на това, което става и което ще става, и ще видим с очите си; старото нищо не може да направи, нищо не може да разреши, то може само още повече да заплете положението на хората и народите. Единственият истински ключ, който може да даде правилно и трайно разрешение на въпросите на живота това е Божествения закон на любовта, това е Божественото Ново, което хлопа днес на нашите врати, и което ний трябва да възприемем.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше.
И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш.
. . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . .
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това.
Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
към текста >>

То казваше, че видяло нещо грозно на сън, и искаше веднага да заминем за дома.
Беше петък срещу събота След като си легнахме, към 11 часа вечерта се събудих от страшните викове на сина си. Той беше се събудил, цял треперейки, и викаше: „Тати ми умря“. Проверих, дали няма температура. Температурата му беше нормална. Детето само повтаряше тези думи, съвсем уплашено. То казваше, че видяло нещо грозно на сън, и искаше веднага да заминем за дома. Аз гледах да го успокоя. Дадох му вода. След малко стана му по-добре и заспа. На сутринта разпитах детето за станалото. То не помнеше нищо.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството.
Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм.
към текста >>

Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно.
При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
към текста >>

Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество.
към текста >>

Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно.
физиогномия: (Продължение от кн. V.) V. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон. Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола. Очертанията на мъжа и жената, както в общите форми, така и в особените черти, удивително се различават. Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно. Една мъжка жена и един женствен мъж ни произвеждат еднакво неприятно впечатление. И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат.
Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка. Това е много естествено. Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства.
Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е грозно и същевременно демонско.
Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг. 29) (фигурата липсва във вестника). То е грозно и същевременно демонско. Съставът на боите му се разбира лесно в табелата: пламенно-червеното е страстното желание, мътното кафяво — израз на егоизма, редицата куки — искането, силното желание. Интересно е сложното изображение във фигура 31 (фигурата липсва във вестника): „актьор пред първия си дебют“. Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ.
Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости.
към текста >>

„Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание.
А там се водеше страшно сражение. Но всички нападения на врага бяха отбити. „Ала войската на черния цар не отстъпи. Тя опита последното средство и сполучи. Тя употреби най- великата и най-ужасна сила — силата, която съзижда и руши. „Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание. „Градът беше разрушен до основи и ограбен от вразите. „Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство. „Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти. „Тогава ти беше млад момък.
към текста >>

Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец.
Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н. се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си.
Пък и неговата любезна усмивка и благи обръщения, като че привличаха толкова клиентите, колкото и червената боя, Когато аз се случех в магазина, е забелязвах, че отчаяната ми фигура и меланхолията ми отвращаваше всекиго, който ме видеше. Това още повече затвърди убеждението ми в моята злощастна съдба. „Един ден една дама, богато облечена и придружена от две робини, влезе в магазина ни, когато брат ми го нямаше. Като разгледа някои от стоките, тя случайно зърна моята китайска ваза. Вазата й хареса извънредно много и тя пожела на всяка цена да я купи. Аз, обаче, отказах да й я продам, понеже вярвах, че ще си навлека някое грозно злощастие, ако се разделя от талисмана си. Нервирана от отказа ми, тя опита всяко средство за да постигне целта си, но ни молби, нито пари можаха да ме отклонят от решението ми. Крайно раздразнена от моето вироглавие, както да го нарече, тя излезе из магазина. „Когато брат ми се върна, аз му разказах случката, като очаквах той да ме похвали за моето благоразумие, но напротив, той ме осъди за суеверната стойност, която отдавах на стиховете на моята ваза, като каза, че е връх на глупостта да изгубя голямата сума пари — сигурно средство за подпомагане на благополучието ми — срещу несигурната надежда за чудотворна закрила. Аз не можах да бъда на неговото мнение, нито имам куража да изпълня съвета му. На следния ден дамата пак заобиколи братовия ми магазин и като видя там братовата ми ваза, купи я за 10,000 жълтици.
към текста >>

„Понеже бях грозно терзан от нахалността на това еврейско куче, аз му казах, че съвсем не съм такъв бедняк какъвто той си ме въобразява; че аз имам възможност да му платя дълга си, като се надявам, че той не ще поиска от мене никакви прекомерни лихви, каквито само евреите могат да искат.
Аз се вгледах в него и, за голямо съжаление видях, че това е евреина Рахуб, от когото бях заел малко пари на лагера в Ел- Ариш. Не се съмнявах, че пак моята зла съдба го е довела в Кайро. Той не искаше да ме пусне. Не приемаше никакви извинения. Казваше, че знае, че аз съм дезертирал на два пъти: веднъж от турската и веднъж от египетската армии, че на мен не се полага като войник никаква заплата и че не може да си въобрази брат ми Саладин да се съгласи да ме изкупи, нито пък да плати дълговете ми. „Понеже бях грозно терзан от нахалността на това еврейско куче, аз му казах, че съвсем не съм такъв бедняк какъвто той си ме въобразява; че аз имам възможност да му платя дълга си, като се надявам, че той не ще поиска от мене никакви прекомерни лихви, каквито само евреите могат да искат. Той се усмихна и каза, че ако турците обичат опиум повече от парите, това не е негова вина, че той ме е снабдил с това, което аз най-много обичам на света, и че аз не бива да се оплаквам, ако и той, на свой ред, поиска това, що най-много обича. „Аз няма да ви уморявам, господа, с целия наш разговор. Най после ние се съгласихме на следното: аз ще му платя целия си дълг и ще откупя от него един сандък вехти дрехи, от продажбата на които, той ме уверяваше, че ще направя цяло богатство. Той ги е донесъл, каза, в Кайро, за да ги продава на търговците на риби, които, през това време на годината, търсеха такава стока, за да обличат робите си, но той бързаше да се върне в Цариград, при жена си и семейството си, и заради това бе готов да прехвърли на някой свой приятел печалбата от тази спекулация. Аз не бих повярвал на приятелските чувства на Рахуб, ако той не ме бе завел на хана и не ми бе показал сандъка с дрехите.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало.
Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец. Когато го купих, аз и не подозирах, че той ще стане причина за такова злощастие. Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало. Аз видях, че ще стана причина за разорението на брата си, ако продължавам да живея в къщата му. Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица. Не би ли желал ти да заемеш неговото место? Аз съм достатъчно богат, за да понасям последиците от малките грешки, които ти може да на- правиш от невежество в търговията, пък и по гоя начин ти ще имаш и съдружник, който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради това, той се преместил в Таренто, но неговите последователи били предадени на грозно гонение, за да бъде унищожена и школата им: съзаклятниците нападнали питагорейците и извършили над тях истинско клане.
Като се завърнал в остров Самос, той вече открил своята окултна школа. Но поради слабата заинтересованост на неговите съотечественици, а, главно, по причина на тиранията на Поликрата, Питагор напуснал окончателно отечеството си и се настанил в Кротон (Италия). По това време Питагор бил на 40 години. Всичките историци свидетелстват, че в новото си местожителство той е имал грамадно влияние и е спечелил много привърженици в своята школа. Питагоровото общество се е превърнало в цяла организация, която предизвикала завистта на някой местни жители и последните направили заговор да премахнат Питагора. Поради това, той се преместил в Таренто, но неговите последователи били предадени на грозно гонение, за да бъде унищожена и школата им: съзаклятниците нападнали питагорейците и извършили над тях истинско клане. В това диво преследване намерил смъртта си и самият Питагор. Поддържа се от някои автори, че той е умрял в Таренто, в 470 год. преди Христа. Школата му, обаче, не е изчезнала съвършено: след клането в Кротон, тя е била реорганизирана и е съществувала още дълго време, тъй като уверяват, че учението на Питагора е било проповядвано още 250 години от многобройните негови ученици. Един от тия ученици Лизис, , който се спасил от смърт, избягал в Гърция и там се заел да продължи делото на Питагора.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни.
Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“. И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния. Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л.
към текста >>

Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа. За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери. Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес? Ние не искаме да вирваме, освен ако съвестта отдавна е напуснала нашите български духовници . . .
към текста >>

Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София.
Аз се чудех, как да ти го кажа. — А, друже, спомняш ли си, когато в понеделник аз трепнах седнала в леглото? Тогава аз ясно видях Ганчето. а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари!
към текста >>

НАГОРЕ

0.45010209083557