Търсене в текстове за 'Грозно'

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Кой друг народ, освен руския, в мрачните дни на грозно надвисналата опасност, е спасявал човечеството от заробване с цената на милиони жертви?
Защото това, което от гледището на земните закони, от гледището на законите на материалния свят, изглежда като чудо, като нещо необяснимо, от гледището на духовните закони и на духовния свят то е само естествено последствие на едно действително положение, на един естествен развой. Жертвата, винаги, е богато възнаграждавана. Жертвата никога не е загуба, а винаги е най-голямата печалба. Ето един закон „не от мира сего”, когото малцина познават, но който е неизказано по-траен и по-действителен от законите на материалния свят. Защото е закон вечен, не относителен, а абсолютен и незиблим... Кой друг народ на света е проливал, в такова изобилие, кръвта си за свободата на другите народи? Кой друг народ, освен руския, в мрачните дни на грозно надвисналата опасност, е спасявал човечеството от заробване с цената на милиони жертви? Кой освободи България, кой помогна и на другите балкански народи да се освободят? Най-сетне, кой изнесе, и кой продължава да носи и днес най-тежкия кръст на борбата срещу съвременните завоеватели и поробители на Европа? Не по човешките, не по земните закони, а според Божествения закон, руския народ си е извоювал правото да застане, за по-дълъг или по-къс период от време, начело на общочовешкото развитие. И заедно с руския народ, като най-близки нему по дух и по заложби, ще вървят в най-голяма близост и другите славянски народи. В недалечно бъдеще, ние всички ще видим и ще се уверим в това.
към текста >>

77. 3.7. Убийството на крал Александър. Преглед. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 101, 14.10.1934, с. 3.

Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние.
Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни.
към текста >>

78. 1.3. Полярност. Любовта

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Северен и южен полюс, плюс и минус, положително и отрицателно електричество, тъмнина и светлина, добро и зло, красиво и грозно, мъжко и женско начало в живота - всичко това са ограничени, относителни човешки понятия за великото единство на живота, който действува, който туря всичко съществуващо в движение и следователно в развитие, благодарение именно на това взаимодействие на двата могъщи и вечни полюса на живота.
1.3. ПОЛЯРНОСТ Навсякъде в живота, във Вселената, владее, действува закона за полярността. Северен и южен полюс, плюс и минус, положително и отрицателно електричество, тъмнина и светлина, добро и зло, красиво и грозно, мъжко и женско начало в живота - всичко това са ограничени, относителни човешки понятия за великото единство на живота, който действува, който туря всичко съществуващо в движение и следователно в развитие, благодарение именно на това взаимодействие на двата могъщи и вечни полюса на живота. Едното без другото не може да съществува. Тези две противоположни сили, в своето взаимодействие създават движението, напредъка, развитието. Това е диалектиката на живота. Тя е в основата на всичко. Без нея всичко би било мъртво, неподвижно.
към текста >>

79. 5. Ще загине ли културата. 5.1. Ще загине ли културата?

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Има младежи, чието основно внимание е отправено към духовното - към реалното, към непреходното в живота; които не са загубили смисъла на живота; които могат да правят и правят разлика между добро и зло, между истина и лъжа, между красиво и грозно; които не се подават на безверието, на отрицанието, нападението, на лъжата; които не смятат, че животът се състои в ядене и пиене, а „всичко друго е вятър".
Но ако се вгледаме по-сериозно, по-внимателно в живота, освен тази мътна, бушуваща по повърхността на живота пяна, ние ще открием и неща, които са пълни с надежда, с обещание за един по-хубав утрешен ден. Ние ще открием хора, ние ще видим младежи, с едно сериозно, дълбоко, реалистично отношение към живота и неговите прояви, към неговите истински ценности. Не е завладяла всичко, и не може да завладее всички шумотевицата на модерната диващина. Има личности, има младежи, които не й се подават. Може да са сравнително малко, може да са съвсем малко, но ги има, съществуват. Има младежи, чието основно внимание е отправено към духовното - към реалното, към непреходното в живота; които не са загубили смисъла на живота; които могат да правят и правят разлика между добро и зло, между истина и лъжа, между красиво и грозно; които не се подават на безверието, на отрицанието, нападението, на лъжата; които не смятат, че животът се състои в ядене и пиене, а „всичко друго е вятър". Затова няма причини за отчаяние, за губене на вяра и надежда в младото поколение. Не може хубавото, разумното, красивото, да не вземе в края на краищата надмощие. Не може упадъчното, пошлото, дивашкото, просташкото, да си остане завинаги владетел на съзнанието на младежта. Тази „музика" ще мине и ще си замине - ще се забрави. Тези „танци" също ще отминат, ще се забравят.
към текста >>

80. 28.16. Обсебването на малката Мария

Вергилий Кръстев

Това беше грозно, кощунство!
И сега, веднъж пътуват в трамвая, той седнал, а тя седнала в скута му. Представяте ли си?! - 75 годишен мъж, 25 годишна жена сяда в скута му, и се прегръщат, и се целуват! Ама това сега не е допустимо! А тогава, по времето на социализма, това беше изключено да се види! Това беше грозно, кощунство! Това беше неморално и всички други видове епитети, които може да ви се случат да ги кажете, и да ви дойдат в ума. И тогава, по някаква си случайност, а случайни неща няма, в този трамвай пътува и Павлина Даскалова от Велико Търново. И тя вижда Борис седнал, онази малката Мария, и се целуват, прегръщат. И хората около тех нарочно се отстраняват 1-2 метра, защото толкова е грозно, противно! Дори някой ги гледат, други се обръщат в гръб!
към текста >>

И хората около тех нарочно се отстраняват 1-2 метра, защото толкова е грозно, противно!
А тогава, по времето на социализма, това беше изключено да се види! Това беше грозно, кощунство! Това беше неморално и всички други видове епитети, които може да ви се случат да ги кажете, и да ви дойдат в ума. И тогава, по някаква си случайност, а случайни неща няма, в този трамвай пътува и Павлина Даскалова от Велико Търново. И тя вижда Борис седнал, онази малката Мария, и се целуват, прегръщат. И хората около тех нарочно се отстраняват 1-2 метра, защото толкова е грозно, противно! Дори някой ги гледат, други се обръщат в гръб! А Павлина гледа ококорена, и не може да повярва на очите си! На следващия ден отива тя, и разказва това нещо на всички. И те всички казват: „А-а-а това не е верно! " - „Как да не е верно?
към текста >>

81. 8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.

Вергилий Кръстев

Отвън грозното е Божественото, а красивото отвън е човешкото.
Ти го виждаш, меко говори. На светлите духове маските са отвън грозни, много страшни, но отвътре, като смъкнеш маската, са ангели. Сега вие се смущавате като срещнете грозните хора. Казвате: „Той е дявол." Пък той отвън е такъв, а отвътре е красив човекът. А пък аз казвам обратното: Дяволът е ангел отвън, ангелът е дявол отвън. Отвън грозното е Божественото, а красивото отвън е човешкото. Отвътре красивото е Божественото, а отвътре грозното е човешкото. Обратни са процесите." 8.4.18. През 1999 г. 75% от българите бяха срещу войната на НАТО срещу Югославия, но депутатите гласуваха за войната. А защо?
към текста >>

Отвътре красивото е Божественото, а отвътре грозното е човешкото.
На светлите духове маските са отвън грозни, много страшни, но отвътре, като смъкнеш маската, са ангели. Сега вие се смущавате като срещнете грозните хора. Казвате: „Той е дявол." Пък той отвън е такъв, а отвътре е красив човекът. А пък аз казвам обратното: Дяволът е ангел отвън, ангелът е дявол отвън. Отвън грозното е Божественото, а красивото отвън е човешкото. Отвътре красивото е Божественото, а отвътре грозното е човешкото. Обратни са процесите." 8.4.18. През 1999 г. 75% от българите бяха срещу войната на НАТО срещу Югославия, но депутатите гласуваха за войната. А защо? Защото се продадоха.
към текста >>

82. 3. За Светозар Няголов от сестра му Величка

Величка Няголова

Но получи се нещо много грозно, и то за вечни времена.
И като заговорваше за Учителя, за Школата, за Рила, за Мусала - всички слушаха твоите слова. Свещена звезда! Къде отлетя сега? Написа песни, издаде книги. С колко любов и топлина възпяваше Учителя и святите места, където е стъпвал крака Му! Но получи се нещо много грозно, и то за вечни времена. Сегашният Братски съвет реши, че си опасен, много светиш и огряваш света. Много си духовен и ще пречиш в работата им. Много силно светиш и огряваш Братството, света. На тях е нужна „тъмнина". А ти бе един от най-последните истински ученици по времето на Учителя, на Школата, на Изгрева.
към текста >>

83. 1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.

Вергилий Кръстев

фототипно издание, 2014 г.) „Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите.
Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля." В живота често ние сами си причиняваме нещастия, вреди. Как? Като изтъкваме греховете на хората. Нека благодарим в душата си за всяка скръб, която иде и да кажем като псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих." 1.8. СТРАНИЦА 654 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с. 226 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготовителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влезат в духовния живот, натъкват се, именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек." И погледнеш, този човек хванал кривия път." 1.9. СТРАНИЦА 655 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г., „Изгревът", том 29 и с.
към текста >>

84. 2.25. Горилата. Канчето с картофите и ремонта на фурните

Борис Николов

ТОМ 32

Той беше голям, едър, лицето му грозно, погледът свиреп.
Работата беше тежка, напрегната, условията трудни. Веднаж идва при мене началникът и ми казва: „Майсторе, виждам, че не вземаш от общото ядене.” Казвам му: „Месо не ям, а мас не употребявам.” Казва ми: „Можем ли с нещо да те улесним? ” - „Ако може да наредите де ми сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре.” - „Може, разбира се. Ела с мене! ” Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: „Ще туряш канчето му на печката, да му сваряваш картофи.” Готвачът ме изгледа навъсено. Той беше голям, едър, лицето му грозно, погледът свиреп. Беше избухлив, сприхав, нервен и невъздържан на думи. Едното му ухо беше отрязано. Всички се страхуваха от него. Измислили му бяха прякор -Горилата. Разказваха, че веднаж, като разливал храна, един му се оплакал: „Ти пък на мене не си турил мръвка!
към текста >>

85. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат (16). Званията "брат" и "сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога; следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща, една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4.30 ч.
към текста >>

86. Съдържание

Грозното иска да еволюира 151.
Срещата с пепелянката 147. Молбата за съвет 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев 149. Заекването е спирачка, ограничение на нарушението 150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира 151. Красивото, богатото, даващото 152. Ангелът от Царството на Светлината 153. Монолог за заекващият Мойсей 154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет 155. Кой е Космическия и Мистичен Христос 156.
към текста >>

87. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

Когато искаше, те приближаваха света към него, за да види подробностите му, или го отдалечаваха, за да пропусне да види дребното, нището, грозното и да обхванат само най-общото, красивото, хармоничното.
Насочваше ги само, където искаше, гледаше само това, което искаше и което трябваше, защото според него имаше неща, които не трябва да се гледат. Защото очите му бяха една от петте врати, през които влизаха материалите за изграждането на душевния му живот. Очите му обикновено биваха полуотворени, присвити. Дългите им и гъсти мигли бяха като решетки, които прецеждаха буйните талази на светлината и струящият се в тях свят. Те, като съзнателни бленди се свиваха и разпущаха, пропущаха толкова светлина, колкото им беше необходимо. Когато искаше, те приближаваха света към него, за да види подробностите му, или го отдалечаваха, за да пропусне да види дребното, нището, грозното и да обхванат само най-общото, красивото, хармоничното. Срещу всеки видян от него грозен образ, той потърсваше в околната действителност или в съзнанието си, където имаше богата колекция от красиви - равностоен, но красив образ, за да балансира, запази равновесието на съзнанието си. Тези очи бяха още много строги, безпощадни, но вече се забелязваше една мекота да наднича през тях. Те като свредели се забиваха най-безцеремонно в най-потайните и интимни кътчета на съзнанията, и там виждаха всичко, без страх и колебание се спущаха в лабиринтите на човешките души и съдби. Винаги бяха будни, готови да бъдат изненадани и мълниеносно да реагират! В тях често проблясваха светкавици, чуваха се гръмотевици и ужасни трясъци!
към текста >>

Краката му бяха обути в синьобели плетени търлъци, от които грозно стърчеха на петаците на големите му пръсти на краката.
То му изглеждаше много по-страшно отколкото, когато чуваше само гласа му! Около врата си, Христов имаше увито бяло шалче от изкуствена коприна Такива шалчета носеха почти всички братя, защото белият цвят беше емблема на Бялото Братство. Произходът на тези шалчета беше растителен и бяха много евтини, продаваха се по улиците на колички. Той беше облечен в сиво едноредно палтенце, от най-прост плат. И панталоните му бяха от същия плат, крачолите им стояха като кюнци - неогладени и без ръбове. Краката му бяха обути в синьобели плетени търлъци, от които грозно стърчеха на петаците на големите му пръсти на краката. Христов със свити очи разглеждаше Андрей, като че опипваше душата му. Продължително гледа над главата му, за да види цвета на светлината, която излъчваха мислите му. И накрая си затвори очите, и почна да се моли. Когато си отвори очите, като че се вдигна завеса на съвсем нова сцена. Молитвата съвсем беше го преобразила - вече гледаше меко, кротко, бащински.
към текста >>

88. 150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира

ГРОЗНОТО ИСКА ДА ЕВОЛЮИРА В това време към тях се приближи едно красиво момиче с големи изразителни очи, изпъкнало и високо чело.
150. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН В ПРИРОДАТА Е ЕВОЛЮЦИЯТА. ГРОЗНОТО ИСКА ДА ЕВОЛЮИРА В това време към тях се приближи едно красиво момиче с големи изразителни очи, изпъкнало и високо чело. - Добро утро брат Христов! Честита Ви Новата година! - И си подаде ръката през площадката. - И на тебе да бъде честита Новата година! Да те направи писателка!
към текста >>

- Да се обича грозното... да се обича това, което причинява неудоволствие, отвращение, страдание... е парадокс.
- Хареса ми! Имаш всичките данни да напишеш нещо по-голямо! - Постигнала ли съм си целта? - Разбира се, но ти едно не можеш да разбереш! - Кое - запита смутено и изненадано момичето, и зачака нетърпеливо. - Да се обича грозното... да се обича това, което причинява неудоволствие, отвращение, страдание... е парадокс. Това се знае от всички, и се изживява от край време. Обаче, основния закон в природата е еволюцията. Всичко еволюира, развива се. На това основание би трябвало и това схващане, изживяване от грозното да еволюира, и ако не се надживее, показва че тези хора са останали назад. Тъкмо затова идват великите Учители - да дадат ново разбиране на живота, да тласнат хората напред и нагоре.
към текста >>

На това основание би трябвало и това схващане, изживяване от грозното да еволюира, и ако не се надживее, показва че тези хора са останали назад.
- Кое - запита смутено и изненадано момичето, и зачака нетърпеливо. - Да се обича грозното... да се обича това, което причинява неудоволствие, отвращение, страдание... е парадокс. Това се знае от всички, и се изживява от край време. Обаче, основния закон в природата е еволюцията. Всичко еволюира, развива се. На това основание би трябвало и това схващане, изживяване от грозното да еволюира, и ако не се надживее, показва че тези хора са останали назад. Тъкмо затова идват великите Учители - да дадат ново разбиране на живота, да тласнат хората напред и нагоре. - Разбирам Ви - каза момичето, и интелигентност озари лицето му -то стана още по-красиво! - Но що е според Вас парадокс? - Всичко, което противоречи на досегашното, на старото, това което не може да се обясни с досегашното ни знание. Парадоксите започват отвъд границата на това, което знаем, и което не знаем.
към текста >>

Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето: - Никой не обича грозното!
А животът, опитът, приложението са критерия, мерките. - Вие брат Христов отговорихте веднага на въпроса, който щях да Ви задам - всичко неразбрано, ново ли е? В тази светлина, аз наново ще преработя разказа си. - he, не, в никакъв случай повече не пипай разказа, но напиши друг, а можете да започнете да пишете и роман. Момичето с пламнали очи го гледаше отдолу, и вече виждаше бъдещия си роман. Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето: - Никой не обича грозното! Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!...
към текста >>

Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!...
- Вие брат Христов отговорихте веднага на въпроса, който щях да Ви задам - всичко неразбрано, ново ли е? В тази светлина, аз наново ще преработя разказа си. - he, не, в никакъв случай повече не пипай разказа, но напиши друг, а можете да започнете да пишете и роман. Момичето с пламнали очи го гледаше отдолу, и вече виждаше бъдещия си роман. Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето: - Никой не обича грозното! Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива.
към текста >>

Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него.
В тази светлина, аз наново ще преработя разказа си. - he, не, в никакъв случай повече не пипай разказа, но напиши друг, а можете да започнете да пишете и роман. Момичето с пламнали очи го гледаше отдолу, и вече виждаше бъдещия си роман. Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето: - Никой не обича грозното! Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива. И всеки, който е загубил красотата, богатството... много добре знае какво е красота, богатство, хубост... и ги търси навсякъде.
към текста >>

Грозното иска много и всичко!
Това ни говори логиката. Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи: - Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива. И всеки, който е загубил красотата, богатството... много добре знае какво е красота, богатство, хубост... и ги търси навсякъде. Всеки търси и иска това, което няма. Грозното иска много и всичко! Най-много от всичко иска да бъде обичано силно, абсолютно и безкористно, защото тъкмо това не му достига! То много добре познава истинската любов, и има необикновено силен афинитет към нея, защото знае, че само тя може да му възвърне загубеното - красотата, богатството... и всичко, което няма! - Брат Христов, вие сте душевед! Как отгатнахте това, което душата ми така силно искаше? Тъкмо тези въпроси занимаваха съзнанието ми от няколко дни.
към текста >>

89. 151. Красивото, богатото, даващото

Затова само богатия може да обича грозното, бедното, нуждаещото се!
Той носи много и скъпи подаръци!... Затова е силно желан от всички. На царя, не му липсва да бъде обичан и желан гост. - А според Вас брат Христов, кой истински може да дава? - Който е богат, знаещ, можещ, мощен, силен и най-важното -който обича! Затова само богатия може да обича грозното, бедното, нуждаещото се! Богатият е като планински извор, който непрекъснато извира и тече, и ако някой изжаднял турист се напие колкото иска, изворът няма да се почувства, че му е взето нещо, че е дал, защото водата му нито намаляла, нито може да се свърши, защото изворът е свързан с някое голямо водохранилище някъде под земята, което пък черпи водите си от снеговете, дъждовете и от целия Космос. Това е новото понятие за богат. Богатият се познава не по това, което има, а по това, което дава! Твоя баща, който минава за богат, такъв - богат ли е? - Точно това си мислех, да знаете само колко е стиснат — косъмът цепи и за всеки лев държи сметка!
към текста >>

90. 154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет

- Нали казахте тази сутрин на двора на красивата госпожица: „Да се обича грозното, е най-големия парадокс!
И мислеше си, че то беше единственият виновник за всичките му неблагополучия и страдания в живота. Но сега ясно видя, че съвсем не било така. И неочаквано за самия себе си. с вдъхновение прекъсна Христов: - И аз реших парадокса - каза Андрей, без заекване. - Христов го изгледа въпросително и запита: - Кой? - Нали казахте тази сутрин на двора на красивата госпожица: „Да се обича грозното, е най-големия парадокс! ” - Е да, но ти разреши изведнъж два парадокса! Това ми показва, че вече работите ти тръгнаха добре. Ти не си обикновен човек, щом можеш изведнъж да разрешаваш по два толкова трудни парадокси! - Но аз виждам само един - обикнах най-големия си враг, най-голямото зло в живота ми - заекването, защото благодарение на него чух от Вас толкова интересни и красиви неща, за които душата ми е копняла. - Виждаш ли какво значи човек да обича?
към текста >>

91. 197. Любовта да ни дойде на гости

Никога не си изживявала състоянието на последния в живота - да получиш най-малкото, най-лошото, най-грозното!...
Христов заговори тържествено: - Така е, да видиш, че тук не е както в двореца! Учителя прави всичко строго съзнателно, с определена цел и идея. Това, което ти се случило при Него, това е Неговия говор. При Него няма лицеприятие, при Него няма царе и слуги, Той се ръководи от съвсем други идеи. В двореца ти винаги си първа*, получаваш най-голямото, най-хубавото, най-красивото! Никога не си изживявала състоянието на последния в живота - да получиш най-малкото, най-лошото, най-грозното!... Това беше една празнина в твоя живот, в твоето съзнание. Учителя като ти даде най-малката ябълка, попълни тази празнина. Учителя те въведе в класа на тези, които изучават живота от последното място... [*Това е принцеса Евдокия - рождена сестра на цар Борис III. - Виж „Изгревът”, т. 20, с.
към текста >>

92. 219. Животът еволюира. Школата е за опит и реални знания

Такива и по-малки духовни джуджета са повечето от хората по отношение на хората великани като Мойсей, Христос, Учителя..., на които ние виждаме грозното, отрицателното, което е най-близкото до нас, това и ние знаем.
Това е, което всичките джуджета знаят за тебе. Но представи си, че ти хванеш едно джудже и го повдигнеш да види лицето ти, разкажеш му по някакъв начин за своите мисли, чувства, идеи, всичко което другите джуджета не виждат от тебе? - Но Вие пак обърнахте нещата! - ядосано извика Андрей. - Не ги обърнах, а ги изправих на краката им и с лице към тебе. Такива и по-малки духовни джуджета са повечето от хората по отношение на хората великани като Мойсей, Христос, Учителя..., на които ние виждаме грозното, отрицателното, което е най-близкото до нас, това и ние знаем. Защо трябва и писателя да ни го описва, за какво ни е необходима тази действителност, която знаем? Но това лошото, което ние виждаме в другите, има свои представители в нашето съзнание в мозъка, и като мислим и говорим за него, в съответните мозъчни центрове нахлува повече кръв, те се подхранват, подсилват, а някой отрицания, които съпътстват нашите глави, някъде в подсъзнанието ни се събуждат и става нещо много страшно на един писател, на когото съчиненията се четат от стотици хиляди хора, в които се подхранва и събужда отрицанието. Затова аз казвам - да оставим злото да спи, а да разбуждаме доброто, желаното, красивото, като мислим и пишем за него. С това ние го поливаме, разкопаваме, чистим от плевелите. И понеже всички мисли, чувства и постъпки дават своите плодове, плодовете на доброто са сладки, ще ядем сладки плодове.
към текста >>

93. 375. За всички грешки на учениците държат отговорен Учителя

VI. Разни срещи

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Това което си видял в него - грозното, за да го видиш, непременно трябва и в тебе да го има, инък не би го видял.
- повтори думите на Андрей Христов, като се смееше с глас. Искаше Андрей да схване, разбере техния смисъл, но Андрей не разбираше, затова му обясни: - Щом казваш „брат”, най-малко баща ви или майка ви са общи - тогава и ти трябва да си орангутан. Андрей разбра, сети се и почна да се смее. - Разбрах. - Нищо не си разбрал! Това което си видял в него - грозното, за да го видиш, непременно трябва и в тебе да го има, инък не би го видял. - Само в това никога не можете да ме убедите! - възкликна недоволно Андрей. - Аз много добре зная, че не съм красив, но също така зная, че не съм толкова грозен. Знаете ли какви красиви момичета, въпреки многото лоши неща, които имам са ме харесвали? А него сигурен съм, че никое момиче досега не го е харесвало!
към текста >>

94. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

И фактически, в тяхното житие се казва: „Те работеха като 2 вола на българската нива.” Колкото и да звучи грозно, това е напълно вярно.
На коптски имат „щ”. Тщери, значи дъщери. Те създават тази чудесна азбука, която може всичко да изрази, всички звуци - всички гласни и съгласни, и те правят още нещо - превеждат избрани чести от Евангелието. Превеждат цялата литургия на свети Йоан Златоуст - песнопенията. Те са не само мелодии, те са и текстове. И фактически, в тяхното житие се казва: „Те работеха като 2 вола на българската нива.” Колкото и да звучи грозно, това е напълно вярно. Те са орали българският дух и културна нива. Много важно значение има и Климент Охридски*, който е автор на много съчинения. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 768-770.] Изобщо, ние имаме средновековна култура, която е от много висока класа, особено по времето на цар Симеон.
към текста >>

95. 41. Ако Вергилий бе живял тогава

Милка Кралева

Необлагороденото съзнание, вижда само грозното!
Затвори му вратата си! И затова Вергилий го злослови в книгите си, и го обвинява, че край него имало жени! Е, какво би говорил Вергилий, ако всеки ден виждаше край Учителя сестри, очакващи вниманието Му? Дали би се въздържал да каже грозни думи и за Него? Веогилий вижда в действията на другите само онова, което съзнанието му е способно да види. Необлагороденото съзнание, вижда само грозното! Колкото до хвалебствията му към Учителя, те са свързани единствено с душевното му състояние. Ласкателството на Вергилий към Учителя, на места звучи болезнено! Като че от казаните думи зависи живота му! Това е така! Да хвали Учителя, е жизнена необходимост за Вергилий!
към текста >>

96. 25. Ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта”. Начало на концертите на Изгрева

Дано да се отмени, защото, ако е за височини на гласа ми, имам ги височините, но думите ето какви са: „Жадувам за грозно, за страшно отмъщение, смърт и проклятие, яростен плам във мен гори.
” Паднах на колени, ако щете вярвайте! Разплаках се върху коляното Му, казах: „Учителю, всичкото си знание и изкуство ги слагам пред Вас в Бялото Братство.” Тогава Той каза: „Невидимият свят те праща там. Сега Невидимият свят те освобождава временно от тази роля...” Ама каза „временно”. Аз се страхувам от тази роля. Защо каза „временно”? Дано да се отмени, защото, ако е за височини на гласа ми, имам ги височините, но думите ето какви са: „Жадувам за грозно, за страшно отмъщение, смърт и проклятие, яростен плам във мен гори. Нека чрез теб Зорастро да загине! ” и давам ножа. А Зорастро е на Бялото Братство. Как да го трансформирам? И защо ми го даде Учителят?
към текста >>

97. 126. Отново за ролята Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Концерт за Учителя на Цветница. Уволнена от Операта

Думите са много отрицателни: „Жадувам грозно, страшно отмъщение.
Л.Т.: Да пея Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” от Моцарт. А тогава Царицата на нощта излизаше върху облаци - отдолу, под нея, облаци. И дрехата й блести. Короната е върху дрехата й, луната, звездите. Но тя държи нож и дава този нож на Тамино. Думите са много отрицателни: „Жадувам грозно, страшно отмъщение. Смърт и проклятия, яростен плам в’мойта гръд гори.” Давам ножа и казвам: „Нека чрез теб Зорастро да загине! ” - да го убия. А Зорастро е бял брат. Той е председател на Бялото Братство. Аз изпях ариите пред Асен Найденов идеално, щото съм ги пяла и по радиото.
към текста >>

98. 170. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение

Л.Т.: Започна да ме ревнува от брат Христов, да го пъди и въобще: „Махни го този”, каза и го наричаше, понеже той накуцваше, наричаше го с грозно име „сакатия”.
На страница 118 от „Разговорите с Учителя” Вие пишете, че във Враца са Ви приели в едно видно семейство и дъщерята е пожелала да й надпишете снимка, и Вие сте написали „На добрата” еди-коя си. Л.Т.: И знаете ли какъв изпит ми даде? В.К.: Какъв? Л.Т.: Но аз не го пиша. В.К.: Какво стана? Л.Т.: Започна да ме ревнува от брат Христов, да го пъди и въобще: „Махни го този”, каза и го наричаше, понеже той накуцваше, наричаше го с грозно име „сакатия”. Такъв изпит ми даде. В.К.: А Вие написахте „добрата”... Значи тя ревнуваше, искаше да махне Христов! Л.Т.: А-а! В.К.: Ха-ха. Л.Т.: Но тия работи не ги пиша.
към текста >>

99. 195. Отново за ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта” на Моцарт

Защото аз пея, държа ножа и пея на моята дъщеря Памина: „Жадувам грозно, страшно отмъщение, смърт и проклятия, яростен плам в моята гръд кипи.
195. ОТНОВО ЗА РОЛЯТА НА ЦАРИЦАТА НА НОЩТА В ОПЕРАТА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” НА МОЦАРТ Л.Т.: Сега за „Вълшебната флейта” аз разбрах от Учителя, че ми е била дадена от Невидимия свят. И засега Невидимия свят ме освобожава - тъй ми каза накрая, понеже аз не желаех тази роля. А защо? Защото аз пея, държа ножа и пея на моята дъщеря Памина: „Жадувам грозно, страшно отмъщение, смърт и проклятия, яростен плам в моята гръд кипи. Нека чрез тебе - и давам ножа - Зорастро да загине! Или ти моя дъщеря не си! А ако не го убиеш, ти вече не си моя дъщеря. Аз не съм твоя майка! И ще бъдеш проклета!
към текста >>

100. 291. Концерт на Рила