Търсене в текстове за 'Греда'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.
Интересно сравнение. Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга. Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове.
към текста >>

2. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво.
Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек.
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.
Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието.
към текста >>

5. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата.
Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI. Севлиево, 10 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка. Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето.
към текста >>

И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът.
И, ако има народ, който най-много да се нуждае от Балканската федерация, това с българския народ. И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна политика към достигане на тази цел. Словото на Учителя За частната собственост Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост. От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост. Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, православни, протестанти, будисти, мохамедани и пр. нямат никакъв Господ. Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост.
към текста >>

Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е.
Собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, православни, протестанти, будисти, мохамедани и пр. нямат никакъв Господ. Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост. А това ще стане, когато се възцари Любовта. Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причината за всичките ви спорове u войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността. Всички убийства и самоубийства произтичат от закона за собствеността. Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива.
към текста >>

Да извадите гредата от окото си, т.е.
Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат.
към текста >>

Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)
И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя. Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си.
Ще попитате, как става тази работа? - Целият човек е един мощен акумулатор на космичните енергии. И мозъкът, и дробовете, и сърцето, и стомахът са най-мощните силови възприематели, чрез които човек възприема енергиите от космоса. Също така ръцете, пръстите са проводници на космичните енергии. И когато човек поставя ръцете си на главата, гърдите или стомаха, тогава той възприема с ръцете си съответните енергии и ги предава на водата, като потопи ръцете си в нея. Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й пгредава от силите си. Всеки човек е проводник на Божествената енергия и като си простре ръцете здрав човек към някой болен по известни правила, то болният ще оздравее. Един обикновен човек мъчно може да го направи, защото се иска голяма концентрация на мисълта, за да се даде направление на енергията, но повече хора събрани заедно, много лесно могат да го направят. Сам човек да го направи, предварително се изисква обучение на мисълта му, обучение на чувствата му и на волята му. Това е вече един начин на подмладяване. Да се подмлади човек не е мъчна работа.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Накрай сви бялата хартия в плика, тури я на гредата и само изрече: „Тъй а, земята да оставя?
… А майка му се усмихва изправена пред мелницата за кълчища, запряла за момент своята машина допълва високо: „От либето ли пак? До кога все с писма ще се обичате бе, Златане? Ние по наше време срещнем се, кажем си верна дума в късен час и хайде сватба. Пък вашата! ...“ Но Златан излязъл на пруста слуша майка си, поусмихне се мълчалив и отваря писмото. Накрай сви бялата хартия в плика, тури я на гредата и само изрече: „Тъй а, земята да оставя? … При теб да дойда! … “ Повтаря си и сяда на стълбата. Чичо му беше далеч в града, изселил се много отдавна, забогатял през войната, имаше голям хотел. И сега му пишеше да отиде при него, имал нужда от верен, близък човек, касиер да му бъде и за ресторанта да му помага. Пишеше му: Земята остави.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме!
(К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ! Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си! Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме! Ние осъждаме с леко сърце. Осъждаме без да познаваме. Осъждаме без да размишляваме! Тъй прости и ясни са понякога нещата пред нашия повърхностен поглед: този е престъпник, този върши зло, — този е такъв, онзи — онакъв ... А ние какви сме? Ние сме плитки, плитки, плитки ... Не може повърхностния поглед който вижда само външното, да проникне в дълбочината, да намери истинските мотиви, истинските причини на дадено явление, на известна чужда постъпка.
към текста >>

После напряко върху потока имало сложена една греда, по която тя много предпазливо минавала, страхувайки се да не падне във водата.
Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща. До къщата имало малък ручей, около когото расли някакви цветя (тук тя се затичала до в градинката и донесла няколко такива цветя). После напряко върху потока имало сложена една греда, по която тя много предпазливо минавала, страхувайки се да не падне във водата. Един ден нейния татко напуснал нея и майка й и не се върнал повече. Когато храната им се изчерпала, тогава майка й легнала и останала неподвижна. Най-после тя прошепнала мило: „тогава също и аз умрях, но аз не съм мъртва. Аз дойдох тук“. След всичко това г.
към текста >>

10. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда.
КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото.
към текста >>

Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа.
Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа. Аз гледах през решетката, докато очаквахме нашия ред, и сцената, която порази очите ми, ме изпълни с един почтителен страх. Този страх продължи дълго време и трая даже след като бях влязъл в един почти постоянен контакт с този който ми причини това впечатление. Това бе един от жреците, облъчени в бяло, който вървеше бавно по широката алея. Не бях до тогава виждал някой от тия облечени в бели тоги жреци, освен в единственият случай, който имах по-рано да посетя града. Тогава аз видях няколко върху свещения кораб, всред една процесия, движеше се по реката.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето.
И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му.
Той турил в ума си мисъл та да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите.
към текста >>

13. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда.
Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“. * „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата.
към текста >>

Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка.
Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“. * „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата. Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал.
към текста >>

Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата.
* „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата. Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал. Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та. И ако не го туриш нищо няма да станеш.
към текста >>

А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал.
Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата. Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал. Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та. И ако не го туриш нищо няма да станеш. * „Велика наука е: Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“. * „Тия камъни, слънцето, въздуха облаците и пр. са все предметно учение за вас.
към текста >>

Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та.
И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата. Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал. Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та. И ако не го туриш нищо няма да станеш. * „Велика наука е: Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“. * „Тия камъни, слънцето, въздуха облаците и пр. са все предметно учение за вас. Ако чрез всички страдания можеш да видиш Любовта, и ако чрез страданията дойде Любовта, тогава страданията са на место.
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда.
— Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет!
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак?
Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона. Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето. Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък.
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул. Опълч., 66.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления.
към текста >>

0.24571013450623