Търсене в текстове за 'Горница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>

2. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО10 АВГУСТ, СРЯДА Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д.
към текста >>

Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата.
Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете! “ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото слово, ще прочете и 14 глава от Евангелието на Йоана. И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете.
към текста >>

А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.
И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне.Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение — размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 до 11 часа вечерта, утре, 11-того, в 2 часа след полунощ до 7 часа заранта и ще продължи пак от 5 часа подир обед до 7 часа вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 часа преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, — то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в четири и половина часа заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“.
към текста >>

Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното.
Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“. — Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“. Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот“ не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение.
към текста >>

Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност.
— Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“. Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот“ не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил. Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>

След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
към текста >>

Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>

След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
към текста >>

6. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>

След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
към текста >>

Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело.
към текста >>

След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи:
А под сегашното си име Христос Той е Син Божий.В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед. В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния салон. Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своята щедрост.
към текста >>

7. (стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...

Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>

8. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават.
Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана. През тази година Учителя държи цяла беседа върху молитвата -същността и приложението й. И на тази среща се правят много верижни молитви. На участниците се дава голяма свобода. Според както Духът им диктува, те сами трябва да определят за какво да се молят в горницата, кои дванадесет петъка да си изберат за пост, с кое четиво да се занимават. Една от задачите им през годината е всеки ден да извършват по едно добро дело и да изпращат по една добра мисъл. Подчертава се, че те могат да проектират много добри мисли за този народ, че на земята те са като гаранти за българите, за да благослови Господ този народ. Учителя им обръща внимание върху служенето и че за да служат с вяра, трябва да премахнат съмнението.ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВЗапазено е едно тефтерче на брат Димитър Голов, от което е видно, че на 1.01.1911 г. Учителя е бил в Търново и е проведено събрание в дома на г-н А. Бойнов. Ето някои от записаните бележки:
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: ― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: „Амин!
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува.
Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува. Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява.
към текста >>

И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Който няма нож, трябва да си набави такъв.Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души.
Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може да гладува, нека най-сетне малко погладува - те не са постили, нека постят малко. А ние тази година ще се срещнем лице с лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа. Който няма нож, трябва да си набави такъв.Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи.И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока.Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
към текста >>

Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме.
Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа. Който няма нож, трябва да си набави такъв.Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи.И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока.Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде.От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно.Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един. Изгревът - Том 11IV.11 август, понеделник 1914г.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д.
Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва.
И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Такъв беше съборът и през 1919 г. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора от деня на откриването му до последния ден. През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябваше да напиша всичко до този ден и час. Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните на седмицата от 19 до 25. Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва. Но как ще стане това, как ще се изредим 1200 души за един ден? Ще стане голяма бъркотия. Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по десет души в една група. Кой в която група попадне, в нея да влезе в горницата. Всеки теглеше жребие и знаеше вече в коя група влиза.
към текста >>

Кой в която група попадне, в нея да влезе в горницата.
Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните на седмицата от 19 до 25. Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва. Но как ще стане това, как ще се изредим 1200 души за един ден? Ще стане голяма бъркотия. Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по десет души в една група. Кой в която група попадне, в нея да влезе в горницата. Всеки теглеше жребие и знаеше вече в коя група влиза. Тук стана вече това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинилият се от наше гледище брат посегна да тегли жребие, но веднага му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, а всички разбраха, че на него няма да се даде да тегли жребие. Той се почувствува като прокажен.
към текста >>

Значи той, прокаженият и осъденият, няма право да се качи в горницата да си направи молитва.
Провинилият се от наше гледище брат посегна да тегли жребие, но веднага му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, а всички разбраха, че на него няма да се даде да тегли жребие. Той се почувствува като прокажен. Натук проточи ръка да тегли жребие, но веднага му се отказа. Натам проточи ръка, пак отказ. Значи той, прокаженият и осъденият, няма право да се качи в горницата да си направи молитва. Той се движи бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знае какво да прави - за него няма милост. Жестока, братоубийствена беше присъдата на повинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо е станало преди две хиляди години във времето на Христа. Евреите доведоха при Христа една блудница и казаха Му: Според Мойсеевия закон такива ние убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш?
към текста >>

И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа.
Тогава Христос се обърна към нея и я запита: Жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи. - Нито аз те осъждам. Иди дома си и повече не съгрешавай - рече Христос. Пишеше на земята Христос и написа един велик закон за материалния свят. И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа. Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят на ония, които диктуваха положението. Някои пък нищо не знаеха за случилото се. Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си. Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло.
към текста >>

Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си.
Иди дома си и повече не съгрешавай - рече Христос. Пишеше на земята Христос и написа един велик закон за материалния свят. И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа. Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят на ония, които диктуваха положението. Някои пък нищо не знаеха за случилото се. Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си. Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло. То беше акация, която ми направи силно впечатление. Опитах се да обхвана стъблото и с двете си ръце, но не можах, много дебело беше то. Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята.
към текста >>

Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло.
И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа. Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят на ония, които диктуваха положението. Някои пък нищо не знаеха за случилото се. Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си. Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо. Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло. То беше акация, която ми направи силно впечатление. Опитах се да обхвана стъблото и с двете си ръце, но не можах, много дебело беше то. Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята. Някак особено се зарадвах, че това дърво е неизмеримо по-високо, а също и по-дебело от мене. Приятно ми беше, че съм съвсем сама, никой не ме вижда, че правя някакви измервания.
към текста >>

Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят.
- Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
към текста >>

Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата.
Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми.
към текста >>

Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни. Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва.
към текста >>

Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико. Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв часовник не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва. Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. И двамата слизат по стълбата. Наистина чудо! Братът изправен, с вдигната глава, спокоен и леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят? Какво да кажа?
към текста >>

Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата?
Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда. Минаха и отминаха двамата. Братът вече друг, отиде в просторния двор на вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие. Наведе се Той и пишеше на земята.
към текста >>

15. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

В горницата Учителя ни каза:
2. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, Борис Николов ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август, 1920 г., неделя, В. Търново. Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например
към текста >>

Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата.
Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив. (15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението.
към текста >>

В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм.
Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите. В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката" на цветния Пентаграм. Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса на дойна врата. Едното дъно на тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта на три-четири приспособления. Като деца ние си играехме като отваряхме и затваряхме това подвижно дъно. „Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината.
към текста >>

17. Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1922 - Велико Търново

Утринна беседа 23 август 1922 г.В Горницата 23 август 1922 г.Милосърдието 23 август 1922 г.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1922 - Велико Търново Пети ден - 23 август Утринна беседа 23 август 1922 г.В Горницата 23 август 1922 г.Милосърдието 23 август 1922 г.
към текста >>

18. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

Беседа държана от Учителят в Горницата по време на събора в Търново, на 24. VIII.
Материалът е взет от записки на Тереза Керимидчиева БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година Основният закон Беседа държана от Учителят в Горницата по време на събора в Търново, на 24. VIII. 1925 год., преди пладне, пред ръководителите и група други братя. Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се не е въпроса тук за обикновените схващания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят. Те се налагат от външния, физически живот.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво.
А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред. Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на гърба си 20 килограма. Сега пъплим по „Бери душа” - най-стръмното. Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво. Тук най-много се почива. А каква гледка от тук! Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг. Ей го и Мургаш с накривен овчи калпак - приготвен, като за сватба. Градът е обвит в оловна мъгла.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

В горницата:
Всички шест кръга обърнати на дясно. От определено място тръгват трима братя и три сестри и се образува „колона по шест". Движение към центъра на спиралата и после от центъра развиване с лявото рамо напред към дясната страна, докато се развие спиралата и се получат първите шест кръга.5 часа и 15 мин.Слънцето изгря в 5 часа и 50 мин. * * * В горницата: от 4 часа сутринта по градове, на групи по 10 души. * * * Закуска Отче наш.
към текста >>

10 часа сутринтаНашата група в Горницата.Състав на групата:
Отче наш. След закускатаСамо Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринтаНашата група в Горницата.Състав на групата: 1. Минчо Сотиров - Бургас 2. Захари Желев - Казанлък 3. Тодор Абаджиев-Ямбол 4. Кънчо Стойчев - Габрово 5. Георги Димитров - Казанлък
към текста >>

10. Аркади Николов - БургасВ горницата:1.
5. Георги Димитров - Казанлък 6. Стоян Стоянов - Казанлък 7. Иван Бойчев - Бургас 8. Георги Стефанов - Бургас 9. Цоко Червенаков - Бургас 10. Аркади Николов - БургасВ горницата:1. Добрата молитва. 2. Йоан 15/5 по жребие. 3. Отче наш. 4. В тайно молба - лично всеки за своите нужди. 5. Обяснения на картините в горницата:
към текста >>

5. Обяснения на картините в горницата:
10. Аркади Николов - БургасВ горницата:1. Добрата молитва. 2. Йоан 15/5 по жребие. 3. Отче наш. 4. В тайно молба - лично всеки за своите нужди. 5. Обяснения на картините в горницата: а. Антиминса, поставен в средата и над масата. б. Пентаграма - вдясно в ъгъла на стаята и под него - кръга - емблемата „Глава на Твоето Слово е Истината". в. Картината на еволюцията - в лявия ъгъл на стаята, изобразяваща: долния край - физическия свят средата - Духовния свят горния край - Божествения свят6.
към текста >>

21. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?
И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я. „Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии.
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката.
Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели. През 1935 г. и 1936 г. е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона.
към текста >>

23. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>

Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя.
Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж.
към текста >>

На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата.
Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива.
към текста >>

24. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият.
към текста >>

25. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият.
към текста >>

26. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият.
към текста >>

27. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя.
Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме? " - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен."Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж.
към текста >>

На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата.
Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива.
към текста >>

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.
Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя. Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра. Тя е отлична певица, изпълнява всичко, което се казва в Школата, играе отлично упражненията в Паневритмията и е добра ученичка. Затова я пусни, че така, както си я хванал за гушата, ще я удушиш и тя ще си замине! А тя има още работа на земята. Аз за нея имам задача - тя ще отиде да работи в провинцията като учителка. Затова, дядо Благо, пусни я.
към текста >>

28. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата.
А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата. Това бе дим на скарата на кебапчетата, чиято миризма и дим отиваше и към нашите бараки. Чуваше се пиянски разговори, викове и песни. Неразбории, тук и какво ли не още. Ние в такива случаи мълчахме, сгушени и притаени в бараките. Знаехме че това бе последица от непослушанието на братята към онова, което бе наредил Учителя навремето.
към текста >>

29. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

книгата "Учителя" излиза от печат, четиримата автори и уредникът Неделчо Попов най-напред отиват в дома на Учителя, в горницата, и всеки носи по един том от нея, поставя го с благоговение на масата на Учителя.
След това я дадохме да я подвържат. Всичко това пазехме в голяма тайна – никой не знаеше, нито от Братството, нито някой отвън. Ако знаеха, щяха да я спрат. Книгата беше издадена на луксозна хартия и богато илюстрована." Когато през 1947 г. книгата "Учителя" излиза от печат, четиримата автори и уредникът Неделчо Попов най-напред отиват в дома на Учителя, в горницата, и всеки носи по един том от нея, поставя го с благоговение на масата на Учителя. Възцарява се молитвена тишина. Неочаквано всички лампи в стаята светват. Учениците отправят благодарствена молитва към своя Учител. Когато излизат навън завалява ситен благодатен дъждец. След няколко дни, когато поднасят новите книги в дар на Братството, те са посрещнати по съвсем друг начин.
към текста >>

30. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата.
Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила: “По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели! ” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова
към текста >>

31. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия.
Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват.
към текста >>

След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.
Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш." След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии.
към текста >>

32. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя.
към текста >>

33. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата.
Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23650908470154