Търсене в текстове за 'Горница'

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
към текста >>

2. 2_18 Кой управлява света?

Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има? " Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна. Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си. Посочва му стола. Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева".
Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това. Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна. След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
към текста >>

4. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.
Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри.
към текста >>

5. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух.
В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
към текста >>

Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.
Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край.
към текста >>

6. 3_16 Георги Куртев

Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя.
към текста >>

7. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>

8. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>

Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
към текста >>

9. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>

10. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата.
Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво.
към текста >>

11. 5_50 Отклонението

Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много.
Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне.
към текста >>

12. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м.
Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ

Стаичката на Учителя – Горницата 62.
Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58. Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61. Стаичката на Учителя – Горницата 62. Солариума 63. Масата на изобилието 64. Кръчмата 65. Вила за Учителя 66. Емблемата с котвата 67.
към текста >>

14. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона. Не много голяма - 4 на 6 метра. В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
към текста >>

Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя.
към текста >>

Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница.
Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна по-бедна.
към текста >>

15. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

Тази стая ние я наричахме Горницата.
бе построен братския салон. Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя.
към текста >>

Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната.
Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя. Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират.
към текста >>

16. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах.
към текста >>

17. 98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Те бяха окачени по стените на Стаята, наречена Горницата в Търново.
98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО Още по търновските събори Учителят бе наредил различни чертежи, които представляваха символика и скрижали на Божествения Дух. Те бяха окачени по стените на Стаята, наречена Горницата в Търново. Тези чертежи са прибрани в една херметическа кутия под формата на цилиндър. За нея също трябва да се напишат неща и упътвания за чертежите. Къде е тя сега? Не зная къде е прибрана. Някой от приятелите я прибра на съхранение.
към текста >>

Аз съм го виждал опънато в Горницата на вилата в Търново.
Не зная къде е прибрана. Някой от приятелите я прибра на съхранение. Тя не е загубена. По това време Учителят даде чертежи и по тях беше извезано със златни конци на бяло платно онези чертежи, които Учителят бе дал. Това бе знамето на Бялото Братство. Аз съм го виждал опънато в Горницата на вилата в Търново. Това знаме го пазехме като светая светих. То също беше сгънато и поставено в подходяща кутия и прибрано на съхранение. Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам. Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се съхрани. Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ.
към текста >>

То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя.
Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се съхрани. Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ. Ето, това е най-опасното. На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство. Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра. То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя. На времето на Рила, Николина Балтова донесе едно бяло знаме и го окачи на един голям прът и го забиха пред палатката на Учителя. Той не бе доволен, но го прие, а по-късно нареди да се махне. Ако не беше Го приел, Балтова щеше да направи скандал. Или в най-лошия случай щеше да иска да се постави истинското знаме, което бе извезано със златни конци. И Учителят да отбие всичко това, прие нейното бяло знаме да се вее една седмица пред палатката Му, а през това време фотографите направиха снимки с него.
към текста >>

18. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

В тази стаичка, която нарекохме Горницата, по време на събора, излизаха по стъпалата да правят молитва по десет души.
Една Пентаграма нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, които светеха по особен начин. Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив. В тази стаичка по стените имаше наредени чертежи, имаше разни символи, ленти сложени с различни цветове. В тази стаичка, която нарекохме Горницата, по време на събора, излизаха по стъпалата да правят молитва по десет души. Те долу се избираха така, че да си хармонизират, че като излязат горе да бъдат чистички, спретнати и ще направят молитви, размишление и след което Учителят ще им даде някои идеи и някои мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета. Така всеки посетител на събора трябваше да мине през тази молитвена стаичка. Обикновено не се допускаха да влязат в нея и от вратите оглеждаха какво има вътре. Влизаха повече старите братя, които са водили повечето един духовен живот дълго време.
към текста >>

19. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех.
към текста >>

Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя, за Неговата стая, т. е. Горницата се грижеше Мария Тодорова и Паша Теодорова. По настояване на Тодор Стоименов бе включена и Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов от Варна, която бе един пакостлив дух и с която имахме много неприятности. За това бе виновен Тодор Стоименов. И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка. Това за мен бе един голям успех, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея. Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов.
към текста >>

20. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе.
Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко.
към текста >>

Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
към текста >>

21. 2. КОЛИБАТА

Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата трябваше особено грижливо да се приготви.
Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята си и вилите си за Братството. Да се посрещнат 500 и повече души, които при това ще прекарват и десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата трябваше особено грижливо да се приготви. Имаше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри, да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко оставаха още два или три дни до събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

ТОМ 3

Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18.
Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23.
към текста >>

23. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина.
към текста >>

Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини.
към текста >>

Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях.
И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко! " Той се спира.
към текста >>

Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата.
Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко! " Той се спира. „Ела, да излезем горе двама да се помолим! " Братът остава като втрещен.
към текста >>

Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие.
Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тази стая имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха до сега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата на събора в Търново.
към текста >>

Тези чертежи се пазеха до сега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата на събора в Търново.
А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път. Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство. На една от стените беше сложена цветна Пентаграма, а на върха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тази стая имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези чертежи се пазеха до сега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и заснетите образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата на събора в Търново.
към текста >>

24. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя.
Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак.
към текста >>

25. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря.
1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г. в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря. До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3.
към текста >>

26. 11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА

Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого.
Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля". „Деля" означава "работа". А „не" „деля" означава "не" "работя". Учителят, по време на Школата, в съботния ден не е приемал гости и посетители както от Изгрева, така и от града. Казвал е: „Това е ден за Господа". Обикновено е бил в Горницата, стаичката Си и не е приемал никого. Сестрите са Му оставяли блюда с храна, които Той не винаги е докосвал. Понякога по спешност и при големи настоявания от нуждающите, Той ги е приемал и в този ден, макар че е събота, и е разрешавал някой техен въпрос. Защото и Христос казва, че Син Божий е Господар и на съботата. А Учителят е Господар не само на съботата и неделята, но и на цялата седмица.
към текста >>

27. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие.
Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни!
към текста >>

28. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната.
А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си. Една по една загасваха светлините на големия дом. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза.
към текста >>

В приятен разговор за готовия вече Изгрев ние бързо се озовахме под балкона на горницата.
И тя замаха радостно с ръка. С пълен глас произнесе името ми. Вълнуваща среща. А когато й казах, че УЧИТЕЛЯТ ме е пратил да я посрещна и чака на балкона, тя възкликна: - Ама, чака ли ме...? Изблика на голямата радост бе оросен от няколко сълзи по лицето й, блеснали на лунната светлина. В приятен разговор за готовия вече Изгрев ние бързо се озовахме под балкона на горницата. УЧИТЕЛЯ я чакаше. Той я посрещна и взе грижата да я настани. Знаменита бащина среща!
към текста >>

29. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща.
Бомбардировки още нямаше. Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания.
към текста >>

Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно.
Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
към текста >>

30. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и подигравки.
Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си. За мнозина това бе срамна постъпка. Но Игнат не спря до тук! Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и подигравки. Сериозен и много замислен, УЧИТЕЛЯТ изчака ерупцията на изригналия вулкан от устата на Игнат и бащински проговори: - Да, Игнате, с тебе не е възможно да направя този опит. Твоят път и твоята съдба не са отредени за цигулковото изкуство. За мен твоят път през този живот е истина. Истината е неизменяема. Аз ценя истината в тебе!
към текста >>

31. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест.
... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо. Двете беседи ще бъдат двата светилника, които ще озаряват неговия път. От светлина в светлина да пребъдва духът на дядо Благо!... Да слезем в клас!...
към текста >>

32. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

През клонките на боровете забелязах бледо - синкавата светлина на горницата.
Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор. След отговорната и твърде сериозна работа, закачливите и безобидни реплики са като прохладен полъх. Сестрата умееше да се шегува. Излязох от „парахода". През клонките на боровете забелязах бледо - синкавата светлина на горницата. Миг след това блесна и голямата лампа над балкона. Излезе УЧИТЕЛЯТ. Незабравим момент! Облечен в бяло, с панамената шапка, Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра.
към текста >>

Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата.
Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родината на космичен копнеж... Непознатият мотив възрадва душата, окрили духът. Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Концертът завърши. Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата. Видях Неговия образ. Той ме откри. Отвори прозореца и ме попита: - Записахте ли нещо?! - Не! - отговорих смутено.
към текста >>

33. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ.
Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен.
към текста >>

34. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Подир време бях повикан в горницата.
С една безупречна деликатност Той изнася случката, анализира отделните моменти, извлича поуката и дава съвети. УЧИТЕЛЯТ бе неподражаем като педагог. ...Когато една от лекциите завърши, Той затвори библията и ме погледна. Не дадох особено значение на погледа. Не успях да разбера каква бе отправената към мен мисъл. Подир време бях повикан в горницата. УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното.
към текста >>

Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря.
Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му. От разгънатата опаковка се показа библията, подвързана чисто и естетично. После Той разлисти няколко страници и се увери, че е подшита добре. Явно, доволен от извършеното, подава десницата си.
към текста >>

- Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата.
Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една погрешка! - Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки. Не съм Ви питал. Моля да ме извините! - Позволено е на този, който бърка в меда, да си оближе пръстите - каза УЧИТЕЛЯ и се прибра в горницата. Позволявам си да споделя с всички онези, които прочетат тези редове, текста, изписан собственоръчно от УЧИТЕЛЯ, в библията Му между старият и новият завет. „Всички думи Господни са верни и истинни и блажен е всеки, който ги възприема и тази, неговата душа, не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъства в неговата душа. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина.
към текста >>

35. 34. ЛУНЕН ХИМН

УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.
Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ. Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото. Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана.
към текста >>

36. ІІІ.85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Но ето, след утринното Слово, изнесено с голямо вдъхновение и сила, Учителят, слизайки от Горницата, където бе оставил Библията Си, запитва един от братята за някои основни мисли от току-що изнесената беседа.
85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ Често след клас, или след някое съборно Слово, Учителят запитваше някои от учениците за основните мисли на лекцията. Обикновено бяхме в състояние да споделим за онова, което е приковало вниманието ни. Това не беше трудно, тъй като повечето от нас или стенографираха, или водеха записки. Но ето, след утринното Слово, изнесено с голямо вдъхновение и сила, Учителят, слизайки от Горницата, където бе оставил Библията Си, запитва един от братята за някои основни мисли от току-що изнесената беседа. Братът замълчава. Останалите търсят бележниците си, търсят нещо от записаното. Търсят, но нищо не могат да прочетат от записаното. Ето че никой не подема отговор. Всички мълчат.
към текста >>

37. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам.
Викаха ме в редовете на запаса. Дълго се вглеждах в малката хартийка, която този път не ме разтревожи. Беше към средата на август 1943 година. Предишната повиквателна заповед, която получих на 19 февруари 1943 година я посрещнах със смут. Рояк от противоречиви мисли разпънаха съзнанието ми. Спомням си как с ридание изкачвах стъпалата към Горницата на Учителя, да Му съобщя, че пак отивам да воювам. Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона.
към текста >>

Почуках в Горницата.
Но сега, при втората повиквателна заповед нямах това душевно притеснение от кървавите събития на бушуващата война. Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен.
към текста >>

38. ІІІ.91. ТОПЛАТА ПИТКА

Учителят ме повика в Горницата.
91. ТОПЛАТА ПИТКА Бяха последните дни на ноември 1943 година. След клас към 6.30 ч. Учителят ме повика в Горницата. „Вземете тези пари и купете прясна питка от някоя хлебарница. Нали сте с велосипеда? Като се върнете, ще отидем заедно на Витоша." Без да продумам, приех парите и бързо заслизах по стъпалата. Колелото ме понесе по мокрия и хлъзгав път към града. Въртя педалите и бързам.
към текста >>

39. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път.
93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА Незабравими дни с непосредствена връзка с Учителя. Дни на синовно отношение, дни на ученичество и дни на единството между Голямото и Малкото. Съдбовни дни. Това бяха дни, в които по пътеките или по безлюдното шосе за Симеоново се движехме двама или трима с Учителя. Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път. Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
към текста >>

40. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато излезе книгата „Учителят", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата Му, в знак на благодарност, че е излязла такава книга.
Някои съзнателно или несъзнателно щеше да ни предаде. Ето днес, 30 години оттогава, няма свободен печат. А всяка година се правят обиски. Такъв беше направен на мен и ми взеха всички подвързани книги с кожена подвързия. Кога ще има печат за книгите на Учителя само един Бог знае. Когато излезе книгата „Учителят", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата Му, в знак на благодарност, че е излязла такава книга. Били са в молитва. Изведнъж електрическата крушка в стаята светва, макар че са стояли пред масата и никой не е посегнал към ключа. Това е бил един невидим отговор и одобрение на Учителя към книгата. Аз не присъствах тогава там. Книгата излезе на бял свят и тръгна по белия свят с името и образа на Учителя.
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ

Светая Светих в Горницата 144.
Диспутът, който не се състоя 139. Необявената война 140. Съборите на Бялото Братство и високият идеал на учениците 141. Черният котарак на събор в Търново 142. Ангели и ученици на път 143. Светая Светих в Горницата 144. Бурените в Божията нива 145. Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149.
към текста >>

42. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

По това време Учителят излезнал от горницата и слезал по стълбите.
Тя да бъде вътре у вас като свързващо звено между вас и Учителя, а като направите тази връзка ще се свържете и с Бога. Един случай. Имаше един брат, казваше се Кольо Драгнев и беше изпаднал в едно дисхармонично състояние, което е траело доста време. Правел е опити, но не могъл да се справи с него. Накрая нещо в него насила го накарало да отиде при Учителя за помощ. По това време Учителят излезнал от горницата и слезал по стълбите. Пристъпил към него и го попитал: „Брат, какво става с вас? " Той отговорил, че му е много тежко и че усещал, че има нещо в него, което го мъчи и което го разпъва. Учителят го изгледал и казал: „Брат, това е резултат от твоята карма. Тя сега се разплита и като се разплита енергията, която се освобождава, тя те разпъва от вътре. Затова се моли Бог да разплете вътрешните връзки, които си направил с другите.
към текста >>

43. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят живееше в изключително примитивни условия в онази малка стая горе, наречена Горница.
И още до днес звучат думите му в мен: Марийке, едно леке". Искаше да покаже, че то е нещо от вън, дошло от вън, наметнато от вън с цел да ме окаля и опетни и че го нося, но по това петно ще съдят за моята външност в бъдеще. Връщайки се у дома аз положих доста усилия да го изчистя и да го премахна, а с годините след това всички петна, лекета, мръсотии, които ги лепяха върху мен аз полагах също така много усилия да ги чистя, защото виждах пръста на Учителя насочен към всяка една лепната мръсотия върху мен и чувах думите му: „Марийке, едно леке". И аз ги чистех и ги махах. Но това беше трудно, много мъчително, защото това бе един продължителен процес в моят житейски път над петдесет години. Учителят живееше в изключително примитивни условия в онази малка стая горе, наречена Горница. Не скромни условия, а направо примитивни. Той не изискваше нищо от нас. Той беше дал съвет как да се направи салона, но приятелите го измениха и съкратиха някои неща. Тогава те смятаха, че Учителят разбира от духовни неща, но не разбира от материални неща, а особено от строеж на къщи и от архитектура. Пълно невежество през всичките тези години от много хора.
към текста >>

44. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали.
към текста >>

45. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

" Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе.
С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново. Сега искам да кажа друго: Петко стои настрана и никой не иска да го вземе и той стои отхвърлен и низвергнат от приятелите. Накрая идва Учителя и го пита: „Петко, никой ли не те покани? " „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго. „Ще можем ли двамата да отидем горе и да се помолим? " Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе. Сега Петко е възроден, душата му ликува, душата му грее като слънце, защото е била при Господа. На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата. Аз ги записвах кои се качват и кои слизат, но както се качваха, по същия начин и слизаха. Но само Петко се качи по един начин, а се върна от горе по друг начин - целият светеше като слънце". Учителят я изглежда и казва: „Това се дължи на връзката между ученика и Учителя и връзката между Учителя и Духът.
към текста >>

На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата.
Накрая идва Учителя и го пита: „Петко, никой ли не те покани? " „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго. „Ще можем ли двамата да отидем горе и да се помолим? " Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе. Сега Петко е възроден, душата му ликува, душата му грее като слънце, защото е била при Господа. На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата. Аз ги записвах кои се качват и кои слизат, но както се качваха, по същия начин и слизаха. Но само Петко се качи по един начин, а се върна от горе по друг начин - целият светеше като слънце". Учителят я изглежда и казва: „Това се дължи на връзката между ученика и Учителя и връзката между Учителя и Духът. Послушанието на ученика към Учителя създава връзката между ученика и Учителя и между ученика и Божественото. Послушанието на ученика не е послушание към Учителя, а тя създава връзката с Бога, към която трябва да се стреми ученика.
към текста >>

46. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Двама яки братя я поемат и изкачват в Горницата при Учителя на килима и я оставят на Учителя.
Обаче Олга е работила непрекъснато независимо, че дежурството й със софиянци е минало отдавна. Тя си казала: „Бог е винаги дежурен". След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар. Направо премаляла от претопляне, пада с изключително голямо главоболие и приятелите започват да я плискат с вода, но нищо не помогнало. Накрая тя казала: „Заведете ме при Учителя". Двама яки братя я поемат и изкачват в Горницата при Учителя на килима и я оставят на Учителя. Той се обърнал към нея и казал: „Моли се" и тя започнала да се моли, а той махнал с ръка над главата й и изведнъж всичко онова, което е стояло като връшник върху главата й се отмахва, тя скача на крака и му целува ръка. Той я изпраща до врататаЛ а там пред вратата я чакат онези, които само преди пет минути са я занесли полумъртва на ръце. Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят.
към текста >>

47. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА Ние заварихме Учителя преди и след отварянето на Школата не само като лектор, като ръководител на Школата, но и нещо друго. Заварихме го и го приехме като Учител. А опознаването на Учителя беше един дълъг процес на обучение от наша страна. Това опознаване и добиване на познание за някои биваше много бързо, а за други бе необходим цял живот, а пък трети напуснаха този свят без да познаят, кой бе Учителят. Ще кажете, че това не е възможно. Лично съм чувала това от устата на Учителя и той го казваше с голямо огорчение.
към текста >>

На горния етаж имаше една стаичка, която наричахме Горницата на Учителя.
Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме. Остава и вие да го срещнете. Пътят на ученика е само един и той е в Словото на Учителя и чрез Словото на Учителя във вашия живот. В Търново на лозето имаше една сграда, която я наричаха „колибата" и тя се ползваше от всички, които идваха на съборите. На горния етаж имаше една стаичка, която наричахме Горницата на Учителя. В тази стая той пребиваваше, отсядаше и там приемаше посетители. Тази стаичка вътре беше подредена по негов план и по негови съвети. В нея имаше поставени различни предмети и неща, които представляваха символи и скрижали на Бялото Братство. Имаше поставени чертежи, обозначени геометрични фигури, триъгълник с върха нагоре, триъгълник с върха надолу, окръжности, сложни геометрични фигури. Имаше поставена Пентаграма, а впоследствие бе поставена и една цветна Пентаграма.
към текста >>

Аз временно свалих Святия Дух тук, за да имате среща с Него и една опитност с него." След години, когато посещавах Търново и вилата аз се качвах в Горницата и оглеждах стаята.
Та видях какво представлява човешката душа пред лицето на Бога - една прашинка в безкрая на Вселената. Тук разбрах величието на Божествения Дух, разбрах проявлението му в Учителя и разбрах какво е състоянието на човешката душа пред това величие и пред Великият Учител. След малко влезе Учителя и каза: „Достатъчно е". Погледнах го и исках да му кажа, че бих желала вечно да стоя тук. „Не би издържала, а ще изгориш. Аз временно свалих Святия Дух тук, за да имате среща с Него и една опитност с него." След години, когато посещавах Търново и вилата аз се качвах в Горницата и оглеждах стаята. Някои от картините стояха, други бяха махнати, цветната Пентаграма я нямаше. Оглеждам се, търся, но няма го онова състояние на Духът, защото Учителят си го бе взел със себе си. Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика. Но какво са символите без присъствието на Божия Дух. Обикновени символи.
към текста >>

Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил.
Оглеждам се, търся, но няма го онова състояние на Духът, защото Учителят си го бе взел със себе си. Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика. Но какво са символите без присъствието на Божия Дух. Обикновени символи. Тогава разбрах, че символите се превръщат в скрижали когато Божият Дух присъства в тях. Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил. След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на лозето, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там. Учителят го оглежда и запитва; „А какво търсехте? " „Ами онова, което изпитахме там при съборите." „Това е състояние на Духа, а Духът пребивава там, където Бог се проявява, защото Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истината да Му се кланят. " Онзи приятел немее и свежда глава пред Учителя, казва: „Учителю, простете ми, че съм се кланял на предмети и на вещи". „Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи.
към текста >>

След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на лозето, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там.
Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика. Но какво са символите без присъствието на Божия Дух. Обикновени символи. Тогава разбрах, че символите се превръщат в скрижали когато Божият Дух присъства в тях. Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил. След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на лозето, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там. Учителят го оглежда и запитва; „А какво търсехте? " „Ами онова, което изпитахме там при съборите." „Това е състояние на Духа, а Духът пребивава там, където Бог се проявява, защото Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истината да Му се кланят. " Онзи приятел немее и свежда глава пред Учителя, казва: „Учителю, простете ми, че съм се кланял на предмети и на вещи". „Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи. Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята.
към текста >>

След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата.
Но ние сега ги прогонихме. Мога да направя същото и с всички врагове на Бялото Братство, но не искам, защото велик е гневът Божий". Винаги на всеки един събор не минаваше ден да не се случи някакво събитие, което бе проекция на онези сили, които противодействуваха. Показателен е случаят когато през 1922 г. въпреки атаките на духовенството събора бе проведен, но се случи нещо необикновено. След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата. Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ. За тях това беше кощунство срещу Бога. Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се разотиваха кой от където беше дошъл. Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в лозето подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си.
към текста >>

Никола Ватев и Панайот Ковачев отиват и отварят стаята, т.е. Горницата.
След това Учителят извиква Никола Ватев, който нощуваше в колибата и я пазеше и му казва следното: „Когато дойдат онези не се противете, отворете им да разгледат навсякъде." От начало никой не разбрал за какво става дума и кои трябва да дойдат и на кого трябва да се отключи вилата. След няколко минути се вижда, че войска огражда колибата и околната местност. Предвожда ги един офицер на име Харлаков с няколко войника приближава към колибата и запитва: „Къде е Дънов? " Учителят седи на мястото си и мълчи. Офицерът иска да се види онази тайна стаичка, в която според свещениците там се вършат скверни работи. Никола Ватев и Панайот Ковачев отиват и отварят стаята, т.е. Горницата. До тях е офицера, който надниква в нея, вижда че тя е осветена със седем кандила, които денонощно горят, вижда различни картини наредени, надникнал от прага, огледал я, но не влязъл. Слиза надолу по стълбите, отправя се към Учителя и го пита: „Ти кой си? " „Аз съм Дънов." „Ти си арестуван." След това офицерът повежда Учителят и заедно с него тръгват Ватев и Ковачев. По това време докато ги отвеждат в казармата други отиват и съобщават на Костадин Иларионов, който беше военен и беше се пенсионирал като подполковник. Иларионов заедно с още други двама братя отиват в казармата, допускат ги в канцеларията и виждат, че Учителят е седнал на едно кресло, а Ватев и Ковачев са до него.
към текста >>

48. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея.
Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена.
към текста >>

Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии.
След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери.
към текста >>

Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята.
Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат".
към текста >>

49. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин.
Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои.
към текста >>

50. 188. МАРКОВА

Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя.
Целта на този Александрийски дух бе да оттегли учениците от Школата на Учителя. И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното пространство и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло. Това бе моето впечатление пък и на всички, които я наблюдаваха. Тя беше много закъсала горката. Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше. Точно по това време аз исках да излезна по възможно най-бърз начин, защото бях си набелязала няколко въпроса да запитам Учителя. И точно излизам от салона, вече съм на стълбището, а Учителят се качва нагоре по стъпалата за стаята си. Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото. Разтърси я няколко пъти, остави я, обърна се и си тръгна нагоре към стаята.
към текста >>

51. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Тогава тя ни послужи за горница.
Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година. Чудни хора са братята от провинцията, от селата. Не се плашат от труд. За два-три дена като по магически начин изградиха първата сграда на Изгрева - приемната стая на Учителя. Тогава тя ни послужи за горница. Беше 1926 г. Имаме нужда от Горница. Готово. Наблизо някъде се печели тухли. Разшетаха се братя и сестри, донесоха тухли, греди, дъски, забъркаха кал, вар... десетки ръце работят... След 2-3 дена имаме бяла грейнала стаичка. На другия ден с изути обуща, по чорапи влизаме по белите дъски, с бели кърпи на главите, по групички, да поднесем своя благодарствен дар.
към текста >>

Имаме нужда от Горница. Готово.
Чудни хора са братята от провинцията, от селата. Не се плашат от труд. За два-три дена като по магически начин изградиха първата сграда на Изгрева - приемната стая на Учителя. Тогава тя ни послужи за горница. Беше 1926 г. Имаме нужда от Горница. Готово. Наблизо някъде се печели тухли. Разшетаха се братя и сестри, донесоха тухли, греди, дъски, забъркаха кал, вар... десетки ръце работят... След 2-3 дена имаме бяла грейнала стаичка. На другия ден с изути обуща, по чорапи влизаме по белите дъски, с бели кърпи на главите, по групички, да поднесем своя благодарствен дар.
към текста >>

52. 34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Тя е в стаята ми (в горницата).
Все за приятелите отвън мисля - ще си помислят, че ги излъгах. А Учителят продължаха да ми говори. Минаха 40-50 минути. По едно време Учителят рече: „Аз се снабдих с една много хубава цигулка. Искам и ти да я опиташ! Тя е в стаята ми (в горницата). Хайде да отидем! " Излязохме с Учителя. Минахме покрай учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко.
към текста >>

53. МАРИН КАМБУРОВ

Пък ключа на горницата.така наричахме салона, беше у Иларионов.
Беше по Коледа. Имаше навалял сняг към 80 см. През деня се затопли времето и снегът се разтопи. Прибирам се вечерта в колибата да спя и чувам по едно време горе: туп, туп, туп, туп, като че се разхожда горе в салона някакъв човек. Какво може да е? Пък ключа на горницата.така наричахме салона, беше у Иларионов. Навън е тъмно. Чудна работа. Пък Иларионов беше на три километра далеч от колибата. Викам, сега какво да правя. Не мога да отида да видя.
към текста >>

Казвам: „Брат Иларионов, положението е такова, че нещо трака горе, нещо ходи, нещо става в горницата".
Не мога да отида да видя. А разбирам, че не е човек. И все пак ми се видя нещо странно, защото има нещо. Разхожда се някой горе, пък е заключено. Отивам у Иларионов, а то беше вече към 10 часа вечерта. Казвам: „Брат Иларионов, положението е такова, че нещо трака горе, нещо ходи, нещо става в горницата". „Ха, аз в това време не излизам, аз в това време не излизам", казва той. Сега какво да правя, чудя се аз. Той ми даде ключовете и каза: „Качи се горе и виж какво има там". Аз вземах ключовете и отидох, отключих големия салон, после влязох в малкия салон, но той има преддверие и тогава се влиза в малкия салон. Добре, че никой няма.
към текста >>

Че и в Търново, когато отивали в Горницата по 10 души на молитва, никой не го искал в групата си.
Аз съм ходил у тях, спал съм там, с бати съм ходил. Там беше център. За Петко Гумнеров случая не мога да го разкажа. Той е разказван от мнозина, на тримата братя, които отишли да клеветят Гумнеров Учителят казал, че и тримата ще пострадат. Не бива да бъдат толкова жестоки към своя брат, на когото постъпката не е била толкова престъпна. Че и в Търново, когато отивали в Горницата по 10 души на молитва, никой не го искал в групата си. Тогава Учителят го поканил да идат двамата като му казал: „Ела, брат, ние с тебе ще се качим". Той горкия възкръснал. Той беше хубав човек, малко гърбавичък. Учителят държеше за вътрешния живот на човека, същественото. Гумнеров може да е обичал, може да е харесвал това момиче - това не е престъпление.
към текста >>

54. 30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА

Цанка Екимова

Наричахме я Горницата, защото беше горе и се извисяваше над салона.
30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА Всеки път, когато отивах на Изгрева престоявах известно време, като още в първия ден отивах при Учителя и Той ме приемаше. При всяко заминаване обратно за Габрово, Учителят отново ме приемаше. И този последен път ме прие в края на 1943 г. Отидох при Учителя сутринта, но Той ми определи да отида в три часа след обед. Аз застанах с трепет на стълбичката, която водеше нагоре до стаичката Му. Наричахме я Горницата, защото беше горе и се извисяваше над салона. Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу. Той ме държа така три часа на стълбата долу. Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака". Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм войник и че трябва да чакам. Какво пазех, не знаех.
към текста >>

Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу.
При всяко заминаване обратно за Габрово, Учителят отново ме приемаше. И този последен път ме прие в края на 1943 г. Отидох при Учителя сутринта, но Той ми определи да отида в три часа след обед. Аз застанах с трепет на стълбичката, която водеше нагоре до стаичката Му. Наричахме я Горницата, защото беше горе и се извисяваше над салона. Учителят беше в Горницата и от време на време отместваше малко перденцето на прозорчето и поглеждаше дали съм долу. Той ме държа така три часа на стълбата долу. Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака". Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм войник и че трябва да чакам. Какво пазех, не знаех. Знаех, че съм на пост.
към текста >>

В шест часа след обед Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: „Сестра, елате горе!
Той ме държа така три часа на стълбата долу. Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака". Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм войник и че трябва да чакам. Какво пазех, не знаех. Знаех, че съм на пост. В шест часа след обед Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: „Сестра, елате горе! " И ме пусна в Горницата, като знаех, че не всеки биваше пускан да влезе там. Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: „Сестра, Вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото аз не смеех да го изнеса пред Него. Аз само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова.
към текста >>

" И ме пусна в Горницата, като знаех, че не всеки биваше пускан да влезе там.
Моят вътрешен глас ми казваше: „Ученикът трябва да чака". Знаех, че съм поставена на някакъв пост и че съм войник и че трябва да чакам. Какво пазех, не знаех. Знаех, че съм на пост. В шест часа след обед Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: „Сестра, елате горе! " И ме пусна в Горницата, като знаех, че не всеки биваше пускан да влезе там. Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: „Сестра, Вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото аз не смеех да го изнеса пред Него. Аз само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: „Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие и затова мълчах.
към текста >>

55. 15. НОВОТО ИМЕ

Станка Иванова Тотева

В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене.
Те спяха всичките. Беше след обед. И аз така застанах вънка. Там имаше една маса, точно срещу тоалетната на Учителя. Аз се облегнах на масата. В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене. Като дойде Учителят веднага пристигна брат Боев и започнаха да идват една по една стенографките и други сестри и се събраха около 30 души, може би. И Учителят, все едно, че няма никой, а брат Боев записваше. Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата.
към текста >>

56. 23. ПЕСЕН ЗА БЕДСТВИЯ

Станка Иванова Тотева

Учителят беше горе в Горницата Си, слиза долу, отваря вратата на салона и много строго извиква: „Спрете, не пейте тази песен!
23. ПЕСЕН ЗА БЕДСТВИЯ Есента на 1944 г. след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и си заживяхме пак същия живот както по-рано. Един път пак се събраха много братя и сестри в малкото салонче гдето се храним и започнаха да пеят песента „Тебе пеем и молим Ти ся, Боже, мой". Учителят беше горе в Горницата Си, слиза долу, отваря вратата на салона и много строго извиква: „Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действува отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем. Разбира се, мина известно време и Учителят си замина от тоя свят.
към текста >>

57. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

В един момент Учителят излязъл на Горницата и повикал Желю като му казал: Желю, ела!
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ Един ден брат Слави Камбуров извиква чичо Желю и му казва: „Желю, ти трябва да отидеш в София, Учителят каза". Желю се учудил много, защото чувал за Учителя и някога са говорили с брат Слави за Учението, но не познавал Учителя лично, но по настояването на Слави, че щом е казал Учителя трябва да отидеш и той се качва на влака и идва в София, идва на Изгрева и сяда на пейката пред салона и седял смутено и се чудел как да се представи. В един момент Учителят излязъл на Горницата и повикал Желю като му казал: Желю, ела! " И той станал и се качил горе при Него. Учителят най-напред го запитал, как е, що е и най-любезно го посрещнал и му казал: „Слушай, Желю, трябва да ми направиш една услуга. Ето тук има едно куфарче, което трябва да занесеш в Цариград". Желю останал учуден, но изслушал Учителя. Учителя му казал адреса и че трябва да почука три пъти на вратата на къщата, което било знака.
към текста >>

И ние така седим и гледаме към Горницата.
И с нея тък, тък, тък, хоп идваме на Изгрева двечките. И то беше пролет. Чешмата, че едни такива хубави снежанки, че розите бяха цъфнали, цялата чешма, поляната, боровете, къщичката, масата, всичкото потънало в рози. Била съм значи на 15 - 16 години, а тя по-малка от мене една година. Хванали сме се с ръце и хоп полекичка, полекичка така, то красиво място, полекичка отидохме там, малко до края на масата гдето се хранят. И ние така седим и гледаме към Горницата. Излезе Учителят и каза: „Рекох, елате! " А ние като се хванахме за ръце и бяг да ни няма. Избягахме. Тогава за пръв път съм видяла Учителя през 1936 г. И защо туй направихме? Той така нали излезе с бялата коса.
към текста >>

58. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми.
Това беше едно страшно страдание и изпитание за семейството ни. След дълги лекувания при различни лекари, болестта все по-жестоко се проявяваше. Тези припадъци продължиха три години. Една нощ, когато получи припадък, който продължи четири часа, аз и другарят ми прекарахме цялата нощ в плач и молитва. В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми. Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам милост за детето. След малко вратата се отвори и четири пръста повдигнаха главата ми - пред мене стоеше Учителят. Аз се разплаках с глас и казах: „Учителю, смили се и върни здравето на детето ми". И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува! При пръв удобен случай го доведете при мене".
към текста >>

59. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял.
Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир. Там бякме гости на дядо Желю и баба Иванка, родителите на майка ми. Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново. Когато ме завел при Учителя, не зная колко съм могла да говоря, но на всички, които били в момента при Учителя им направило впечатление, че сьм Го запитала къде спи. Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял. Аз си спомням колибата и двора пред нея. Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека. Само толкова. Раната оздравя. След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г.
към текста >>

60. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост.
Изобщо бяха създадени условия за духовна работа. В Салона имаше и черна дъска, на която се пишеше при нужда. Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат Иван Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука. Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената. Един двукрилен прозорец хвърляше достатъчно светлина в помещението. Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума. Имал е желание да изнесе беседа, но Му било забранено от властта. Брат Ватев може би, защото живееше вън от града на Свирчовица, не идваше в салона. Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон.
към текста >>

61. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Гради Колев Минчв

Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
Учителят каза: „Добре“ и нищо повече. Така клозетите останаха непоправени и разнебитени. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, да вземем да изкопаем тука някои канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая? Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива .защото се измъчихте! “ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“. За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня. А първите тоалетни са били чак долу, където е ул.
към текста >>

62. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен.
Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им. Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“.
към текста >>

63. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Приятелите от Изгрева и от града се събираха точно на обед, Учителят излизаше от Горницата си и всички обядвахме заедно.
6. ДРЪНКАНЕ НА ПИАНО На Изгрева по онези години имаше обща кухня и общи обеди. Приятелите от Изгрева и от града се събираха точно на обед, Учителят излизаше от Горницата си и всички обядвахме заедно. Обикновено мама дежуреше всеки петък в кухнята. Готвеше така наречената ангелска чорба. Тя се готвеше с вода, картофи и магданоз, а понякога и корени от магданоз. За мен това беше едно важно събитие, затова аз тръгвах от града по-рано, за да стигна навреме. На два километра от града, точно при радиото, аз хвърлям цигарата, която пуша, влизам в сградата на радиото и се измивам - ръцете, очите.
към текста >>

64. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Абе ти знаеш ли, че както старите художници рисуват Христа, рисуват горница.
Но доволни беха така, плащах им добре, хранехме ги добре. Аз съм каменар, познавам труда, требва добра храна. В.: Много е хубаво когато така с разположение нещо се строи. Т.: Винаги е така, строи ли се с разположение всичко е наред. В.: И да върви така с разположение не е случайно та всичко да е наред, фактически Учителят идва тук. Абе ти знаеш ли, че както старите художници рисуват Христа, рисуват горница. И сега като гледам тук терасата, като че ли е строена по план на старите художници. Ето, не е голяма тераса, но както е точно по рисунките. Има тераса, има и горница за Учителя. Т.: Има тераса и после е слънчево тука. Слънцето от тука почва и залязва там.
към текста >>

Има тераса, има и горница за Учителя.
Т.: Винаги е така, строи ли се с разположение всичко е наред. В.: И да върви така с разположение не е случайно та всичко да е наред, фактически Учителят идва тук. Абе ти знаеш ли, че както старите художници рисуват Христа, рисуват горница. И сега като гледам тук терасата, като че ли е строена по план на старите художници. Ето, не е голяма тераса, но както е точно по рисунките. Има тераса, има и горница за Учителя. Т.: Има тераса и после е слънчево тука. Слънцето от тука почва и залязва там. Тук е чист въздух. После тука е водораздел. Мъгла не иде, ни от София, ни от Перник.
към текста >>

“ Той й каза: „Този, който даде на Христа Горницата, даде я за една вечеря, а пък сега за много вечери я даде.
И имаше, всичко имаше. В.: Ти беше ми разказал един много интересен разговор, който сте имали със сестра Йорданка Жекова, ти и Учителя. Когато тя е попитала кой си ти бил в миналото. Той сега какво каза, как беше точно случката? Т.: Случката бе: приказвахме в стаята на Учителя някои други работи, запитах нещо Учителя, харно ама тя се намеси и намеси ре в нашия разговор и каза: „Учителю, кой е бил брат Темелко в миналото? “ Той й каза: „Този, който даде на Христа Горницата, даде я за една вечеря, а пък сега за много вечери я даде. Те това беше“. В.: Значи тогава наистина за една вечеря, а сега колко много - десет месеца. Десет месеца тайната вечеря. Т.: Десет, десет, десет. В.: То е голямо благословение.
към текста >>

65. 9. Извинение

Темелко Стефанов Гьорев

А Той казал: „Толкова ли не се сещате, този който даде горницата на Христа, ама я даде за една вечер, а сега я даде за много вечери“.
А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри, рождени сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя. Веднъж сестра Йорданка Жекова запита Учителя кой е брат Темелко в миналото? А Той казал: „Толкова ли не се сещате, този който даде горницата на Христа, ама я даде за една вечер, а сега я даде за много вечери“.
към текста >>

66. 2. Необузданият кон

Йотка Василева Младенова

А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил.
Аз съм ходила в нейната къща в Търново. Тя беше е-е-е- некъде на една височина. Има значи стъпала, тераска, стъпала, тераска и така. Значи това е описанието където тя е живяла. А тя е в София при Учителя и ще си тръгва, но преди да си тръгне за Търново отива да целуне ръка на Учителя. А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил. Тя на едно малко столче седнала, а Учителят работи върху дадена беседа. Но както работели, Учителят се спрел, замислен и само казал: „Брат Гръблев в голема опасност! “ И Савка пък веднага си поглежда часовника, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо. И след малка пауза Учителят си взел обикновеното Негово положение и продължават работата върху беседата. А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев!
към текста >>

67. 10. На гости при Учителя

Йотка Василева Младенова

Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали?
Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го каза знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата. Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали? “ Леле, стъписах се. И знае ли какво направи Учителят. Даде ми та седнах там на едно малко столче, а на мен така ми е познато, че съм се качвала, седнах, Той сложи като домакиня масата, салфетката, чешките, чая , всичко. Сам сервира, но накрая, значи колко е държал за всички. Ние сме лично за себе си и за всички ще кажа.
към текста >>

68. 14. Огради с тел

Йотка Василева Младенова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

На другия ден Учителят, в Горницата сложил я на едно малко столче.
14. ОГРАДИ С ТЕЛ А сега понеже за Елена Цочева говорехме, друго ще ви кажа. Когато Учителят я извикал с писмо да дойде тука и когато по влака отрит лист не са й искали. А защо я е викал да ви кажа. На другия ден Учителят, в Горницата сложил я на едно малко столче. Седнали и й дава Библията. Аз имам големи пропуски, щото човек слуша, мисли че помни, после нищо не помни. Дава й Библията и й казва точно на коя страница да отвори и от кой стих до кой да чете. Тя сподели с мен: „Аз отварям и чета и върху прочетеното Учителя вече прави тълкувание. Не тълкувание, пророчество просто.
към текста >>

69. 2. Белите и черните братя

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Учителят ме задържа три месеца и все ми говореше в Горницата.
2. БЕЛИТЕ И ЧЕРНИТЕ БРАТЯ В 1924 г. дойдох от Варна в София за малко, за да споделя с Учителя за разцеплението във Варненското братство. Там бяха се разделили на бели братя, а ония които не са в числото на белите, от самите бели бяха наречени, че са черни. Учителят ме задържа три месеца и все ми говореше в Горницата. Един ден аз си събрах багажа и мислех да си тръгна вече за Варна. Учителят ми каза: „Кой ти каза да си тръгваш? “ Като чух това аз си развързах багажа и останах. След два дни аз пак съм при Учителя и тогава Той си затвори очите в дълбоко съзерцание и два часа не продума, нито пък си отвори очите. Той мълчи и аз мълчах.
към текста >>

70. 18. Чаршафите

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите!
18. ЧАРШАФИТЕ Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите! “ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение. При такива случаи Той ме караше да сменям чаршафите и да почистя стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвили нещо вкъщи и го донасяха за Учителя.
към текста >>

71. 19. Разместените книги

19. РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ Веднъж брат Гради Минчев се качил в Горницата на Учителя и разместил нещо от книгите Му.
19. РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ Веднъж брат Гради Минчев се качил в Горницата на Учителя и разместил нещо от книгите Му. Качвам се горе в Горницата и сварвам Учителя ядосан и така ми се накара за пръв път. „Колко пъти съм казал, да не ми се пипат нещата! “ Аз отговорих: „Учителя, аз зная това и затова не пипам нищо без Ваше разрешение“. Но Той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя.
към текста >>

Качвам се горе в Горницата и сварвам Учителя ядосан и така ми се накара за пръв път.
19. РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ Веднъж брат Гради Минчев се качил в Горницата на Учителя и разместил нещо от книгите Му. Качвам се горе в Горницата и сварвам Учителя ядосан и така ми се накара за пръв път. „Колко пъти съм казал, да не ми се пипат нещата! “ Аз отговорих: „Учителя, аз зная това и затова не пипам нищо без Ваше разрешение“. Но Той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя. Всички сестри ме питат: „Юрданке, какво става?
към текста >>

72. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе?
Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше?
към текста >>

А дима от цялата скара горе отиваше в горницата.
Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция.
към текста >>

73. 3. ЛЕЧИТЕЛЯТ

3. ЛЕЧИТЕЛЯТ В онези години аз и няколко сестри непрекъснато стояхме около приемната на Учителя или около Неговата стая, наречена Горница.
3. ЛЕЧИТЕЛЯТ В онези години аз и няколко сестри непрекъснато стояхме около приемната на Учителя или около Неговата стая, наречена Горница. Очаквахме да излезне и само да Го зърнем с очи. Това ни беше достатъчно. Това ни хранеше. Понякога излизаше, минаваше покрай нас и не ни обръщаше внимание, ние не се сърдехме, но бяхме щастливи, че Го виждахме. Друг път се спираше и даваше някое свое нареждане и ние тръгвахме да го изпълняваме.
към текста >>

74. 10. ПАДНАЛИЯТ СТРУПЕЙ

Когато Учителят стана от трапезата малка групичка от сестри Го придружиха до дървената стълба, която се извиваше нагоре и водеше до Неговата стая - Горницата.
Цялото безпокойство ми се отрази и се изяви като треска и на долната си устна получих нещо като сипаница или струпей. Това беше от голямото притеснение. А на събора, на този празник и аз бях с всички братя и сестри. Гледах да не изпусна от очи и уши Учителя. Имаше голям обяд, много маси на двора, и много народ. Когато Учителят стана от трапезата малка групичка от сестри Го придружиха до дървената стълба, която се извиваше нагоре и водеше до Неговата стая - Горницата. Аз се присъединих към тях. Пред стълбата, една по една сестрите Му целунаха ръка. И аз пожелах силно да целуна ръката Му, макар че на устната си имах сипаница, струпей. И още докато бях при Него, Той направи доста широк полукръг с лявата си ръка и със замах я тури върху горната част на дясната си ръка, там на онова място гдето бях целунала ръката Му. Като че ли изтри отгоре ръката Си от нещо, което бе полепнало върху нея и със замах я отдръпна настрани, като през всичкото време ме гледаше в очите.
към текста >>

75. 14. ПОДАРЪЦИТЕ

Дори стигнах до там, че когато виждах да носят другите излизайки от стаята на Учителя и слизайки надолу по стъпалата, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.
И в двата случая трябва да се благодари. А тук какво става? И в двата случая искат да ограничат Бога в себе си и извън себе си, че дори и в другите". И от тогава аз започнах да излизам от стаята на Учителя по-спокойно, когато държах нещо в ръцете си. Долу вече не се стеснявах, когато другите ми оглеждаха ръцете, какво Учителят ми е дал. Дори стигнах до там, че когато виждах да носят другите излизайки от стаята на Учителя и слизайки надолу по стъпалата, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.
към текста >>

76. 20. РАЗБИРАНЕ

20. РАЗБИРАНЕ Една сутрин се изчаквам по стълбата, която води към Горницата на Учителя.
20. РАЗБИРАНЕ Една сутрин се изчаквам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Намирам се при Учителя. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 г. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук".
към текста >>

77. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас.
Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си. Момент преди да започнем репетицията аз поглеждам дясната си ръка и казвам на диригента: Г-н диригент, вижте, линията на живота ми на дясната ми ръка се прекъсва". А диригента, посочвайки нагоре с лък ми казва: "За вас няма да има некролог.
към текста >>

78. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

И виждам, че Учителят слиза от Горницата, но лицето Му беше потъмняло от скръб.
За близкото, за миналото, настоящето, обаче сега трябва да мълча". Това беше. Впоследствие продължаваха беседите на Изгрева и на 22.декември 1944 г. просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя. Застанах така долу на площадката, чакам. И виждам, че Учителят слиза от Горницата, но лицето Му беше потъмняло от скръб. Сиво, сиво, потъмняло от скръб и аз в момента си казвам: "Учителят преживява Голгота! " Това е моята мисъл. Но като слезе от стълбите видях, че лицето Му просия. Може би искаше една крехка като мене душа да я избави от този образ на страдание, което Той в момента имаше и аз посегнах и Му целунах ръка и казах: "Учителю, благодаря Ви за всичко, което извършихте за нас". Това беше последната ми среща с Учителя.
към текста >>

79. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало.
Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко! " Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа? " Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие.
към текста >>

80. 3. ИРИНА КИСЬОВА

Учителят често слизаше от Горницата по дървените стъпала с цигулка в ръка, влизаше в салона и даваше своята поредна песен.
Той ни говореше с благи думи. Говореше се за всичко, но повечето за музика. Тогава не се сещахме да записваме частните разговори на Учителя у нас. Понякога ни изпяваше от Неговите духовни песни. Всяка среща завършваше с песни. Учителят често слизаше от Горницата по дървените стъпала с цигулка в ръка, влизаше в салона и даваше своята поредна песен. Майка ми, Ирина Кисьова нотираше песните, изсвирени от Него. Аз също съм присъствала на тези мигове. Майка ми е седнала на пианото, Учителят свири с цигулка, а аз съм до тях и наблюдавам. После майка ми изсвирваше песента на пианото и Учителят даваше своите забележки. Особено впечатление ми направи тайнството при озвучаването на песента "Марш на Светлите Сили".
към текста >>

81. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)

След това се влизаше в тази стаичка където Горница й казвахме, гдето бяха свещите, светилник имаше там една голяма цветна Пентаграма, може би колкото моя гардероб.
И това даде повод да ушиеме палатка на Учителя. Защото се разбра че е импрегниран. Та оттам знам, че Учителят спеше на походно легло. Много скромничка обстановка. Вижте сега 1925 год., след събора Учителят понякога държеше беседи и Той ги държеше на тавана, в една голяма стая във виличката. След това се влизаше в тази стаичка където Горница й казвахме, гдето бяха свещите, светилник имаше там една голяма цветна Пентаграма, може би колкото моя гардероб. През моето време нямаше ленти. По-рано е имало цветни ленти, закачени по стените на стаята. Да, нямаше ленти. В.К.: Разправяха ми че тогава Учителят събирал по десет души горе и там се правели молитва в тази стая? Е.А.: Не, не в Горницата, а в предната стая правехме молитвите.
към текста >>

Е.А.: Не, не в Горницата, а в предната стая правехме молитвите.
След това се влизаше в тази стаичка където Горница й казвахме, гдето бяха свещите, светилник имаше там една голяма цветна Пентаграма, може би колкото моя гардероб. През моето време нямаше ленти. По-рано е имало цветни ленти, закачени по стените на стаята. Да, нямаше ленти. В.К.: Разправяха ми че тогава Учителят събирал по десет души горе и там се правели молитва в тази стая? Е.А.: Не, не в Горницата, а в предната стая правехме молитвите. В.К.: Така ли? Е.А.: Да, в предната стая, там правехме молитва, а в Горницата се отиваше, когато се правеше дара. В.К.: Какво представляваше този дар? Десятъка ли? Е.А.: Да, десятъка, да.
към текста >>

Е.А.: Да, в предната стая, там правехме молитва, а в Горницата се отиваше, когато се правеше дара.
По-рано е имало цветни ленти, закачени по стените на стаята. Да, нямаше ленти. В.К.: Разправяха ми че тогава Учителят събирал по десет души горе и там се правели молитва в тази стая? Е.А.: Не, не в Горницата, а в предната стая правехме молитвите. В.К.: Така ли? Е.А.: Да, в предната стая, там правехме молитва, а в Горницата се отиваше, когато се правеше дара. В.К.: Какво представляваше този дар? Десятъка ли? Е.А.: Да, десятъка, да. Всеки си донасяше плик и го слагаше там. В.К.: Какво представяше този десятък?
към текста >>

82. 58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ

От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата.
А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата. Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки. Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от непослушанието на братята към онова, което бе наредил Учителя навремето.
към текста >>

83. 123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

И там в Горницата всички отивахме по двама, по трима за молитва и там се оставяше приноса или десятъка кой каквото имаше да даде за Господа.
го разтуриха събора. Била съм в Търново на събор 1922 год. и 1925 год. В Търново, на колибата имаше стаичка, в която имаше няколко неща свещени. Имаше светилник с няколко свещи, имаше чаши, някакви така символи и всичките тези неща ги имаме, те са запазени, когато се пренесе всичко от Търново. И там в Горницата всички отивахме по двама, по трима за молитва и там се оставяше приноса или десятъка кой каквото имаше да даде за Господа. Но то беше свободно. Който има даваше, който няма можеше да не даде нищо. Или да даде, когато може. При Учителя никога не е имало така строга мярка, винаги всичко е ставало по закона на свободата. Всички ходехме там с палатки.
към текста >>

84. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

В.К.: На една снимка виждаме вита дървена стълба и много сестри наредени една след друга и чакат пред Горницата на Учителя.
В.К.: Но тука вече виждаме Учителят е вътре в салона. Е.А.: Е вътре, да. В.К.: Това значи е 1927 год. Е.А.: Ама още същата година. Вижте още същата година Учителят беше вътре. В.К.: На една снимка виждаме вита дървена стълба и много сестри наредени една след друга и чакат пред Горницата на Учителя. Е.А.: Сигурно чакат реда си. Устремени са само към Горницата. В.К.: Може да са празници, може да са съборите. Сега обикновено гледам, че са наредени тука пред стаичката на Учителя. Вътре има някой горе.
към текста >>

Устремени са само към Горницата.
В.К.: Това значи е 1927 год. Е.А.: Ама още същата година. Вижте още същата година Учителят беше вътре. В.К.: На една снимка виждаме вита дървена стълба и много сестри наредени една след друга и чакат пред Горницата на Учителя. Е.А.: Сигурно чакат реда си. Устремени са само към Горницата. В.К.: Може да са празници, може да са съборите. Сега обикновено гледам, че са наредени тука пред стаичката на Учителя. Вътре има някой горе. Те чакат да бъдат приети може би? Е.А.: Трябва да са влизали в Горницата, за да си дадат принос.
към текста >>

Е.А.: Трябва да са влизали в Горницата, за да си дадат принос.
Устремени са само към Горницата. В.К.: Може да са празници, може да са съборите. Сега обикновено гледам, че са наредени тука пред стаичката на Учителя. Вътре има някой горе. Те чакат да бъдат приети може би? Е.А.: Трябва да са влизали в Горницата, за да си дадат принос. В.К.: Сега кога, как се влизаше в тая Горница, в какъв смисъл принос? Внясяха лептата си? Това е десятък. Лично на Учителя ли го даваха? Как го даваха?
към текста >>

В.К.: Сега кога, как се влизаше в тая Горница, в какъв смисъл принос?
В.К.: Може да са празници, може да са съборите. Сега обикновено гледам, че са наредени тука пред стаичката на Учителя. Вътре има някой горе. Те чакат да бъдат приети може би? Е.А.: Трябва да са влизали в Горницата, за да си дадат принос. В.К.: Сега кога, как се влизаше в тая Горница, в какъв смисъл принос? Внясяха лептата си? Това е десятък. Лично на Учителя ли го даваха? Как го даваха? Е.А.: Не, не на Учителя.
към текста >>

Отиват за молитва в Горницата.
Имаше дни определени. В.К.: Кои дни бяха? Е.А.: Още съборните. Нали, един ден се определя, друг ден, ако не са минали всички, но не е така отдалече. Каже се и те се съберат тука и почват да вървят един след друга, да си турат лептата. Отиват за молитва в Горницата. Аз сега не мога да се сетя имаше ли тези чаши в стаята горе. Тези чаши, които бяха в Търново. Но вероятно, трябва да помисля, не мога да кажа. В.К.: Понеже виждам, че са се наредили доста хора и чакат. Е.А.: Чакат, да.
към текста >>

Сега това е Горницата на Учителя, нали?
Само в стаята. В.К.: В стаята. Е.А.: Ритуала се спазваше така доста стриктно. В.К.: Лепта за Господа. В К.: Сега искам друго да питам. Сега това е Горницата на Учителя, нали? Това е балкона, вътре стаичката. Какво представляваше тая стая горе? Е.А.: Тази стая Учителювата? В.К.: Горницата. Е.А.: Стая голяма.
към текста >>

В.К.: Горницата.
В К.: Сега искам друго да питам. Сега това е Горницата на Учителя, нали? Това е балкона, вътре стаичката. Какво представляваше тая стая горе? Е.А.: Тази стая Учителювата? В.К.: Горницата. Е.А.: Стая голяма. А-а, да ти кажа ли какво бяха направили майсторите? Понеже много бързаха да построят тази стаичка и я направиха съвсем малка. И аз видях, отидох при един брат и казах: „Абе какво правите бе, кафез ли правите на Учителя? Ами, стая ще Му направите!
към текста >>

Е.А.: А-ах, хубава беше стаята, но не беше удобно качването за горницата Му, дето беше за Солариум.
Ама тя не е малка стая. И тя е голяма. Но така се вижда перспективно. В.К.: И значи построиха на Учителя стаята, беше ли обширно това? Той имаше едно антре и една стая. Е.А.: А-ах, хубава беше стаята, но не беше удобно качването за горницата Му, дето беше за Солариум. В.К.: Какво представляваше този Солариум? Е.А.: Една малка стаичка отвсякъде с прозорци. Даже помня Учителят ме накара да Му направя пердета откъм онази страна, чуждата. Нали това беше до оградата беше братското място и изглежда, че да не Го гледат нали, Той се съблича, преоблича, пече се на слънце. За да е свободен и Той ми каза: „Еленке, може ли да ми направиш пердета?
към текста >>

85. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

В.К.: И тя отначало тази Пентаграма висеше в Горницата на Търново.
А то беше, художникът казал: „Аз не съм видял по-подходящо лице от Учителя! ", да. Тъй, че то не е направено съзнателно така, нарочно, не е нарочно направено. В.К.: Той по вътрешен път. Е.А.: Понеже като е рисувал Учителя намерил, че по-хубав образ няма от Неговия. В.К.: И тя отначало тази Пентаграма висеше в Горницата на Търново. Е.А.: Да, в Търново беше разлята така, цялата картина беше в Търново. След като я върнаха от полицията, не сме я разгъвали. В.К.: Просто неприятно понеже е била арестувана, гаврена, опорочена. Е.А.: Само я пазиме като документ, да. В.К.: Значи това е по отношение на Пентаграмата?
към текста >>

86. 184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

И за двата портрета на Учителя, единият който беше в салона, другият който беше в Горницата -оригинала са в Шарови.
Е.А.: Добре. Ще видим. Може да има друго решение на въпроса. Виж какво. Аз ги изкупих портретите, защото се страхувах, да не почнат да злоупотребяват с тях. И за двата портрета на Учителя, единият който беше в салона, другият който беше в Горницата -оригинала са в Шарови. На Борис Георгиев тука е картината. Тука е портрета. Аз вече искам да се освобождавам. В.К.: Да, правилно е. Вече трябва да се освобождаваш и трябва друг да поеме, който може да поеме отговорност.
към текста >>

87. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В.К.: Така, Той слезна от горната стая, от Горницата.
Аз съм записал. Е.А.: А Той слезе още на 19.XII.1944 год. от своята стая отгоре. В.К.: Къде слезна отгоре? Е.А.: В Долната стая живееше Учителят. В.К.: Така, Той слезна от горната стая, от Горницата. Е.А.: От Горницата, да. В.К.: Той слезна в долната стая, в малката стаичка, която е долу до салона. Е.А.: В голямата стая бе, дето приемаше. В.К.: В приемната стая. Е.А.: Там където приемаше, Той там живя последните дни.
към текста >>

Е.А.: От Горницата, да.
Е.А.: А Той слезе още на 19.XII.1944 год. от своята стая отгоре. В.К.: Къде слезна отгоре? Е.А.: В Долната стая живееше Учителят. В.К.: Така, Той слезна от горната стая, от Горницата. Е.А.: От Горницата, да. В.К.: Той слезна в долната стая, в малката стаичка, която е долу до салона. Е.А.: В голямата стая бе, дето приемаше. В.К.: В приемната стая. Е.А.: Там където приемаше, Той там живя последните дни. В.К.: Така ли?
към текста >>

88. 01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена „Градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, аз почувствувах присъствието на Святия Дух.
" - и се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички С брат Георги аз лично много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на Изгрева и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена „Градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, аз почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз го познавах още през времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя, Учителят допускаше братята по десет човека да влизат и да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие, и на Святия Дух принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на Изгрева, където живееше Учителят. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката.
към текста >>

Това състояние на Святия Дух аз го познавах още през времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя, Учителят допускаше братята по десет човека да влизат и да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.
В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички С брат Георги аз лично много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на Изгрева и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена „Градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, аз почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз го познавах още през времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя, Учителят допускаше братята по десет човека да влизат и да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие, и на Святия Дух принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на Изгрева, където живееше Учителят. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката. " Брат Георги бе ръководител на братството в Айтоския край.
към текста >>

89. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Аз много пъти съм влизала в Горницата, във вилата на Търново през съборите 1919-1922 г.
Аз много бърже влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване аз му благодарих и казах: „Брат Георги, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка. " Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала в Горницата, във вилата на Търново през съборите 1919-1922 г. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на Изгрева и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбрах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на духовното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през 1957 г., декември, през времето на големите обиски дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги и беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети от Учителя. Свалили и пентаграмата от Учителя.
към текста >>

90. 07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

2. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ Веднъж, към полунощ, при голям нощен мрак, Учителят слязъл от горницата и запалил всички лампи: в салона, в трапезарията, на поляната и по всички алеи.
2. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ Веднъж, към полунощ, при голям нощен мрак, Учителят слязъл от горницата и запалил всички лампи: в салона, в трапезарията, на поляната и по всички алеи. И пак се прибрал в стаята си. Случайно закъснели изгревяни видели, че всички лампи горят и се прибрали в жилищата си. По целия Изгрев било тихо. Всички спели спокойно, без никой да подозира грозящата ги опасност. Никой не е знаел, че се готви за Изгрева нова Вартоломеева нощ от фашистката организация „Родна защита".
към текста >>

91. 07 - 19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

След едно такова продължително уединение видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да му целуне ръка, като му казала „Учителю." Тогава той се обърнал строго към нея: „Аз не съм вашият Учител." - „А кой сте?
19. A3 НЕ СЪМ УЧИТЕЛЯТ Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато той не е излизал от стаята си по 4-5 до 10 дни. Тогава в „Парахода" наставало безпокойствие. Стенографките закопнявали да видят отново Учителя, да разменят някоя дума, както и да целунат десницата му, да получат неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да му целуне ръка, като му казала „Учителю." Тогава той се обърнал строго към нея: „Аз не съм вашият Учител." - „А кой сте? ", го запитала тя. - „Един от неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - „А къде е нашият Учител? " - „На конгрес на Слънцето", отговори ми той. „По израза на лицето му аз разбрах - казваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - „А кога ще се върне Учителят?
към текста >>

92. 37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят живеел в горницата.
37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ Това станало на Изгрева, през 1940 година. Учителят живеел в горницата. Бравата била със секретен ключ, който бил на вратата отвътре. Учителят забравил и дръпнал вратата и тя се заключила. Настанало паника. Чудели се каво да правят. Как може да се отвори вратата, когато крючът е в бравата?
към текста >>

93. 07 - 78. ДВЕТЕ СЕСТРИ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят е в горницата.
78. ДВЕТЕ СЕСТРИ Топъл, светъл майски ден. Лазурното небе ни гледа и развеселява. Учителят е в горницата. Две сестри, възрастни, плевят и окопават цветята пред приемната на Учителя. Работят и разговарят коя кога и как се е запознала с Учителя, как се е добрала до тези прекрасни идеи, които разширяват душата, извисяват съзнанието и човек вижда света с други очи, като че ли сега за първи път проглежда. Радва се, че живее. Унесени в разговор, двете сестри не забелязват кога са минали часове и станало обяд. „То вече стана обяд, а ние трябва да си отиваме и да приготвим нещо за обяда", си мислеше сестра Янакиева.
към текста >>

94. 08 - 02. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави.
Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината. Имаше и една цветна пентаграма, но по едно време полицията направи обиск и вземаха всичко. Независимо че съборите не ставаха вече в Търново, те вземаха всичко и не го върнаха.
към текста >>

95. 08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите.
5.) Акордеонистът Стоян Георгиев Димитров от Варна. Майка му била болна и отишла на минералната баня в Горна баня да се лекува. През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него. Иска да отиде, но се стеснява. Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите. Най-накрая Учителят го повикал. Значи Учителят видял стеснението му и го повикал. Стоян казал, че иска да го попита нещо и разказал какво е положението на майка му. Учителят знае, нали, но той, Стоян, му го казал, Учителят му казал какво лекарство да направят и след като приложили наставлението на Учителя, тя оздравяла. Това ми го разказа Стоянчо, но интересното тук беше, че Учителят стои на поляната, отива до стаята си, връща се, а Стоян се стеснява, не смее да го пита.
към текста >>

96. 09 - 362. СВЕТЛИНА В СТАЯТА МУ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Стоим с една сестра и гледаме към горницата и ни е мъчно, че там не свети.
362. СВЕТЛИНА В СТАЯТА МУ Беше Петровден, след заминаването на Учителя. Вечер е. Всички лампи на Изгрева горят: в салона, в трапезарията, по поляната, по алеите, само в стаята на Учителя лампата не гори. Стоим с една сестра и гледаме към горницата и ни е мъчно, че там не свети. В това време лампата горе светна при заключена стая. Само след няколко минути идват стенографките Еленка и Паша и ни питат: „Има ли някой горе? " - „Няма никой." - „Да, но там свети", възразиха те. Качват се, отключват и виждат нощната лампа запалена. Как е станало това?
към текста >>

97. 12 - 10. ЗАМИНАВАНЕТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Аз съм влизала в стаята на горницата в Търново.
В.К.: Да. Мария ми разказваше един случай преди тези събития. Казваше: „Аз често посещавах Надка и Добри по онова време. Срещнах се веднъж с брат Георги Куртев. Борис беше в затвора, аз бях много умъчнена и той каза: „Отиди и помоли се в моята стаичка." Аз отидох и се помолих. Аз съм влизала в стаята на горницата в Търново. Влизала съм в стаята на Учителя, нали? Имам представа и имам вътрешно усещане какво представлява онзи свят, Божествен свят, но при Георги Куртев вече изпитвах усещането на една духовно ученичество." Надка: Ама той всяка вечер в 12 часа, болен като беше, сестра ми Дора беше там известно време, то аз всякога не можех да ходя с Румито, защото тя беше ученичка. Добри работи. Тати в 12 часа, имаше си бял костюм, ще стане, ще си хвърли дрехите, с които е бил, чисти долни дрехи ще облече, белия костюм. Ще го хване Дора, вече не може сам, няма тези сили, полека-лека ще го придружи до вратата и казва: „Отиди и си легни.
към текста >>

Казва: „Учителят ме извика и ме пусна да се помоля в неговата горница.
Пак е, но няма онова, което беше. В.К.: Да, в тази стаичка аура има. Надка: Ама как не! Беше голяма работа. В.К.: Аз си спомням сестра Мария ми разказваше един случай на Търново. Казва: „Учителят ме извика и ме пусна да се помоля в неговата горница. Обаче ме държа може би една, две минути." Учителят казал: „Достатъчно, ще изгориш, няма да можеш да издържиш повече." - „И ме извлече. И аз не мога да разбера на небето ли бях или на земята, къде бях." Надка: Да, така е. В.К.; Трудно може човек да разбере. Това е една аура, която е създадена от молитвата.
към текста >>

98. 12 - 11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА Надка: Разбира се, както казват за София, за горницата, във време на съборите, на определени хора се разрешавало да се качват горе.
11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА Надка: Разбира се, както казват за София, за горницата, във време на съборите, на определени хора се разрешавало да се качват горе. Тати е бил на пост на вратата, други долу още при стълбището, други не знам къде, а баща ми го поставил Учителят на самата врата, откъдето ще се влиза. Идва тази сестра, вижда, че други влизат, излизат, казала: „И аз ще вляза." Тати казал: „Не, теб те няма в списъка. Ти не можеш да влезеш." - „Няма да те питам аз." Казва: „Сестра, моля ти се, недей да влизаш." Не послушва, прекрачва прага и пада на земята. То е, сетих се за този случай. В.К.: Тази от Айтос.
към текста >>

99. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?
И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии.
към текста >>

100. 12 - 22. БРАКЪТ НА СЕСТРА МИ ДОРА