НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
53
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно
грозде
, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно
грозде
, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Не е приятно лозето да ражда кисело
грозде
, добре е да роди и сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно лозето да ражда кисело
грозде
, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата.
към текста >>
3.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев -
грозде
, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо
грозде
, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо. Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т. Стоянов - 3 кила праскови, М.
Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев -
грозде
, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо
грозде
, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко.
IV.13 август, сряда Изгревът - Том 11
към текста >>
4.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Голов и Епитропов: 6 кг
гроздеБъчваров
и Т.
В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря?
Голов и Епитропов: 6 кг
гроздеБъчваров
и Т.
Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг прасковиК. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслиниИв. Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна хлябГумнерова, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
към текста >>
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила
грозде
; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила
грозде
; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>
5.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Голов и Епитропов: 6 кг
гроздеБъчваров
и Т.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Протокол от годишната среща на Веригата 16 август 1909 г., 9 часа сутринта Записал Петко Гумнеров Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря.- Кой какво ще купи за Господнята вечеря?
Голов и Епитропов: 6 кг
гроздеБъчваров
и Т.
Стоименов: 6 кг крушиИлия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг прасковиК. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслиниИв. Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна хлябГумнерова, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешнициЦанев и Янев: 4 кг виноП.
към текста >>
6.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба,
грозде
, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае.Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба,
грозде
, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>
Киров внесе
грозде
, Т.
Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П.
Киров внесе
грозде
, Т.
Стоименов — ябълки, Т. Бъчваров — грозде, Д. Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К.
към текста >>
Бъчваров —
грозде
, Д.
От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
Бъчваров —
грозде
, Д.
Голов — круши и вино, П. Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан.
към текста >>
Никола Янев —
грозде
, Д.
Гумнеров — бадеми, Мих. Георгиев — вино, К. Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба.
Никола Янев —
грозде
, Д.
Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив.
към текста >>
Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо
грозде
, П.
Иларионов — орехи, Ив. Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П.
Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо
грозде
, П.
Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В.
към текста >>
Стойчев —
грозде
и хляб, Ник.
Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К.
Стойчев —
грозде
и хляб, Ник.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел.
към текста >>
Гръблашев —
грозде
, Сп.
Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В.
Гръблашев —
грозде
, Сп.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
към текста >>
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова —
грозде
, Ел.
Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова —
грозде
, Ел.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста.
към текста >>
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров
грозде
, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров
грозде
, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно
грозде
, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно
грозде
, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя
грозде
, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя
грозде
, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти:
грозде
, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д.
Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес.
Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти:
грозде
, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д.
Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 20.10.1919 г.
Лозето ви как е тая година, има ли
грозде
.
Той му допада тая идея. И ако му се ареса мястото, може да спомогне много в покупката на тия места. Най-после ще стане това, което е най-добро. Времето работи за добрите мисли и желания да се реализират. Надявам се, да сте добре.
Лозето ви как е тая година, има ли
грозде
.
Ако бих имал малко време бих решил да навестя Варна. Но засега съм занят. Поздравете г-н Стойчев, Иванов и всички други приятели. Вие всички там във Варна сте юнаци. Има нужда от юнаци в тия времена.
към текста >>
11.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса
грозде
, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса
грозде
, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя.
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо
грозде
.
После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът. Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз. Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки! Всичко е сладко тука.
Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо
грозде
.
Не се усеща липса на нищо. В практиката на общия ни живот в планината е - да се споделя с всички донесеното благо. Така то става по-ценно, по-благословено. Урс - Цеко е най-беден от всички, я гледай какви блага има върху неговата кърпа? И сърми, и халва, и маслини, и сирене, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не?
към текста >>
13.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо
грозде
и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес?
Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко.
Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо
грозде
и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес?
Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява.
към текста >>
Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в
гроздето
, печено от слънцето има кондензирана енергия.
опива вие не сте още чист. Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като лекарство ще го вземате. От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост.
Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в
гроздето
, печено от слънцето има кондензирана енергия.
Поста е условие, средство за получавание храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * *
към текста >>
Гроздето
да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна.
От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога.
Гроздето
да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна.
Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин.,22 април 1927 г.Тая година не ще е гладна. Слънчевите петна показват, че ще е добра, без петна щеше да е гладна.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Колко много ябълки, круши,
грозде
, чушки, хляб и сирене!
Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче.
Колко много ябълки, круши,
грозде
, чушки, хляб и сирене!
Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно. Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча.
към текста >>
15.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си
грозде
, жито.
Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера.
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си
грозде
, жито.
По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ Изгревът - Том 14
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница
грозде
и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни.
Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме. Какво изобилие, дори разкошество, бих казала! Важното е, че тук няма социално различие. Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител.
Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница
грозде
и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни.
А огънят все гори и гори, и се надсмива на безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч. поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце! Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев.
към текста >>
17.
Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.
, 7.08.1933 г.
Люспите на
гроздето
трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни.
За в бъдеще царството ще е на праведните. Невидимият свят урежда това. Праведните ще управляват.-Мина времето на лъжата, кражбата и на всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете:. „Заради любовта на Христа няма вече да лъжете и да крадете. “
Люспите на
гроздето
трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни.
Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст
към текста >>
18.
Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.
, 8.08.1933 г.
Най-хубавото
грозде
за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре.
Най-хубавото
грозде
за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето.
към текста >>
После кой какво
грозде
да яде, някой път зависи и от разположението на човека.
Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре. Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
После кой какво
грозде
да яде, някой път зависи и от разположението на човека.
На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си.
към текста >>
19.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си -
грозде
, ябълки и какво ли не.
Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата.И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина.В най-ранни зори тръгваме към Резньовите. Чувствуваме се туристи повече от всеки друг път. Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай.
Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си -
грозде
, ябълки и какво ли не.
И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата.Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение.1 септемвриИмаме събор.Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.2 септември:Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.3 септемвриЛекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта.Словото на Учителя:„Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето.Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов! Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога досега не сте виждали.
към текста >>
20.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
Това прилича на следното: някой е заслужил една кошница
грозде
, но го сподели с другите и го раздаде.
Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица. Те никога няма да познаят кой кого обича. Той обича Бога и Ангела в теб. При Ангелите, когато едного обичат, всички други се радват. Там, когато има обич, всички са едно.
Това прилича на следното: някой е заслужил една кошница
грозде
, но го сподели с другите и го раздаде.
Друга аналогия: някой свири за своята възлюблена, но всички се радват на доброто изпълнение. Когато двама души се разбират, те са близо, а когато не се разбират, те са далече един от друг. Велик е Господ, Той задоволява хората и праща Ангелите, за да изучат нуждите на човешката душа. Някой човек стои натъжен и скърби; Ангелите знаят какво му липсва и когато му го донесат, той се чуди, че скръбта му е изчезнала, и казва, че му е олекнало на душата. Ангелите идват при него, изсвирват му някоя мелодия от Невидимия свят и мислите му се променят.
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Бащина песен – Угледна мома'
, 21.01.1935 г.
и то изобилно
грозде
дава.
Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Хубава мома се, синко, познава, кога на лозе копае
и то изобилно
грозде
дава.
Лозе момински ръце добре познава. Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага
към текста >>
22.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг.
към текста >>
23.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг.
към текста >>
24.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг.
към текста >>
25.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата.
Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила
грозде
и току ще започне да яде.
Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Аз вземах от
гроздето
и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от
гроздето
.
Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг.
към текста >>
26.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината.Докарват дини, пъпеши, даже
грозде
.
О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение. Ако първите са бели овце, вторите са черни шилета. Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им.
После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината.Докарват дини, пъпеши, даже
грозде
.
Но дините са велико благо за човека при августовските горещини. Чужденците не могат да им се наситят. О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество.Но всред най-приятното спокойствие, неочаквано, изведнъж гръм! Война! Пръв си отиде алжирският годеник.
към текста >>
27.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 януари
, 1.01.1940 г.
Стига умът на осата, изяда сладкото
грозде
.
Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си.
Стига умът на осата, изяда сладкото
грозде
.
Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17
към текста >>
28.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 февруари
, 1.02.1940 г.
Стига умът на осата, изяда сладкото
грозде
.
Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си.
Стига умът на осата, изяда сладкото
грозде
.
Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат. Изгревът - Том 17
към текста >>
29.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април
, 19.04.1940 г.
От черно и бяло
грозде
имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние.
Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно.
От черно и бяло
грозде
имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние.
Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава.
към текста >>
30.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
и от сладкото
грозде
и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах
и от сладкото
грозде
за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно
към текста >>
31.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
32.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
33.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш
гроздето
, ябълката - изядеш ги.
Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете безсмъртни.
към текста >>
34.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Сега на мене са турили много
грозде
, това е много за мене, много енергия е.
С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес.
Сега на мене са турили много
грозде
, това е много за мене, много енергия е.
Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза?
към текста >>
Даже и
гроздето
, което на вас са турили, е много.
Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е.
Даже и
гроздето
, което на вас са турили, е много.
И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките.
към текста >>
35.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Нали вие все благите неща ядете – плодове,
грозде
.
Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим! “ Нарядът започва така: „Благословен е Той“. Човек трябва да благославя. По нататък в наряда се произнася: „Да сме благи“. Първото изискване е да сме благи.
Нали вие все благите неща ядете – плодове,
грозде
.
А което не е благо, го хвърляте настрана. В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост.
към текста >>
36.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с
грозде
.
Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон. Обеща да отидат с Драга в съвета, така и направили. Архитектът им казал: „За външната ограда имаме архитектурен план, а за вътре, какво вие ще садите, това си е ваша работа." И така, съветът си свърши добре работата, но това е дело на нашия многообичан брат Димков, който е в сянка. И това, което стана, беше наредено свише, но после някои неща станаха снише.
Отидоха любимите лозички на Учителя, които бяха пълни с
грозде
.
Насадиха чемшири, борове, та заприлича на софийските гробища... Отидоха и любимите „каламфири" (така ги е наричал Учителя). Той е казал: „Най-ароматните цветя идват от най-далечните планети, които ограждат Бога. Засадете ги тук, и с цветята ще се доближите до Бога. Те ви лекуват, те ви говорят." Това било най-любимото място на Учителя - там той си отпочивал. Като се върнал от Мърчаево, един ден, седейки на пейка под лозичките, той посочил с ръка: „Ето, тука ще бъде положено моето тяло, до лозичките." Присъствали са брат Жеков, сестра Йорданка и брат Ради, който работел постоянно в градината и се грижел за нея.
към текста >>
НАГОРЕ