Търсене в текстове за 'Вятър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 157 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Никога не казвайте за времето: „Това време не е хубаво.“ Вятърът и той вее за добро, и той носи нещо за добро.
“ Бог е първият в създаването на света и последният при изкупването на греховете. Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле“ или пък „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или пък „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или пък „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условие за добро. Бог във всяко време се проявява така или иначе според нас, според нуждите ни. Във всеки момент това, което става с нас, е най-добро за дадената степен на развитие, в която се намираме. Ако кажем, че ще бъдем по-добре или по-зле, с това се нарушава закона на вярата, закона на доволството. Никога не казвайте за времето: „Това време не е хубаво.“ Вятърът и той вее за добро, и той носи нещо за добро. Нито пък питай „Дали ме обича Бог? “, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал. Няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов. Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре. Щом стъпи на Земята, ще работи и ще припечели, ще вземе и отдолу нещо.
към текста >>

Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат.
Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно. Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече. Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво. Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво. Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда.
към текста >>

2. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр.
Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете. Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови? Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята.
към текста >>

3. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога.
Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна. Ние страдаме от много връзки.
към текста >>

4. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи.
Ако човек остане сам да върши нещо, нищо съществено не може да извърши. Любовта към Бога може да поправи света и ще дойде истинският Живот. Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Като оживее тази идея във вас, ще се оправят работите. Идеята Любов към Бога влезе ли в света, ще разреши кардинално всички въпроси. Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с Радост! След като пихме чай, изпълнихме Паневритмията на полянката. След това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Към 10 ч. Учителя ни нареди да се пръснем по отделно в лещаците за размишление.
към текста >>

5. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

И вятърът еднакво вее и за бедни, и за богати.
И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб. Те имат Любов. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в такова Общество – десет милиона души, които се обичат една друга! Любовта не прави разлика между бедни и богати. И вятърът еднакво вее и за бедни, и за богати. Който прави разлика, там е човешкото. От човешкото не можем да се освободим, то е на място, но трябва да бъде подчинено на Божественото. Като дадеш някому нещо, може да бъде малко или много, но да бъде доброкачествено. Любовта ви към всички хора да бъде еднаква не по количество, но по качество. Ние не се занимаваме с количеството, а с качеството – там е силата.
към текста >>

6. 3_01 ) Разумност в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Измени се времето, дойдат облаци, вятър, гръмотевици и ние мислим, че времето е лошо, но то е хубаво.
Разумната Природа обгръща неразумната. Материята е само външен израз на Духа. Разумното е извън материята, както Разумното не е в колелата на машината. Всички неща са определени и са на мястото си. Онези, които са създали света, са били умни. Измени се времето, дойдат облаци, вятър, гръмотевици и ние мислим, че времето е лошо, но то е хубаво. В облаците има Разумни сили, които действат. Трябва да се различават горни и долни облаци. Особено важни са високите облаци с височина 12-14-15 километра. Те по-ясно изразяват действието на Съществата, които работят в тях. В облаците действат Служебни духове, които не са Ангели, но са по-горе от човека в еволюцията.
към текста >>

7. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме.
“ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето? “ Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората стават по-лоши, то и времето заприличва на тях. Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават анормални течения в Природата; та нали също така, ако се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Човек, когато има разрушителни, отрицателни мисли, чувства и постъпки, изпраща навън в Природата разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в нея и създават неправилности. Тази промяна на времето сега – бури, циклони – се дължи на събитията в Европа. Силна е човешката мисъл в своето положително или отрицателно действие.
към текста >>

Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно.
Те са от невидимите. На времето човек не бива да заповядва. Може да каже: „Моля, може ли да се поотложи за малко? “ Ако не може, ще го приемеш. Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна. Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно. Отразява се добре и върху гръбначния стълб. А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята. Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира. Няма нищо излишно в Природата. Всичко в нея действа възпитателно.
към текста >>

А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята.
Може да каже: „Моля, може ли да се поотложи за малко? “ Ако не може, ще го приемеш. Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна. Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно. Отразява се добре и върху гръбначния стълб. А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята. Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира. Няма нищо излишно в Природата. Всичко в нея действа възпитателно. Един студент запита: „Има ли връзка между човека и земетресенията? “
към текста >>

Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира.
“ Ако не може, ще го приемеш. Дъждът е едно благо, но градушката, едра някой път като домати, е опасна. Добре е да ни духа вятърът отзад, за да ни върви в чувствата; това действа приятно. Отразява се добре и върху гръбначния стълб. А когато вятърът духа отпред, срещу гърдите, това е полезно за волята. Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира. Няма нищо излишно в Природата. Всичко в нея действа възпитателно. Един студент запита: „Има ли връзка между човека и земетресенията? “ За земетресенията има много причини.
към текста >>

8. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато излезе вятър, комарите се скриват.
Низшите желания връзват хората за Земята, а мисълта ги вдига нагоре. Вие сте одарени. Ще развивате вашия ум. Досега сте обръщали внимание на вашите чувства, а сега ще обърнете внимание на вашия ум. Като дойдете до ума, ще почнат да падат човешките вярвания. Когато излезе вятър, комарите се скриват. Те никак не могат да устоят на съпротивлението. „Като духне вятър“ – това съответства на мисълта. Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат. Комарите са лошите мисли, чувства и желания. Фигура 2
към текста >>

„Като духне вятър“ – това съответства на мисълта.
Ще развивате вашия ум. Досега сте обръщали внимание на вашите чувства, а сега ще обърнете внимание на вашия ум. Като дойдете до ума, ще почнат да падат човешките вярвания. Когато излезе вятър, комарите се скриват. Те никак не могат да устоят на съпротивлението. „Като духне вятър“ – това съответства на мисълта. Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат. Комарите са лошите мисли, чувства и желания. Фигура 2 За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин. Причината на твоите нещастия е, че не разбираш.
към текста >>

Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат.
Досега сте обръщали внимание на вашите чувства, а сега ще обърнете внимание на вашия ум. Като дойдете до ума, ще почнат да падат човешките вярвания. Когато излезе вятър, комарите се скриват. Те никак не могат да устоят на съпротивлението. „Като духне вятър“ – това съответства на мисълта. Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат. Комарите са лошите мисли, чувства и желания. Фигура 2 За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин. Причината на твоите нещастия е, че не разбираш. Като станеш малко жесток, бутни горе центъра на милосърдието и ще омекнеш веднага (виж В на Фигура 2).
към текста >>

9. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът престана.
Тогава все още не беше построена наблюдателницата. Небето бе чисто и слънчевият изгрев бе величествен. Само ниско в долините се тълпяха мъглите. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло. Вятърът престана. Всички поздравихме Учителя с новия ден. След като насядахме, почна разговор. Всеки да отправи ума си към Бога и да помисли какво иска да постигне. Има хубави места надолу по пътя и като слизаме, няма да бързате, ще си напълните торбите – всеки колкото може да носи. За да ви се кажат нови работи, трябва да се разбере това, което досега е казано.
към текста >>

10. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако изучавате растенията, когато има вятър, дъжд, то по листата може да познаете дали ще се развали времето.
Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание. Растенията във висшите светове са разумни, но в своята проява във физическия свят мълчат. Не им е дошло времето, само събират материал. Скъпоценните камъни спадат към друг свят, по-висши Същества работят върху тях. В растенията и животните има един Божествен принцип, който работи. Ако изучавате растенията, когато има вятър, дъжд, то по листата може да познаете дали ще се развали времето. Трябват тънки наблюдения. Дърветата са емблема на самопожертване – от плодовете на растенията се хранят хората. Да се изучават лечебните свойства на растенията, магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до къщата. Разумната природа е създала растенията и човек не трябва да злоупотребява с Божиите блага.
към текста >>

11. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му.
Природата е пълна само с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
към текста >>

Веднага вятърът утихнал.
Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
към текста >>

12. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове.
На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна. Йов беше праведен и чрез изпита стана ученик. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове. И човек, като минава през изпит, се ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има. Искаш и ти да имаш такъв, нали?
към текста >>

13. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

За нас вятърът е пример да работим и да бъдем сръчни.
Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж. По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще благодарите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една печалба. Растенията ни дават един пример на търпение как никак да не бързаме. За нас вятърът е пример да работим и да бъдем сръчни. А Слънцето е пример за щедрост и точност, навреме изгрява, навреме залязва и непрестанно дава. После въздухът, реките все са примери. Един камък, като се търкаля по склона, показва че всеки, който се отдели от голямата канара, пада в бездната. Сега животът е такъв, защото хората са се отделили от Канарата. Има голяма целесъобразност в Природата.
към текста >>

14. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр.
Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. Старото, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова. Когато си в една светла дреха или когато си облечен в дрипи, това да не ти прави впечатление, пак да си един и същ. Това качество трябва да притежаваш и не трябва да се безпокоиш, че някои работи не стават, както ти ги искаш. Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш. Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на равновесие, т.е.
към текста >>

Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш?
А ти вярваш в обратното – че работата няма да се уреди. Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест няма да ме пусне.“ Много е мъчно да внесеш положителното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде.“ Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде! “ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав! “ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея!
към текста >>

15. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря.
Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е. Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето и да тръгне, работите му са хубави. Това е при духовния човек: когато завърти ключа в Божествения свят, всичките работи се уреждат. Тук, на Земята, навсякъде са измрели милиарди същества и са оставили своите нечистотии. Земята е нечиста и затова ще мине огън и всичко органическо трябва да изгори.
към текста >>

16. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ги изведа навън, когато духа вятър, за да слушат какви тонове създава той.
МУЗИКА, СВРЪХСЪЗНАНИЕ И ЯСНОСЛУШАНЕ След гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Учителя седна при пианото и дълго време свири импровизирано, след това отвори разговор за музиката: Ако обучавам децата по музика, ще ги заведа при един извор да слушат какви тонове се леят там. Ще ги заведа при един кошер, за да слушат жужукането. Ще ги изведа навън, когато духа вятър, за да слушат какви тонове създава той. Природата, щом я разбираш, се отваря. Веднъж размишлявах в горичката над Княжево. По-долу растяха трепетлики и когато минаха вихрушки по билото на Витоша, се разнесе нещо много музикално. Това трая една-две минути, но беше отлична музика. Толкова години ви пее вятърът, който е изключителен професор по пеене и красноречие.
към текста >>

Толкова години ви пее вятърът, който е изключителен професор по пеене и красноречие.
Ще ги изведа навън, когато духа вятър, за да слушат какви тонове създава той. Природата, щом я разбираш, се отваря. Веднъж размишлявах в горичката над Княжево. По-долу растяха трепетлики и когато минаха вихрушки по билото на Витоша, се разнесе нещо много музикално. Това трая една-две минути, но беше отлична музика. Толкова години ви пее вятърът, който е изключителен професор по пеене и красноречие. Всяка буря е музикална със своите силни тонове и мелодия. Много ми е приятно, когато има буря, светкавици и аз съм на канарата. Каква музика има тогава! Когато хората започнат да възприемат музика от камъните и цветята, ще се разшири тяхното съзнание. Всеки плод си има своите музикални трептения, но за да ги възприемем, трябва да участва свръхсъзнанието ни.
към текста >>

17. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато вятърът духа, иска ли разрешение?
Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил и сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър присъстваше, Йоан мълчеше, но когато Петър си отидеше, Исус много говореше с Йоан. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение, защото Словото тече. И да искате да го спрете, не можете, винаги извира нова вода отвътре. Една сестра каза: „Искаме да знаем нещо за Мелхиседек“. Много искате. Той бе по-голям от Авраам.
към текста >>

18. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр.
Един брат каза: „Днес някои хора искат да обяснят Природата механически“. Явленията в Природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата Природа. Да приведа една аналогия: едно дете се навежда на една страна, защото иска да посегне, да вземе някой предмет. Значи разумното в него е причина за движението му. Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. е Разумното. От хората в една местност можеш да познаеш дали текат реки там и дали текат от лявата, или от дясната страна, и в какво направление вървят – дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките и тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората. Човек върши доста движения и те имат смисъл.
към текста >>

19. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането.
Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири.
към текста >>

20. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи.
Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи. Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега.
към текста >>

Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна.
Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи. Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега. Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия.
към текста >>

21. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа.
Когато ти дойде наум някоя нова мелодия отвътре, запиши я веднага, защото после не ще можеш да я намериш и възпроизведеш. Трябва да се записва всичко, което ти иде отвътре. Който и да е от вас, ако го поставим в магнетичен сън, ще пее хубаво, както никоя певица не е пяла. Това показва, че има спящи музикални заложби в човека. Никога не казвай, че не можеш да пееш. В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа. Всеки трябва да пее, да бъде музикален и да развие талантите си. Трябва да излезете пред света, а вие все по обикновени пътища вървите, чакате да дойде всичко наготово; имате хубави гласове, но не сте се заели да ги развиете. Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов. За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма радост на Небето и тя се изразява в песен. След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява радост и веселие в човека.
към текста >>

22. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в Причинния свят; когато има вятър, буря, ние сме в Умствения свят, а когато има облаци, мъгла, ние сме в Астралния свят; върнем ли се у дома, ние сме във физическия свят.
Най-високите върхове са непристъпни, там стават бури. Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо. Някои сестри се излъчиха на Мусалла с лекота, защото на тази височина налягането е по-малко и става по-голямо разширение. Мусалла е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични. На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в Причинния свят; когато има вятър, буря, ние сме в Умствения свят, а когато има облаци, мъгла, ние сме в Астралния свят; върнем ли се у дома, ние сме във физическия свят. Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там. Сестрата запита дали всичко това е реално. Да, всичко това е реално. Трябва да се знае принципът, че всякога Висшите същества живеят в планински местности, където човешки крак не стъпва, защото обичат чистотата. Един брат каза: „Ще Ви молим, Учителю, да ни покажете такива места, когато отидем идущата година на Езерата“.
към текста >>

Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни.
Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ. Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости. А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието. Ако електричеството в тялото ви не функционира правилно, то когато се качите на Мусалла, тази електрическа батерия ще го урегулира. Спомнете си голямата януарска буря, която имахме на Витоша; това бе една хубава опитност, за да си премерим силите, за да видим какво можем да направим. Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни. Казах си: „Ще има горе работа“. И имаше хлъзгане, и имаше падане, и имаше пълзене по ръце и крака. Значи, когато отивате при Бога, ще се поспирате, а когато слизате оттам, ще се изпъчите за равновесие. При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения.
към текста >>

Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите!
При изкачване бяхме наведени надолу, а при слизане – изпъчени. При тази буря не остана нито един мускул нераздвижен, направиха се най-хубавите упражнения. Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко. И какъв разкошен изгрев посрещнахме при село Симеоново. Беше величествена картина: небето на изток почервеня пред очите ни и на една голяма височина – светлината обхващаше една третина от небесния свод. Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота.
към текста >>

23. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия.
Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно.
към текста >>

24. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото и да духа вятърът, не изгубвайте равновесие.
Трябва да се пречистят умът, сърцето, волята и тогава болестите ще изчезнат, а външните средства ще дойдат да помогнат. Ако умът, сърцето и волята не са в съгласие и не са пречистени, церовете не помагат. Болестите произтичат от противоречиви мисли и тревоги. Например казваш: „Ще умра,“ и вследствие на това се образуват утайки в черния дроб. Да държите в ума си чисти мисли, това е здравословното състояние. Колкото и да духа вятърът, не изгубвайте равновесие. Докато човек е господар на себе си, няма да заболее. Ако едно чувство или способност излезе от рамките на своето естествено развитие, то ражда едно болезнено състояние. Болестта е отклонение от Божествения път; щом влезеш в този Път, никаква болест няма да има. Всички болести и недъзи, които имаме в тялото, се дължат на нарушение на някои добродетели. Ако те боли някой пръст, нарушил си някоя добродетел, ако си нарушил друга добродетел, ще те боли кракът или ще имаш коремоболие, главоболие и пр.
към текста >>

25. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
към текста >>

26. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се въздейства чрез музиката по въздуха, а може да се въздейства и по вятъра, което е по-силно, но трябва да знаеш метода за това.
Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали. Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците! “. А зверовете, като усетили голямата група хора, се рязбягали. Така музиката спасила цигуларя. Може да се въздейства чрез музиката по въздуха, а може да се въздейства и по вятъра, което е по-силно, но трябва да знаеш метода за това. Песните, които съм дал, имат магическо действие и трябва да се учат в това направление. У човека е всичката сила, но той не знае как да я употребява. Бог ни е дал всички възможности да се освободим от неприятностите на живота, но ние не знаем как да го постигнем. Пеят ли хората добре, ще се поправи светът. Ако кажеш на един човек: „Ще се поправят работите ти!
към текста >>

27. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Има моменти, когато дърветата дават концерт – има особено подухване на вятъра.
” Когато дойде пролетта на музиката. Въпрос: „Учителю, Вие виждате ли тези гении на музиката? ” В музиката не важи виждането, а слушането. Има моменти, когато дърветата дават концерт – има особено подухване на вятъра. В Индия има мухи, които правят дупки в бамбуковите дървета, но ги правят музикално и вечерно време, когато духа вятърът, се чува особена музика. Това е нещо фанстастично – бамбуковата горичка като че ли е оживяла, пълна с милиарди същества, които пеят. Българинът е взел своите хороводни песни от плясъка на водата и затова са хубави. Българският ритъм в музиката отличава българина, но днес в българската музика има повече украшения, отколкото трябва, и самата песен става много натруфена. В света не може да влезе Свобода без музика.
към текста >>

В Индия има мухи, които правят дупки в бамбуковите дървета, но ги правят музикално и вечерно време, когато духа вятърът, се чува особена музика.
Когато дойде пролетта на музиката. Въпрос: „Учителю, Вие виждате ли тези гении на музиката? ” В музиката не важи виждането, а слушането. Има моменти, когато дърветата дават концерт – има особено подухване на вятъра. В Индия има мухи, които правят дупки в бамбуковите дървета, но ги правят музикално и вечерно време, когато духа вятърът, се чува особена музика. Това е нещо фанстастично – бамбуковата горичка като че ли е оживяла, пълна с милиарди същества, които пеят. Българинът е взел своите хороводни песни от плясъка на водата и затова са хубави. Българският ритъм в музиката отличава българина, но днес в българската музика има повече украшения, отколкото трябва, и самата песен става много натруфена. В света не може да влезе Свобода без музика. Всеки тон дава направление на Живота.
към текста >>

28. 13) Втората октава на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът ще ви говори.
Трябва не само да се философства, но да има едно реално общение с Невидимия свят. Като настане времето, човек ще го вижда, а сега трябва да изучи това, което е на Земята. В бъдеще всеки лъч, който влиза в очите ви при изгрев, ще ви говори. Светлината ще ви говори. Водата ще ви говори. Вятърът ще ви говори. Наоколо ще чувате мек и хубав говор, който никога не сте слушали. Едно цвете ще ти кимне: „Добре дошъл, братко.“ Хората мислят, че познават живота, но те едва са надзърнали в него. Като погледна небето, казвам: „Какви безгранични възможности е поставил Бог за онези, които Го любят! “ Погледнеш ли небето, ще видиш всички възможности, които то крие в себе си – всички тези светове над теб. Съзираш една малка мъглявина, а тя е един свят като нашата Вселена.
към текста >>

29. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл.
За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня.
към текста >>

30. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му.
“ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка.
към текста >>

31. 45) Мощно течение - Боян Боев (1883 – 1963)

Студът, вятърът и Слънцето искали да свалят палтото на един човек.
По-напред трябва да повярвате, че светът ще се поправи. Най-лесно е човек да обича, но и най-мъчно се разбира, че именно това търси той. Старият човек в нас трябва да се научи да слугува, защото досега той е бил господар. Мъчнотиите са книжни стени. Мъчните работи Господ е оставил за Себе Си, а лесните работи е оставил за хората. Студът, вятърът и Слънцето искали да свалят палтото на един човек. Но като излезли студът и вятърът, той все повече се завивал с палтото. Обаче като напекло Слънцето и той свалил палтото си. Та това, което другите методи не могат да направят, Любовта може да го направи и сега. Тя непременно ще го направи. Реплика: Учителю, кажете нещо за вегетарианството.
към текста >>

Но като излезли студът и вятърът, той все повече се завивал с палтото.
Най-лесно е човек да обича, но и най-мъчно се разбира, че именно това търси той. Старият човек в нас трябва да се научи да слугува, защото досега той е бил господар. Мъчнотиите са книжни стени. Мъчните работи Господ е оставил за Себе Си, а лесните работи е оставил за хората. Студът, вятърът и Слънцето искали да свалят палтото на един човек. Но като излезли студът и вятърът, той все повече се завивал с палтото. Обаче като напекло Слънцето и той свалил палтото си. Та това, което другите методи не могат да направят, Любовта може да го направи и сега. Тя непременно ще го направи. Реплика: Учителю, кажете нещо за вегетарианството. Вегетарианството е наука за абсолютната вяра.
към текста >>

32. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали.
Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно. Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно. Щом Слънцето изгрее и за него, ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано. Оставете ги да се учат отвън, в света. Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали. В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат.
към текста >>

Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде.
“ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не.
към текста >>

33. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове?
Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е.
към текста >>

34. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце.
Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия.
към текста >>

35. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

След размишлението, молитвите и песните Учителя каза: „Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Виждате ли тези скандалджии?
А по-низшите като рекат да отидат горе, не могат да издържат и бягат.” На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2236 м, а Големият Резен е с 4 метра по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвите и песните Учителя каза: „Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Виждате ли тези скандалджии? Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.” Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
към текста >>

36. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, който клати дърветата, е от полза - усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото.
На, вземи ги, давам ти ги.” И крадецът като хванал електродите професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.” Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания и изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова, само ако има будно съзнание винаги, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е от полза - усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек като минава през изпити, се ползва. Блажен е, който минава през изпити. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава.
към текста >>

37. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите.
Или любовта, която те ще внесат в обществото, ще бъде като електрически ток, който се пуска в действие и лампите на готовата вече инсталация светват. Човешките души са готови за това. Инсталациите в техния ум и сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ. Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения.
към текста >>

38. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра.
Цялата природа е пълна с музика. Ето с какви поетични думи Учителят изразява това: „Всичко в природата вибрира. Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това!
към текста >>

И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение.
към текста >>

Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки.
И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение. Вие като се изкачвате нагоре, ще слушате това шумолене на природата и във вас ще се събуди радост.
към текста >>

Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване.
Това е животът. После идете и в гората. Там ще чуете арии. Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване. Можете да чуете музиката в дъбова или букова гора и пр.” Даже намират, че и някои органически форми са един вид кристализирана музика. Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон. Гислер казва: Относителното разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон. По този въпрос той привежда следната таблица:
към текста >>

После ще ги заведа да слушат, какви тонове има във вятъра.”
Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем? Изпяваме една или няколко песни и пак продължаваме работата си”. Трябва да се научат учениците да чувстват музиката, която пълни цялата природа. Учителят казва: „Ако аз обучавам децата по музика, ще ги изведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги заведа да слушат, какви тонове има във вятъра.” Детският труд сред природата може да се свърже с музиката. За всяка дейност на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, на полето, в гората, при извора, при реката може да има подходяща музика. Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен.
към текста >>

При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр. При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр. Музиката трябва да се издигне от своята роля на второстепенен предмет и да й се даде първостепенно място в целия образователен процес. Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души.
към текста >>

Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път.
Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена.
към текста >>

39. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда?
Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини? ” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда? ” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа.
към текста >>

40. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят.
Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>

41. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу.
В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си.
към текста >>

Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа.
„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.
към текста >>

42. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът да милва косите му, то да се радва на облаците, на синьото небе, на полята, горите и планините, на пеперудите, мушичките, да се радва на цветята.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа Да изкараме детето вън от класните стаи, сред живата природа, при изворите, реките, тревите, дърветата, птичките. Вятърът да милва косите му, то да се радва на облаците, на синьото небе, на полята, горите и планините, на пеперудите, мушичките, да се радва на цветята. Нека да го възпитават цветята, птичките, плодовете и пр. Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни.
към текста >>

43. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр.
Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението.
към текста >>

44. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко го учи: тревите, цветята, дърветата, светлината, вятърът, облаците, реките, планините и пр.
Това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити, за да намери законите, върху които почиват природните явления. И тъй, природата кара човека да работи и чрез работата го учи. Разумната природа е поставила човека в една обстановка, пълна с красота и разнообразие. Тя съдържа всички условия за неговото преуспяване, само че той трябва да работи, да учи, за да се справи с мъчнотиите и нуждите, които изпъкват на всяка крачка. Всички неща и явления, които са около него, са предметно учение за него. Всичко го учи: тревите, цветята, дърветата, светлината, вятърът, облаците, реките, планините и пр. Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват.
към текста >>

45. Училище - Живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, водата, също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неуморно работят със своите корени, клони, листа и пр.
Животът е дейност, Животът е работа. Всичко в природата работи. Слънцето работи неуморно. Слънчевите лъчи, за да дойдат до нас, изминават грамадни разстояния за 8 минути. Земята също работи. Вятърът, водата, също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неуморно работят със своите корени, клони, листа и пр. И красивите цветове и плодове са резултат на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи сред природата, то едновременно ще се учи. Животът е изявление на една велика разумност. Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота.
към текста >>

46. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

47. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък.
Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят.
към текста >>

48. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър.
Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка. Тук, в бялото мълчание се бяхме разположили. Огньове не можеше да се накладат. Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър. Само мъглите се разхождаха тихо, усещаше се слънцето над тях. Като отпочинахме, Учителя с няколко млади братя се отправи нагоре. Той вървеше напред и разбиваше пъртина. Като излязохме малко над лагера, взехме хоризонтална посока. Описахме широка дъга, спуснахме се в малка долинка, навлязохме в млада гора.
към текста >>

49. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато вятърът духа, иска ли разрешение?
Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил. Сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато присъствуваше Петър, Йоан мълчеше, но когато Петър си отиваше, Исус дълго говореше с Йоана. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение. Защото Словото тече. Ако вие искате да го спрете, не можете. Винаги иде нова вода отвътре, от извора. Една сестра каза:
към текста >>

50. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист, който вятърът носи където си ще.
Като се обезвериш, в този малък живот, който имаш, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка! Какво трябва да правиш? - Свържи се с Реалното! Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист, който вятърът носи където си ще. Някой се съмнява в Бога. Щом се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Колкото и да е напреднал, това е цяла катастрофа в него. Човек е свързан с Бога. Не търсете други връзки!
към текста >>

51. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър.
Видиш един камък, преместиш го и го отминаваш. Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание. И други елементи на планината могат да се вземат като символи. Например на милосърдието, на любовта, на всички положителни и отрицателни неща можете да намерите символи в планината. Тя има и друго значение за духовния растеж: някои отрицателни състояния, които имате, като се изкачите на планината изчезват, вие се справяте с тях. Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър. Едно лято братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина. За да стане така, човек трябва да спазва на планината известни хигиенични правила. В Школата колко опити съм дал! Зиме сме излизали на снега горе на Витоша и нито един не е измръзвал. Тук беше студено, а там топло - 19 градуса температура.
към текста >>

Когато има вятър, буря, сме в умствения свят.
Цяла Македония и Беломорието постепенно потъват. Първите култури на Мусала съществуват в библиотеките на невидимия свят. * На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в причинния свят. Когато има вятър, буря, сме в умствения свят. А когато има облаци, мъгла, ние сме в астралния свят. Когато се върнем у дома си, ние сме във физическия свят. Една сестра каза: - Един брат, когато спал край Грънчарското езеро, сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр. И това същество почнало да разправя на брата как живеят там съществата и какво работят.
към текста >>

Такава буря не е просто само течение на вятъра, но е пълна с електричество.
Като отидете на Мусала, изпърво се размишлява малко. Там трябва да се минат един, два деня, за да се приспособи човек. * Нали помните голямата буря, която имахме на Витоша при една екскурзия през януари? Това беше една хубава опитност - човек да си провери силите, какво може да направи. Такава буря не е просто само течение на вятъра, но е пълна с електричество. Долу като бяхме, изглеждаше като че ли цял водопад шуми, горе нещо свири. Казах си: „СЦе има горе работа". И имаше много падане на Витоша, имаше пълзене по ръце и крака. Значи, като отивате при Бога ще се свивате, а когато си отивате от там ще се изпъчите, защото при изкачването бяхме наведени надолу, а при слизането изпъчени назад. При бурята не остана нито един мускул нераздвижен.
към текста >>

Вятърът при бурята казваше: „Трябва да мислите!
Търкаля те бурята, но няма да те блъсне в някой камък, а на меко. Какъв разкошен изгрев имаше! Видяхме го при село Симеоново. Цялото небе на изток беше червено до една голяма височина, която обхва-щаще една трета от небесния свод. Беше величествена картина! Вятърът при бурята казваше: „Трябва да мислите! И трябва да се борите, да падате и ставате, и напред да вървите". Защото, ако не вървиш напред, ще се върнеш назад... Вълната беше топла. Ако тази вълна беше студена, по никой начин не би могъл да се качи човек горе. Никой нямаше там. Даже някои селяни се чудеха: „Какво
към текста >>

52. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела има нещо разумно.
- Днес някои хора искат да обяснят природата механически. - Явленията в природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата природа. Да приведа един пример: Едно дете се навежда на една страна, защото иска да посегне да вземе някой предмет. Значи разумното в него е причина на неговото движение. Също така зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела има нещо разумно. От хората в една месност можеш да познаеш, дали текат реки в тази месност, дали текат от лявата или от дясната страна и в какво направление текат, дали към изток, запад, север или юг. Защото върху характера на хората влияят не само формите и линиите на долините или планините, но и течението на реките, тяхното направление. И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората, които живеят край тях. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а").
към текста >>

53. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря.
Значи светлината в онзи свят е по-силна от светлината в този свят. Нас ни радва онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в онзи свят и изучавате този свят. Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек. Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите. Та като завъртят ключа в Божествения свят, всички работи се уреждат, а като затворят ключа, всички работи отиват от лошо към по-лошо. Тук на Земята милиарди същества са измрели и са оставили навсякъде своите нечистотии.
към текста >>

54. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден.
До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото.
към текста >>

55. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти казваш: "Външните условия са много лоши, вятър има".
За да може дишането да изпълни своята задача, т. е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват - жизнената сила или праната и разумните сили, трябва да спазваме някои условия. Преди всичко, човек трябва да е освободен от всякакви възбуди и смущения. Учителя дава следните разяснения по това (24): "Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: "Външните условия са много лоши, вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай.
към текста >>

Нека си духа вятърът.
за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват - жизнената сила или праната и разумните сили, трябва да спазваме някои условия. Преди всичко, човек трябва да е освободен от всякакви възбуди и смущения. Учителя дава следните разяснения по това (24): "Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: "Външните условия са много лоши, вятър има". Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение.
към текста >>

56. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите.
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите.
към текста >>

Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви!
Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда! Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен! Нека всеки ден бъде като празник за вас! И Той ще ви каже: "Чрез главичките на цветята ви гледам и ви казвам всеки ден, че ви обичам. Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви! Чрез звездните лъчи ви говоря и ви казвам: "Не бойте се, всичко ще се уреди! " Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона".
към текста >>

57. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите!
Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите! Зад всичко е тя! Ние сме само отделни думи на нейното Слово! Научи тия думи и прочети Словото, което носим. И ако можеш да прочетеш тия думи и схванеш вътрешния им смисъл, завинаги ще бъдат обърсани сълзите от очите ти и ще влезеш в света на щастието. И какво ще правиш после?
към текста >>

Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота.
Научи тия думи и прочети Словото, което носим. И ако можеш да прочетеш тия думи и схванеш вътрешния им смисъл, завинаги ще бъдат обърсани сълзите от очите ти и ще влезеш в света на щастието. И какво ще правиш после? Ще отидеш да носиш радостната вест на всички ония, които не са могли да прочетат това Слово! " Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно време в мълчание. Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото".
към текста >>

Вятърът постепенно утихва.
Ще отидеш да носиш радостната вест на всички ония, които не са могли да прочетат това Слово! " Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно време в мълчание. Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега.
към текста >>

58. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите.
Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук! сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

59. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
към текста >>

Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър?
Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят!
към текста >>

Вятърът постепенно се усилва.
Страхотия е там! - Няма нищо! Ние сме приятели с планината! Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта!
към текста >>

Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър.
- Няма нищо! Ние сме приятели с планината! Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух!
към текста >>

Вятърът почва да става вече стихиен!
Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава.
към текста >>

Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори!
При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата.
към текста >>

Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор.
Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии.
към текста >>

Още много неща ни говори вятърът!
Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота!
към текста >>

Обичаш ли вятъра!
Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност.
към текста >>

Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта!
Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост!
към текста >>

По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори!
Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа!
към текста >>

Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас!
Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел Шадай! Но нищо.
към текста >>

Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел Шадай!
Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел Шадай! Но нищо. Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр. Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите.
към текста >>

Въпреки силния вятър, времето е доста топло.
Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея.
към текста >>

Временно поутихна вятърът.
" Четенето свърши, но още стоим в мълчание. Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас. Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка! Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи.
към текста >>

60. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира!
Грамадни канари трябва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота. Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена!
към текста >>

61. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът ни говори за вас.
Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие. Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце.
към текста >>

62. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея.
– Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи.
към текста >>

После ще ги изведа вън да слушат, какви тонове има във вятърът!
– Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод. Ако аз обучавам децата по музика, ще ги заведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той. Ще ги заведа при потока, при кошера за същата цел. После ще ги изведа вън да слушат, какви тонове има във вятърът! На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Какво е вашето мнение за модернистичното направление в музиката? Музиката, която днес наричат модернистична, тя е търсеща музика, но тя не е новата музика, за която аз говоря. Какъв е характерът на новата музика? Новата музика ще внесе съдържание и смисъл на оная музикална форма, която е дадена от класиците.
към текста >>

63. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дърветата се огъваха под напора на силния вятър.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ Буря се изви нощес над цялата местност. Тъмни облаци покриха небето, светкавици прорязваха цялото небе, гръмотевици оглушаваха околността. Дърветата се огъваха под напора на силния вятър. Заплиска силен дъжд. Днес колко е нежно и мило небето! То е чисто синьо и спокойно. Слънчевите лъчи отново с нежна ласка галят земята. Как се чувствува пролетният лъх днес!
към текста >>

64. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината, водата, вятърът ще ви говорят.
Ако не знаете да я четете, не можете да се ползувате. Когато видите една мушичка, да се зарадвате! Тя е една буква от великата азбука. Без нея би липсвало нещо в света! Един ден ще слушате всеки лъч, който влиза в очите ви, да ви говори нещо разумно. Светлината, водата, вятърът ще ви говорят. Цветето, камъчето, изворът ще ви говорят. Около себе си ще чувате най-хубавия говор, който никога сте слушали. Изворът ще ви каже: „Добре дошъл, братко. Вземи си".
към текста >>

65. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това?
Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено. Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашите чисти селения. Ние искаме да внесем лъч от радост във вашите сърца чрез нашите дарове. Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов.
към текста >>

66. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде има неща да те заинтересуват: подухването на вятъра, някоя тревичка, някое камъче и пр.
Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас. Чудесно е направен светът. Навсякъде има неща да те заинтересуват: подухването на вятъра, някоя тревичка, някое камъче и пр. Човек да счита природата за жива и разумна, защото ако я счита за неразумна, се изолира от нея. Тя мисли заради нас, промислила е за всичко, каквото ни трябва. Нашето сърце трябва да бъде доволно и благодарно от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент благодари на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго.
към текста >>

67. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък.
Основната идея в човешкия живот Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят.
към текста >>

68. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

69. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо?
Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата.
към текста >>

70. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

". Вятърът вее, водата си тече.
Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя, какво трябва да стане. Вие, хората, сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте? ". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход? "
към текста >>

71. 061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Духаше топлият летен вятър, наситен с аромати.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПЪРВИЯТ ПОДТИК ''Бяхме с нашия обичан Учител на високия връх. Тревите прозяваха и първите цветенца се подаваха. Духаше топлият летен вятър, наситен с аромати. Ята птици прелитаха високо в небето, а над тях шествието от бели облачета радостно пътуваше за някъде.'' ''Всички се бяхме заслушали в песента на Живота.'' ''Разговорът, който беше затихнал, продължи:'' – Някой казва: "Аз се моля." В молитвата и във всичко друго трябва да работим с Любовта. Тя е първият подтик.
към текста >>

72. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз чувствам вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра.
Ние пеем, молим се и работим в една Божествена Радост, въпреки всичко и имаме дълбоко уважение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам, че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа - Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък.
към текста >>

73. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Силен вятър гонеше мъглите в планината.
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха.
към текста >>

Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри.
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на'' ''чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко'' ''пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме.
към текста >>

Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате.
Тогава една'' ''сестра каза на Учителя:'' - Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества. Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява.
към текста >>

Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили.
- Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества. Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила.
към текста >>

74. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика.
– Има Същества Разумни, които пеят в хор в гората и се движат. Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори.
към текста >>

Беше съвсем спокойно, нямаше вятър.
Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. ''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):'' – Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани.
към текста >>

75. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра.
Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение. Когато духа вятър или вали дъжд, тя каца под някой лист, за да запази крилата си от дъжда или от вятъра. Има връзка, взаимодействие между човека и растенията. Като вляза в един двор, по формата на ябълковите дървета ще съдя какви са жителите на този дом. Ако хората имат някакви недостатъци, ще ги имат и ябълковите дървета. Ако сте чувствителни, можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Някой от вас има добро разположение; минава покрай едно тъжно растение, изведнъж разположението му се изменя.
към текста >>

76. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “
На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза: Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш.
към текста >>

77. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото.
На, вземи ги, давам ти ги.“ 14 крадецът, като хванал електродите, професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек, като мине през изпити, се ползува. Блажен е, който минава през изпита. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава.
към текста >>

78. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи.
Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш. Човек да обича Бога и като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине.
към текста >>

79. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза: Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне.
към текста >>

80. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Че слънцето грее, че вятърът духа и пр.
Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе. Какво искаш повече? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за малките работи. Че слънцето грее, че вятърът духа и пр. Ние не благодарим за това. В един момент съзнанието ти може да бъде будно. И в този именно момент ти трябва да благодариш. Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови. Ти ги отваряш и четеш.
към текста >>

81. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр.
Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема.
към текста >>

82. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато вятърът духа, иска ли разрешение?
Сега с добро ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър беше, Йоан мълчеше. Но когато Петър си отиваше, Исус много говореше с Йоана. Той беше носител на Любовта. Когато водата тече, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение, словото тече. Ако някой иска да го спре, не може. Една сестра каза: „Искам да знам за Мелхиседек.“ Учителя каза: Някой път, когато му дойде времето, ще ви разкажа за Мелхиседек в някоя беседа.
към текста >>

83. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр.
А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа. Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. има нещо разумно. Стана въпрос за нашето отношение към животните. Учителя каза: Нашето отношение към животните не е безотговорно. Един пример: един касапин се мъчи два часа да заколи един вол и едва успява.
към текста >>

84. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа.
към текста >>

Вятърът постепенно утихна.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
към текста >>

85. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

1А вятърът еднакво вее и бедни, и богати.
Да си представим едно такова общество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в него! Да си представим, че във всички тях е любовта. Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество. Любовта не прави разлика между бедни и богати и пр. 1А вятърът еднакво вее и бедни, и богати. Който прави разлика, е в човешкото. Да подчинявате човешкото на Божественото. От човешкото не можем да се освободим. Човешкото е намясто и трябва да се подчини на Божественото. Любовта към всички хора да бъде еднаква, не по количество, но по качество.
към текста >>

86. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Има. Щом хората на известно място станат по-добри, то небето там става по-ясно, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме.
И дървото лесно се справя с твоята скръб. Друг студент запита: „Каква е връзката между човека и времето? Има ли известна зависимост между тях? “ Учителя каза: Има. Щом хората на известно място станат по-добри, то небето там става по-ясно, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората станат по- лоши, то и времето заприличва на тях. Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Също така и хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават аномални течения в природата. Това се обяснява така: Човек, като има разрушителни, отрицателни мисли и постъпки, той изпраща разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в природата и създават неправилности. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост.
към текста >>

87. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му.
Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.
към текста >>

88. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Като те духа вятърът, да слушаш, че ти говори някой, който те обича.
Денят е ясен и слънчев. Всички чувствуваме Божествената хармония, която изпълва света. Мирът в душите ни предразполага към размисъл и ние разбираме, че разумното и доброто проникват цялото битие и ни водят към велика цел. След паневритмията споделихме е Учителя тези мисли. Той каза: Като те духа вятърът, да слушаш, че ти говори някой, който те обича. Растенията и всичко друго е проявление на любовта. Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога. А който не знае, е сляп, не може да чете.
към текста >>

Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното.
Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките.
към текста >>

Вятърът духа по единствената причина - любовта.
Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи. Ако не можеш да видиш Бога в доброто, в което Той се проявява, ти не Го разбираш. Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата.
към текста >>

89. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул.
Той става диамант. Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си. Всеки човек, когото срещнете, трябва да бъде стимул за вас. Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул. Понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, който работи и събужда всички хора, във всички тези хора Бог е скрит. Той се изявява чрез тях. Ако небето събере всичкия дъжд и полива един камък, то той пак камък си остава. Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии.
към текста >>

90. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце.
Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия.
към текста >>

91. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър.
Явил се бил някакъв ясновидец при черквата и споменал, че ако не си отидете ще падне градушка, ледени парчета, големи като снопи, ще съборят къщите, ще избият добитъка и хората. Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "Селото ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има". Ясновидецът беше определил деня и часа на страшното събитие и то наближаваше. Селото в голямо напрежение го очакваше. Какво ще стане, кое от двете пророчества ще се изпълни? Дойде уреченият ден, беше чист, ясен и без грамче вятър. Никакво облаче по небето. Изпълни се нашето предсказание. Тогава вече селяните почнаха да проявяват и симпатии към нас. Постепенно ние свикнахме с полската работа. Даже някои неща правехме по-добре и от селяните.
към текста >>

И затова, с лопата на вятъра, а негово величество вятърът не винаги захождаше насам, та понякога се събираха по няколко хармана за отвяване.
И тъй, имахме 15 дни свободни на разположение, така че решихме да направим екскурзия до Коджа Балкан. Тръгнахме пешком почти боси, а пътят беше не по-малко от 60 или 70 километра. Пътувайки, без да знаем, попаднахме на маларийни области по река Камчия, където се наложи и да нощуваме. След екскурзията всички паднахме болни от малария, а беше време за харман. В цялото село нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото. И затова, с лопата на вятъра, а негово величество вятърът не винаги захождаше насам, та понякога се събираха по няколко хармана за отвяване. Ако ли пък излезеше през нощта, ставахме да отвяваме нощем. А маларията здраво пипаше. Комунарите едни по един отпадаха, стигна се до там, че от високата температура някои започнаха да бълнуват, да пъшкат. Така премина месец юли. През август беше Братския събор в Търново.
към текста >>

92. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме.
Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа. Така на тази поляна излизахме няколко години. Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега.
към текста >>

Разфуча се буен вятър и донесе дъжд, студ, влага.
За съжаление днес този дивен кът от Витоша е подложен на замърсяване от външни хора, които имат пренебрежително отношение към всичко свято. При това положение не само природата страда, но и съдържанието започва някак да чезне. Сестра Олга Славчева, една много симпатична и пъргава като гумена топка сестра, описа с поетичен талант екскурзиите, в които тя е участвала. Тук помествам описанието на една екскурзия състояла се на 4 март 1922 година. "Вечер е. Разфуча се буен вятър и донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече стегнати за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те закачени близо до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци, пътят е вече доста разкалян. Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта.
към текста >>

Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз.
Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва. Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци. А снегът долу в селото се беше разтопил. Пътищата потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носи ли всеки от нас в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце? Може сега по цялата световна долина да има кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето."
към текста >>

93. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още от Чам Кория почваха дъждове, падаха мъгли, задухваше студен вятър, а нагоре често валеше и сняг.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит Чудеса не са ставали само в библейски времена. Ще ви обясня. Като изключим първото отиване на Мусала през 1922 година, през всички останали, щом тръгнем и времето се разваляше. Още от Чам Кория почваха дъждове, падаха мъгли, задухваше студен вятър, а нагоре често валеше и сняг. Явно Учителя ни изпитваше. Някои отпаднаха и не посмяха повече да идват, като казваха: "Ние ще се изкачваме на нашия вътрешен Мусала." Но повечето устояхме и укрепнахме. Най-интересното беше, че никой през тези екскурзии не се простуди и не се разболя. Така Учителя ни приучи да не се боим от времето. Ние почувствахме приток на физически и духовни сили, в нас се зароди една велика любов към природата, независимо с какво лице ще се покаже тя.
към текста >>

94. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода.
към текста >>

95. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха.
„Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър.
към текста >>

В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови.
към текста >>

При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
към текста >>

96. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра.
Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната.
към текста >>

97. АСПЕКТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива хора прекарват вяло своя живот, имат слаби интереси и насоки и приличат на листо, откъснато от дървото и носено от вятъра без цел и посока.
Аз поддържах мнението, че в звездната си карта, Той е имал само тригони между членовете на Слънчевото семейство. Не, твърдо ми отговори Мъдрецът, Христос е имал само квадратури в звездната си карта. Тогава си спомних за случката от Евангелието, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, взел камшик и ги е изгонил навън, което е типична проява на квадратура между Марс и Вулкан. Затова човек, роден с добри или лоши аспекти, е много по-добре изразен, по-динамичен, притежава качества и способности, животът му тече по- активно, поднасяйки случки и събития. Това дава възможност на личността по- бързо да се движи по своя еволюционен път, отколкото онези, които нямат аспекти и при които членовете на слънчевото семейство не заемат активни позиции в звездната им карта (хороскоп). Такива хора прекарват вяло своя живот, имат слаби интереси и насоки и приличат на листо, откъснато от дървото и носено от вятъра без цел и посока.
към текста >>

98. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела.
Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите. "Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те. Бащата изгонил съпругата си и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца - двама сина, които нарекли Jleapx и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на своите деца, как единствени да наследят царството, когато бащата умре, а не децата от първата му жена, които, като първородни, били законни наследници. И си мислела мащехата, че ако Леарх и Меликет не наследят царството на баща си, ще бъдат най-нещастните деца в света.
към текста >>

99. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях.
Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко. Саабей е дал на това съзвездие образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, която символизира връзката между влюбените. Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда: "Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената трева и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на Морският бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Най-красивата от дъщерите, прекрасната Галатея, веднъж гонела пъстроцветна пеперуда и се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен и красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Акид , очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни.
към текста >>

100. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание.
Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд.
към текста >>

От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни.
В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици. При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да се движат. Такова било началото на пораждането на животните. От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1864230632782