Търсене в текстове за 'Грозде'

15. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр.
Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр.
към текста >>

16. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр.
Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение. И тия плодове или цветя ще станат причина за разговор. Също като отиде детето при извора и види как бъбли, научава се, какво нещо е доброто и как се прави добро.”
към текста >>

17. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде.
Няколко братя и сестри посетиха Учителя в неговата приемна стая. Един брат повдигна въпроса за пробуждане на ясновидството или на шестото чувство у човека. Учителя каза: - Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествени начини, то пак, кога да е, ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството. Всички трябва да прилагате концентрирането. Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. После ще влезеш във връзка с Първата Причина. И трябва да развиваш добродетелите.
към текста >>

18. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите.
Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек. Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите. Та като завъртят ключа в Божествения свят, всички работи се уреждат, а като затворят ключа, всички работи отиват от лошо към по-лошо. Тук на Земята милиарди същества са измрели и са оставили навсякъде своите нечистотии. Земята е нечиста. И затова ще мине огън - всичко органическо трябва да изгори и Земята трябва да стане чиста. С огън ще се изчисти Земята.
към текста >>

19. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Това прилича на следното: донесат една кошница грозде и я дават на едного, а той го раздаде на всички.
Те може би мислят, че този, когото обичам е първият. Ти никога няма да познаеш кой кого обича. Той обича Бога и ангела в теб. При ангелите, когато обичат едного, всички други се радват. Там, когато има обич, всички са едно. Това прилича на следното: донесат една кошница грозде и я дават на едного, а той го раздаде на всички. Друга аналогия: един свири за някого, но всички, които слушат, се радват. Когато двама души се разбират, те са близо, а когато не се разбират, те са далече един от друг. Велик е Господ. Той задоволява хората. Ангелите понякога гледат как да задоволят един човек, изучават го, докато най-после го задоволят.
към текста >>

20. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай.
За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите. Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай. Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате.
към текста >>

21. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от лозето, той носи една кошница грозде.
За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това, българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за вкъщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват.
към текста >>

Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те.
Освен това, българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за вкъщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме, какво желая да ми сготвят.
към текста >>

” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат.
Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме, какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка? ” Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова? ” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат. Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае, дали с пари работиш, или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата? ” Казвам: „Без пари.” Българинът много вярва в меренето на главата. Казва: „Мери човекът, мери главата, ръката.” Много любопитен е българинът. Казвам на един българин: „Щастието ти зависи от този твой кон, не го бий.” Той вярва и почва да гледа добре коня или вола си, става много мек с него.
към текста >>

22. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш.
Това е достъпно за разбиране. Винаги трябва да съзнаваш, в този случай жертвата на дърветата, чиито плодове си изял. Ядеш една слива, благодари на човека, който е посадил дървото. Благодари на Бога, Който е изпратил светлината. Благодари и на тези хора, които са станали причина този плод да дойде при тебе. За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш. Весели да бъдете, да гледате нагоре. Бог гледа от горе. Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката. Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите?
към текста >>

23. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено.
Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци и пр. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като садиш дърво, ще му кажеш как да израсне и то ще расте, както си му казал. Много са умни растенията. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре, дават повече плод. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. Като обичаш дървото, като че ли му предаваш нещо.
към текста >>

24. Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни.
За в бъдеще царството ще е на праведните. Невидимият свят урежда това. Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “ Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст
към текста >>

25. Добрата хигиена - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система. После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето.
към текста >>

После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека.
Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система. После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си.
към текста >>

26. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете.
Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете не са само храна, но в многото случаи те служат и като лекарство. Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки придобивате устойчивост, издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушени боровинки помагат при разстроен стомах.
към текста >>

27. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си.
От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите на коня.
към текста >>

28. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето.
Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека.
към текста >>

Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа.
Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
към текста >>

29. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр.
135. Храненето на Ученика. Когато Окултният Ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика. Второто условие при храненето: Окултният Ученик трябва да избягва еднообразна храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр. Това не е правилен начин на хранене. Ще опитвате всички видове храни, всички видове плодове. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно специално чувство, което на всяко време му подсказва какво трябва да яде. Защото в дадения случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими за съграждане на организма и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство.
към текста >>

30. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, особено ако са малко загнили.
143. Ученикът и спиртните напитки. Не е позволено не Окултния Ученик да пие бира, ракия, вино и други спиртни напитки. Само вино препоръчвам като лечебно средство и то в краен случай за стопляне на стомаха. Сладко вино може да пиете. Като ядете плодове, трябва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, особено ако са малко загнили. След това ги измийте с топла вода. Имайте като правило: всичко, което внасяте в устата си, да е абсолютно чисто. 144. Ученикът и чистотата. Чистотата е необходимо качество за Окултния Ученик. Затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

31. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате.
Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено.
към текста >>

Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мислите и чувствата, които се изменят при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени.
към текста >>

32. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна.
Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
към текста >>

33. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето.
Влакът спря на софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. Опълченска, завих наляво и повървях, докато стигна номер 66.
към текста >>

- Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде.
Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше благост и доброта. - Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка, или при приятелки, за да отида на беседа ... Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителя слушаше внимателно.
към текста >>

34. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Лисица и грозде.
Лято. Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде. Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок. Катеричка сестричка.
към текста >>

35. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
към текста >>

36. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда.
И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак. Любовта ражда любов, обичта - обич, Доброто - добро. Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте.
към текста >>

37. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с грозде.
Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон. Обеща да отидат с Драга в съвета, така и направили. Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело на нашия многообичан брат Димков, който е в сянка. И това, което стана, беше наредено свише, но после някои неща станаха снише. Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с грозде. Насадиха чемшири, борове, та заприлича на софийските гробища... Отидоха и любимите „каламфири" (така ги е наричал Учителя). Той е казал: „Най-ароматните цветя идват от най-далечните планети, които ограждат Бога. Засадете ги тук, и с цветята ще се доближите до Бога. Те ви лекуват, те ви говорят." Това било най-любимото място на Учителя - там той си отпочивал. Като се върнал от Мърчаево, един ден, седейки на пейка под лозичките, той посочил с ръка: „Ето, тука ще бъде положено моето тяло, до лозичките." Присъствали са брат Жеков, сестра Йорданка и брат Ради, който работел постоянно в градината и се грижел за нея.
към текста >>

38. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не.
Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина. В най-ранни зори тръгваме към Резньовите. Чувствуваме се туристи повече от всеки друг път. Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай. Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не. И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата. Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение. 1 септември Имаме събор. Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.
към текста >>

39. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество.
Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята. Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки. Учителя му казва: „Вие много пъти сте работили безкористно за братството и можеш спокойно да отидеш. Бялото братство е с тебе." Той отива в Германия, купува нужната машина и се връща благополучно. Посещава Учителя и му благодари за помощта. Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия. След 9 септември 1944 г. магазинът им е национализиран, а и работата на лозята значително намалява. Един по един братя Маркови напускат този свят.
към текста >>

Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия.
Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки. Учителя му казва: „Вие много пъти сте работили безкористно за братството и можеш спокойно да отидеш. Бялото братство е с тебе." Той отива в Германия, купува нужната машина и се връща благополучно. Посещава Учителя и му благодари за помощта. Оплаква му се, че няма къде да продават хубавото грозде, което произвеждат в голямо количество. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Отсега нататък всичкото ви грозде ще отива за Русия." Две години след това пророчеството на Учителя се сбъдва и всичко най-хубаво, произведено в България, отива за Русия. След 9 септември 1944 г. магазинът им е национализиран, а и работата на лозята значително намалява. Един по един братя Маркови напускат този свят.
към текста >>

40. 7.23 Стамат Михайлов - Светозар Няголов ( -2013)

Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден.
Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може. След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на братството в Търново. През 1964 г.
към текста >>

41. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор.
Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея.
към текста >>

42. 6. Есен - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Моля, госпожице, през есента зрее гроздето — обади се Иванчо.
Все пак времето минаваше и златната Есен ни канеше да запеем за сладките плодове, за отлитащите птички и за падащите листенца Някой, може би, ще възрази, че това зависи От детския интерес. Горното е вярно до толкова, до колкото е вярно това, че детската учителка трябва всякога да тръгва от детския интерес и да стигне до своята цел. Един ден, след свободния период, след молитвата и прегледа запитах децата: „Защо днеска не излязохме на двора"? — Защото е студено. — Да, вече е студено, деца! Ние изпратихме лятото и посрещнахме царица Есен с плодовете, — спомняйки си за 22 септември — търже-сивеното посрещане първия ден на есента. — Моля, госпожице, през есента зрее гроздето — обади се Иванчо. — Да, през есента зрее гроздето, през есента зреят ябълките, крушите, сливите — и тъй, почнахме да изреждаме всички плодове и зеленчуци. Поде се разговор, кое Къде зрее и кое кога се бере. Така се създаде интерес около есента, което беше и моята крайна цел. Предстоеше ни да се спрем поотделно на отлитащите птички, на падащите листенца и на зимните приготовления. — Какви стават листенцата през есента, деца — продължих аз.
към текста >>

— Да, през есента зрее гроздето, през есента зреят ябълките, крушите, сливите — и тъй, почнахме да изреждаме всички плодове и зеленчуци.
Горното е вярно до толкова, до колкото е вярно това, че детската учителка трябва всякога да тръгва от детския интерес и да стигне до своята цел. Един ден, след свободния период, след молитвата и прегледа запитах децата: „Защо днеска не излязохме на двора"? — Защото е студено. — Да, вече е студено, деца! Ние изпратихме лятото и посрещнахме царица Есен с плодовете, — спомняйки си за 22 септември — търже-сивеното посрещане първия ден на есента. — Моля, госпожице, през есента зрее гроздето — обади се Иванчо. — Да, през есента зрее гроздето, през есента зреят ябълките, крушите, сливите — и тъй, почнахме да изреждаме всички плодове и зеленчуци. Поде се разговор, кое Къде зрее и кое кога се бере. Така се създаде интерес около есента, което беше и моята крайна цел. Предстоеше ни да се спрем поотделно на отлитащите птички, на падащите листенца и на зимните приготовления. — Какви стават листенцата през есента, деца — продължих аз. — Кафяви и жълти — обадиха се някои.
към текста >>

43. Двеста и двайсет хитрини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Почнали да ядат грозде.
Аз съм с тебе! Двесте и двайсет хитрини зная. А ти, Ежко, знаеш ли някоя ? — Зная само тринки, но добринки. — Хайде тогава да вървим; — рекла Кума Лиса. Тръгнали. Стигнали в лозето. Почнали да ядат грозде. Ех, че сладко-о! — рекла Лиса. Ела Ежко, ела братко! По- навътре за по-сладко! — И тука е сладко, кумичке. - Ела, ела по-навътре! Гледай какво се е жлътнало! Чакай да опитам и червенкото! Ах, какъв дъх има! Рекла, не изрекла кума Лиса — трак! — хванала се в капана. — Оле, Божке, какво стана! — завикала кума лиса. — Моля ти се, Ежко! Ти брат, ти сестра! Кажи една хитрина.
към текста >>

На другия ден кума Лиса пак рекла ни Ежка: — Хайде, Ежко за грозде! — Забрави ли капана?
— Питомна трябва да е! — рекъл си пъдарят. Той завел кума Лиса при колибата. Вързал я о едно дърво. Тръгнал пак да обикаля лозето. Кума Лиса прегризала връвта и побегнала. На другия ден кума Лиса пак рекла ни Ежка: — Хайде, Ежко за грозде! — Забрави ли капана? — Дребна работа! — рекла Лиса. — Не се плаша от нищо. Пак си спомних хитрините. Двесте и двайсет! Има за мене, има и за тебе! Върви сега да вървим! — Добре, да идем, — рекъл Ежко. Тръгнали. Стигнали лозето.Току що влезнали — трак — хванала се пак Кума Лиса.
към текста >>

Няма кума Лиса! — Ах, Лисано! Пак избяга! Ала пак ще ми паднеш в ръцете! Не минало дълго време, кума Лиса пак рекла на Ежка; — Хайде, Ежко, за грозде.
Гледа тук, гледа там — няма кожа, няма дявол. Излязъл и пъдарят. Почнал да глади ножчето. — Абре мъжо, — рекла жена му — защо се шегуващ! Де е. кожата? — На дръвника! — Няма я! Погледнал пъдарят. Няма кума Лиса! — Ах, Лисано! Пак избяга! Ала пак ще ми паднеш в ръцете! Не минало дълго време, кума Лиса пак рекла на Ежка; — Хайде, Ежко, за грозде. - Мари Лисано, имаш ли ум„ нямаш ли? Забрави ли капана? — Той в лозето остана. Хитрини знае Лисана! Има за мене. Има и за тебе! Придумал се Ежко.
към текста >>

Отишли за грозде.
- Мари Лисано, имаш ли ум„ нямаш ли? Забрави ли капана? — Той в лозето остана. Хитрини знае Лисана! Има за мене. Има и за тебе! Придумал се Ежко. Отишли за грозде. Гледа — лозето с трап оградено. Скочила Лиска — прескочила. Скочил Ежко и цоп — в трапа! — Моля ти се, Лиске, избави ме! — рекъл Ежко. — Кажи ми една хитрина! — Ех, Ежко, много знаех, ала сега, като прескачах, всичките забравих. — Щом е тъй, свършено е! — рекъл Ежко.
към текста >>

44. Годишните времена и славеите. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тъжна, пуста ме наричат, но все пак всички ме обичат... Че у мене само има сочни плодове за зима: грозде, дини, круши, дюли, Мед, бадеми и мамули.
ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА И СЛАВЕИТЕ Есента Аз съм есен златоткана, С пъстра, гиздава премяна; В клоните ми вятър вее, вятър вее — плод люлее. Тъжна, пуста ме наричат, но все пак всички ме обичат... Че у мене само има сочни плодове за зима: грозде, дини, круши, дюли, Мед, бадеми и мамули. Тъжна, пуста ме наричат — но кого ли по-обичат ? Зимата Всички най-обичат зима! Аз съм зла, но съм любима, Може буря да извия, може с лед да ви покрия, да замръзне всичко живо — никому не ще е криво; радват се децата малки, че си имат пак пързалки, че си правят снежни топки — за врабци капани — клопки. Аз съм зла и съм бурлива, но съм бяла и красива!.. Лятото Тъжна есен, ледна зимо, не сте време вий любимо! Лятото над всичко грее. през лятото всичко зрее. Буйни ниви се жълтеят и жетварки песни пеят ... Щъркели, орли се вият, в снопите се птички крият.
към текста >>

45. Лисица и грозде. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. .
ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. . Но за нещастие — високо бяха. Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
към текста >>

Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. . Но за нещастие — високо бяха. Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
към текста >>

46. Каин и Евел - Николай Райнов

Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде.
И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж. Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот. А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде. Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки. А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина. И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му. И неговата мъдрост стана здрава като кедър и ведра като езеро сутрин.
към текста >>

47. Три Небеса - Николай Райнов

А грозде береше в знака Лъв — и виното бe хубаво.
Но той си не губеше силите по тях. Иобел се казваше другият Каинов син. Той бе земеделец. И просвети Каин ума му, та Иобел научи тайните на Земята и Въздуха. И cееше пшеница през новолуние, та сто на едно раждаше зърното. А грозде береше в знака Лъв — и виното бe хубаво. Позна Иобел пътя на Дъжда. И следите на Светлината научи. И богат стана Иобел, а потомството му — здраво. И синовете му имаха страх от Бога. *********************** И друг син имаше Каин.
към текста >>

48. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка.
А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги... *** След това даде Балкиза на Соломона всички дарове, отредени за него. От сърце му ги даде тя. И рече: „Велика е, наистина, мъдростта на Соломона — и може да н^ма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон. „И много има да се учи...“ А Соломон й даде скъпи дарове: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И — делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розетки, лалета, свещено дърво и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече.
към текста >>

49. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

" Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си?
Два образа Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка.
към текста >>

Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души".
към текста >>

50. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си.
А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война. Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия. С изчукан надпис ГРА на него.
към текста >>

Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде.
С изчукан надпис ГРА на него. Това ни шокираше! Тоя калпк ни пречи - трябва да го махнем, но няма как, няма с какво! Дадохме му по един ритник, ударихме го всинца с прикладите и ... отминахме. Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо. На другата заран, рано-рано потеглихме за Пазарджик. На път минаваме през лозята на с. Белово. Като „освободители“ имаме право да си хапнем малко грозде. То не беше съвсем узряло, ама прасковите и крушите бяха тъкмо за ядене. Някои от лозарите бяха излезли на имота си и пъдеха „освободителите.“ Спас Джезаджията видя, че има нещо не както трябва в тая работа и ни заяви да си вървим по пътя и да не влизаме в лозята; в противен случай той ще застреля на място оня, който не изпълнява заповедите му. Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „дисциплината.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум! Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик. Няма вече ходене пеш. Ще ни качат на влака и право в Пловдив.
към текста >>

51. Лозето на Изгрева - Георги Христов

Лозето на Изгрева Говореше се, че София е на високо място, че климатът е студен и хладен и, че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
Лозето на Изгрева Говореше се, че София е на високо място, че климатът е студен и хладен и, че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но, ако се случеше хладна година, то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя.
към текста >>

Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше.
Лозето на Изгрева Говореше се, че София е на високо място, че климатът е студен и хладен и, че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но, ако се случеше хладна година, то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителя се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря“. А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
към текста >>

Учителя се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря“.
Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но, ако се случеше хладна година, то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителя се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря“. А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине.“ Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2383930683136