Търсене в текстове за 'Грозде'

51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя.
към текста >>

Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
към текста >>

Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря".
Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя.
към текста >>

2. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде.
Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя.
към текста >>

3. 65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО

Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него.
към текста >>

Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло!
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него. Човекът си върна кошницата, благодари на Учителя и заднешком се оттегли. Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя.
към текста >>

Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя.
Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него. Човекът си върна кошницата, благодари на Учителя и заднешком се оттегли. Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се нахрани със Словото на Учителя. Важно е да улучиш времето си и времето да те срещне точно тогава когато трябва. Ние на Изгрева имахме тази привилегия да сме с времето на Учителя.
към текста >>

4. 75. УЧЕНИЯТ БРАТ

Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя.
към текста >>

5. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили.
Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце.
към текста >>

Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават.
Затова жените ни бяха много благодарни. Отстрани за животните направихме шест корита от едната страна и шест корита от другата страна. Всичко 12 корита за водопой на добитъка. Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху кръглото корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране. От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа.
към текста >>

6. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Така че една кошница събираше около десет килограма грозде.
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде. И представяте ли си такава голяма кошница и вътре само едно мънисто. Ето това беше благодарността на българите към Учителя. Ето така този народ оставаше по някое и друго мънисто в кошницата на Учителя. Оставаха неща комуто на никого не бяха потребни и нужни. Говоря за онази вътрешна духовност на човека, която го движи.
към текста >>

7. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Той отиде и ми донесе една филия хляб и един голям грозд афузали, това е сорт бяло грозде и аз го изядох.
Бях объркана, та такова голямо внимание бе отделено на Савка с непрекъснати въпроси дали е гладна или не, а на мен не обърна никакво внимание и изобщо не ме попита яла ли съм, гладна ли съм, жадна ли съм. Постепенно започнах да трансформирам състоянието си и рекох на себе си: „Аз за какво съм дошла при Учителя - да ям супа или да ям духовна храна? " Реших в себе си, че е по-важното духовната храна, която получавам от Словото на Учителя. Таман аз реших, че накрая съм си решила задачата и че е важното човек да се добере до духовната храна и ето че той дойде при мен и ме запита: „Вие хранихте ли се? " Рекох: „Не съм". Той отиде и ми донесе една филия хляб и един голям грозд афузали, това е сорт бяло грозде и аз го изядох. Но ако бях се подпушила и ядосала от това, че той не ми обърна внимание той нямаше да дойде и аз щях да си отида от тук без да си реша задачата. Ето ви пример на онази задача с три неизвестни в един и същи ден и час - кака Гина, Савка и моя милост. По онези години Савка отиваше на ул. „Опълченска" 66 рано сутрин в четири часа и Учителят й диктуваше мислите за ученика, които тя впоследствие дешифрира, подготви за печат и отпечата в книжката „Свещени думи на Учителя". Ние още тогава приемахме светлината и духовната храна от Небето и Учителят още не беше ни пуснал тогава да влезнем в света.
към текста >>

8. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Заварихме го как държи един крадец за ушите, който крадеше грозде като си беше взел и съд, за да си отнесе гроздето.
Но кой да го слуша, смятаха, че по този начин се пазят от крадците. Та какви крадци? Та на Изгрева всеки можеше да влезне, когато си иска и да отиде където си иска. Веднъж както Учителят говореше, спря, стана бързо, скочи и полетя към лозето. Ние изтичахме след него. Заварихме го как държи един крадец за ушите, който крадеше грозде като си беше взел и съд, за да си отнесе гроздето. Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията. Същият човек на следващия ден дойде на беседа, а Учителят държа беседата за него и разглеждаше въпроса за кражбата. Той слуша, слуша, след беседата отиде да благодари на Учителя, след това си замина за града и повече не го видяхме. Тази телена ограда пречеше на всички. Веднъж аз бях извън оградата към гората.
към текста >>

Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията.
Та какви крадци? Та на Изгрева всеки можеше да влезне, когато си иска и да отиде където си иска. Веднъж както Учителят говореше, спря, стана бързо, скочи и полетя към лозето. Ние изтичахме след него. Заварихме го как държи един крадец за ушите, който крадеше грозде като си беше взел и съд, за да си отнесе гроздето. Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията. Същият човек на следващия ден дойде на беседа, а Учителят държа беседата за него и разглеждаше въпроса за кражбата. Той слуша, слуша, след беседата отиде да благодари на Учителя, след това си замина за града и повече не го видяхме. Тази телена ограда пречеше на всички. Веднъж аз бях извън оградата към гората. Спусна се сокол с типичния си писък, грабна едно врабче, а той изписка, но соколът го завлече.
към текста >>

9. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н.
Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля! " Ето сега пък ще приведем от същото томче съборна беседа от стр.
към текста >>

10. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя.
Свърши беседата. Излязохме на поляната, изиграхме Паневритмията. Тъгата и мъката не ме напущаха. Всички се спуснаха към центъра, да позд- равят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката си, (лятно време ние от провинцията прекарвахме на Изгрева на палатки) без да кажа някому нещо за това. След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя. Прати това за нашия на род и каза, ти и Петра да отидете веднага при Него." И Петра е била нещо не добре. Аз се трогнах до сълзи. Хиляден народ е край Него весел, доволен, щастлив, само една от Неговите души, е нещо смутена, натъжена, скрила се в палатката си, да не Го безпокои, да не разваля празничното настроение. Никой нищо не знаеше за това, даже и приятелките ми. Хапнах си от лаком- свата заедно с другите, но все още не се решавах да отида при Него.
към текста >>

11. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни.
Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде. Пред всяка палатка е полято и пометено. Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота. Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни. Сутринта закусваме общо чай с маслини или със сирене, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със сирене или с маслини или пък само плодове. Но нека да разказвам последователно. Един от тези съборни дни на 1926 г. от ранна сутрин до вечерта е описан много хубаво от евангелския пастор Стоян Ватралски в статия печатана в тогавашния евангелски вестник „Зорница" под заглавие „Кои и какви са белите братя-дъновистите", после препечатана в отделна брошура. Той присъствува тогава на събора.
към текста >>

12. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха.
Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г.
към текста >>

Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест.
Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих „La Mission de I'Jnde" и бързам да ви я изпратя. По-важни съчинения на Сент-Ив- Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на работниците" (1882) и пр.
към текста >>

13. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Ако едно лозе не го копаят грозде не дава.
Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Има известни скърби, които не можеш да ги продадеш. Например имаш кесия с пари и се страхуваш да не ти я откраднат. За да се освободиш от страха трябва да дадеш кесията, тогава ще се освободиш от страха, но и от кесията ще се освободиш. Ти, ако не станеш слуга, никога не можеш да се научиш да работиш. Ако едно лозе не го копаят грозде не дава. Доброто има добри последствия, лошото и тук и където и да е има лоши последствия. Та сега каквото сте правили в миналото сега се печете. В източните народи за камилата имат 5000 думи. Разговор Езерата, 18.VIII.1935 г. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, но ти един ден ще изпиташ неговото положение.
към текста >>

14. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде.
В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка. Но Мицка се помина и тогава баща ми си купи нова кобила. Но тя беше толкова лоша, гдето не може да бъде. Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр. Кобилата беше много красива и кончето просто изваяно.
към текста >>

И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе.
Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея. Тя за всичко ще ти се отплати". Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем. И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе. Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво. Накрая баща ми реши да остави каруцарлъка. Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си.
към текста >>

15. 10. КЪЩИЧКАТА

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния.
10. КЪЩИЧКАТА Един ден Учителят дойде у нас. А нашата къщичка беше на Изгрева на Южния край на квартала. Дойде при татко и му казва: „Брат Иване, добре сте си наредили тук всичко". Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния. Цялата ни къща беше обиколена с лози, а то бяха едни големи сини гроздове. Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде. „Хубаво е гроздето", каза Учителят. „Всичко е хубаво", потвърди баща ми, „но имам една мъка, Учителю. Тук идваха плановици, мериха насам, мериха натам, искаха да забият сред стаята ми кол.
към текста >>

Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде.
10. КЪЩИЧКАТА Един ден Учителят дойде у нас. А нашата къщичка беше на Изгрева на Южния край на квартала. Дойде при татко и му казва: „Брат Иване, добре сте си наредили тук всичко". Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния. Цялата ни къща беше обиколена с лози, а то бяха едни големи сини гроздове. Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде. „Хубаво е гроздето", каза Учителят. „Всичко е хубаво", потвърди баща ми, „но имам една мъка, Учителю. Тук идваха плановици, мериха насам, мериха натам, искаха да забият сред стаята ми кол. Щели да строят черква и аз съм разтревожен". А Учителят отговорил: „Не се тревожи, Мусмановия план няма да бъде прокаран".
към текста >>

„Хубаво е гроздето", каза Учителят.
А нашата къщичка беше на Изгрева на Южния край на квартала. Дойде при татко и му казва: „Брат Иване, добре сте си наредили тук всичко". Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния. Цялата ни къща беше обиколена с лози, а то бяха едни големи сини гроздове. Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде. „Хубаво е гроздето", каза Учителят. „Всичко е хубаво", потвърди баща ми, „но имам една мъка, Учителю. Тук идваха плановици, мериха насам, мериха натам, искаха да забият сред стаята ми кол. Щели да строят черква и аз съм разтревожен". А Учителят отговорил: „Не се тревожи, Мусмановия план няма да бъде прокаран". И така Мусмановия план беше отхвърлен, съвсем нови планове бяха излезнали и те бяха благоприятни за нас.
към текста >>

16. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

Велик Георгиев Константинов

Още по пътя се запознах с моят съпруг и носех една такава кошница грозде.
За всяко нещо съм го питала. Не знам дали има въпрос да се е отнасял лично не само лично към мен, но и към семейството ми и да не съм Го питала. Той ми каза така: „Каквото и да запишете все ще го завършите". Аз записах това и го завърших, разбира се, и после бях учителка. Отидох в Ксанти учителка. Още по пътя се запознах с моят съпруг и носех една такава кошница грозде. Мама я зашила така цялата и всички ми пренасят багажа и най-накрая една мотриса отива до Дедеагач. Обаче никой не предполага, че аз отивам учителка да стана, защото млада изглеждам. Аз отивам като учителка. Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела". И веднага.
към текста >>

17. 3. МАЛАРИЯТА

Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде.
Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това. Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита какво става с Велик? И майка ми казва. Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде. Учителят казал: „От този момент той е здрав" и баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. И пита майка ми за това и тя вика: „Точно преди десет оздравя". И му разправя как е, що е и с това се ликвидира болестта.
към текста >>

18. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Беше направил големи рафтове за билките, а пък есенно време ги пълнеше със сушено грозде.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ Баща ми беше един от първите природолечители в България. Всеки познаваше отец Григорий Михайлов Арнаудов. Той владееше най-хубавата система на Платон - „Природолекуване". Ползваше се и от други автори - френски и немски. Най-много лекуваше с билки. Беше направил големи рафтове за билките, а пък есенно време ги пълнеше със сушено грозде. С него като мъничък съм ходил да бера билки и така съм познавал към 28 билки. Беряхме ги много. Идваха селяни с каруци в село Арбанаси да го търсят за помощ. Веднъж преброих 14 каруци натоварени с болни хора. Имаше лек за всяка болест.
към текста >>

19. 7. ГРОЗДЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Било е есен щом е имало грозде.
7. ГРОЗДЪТ Сега ще ви разкажа онзи случай с грозда: Не помня кой месец беше. Аз съм излязла на разходка и сядам на пейката срещу салона, на края на пейката. Ученичка бях тогава. Било е есен щом е имало грозде. И Учителят излиза от своята стая с един голям грозд в ръката и сяда точно до мене на пейката. Къса клончета от грозда и ми дава. Трябва да отбележа, че макар и да съм била малка Учителят към мене се обръщаше на „ВИ". Така казваше: „Рекох, заповядайте, сестра". И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде.
към текста >>

И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде.
Било е есен щом е имало грозде. И Учителят излиза от своята стая с един голям грозд в ръката и сяда точно до мене на пейката. Къса клончета от грозда и ми дава. Трябва да отбележа, че макар и да съм била малка Учителят към мене се обръщаше на „ВИ". Така казваше: „Рекох, заповядайте, сестра". И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде. Той ми подава и т. н. По едно време ми взе лявата ръка. Погледна лявата ръка, но аз бях чувствителна и не Го попитах какво вижда или нещо да му каже. Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка. И това беше.
към текста >>

Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка.
Така казваше: „Рекох, заповядайте, сестра". И аз Му благодарих, взимам гроздето, усмихвам се и така ядем грозде. Той ми подава и т. н. По едно време ми взе лявата ръка. Погледна лявата ръка, но аз бях чувствителна и не Го попитах какво вижда или нещо да му каже. Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка. И това беше. И аз после се питах: „Защо не Го попитах Учителя какво е видял, да ми каже нещо", Но... Законът е такъв: Ученикът трябва да почука и тогава Учителят отговаря. Но ученика трябва да поиска. И понеже аз не съм поискала, а Той не може да изнасилва ученика. И не каза нищо - сега ме е яд, ама много.
към текста >>

20. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Друг път идва с щайга грозде.
„Гурко" № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови книги. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко" 22. Случайно ли бе? Жоро имаше фотоапарат и правеше много снимки - на салона, при празници, на Петровден, на поляната и на Витоша и на Рила. Един ден пристигна с една голяма диня на рамо и падна весело ядене. Друг път идва с щайга грозде. Личеше, че иска да носи така нещо по-голямо и хубаво. Той беше по хубавите неща. Искам да кажа, че имахме хор в салона на Изгрева и Кисьова и Кирил Икономов и брат Стоицев ни ръководеха хора, а по-късно и Влади Симеонов. Аз бях сопран, Жоро - тенор, Верка Куртева - алт и пр. На много наши празници изнасяхме песни и песни от Учителя.
към текста >>

21. 2. ГАРАНЦИЯ

Колю Йорданов

Марийка Великова Марашлиева

Когато дошло време да берат лозята продали гроздето на пазара и парите братя Маркови внесли в магазин за бакалски стоки, който държали.
Учителят извикал брат Райчев от Велико Търново, който е бил военен и му възложил да иде в Русе, където имало братско стопанство, да провери какви са причините, че не дават никакви приходи. Брат Райчев отишъл в Русе. Това е било около 1937 г., но там се разболява и се наложило да изпратят други хора. Учителят посочил именно Колю Йорданов, Йордан Андреев и Петър Арабаджиев от Варна. В стопанството работели и ръководели работата братя Маркови. Когато дошло време да берат лозята продали гроздето на пазара и парите братя Маркови внесли в магазин за бакалски стоки, който държали. А с другата част от гроздето братя Маркови направили безалкохолно вино, но впоследствие се разбрало, че те са сложили във виното хляб, за да вкисне и да ферментира. По този повод Аню (Йордан Андреев) искал да бие един от братята Маркови - Стою. Тъй като отношенията много се обтегнали Йордан Андреева си заминал за София. Това е било през 1937/1938 г. Останали само Петър Арабаджиев и Колю Йорданов.
към текста >>

А с другата част от гроздето братя Маркови направили безалкохолно вино, но впоследствие се разбрало, че те са сложили във виното хляб, за да вкисне и да ферментира.
Брат Райчев отишъл в Русе. Това е било около 1937 г., но там се разболява и се наложило да изпратят други хора. Учителят посочил именно Колю Йорданов, Йордан Андреев и Петър Арабаджиев от Варна. В стопанството работели и ръководели работата братя Маркови. Когато дошло време да берат лозята продали гроздето на пазара и парите братя Маркови внесли в магазин за бакалски стоки, който държали. А с другата част от гроздето братя Маркови направили безалкохолно вино, но впоследствие се разбрало, че те са сложили във виното хляб, за да вкисне и да ферментира. По този повод Аню (Йордан Андреев) искал да бие един от братята Маркови - Стою. Тъй като отношенията много се обтегнали Йордан Андреева си заминал за София. Това е било през 1937/1938 г. Останали само Петър Арабаджиев и Колю Йорданов. Понеже не знаели как да постъпят с братя Маркови, Софка Явашева, чийто съпруг бил подарил на братството имота, предложила да направят спиритически сеанс при брат Ватев.
към текста >>

22. 4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Марийка Великова Марашлиева

После пораснаха и кайсиите и ние сме давали кайсии и грозде за износ.
ги подготвяха за засяване, а това значи да ги прекопаят на „две лопати". Единия от братята Маркови - Стою Марков, който разбираше от лозарство, подготви лозови пръчки от сорта „Болгар" и други хубави сортове през зимата като ги „затопли" при специални условия и през пролетта ни продаде от тия пръчки. Ние засадихме тия три декара с лозови пръчки и накрая един ред кайсиеви дървета. Всичко вървеше много добре. Първата година засадихме между редовете, в лозето, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини. После пораснаха и кайсиите и ние сме давали кайсии и грозде за износ. Около 1940 г. имаше един период, при който при баща ми се получаваха по-малко стоки, настъпваше една криза, която до къде можеше да стигне не се знаеше. Ние живеехме в една схлупена къща далеч от центъра на града и баща ми реши да купи нещо по-хубаво, по-масивно. Работата в дюяна намаля и той освободи братовия си син Симеон, а по-късно и вуйчо. Доколкото си спомням имаше и едно поскъпване, от което баща ми беше спечелил, стоката в дюкяна много намаля и той купи една къща в центъра с дюкян.
към текста >>

23. 15. БОЯН БОЕВ

Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом.
Трети пък отиваха лично при Учителя и в своите срещи с Него задаваха въпроси и получаваха съвет. По този начин ние имаме опитностите на приятелите с Учителя. В моя случай аз бях болна наскоро и след съветите на Учителя, които аз спазих и изпълних, аз оздравях. Но същата година есента моята майка се разболя от ишиас, а това беше октомври и ноември 1944 г. Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и студено и това спомогна да я скове и стовари на легло. Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом. Аз бях напуснала работа, без да питам Учителя, понеже работех като секретарка в немското училище в Русе, а тогава политическите събития бяха такива, че германците вече се изгонваха от СССР и аз се постарах да се предпазя и съхраня. Ние бяхме евакуирани през лятото на лозето и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби. Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ.
към текста >>

24. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места.
Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него. Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев.
към текста >>

Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия!
Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него. Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев. Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си.
към текста >>

25. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

И действително Йордан Андреев стъпил в длъжността си в Русе, но седял там месец, два, три, наблюдавал, тегли примерно колко продукти, плодове, зеленчуци се взимат - грозде, ябълки и т. н.
Тогава цялата тая земя се възлага на тези 4 - 5 души Маркови. Те са обработвали земята и са използвали благата от нея, а това е братски имот, на Бялото Братство, обаче те не дават десятък. И в това време Учителят дал като задача на ЛЮбомир Лулчев да отиде и да тури ред в тази братска комуна. Обаче той отказал да отиде. Но казал: „Аз ще пратя един друг наш брат" или един негов на Лулчев ученик Йордан Андреев. И действително Йордан Андреев стъпил в длъжността си в Русе, но седял там месец, два, три, наблюдавал, тегли примерно колко продукти, плодове, зеленчуци се взимат - грозде, ябълки и т. н. Обаче Маркови са недоволни, гледат с лошо око, защото той ги контролира и държи сметка какво те печелят, какво вземат от плодовете на това стопанство. Започват пререкания, при които идва до там, че Йордан Андреев, пратеникът от Учителя от София се видял принуден да се върне в София, Отишъл при Учителя и Му казал: „Учителю, идвам от Русе, защото е невъзможно да се живее там и е невъзможно да се работи с тия хора. Те не ми позволяват и се карат с мене, че ги контролирам и ги задължавам нали при тези плодове толкова десятък трябва да дадат и те не са съгласни и затова аз напуснах и идвам, т. е. върнах се". Учителят му казал: „Ами защо се върна?
към текста >>

Дини, пъпеши, грозде, голямо изобилие.
" „На квартира. Вземахме си." И отидохме с него, вземахме си багажа и той ни взема при себе си в колибата, в това място гдето са ставали съборите на братството през 1922 - 1925 г. в Търново. И тъй живяхме в тази градина при брат Стамат. И много плодове имаше тогава там във Велико Търново. Дини, пъпеши, грозде, голямо изобилие. Правехме там чудни гювечи. Това мога да кажа от моите спомени за градината. Имам и едно запознанство със сина, внука по право на този брат Тотев, за когото ще ви разкажа за него. Неговият внук Тотю Тотев, той бе архитект разправяше. Той разправяше, че е била на дядо му тази градина.
към текста >>

26. 7. Петър Филипов

Гради Колев Минчв

Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши.
Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил. Преди да си замине 1984 г. дълго време отивах на картофена супа петъчен ден. Там идваха и други братя и сестри от София, а понякога и от провинцията. Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши. Брат Петър имаше интересни опитности и дар слово, та имаше много приятели и познати. Неговият дом беше Аврамов дом и на всеки беше приятно да поседне и побеседва с него.
към текста >>

27. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Гради Колев Минчв

Вие хем ще отидете да се разходите, хем ще си го работите, хем грозде ще ядете, нали“.
Отговорих му: „Нямам никакъв имот освен едно място и два декара лозе, ама името му е лозе. То е камънак“. „Ще седиш там и ще си го работиш! “, казва той. Отговорих: „Аз ще ви го подаря. Вие хем ще отидете да се разходите, хем ще си го работите, хем грозде ще ядете, нали“. Казвам му още: „Баща ми е убит във войната 1916 г., вие не сте виновен за това, но ако оставите мама да мизерствува в София сама, нямам никакъв близък нито познат, значи вие ще бъдете виновен“. Той се ядоса, блъсна вратата и си излезе. Преди да излезе още викам: „Аз ще си оставя адреса тука, та ако решите да ме пращате в София, да знаете къде да ми пратите съобщението“. Той пак прояви човещина да ме изслуша и си отиде. Капитан Брадичков ми казва: „Абе как може да се говори така на такъв големец, полковник?
към текста >>

28. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

И тъй с една дума ние се подвизавахме, ходехме на Паневритмия, по лозята, повече за работа не беше, да пръскаме, да копаем, но да си хапваме от сладкото русенско грозде.
Той живееше на „Свирчовица“ и ние отивахме при него. Той имаше работилница за консерви и приготвяше много готови ястия в консервени кутии и аз докато работех по Дунава винаги имах в куфара си някоя консерва от неговите. Така че обеда или вечерята ми в най-ло- шия случай бяха осигурени. Консервите бяха специално приготвени за вегетарианци. При брат Ватев имаше една сестра Петранка, която биваше много любезна и ни посрещаше с разположение. И тъй с една дума ние се подвизавахме, ходехме на Паневритмия, по лозята, повече за работа не беше, да пръскаме, да копаем, но да си хапваме от сладкото русенско грозде. Имам много хубави спомени и от брат Новаков, Бог светлина да му даде. Той и брат Велико Марашлиев имаха магазини. Първия за вълнени платове, а втория за манифактурни стоки. Брат Новаков живееше до новата гара. Той имаше брат в Америка и беше ходил при него.
към текста >>

29. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Лозето ви как е тая година, има ли грозде.
Той му допада тая идея. И ако му се ареса мястото, може да спомогне много в покупката на тия места. Най-после ще стане това, което е най-добро. Времето работи за добрите мисли и желания да се реализират. Надявам се, да сте добре. Лозето ви как е тая година, има ли грозде. Ако бих имал малко време бих решил да навестя Варна. Но засега съм занят. Поздравете г-н Стойчев, Иванов и всички други приятели. Вие всички там във Варна сте юнаци. Има нужда от юнаци в тия времена.
към текста >>

30. 6. ЧИСТЕНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи.
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст!
към текста >>

31. 36. КОШНИЦАТА

Заловиха един човек, който беше влязъл в градината и береше чуждо грозде.
36. КОШНИЦАТА Имахме лозе на Изгрева в градината. Заловиха един човек, който беше влязъл в градината и береше чуждо грозде. Хванаха крадеца. Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде! " Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук! " Онзи през това време стои при Учителя и мълчи. Донесоха я.
към текста >>

Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде!
36. КОШНИЦАТА Имахме лозе на Изгрева в градината. Заловиха един човек, който беше влязъл в градината и береше чуждо грозде. Хванаха крадеца. Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде! " Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук! " Онзи през това време стои при Учителя и мълчи. Донесоха я. После Учителят я вдига и му я подава: "Вземи я и като искаш грозде пак дойди тук, но няма да крадеш! " Онзи взе кошницата, поглежда ни смутено, тръгна си, отдалечи се от нас на 30 м и побягна.
към текста >>

" Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук!
36. КОШНИЦАТА Имахме лозе на Изгрева в градината. Заловиха един човек, който беше влязъл в градината и береше чуждо грозде. Хванаха крадеца. Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде! " Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук! " Онзи през това време стои при Учителя и мълчи. Донесоха я. После Учителят я вдига и му я подава: "Вземи я и като искаш грозде пак дойди тук, но няма да крадеш! " Онзи взе кошницата, поглежда ни смутено, тръгна си, отдалечи се от нас на 30 м и побягна. Като се отдалечи на 50-60 метра и ни гледа дълго, дълго.
към текста >>

После Учителят я вдига и му я подава: "Вземи я и като искаш грозде пак дойди тук, но няма да крадеш!
Хванаха крадеца. Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде! " Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук! " Онзи през това време стои при Учителя и мълчи. Донесоха я. После Учителят я вдига и му я подава: "Вземи я и като искаш грозде пак дойди тук, но няма да крадеш! " Онзи взе кошницата, поглежда ни смутено, тръгна си, отдалечи се от нас на 30 м и побягна. Като се отдалечи на 50-60 метра и ни гледа дълго, дълго. После вдигна дясната си ръка до главата си и започна да я върти и с този жест да покаже,че ние всички сме откачени и ненормални. Втори път не дойде. Смятахме, че ще дойде на беседа като донесе поне кошницата.
към текста >>

Обикновено те ги използваха за носене на грозде от лозята, като предварително постилаха лозова шума и после редяха големите гроздове.
Смятахме, че ще дойде на беседа като донесе поне кошницата. И там не дойде. Отнесе и задигна хубавата кошница. Дядо Ради много съжаляваше за голямата кошница уплетена с лозови пръчки. Да се уп-лете такава кошница трябваха не само лозови пръчки, но и голям майсторлък. Обикновено те ги използваха за носене на грозде от лозята, като предварително постилаха лозова шума и после редяха големите гроздове. Дядо Ради много съжаляваше за тази кошница, но изтърпя и отиде да сподели с Учителя: "Учителю, не ме е яд, че онзи краде гроздето, не ме е яд, че Му дадохте пълна кошница с грозде, но ми е жал за кошницата дето я задигна". Учителят го потупа по рамото: "И на него му хареса кошницата, затова не идва втори път". Хайде де, вие сега ще ми говорите, че българите се изтрепали да идват при Учителя. Моля ви се, те една празна кошница не върнаха. Ако бяха я върнали поне можеше да им щукне в главата някоя мисъл, че от кумова срама да влезнат в салона и да чуят някоя беседа.
към текста >>

Дядо Ради много съжаляваше за тази кошница, но изтърпя и отиде да сподели с Учителя: "Учителю, не ме е яд, че онзи краде гроздето, не ме е яд, че Му дадохте пълна кошница с грозде, но ми е жал за кошницата дето я задигна".
И там не дойде. Отнесе и задигна хубавата кошница. Дядо Ради много съжаляваше за голямата кошница уплетена с лозови пръчки. Да се уп-лете такава кошница трябваха не само лозови пръчки, но и голям майсторлък. Обикновено те ги използваха за носене на грозде от лозята, като предварително постилаха лозова шума и после редяха големите гроздове. Дядо Ради много съжаляваше за тази кошница, но изтърпя и отиде да сподели с Учителя: "Учителю, не ме е яд, че онзи краде гроздето, не ме е яд, че Му дадохте пълна кошница с грозде, но ми е жал за кошницата дето я задигна". Учителят го потупа по рамото: "И на него му хареса кошницата, затова не идва втори път". Хайде де, вие сега ще ми говорите, че българите се изтрепали да идват при Учителя. Моля ви се, те една празна кошница не върнаха. Ако бяха я върнали поне можеше да им щукне в главата някоя мисъл, че от кумова срама да влезнат в салона и да чуят някоя беседа. И така кошницата не върнаха и в салона не влязоха.
към текста >>

32. 75. ПОДАРЪЦИ

Веднъж купих грозде.
После пак надникнал през прозореца. Така 2-3 пъти. Като пристигнах на село ме чакаха големи неприятности с кмета на селото. Той бе подкокоросван от попа на селото и искаха да ме изгонят от селото като дъновистка. Затова Учителят беше надникнал три пъти през прозореца, за да ме охрабри и закриля. Веднъж купих грозде. Като Го купувах, нарекох го за Паша Теодорова. Но на Изгрева вместо Паша изведнъж ме пресреща Учителят. Изведнъж го давам на Него. Той го поема от ръцете ми, откъсна си едно зърно и каза: "Аз съм радостна". Нищо не разбирам.
към текста >>

Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата!
Нищо не разбирам. Той откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна". Недоумявам. Учителят си откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна. Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата! " Накрая всичко разбрах. И аз съм вече радостна.
към текста >>

33. 77. ОТГОВОРЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде.
Той откъсва една четчица от грозда и ми го подава. Аз поемам зърно след зърно, те са повече от вкусни. Аз трябваше да Го питам нещо, как да постъпя с едни мои роднини. Отнасяше се за родово имущество. След като изядох зърната, тутакси отговорът дойде в мен. Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде. За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде! "
към текста >>

За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде!
Аз поемам зърно след зърно, те са повече от вкусни. Аз трябваше да Го питам нещо, как да постъпя с едни мои роднини. Отнасяше се за родово имущество. След като изядох зърната, тутакси отговорът дойде в мен. Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде. За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде! "
към текста >>

34. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

ТОМ 9

Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана.
към текста >>

35. 16.Първите години, когато започнах да слушам Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето.
Като се върнах от езерата, Учителят започна да се затваря за мене. Ако можеше да не ме поздрави, не ме поздравяваше. Ако можеше да избегне да ме срещне, ме избягваше. Аз виждах това и страдах. Учителят много често на нас стенографките ни даваше от плодовете, които носеха на него. Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето. Аз видах чинията с гроздето и двете круши. Когато видях двете круши, видях, че Учителя ме отделя от стенографките. Никога дотогава не беше се случвало такова нещо. Това още повече ме натъжи. Казах си: „Учителят не ме иска".
към текста >>

Аз видах чинията с гроздето и двете круши.
Ако можеше да не ме поздрави, не ме поздравяваше. Ако можеше да избегне да ме срещне, ме избягваше. Аз виждах това и страдах. Учителят много често на нас стенографките ни даваше от плодовете, които носеха на него. Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето. Аз видах чинията с гроздето и двете круши. Когато видях двете круши, видях, че Учителя ме отделя от стенографките. Никога дотогава не беше се случвало такова нещо. Това още повече ме натъжи. Казах си: „Учителят не ме иска". Аз се досещах, че това той го прави, заради това, което Любомир ми говори и тогава много се колебаех да отида при Учителя и да му кажа, че не съм съгласна с това, което Любомир ми говори, но надделя чувството, да не изложа Любомир.
към текста >>

36. 09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба.
Когато се разсъмна, дадох на децата последните корички хляб, а най-голямата ми дъщеря бе ученичка в гимназията. Тя отиде гладна на училище. Щом я изпратих, прималя ми от глад и легнах на леглото. В това време идва един стар приятел на семейството ни, г. Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад. Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба. Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост. Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ. И вечерта в съня му се явила жена, която му казала улицата и номера на нашата къща.
към текста >>

бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба.
Тя му казала какво да ни донесе: 1 кило сирене, 1 кг. захар, 1 кг. ориз, 1/2 кг. кашкавал, 1 кг. боб, кафе и чай и 1 кг. бонбони, а в другата кошница - грозде и зеленчуци и два бели хляба. Когато г. Чифликчиев донесе кошниците, ми каза как вечерта се помолил, как му се явила жената и му поръчала какво да донесе. И ние, и той бяхме благодарни, че се бяхме молили и молбата ни бе чута. Той си излезе с празни кошници, но с препълнено от радост сърце. Разказала: Гиргина Стефанова.
към текста >>

37. 12 - 39. ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ В ГРАДИНАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И казва: „Иринке, набери малко грозде, начукай малко бадеми, да почерпим", но вън, на скамейката на градината.
И после някой ми го каза. Това е. В.К.: Ето вижте, вие ни разказахте много неща, които друг никой не може да ни каже. Надка: Сега отиват офицери на градината и така на разговор. Баща ми беше много умен и практичен човек. И казва: „Иринке, набери малко грозде, начукай малко бадеми, да почерпим", но вън, на скамейката на градината. Сяда тати с тях и те разговаряли. Останали удивени от неговата мисъл и неговия разговор и казват му: „Как сега вий вярвате в Бога? " Той им казал: „Вий виждате ли сега слънцето, което грее? Тъй, както за вас е действително, че слънцето огрява земята, за мен е, че съществува Бог, за когото аз живея и работя." В този дух е бил разговорът им. Гости като отидат, приятели, той все ги изпраща до чешмата.
към текста >>

38. 12 - 51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Че тати съдаде лозе, ходихме да копаем, изкарвахме много и там в града обичат афуз, пък хубаво грозде, всичко на тел, хубаво грозде, не отивахме стъпка да направим, гроздето като се бере.
В.К.. У-у-у, вие сте я изгледали. Надка: Ами ние я изгледахме. И тя на мен я сложи кака ми тогава, защото като се роди, аз ходих в село, помагах й. Тя каза: „Наде, роди се там, на теб ще я сложа." И я сложи Надежда. И така. Че тати съдаде лозе, ходихме да копаем, изкарвахме много и там в града обичат афуз, пък хубаво грозде, всичко на тел, хубаво грозде, не отивахме стъпка да направим, гроздето като се бере. Тати го бере в каручката, отива, продава, взема парите, той ще даде за децата. И ние после се оженихме, всички помагахме. В.К.: И сте ги издържали, те са следвали тука. Надка: Да. Христо беше окръжен лекар в Бургас, а пък той сега се пенсионира, а пък Надка литература завърши.
към текста >>

39. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

И така направихме дупки и го засяхме, та днеска има грозде за братя и сестри като дойдат има хем какво да работят, хем какво да ядат.
Да ти разкажа как сяхме новото лозе. Старото лозе не беше вече годно, изкоренихме го, обърнахме местото с голям трактор с рала. Станаха големи трапове и стана невъзможно за сеене. Дойде един ден от Страцин Злати Янев. Мислихме и решихме с Пенка да вземем мотика, да заровим траповете и да го подравним, за да може да се сее. И така направихме дупки и го засяхме, та днеска има грозде за братя и сестри като дойдат има хем какво да работят, хем какво да ядат. Сега вече имаме и млада овощна градина. Има много за писане и разказване. Смятам, че е достатъчно дотук. Ако можеш този материал да го ползваш, ползвай го - всичко е за добро. С братски поздрав: Андон Ако има грешки, моля те да ми извиниш, защото много бързам.
към текста >>

40. IV.13 август, сряда

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи. Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо. Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т. Стоянов - 3 кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
към текста >>

41. IV.13 август 1908 г., 10 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Стойчев - гроздето; П.
Голов - виното; А. Бойнов - 5 лимона и 3 кг захар; Т. Стоименов - 3 кила праскови; М. Георгиев - лешници и бадеми; Т. Бъчваров - крушите; Ил. Стойчев - гроздето; П. ГумнероВ - маслини 3 кг, Гина ГумнероВа - 3 кила сухо грозде; Елена Иларионова - 3 кг ябълки; М. Казакова - 1 кило смокини; Пеню Киров, Димитър Голов и Константин Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат на А. Желязкова да я сготви, само да се внимава рибата да бъде 12 риби - ни повече, ни по-малко.
към текста >>

ГумнероВ - маслини 3 кг, Гина ГумнероВа - 3 кила сухо грозде; Елена Иларионова - 3 кг ябълки; М.
Бойнов - 5 лимона и 3 кг захар; Т. Стоименов - 3 кила праскови; М. Георгиев - лешници и бадеми; Т. Бъчваров - крушите; Ил. Стойчев - гроздето; П. ГумнероВ - маслини 3 кг, Гина ГумнероВа - 3 кила сухо грозде; Елена Иларионова - 3 кг ябълки; М. Казакова - 1 кило смокини; Пеню Киров, Димитър Голов и Константин Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат на А. Желязкова да я сготви, само да се внимава рибата да бъде 12 риби - ни повече, ни по-малко.
към текста >>

42. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Голов и Епитропов: 6 кг грозде Бъчваров и Т.
16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря. - Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг грозде Бъчваров и Т. Стоименов: 6 кг круши Илия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг праскови К. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслини Ив. Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна хляб Гумнерова, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешници Цанев и Янев: 4 кг вино П.
към текста >>

43. IV.15 август, неделя

Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници. От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив.
към текста >>

Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т.
До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници. От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив. Дойнов - праскови, Am. Бойнов - риба, Н. Янев - грозде, Д.
към текста >>

Янев - грозде, Д.
Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив. Дойнов - праскови, Am. Бойнов - риба, Н. Янев - грозде, Д. Цанев - сливи и смокини, П. Тихчев - хляб, В. Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив.
към текста >>

Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П.
Дойнов - праскови, Am. Бойнов - риба, Н. Янев - грозде, Д. Цанев - сливи и смокини, П. Тихчев - хляб, В. Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми.
към текста >>

Стойчев - грозде и хляб, Н.
Бойнов - риба, Н. Янев - грозде, Д. Цанев - сливи и смокини, П. Тихчев - хляб, В. Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми. Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П.
към текста >>

Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г.
Тихчев - хляб, В. Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми. Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П. Бойнова -вино, М. Дойнова - диня, В. Ватева - сливи.
към текста >>

Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми.
Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми. Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П. Бойнова -вино, М. Дойнова - диня, В. Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: П.
към текста >>

Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П.
Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми. Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П. Бойнова -вино, М. Дойнова - диня, В. Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: П. Киров - Матея 26 гл., от 26-30 cm., Т.
към текста >>

44. IV.14 август, неделя

Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр.
Само като се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да подействува, за да ви се открие, според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всеки се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е живият хляб на живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа." А при подаването чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, която се дава за твоето спасение." Думи в горния смисъл се изговориха от г-н Дънов на всекиго, само че на някои беше в по-друга форма, перифразирано, без да се изменя мисълта. Някои братя и сестри обаче поддържат, че за някого начинът на изказването изменял и смисъла. Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр. закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, Всички се отправихме В другата къща на Вечеря, при Все че беше нощно Време и кално, та доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Току-що почнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта се разотидохме, кой пеша, кой с кола. Времето продължаваше да бъде начумерено -да е облачно и да превалява.
към текста >>

45. IV.21 август, вторник

На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде.
Нека изпращаме добри мисли на всички братя и сестри и да се възцари между нас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото желание и аз ви изпращам с моите благо-пожелания и благословения. Излязохме из салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11 и половина часа всички, кой пеш, кой с кола, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, дето ще се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и дето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде. Но току-що почнахме да ядем обеда, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се в кален път пак в Бостанджиевата колиба, дето след като вечеряхме в 7 часа, всички се разотидохме. Край на годишната среща през 1912 година.
към текста >>

46. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.
Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време. Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути. В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др. Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи.
към текста >>

47. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Защо е сложено тук гроздето?
С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има грамадна енергия. Но виждате сега, човек ако пие вино, опива се и пада в грях. когато ако беше чисто виното, неговите сокове щяха да дадат на човека грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „серафим" означава огън. И тъй, да пием вино значи да бъдем така огнени, както серафимите.
към текста >>

48. Наряди за 1927 г.

Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат.
Ръководителите с още трима или пет братя да тръгнат на 12 Август с бързия влак за София, като вземат със себе си всички палатки, нужни за братята от своя град, за да ги поставят навреме, като се погрижат за посрещането и настаняването на своите хора, като всички братя и сестри ще бъдат настанени под палатки на Изгрева, та всеки трябва да си вземе дрехи за нощуване и палатка. Всички братя и сестри трябва да имат със себе си, легитимации от надлежните общински власти. Всички братя и сестри да си вземат прибори за храна, състоящи се от: 2 чинии, лъжица, вилица, канче за чай и кърпа за ядене. Никой да не разчита, че тук ще намери братски прибори, понеже Братството не разполага с никакви съдове. Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма стомна за носене вода. Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат. Всички да си донесат храна за три дена, понеже общата храна ще почне да се дава от 19 август. Братята ръководители да донесат по 5 кил. чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук. Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път. станция, ще иска курортен билет за София, който билет ще задържи у себе си при слизанието в София, понеже със същия билет ще се завърни, като при тръгването от София ще се завери отж.п. станция.Това добре да се разправи на всички от брата ръководител.
към текста >>

49. Наряди за 1942 г.

Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>

50. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Не всички лози имат грозде.
Ще ви говоря за лозата. Тази лоза има 3 съдържания. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листи, виждали ли сте? После, когато се е разлистила, и трето, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Изпейте 1 стих от „Любовта“. Тихо я изпейте. Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот.
към текста >>

И аз ще ви чета за лозата, която има грозде.
Тази лоза има 3 съдържания. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листи, виждали ли сте? После, когато се е разлистила, и трето, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Изпейте 1 стих от „Любовта“. Тихо я изпейте. Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума „разумен“, но бих употребил и друга дума.
към текста >>

При онези пръчки, у които има грозде.
Духът е, Който е богат, а в него сега Го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа: „Днес не приемам гости.“ Защо? Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам гости, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от такъв един. Христос казва на Своите ученици, след като им е говорил за лозата: „Ще вземете на първо място Духа.“ Духът иде само у кого? При онези пръчки, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: „Имаме ли ние грозде или не? “ Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос когато казва, Той обръща внимание върху плода. И тъй е.
към текста >>

Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: „Имаме ли ние грозде или не?
Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа: „Днес не приемам гости.“ Защо? Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам гости, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от такъв един. Христос казва на Своите ученици, след като им е говорил за лозата: „Ще вземете на първо място Духа.“ Духът иде само у кого? При онези пръчки, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: „Имаме ли ние грозде или не? “ Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос когато казва, Той обръща внимание върху плода. И тъй е. Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата.
към текста >>

“ Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не.
Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам гости, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от такъв един. Христос казва на Своите ученици, след като им е говорил за лозата: „Ще вземете на първо място Духа.“ Духът иде само у кого? При онези пръчки, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: „Имаме ли ние грозде или не? “ Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос когато казва, Той обръща внимание върху плода. И тъй е. Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Той важи за Бога - нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея.
към текста >>

Тя тъй си казва: „Чешки да не беше, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ да ме наказва с него.“ А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Колко се благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете!
Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Той важи за Бога - нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: „Чешки да не беше, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ да ме наказва с него.“ А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Колко се благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете! “ Плодът е това. Сега вие, които сте тръгнали, вътре е плодът. Плодът на вашата душа, той е вътре. „И когато - казва Христос - дойде Духът, Той ще ви научи“ - първото нещо. И: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Той ще свидетелствува дали вие имате грозде или нямате, после, дали вашето лозе правилно се развива или не.
към текста >>

И: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Той ще свидетелствува дали вие имате грозде или нямате, после, дали вашето лозе правилно се развива или не.
Тя тъй си казва: „Чешки да не беше, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ да ме наказва с него.“ А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Колко се благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете! “ Плодът е това. Сега вие, които сте тръгнали, вътре е плодът. Плодът на вашата душа, той е вътре. „И когато - казва Христос - дойде Духът, Той ще ви научи“ - първото нещо. И: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Той ще свидетелствува дали вие имате грозде или нямате, после, дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия на живота на една душа, на един човек на Земята, да бъдат насочени към известен плод; вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията любов и мъдрост: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува“; и на друго място казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни.“ Какво ще ви припомни Духът?
към текста >>

При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават.
Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията любов и мъдрост: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува“; и на друго място казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни.“ Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберите, какво правят? Спират се къде? При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде. Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. И може да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели - за да опитате неговия сладък плод, това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо? Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа.
към текста >>

И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде.
И казва Христос, понеже Той представя Божията любов и мъдрост: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува“; и на друго място казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни.“ Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберите, какво правят? Спират се къде? При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде. Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. И може да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели - за да опитате неговия сладък плод, това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо? Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва. Т.е.
към текста >>

Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето.
Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберите, какво правят? Спират се къде? При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде. Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. И може да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели - за да опитате неговия сладък плод, това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо? Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва. Т.е. 3 неща в живота са необходими: първо - почва, второ - семето и трето - онзи, който ще посее плода.
към текста >>

“ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде.
Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави и после ще каже: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.“ И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: „Тази любов, все за любов говори! “ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е когато листата са хубави, а гроздето - узряло. Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. За това казва Христос: „От плода ще ги познаете.“ Та, сега и Господ иска вас да познае, всинца ви, от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите.
към текста >>

Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е когато листата са хубави, а гроздето - узряло.
Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: „Тази любов, все за любов говори! “ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е когато листата са хубави, а гроздето - узряло. Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. За това казва Христос: „От плода ще ги познаете.“ Та, сега и Господ иска вас да познае, всинца ви, от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите, казвате: „Не е дошло времето.“ Не, не.
към текста >>

Кое е най-хубавото грозде в България?
Дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека. Но вие ще си кажете тъй: „Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва да е? “ Там е, трябва да излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си едно понятие по-високо или по-долно. Тъй вие ще знаете какви сте. Кое е най-хубавото грозде в България? Мускет - турците го тъй наричат, после друго има - кечемемеси. После има едно като кехлибар бяло, как го наричат? Чауш. Сега е необходимо Духът да се възприеме. Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен. И когато аз говоря за Любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам Любовта, Която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората.
към текста >>

51. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, но преброя колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те.
Тогава всички външни условия, [които] ви стесняват, беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: „Ако днес не свършим тая работа? “ Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: Вие сте господар, а аз - работник, наемате ме вие да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, но преброя колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата. Той мисли, че лозето е прекопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие сега - ще ме извините - работите на Божествената нива като мен на лозето - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето.
към текста >>

52. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?
Хубава е, как не, доста е хубава тази любов. Като свариш макарони и настържеш малко кашкавал и полееш с малко хубаво масло. Аз правя сега едно сравнение. Това е само ядене. Каква по-хубава гозба има от макароните. Може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито? Любовта, трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човек, който[което? ] внася живот, светлина, радост, знание, богатство, всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена любов, до непостижимата любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата любов.
към текста >>

53. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми.
Вие казвате: „Какво трябва да работи? “ Че ако вие помогнете на една болна сестра или на една обезсърчена сестра, вие помагате на себе си. Всичко, каквото може да направите на другите, това ще се отрази върху вашия духовен живот. Сега, в какво трябва да вярваме? Вие имате достатъчно вяра и достатъчно любов. Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми. Имате и тефтер, като дойде някой, гледате да плати или не. Който плаща, давате му. Досега имате любов на канелка. Ще ви приведа един анекдот. Той е от едно варненско село.
към текста >>

54. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.
Втори ден Празникът на Любовта 23 септември 1924 г, вторник Изгрев ([1] Мика*) Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика." 5 часа след обяд. Отлично време. Слънце. Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Свещената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност.
към текста >>

Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце!
Учителят прочете Молитвата за Свещената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост.
към текста >>

55. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII

Масите с хлябовете и гроздето.
Снимка 28. Долапът. умивалникът и огнището в килера. Снимка 29. Масата за обяд на живущите и гостите. Снимка 30. Масите с хлябовете и гроздето. Снимка 31. Трапезата е сложена и очаква гостите Снимка 32: Гостите на молитва пред хляба Господен. Отляво надясно: 1. Васко Искренов. 2. Мария Тодорова. 3.
към текста >>

56. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Но помня едно, че хората в селото нямаха грозде.
Тази Хавелка, тази сушилня. Направихме овощна градина, туй, което е важно, че хората имаха плодове, но не така градини специално. Имаха единични насаждения. А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е. изписва или купува внесени вече в България подложки американски, устойчиви срещу филоксерата и върху тях се облагородяват местните сортове. Но помня едно, че хората в селото нямаха грозде. Че баща ми, когато минаваше с кораба, препълнен с гроздето, вървеше пеша. Не мога да не се разплача. И: „Дядо еди кой си, бабо еди-коя си, заповядай, на ти, дете, граби гроздове" и подарява на всеки срещнат човек. И ей в това семейство аз израстнах. А мама пъргава, работлива като птичка.
към текста >>

Че баща ми, когато минаваше с кораба, препълнен с гроздето, вървеше пеша.
Направихме овощна градина, туй, което е важно, че хората имаха плодове, но не така градини специално. Имаха единични насаждения. А още преди това, значи това е било само инициативата на баща ми, значи преди да се родя аз, преди сестра ми да се роди, баща ми прави първото за района американско лозе, т.е. изписва или купува внесени вече в България подложки американски, устойчиви срещу филоксерата и върху тях се облагородяват местните сортове. Но помня едно, че хората в селото нямаха грозде. Че баща ми, когато минаваше с кораба, препълнен с гроздето, вървеше пеша. Не мога да не се разплача. И: „Дядо еди кой си, бабо еди-коя си, заповядай, на ти, дете, граби гроздове" и подарява на всеки срещнат човек. И ей в това семейство аз израстнах. А мама пъргава, работлива като птичка. Пък той имаше много гости, моят баща, много.
към текста >>

57. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

Леля ми, натоварена с грозде за Букурещ от Русе, такива хубави, отива с един голям грозд и кокетира с оня полицая, големеца, в съседното купе на първа класа.
Помолиха ме, казаха, че не знаят езика. Той заминава, казва за Париж със сестра си, аз минах за негова сестра, тя ще учи пиано, (аз пиано не бях виждала), да следва пиано там, а той стоматология." Но той с един нос голям, грамаден. Оглежда ме и каза: „Ама тя сестрата никак не прилича на брат си." - „Ама те са от две майки деца, затова са така." - Леля ми веднага зализа, но той се усъмни и спря влака и каза: „Мадам Поп - тя се казва леля ми тъй по фамилия - навярно прекарва някакво слугинче свое" - кумбикуц на румънски. И спират влака и търсят сега, коя е тая шпионка, която минава границата така без никакъв документ. То беше много интересно тогава. Леля ми, натоварена с грозде за Букурещ от Русе, такива хубави, отива с един голям грозд и кокетира с оня полицая, големеца, в съседното купе на първа класа. Изведнъж идва Жогата и казва: „Мадам Поп - защото той я познава, тя няколко пъти пътува - какви са тия хора при вас? " - „Ах, казва, не ги познавам. На гарата ме помолиха, казаха, че те това, не знаят езика, да им превеждам. Вижте, иска да ме обвини мене в това, та аз не ги познавам тези хора." Ама беше такава артистка леля ми, че успя да убеди полицая и влакът тръгна. То беше на румънска граница и влакът тръгна.
към текста >>

58. 2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК

Тройка Кирилова Мишкова

Майка ми често ме изпращаше с тава да разнеса по комшиите първите откъснати за годината ябълки, круши, грозде и други, и не ни даваше да ги опитаме, докато не занеса плодовете за тях.
" Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око. Учителят отговорил, че някога баща ни е бил в султански палат в един от миналите си животи и тогава много е притеснявал слугите си, жестоко се е носил с тях. А ако не си изплати кармата в този живот, той в следващия си живот ще дойде отново сляп по рождение. Не зная дали майка ни му е предала това, но в този си живот баща ни беше гостолюбив и щедър човек. У нас се приготвяше много ядене за голямото ни семейство, но не се разрешаваше на никого да яде от него, докато не се разнесе първо от него на по-бедните от нас от махалата. Майка ми често ме изпращаше с тава да разнеса по комшиите първите откъснати за годината ябълки, круши, грозде и други, и не ни даваше да ги опитаме, докато не занеса плодовете за тях. Тати раздаваше също много от меда, който произвеждаше, а от най-хубавия запазваше да поднесе на Учителя при случай. Много плодове имахме и като ги приберем, някое от децата ще каже: „Тате, еди- кой-си иска от орехите или от други плодове! " - „Ами дайте му да си вземе! " - Казваше той.
към текста >>

59. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка.
Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г. Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси. Подпис: Марийка Марашлиева София, 14 юли 1999 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Тройка Кирилова Мишкова, жив. в София, ул. „Владайска" 35, декларирам, че разказах мои спомени на моята приятелка Калина Гроздева Първанова, която ги записа на машинописен текст.
към текста >>

„Владайска" 35, декларирам, че разказах мои спомени на моята приятелка Калина Гроздева Първанова, която ги записа на машинописен текст.
Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси. Подпис: Марийка Марашлиева София, 14 юли 1999 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Тройка Кирилова Мишкова, жив. в София, ул. „Владайска" 35, декларирам, че разказах мои спомени на моята приятелка Калина Гроздева Първанова, която ги записа на машинописен текст. След това аз допълних някои неща. Предавам ви ги, за да ги включите в книгата си „Изгревът". Свидетел: М. Марашлиева (Подпис) Подпис: Тройка Кирилова Мишкова (Подпис) Забележка на редактора: За разказите на рождената й сестра Николина Кирова Попова виж „Изгревът", том Х, стр. 741-742.
към текста >>

60. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове.
Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение. Обикновеният живот е бил приложение, а духовният живот има прилежание. Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове. Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила.
към текста >>

61. 4. ЦВЕТАНКА СИМЕОНОВА ГАТЕВА - ЖИВОПИСЕЦ

Цветана Симеонова

Горица" (1935), „Портрет" (1940), „Грозде" (1940), „Народната певица Атанаска Тодорова" (1952) и др.
4. ЦВЕТАНКА СИМЕОНОВА ГАТЕВА - ЖИВОПИСЕЦ Родена на 29.06.1894 г., Пловдив. Завършва (1920) Художественото индустриално училище, София, при професор Иван Мърквичка и професор Цено Тодоров. Работи в областта на пейзажа, портрета и натюрморта. Урежда самостоятелни изложби в София и провинцията, участвува в Общи художествени изложби. Творби: „Ружи" (1927), „Пробуждане" (1927), „Портрет" (пастел 1933), „Жътварка" (1933), „Автопортрет" (1935), „Плетачка от с. Горица" (1935), „Портрет" (1940), „Грозде" (1940), „Народната певица Атанаска Тодорова" (1952) и др. Източник: Енциклопедия на изобразителното изкуство в България: Т. 1. А- Л. -1980. - с. 172
към текста >>

62. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

На масата са грозде, диня, хляб.
Милка Аламанчева, София Попова, Савка Керемидчиева и Йорданка Жекова. Снимка № 43. Савка Керемидчиева, Люба Аламанчева, Тереза Керемидчиева и Мариета Бертоли. Снимка № 44. Савка, първата от ляво, с латвийци на гости на Иван Петров - каруцаря. На масата са грозде, диня, хляб. Седнали. 1. Савка с бялото 2....3 4. Елена Хаджи Григорова 5. Амалия Вайланд 6....Прави: 1. Пеню Ганев 2 3 4 5 6 Снимка № 45.
към текста >>

63. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1961-1980

Гроздето усилва дробовете.
Бог е Животът. Бог е всичкото Знание, навсякъде ще виждаш Бога! Плодовете. 1978 Ако искате да придобиете фини чувства - яжте ябълки. Ако искате да придобиете интелигентност, съобразителност - яжте круши. Ако искате устойчивост - яжте сливи. Гроздето усилва дробовете. Черешите дават пъргавина, подвижност. Ако искате ред и порядък - яжте мед. С музика ако се занимавате, мислете за славейчето. Учителят. 1979 Какво мислите за мен? Познавате ли ме?
към текста >>

64. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

3) Учителят дава на Савка: „Този стих вземи." Жлебът е място, в което се тъпче гроздето и откъдето се изтака виното.
За този стих Учителят ми каза: „Ако ти четеш беседите, за много неща ще ти се хвърли светлина в ума и съзнанието." 5.V.1928 г., 4 часа следобяд, ул. „Опълченска" 66. Духът Господен. 57 „Аз сам изтъпках жлеба, и никой от народите не бе с мене." (Исая, гл. 63: ст. 3) Учителят дава на Савка: „Този стих вземи." Жлебът е място, в което се тъпче гроздето и откъдето се изтака виното. Често пъти жлебът е бил изкопан трап в лозето на стопанина. След проучването на гл. 63 от Исая, ученикът стига до стих 16-17: „Ти, Господи, си Отец наш, изкупител наш: от века е Твоето име. Защо си ни допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата? " Свещената формула и стих 58 Учителят дава свещената формула на уче- ника: „Господи, благодаря Ти за всичката Твоя Милост, която ми даваш!
към текста >>

65. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-129

Савка Керемидчиева

Гроздето усилва дробовете, а черешите дават пъргавина.
117 Има неща в живота, които са за посвещение на човека. Например. Да се радваш на тези хора, които вървят пред тебе Плодовете. 118 Ако искате фини чувства - яжте ябълки. Ако искате интелигентност, съобразителност - яжте круши. Ако искате устойчивост - яжте сливи. Гроздето усилва дробовете, а черешите дават пъргавина. Ако искате ред и порядък - яжте мед. Познаване на Учителя. 119 Вие мислите, че ме познавате. Аз живея във всички хора, звездите, растенията и пр. Познаването на Учителя - това е една велика идея.
към текста >>

66. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Беряхме грозде на лозето и въобще имахме тъй много фини отношения през време на войната.
Това е. М.М.: Ако обичаш да кажеш нещо за Богомил Малджиев. П.Д.: Трябва да ви кажа, че много го обичах брат Малджиев, защото той беше изключителен. Първо, като дете, когато се запознах в Търново, когато той идваше. При нас идваше Галилей Величков и брат Малджиев, заради приятелките си там и се смееха на нашия хубав диалект, нашия специален език там, търновски. Беряхме грозде на лозето и въобще имахме тъй много фини отношения през време на войната. Аз бях дете и им се радвах, и те свикнаха с мене и двамата - Малджиев и Величков. М.М.: За коя война става въпрос? П.Д.: Втората световна война, това беше 1943 и 1944 г. На Люба предприятието им беше преместено нали там и брат Малджиев свиреше на някакъв специален инструмент като балалайка, но не беше балалайка, а някакъв от тамбурашкия състав. М.М.:Да той беше диригент.
към текста >>

67. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес?
Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е. Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява.
към текста >>

Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия.
Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е. Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин., 22 април 1927 г. Тая година не ще е гладна.
към текста >>

Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна.
Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е. Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин., 22 април 1927 г. Тая година не ще е гладна. Слънчевите петна показват, че ще е добра, без петна щеше да е гладна. В България може да има голямо благословение, но управниците и духовенството пъдят това благословение, а българите са добри.
към текста >>

68. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито.
Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ 5. Правият път : Един духовен опит 30 авгус т 1930 година Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава.
към текста >>

69. 4. В СУНГУРЛАРЕ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира.
По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование. Баща ми измоли игумена да даде манастирското магаре, за да отида до село за тия документи. Пътят небе малък, но благодарение, че бях минавал и други път по него, баща ми също ми даде упътвания, та така можах да пропътувам благополучно на отиване и на връщане. Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира. В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време. Изглежда, че в момента не и бяха дадени никакви пари, беше и тя бедна. Даваше ни сутрин само чай, без сирене, а на обяд пак нещо много скромно.
към текста >>

70. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев.
Тъй, че тук в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. Имахме специална готвачка, изобилие на храна, топла и питателна храна, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние вече бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде време за коситба и жетва, имаше 20 декара за косене и за жетва 30-40 декара. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подредено лозе с десертно грозде на брат Явашев. С цялата тази работа, при добра организация и много добро продоволствие, добре нахранени, задоволени във всяко отношение, непретоварени от непосилен труд, както това беше в Ачларе. Ние не само, че се справихме успешно с цялата тази задача, но и резултатите бяха отлични. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече задоволени. Понеже комуната в Русе, беше само през ваканцията, то работата в Университета не пострада. Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове.
към текста >>

71. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете.
Последната категория деца най- много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на Земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издържливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушени боровинки помагат при разстроен стомах.
към текста >>

72. 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ

Брат Тодор и синът му Боян също си имали доходи, а когато се прибере нещо от комуната, дохождали тия братя готованци комунари и си разпределяли плодовете, гроздето и пр.
Изпокъсали се дрехите им, а от комуната не им купили нито една дреха. Братята Маркови си гледали магазина в града, от който си печелели и се препитавали. А за комуната само съвет давали. Брат Ватев, който бил ръководител и получавал хубава заплата като военен ковчежник, и той себе си гледал. Брат Георги Димитров с другарката си чехкиня, и той си имал добри доходи. Брат Тодор и синът му Боян също си имали доходи, а когато се прибере нещо от комуната, дохождали тия братя готованци комунари и си разпределяли плодовете, гроздето и пр. А младото семейство работело денонощно и изнемогвало. Тези млади хора ми казаха, че ще напуснат Свирчовица и ще отидат да си търсят прехраната другаде. Комуна без трудови хора не се образува. ВК: Това ли е комуната в Русе, за която се е говорило? Кои бяха членове и имаше ли млади хора и т.
към текста >>

73. 1930 година

Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички.
Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме.
към текста >>

74. 1931 година

Носеха пъпеши, но вече напукани, също и грозде.
Турил съм една маса и се храня на пътя. Хора минават различни, има някои с кола и возят снопи. Аз бързам, че ще пътувам, за да не пропусна трена. Ето, минава Пеню Белчев с жена си и дъщеря си. Ходили в лозята. Носеха пъпеши, но вече напукани, също и грозде. Щом ме видяха, си казаха: „Какво искаш да ти дадем, да си хапнеш? " Аз отказах да ми дадат, но те накараха момичето си да ми остави няколко грозда в бакърчето ми, което бе на масата и от него бях изял манджата. Запитах ги за сина им Бориса. Отговориха ми, че работи нещо към гръцката граница, Петричко, но се залюбил с една тамошна гранична учителка, но тя била заболяла, но въпреки всичко, те със съжаление ми казаха, че син им е решил да се ожени за нея. Сбогуваха се и си отминаха.
към текста >>

75. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван.
Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат. Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо.
към текста >>

Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре.
Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат. Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд.
към текста >>

Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша.
Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем. Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде.
към текста >>

Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде.
Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем. Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде. От 22.ХI.1933., сряда, е дадена тема в общия окултен клас: „Отношението на правите и кривите постъпки" Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка права мисъл, постъпка и действие, които са в унисон със законите в природата, които действуват съграждаще върху живота ти и на твоите обкръжающи, има положително следствие с плодоносен край, и обратно: всяко действие, чувство и постъпка, които не се обуславят от разумността, имат отрицателно действие, те са криви и имат лош край. Правите постъпки водят към възход, кривите - към низход, ограничение. Правите постъпки те водят към добри условия, към възкресение и живот, а лошите постъпки те водят към ограничения, смърт, застой. Правата постъпка се обуславя от правата мисъл.
към текста >>

76. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов.
Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева.
към текста >>

77. 1934 година

След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов.
Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева.
към текста >>

78. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла. Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш.
към текста >>

Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето.
Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла. Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>

79. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара.
Изработих до 7 ч снимките от двата филма. Премихме няколко коня и излязох из пазаря. Купих си 3 кгр. ябълки по 25 динара. Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара. Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара. Следобед ходих да изпера дрехите си в р. Ибър. Подхлъзнах се и цял с дрехите легнах във водата и се измокрих. Отидох си и прострях дрехите да съхнат, но слънцето бе залязло. Инсталирах си за моята стая електричество. Получих от Еленка писмо.
към текста >>

Наобядвах се с печени пиперки и грозде.
Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво. Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит. След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа. Чувствувам една отпадналост. Чуват се из целия район на казармите охканията на шумците, като ги бият в затвора.
към текста >>

80. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Това грозде ме обича.
Затова първото нещо е: Трябва да обичате някого! Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва.[/b] [b]Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него.[/b] [b](Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова.
към текста >>

Една красива душа има в това грозде.
Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него.[/b] [b](Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място. И тя да каже: „Аз обикнах всички братя и сестри и те ме обикнаха." И тогава Бог ще каже: „Бъдете благословени всички, които любите! "[/b] [b][b]4.2[/b][/b] [b]За Ана Динова[/b] [b]Препис[/b] [b][b]Решение[/b][/b] [b]№ 38390[/b] [b]Пенсионният съвет при Дирекцията на държавните дългове, отделение за пенсиите, в заседанието си на 4 октомврий хилядо деветстотин тридесет и пета година, в състав:[/b] [b]Председател: Еня. Гешев[/b] [b]Членове: Б.
към текста >>

С това грозде има връзка сестра Динова.
Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място. И тя да каже: „Аз обикнах всички братя и сестри и те ме обикнаха." И тогава Бог ще каже: „Бъдете благословени всички, които любите! "[/b] [b][b]4.2[/b][/b] [b]За Ана Динова[/b] [b]Препис[/b] [b][b]Решение[/b][/b] [b]№ 38390[/b] [b]Пенсионният съвет при Дирекцията на държавните дългове, отделение за пенсиите, в заседанието си на 4 октомврий хилядо деветстотин тридесет и пета година, в състав:[/b] [b]Председател: Еня. Гешев[/b] [b]Членове: Б. Икономов[/b] [b]Г.
към текста >>

81. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

грозде по 5 лв.
Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв. Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя. 1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците.
към текста >>

82. 21. Новостроящата се къща

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Даде ми грозде и праскови, седнахме на катедрата и хубав разговор имах.
Слънцето се показа по-късно. Срещнах се с Учителя. Той разгледа къщата, пита за инсталацията, за прозорците, и ми каза, че е добра и да премина в нея. Пита за спорната врата, за тела на Писимова. Пита ме дали бих дала моята стаичка на Катя. Даде ми грозде и праскови, седнахме на катедрата и хубав разговор имах. Той ми каза, че ще й говори, на Писимова... Аз да търпя. Силен е този, който и при най-големи противоречия може да претърпи и да запази мира си. Вечерта бях сънувала в една голяма зала, пълна с хора. По едно време гледам, почнаха да излизат из няколко врати, залата се изпразни, останаха няколко души около Учителя, прави и в движение. Аз тръгнах към вратата да изляза по нужда, Учителят ме извика.
към текста >>

83. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

На вашите квартиранти ще кажете: „Заради Любовта на Христа, няма вече да лъжете и няма да крадете." Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава те са полезни.
За в бъдеще, царството е на праведните. Невидимият свят урежда това. Праведните ще управляват. Мина времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете: „Заради Любовта на Христа, няма вече да лъжете и няма да крадете." Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава те са полезни. Една погрешка лесно можете да изправите. Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветляват отвътре. Висшите духове, когато слазят на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела. Свършват си работата, освобождават се и си отиват.
към текста >>

Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет.
Има известни болести. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш. Прасковата за болния стомах действува много подкрепително. Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет. Той действува благотворно върху симпатичната нервна система. А димятът действува добре върху мозъчната система. После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога!
към текста >>

После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека.
Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш. Прасковата за болния стомах действува много подкрепително. Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет. Той действува благотворно върху симпатичната нервна система. А димятът действува добре върху мозъчната система. После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога! Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие.
към текста >>

84. 5. Педагогическа лекция

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е.
С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза?
към текста >>

Даже и гроздето, което на вас са турили, е много.
Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките.
към текста >>

85. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Когато купуваш например грозде, от най-хубавото вземи, макар и малко.
Четиридесет-петдесет години да живееш, но да използуваш всичките блага. Човек, веднъж като умре, втори път да не иска да умре. Човек трябва да мисли, да чувствува, да яде с любов. Туй, за което ви говоря, се иска най-малко 10 години по 2 часа на ден да мислите. Не яжте никога каквото е останало. Когато купуваш например грозде, от най-хубавото вземи, макар и малко. За да създадете характер в себе си. За идущия път напишете по една дума, която най-много обичате. Ще направим един опит. Ако го направите добре, ще имате сполука за цялата година. Ако не напишете думата добре най-малко 10 пъти, гащите ви ще се съдерат.
към текста >>

Парите не се размножават като гроздето.
Месечината служи за изправление на погрешките. Ако искаш да забогатееш, от Месечината не искай съвет - ще загазиш. Когато човек иска да критикува хората, какъв трябва да му бъде характерът? Когато търсиш от хората нещо, не ги критикувай: колкото ти дадат-толкова. Не искай голям грозд! Парите не се размножават като гроздето. Ще се молиш на Господа, когато направиш погрешка. Майката трябва да възпита детето да изпълнява волята Божия, а не да се моли. Ние започваме оттам, откъдето не трябва. Според мен диригентите не са големи музиканти. Знаменитите диригенти предизвикват само музикалността у музикантите.
към текста >>

Онзи, който изяде гроздето от кошницата, се задължава, а на оня кошницата става лека и дава му се възможност да отиде втори път на лозето.
Последната идея трябва да носи нещо здраво. Грозен си, защото майка ти, когато те е носила, срещнала е грозен човек; и обратно. Ако срещнете доброто или някоя добродетел, това ще ви се предаде на вашето тяло - упражнява влияние. Вие разрешавате кой е прав, кой е крив. Откъде знаете? Онзи, който изяде гроздето от кошницата, се задължава, а на оня кошницата става лека и дава му се възможност да отиде втори път на лозето. Всяка една мисъл, като даде плод, се определя. Всяка мисъл и чувство трябва да се посеят, да се опитат. Ние с нашата мисъл и чувства често обременяваме тялото си. За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени. Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени.
към текста >>

86. 50. Предопределението

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Таман родиш грозде, вземат го; ти мислиш, че е за теб, а те го вземат.
Дръжте се с Бога! Каквото ви дават, бъдете благодарни, бъдете и чисти! Учителят гледа саксийката на масата: - Колко време е минало, да стане този цвят! (За цъфналия цвят в саксийката.) В духовния свят вие сте лози. Опитомяват ви, орязват ви, да дадете повече плод. Таман родиш грозде, вземат го; ти мислиш, че е за теб, а те го вземат. Човек да знае, че всичко, което му се случва, е за добро. Отричаш го, а то ще дойде. Да се нагодиш с условията, при които живееш. Те нито са толкова лоши, нито са толкова добри, колкото ги ти представяш. Ако не обичаме хората, представяме ги по-лоши; ако ги обичаме, представяме ги по-добри, отколкото са.
към текста >>

87. 64. Вътрешната телевизия

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В Женева влязохме да крадем грозде.
Нямало дете, на което да не си праснал главата, вярно ли е това? Обичаш да пипаш. - Кой ти го каза? - попита той. - Имам слабост. В Женева влязохме да крадем грозде. Хванаха ни и ни закараха да ни затворят. Но ние - по български: изтърсихме го и избягахме. - Е, отде го зная? - Казал ти е някой. - Дойде му една мисъл: - Ще ми бъде ли жената вярна?
към текста >>

88. 85. Прехраната

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Стига умът на осата, изяда сладкото грозде.
Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.
към текста >>

89. 115. Силата на човека е в неговата мисъл 24.III.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Който се напъва на мотиката, ще яде грозде.
Човек е имал познанието на рибите - ограничени знания. Новото е: Има един начин да знаеш кога да употребявате всяко нещо. Имаме 9 гласни: а, о, е, и, ю, я, у, ъ, ж - 9 радости. Всички съгласни са скърби: б, в, г, д, ж, з, к, л. Който се напъва да говори, по ще успее. Който се напъва на мотиката, ще яде грозде. Искаме да опростотворим езика, но почваме към усложняване. Отдалеч - с линии, отблизо - с по-големи подробности. Щом изучавате всичко, което носи живот, дихание, се запознавате с Бога. Да мисли добре, трябва да е студенокръвен. Да обича Истината, трябва да е топлокръвен.
към текста >>

90. 143. Качествата у човека

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние.
Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава.
към текста >>

91. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза.
към текста >>

92. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобретение.
- При изобилието, с което ни огражда Майката Природа, яденето на месо е само един изживян атавизъм, един печален спомен от мрачното минало, през което е минало човечеството по пътя на своето развитие. - Казвам: Хранете се с любовта. Само любовта като храна може да ви преобрази, да преобрази недоволството в доволство. - Житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си. Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб? Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобретение. Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение.
към текста >>

Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си.
- Казвам: Хранете се с любовта. Само любовта като храна може да ви преобрази, да преобрази недоволството в доволство. - Житният хляб и сиренето дават сила на човека и той може да копае лозето си. Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб? Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобретение. Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим.
към текста >>

93. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство