Търсене в текстове за 'Греда'

По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата" на честността е стабилна или прогнила.
за нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! " Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата" на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най-довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък от процентите, които снемахме за кал и пр.). Това обстоятелство способствува през следващите години да се предпочитат хора от Бялото Братство. И наистина, през следващите години до 1928 година, когато почина шефът, аз изпращах по 15-20 души наши хора от Изгрева и от провинцията и всякога показваха най-високи качества на честност и Преданост в работата.
към текста >>

5. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

А мама беше най-здравата греда в комуната.
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина, Учителят одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите!
към текста >>

6. МАРИН КАМБУРОВ

И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне".
В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано. Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето. Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува. Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители.
към текста >>

7. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна.
Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това време на прага се показал малкия Петър и казал: „Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път".
към текста >>

8. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка".
Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло. Нито дума не се отрони между двете ни. Така приключи развръзката между мен и Амелия Надзор. При един случай на недоразумение между мен и мъжът ми Симеон, когато не знаех дали съм му необходима като съпруга или пък съм му излишна, бях принудена да отида при Учителя да видим какво ще каже по тоя въпрос. „Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон? " Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка". Аз си тръгнах. А случаят, за който бях отишла при Него не бе прашинка, а много сериозен случай и то толкова тежък, че надминава теглото от десет греди. Аз така го оприличих, а Той го определи като прашинка. От Негова гледна точка бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми. И не само в едното, а и в двете очи.
към текста >>

От Негова гледна точка бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми.
„Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон? " Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка". Аз си тръгнах. А случаят, за който бях отишла при Него не бе прашинка, а много сериозен случай и то толкова тежък, че надминава теглото от десет греди. Аз така го оприличих, а Той го определи като прашинка. От Негова гледна точка бе прашинка, но за мен беше греда в окото ми. И не само в едното, а и в двете очи. Учителят е говорил много за женитбата и брака. Ще намерите много неща казани в беседите Му. А учениците около Него бяха такива, каквито Му бяха изпратени. У тях имаше всичко - и Висок идеал, и Велико падение.
към текста >>

9. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка.
По едно време заспа. А едно време нали това му бе работата на Гради, това му беше занаята, да бави децата по нивите и си казах. Ето сега съм вече 21-22 години и пак ги бавя децата. Стигнахме горе на Рила по тоя начин. Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството.
към текста >>

Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“.
Ето сега съм вече 21-22 години и пак ги бавя децата. Стигнахме горе на Рила по тоя начин. Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха.
към текста >>

10. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин".
Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо? От друга страна, а пък Учителят това, че по някакви причини, необясними избра България. Тоя твърд народ. Затова пък каза: "Българинът мъчно приема, приеме ли нещо, това е. Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин". В: Така ли? Това нещо за пръв път го чувам. Д: Затуй казва в Невидимия свят, когато им трябва греда взимат българин. Научи ли един път нещо, край. Аз ти казвам, тия богомилски духове, да отидеш да видиш в нашите села, там долу към Айтос, нашите хора, това са стари богомилски духове.
към текста >>

Д: Затуй казва в Невидимия свят, когато им трябва греда взимат българин.
Тоя твърд народ. Затова пък каза: "Българинът мъчно приема, приеме ли нещо, това е. Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин". В: Така ли? Това нещо за пръв път го чувам. Д: Затуй казва в Невидимия свят, когато им трябва греда взимат българин. Научи ли един път нещо, край. Аз ти казвам, тия богомилски духове, да отидеш да видиш в нашите села, там долу към Айтос, нашите хора, това са стари богомилски духове. Това е. Категорични, но не можеш да го върнеш. Аз имам едно преживяване, разправях ли ти го, през време на един събор?
към текста >>

11. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Сгъне се, тури си крака, защото имаше греда тук.
Пред вратата имаше антре, което имаше прозорец от северната страна и имаше вход за тавана. И понеже гредореда беше вече направен, не е могло да се направи врата голяма за влизане. Вярвайте, отвора беше колкото са тези моите прозорчета, малко по-голямо от това, виждате ли и през него, така се мъкнехме по корем, за да влизаме в тавана. Учителят никога там не стъпваше. Знаете ли как ловко се преместяше? Сгъне се, тури си крака, защото имаше греда тук. След това дигне се, помогне си с ръцете, аз не можех, аз все и с ръце си помагах. Той много ловко се промъкваше. На този таван най-напред бяха гредите само. Но когато решиха всичкият имот от Търново, тези братските вещи да се пренесат в София, тогава донесоха плоскостите от масите и целият таван го постлаха с тях и вече можехме по тавана да ходиме. Така по тавана, иначе ходехме по гредите.
към текста >>

12. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И тя видяла, че там имало някаква рана и не малка, а доста голяма рана и тя разбира се го направила, но никой от нас не разбра ударил ли се е някъде в някоя греда в това, друг ли някой го е ударил.
Ние искаме да правим свети неща, от места където няма святост. А святостта, която трябва да имаме в душата си, забравяме за нея. А търсим святост външна, физическа, което е заблуда. Вижте сега, това е един факт, който Паша ми го сподели. Паша каза, че Савка била при Учителя и Учителят като отишла й казал, да вземе шишето с чистия спирт и да Му сипе тука, на темето, отгоре на главата. И тя видяла, че там имало някаква рана и не малка, а доста голяма рана и тя разбира се го направила, но никой от нас не разбра ударил ли се е някъде в някоя греда в това, друг ли някой го е ударил. Това никой от нас не можеше да разбере, щото Той за личния си живот не говореше, Учителят. И така си остана, Савка Му го сипала спирта, но което ни порази, тя казва, че не мръднал мускул от лицето Му. А сега всеки един знае какво значи на рана да сложиш спирт. В.К.: Вие казахте, че е имало време когато е държал сказки в „Турферайн"? Какво представляваше този салон?
към текста >>

13. 09 - 35. ПЕТТЕ ГРЕДИ-ОПОРИ НА УЧЕНИЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Втората важна греда на учението е Мъдростта.
Ще ви обясня защо. Вие в света, в който живеете, сте заобиколени с най-различни хора, едни от тях са почтени, искрени, добри, които ви обичат, и други, които не ви обичат и ви дебнат да ви напакостят. Вие кои предпочитате, които ви обичат или ония, които ви мразят? " -„Разбира се ония, които ви обичат." -, Добре тогава, значи вие признавате любовта като една от важните основи на живота." - „Да, признавам", отговорил той. - „Тогава да преминем по-нататък. Втората важна греда на учението е Мъдростта. Ще ви обясня защо. Какво предпочитате да бъдете - заобиколени с хора прости и глупави или с хора умни, интелигентни, които имат знания и мъдрост? " - „Разбира се, че предпочитам за приятели хора умни, интелигентни и мъдри." - „Добре, значи вие признавате и втората греда - Мъдростта. Продължавам. Бихте ли желали да бъдете заобиколени от лъжци, нечестни хора или пък от хора, които обичат истината и винаги само истината говорят? " Отговорил: „То се знае, че предпочитам хора, които не лъжат, които обичат истината." - „Значи вие признавате и третата греда - Истината." - „Е, това ли е всичко?
към текста >>

" - „Разбира се, че предпочитам за приятели хора умни, интелигентни и мъдри." - „Добре, значи вие признавате и втората греда - Мъдростта. Продължавам.
" -„Разбира се ония, които ви обичат." -, Добре тогава, значи вие признавате любовта като една от важните основи на живота." - „Да, признавам", отговорил той. - „Тогава да преминем по-нататък. Втората важна греда на учението е Мъдростта. Ще ви обясня защо. Какво предпочитате да бъдете - заобиколени с хора прости и глупави или с хора умни, интелигентни, които имат знания и мъдрост? " - „Разбира се, че предпочитам за приятели хора умни, интелигентни и мъдри." - „Добре, значи вие признавате и втората греда - Мъдростта. Продължавам. Бихте ли желали да бъдете заобиколени от лъжци, нечестни хора или пък от хора, които обичат истината и винаги само истината говорят? " Отговорил: „То се знае, че предпочитам хора, които не лъжат, които обичат истината." - „Значи вие признавате и третата греда - Истината." - „Е, това ли е всичко? ", казва материалистьт. „Какво ще кажете за другите две? " - „Почакайте, имайте търпение.
към текста >>

" Отговорил: „То се знае, че предпочитам хора, които не лъжат, които обичат истината." - „Значи вие признавате и третата греда - Истината." - „Е, това ли е всичко?
Втората важна греда на учението е Мъдростта. Ще ви обясня защо. Какво предпочитате да бъдете - заобиколени с хора прости и глупави или с хора умни, интелигентни, които имат знания и мъдрост? " - „Разбира се, че предпочитам за приятели хора умни, интелигентни и мъдри." - „Добре, значи вие признавате и втората греда - Мъдростта. Продължавам. Бихте ли желали да бъдете заобиколени от лъжци, нечестни хора или пък от хора, които обичат истината и винаги само истината говорят? " Отговорил: „То се знае, че предпочитам хора, които не лъжат, които обичат истината." - „Значи вие признавате и третата греда - Истината." - „Е, това ли е всичко? ", казва материалистьт. „Какво ще кажете за другите две? " - „Почакайте, имайте търпение. Ето и за тях ще ви говоря. Ако вие имате за приятел или съсед, който обича себе си и гледа на всяка цена и във всичко да ви ощети, ще ви бъде ли приятно?
към текста >>

Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата.
" - „Почакайте, имайте търпение. Ето и за тях ще ви говоря. Ако вие имате за приятел или съсед, който обича себе си и гледа на всяка цена и във всичко да ви ощети, ще ви бъде ли приятно? Или ще предпочетете приятел, който винаги е честен и справедлив? " - „Разбира се, че предпочитам справедливия пред несправедливия. Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата. Сега минавам към петата греда. Желаете ли вие да имате в семейството си или между вашите близки такива, които да ви правят добро или такива, които да ви правят зло и пакостят? " - „Как мога да желая хора, които ще ми пакостят? Това никой човек със здрав ум няма да допусне. Без двоумение ще кажа, че предпочитам хора, които правят добро." - „Добре, значи вие признавате и петата греда - Добродетелта.
към текста >>

Сега минавам към петата греда.
Ето и за тях ще ви говоря. Ако вие имате за приятел или съсед, който обича себе си и гледа на всяка цена и във всичко да ви ощети, ще ви бъде ли приятно? Или ще предпочетете приятел, който винаги е честен и справедлив? " - „Разбира се, че предпочитам справедливия пред несправедливия. Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата. Сега минавам към петата греда. Желаете ли вие да имате в семейството си или между вашите близки такива, които да ви правят добро или такива, които да ви правят зло и пакостят? " - „Как мога да желая хора, които ще ми пакостят? Това никой човек със здрав ум няма да допусне. Без двоумение ще кажа, че предпочитам хора, които правят добро." - „Добре, значи вие признавате и петата греда - Добродетелта. Значи вие признахте и петте греди на нашето Учение: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
към текста >>

Без двоумение ще кажа, че предпочитам хора, които правят добро." - „Добре, значи вие признавате и петата греда - Добродетелта.
Трябва да съм много глупав, за да не желая справедливия." - ,Добре, значи вие признавате четвъртата греда, Правдата. Сега минавам към петата греда. Желаете ли вие да имате в семейството си или между вашите близки такива, които да ви правят добро или такива, които да ви правят зло и пакостят? " - „Как мога да желая хора, които ще ми пакостят? Това никой човек със здрав ум няма да допусне. Без двоумение ще кажа, че предпочитам хора, които правят добро." - „Добре, значи вие признавате и петата греда - Добродетелта. Значи вие признахте и петте греди на нашето Учение: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Тогава вие не сте никакъв материалист, понеже всецяло и с двата си крака вие сте на наши позиции. Тогава вие сте наш брат." Разказал: П. Камбуров
към текста >>

14. 09 - 129. ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка.
„Мамичката ' е общ работник. Често съм го наблюдавал и си мисля тъй: Нещо му липсва. Той с този ум за къде е и защо живее? Мисля си: такива хора не са нужни, с други думи излишни са. Но един ден с мен се случи следното: Разтоварвахме един камион с материали. Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка. Бяха ми се счупили 3-4 ребра. В този момент никой от другарите ми не се сети да дойде при мен да ми даде първа помощ. Не можех да си взема дъх. Мамичката пръв идва и почва да ми прави изкуствено дишане, което ме съживи. Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен.
към текста >>

15. 09 - 305. КЪЩА ЗА БЕДНИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Върнали се в селото майсторите и почнали да събират материал, оттук-оттам по една греда.
305. КЪЩА ЗА БЕДНИЯ Двамата братя Васил Долапчиев и Слави Тодоров, и двамата зидари - строители, отивали да търсят работа по селата. Като минавали през село Дъбник, срещнали един турчин, с когото заговорили. Познавали се. Турчинът им се оплакал: „Ще умра и ще оставя децата си без покрив, това ми е най-тежко." - „Не се безпокой, Хрюстем-ага. Бог е добър, Той ще промисли." Двамата майстори се погледнали и разбрали да му направят една стая, да има къде да приюти семейството си. Върнали се в селото майсторите и почнали да събират материал, оттук-оттам по една греда. Събрали греди и талпи и почнали строежа. Само за няколко дни стаята била направена и измазана. Оставили я да съхне. За бедния Хрюстем ага повече не било нужно. Неизказала била радостта на бедния турчин, че най-после ще има къде да подслони децата си.
към текста >>

16. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага.
Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага. Той приближава към войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е, какъв е, а при това бил и просто облечен. Отпосле станало известно на капраля, че този помагач бил главнокомандущият и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че вдигат греди, и Той помага, без да вика вас, защото сте капрал, но отпосле ви казва: „Аз съм главнокомандущият." Днес в църквата се казва и постъпва като този капрал. Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите.
към текста >>

17. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага.
Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага. Той приближава към войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е, какъв е, а при това бил и просто облечен. Отпосле станало известно на капраля, че този помагач бил главнокомандущият и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че вдигат греди, и Той помага, без да вика вас, защото сте капрал, но отпосле ви казва: „Аз съм главнокомандущият." Днес в църквата се казва и постъпва като този капрал. Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите.
към текста >>

18. Наряди за 1928 г.

ТОМ 12

Най- обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя бу йна планинска река, ще се пазят да не турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво.
Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най- обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя бу йна планинска река, ще се пазят да не турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо със здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.
към текста >>

19. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

“ Минава някой дървар покрай това дърво и казва: „Колко хубава греда може да направя от това дърво!
Някои хора са много големи, но хвърлете обвивките им, ще видите тяхната големина. Вие трябва да се държите за всяко учение, което има вътрешно съдържание. Вие сте в едно напрегнато състояние и казвате: „Какво ли ново ще ни се каже? “ Не мислете какво ново ще ви се каже, но мислете как да приложите това учение по отношение към вас. Някой колар минава покрай някое дърво и си казва: „Е, какъв хубав кол, ще си направя от това дърво за колелетата! “ Минава някой дървар покрай това дърво и казва: „Колко хубава греда може да направя от това дърво! “ Минава някой воденичар през някой извор и казва: „Колко хубава вода за воденицата ми! “ Тъй и вие, като минете през едно дърво или някой извор, помислете си за какво може да го използувате. Които от вас са правили опит през изминалия месец, забелязали ли сте някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармония между яденето, пението и моленето.
към текста >>

20. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила.
Някои [казват], че имаме душа, но какво нещо е душата? Туй, което чувствуваме, то е само проявление на душата. Първото нещо, което искам от вас, то е да накарам това бурно море у вас да утихне - да бъдете [тихи и спокойни]. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им, под съборената материя, които трябва да се отровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло. Като ви гледам сега, знаете ли какво ми напомняте? Деца, които са огладнели, когато им помирише ядене, а учителят им продължава да разправя урока, си казват: „Дано спре вече, да идем да се нахраним! “ Или: „Не ни говори, Учителю, а сложи да ядем! “ Право е вашето схващане - трябва да ядете.
към текста >>

21. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Когато мислим , че се изместваме един друг , сламката и гредата изпълнят очите ни, ушите ни се запушват и ние сме роби на греха .
Любовта е моя живот . 15. Изпълни сърцето ми с Любовта Си. 16. Озари ме с Твоята светлина. 17. Без корист и съмнение, надявай се и работи . 18. Всичко с Любовта се придобива. 19. Когато мислим , че се изместваме един друг , сламката и гредата изпълнят очите ни, ушите ни се запушват и ние сме роби на греха . А когато се движим със съзнанието , че се допълняме един друг , ние сме братя , тогава ни слушат и ние разбираме гласа на Учителя, с Когото сме слезли да изпълним Волята на Отца . 20. Трябва да бъдеме запалени свещи и да светиме навред със светлината на Любовта , Мъдростта и Истината . 21. Ако бихме изпълнили една хилядна част от туй учение, бихме се ползували много повече от благословенията дадени за четирите рода. 22. Кое е важно ? Водата е важна за живота и слънцето е още по-важно .
към текста >>

22. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

А моста представлява една греда над една вада с вода.
Завесите бяха вдигнати и ние хвърлихме по един поглед, към лежащият ни Учител. Това ни беше последното СБОГОМ С НЕГО. Малко след това, като чудовищен подземен тътнеж, се разнесе шепота: „Учителя почина".*** Сутринта аз съм легнал в стаята си. Сънувам ли или беше видение, не знам, но просто виждам, че идва при мене Учителят и ми казва: „Николай, няма смисъл"! Учителят бе официално облечен и след това с енергични стъпки отива към един мост. А моста представлява една греда над една вада с вода. На моста са двама човека, един по-висок, който е отпред и един по-нисък, колкото е ръста на Учителя. Високият човек му подава ръка, Учителят енергично стъпва на гредата, която в случая е мостчето и отминава нататък. Това видях и го запомних. После го проверих. Беше същото събитие, което се случи.
към текста >>

Високият човек му подава ръка, Учителят енергично стъпва на гредата, която в случая е мостчето и отминава нататък.
Малко след това, като чудовищен подземен тътнеж, се разнесе шепота: „Учителя почина".*** Сутринта аз съм легнал в стаята си. Сънувам ли или беше видение, не знам, но просто виждам, че идва при мене Учителят и ми казва: „Николай, няма смисъл"! Учителят бе официално облечен и след това с енергични стъпки отива към един мост. А моста представлява една греда над една вада с вода. На моста са двама човека, един по-висок, който е отпред и един по-нисък, колкото е ръста на Учителя. Високият човек му подава ръка, Учителят енергично стъпва на гредата, която в случая е мостчето и отминава нататък. Това видях и го запомних. После го проверих. Беше същото събитие, което се случи. Учителят почина! Старшите братя: Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели, уведомиха с телеграми Братските кръжоци в провинцията, за станалото събитие.
към текста >>

23. 13. ДВА ПОРЯДЪКА В СВЕТА

Когато ми потрябват работници, имаше една оръдейна ос, закачена на една дебела греда, тя ни служеше за камбана.
Мен ме назначиха за взводен командир на приходящите войници, болногледачи на добитъците. В качеството си на взводен командир аз трябваше да давам работници за наряд. Всеки ден имахме да разтоварваме вагони на гарата в Скопие, които са за лечебницата. Трябваше да отделя орачи, да орат зеленчуковата градина на лечебницата, изобщо - да се занимават със земеделие. Почти всеки ден се убиваха коне, заболели от опасната болест сибирска язва - сап и трябваше да се копае дълбока яма, гроб, където да се погребат убитите 10 - 15 коня и туберкулозни крави. Когато ми потрябват работници, имаше една оръдейна ос, закачена на една дебела греда, тя ни служеше за камбана. Забие ли камбаната, всички гледачи на заболелия добитък трябваше тичешката да се съберат, за да назначим наряда работници. Още отначало, като ударех камбаната, не се явяваха работници и аз не можех да дам исканите работници. Наблизо минаваше римският водопровод. Работниците се криеха под неговите сенки и не идеха, когато ги зовяхме чрез камбаната. А за обед когато удареше камбаната, всички тичаха да дойдат да се наобядват.
към текста >>

24. 94. ЛЕТЯЩИЯТ КРЕВАТ

- „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал студентът на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата.
Едно време съборите са ги правили във Варна, пък после - във Велико Търново, пък после - в София. И този студент отива при Учителя и Му казва: „Вие говорите за Бога. Какъв Бог? " Пък Учителят му казва: „Има Бог! " - „Докажи ми" - казал студентът. - „Ще ти докажа." И вечерта, като си легнал студентът на кревата и заспал, по едно време креватът се вдигнал и отишъл чак до гредата. Той се уплашил и извикал, и до сутринта никак не спал. Сутринта рано отишъл при Учителя, Който живеел тогава у Иларионови, и Му казал: „Вярвам вече, че има Невидим свят." По-напред казал, че няма Невидим свят, а сега признал, че има Невидим свят.
към текста >>

25. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас.
Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно.
към текста >>

26. 1934 година

Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас.
Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно.
към текста >>

27. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.
18.Х.1936 год., неделя Сън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато. Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство. След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.
към текста >>

28. 5.7. Съборите в София

ТОМ 17

С особена радост поглеждах дълго време след това към тавана на салона, гдето с желязна пила трябваше да отрежа от гредата един дълъг железен клин.
5.7. Съборите в София През 1926 г. съборът за пръв път се състоя в София, на „Изгрева". През тая година срещу около десет милиона лева е било закупено мястото на американския журналист, приятел на България, Баучер, зад боровата гора, заедно със значителна част селски ниви на селяни от село Подуене, дотогавашни техни притежатели. Бяха вече изградени главните постройки на Изгрева - салонът, а по-късно и трапезарията. В строежите взимаха участие всички братя и сестри чрез личен труд. С особена радост поглеждах дълго време след това към тавана на салона, гдето с желязна пила трябваше да отрежа от гредата един дълъг железен клин. Много пот изтече от челото ми, докато прережа твърдото желязо при неудобно положение върху високата дървена стълба. През тия години бях в провинцията и идването ми в София, на Изгрева, беше моята най-голяма радост. Нямаше още братски стаи и често ми се случваше да гостувам по домовете на братя и сестри в града - практика, внедрена и досега всред братството. През учебната 1925-1926 г. салонът беше вече свежо измазан, блестеше със снежната си белота, с огромните си прозорци към изток, заемащи цялата дълга стена на постройката, Също както върху поляната в Търново, и тук, като че изникнали изпод земята, бяха построени по поляните разнообразните палатки на гостите-съборяни.
към текста >>

29. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Сковаха ги отгоре с греда, на която приковаха халки.
Но баба Гергана ме дереше с проклятието и с хурката си. Заключваше пътната врата. Изпаднал в немилост, газех из коритото на реката, плашех юрдечките и им събирах яйцата, снесени в треволяците и върбалаците, или отивах под черковния мост и се катерех по коловете и гредите му. Един есенен ден изпаднах пак в немилост пред баба Гергана и подирих забавление при моста. Там имаше няколко дюлгери, които забиваха два дебели дирека. Сковаха ги отгоре с греда, на която приковаха халки. Аз се залових да им помагам. Майсторите бяха бледи и мълчаливи. Турско заптие стоеше на 5 крачки от тях. Дюкяните наоколо се затвориха. Даже вратите на трита хана се затвориха.
към текста >>

30. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Запазил съм за тебе един рог с жълтици, сложих го на гредата в плевнята.
А да не отминем и дядото и да не ни се разсърди, ще поместим един интересен откъс, написан за него от внука му Стефан Кадиев. А той е следният: Дядо Стефан разказваше следното: Баща му имал от първата си жена синове и дъщери. От втората жена бил само той, Стефан. Когато бил на 7 години, баща му се разболял, повикал го и му казал: - Щеван, на всекиго съм дал, каквото съм могъл. Ти си ми най-голямата грижа, защото ми си най-малък. Запазил съм за тебе един рог с жълтици, сложих го на гредата в плевнята. Те са за тебе. Бащата наскоро умрял. На средата на стаята били натрупани черги и покривки, за делене на наследниците, както е обичаят. Седемгодишното момче подскачало и се премятало по чергите. Едната от снахите забелязала: - Сега подскача, а не знае, че утре ще е на улицата.
към текста >>

На гредата в плевнята ли?
На средата на стаята били натрупани черги и покривки, за делене на наследниците, както е обичаят. Седемгодишното момче подскачало и се премятало по чергите. Едната от снахите забелязала: - Сега подскача, а не знае, че утре ще е на улицата. В детинската си наивност, Стефан се похвалил пред един от братята си, че баща му казал где има един рог с жълтици. - Къде, къде? На гредата в плевнята ли? - го запитал повторно братът. Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил нищо. Така той, от беден по-беден, се намерил само на 7 години в град Хасково, гдето започнал да учи занаят: шивачество, караабаджия - шивач на горни мъжки дрехи, потури, ентерии, каквито тогава се носели. Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
към текста >>

Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил нищо.
Едната от снахите забелязала: - Сега подскача, а не знае, че утре ще е на улицата. В детинската си наивност, Стефан се похвалил пред един от братята си, че баща му казал где има един рог с жълтици. - Къде, къде? На гредата в плевнята ли? - го запитал повторно братът. Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил нищо. Така той, от беден по-беден, се намерил само на 7 години в град Хасково, гдето започнал да учи занаят: шивачество, караабаджия - шивач на горни мъжки дрехи, потури, ентерии, каквито тогава се носели. Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Не е било лесно за чирачето да си пробие път в живота! За братята си той не разказваше нищо добро: не само че не му помагали, но даже заемали от него пари, които не връщали, както разказваше неговата съпруга, бабата на Кадиев, на име Теофана.
към текста >>

31. Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII

ТОМ 18

Георги Радев - придържа гредата. 8.
Снимка № 42: Всички, с Учителя преместват историческия камък. Преместване на историческия камък. Виж в „Изгревът” том III, с, 171 ÷ 172, 1.... 2.... 3.... 4.... 5. Учителят. 6. Михаил Влаевски. 7. Георги Радев - придържа гредата. 8. Борис Николов - вдясно. Снимка № 43: Георги Томалевски с чук и длето дълбае посоката Север - Юг. До него Трифон Кунев го наблюдава. Виж „Изгревът” том III c. 171. Снимка № 44: Георги Томалевски с приятели на Рила - до езерото Сърцето. 1.
към текста >>

32. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Само разумните навици дават стойност на човека.” „Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вярна.” „Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на вашия ум, или на вашето разумно, благородно сърце. Аз не говоря за ония чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат кьм съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека.” „Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание!
към текста >>

Тази първа греда е у вас.
Аз не говоря за ония чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат кьм съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека.” „Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие.
към текста >>

33. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Думите на Видния Странник Буди-Са

Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите?
Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е? Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е? Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом себе си. Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите? Тоя бил разбойник, оня - лош, а ние самите? Ако е болен човек, трябва да го лекуваме, но ако го ритат и бият - това лекуване ли е? Ако човек мисли криво, нима, като му отрежат главата, ще почне да мис- ли право? Или ако убият недоволните, че ще се свърши недоволството? Ако брат ти е недоволен, изслушай го.
към текста >>

34. 37.5. НОВИ СЕКТАНТИ

Чуйте го само по-нататък: «Ако нашето духовенство бе стояло на висотата си и не търгуваше с религията, чрез която са станали омразни (курсивът -негов) на всички, ами си изпълняваше задълженията съгласно евангелието, секти нямаше да има, нито можеше да виреят.» А защо гледат сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещат?
37.5. НОВИ СЕКТАНТИ Те се явяват всеки ден. Днес не щат поповете в училищните настоятелства - утре викат срещу търговията в църквата. Един запасен генерал пита в «Пряпорец» попове и владици отгде са изнамерили да взимат за едно биене камбана 150 лева и да се продават столовете в църквата... Наивник - като че ли от луната е паднал. А на това отгоре взел да защищава и сектите. «Трябва да се спре неоснователният поход срещу сектите, които не са виновни за упадъка на църквата, ами да се открие коренът на злото.» Виж го ти синковеца - и това ми било запасен генерал! Чуйте го само по-нататък: «Ако нашето духовенство бе стояло на висотата си и не търгуваше с религията, чрез която са станали омразни (курсивът -негов) на всички, ами си изпълняваше задълженията съгласно евангелието, секти нямаше да има, нито можеше да виреят.» А защо гледат сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещат? Имат думата «Пастирско дело» и «Църковен вестник». Б. Р. Абе, то да е малко по друго време - да има костери и циркове с диви животни, ти би получил един «отговор» - та и внуците ти щяха го поменуват.
към текста >>

35. 2. ЕССЕ HOMO

Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог».
Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното.
към текста >>

36. (101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Гнилата греда сама се изключва от работа.
(101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови] По повод [на] Закона за защита на нацията писах едно писмо на царя на 9.XI.1940 г., а той ме извика на среща в Стоянови на 11.ХI в 9 без ¼ , но аз отидох в 9 без 5 и той беше вече дошел. Преди това се отбих при Учителя, той ми каза няколко думи: «Без закон не може, но България трябва да има най-меки закони. Ние нямаме нищо против никого, но правда трябва да има. Гнилата греда сама се изключва от работа. Да се премахнат своеволията в закона.» Царят почна с уфкане; офкане, като седна на един обикновен стол, а аз седнах на канапето, гдето той по-рано сядаше. - Не може, Лулчев. Така си е било някога, така си е и сега - или се разрушава, или убиват тоя, който седи на трона. Това и историята го е отбелязала. И аз (това беше по повод, че го поканих да седне на канапето, а той седна на стола) не правя изключение... Ще карам, доколкото мога, но разсипвам се... - Чакай де, още не си седнал на трон - засмях се аз, - още си на обикновен стол... - Ние сме поколение, което си отива.
към текста >>

37. 31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

ТОМ 21

И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства.
2) Законите в България са само за тия, които не са на власт. Тия, които имат власт в ръцете си, могат всичко да правят. И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение.
към текста >>

38. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)

ТОМ 21

Трябва веднъж завинаги българският народ да разбере, че не са безпощадните критики, които ще ни управляват, че не са печатаните платформи на разните партии, които ще уредят България, че не са големите обещания, с които разните агитатори, само няколко дни преди изборите, посещават селата и градовете и излагат като на панаир своите големи и празни обещания и за един-два гласа данъци намаляват, училища строят, мостове правят и реки прекарват, и себе си величаят, другите чезнат, без да видят гредата в своето око.
Данъци ще се увеличават, животът поскъпнява, чиновници уволняват масово под разни предлози. Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева. Нали това само бе останало неизпълнено в тяхната програма? Да нареждаме ли още за онова, що се обещаваше преди и това, що се върши сега? Нека всеки се вгледа наоколо и ще види, че едно се говори в опозиция, друго върши на власт. Трябва веднъж завинаги българският народ да разбере, че не са безпощадните критики, които ще ни управляват, че не са печатаните платформи на разните партии, които ще уредят България, че не са големите обещания, с които разните агитатори, само няколко дни преди изборите, посещават селата и градовете и излагат като на панаир своите големи и празни обещания и за един-два гласа данъци намаляват, училища строят, мостове правят и реки прекарват, и себе си величаят, другите чезнат, без да видят гредата в своето око. Нека всеки разгледа вестниците на разните партии, кога са били в опозиция, какво са писали и какво вършат на власт, що са писали преди и що вършат сега. Едно са писали преди, а сега двойно по-лошо вършат от онези дела, що едно време са се възмущавали. Няма да ни оправят красивите фрази на големите програми. И най-големите програми и фрази бледнеят пред най-малкото извършено дело. Не вярвайте на онези политически въжеиграчи, които идват няколко дни само преди изборите, колкото само да ви скарат, които се надлъгват помежду си.
към текста >>

39. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът.
При Гради се събират Пеньо Ганев, Темелко Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на Братството в Кортен и аз. Температурата е минус 7 градуса. Земята - замръзнала повече от 40 сантимстра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4 пътии от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.
към текста >>

40. 71.Темелко Стефанов

Окачват ги високо на една греда.
Учителят казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да взимаш." * Виж « Изгревът» том VII стр. 433-434. На 9 септември 1944г.сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко - Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда. Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката? " Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва: „Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти.
към текста >>

41. 25. Комунистически методи за работа

Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла и едва минахме по гредата на мостчето при хижа „Вада".
Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви, и др, инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла и едва минахме по гредата на мостчето при хижа „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изкачихме и последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София. През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г.
към текста >>

42. 5. Великата разумност движи цивилизацията

Съседните народи имат пред вид първо своите интереси." Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести.
„Аз ще му покажа, все що има да пострада за името ми." Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа все, що има да пострада за името ми." Сегашните народи не са ли в положението на Павла? Кой народ, при реализиране на своите идеали, не е пострадал? - Българите, например, постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение, главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат пред вид първо своите интереси." Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести. Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш?
към текста >>

Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда.
- Българите, например, постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение, главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат пред вид първо своите интереси." Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести. Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга?
към текста >>

Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата.
Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение, главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат пред вид първо своите интереси." Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести. Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? - Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа.
към текста >>

- Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол.
Един българин, на име Стоян, си правил колиба. Като я докарал до едно място , трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? - Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа. Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не могъл, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси.
към текста >>

- Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа.
Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? - Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа. Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не могъл, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси. Помнете: В живота и в природата има други фактори , други сили , които решават въпросите , а не човек . Не сме ние господарите в света.
към текста >>

Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата.
Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: Стояне, какво правиш? - Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол. Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга? - Мога - Подръж тази греда, докато отида в селото за десетина минути, да си свърша една работа. Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не могъл, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси. Помнете: В живота и в природата има други фактори , други сили , които решават въпросите , а не човек . Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас.
към текста >>

43. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ