Търсене в текстове за 'Греда'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене.
Слугата направил това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал това и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, затова проказата от него премина върху тебе. И на часа станал прокажен и бял като платно. От този пример се вижда, че духовните закони са много строги и човек трябва много строго да ги спазва, когато има работа с духовни сили. Този пример също показва, че Елисей е могъл да лекува и неизлечими болести като проказа и то привидно с много прости средства. В началото на 6-та глава в Четвърта книга на царете се разказва, че пророческите синове поискали от Елисей да им разреши да отидат при реката Йордан, всеки да вземе по една греда, за да си направят жилище за живеене. На един от тях паднало едно желязо в реката и не можел да го извади, а то било чуждо. Той казал това на Елисей. Последният отсякъл едно дърво и го хвърлил при желязото: дървото потънало, а желязото изплувало над водата и човекът си го взел. По-нататък, пак в шеста глава се разказва, че сирийският цар обявил война на Израил. Но Елисей предупреждава Израил за плановете на сирийците.
към текста >>

2. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на сянка от зелени листа и на освежаващи плодове.
На когото възвишените същества са поверили магически сили за развитието му, на него скоро ще дадат възможност да ги използва, да се упражнява и да бъде достоен за тях. С други думи възвишените същества подлагат такъв човек на изпитание, да видят как ще употреби магическите сили. Напълно логично е след картината, изобразяваща магическите сили да стои такава, изобразяваща изпитанието, за да се провери как ще употреби тези сили. Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно противоречие между стоящите в обратна връзка картини. В единадесета картина кротката и нежна девица, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата. Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на сянка от зелени листа и на освежаващи плодове. Безпомощен, изоставен от всички виси обесеният между небето и земята. Той ще победи, ако остави без внимание своето страдащо тяло и държи пред духовните си очи великата Цел, заради която той става жертва. Когато ученикът достигне до онази фаза на своето развитие, която е означена от 12-тия Аркан, той се намира в положението на обесения, в положението на човек, който притежава магическите сили, но той няма право да ги използва за себе си, за да се освободи от известни ограничения и спънки в живота, а трябва да ги употребява, за да служи с тях на другите, за да ги подтиква към доброто. Този Аркан показва, че достигнал до тази фаза на своето развитие, ученикът трябва да се откаже от своята личност и да пожертва всичко, каквото е придобил дотук за благото и повдигането на своите ближни. Идеята, която е изразена в дванадесетата картина има съотношение към девета картина - тази на Пилигрима, която е от Пътя на Хорус, от Пътя на Духа, който води все по-високо с орлови криле.
към текста >>

3. Съдържание на Беседите от в. „Братство“, т.1 - Влад Пашов (1902- 1974)

27. За частната собственост, (из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.)
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. 27. За частната собственост, (из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.) 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г.
към текста >>

4. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

(из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.)
ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ (из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.) Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост. От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост.
към текста >>

И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът.
ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ (из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.) Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост. От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост. Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, православни, протестанти, будисти, мохамедани и пр. нямат никакъв Господ. Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост.
към текста >>

Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е.
Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, православни, протестанти, будисти, мохамедани и пр. нямат никакъв Господ. Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост. А това ще стане, когато се възцари Любовта. Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причината за всичките ви спорове u войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността. Всички убийства и самоубийства произтичат от закона за собствеността. Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива.
към текста >>

Да извадите гредата от окото си, т.е.
Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат.
към текста >>

Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи),държана от Учителя на 18 май 1919 г.
И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя. Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи),държана от Учителя на 18 май 1919 г.
към текста >>

5. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си.
Ще попитате, как става тази работа? - Целият човек е един мощен акумулатор на космичните енергии. И мозъкът, и дробовете, и сърцето, и стомахът са най-мощните силови възприематели, чрез които човек възприема енергиите от космоса. Също така ръцете, пръстите са проводници на космичните енергии. И когато човек поставя ръцете си на главата, гърдите или стомаха, тогава той възприема с ръцете си съответните енергии и ги предава на водата, като потопи ръцете си в нея. Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си. Всеки човек е проводник на Божествената енергия и като си простре ръцете здрав човек към някой болен по известни правила, то болният ще оздравее. Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му. Това е вече един начин на подмладяване. Да се подмлади човек не е мъчна работа.
към текста >>

6. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите?
Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е? Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е? Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом себе си. Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите? Тоя бил разбойник, оня - лош, а ние самите? Ако е болен човек, трябва да го лекуваме, но ако го ритат и бият - това лекуване ли е? Ако човек мисли криво, нима, като му отрежат главата, ще почне да мис- ли право? Или ако убият недоволните, че ще се свърши недоволството? Ако брат ти е недоволен, изслушай го.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла.
Като че ли не сграда, а някакъв нов свят се гради. Той оглежда и в някои случаи ни поправя. Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му! А хората градят с вдъхновени от светлата радост, че великият Учител е между тях. А сградата расте. Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла. Притаили дъх, те пазят неочаквания дар. И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината на братската Любов, радваме се на присъствието на Учителя между нас. Увеличи се маслото в нашите светилници. По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас.
към текста >>

8. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът.
Температурата е минус 7 градуса. Земята — замръзнала повече от 40 сантиметра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.
към текста >>

9. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Окачват ги високо на една греда.
Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да вземаш." На 9 септември 1944 г. сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката? " Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти.
към текста >>

10. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада".
И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г.
към текста >>

11. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Отведнаж от таванската греда, дето бяха окачени кочаните с царевица, един от тях падна и царевичните зърна се пръснаха в стаята.
Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква във всичко, което става наоколо. През един от ония дни, когато неговата по-голяма сестра изживяваше голяма мъка поради това, че я сватосаха за човек, когото тя не желаеше, в къщата стана една дребна, незначителна случка, която отново показа необикновеното във вътрешния живот на момчето. Братът и сестрата седяха сами в стаята и си приказваха нещо съвсем тихо. Отведнаж от таванската греда, дето бяха окачени кочаните с царевица, един от тях падна и царевичните зърна се пръснаха в стаята. - Како - рече малкият юноша. - Както се пръска царевицата, така ще се пръсне това, което гласят за тебе. Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали. - И защото наистина така стана, както предрече малкият Петър, домашните взеха да се взират в държанието му и да се вслушват в неговата дума. Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца.
към текста >>

12. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата“ на честността е стабилна или прогнила.
Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд.“ „Слушай, приятелю, рекох. - Една буца злато, голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! За нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба!“ Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата“ на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най- довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.). Това обстоятелство способства през следващите години да се предпочитат хора от Бялото Братство. И наистина, през следващите години до 1928 година, когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и всякога показваха най-високи качества на честност и преданост в работата.
към текста >>

13. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

А мама беше най-здравата греда в комуната.
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина Учителя одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат.
към текста >>

0.25394105911255