Търсене в текстове за 'Горница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_07 ) Единство на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Привечер Учителя беше слязъл от Горницата и ние, около 12-15 братя и сестри, Го наобиколихме.
ЕДИНСТВО НА ЖИВОТА Привечер Учителя беше слязъл от Горницата и ние, около 12-15 братя и сестри, Го наобиколихме. Един брат запита за единството на Битието и Той каза: В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален.
към текста >>

2. 13) Втората октава на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му.
ВТОРАТА ОКТАВА НА ЦВЕТОВЕТЕ Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му. В една от последните лекции Той бе споменал, че днешното човечество образува нова мрежа за възприемане на новите лъчи на светлината, за да се ползва духовно от тях, и ние го помолихме да ни каже още нещо по този въпрос. Има и известа светлина, която минава, без да се схваща от организма. Именно сега ще се образуват в човека специфични органи, една мрежица, с която да се улавят новите лъчи на светлината. Който има такава мрежица, е от новите, а който няма, е от старите. Без да възприемаме новата светлина, и новата мисъл не може да дойде.
към текста >>

3. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
[[Изворът на доброто]] ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13 Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето. Учителят възлизаше с отмерени и ритмични стъпки.
към текста >>

4. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата.
Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията. После, докато пяхме песни, всеки поздрави Учителя за празника с целуване на ръка.''
към текста >>

5. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>

6. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя.
А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия." 3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина." 4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете.
към текста >>

И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му.
иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия." 3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина." 4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете. Там се описва как Господ казва на Илия да се яви на цар Ахав.
към текста >>

7. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Като умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и отишла при него на планината Кармил.
Една добра жена, сунамка, която правила много услуги на Елисей и го приемала да се храни в дома й, и даже му направила една стая в къщата си, той й казал: „След една година ще имаш дете в обятията си. Тя не повярвала, защото както тя, така и мъжът й били възрастни вече. Но действително, както казал Елисей, така станало. Но след известно време като поизраснало, детето се разболяло. Тя отива на планината Кармил при Елисей и му казва, че детето умряло. Като умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и отишла при него на планината Кармил. И той отива в дома на сунамката и възкресява детето й, като се помолил на Бога и легнал с цялото си тяло върху тялото на детето. След това отишъл в Галгал, където имало голям глад. „И синовете на пророците седяха пред него. Той казал на слугата си да тури голям котел, за да свари вариво за синовете на пророците. Но в котела турили нещо, което било отровно и като хапнали, казали: Тук има смърт.
към текста >>

8. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата
Тя ме погледна: „Жалко, че и ти си се подвел по тия клевети. Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля. Учителят свиреше на цигулката мелодии, които носеха душата във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката. Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката,
към текста >>

Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката,
Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля. Учителят свиреше на цигулката мелодии, които носеха душата във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката. Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката, изправи се пред мене, погледна ме в очите и ме запита: „Кого ме мислят, че съм? Обикновен човек - ям, спя, имам същите нужди като тях..." Разходи се из салона и три пъти ми зададе все същия въпрос. Аз не знаех какво да му отговоря и мълчах. Малко по-късно, като се молех, той влезе, застана пред мене, едно
към текста >>

9. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона.
През цялата нощ лампите пред салона светеха. До късно кръстосваха братя и сестри, стягаха денкове и палатки, мереха и сортираха багажа. Групата, която тръгваше с Учителя, винаги биваше най-голяма. В зори, към 3 часа, целият Изгрев беше на крак. Едни тръгваха, други изпращаха. Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона. Всички тържествено запяхме „Братство, единство ..." С радостен трепет изпращачите един по един му целувахме ръка. Дойде и моят ред. - Уреди ли се въпросът? - прошепна ми засмян Учителя.
към текста >>

10. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на
своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези
към текста >>

11. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея.
Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
към текста >>

Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии.
След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери.
към текста >>

Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята.
Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат".
към текста >>

12. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе?
Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше?
към текста >>

А дима от цялата скара горе отиваше в горницата.
Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция.
към текста >>

13. 42. Чаршафите - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение.
ЧАРШАФИТЕ Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди.
към текста >>

14. 43. Разместените книги - Радка Левордашка (1920-2014)

Веднъж брат Гради Минчев се качил в горницата на Учителя и разместил нещо от книгите му.
РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ Веднъж брат Гради Минчев се качил в горницата на Учителя и разместил нещо от книгите му. Качвам се горе и сварвам Учителя ядосан, за първи път ми се накара: „Колко пъти съм казал да не ми се пипат нещата! " Аз отговорих: „Учителю, аз зная това и не пипам нищо без ваше разрешение! " Но той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя. Всички сестри ме питат: „Йорданке, какво става?
към текста >>

15. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Там е и „горницата" и други стаи има.
Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види. Съборът стана в „Лозето" - голямо лозе с къща, в която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене.
към текста >>

16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути.
- Тъй са били интересни. - Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж". На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в 16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа. - Че много е говорил тогава Учителя! - Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа. А по време на обедите, по време на вечерите,
към текста >>

В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа.
На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в 16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа. - Че много е говорил тогава Учителя! - Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа. А по време на обедите, по време на вечерите, сутрин! Учителя все говори и отговаря на зададени въпроси. А отделни разговори - много! В петък, последният ден на събора, пак в 5 часа - молитва и упражнения, в 10 часа беседа и в 16,30 - за общите задачи на школата.
към текста >>

16. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата.
Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие. Отначало тя се заслуша в ритмичните стъпки на Учителя, после в песента, която прозвуча тържествено и вълнуващо, след което се захласна в красотата на Словото: „ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета." Учителя слезе от катедрата и мина между раздвижилите се слушатели, които му се усмихваха и му правеха път, за да излезе от салона. Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата. Той влезе в стаята си, но остана там само няколко минути. Когато се появи отново пред прага на стаята си, няколко сестри го посрещнаха. Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули. - Искам да попитам нещо Учителя - каза една сестра, която се бе присъединила към тях. Трябваше пак да даде здравни съвети, при все че в току що изнесената беседа бе говорил за духовното и физическото здраве, бе дал и съвети по повод на конкретни случаи в живота.
към текста >>

17. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Учителя слизаше от „горницата".
В дома на братството Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов! " - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата". - Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание.
към текста >>

18. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата.
Хубавата небула Учителя е на крак от най-ранни зори. След като обядва с всички и ни говори до един часа и половина, той отиде в градината, където се проведе разговор в малка група. След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка. Сега е в стаята долу, а часът е десет вечерта. Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата. „ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно. По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост.
към текста >>

19. ПОСЕЩЕНИЯ В ДЕНЯ НА СВЕТЛИНАТА - Теофана Савова

Посещенията за деня вече бяха приключили и Учителя тръгна към горницата, когато една сестра го срещна и доста смутена му разказа за някаква неприятност, която току-що бе преживяла.
Учителя каза: - На тона до отговаря червения цвят, на ре - портокаловия, на ми - жълтия. Фа означава растеж -този тон има зелен цвят. На сол отговаря светлосиния цвят, на ла — тъмносиния, а на си - виолетовия. В този момент влезе нов посетител и разговорът по тази тема бе преустановен. Посещенията за деня вече бяха приключили и Учителя тръгна към горницата, когато една сестра го срещна и доста смутена му разказа за някаква неприятност, която току-що бе преживяла. След като я изслуша с търпението и спокойствието на светия, той каза: - Като се скараш с добрия, ще станеш лош. Като се скараш с лошия, ще станеш добър. Като чу тези думи и благодари, жената се отдалечи. Навярно още тази вечер щеше да разбере дали е загубила нещо от добротата си или е станала по-добра.
към текста >>

20. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.
3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти) 5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти) При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер".
към текста >>

21. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва.
Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово. Учителя нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят. Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва. Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам.
към текста >>

на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м.
Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер. Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф. Шламбура в качеството си на руски емигрант - белогвардеец. Учителят ни показва най-голямата, единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, нарисувана с бледи цветни бои и всичките символи, релефно изобразени.
към текста >>

22. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителя освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият.
към текста >>

23. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците?
Няма ли те някога да се свършат? " Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? " При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов. Донка застава до стълбата. Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците? " (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона — да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителя казва: „Не, работите не отиват на добре. Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните." Няколко дена, преди да си замине, Учителя казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност — Първата причина, Космичното начало — Бог." Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева.
към текста >>

Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая.
Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Переклиева, които му съобщават, че през нощта Учителя питал за него и майка му Мария. Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята — покрита със сняг. Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано.
към текста >>

Качва се по дървената стълба в горницата, където е светло, но доста студено.
Скоро в стаята влиза Савка и Учителя я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителя се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него. След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителя става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята. Качва се по дървената стълба в горницата, където е светло, но доста студено. Милка го придружава и влиза заедно с него. Учителя застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителя се сбогува със стаята си и предметите, които са му служели толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителя не желае нищо да хапне.
към текста >>

24. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия.
Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват.
към текста >>

След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.
Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш." След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии.
към текста >>

25. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

След като излиза, Милка почуква на вратата на горницата, Учителя я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика.
В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него. След като излиза, Милка почуква на вратата на горницата, Учителя я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика. Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя.
към текста >>

26. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Често Катя застава при стълбите на горницата и стои там, за да види Учителя.
Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителя я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " — „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен." Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж.
към текста >>

На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата.
Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено да се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива.
към текста >>

27. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата.
Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке? " Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог? " „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите. Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й. Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата. Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона. Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителя излиза на двора, минава покрай тях, отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителя се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях.
към текста >>

28. 7.39 Георги Сотиров - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти.
Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти. Вратата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него. Учителя влиза в стаята си, връща се след малко и му подава ръка, която той целува. Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издига няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителя пуска ръката му и той пак стъпва на земята.
към текста >>

29. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря.
" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя.
към текста >>

30. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода?
Така Учителя го отървава да не участва във войната. Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в Рударци. Един ден, като върви с дамаджаната в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа. Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата.
към текста >>

Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона.
Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево? " „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата" — отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана.
към текста >>

31. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва.
Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово. Учителя нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят. Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва. Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам.
към текста >>

32. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер.
Учителя му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграма на стената. "Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграма е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграма, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На събора през 1922 г. Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно.
към текста >>

по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветния Пентаграм.
Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият, Любовта- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." /Обяснения и упътвания, 1922 г., 252 стр./ Служителите на църквата научават за цветната картина на Пентаграма с образа на Учителя отгоре и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ. През 1925 г. по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветния Пентаграм. Учителя казва: „ Една година преди да вземат цветния Пентаграм, аз изтеглих всички живи сили от тази картина и тя не може да ползва хората, които са я взели." Брат Любомир Лулчев научава за този обиск в колибата, отива в Търново в полицията, облечен като полковник, освобождава картината на цветния Пентаграм и го занася на Учителя. Но Учителя повече не поставя никъде тази картина, за да се лекуват приятелите, понеже е изтеглил от нея всичките окултни сили. Гя остава да служи като учебно помагало на приятелите при подготовката за влизането им в шестата раса. Имаме няколко пентаграма. Първият е черно-белият с образа на Христос на върха.
към текста >>

33. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Оставя ските си до стълбата и се качва пред горницата на Учителя.
След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички. Гаврил Величко, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред горницата на Учителя. Почуква, Учителя му отваря, той влиза при него и споделя решението на тримата до отидат на Рила - на гости на съществата. Учителя го поглежда много строго и му казва: ,Дз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас." Тримата остават и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която, ако нашите приятели бяха отишли, щяха да загинат. Учителя ги избавя от явна смърт, за което те отиват и му благодарят.
към текста >>

34. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом.
Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той.
към текста >>

35. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Заседанията на събора стават в колибата на Войнов, а в колибата на бостанджиите е формирана горница и трапезария.
От тази последна сентенция в словото на Учителя следва да се изяснят същинските съдържания на думите мъчение, труд и работа. Според тази класификация на Учителя много малко люде на този свят работят. Изглежда, че в тази еволюционна градация човечеството е достигнало най-много до труда. 1911 година. Срещата през тази година, за разлика от миналите две срещи, е наречена събор. Заседанията на събора стават в колибата на Войнов, а в колибата на бостанджиите е формирана горница и трапезария. Съборяните през тази година са 31 човека. След като Учителят прочита нещо от материалите на първото събрание, дава наставление да прочетат 14 глава от Йоана, като дава и ред тълкувания и напътствия. При това той надълго обяснява значението на молитвата като средство за влизане в общение с Бога. Той посочва и примери за силата и могъществото на молитвата. Говори за чудесните молитви на Мюлер и Тайлер.
към текста >>

36. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул.
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П.
към текста >>

37. Иисус на Планината - Николай Райнов

Рано е: те ще узреят…“ И станаха тогава неколцина от апостолите — и тръгнаха, — та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница.
И потопи се земята в бездните, а Змеят плувна върху вълните. И слезе, по Божия повеля, Михаил — и свърза Змея с пламтящи вериги. И свързан стои великият древен Змей цели векове — свързан стои среди вместилището на Земния Огън. А дойде ли Денят на Царството — и слязат ли отново Белите Старци, развързан ще бъде Змеят, но зъбите му ще бъдат извадени, а на гърдите му ще сложи Михаил седмозвездния печат на Елохима — и събития велики ще станат тогава.“ И когато свърши Иисус, дигна очи, па каза: „Близо е Денят, когато Син Човешки ще бъде предаден на съд и на убиване — но да не плаши никого това! Светът иска зрелища и царски колесници и пиршески трапези, а Господ носи истина и изпитание и борба за истината: не може всеки да понесе това. Последна Пасха ще празнува Син Божи с малцината, които Го обичат, макар че не са още готови да дадат живота си за Него. Рано е: те ще узреят…“ И станаха тогава неколцина от апостолите — и тръгнаха, — та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци. А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа. Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли. …И моли се дълго Иисус — и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки.
към текста >>

38. Книга на загадките - Николай Райнов

В широката горница се не виждаше нищо.
Отвътре се чуха женски гласове: познах, че Мириам и Марта, сестрите Елиазерови, са били вътре. Защо не бях побързал? До сега щеше да се свърши! Свих се под прозорчето. Гласовете бяха млъкнали. Мъже и жени бяха потънали в мрака. В широката горница се не виждаше нищо. Аз прилепих очи към прозорчето: различаваха се само коленичили образи на люде, а край стените се издигаха неясно храстове — лаври и зокуми в тежки каменни вази. Що правят тези мълчаливи люде там, в тъмното? Кому се молят в тоя час? Нима тази къща е синагога? Не разбрах нищо.
към текста >>

И в този час на мрак и мълчание аз видех светли пламъци в горницата.
Аз прилепих очи към прозорчето: различаваха се само коленичили образи на люде, а край стените се издигаха неясно храстове — лаври и зокуми в тежки каменни вази. Що правят тези мълчаливи люде там, в тъмното? Кому се молят в тоя час? Нима тази къща е синагога? Не разбрах нищо. И в този час на мрак и мълчание аз видех светли пламъци в горницата. Светли бели пламъци заиграха над главите на коленичилите мъже и жени. Вгледах се в почуда: не, не бяха пламъци от светилник, нито пламъци от факли, нито пък пламъци от вощеница. Ясно видях, че пламъците слязоха отгоре, сякаш звездите бяха паднали от небето. И подобни бяха тези пламъци на огнен език. И над главата на всекиго от сбраните трептеше по един пламък.
към текста >>

39. Съдържание - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

40. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

Горницата (Светая Светих) не се отваря тази година, за да се отвори отвътре - в стаичката е външната страна.
Корените трябва да черпят сокове от почвата (от Света). Когато една вълна се блъска в една стена, стената не трябва да се сърди - не трябва да се смущава, а трябва да бъде непроницаема и да отстоява в изпитанията. Най-големите стълкновения са на физическия и умствения светове - те трябва да се премахнат. Опитът се състои в следующото: от София например ще изпратим една или две сестри в някой град, да видим ще ли внесат хармония със своето присъствие или не. Неуспехът на нещата се състои в различието на стремежа в хората. Горницата (Светая Светих) не се отваря тази година, за да се отвори отвътре - в стаичката е външната страна. Тая година Духът работи повече отвътре, колкото отвън. Трябва да се постараем сами да си разясним устройството на Светая Светих. Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията. Ще трябва сега да привлечем по 10 души по закона на хармонията.
към текста >>

Сега ако влезем в Светая Светих (горницата), няма да ни ползва нищо, ще заспим.
Трябва да се постараем сами да си разясним устройството на Светая Светих. Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията. Ще трябва сега да привлечем по 10 души по закона на хармонията. Щом се образува хармонията, ще ни се устрои вътрешна станция. Сега ако влезем в Светая Светих (горницата), няма да ни ползва нищо, ще заспим. Миналата година в горницата се е образувал един вълк, а тая година присъства един ангел в женски образ. Той е от видните представители на Бялото Братство. Всичко каквото става, той взима най- точни бележки и на туй се дължи тази година хармонията в събора. Да гледаме да бъдем разумни, да не се мъчим сами да уреждаме работите, нека Бог ги урежда. За излъчването може да стане много лесно, но ще трябва да се подготви този, който ще бъде излъчван.
към текста >>

Миналата година в горницата се е образувал един вълк, а тая година присъства един ангел в женски образ.
Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията. Ще трябва сега да привлечем по 10 души по закона на хармонията. Щом се образува хармонията, ще ни се устрои вътрешна станция. Сега ако влезем в Светая Светих (горницата), няма да ни ползва нищо, ще заспим. Миналата година в горницата се е образувал един вълк, а тая година присъства един ангел в женски образ. Той е от видните представители на Бялото Братство. Всичко каквото става, той взима най- точни бележки и на туй се дължи тази година хармонията в събора. Да гледаме да бъдем разумни, да не се мъчим сами да уреждаме работите, нека Бог ги урежда. За излъчването може да стане много лесно, но ще трябва да се подготви този, който ще бъде излъчван. Да си турим по едно най-съществено желание и да искаме да се реализира през тази година.
към текста >>

41. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

42. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

43. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Горницата (стаята на Учителя) и солариумът Горницата представляваше една стая над салона.
Горницата (стаята на Учителя) и солариумът Горницата представляваше една стая над салона. Не много голяма - 4 на 6 метра. В нея имаше едно легло, на което Учителя спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
към текста >>

Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
В нея имаше едно легло, на което Учителя спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя.
към текста >>

Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница.
Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна победна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33934998512268