Търсене в текстове за 'Вятър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 221 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.
". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване. Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.
към текста >>

Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.
към текста >>

2. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва.
Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
към текста >>

3. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не са ли те плява, която се отвява от вятъра?
Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия Живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
към текста >>

5. Учителя пристига в Казанлък

Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>

6. Учителя посещава Стара Загора

Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>

7. Учителя посещава Чирпан

Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан

Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно.
Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта.В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 17 АВГУСТ, ПЕТЪК
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно.
Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза: — В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах.
Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени. Прахът е потребен за образуванието на водните капки. Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Тихо, без никакъв вятър.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.11 август, понеделник 1914г. 11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло.В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза:- Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво."Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.
Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата.И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава.В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър. Изгревът - Том 11IV.12 август, вторник 1914г.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Изгревът на Слънцето иде из ясно небе, без вятър, и грее свободно.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.13 август, сряда 1914г. 13 август, сряда Великолепна сутрин. В 4 часа навсякъде тихо, ясно. Изгревът на Слънцето иде из ясно небе, без вятър, и грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден.В 4 часа сутринта първата група започна бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителят прочете 133 псалом, като каза:- Забележете този псалом. На 13 число всеки месец четете този псалом, за да можете да смекчите това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, когато датата показва 13.
към текста >>

Времето е тихо, ясно, няма никакъв вятър.
Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал толкова благословение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма какво да се плашим. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъдем едно стадо и един пастир.Събранието се свърши в 7 часа Вечерта. Времето е тихо, ясно, няма никакъв вятър. Изгревът - Том 11IV.13 август, сряда 1914г.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.14 август, четвъртък 1914г. 14 август, четвъртък Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря.
към текста >>

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.14 август, четвъртък 1914г.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.15 август, петък, Св. Богородица 1914г. 15 август, петък, Св. Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква.В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед.В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.16 август, събота 1914г.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>

- Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята.- Да, но той му е платил за това.Илия Стойчев: - И ние ще Му платим-Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде.Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни.След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
Ако кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „любов". Един мой приятел, като отишъл вчера в своята стая, която се осветявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил „Да бъде светлина", завъртял ключа и светнала стаята. С това моят приятел искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „любов".Илия Стойчев казва: - Трябва ли да се покаже този ключ? - Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята? - Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята.- Да, но той му е платил за това.Илия Стойчев: - И ние ще Му платим-Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов".След като изпяхме „ Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде.Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни.След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи вечеря само за тези от Веригата и гостите, които бяха останали. Изгревът - Том 11IV.17 август, неделя 1914г.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър.
Протоколите се записват от Димитър Голев IV.5 август, сряда 1915г. 5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Трябва да се дигне мъглата пред силния вятър, за да се разкрия хубавите гледки на живота.
Получих вашето писмо, промените в живота са една неизбежност. Случват се неща, които могат да изненадат и вещия в работите. Но всичко си върви в реда на ония закони, които Бог е създал. Те постоянно урегулират вътрешния вървеж. Често трява да се утаи водата, за да се види що има по дъното живота. Трябва да се дигне мъглата пред силния вятър, за да се разкрия хубавите гледки на живота. Засега така ще вървят всичките работи, за да се разкрият хубавите гледки на живота. Засега така ще вървят всички работи, докато се оправят. Поздравете Величка. Много хора сега са изгубили не само своите чепици, но много по-важни неща, ръце, крака и много други удове, а някой и своя живот. Трудно е да се разбира вътрешния смисъл на живота.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра.
Когато дойдат времената на изпит, те почват да потъват като Петра в морето. Всякой на своята работа, която Господ му е поверил. Желая всички като тия кремове да сте облечени и така добре като тях да растете в пълнотата на Божествения живот. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока. Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам.
към текста >>

22. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Чува „фу-у-у", извива вятър и пак Учителят минава до нея и изчезва.
И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото. Повтаря се пак същото. Чува „фу-у-у", извива вятър и пак Учителят минава до нея и изчезва. Това се повтаря още веднъж, съвсем същото. Както внезапно се явява Учителят, тъй и изчезва, това се повтаря три пъти. Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла.
към текста >>

23. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра.
4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год. ходим там. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай".
към текста >>

Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър.
А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време. Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки.
към текста >>

Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време.
По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време. Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки. После те се оформиха в простички шест упражнения, които ние ги правим сутрин и то когато правехме Паневритмията. Даваше и други упражнения, които Той импровизираше в момента, Той ги показваше и ние след Него правехме същите упражнения. Тъй че на този Бивак сме прекарвали хубав братски живот с Учителя.
към текста >>

И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра.
Е.А.: Давал е. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год. ходим там. В.К.: Отначало тук не виждам борове на мястото.
към текста >>

Един път се качихме при такъв вятър, че се мъчихме повече от час да запалим огън.
В.К.: Тука една снимка зимно време, сняг. Е.А.: О да, ходили сме и в сняг. В сняг сме ходили, да. В.К.: Зимно време ходехте ли? Е.А.: Ходили сме разбира се. Един път се качихме при такъв вятър, че се мъчихме повече от час да запалим огън. Няколко групи слагахме дрехи и не можахме да запалим огън. И тогава слязохме в селото Драгалевци и влязохме в една кръчма, и там пихме чай. Стоплиха ни вода и там пихме чай. Учителят беше свободен да влезе и в кръчма. Да не се оцапа, защото Той си носеше със себе си чистотата.
към текста >>

24. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

То е: „Вятър ечи, Балкан стене“.
Е, кажа стига вече. Вечното повторение на едно и също нещо, не е знание, то е губене на време. Ние казваме: „Добър е Господ“. „Добър е Господ“. Но ти свири второто нещо, което иде след цвете красно. То е: „Вятър ечи, Балкан стене“. Значи цвете красно е по отношение на сърцето, а вятърът ечи по отношение на ума. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят. Вие още не знаете какво е духовният живот. А Божествения живот още не сте изпитвали.
към текста >>

Значи цвете красно е по отношение на сърцето, а вятърът ечи по отношение на ума.
Вечното повторение на едно и също нещо, не е знание, то е губене на време. Ние казваме: „Добър е Господ“. „Добър е Господ“. Но ти свири второто нещо, което иде след цвете красно. То е: „Вятър ечи, Балкан стене“. Значи цвете красно е по отношение на сърцето, а вятърът ечи по отношение на ума. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят. Вие още не знаете какво е духовният живот. А Божествения живот още не сте изпитвали. Третята стъпка, която трябва да възприемем е: да влезнем в Божествения живот.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

„Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага.
1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци. Пътят е вече доста разкалян. Влага прониква до костите.
към текста >>

Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки.
Тя капка и снежинка. По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки. Но грижа ли ни е? Бавно, бавно, сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух.
към текста >>

А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка.
Но грижа ли ни е? Бавно, бавно, сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух. А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка. Едва долавям някои нежни думи: Елате при нас, елате Забравете всички грижи, елате Пийте небесният нектар, пийте Дишайте, пейте с радост.
към текста >>

Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз.
Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава благодарствена молитва. Учителят каза да се изгаси огнището. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом Богове на планината, вие незнайни чудотворци! В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето". Това е една екскурзия описана от Олга Славчева.
към текста >>

Вятърът бе студен.
IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината. Спомням си, че един ден младите братя предложиха от „Ел Шадай" до отидем до Черни връх. Аз бях там. Времето беше много неблагоприятно. Вятърът бе студен. Учителят тръгна с нас с една неохота. Тръгна нагоре. Групата бе вървяла при крайно лошо време. Бяха стигнали донякъде и после се върнахме, понеже времето не ни позволи. Върнахме се крайно разочаровани и в голямо напрежение.
към текста >>

Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
[1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>

А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка.
Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола.Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи:„Елате при мене, елате -Забравете всички грижи, елате,Пийте небесния нектар, пийте,Дишайте, пейте, радвайте се ! ”Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му? Где са белите му власи? Не, не няма ги!
към текста >>

Студ, вятър, мраз.
Като че ли никога до сега не е имало по подобающе место да се произнесе такава благодарствена молитва.Учителят каза да угасим огнището. Слизаме. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци.Селото. Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал. Ливнала мътна вода по локви и бари. Студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят вечните богове на планината - Симфонията на снега и слънцето. Изгревът - Том 262.1.1.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото.
Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
към текста >>

Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали.
Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка.
към текста >>

Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка.
Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
към текста >>

Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището.
От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите.
към текста >>

Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал.
Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим. Но не! Това ни дава сякаш още по-голяма сила. Напред!
към текста >>

Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим.
Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета. Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”. Но горчиво се излъгаха. С удвоени и учетворени сили, здрави и бодри, слизаме към града, гдето ни зове дълга. Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха на свой ред Благовещение.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден

Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни.Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата.Мъглите се разпръскват.
Огромна поляна; прилича на Свещено Преддверие. Нареждаме се в кръг и по два лакти разстояние един от друг. Всички на колене, всички на молитва. Безмълвие и красота. Всеки от нас е облечен с бяла светлина, която гъстата мъгла му дава. Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни.Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата.Мъглите се разпръскват. Тайнствената молитвена картина е пред очите ни. Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка? Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота.
към текста >>

28. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг?
ли, 1926 год. ли я направиха. В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила. В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
към текста >>

Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана.
В.К.: В кои дни отивахте? Е.А.: На Петровден. Обикновено след Петровден тръгвахме за Рила. В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате?
към текста >>

То е там отгоре вятърът, който духа не знам точно посоката коя е била.
Защото има и клони". И тогава решиха да останем там. А пък там има една канара, имаше навес от дъски. Кой го е правил не зная. Но то беше само от едната страна. То е там отгоре вятърът, който духа не знам точно посоката коя е била. И спряхме там. То и там беше отрупано със сняг, но изринаха го приятелите. Имахме 4-5 братя, повечето бяхме сестри. Мисля, че бяхме 7-8 сестри, братята бяха 5-6 души. Изметоха го, накладоха огън.
към текста >>

29. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра.
3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна.
към текста >>

30. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване.
към текста >>

Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да завали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода.
към текста >>

31. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Духна остър вятър.
Ето го, то цяло се показа из ведрия лазур. Но и то за миг, като че стана синьо, синьо и затрептя отгоре като грамаден сапфир, ограден с огромен светещ ореол. Всички се потупваха по гърба, пипаха ръцете, лицето си, усмихваха се един на друг и тихо си шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи да изразим.След това пък сняг на едри парцали. Мек, пухкав, топъл. Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина. Духна остър вятър. Мекия сняг по нас замръзна и увисна на кичури. Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни. Почнаха да падат и се търкалят из снега. Чува се смях, кикотене. Как сме се смъкнали до водениците и не сме усетили.
към текста >>

32. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето.Възлизаме.
Колко са хубави! Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен. Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето.Възлизаме. Вятърът се усилва. Той се превръща на стихия, на буря, на ураган. Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже!
към текста >>

Вятърът се усилва.
Приличат на черковни полюлеи, блеснали от рубиновия изгрев. Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен. Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето.Възлизаме. Вятърът се усилва. Той се превръща на стихия, на буря, на ураган. Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила.
към текста >>

Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда.
Между нас има старци и деца. Не мож ги различиш по радостния блясък в очите, по бодрия вървеж. Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана? Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества. Горският ураган започва здраво да ни тупа. Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър.
към текста >>

Крачките се правят широки, бавни с помощта на дългата гега.Наистина планината палаво си играеше с нас, като не мислеше скоро да свършва...Брули вятъра, не жали.
Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър. Някъде хвърква шапка, някъде се откъсва кошница с чайни принадлежности и по воля се изтърсва по заледения сняг. Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи. Крачките се правят широки, бавни с помощта на дългата гега.Наистина планината палаво си играеше с нас, като не мислеше скоро да свършва...Брули вятъра, не жали. Някой тича за калпака си, някой се мъчи да стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас. Ние не се боим. Всичко с Него леко се понася. Ето, нещо тихо говори Той с един млад офицер. Последният се отдели и отлетя нанякъде.
към текста >>

Някой тича за калпака си, някой се мъчи да стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас.
Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър. Някъде хвърква шапка, някъде се откъсва кошница с чайни принадлежности и по воля се изтърсва по заледения сняг. Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи. Крачките се правят широки, бавни с помощта на дългата гега.Наистина планината палаво си играеше с нас, като не мислеше скоро да свършва...Брули вятъра, не жали. Някой тича за калпака си, някой се мъчи да стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас. Ние не се боим. Всичко с Него леко се понася. Ето, нещо тихо говори Той с един млад офицер. Последният се отдели и отлетя нанякъде. Ние се сбрахме около Учителя - уверени и радостни, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко.
към текста >>

Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси.
След малко младежът пристигна. Каза, че отсреща под рида е завет. Учителят го пратил да провери. Тръгваме. Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас. След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет. Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси. Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина. С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни.
към текста >>

Вятърът утихна.
Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас. След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет. Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината да ни търси. Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина. С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
към текста >>

33. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур.
Не си ти най-прекрасната планина, но си измежду най-прекрасните! Колко си хубава, хубава, тъй бяла и чиста. Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите радостни сълзи.О, планина! Ти си най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва. Твоето божествено благоухание е най-приятния тамянен дим пред образа на твореца. А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник! Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите върхове да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето. То се пали всяка сутрин от вярна и неотклонна ръка. Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва.
към текста >>

34. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей.
Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките! Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей. Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината.
към текста >>

Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас.
Тука ще се нощува. Над нас небето опна своята звездна плащаница. Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас. Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем.
към текста >>

Умори се вятърът и бурята, но не и ние.
Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела. Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние. Престана дъжда, вятърът се утиши. Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ. Даде се знак за тръгване. - Къде, питаха някои. С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин.
към текста >>

Престана дъжда, вятърът се утиши.
Навличаме връхни дрехи, слагаме гугли. Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние. Престана дъжда, вятърът се утиши. Звездите смрачени за миг, пак се показаха.Някои задрямаха край огнището. Полунощ. Даде се знак за тръгване. - Къде, питаха някои. С Него, щом сме, иска ли питане, Той знае.Нареждаме се по познатия геометричен начин. Предвожда ни огромен ацетиленов фенер.
към текста >>

Ние вече сме я догонили и тя отново ще ни свети по целия път.Задуха силен вятър.
От време на време се чува тихият му, но мощен глас, когато трябваше да вземем нова посока, да разширим триъгълниците, или да направим смяна.Тихи, тихи стъпки всред нощ на планината. Приличаме на древните халдейци, излезли да гадаят по звездите.Ето бялата глава на Резньовете. Вдясно поемаме през мочури, скали и тресавища. Небето почна да се разведрява. Луната не успява да се закрие зад хоризонта. Ние вече сме я догонили и тя отново ще ни свети по целия път.Задуха силен вятър. Стана студено като през зимата. Обилни води шуртят навред и пеят мощна песен. Няма препятствия. Без да избикаляме, водени добре от Учителя, неуморно вървим напред.Но ето ги големите тресавища. По-нагоре - нито стъпка.
към текста >>

35. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре.
По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал! Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре. Това е окултен закон. На младите съм дал методи, с които да работите. Вие трябва да учите и да прилагате. Така и на мен ще ми бъде по-леко. Толкова правила съм ви дал.
към текста >>

36. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре.
По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал! Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре. Това е окултен закон. На младите съм дал методи, с които да работите. Вие трябва да учите и да прилагате. Така и на мен ще ми бъде по-леко. Толкова правила съм ви дал.
към текста >>

37. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо.
На огромната прекрасна Чаталка. От нея се вижда цялата низина - далечна, тайнствена и чудна.Колко е хубаво! Струва ми се, че това е една от най-красивите планини на света и Чаталка една от редките хубавици. Привет на тебе, скъпа Витоша, на тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет! Привет! Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
към текста >>

Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи.
Привет на тебе, скъпа Витоша, на тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет! Привет! Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът.
към текста >>

Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле.
към текста >>

Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът.
Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение!
към текста >>

Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”.
Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека.
към текста >>

Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето.
Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък.
към текста >>

38. Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.

Беше доста студено, имаше и вятър.
В един часа всички братя и сестри с Учителя потеглихме за Черни връх. На Бивака останаха дежурни сестри и братя. Всички вървяха първо в ред на триъгълници, след това в ред един след друг, когато се стигна самият Черни връх. Всички се изкачиха по него в една редица един до друг с разстояние помежду. Като че върхът биде атакуван и превзет по цялата хоризонтална линия. Беше доста студено, имаше и вятър. В пет часа стигнахме на самия връх. Височина 2520 м 5ч. и 40 мин. Изгря слънцето във великолепна картина. По нареждане на Учителя всеки застана на един камък.
към текста >>

39. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Вятърът идеше от изток.
И забележете, че когато ние се молихме, някои не можаха да държат ръцете си нагоре. Брат Стойчев: Тогава ние бяхме на височината, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора, значи може да ни се даде нещо и на нас. И друго, при височината над 7000 м ние сме били и в града Агарта, значи и от там може нещо да получим. Е, да, били сте. Тази беседа, дето ви държах там горе, тя иде от там. Вятърът идеше от изток. Конете, дето бяха там, на Черни връх, те бяха в наша полза. Конят съдържа магнетически сили.(На Черни връх бяха дошли неколцина мъже с много хубави коне, които спокойно пасяха тревата.) Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете на Мусала? Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия. Колко дена мислите да стоите?
към текста >>

40. Писмо от Учителя до Георги Куртев, София

Временните противоречия на живота са като малките прашинки, подигнати от вятъра.
2. IV. 1924. София Любезни Георги, Да бъде с вас мира Христов. В живота само Божията любов може да изглади всички недоразумения в живота на душа та. Временните противоречия на живота са като малките прашинки, подигнати от вятъра. Те ще се използват от Духа на Божията Мъдрост. Вяра непреодолима в същността на Божието ръководство. Потърсете ме в ден скърбен. Аз ще ви помогна и ще ме прославите. Ний ще сторим всичко, което е угодно Богу.
към текста >>

41. Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли

Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали дъжд.
Това ще им пишете. Пък, когато дойде времето, каквото и да е, ние ще идем. Ще кажем - ще го направим. Буря, каквото и да е - ще бъде. От човешко гледище, ако кажем, че ще идем на екскурзия, в силите на природата ще се яви една реакция. Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали дъжд. И друго: нашият календар не съвпада с техния. Та, може би, когато ние тръгнем на път, тогава те да чистят. Но вие ще представите събора в неговата най-скромна форма, няма да ги подмамвате, да кажете 100% ще има печалба. Ще им кажете: може да е 1%, най-много до 5% ще имаме резултати. Това са хората, които с малко се задоволяват и те са работните хора.
към текста >>

42. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа.
към текста >>

Вятърът постепенно утихна.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
към текста >>

43. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. .... На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа.
към текста >>

Вятърът постепенно утихна.
.... На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
към текста >>

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа.
към текста >>

Вятърът постепенно утихна.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
към текста >>

44. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа.
към текста >>

Вятърът постепенно утихна.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг.
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>

Яви се буен вятър.
За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
към текста >>

Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>

Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха.
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега!
към текста >>

Образуват вятър и ги разгонват.
Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други за вас.
към текста >>

Чрез вятъра те се отстраняват.
Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва.
към текста >>

Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много.
После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо.
към текста >>

46. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>

Яви се буен вятър.
За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
към текста >>

Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>

Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха.
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега!
към текста >>

47. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>

Яви се буен вятър.
За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
към текста >>

Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>

Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха.
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега!
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
към текста >>

Яви се буен вятър.
За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
към текста >>

Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>

Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха.
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”Молитва! Как чудно се носи тя сега!
към текста >>

49. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър, буря и т.
В третите 3 месеца - 3-та серия. В четвъртите 3 месеца - 4-та серия.Което намерите, което ви обърне внимание, от всяка беседа най-важното, ще написвате в една тетрадка, тъй чистичко, хубаво, красиво. Всеки ден ще се чете. Начало новолунието сега - от сряда, 10 того. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето: сутрин, обед, вечер - всеки ден когато сте чели. Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър, буря и т. н., с една-две думи. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума - някой проект или мисъл - ще отбележите в тетрадката с извадките от беседите.Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа. Това само Бог може да стори.
към текста >>

Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия.
Ще имате моето съдействие да се не смущавате. На много места колата ще се затегне, не се смущавайте. На Мойсей колата не се ли затегна докато извади евреите от Египет. Непременно затягание ще има. С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни. Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
към текста >>

50. ( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
към текста >>

51. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>

А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас?
към текста >>

52. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>

А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас?
към текста >>

53. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

54. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

55. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

56. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация.
към текста >>

57. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

После задуха студен вятър.
Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша] От вчера, па и завчера, вече се говореше, че на този ден ще посетим Витоша. В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове. После задуха студен вятър. Витоша се не види от гъсти черни облаци и мъгли. Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина. Обличаме се здравата, разбира се, с нея шега не бива, па и ноемврий е.Сборен пункт чак в Драгалевци. Дочакваме се тук. Мъжете носят по мустаците си ледени висулки, жените - със заскрежени коси и шалчета.
към текста >>

Остави ни, Вятърко наш!
Върнете се, ще ви изметем.- Ех, ветре, що думаш, отвръщам му - ще ни пометеш, а! Не виждаш ли как хубаво сме облечени, обути, не виждаш ли и тая воля у гърди ни. Не ти се боим, ветре. Знай, че с тебе не щем да се бием. Искаме да отидем само до нашата чешмичка и нищо друго. Остави ни, Вятърко наш! Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо на нежния ни призив. Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни.
към текста >>

Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”.
Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо на нежния ни призив. Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад.
към текста >>

Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака.
Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано. Имало такъв вой и фучене, че всинца, що се опитали да минат по билото се разтъркаляли... Ей ги, идат си, цели разчорлени, с развени кожуси и размотани шалове.Хооп, хоп! - вика някой.
към текста >>

Излезе:,Двама се бият, трети печели.” Там два вятъра се блъскаха, а тук тихо и спокойно.Ето го, милият ни Учител!
Хайде по тях. Чудо! Изведнъж ни лъхна топло течение. -Чудо! Но Учителят сам избра това място и ни поведе. Кой им е крив на ония та бързат да ни изпреварят. Сега ние изкачваме нагоре и никаква стихия - тя остана отстрани. Излезе:,Двама се бият, трети печели.” Там два вятъра се блъскаха, а тук тихо и спокойно.Ето го, милият ни Учител! Как тихо си стои до едно поточе, що тъмно в снега протича, как хубаво го гледа и му се радва. После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма! А по пътя шеги, смях, закачки. Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време на време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря). Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от смях.Минаваме през брод на разляна горска речица.
към текста >>

После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма!
Но Учителят сам избра това място и ни поведе. Кой им е крив на ония та бързат да ни изпреварят. Сега ние изкачваме нагоре и никаква стихия - тя остана отстрани. Излезе:,Двама се бият, трети печели.” Там два вятъра се блъскаха, а тук тихо и спокойно.Ето го, милият ни Учител! Как тихо си стои до едно поточе, що тъмно в снега протича, как хубаво го гледа и му се радва. После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма! А по пътя шеги, смях, закачки. Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време на време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря). Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от смях.Минаваме през брод на разляна горска речица. Течейки през снега тя изглежда черна. На дъното му се виждат бели камъчета и листчета.
към текста >>

Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега.
Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше. Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар. Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи. За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле.
към текста >>

Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят.
Между заснежените габъри се руменее стройна алена къпина, глог и презрял плод на шипка. Само туй бяха оскъдните усмивки на зимата и - нищо друго. Заканителен мраз ни сочи пътя към града и се муси към нас.Из лъкатушенията се стоплихме. Стана дори приятно. Като че ли сме в друго царство, докато пък малко по-нагоре се развиваше такава хала. Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят. Селото се провижда. Дим, размотан от вятъра, се носи над него. Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата.
към текста >>

Дим, размотан от вятъра, се носи над него.
Заканителен мраз ни сочи пътя към града и се муси към нас.Из лъкатушенията се стоплихме. Стана дори приятно. Като че ли сме в друго царство, докато пък малко по-нагоре се развиваше такава хала. Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят. Селото се провижда. Дим, размотан от вятъра, се носи над него. Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците. Те си знаеха, че ще има нещичко за тях. Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие.
към текста >>

58. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. Спомен на Боян Боев РЪКОВОДЕН ОТ ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА През есента на 1924 г. се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството на Учителя. Целта на групата беше по-дълбоко проучване на беседите и лекциите на Учителя.
към текста >>

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
към текста >>

59. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
към текста >>

60. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари

Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София. Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра?
Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище. Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра? О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане.
към текста >>

Целият ден слънцето ни е галило, слънцето и вятъра.Селото.
Последен поглед към Софийската долина от „Зеленка”. Слънцето вече потъва зад Люлин.На връх планината две високи дървета, отрупани със сняг. Последните слънчеви лъчи са ги запалили в розов блясък. Приличат на жертвени факли.Всички сме весели. Лицата ни сгреят сгорещени и пламнали. Целият ден слънцето ни е галило, слънцето и вятъра.Селото. Приготвените парчета хляб потъват в отворената паст на нашите рунтави приятели. Как хубаво ни гледат и радостно махат с опашките си. Не спираме вече никъде, а направо прекосяваме селото и се спускаме по шосето. На групи, на групи водим оживени разговори, или пеем стройна песен. В града - гъмжило свят.
към текста >>

62. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват.
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи. Дори не смея да гледам в лицето Му. Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме. Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек.
към текста >>

63. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко.
[Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша. Далече в долината блещи диамантена лента на течаща река. Градът се губи в бяла непроницаемост, под която, като че ли си почива. Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота.
към текста >>

64. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Задуха вятър.
Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и на каква цена? - Отвори се Сезам! Много пъти запъхтени сме почивали тук, но Сезам мълчи и не открехва своите отвеки заключени двери.- Отвори се, Сезам! Тя днес се отвори, но кой й повели? Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват дъжд. Задуха вятър. Капките се обръщат в град. След миг- слънцето пак изгря и подобно дим изчезнаха плачливите облаци.Връщаме се. На огнището заварваме достатъчно вряла вода за чай. Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме.
към текста >>

65. Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'

Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>

66. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа.
„Опълченска" 66 и преспиваше там.Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>

През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка.
Да бе почакало да се качим поне, че да прави каквото иска, пък то още от вратата ни почна.Напразно и към изток взираме поглед да се появи златна черта и раздели денят от нощта; напразно към върха поглеждаме да съзрем поне върху него розови следи, макар и от далечен, и скрит зад облаци изгрев. Невесели крачим напред, настръхнали от студ. Учителят е с нас. За връщане нито мислим, защото сме сигурни, че ще има денят красиви пробляски, че планината ще ни приюти с приветлив поглед.Ще - не ще, започва да се развиделява. Мъглите стават по-прозрачни, небето от черно става оловно, изток ръждиво е оцветен, а и планината, въпреки непроницаемата си мантия вече очертава стройния си стан. За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка. Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене.
към текста >>

И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър.
Мъглите стават по-прозрачни, небето от черно става оловно, изток ръждиво е оцветен, а и планината, въпреки непроницаемата си мантия вече очертава стройния си стан. За миг вятър отмахва мъглите и върхът отделя с нова снежна качулка. Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно!
към текста >>

Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали.
Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене. Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега?
към текста >>

Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва.
Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де! Чуваме как и той й отговаря: - Не бойте се, няма да ви затрупам, аз само ви галя, милички. Ето аз съм мекичък и пухкав; проврете главиците си бодро и смело, и не бойте се от мен. Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва. От листи и кпоне почва да се свлича навалелия сняг. Реката лудо бучи; бие се, пени се, шуми и стремглаво се спуска по коритото. Мъглите започват да се гонят от небето. Слизат върху земята, обгръщат я и почват да танцуват върху нея. После тичат към града и го покриват с дебела черга.Неусетно се изкачваме „у дома”, на Ел Шедар.
към текста >>

Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък.
Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си. Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват. Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината. Вятърът подема буйната песен на тия „гръмогласни солисти” и я предава нататък. Обаче никой не можеше да надмине величието на природата, да я надвика, да я надпее. Дори нейното мълчание бива много по-красноречива песен. Дори и общата песен, ръководена от диригент се издигна мощна, а след туй спотаи, обхваната от мишците на величествения и необхватен планински простор.- Гимнастика! , изкомандва Учителят. Свити до огнището станахме да се наредим.
към текста >>

По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни.
Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение. И чудо! Тъй се затоплихме, тъй окрилени се чувствуваме, че липсата на слънце сега почти не се почувствува. На всичко отгоре и слънцето няколко пъти провря глава през облаците и ласкаво се усмихна, като че искаше да каже: - Опитайте сами, все аз ли да ви топля? По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват.
към текста >>

Няма вятър, нито дъжд.
Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя.Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин! Стягаме се за път. Раницата почти празна е вече на гърба и гегата в ръката. Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме.
към текста >>

68. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

И като се назначи у нас една екскурзия отменение вече не може да има: дъжд, вятър, нищо не трябва да пречи - слабите ще се раздрусат.
Ние не говорим за техните телеса, те не ни интересуват.В тайно работите ще вървят по-добре, отколкото открито и шумно да се работи. Вие се боите, че някои страдат - без смущение на духа ви - това е волята Божия.В материалния живот, как се поддържа горението - натрупате дърва повече. И в умствения свят имате много мисли, но една трябва да бъде съществената, а другите нека стоят в резерв. С тая, едната мисъл само ще изпълните волята Божия. Учен човек е този, който изпълнява волята Божия. И като се назначи у нас една екскурзия отменение вече не може да има: дъжд, вятър, нищо не трябва да пречи - слабите ще се раздрусат. И селяните около ни се чудят, че никой не се е разболял, чудят се на тая ни смелост. Досега от екскурзии не сме имали нито болен. Природата към слабите, страхливите е взискателна, а към смелите е нежна, мила и им дава съдействието си за добър резултат. Та и вие сега каквото решите, изпълнете го. Бог прати Мойсей при фараона, но ожесточи сърцето му.
към текста >>

69. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Дойде вятър и го пречупи.
11 часа сутринтаВ стаята на Учителя събрани всички ръководители. Тайна молитваЕдно важно правило: При едно ваше желание да придобиете, трябва да бъдете естествени, всяко едно желание трябва да го нагласите според Божествения камертон, нито да го опвате повече, нито да го отслабвате - трябва да има нагласявание. А защо заспивате? - Защото няма хармония, съгласие. Дойде един ваш нов брат, иска да говори, окастри развитието на мисълта; дойде друг -същия резултат и ето окастрите дръвчето, дадете му висока корона и трябва да чакате 10-15 години докато даде плод. Дойде вятър и го пречупи. Трябва да повикате майстор за да го пореже. Но ще кажете вие - да не говори тоя брат. Че защо да не говори? Нека говори. Закона е: Онова, което Бог е съградил, никой не може да развали.
към текста >>

70. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Задуха студен вятър: отначало слабо, после почна да брули.
Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта. По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист. Само на изток няколко малки облачета като немирни деца чакат изгрева да му устроят някоя шега.Студено е. Пътниците вървят с калпаци и замотани шалчета на вратовете си. Задуха студен вятър: отначало слабо, после почна да брули. Силата му порасна до толкова, че почти почна да ни тласка да се върнем. Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни.
към текста >>

Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума.
Силата му порасна до толкова, че почти почна да ни тласка да се върнем. Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл. Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем.
към текста >>

А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска.
С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди. Заврели се под трънката и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна. Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце. Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде.
към текста >>

В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен.
Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга. Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката.
към текста >>

Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра.
Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга. Правихме разни движения с ръце и нозе - то бяха някакви тайнствени кръговъртения, съпроводени с дивия вой на вятъра. Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него.
към текста >>

Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра.
Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него. Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра. Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода...Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми. Но и слънцето не рачеше да се покаже, което облекчаваше изпитанието ми, защото Учителя беше казал: „Ще четат, когато слънцето грее”.Но чудо, ето го изгря.
към текста >>

71. Построяване на Салона на Изгрева

При слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг.
Ето, първият повод беше това, Пентаграма. Но тогава се опита да го даде, а после остана последен. От 1922 год. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала, В 1922 год. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време. При слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня.
към текста >>

Някога отивахме при дъжд, при вятър, при буря.
Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше. Някога отивахме при дъжд, при вятър, при буря. Качвали сме се и при сняг. Изпълни се определената програма. По този начин Учителят успя да ни освободи от страха, от лошото време. Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне.
към текста >>

Следващите години започнаха да строят голяма хижа, но я строиха повече години и си спомням, че при вятър сме се крили на завет до издигнатите стени на хижата, но беше недовършена.
Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне. По това време на върха нямаше нищо построено. Мисля, че в 1924 год. беше построена една дървена хижа при първото езеро под Мусала. Следващите години започнаха да строят голяма хижа, но я строиха повече години и си спомням, че при вятър сме се крили на завет до издигнатите стени на хижата, но беше недовършена. Ние тогава не чакахме да се довърши хижата, защото започнахме да ходим на езерата. Тогава ние бяхме млади, но имаше и възрастни сестри и братя, които идваха с нас при същите условия. Едничката услуга, която им правехме беше, да ги оставим да полегнат по-близо до огъня, който се поддържаше цяла нощ от по-младите братя. И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и простуда. Е.А. - Елена Андреева
към текста >>

72. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър.
Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София. Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
към текста >>

Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън.
Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни!
към текста >>

Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой.
Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене.
към текста >>

Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество.
Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала. Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана. Приятна топлинка се разлива навред.
към текста >>

Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана.
За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала. Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана. Приятна топлинка се разлива навред. Побързахме да се измием и турим в ред безпорядъка на облеклото си от нашето мъченичество. Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.Героите почнаха да се връщат. Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни. Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария.
към текста >>

73. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Четвърти ден - 22 август

Слаб източен вятър.
За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 5. Четвърти съборен ден 22 август, 1927 година, понеделник 3 часа и половина на поляната Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш.
към текста >>

74. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Пети ден - 23 август

Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление.1.
Участват повече от 1000 души. Учителят открива събора с беседата - „Пътят на ученика” - разкрива същността на новия път на окултното ученичество. За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 6. Пети съборен ден 23 август 1927 година, вторник „Изгрев" Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление.1. Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/ 2. „Благославяй душе моя Господа." 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения.
към текста >>

75. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

Времето - югоизточен вятър.
Участват повече от 1000 души. Учителят открива събора с беседата - „Пътят на ученика” - разкрива същността на новия път на окултното ученичество. За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 8. Седми съборен ден 25 август 1927 година, четвъртък - „Изгрев" Времето - югоизточен вятър. В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната. В 4 часа дойде Учителят.Размишление. 1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/ 2. Добрата молитва. 3. „В начало бе Словото".
към текста >>

76. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Когато вятърът духа, иска ли разрешение?
Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил. Сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато присъствуваше Петър, Йоан мълчеше, но когато Петър си отиваше, Исус дълго говореше с Йоана. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение. Защото Словото тече. Ако вие искате да го спрете, не можете. Винаги иде нова вода отвътре, от извора. Една сестра каза:
към текста >>

77. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Задуха мразовит вятър.
Ето ни по „Спаси душа”. Различно я наричаме вече стръмната пътека. Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме на „Зеленка”. Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”.
към текста >>

78. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка!
Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите. Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него?
към текста >>

79. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра на вълни.
Стъпките ни потъват по гъста сочна трева. Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар, теменуга, незабравка, сладниче. И това не са търсени цветя що погледът едвам открива. Не! Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви. Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва. Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра на вълни. Сега пък слънцето прижуря. Где изчезнаха облаците, где се скриха, но - нито следа от тях. Ниже се на дълга върволица нашият туристически стан. Настигаме, отминаваме се с озарени от доволство лица. Вървим по Рилския водопровод през Симеоново.
към текста >>

80. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>

81. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден.
До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото.
към текста >>

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
към текста >>

82. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор.... При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем.....
към текста >>

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
към текста >>

83. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
към текста >>

84. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
към текста >>

85. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Вятърът престава.
Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
към текста >>

86. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки.
Прекарахме нощта край огъня. Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама. Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа. Царят бил в хижата. Така, че Учителят с част от групата пренощува в хижата. През това време имаше дъжд, сняг, студ и вятър, а аз бях обута с гуменки. Тръгнахме за Мусала. Учителят беше в средата на групата, като наближихме върха, се разделихме на малки групички, които отиваха на върха, правеха си молитва и слизаха веднага. През 1928 г. съборът беше забранен. Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията, на гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
към текста >>

Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация.
При едно от тези посещения, последни посещения през 1943 година. Учителят му казал: „Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък.
към текста >>

Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен.
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече.
към текста >>

87. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Облак засеня светлото слънце, вятър раздухва димящите главни, размята пепел.Учителят говори.
- шъпне тя.- Нека всички добри мисли на тези братя и сестри дойдат върху тебе, казва Той и поема от баницата.„Амин! ” проехтява единодушно от всички.Колко изненада и радост у всички! Хвалят баничарката, поздравяват я. Огънят гори, гори. Запяваме песни. Облак засеня светлото слънце, вятър раздухва димящите главни, размята пепел.Учителят говори. Събираме се всички около Него. Говори за Божията Любов - единственият вечен закон, от който няма по-велик, който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост на простите.Слънцето не се оставя съвсем на облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се на Божиите блага, те са за вас. За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и почивка. Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в благодарствена молитва. Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава живот.”Тръгване.
към текста >>

88. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>

Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа.
към текста >>

Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание.
Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание.
към текста >>

Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор.
То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място.
към текста >>

89. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>

Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа.
към текста >>

Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание.
Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание.
към текста >>

Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор.
То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място.
към текста >>

90. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>

Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа.
към текста >>

Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание.
Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание.
към текста >>

Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор.
То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място.
към текста >>

91. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>

Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа.
към текста >>

Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание.
Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание.
към текста >>

Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор.
То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място.
към текста >>

92. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра.
Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги. Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата.
към текста >>

Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
Защо скърбя?...Божието око. Ледовете сега още повече са разкъсани. Водата из тях е синя, като самото небе. Първото езеро, освободено от лед, леко се бразди от вятъра. Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат.Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа.
към текста >>

Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание.
Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание.
към текста >>

Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор.
То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме. Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място.
към текста >>

93. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни.
(Бележка: Явно група ученици, сред които е и Олга Славчева, са се качили няколко дена преди Учителя и основната група на езерата? От описанието на Славчева това малко трудно се разбира. Но на 11 и 14 август, Учителя е имал лекции/беседи в София.) 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Новите хоризонти раждат ново въодушевление и будят близките и скъпи спомени за Мусалла. Спомени силни, особено за ужасния студ, вятър и мраз, от който сякаш замръзваше диханието ни. Как се върнахме от там с попукани до кръв устни и лица, как ужасният студ олющи лицата ни, като да сме били пърлени от огън. Но кой ти гледа това. И сега бихме отишли там, но нашите водачи ни зовят към нови хоризонти, нови прелести на Рила - прекрасният Еди Гьол [еди гьол (тур.) - седем езера]. Сега вече ни зове сърцето на Рила - ония чудни 7 езера, за които само сме чували, без да сме ги даже сънували.Сега автомобилите ни минават през Княжево, Владая; спущаме се по дефилето на Люлин и Витоша покрай хубавите и спретнати селца Църква, Студена, Крапец, Друган и др., чиято големина и уредена околност говори, че е под бдителното око на една сериозна и веща селска управа. Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки.Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие.
към текста >>

Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха.
„Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър.
към текста >>

В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови.
към текста >>

При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
към текста >>

94. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>

Дишаме благодатен въздух, милвани от остър планински вятър, що всеки миг може да докара мъгли и облаци.Небосвода се чумери.
Тя ми донася моливчето.Горе са нашите с Учителя. Радвам се, че съм сама, че тука няма кораби и лодки. Глупави размишления.Присъединявам се към групата. Пак се изкачваме нагоре. Любуваме се над чудните Рилски кандила. Дишаме благодатен въздух, милвани от остър планински вятър, що всеки миг може да докара мъгли и облаци.Небосвода се чумери. Но, ще видим и Сърцето. Ето го! Тъмно синьо мастилено. Из него късове лед-сякаш плаващи лебеди. Отвред е обковано от снежни преспи.
към текста >>

Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата.
” Всички сърдечно ми честитяват великия „подарък”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво. Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем. Устните ни са само кръв. Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река. Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те.
към текста >>

Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди.
Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам. Пред мен далече пространни гори, оголени върхове, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан. Орел се вие из облаците, прави зловещи кръгове над земята. Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди. Треперят цветицата. Голички те зъзнат и не знаят где да се скрият. Глинени лиски, като равно издялани плочи са разхвърляни около Сърцето и Бъбрека.Вали. Слизам по водопада между Сърцето и Бъбрека. Колко е страшно!
към текста >>

95. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>

Дишаме благодатен въздух, милвани от остър планински вятър, що всеки миг може да докара мъгли и облаци.Небосвода се чумери.
Тя ми донася моливчето.Горе са нашите с Учителя. Радвам се, че съм сама, че тука няма кораби и лодки. Глупави размишления.Присъединявам се към групата. Пак се изкачваме нагоре. Любуваме се над чудните Рилски кандила. Дишаме благодатен въздух, милвани от остър планински вятър, що всеки миг може да докара мъгли и облаци.Небосвода се чумери. Но, ще видим и Сърцето. Ето го! Тъмно синьо мастилено. Из него късове лед-сякаш плаващи лебеди. Отвред е обковано от снежни преспи.
към текста >>

Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата.
” Всички сърдечно ми честитяват великия „подарък”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво. Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем. Устните ни са само кръв. Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река. Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те.
към текста >>

Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди.
Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам. Пред мен далече пространни гори, оголени върхове, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан. Орел се вие из облаците, прави зловещи кръгове над земята. Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди. Треперят цветицата. Голички те зъзнат и не знаят где да се скрият. Глинени лиски, като равно издялани плочи са разхвърляни около Сърцето и Бъбрека.Вали. Слизам по водопада между Сърцето и Бъбрека. Колко е страшно!
към текста >>

96. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

Задуха студен вятър.
Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице! Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури. Задуха студен вятър. Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво. 21 август [1929 г.] Изгревът - Том 26, Глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
към текста >>

97. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Сега върху нея, вместо цветя, вятърът е довеял пъстра дървесна шума.Как леко се диша!
То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време. Тревата е подмладяла и сочна. Сега върху нея, вместо цветя, вятърът е довеял пъстра дървесна шума.Как леко се диша! Колко хубава е природата. А тя ми е най-близкия приятел. Няма жива душа нито пред, нито след мене. Щастие пълни гърдите ми. Не съм ли на Сириус и бродя из неговите лазурни ущелия.
към текста >>

98. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша! ”Напущам София с раница и тояга, и хляб в джобовете за кучета. Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи. Къде се денаха облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки. Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове. Духай ветре, духай!
към текста >>

Вятърът продължава да духа, но кой го пита?
Дано се прихванат. Намерих и цъфнали теменужки. О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават на табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си. Малки бяло-сиви птички прекосяват шумака, издават къси напеви. Катеря се по скалите като по стълба. Вятърът продължава да духа, но кой го пита? -Но, ветре, викам му аз, не ме ли познаваш? Не знаеш ли, че аз от теб се не боя, пък и стари приятели сме с теб. Или искаш по-бърже към върха да ме изведеш! О, дано да е така. Душата ми отдавна е там, но нозете ми бавно се изкачват нагоре.
към текста >>

Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци.
Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето. Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът на живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора,
към текста >>

Вятърът брули, а ние слушаме, слушаме.
на извор за вода да идеш, кога ергени тамо ходят, на ергени джувап да даваш.”Весел смях от множество гърди съпровождаше песента му. Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу], като по този начин и тях, и себе си ще дисциплинира от закачливи ергени, що си нямат друга работа.Като че ли сам Орфей сега свиреше на медната си свирка.Слънцето напича. Вятърът брули, а ние слушаме, слушаме. После запяваме всички, като повтаряме много от забравените песни. Огньовете горят с весело пращене. Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас.
към текста >>

99. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Вятър го донесе, вятър го отнесе.
Но, тук не е така опасно. Тук дъждът се само пошегува, даже не можа огнището да изгаси. Даже не можа да ни разтрепери, зъбите ни да разтрака. Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо.
към текста >>

100. Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли

Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. *
към текста >>

НАГОРЕ

0.50011801719666