Търсене в текстове за 'Вятър'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна?
Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата?
към текста >>

И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата? А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво?
към текста >>

2. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Духаше вятър и отидохме на завет.
Очаквахме изгрева. От края на пространството и на света се показа първият лъч. Пяхме песни от Учителя. След това Учителят каза няколко Слова. Изчакахме дискът на слънцето да излезе една педя над хоризонта. Духаше вятър и отидохме на завет. Пихме топъл чай, който носехме в термосите си. Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат.
към текста >>

3. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Събират се отначало много хора, но после тя става непостоянна, изменчива като вятъра и хората я напускат.
Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие. Беше невъзможно. Затова този случай остана паметен за нас. Имаше най-различни случаи с нея от този род - те никога не се повтаряха, а бяха различни всеки път. Тя отиде веднъж в Италия и основа там кръжок, за да се изучава Словото на Учителя. Събират се отначало много хора, но после тя става непостоянна, изменчива като вятъра и хората я напускат. Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание. Тогава тя се омъжва за един италианец на име Джино, после взема пари оттук-оттам и си развява байрака по Италия и по Европа. Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат.
към текста >>

4. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни.
към текста >>

5. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден.
Зад салона на "Изгрева" бе долепена една кръчма. Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14. Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен.
към текста >>

6. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър.
Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки. Те не ни плащаха, а ни даваха грошове за хляб и за чорбата, която правехме от картофи и лук.
към текста >>

7. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра.
Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух. Но българите проиграха този исторически случай. Силите на разрушението действуваха чрез управниците на този народ. Те му бяха най- големи врагове.
към текста >>

8. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна.
Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда.
към текста >>

За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда.
След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците.
към текста >>

Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет.
По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда.
към текста >>

А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево.
А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода.
към текста >>

Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра.
Другите говореха, че тази землянка представлява нещо като катакомба на първите християни. Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя! Учителят не позволи такова извращение и опорочаване на нещата. Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"?
към текста >>

9. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало.
Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго.
към текста >>

10. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни.
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
към текста >>

11. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва.
в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
към текста >>

12. Разговор Седмий. Заключение

Не са ли те плява, която се отвява от вятърът?
Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
към текста >>

13. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

А името Борис означава „северен вятър".
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП. 1904 г. и накрая Стефан на 25.УИ.1911 г., когото наричахме Тената. Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан.
към текста >>

14. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Трябваше да се пазя, да не се навеждам с нея през прозореца на влака, за да не я духне вятъра или някой да не ми бутнеше шапката на шега.
Колкото исках, толкова пари можех да получавам там където отивах от баща си. А аз тези банкноти ги сложих в хастара на шапката си. Ходехме тогава с шапки „Бурсолино". Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода. Парите сложих в шапката за по-сигурно. Трябваше да се пазя, да не се навеждам с нея през прозореца на влака, за да не я духне вятъра или някой да не ми бутнеше шапката на шега. Защото с тази шапка щяха да изхвърчат и парите ми за цялото следване. Затова тази шапка я държах поставена най-небрежно на поставката за шапки. Като тръгна влака с мъка изживях всичко, че се разделям от тук. Аз имах близки хора, имах срещи с близки и родни по дух хора. А най-вече съм срещнал Учителя тук.
към текста >>

15. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър.
И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите. Покани ни да отидем да работим в неговото стопанство. И ние приехме условията. Туй за което трябваше да работим в мината в Перник, че да спечелим пари, че да купуваме стопанство, то тук сега при нас идваше на готово пред краката ни - инвентар, жилище, имот. Идеята ни се задвижи и ние потеглихме с попътен вятър.
към текста >>

16. 28. ХАРМАНЪТ

Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра.
После впрягахме и конете. Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп. В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана.
към текста >>

Добре, ами ако няма вятър?
Така че с два впряга вършеехме едновременно. Работата потръгна, а бяха горещи летни дни, слънцето пече, а ние щастливи се движим около гумното и се радваме на простия селски живот. Накрая обръщахме първият харман и струпвахме плявата с житото на един голям куп. В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата.
към текста >>

Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето.
В цялото село нямаше веялки. Овършаното жито трябва да се отвява като се хвърляше с лопати срещу вятъра. Добре, ами ако няма вятър? Овършаното се натрупваше в страни от гумното, а по средата се насажда нов харман. И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото.
към текста >>

Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото.
Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
към текста >>

17. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>

18. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Бягаше като вятър.
Веднъж на Витоша ни демонстрира нещо. Ние бяхме млади. И решихме да направим едно състезание да се надбягваме на поляната. Наредихме се на една редица братя и сестри и гледаме Учителят дойде и се включи? „И аз ще бягам." А Учителят надбяга всички. Бягаше като вятър. Докато видим ние, Той беше отсреща. Стигна на финала и се върна. Никой не можа да Го стигне. Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно.
към текста >>

19. 98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра.
Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам. Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се съхрани. Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ. Ето, това е най-опасното. На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство. Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра. То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя. На времето на Рила, Николина Балтова донесе едно бяло знаме и го окачи на един голям прът и го забиха пред палатката на Учителя. Той не бе доволен, но го прие, а по-късно нареди да се махне. Ако не беше Го приел, Балтова щеше да направи скандал. Или в най-лошия случай щеше да иска да се постави истинското знаме, което бе извезано със златни конци.
към текста >>

20. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци.
към текста >>

21. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Другото е вятър работа.
Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо. И други сестри се опитваха да се грижат за Него, но бяха по-несръчни. Мария беше отлична домакиня, а какви изкусни гозби правеше. Жената ще я познаеш по гозбите. Вкусна ли е гозбата, значи я бива като жена и домакиня. Другото е вятър работа. После слушах, че еди коя си сестра се е грижила за Учителя. Хайде де, тя не може да Свари два картофа в едно канче с вода, а ще се грижи за Учителя. Изкуство, умение и дарба е това да можеш да се грижиш за някого. Като кажа сестра Мария - разбирай добро сърце. Винаги е била гонена от всички.
към текста >>

22. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта.
към текста >>

23. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи.
После Учителят нареди на един брат, който разбираше от тези неща да ги подреже, подкастри и оформи, но през есента. Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време. Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя.
към текста >>

24. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа.
Но издателството закъса. Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете.
към текста >>

А за вятър никой не вади пари и не плаща.
Трябваше средства, трябваше сътрудници и трябваше да има редовни абонати, за да се издържа. Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете. Учителят не позволи, като реши въпроса, че всеки може да се абонира по свобода.
към текста >>

Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска.
Той се опитваше да намери абонати в братските среди. Но в онова време това ставаше трудно. Не можеш да накараш лесно българина да бръкне в джоба си и да плати за списание. Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете. Учителят не позволи, като реши въпроса, че всеки може да се абонира по свобода. Абонатите на Толев бяха малко.
към текста >>

25. 2. КОЛИБАТА

Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
към текста >>

26. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Вятърът духа срещу тях.
Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад. Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него. Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях. Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората.
към текста >>

Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва.
Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях. Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята.
към текста >>

Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва.
Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва. От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата". Тъй го е нарекъл Учителят. Най-после пристига и братът с раницата. Тръшва се на земята и сяда до раницата, едва дъх си поема.
към текста >>

В това време силен порив на вятъра, грабва шапката на Учителя и я понася надолу.
Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата". Тъй го е нарекъл Учителят. Най-после пристига и братът с раницата. Тръшва се на земята и сяда до раницата, едва дъх си поема. В това време силен порив на вятъра, грабва шапката на Учителя и я понася надолу. Кой ще тича за панамата, сестрите ли? Скача брата. Хуква подир шапката. Тук шапка, там шапка, най-после тя се закача за едно храстче и той я хваща. Ха сега нагоре.
към текста >>

Срещу вятъра със сетни сили върви братът нагоре, достига до Учителя и Му подава шапката.
Кой ще тича за панамата, сестрите ли? Скача брата. Хуква подир шапката. Тук шапка, там шапка, най-после тя се закача за едно храстче и той я хваща. Ха сега нагоре. Срещу вятъра със сетни сили върви братът нагоре, достига до Учителя и Му подава шапката. Учителят я взема и я туря главата си. Братът сяда са си поеме дъх. В това време нов порив на вятъра грабва шапката и я отнася пак надолу, още по-далеч. Той хуква пак, но вече разгневен. Храстчетата пак задържат шапката.
към текста >>

В това време нов порив на вятъра грабва шапката и я отнася пак надолу, още по-далеч.
Тук шапка, там шапка, най-после тя се закача за едно храстче и той я хваща. Ха сега нагоре. Срещу вятъра със сетни сили върви братът нагоре, достига до Учителя и Му подава шапката. Учителят я взема и я туря главата си. Братът сяда са си поеме дъх. В това време нов порив на вятъра грабва шапката и я отнася пак надолу, още по-далеч. Той хуква пак, но вече разгневен. Храстчетата пак задържат шапката. Хваща я брата, прегръща я и тръгва нагоре. Достига до Учителя, подава Му шапката и вика: „Учителю, да я държите, че ако я духне трети път, няма да мога да я донеса." Учителят се усмихва и нахлупва шапката си до ушите. Тръгват пак, достигат Бивака, намират малко завет при рекичката.
към текста >>

27. 25. Безверникът

Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове, масата и други предмети.
Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят". Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове, масата и други предмети. Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават.
към текста >>

28. 43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА

А Бог като прати топлия вятър, ще изчисти снега за един ден.
43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА Един брат запитва: „Учителю, как да разбираме думите: „Това, което е невъзможно за вас, за Бога е-възможно". Учителят се усмихнал, посочил към Витоша още покрита със сняг и казал: „Ако ви накарам да изчистите снега от Витоша колко време ще ви вземе това и може ли да го направите? А Бог като прати топлия вятър, ще изчисти снега за един ден. Туй което е невъзможно за вас, за Бога е възможно." През нощта духна топлия вятър и разчисти снега от Витоша. Братът гледа и се чуди. „Стопи се снега, това го видях и разбрах. Но как ще промени Бог хората? " А Учителят в този момент е до него и казва: „Като духне Бог и ще издуха за една нощ из главите ви пушека на вашите заблуждения.
към текста >>

Туй което е невъзможно за вас, за Бога е възможно." През нощта духна топлия вятър и разчисти снега от Витоша.
43. НЕВЪЗМОЖНОТО ЗА ЧОВЕКА Един брат запитва: „Учителю, как да разбираме думите: „Това, което е невъзможно за вас, за Бога е-възможно". Учителят се усмихнал, посочил към Витоша още покрита със сняг и казал: „Ако ви накарам да изчистите снега от Витоша колко време ще ви вземе това и може ли да го направите? А Бог като прати топлия вятър, ще изчисти снега за един ден. Туй което е невъзможно за вас, за Бога е възможно." През нощта духна топлия вятър и разчисти снега от Витоша. Братът гледа и се чуди. „Стопи се снега, това го видях и разбрах. Но как ще промени Бог хората? " А Учителят в този момент е до него и казва: „Като духне Бог и ще издуха за една нощ из главите ви пушека на вашите заблуждения. Като се събудите вече сте други хора и няма да се познаете.
към текста >>

29. 58. ВЯРАТА

Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро.
Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>

30. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър.
Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде.
към текста >>

31. 140. ИЗГРЕВЪТ

Излезе вятър.
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
към текста >>

Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието!
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
към текста >>

" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки.
Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата.
към текста >>

32. 81. ВАСКО ИСКРЕНОВ

Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър.
И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв.
към текста >>

По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест. Лекарите я лекуваха с мазане на различни багрила. Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха. Така Васко получи отговор на своята телеграма и оздравя.
към текста >>

33. 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА Братя и сестри, Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това? Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка.
към текста >>

34. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието.
към текста >>

Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието.
Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал.
към текста >>

Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път.
За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява-ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините сряда, петък и неделя -сутрин в 5 ч. и в 10 часа. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване.
към текста >>

35. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни. Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и обядват заедно. Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
към текста >>

36. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>

А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас?
към текста >>

37. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър.
А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време. Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки.
към текста >>

Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време.
По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време. Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки. После те се оформиха в простички шест упражнения, които ние ги правим сутрин и то когато правехме Паневритмията. Даваше и други упражнения, които Той импровизираше в момента, Той ги показваше и ние след Него правехме същите упражнения. Тъй че на този Бивак сме прекарвали хубав братски живот с Учителя.
към текста >>

38. 18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ

Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно.
към текста >>

Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно. Може и да не е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити.
към текста >>

39. 19. ЗАКАНАТА

На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен.
Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години.
към текста >>

Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра.
Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна.
към текста >>

С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите.
към текста >>

40. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда.
към текста >>

Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко.
към текста >>

А тук имаше вятър, който отвяваше всичко.
Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя.
към текста >>

41. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра.
След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа.
към текста >>

42. 54. БЕСЕДИ НА РИЛА

Учителят седи на своя каменен стол на Молитвения връх облечен в светъл костюм, завит с бял шал, понякога наметнат с пелерина при вятър и държи своята беседа.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА Най-важната беседа, която държеше Учителят беше сутрин при изгрев слънце на Молитвения връх от 5 часа сутринта. Те бяха кратки беседи, в които Учителят подчертаваше съществени идеи на Братския живот. Учителят седи на своя каменен стол на Молитвения връх облечен в светъл костюм, завит с бял шал, понякога наметнат с пелерина при вятър и държи своята беседа. При нозете Му са трите стенографки, които стенографират. Другите си взимат бележки и записват онези мисли, които смятат, че са важни. Така всеки имаше своя тетрадка, от която си препрочиташе когато имаше нужда и когато пожелае. Тези беседи са отпечатани. В неделя от 10 часа Учителят държеше своята неделна беседа.
към текста >>

43. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Силен вятър влачи черни пушеци.
Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78. Сънувам сън. Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня.
към текста >>

Вятърът гони огъня от къща на къща.
1960 г.) 78. Сънувам сън. Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня. Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя.
към текста >>

44. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят.
Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всички. Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече." 12. Къде е нашия салон? Приятелите се смущаваха, че комунистите ни взеха салона и че спряха и забраниха да четем беседите и да играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал. Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите. Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин.
към текста >>

45. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват.
Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим. Зима е. Няма трева, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло. Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима. Ще чакаме да се запролети. Тогава и ние ще се явим като поникнем отново. 10.
към текста >>

46. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Галилей Величков

Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша.
Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си. Една по една загасваха светлините на големия дом.
към текста >>

47. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
Като казват на Тодорчо всичко това, което е продумал Учителят, той го изглежда изпитателно: „Може да е така, както казва Учителят. Но ние почнахме с Него отначало с няколко гроша. Само аз знам какво означава това. Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите. След като си замина Учителят, дойдоха други и други започнаха да разполагат с онези пари, над които спеше Тодор Стоименов. Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
към текста >>

48. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Летопис Вергилий Кръстев

Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка.
Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило. Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка. Учителят го запитва: „Е, какво ще кажеш за това хвърчило? Кое е по-хубаво. Онова хвърчило от влака, или това хвърчило на Изгрева, направено от децата? " Брат Георги се усмихва и казва: „И двете хвърчила са еднакво хубави". Учителят се усмихва: „Точно така".
към текста >>

49. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

Напорът на вятъра затрудняваше походката ни.
Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя. А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец.
към текста >>

Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя.
Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила.
към текста >>

50. 5.13. Бурята и мътната вода

Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
Питаме Го мислено: „Защо, Учителю? " Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми. Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече червена, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си. „И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос.
към текста >>

51. 5.14. Лепта за Господа

Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра.
Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя. Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за спасението си. Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та това бяха пари за Господа на Силите, който ги беше спасил от смърт и оживил. А брат ми Иван, като вървял замислен в своето безпаричие в Мърчаево, го вижда един търговец, евакуиран от София.
към текста >>

52. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени руските легации?
Викам им: „Слушай, Паша, недейте, не затваряйте поляната и Изгрева, защото ще дойде време и ще го затворят за всички." Така аз си тръгнах за Скопие, без да обиколя полянката. Духовните сестри от Школата на Учителя не ми позволиха. Не мина много време и дойде онова време, когато и поляната, и Салона, и Изгрева беше затворен за всички. Не само затворен, но разрушен и вече го няма нито Изгрева, нито поляната, нито Салона. И както се казва в Писанието (псалм 103, ст. 16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени руските легации? Ето, това е поуката, когато някой тръгне да коригира Божественото. Друг случай. Аз бях в учителска ваканция. Тя свърши и аз трябваше да заминавам при своите ученици на село. Реших да отида при мястото на Учителя, там където бе положено тялото Му, за да се помоля.
към текста >>

53. 5.25. Опит с три показалеца

Тревата бе висока, а вятърът я люлее.
25. Опит с три показалеца Бяхме на поредната екскурзия на Бивака. Връщаме се оттам по пътеката един след друг. Минаваме през поляните. Тревата бе висока, а вятърът я люлее. Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас.
към текста >>

Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата.
Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя.
към текста >>

Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни.
Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята.
към текста >>

Нямаше Го Учителят, братята и тревата, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
" „Дигайте! " И те ме изправиха и аз стъпих на краката си. Така те ме изправиха на крака, с един пръст, както бях легнала на земята. Вкъщи опитахме да направим със сестрите ми същия опит с мене. Не успяха. Нямаше Го Учителят, братята и тревата, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
към текста >>

54. 5.43. Кръстницата

А духа един вятър и вдига един некролог.
43. Кръстницата През живота си два пъти съм била кръстница. И то каква кръстница! След като ме пуснаха от затвора, ние със сестра ми Цвета четири години работим във фабрика. Така един ден отиваме на работа. А духа един вятър и вдига един некролог. И точно го завърта и поставя пред краката ни. Какво е това? Навеждам се и гледам - името на учителката по немски език - Барухчийска, която навремето ме предаде на милицията. И след нейното донесение аз тръгнах по затворите. Гледаме, чудим се и въздаваме хвала на Бога за Божията Правда и за Божието правосъдие.
към текста >>

А по-късно онзи вятър ни донесе некролога и ни го постави пред краката, за да го прочетем и по такъв начин да узнаем финалът на един донос.
Не можах да разбера. Но учителката ми разказа по-нататък какво е станало с Барухчийска. Родила детето, но не живяла добре с мъжа си. Развежда се с мъжа си, излиза от съдебната палата, качва се на трамвая, обляга се на вратата, но по пътя вратата се отваря, тя пада от трамвая и той я прегазва. Живяла още няколко дни и умряла, през което време е успяла да предаде последното си желание. А по-късно онзи вятър ни донесе некролога и ни го постави пред краката, за да го прочетем и по такъв начин да узнаем финалът на един донос. Ето как бях аз кръстница на детето на онази, която ме изпрати в затвора. Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там. В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката.
към текста >>

55. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният студент вятър на фашизма.
пристигна от Русия Потемкин - пом. министър на външните работи, със задачата да сключи договор с България за ненападение и взаимопомощ. Правителството и короната отказаха. Същата година, на 23 август, се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия. На 1 септември същата година (1939 г.) германските войски нахлуха в Полша. Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният студент вятър на фашизма. В Румъния и Югославия се създадоха фашистки организации, както и в България, под името „Ратници за напредъка на българщината". През лятото на 1939 г. тези фашистки елементи направиха опит за нападение срещу Изгрева. Ние не се уплашихме, защото бяхме калени в борбите на левите течения. Бяха обмислили голямо нападение.
към текста >>

56. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му.
за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество.
към текста >>

57. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си.
Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот. Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение. Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното пространство, но същевременно и в духовните му сфери. „След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството.
към текста >>

58. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева.
Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек. Учителят го наблюдаваше. След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори. Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен.
към текста >>

59. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра.
Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него. Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело. Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра. Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор. Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата. По-късно този материал бе предаден на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст.
към текста >>

60. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре.
Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест как ще я превъзмогне." По едно време след тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал! Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре. Това е окултен закон. На младите съм дал методи, с които да работите. Вие трябва да учите и да прилагате. Така и на мен ще ми бъде по-леко. Толкова правила съм ви дал.
към текста >>

61. 28. СТРАЖАТА

Може ли вятърът или мъглите да бъдат причина ти да не работиш?
Затова най-благоприятното ти време за работа е сега. Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене. В Англия може да се наберат само 10о слънчеви дни, само тогава ли да работят хората? Може ли вятърът или мъглите да бъдат причина ти да не работиш? Ще работиш както светските хора работят. Ще станеш сутрин, ще се помолиш на Бога и ще започнеш да учиш. Няма да си мислиш за изнемогване. Няма да приемаш и изпъждаш мрачните мисли, които ти пращат. Ще си казваш постоянно „Мога, мога, мога..." до края.
към текста >>

62. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега.
Тук всичко беше в движение, в движение бяхме всички, движехме се по колона към До извора след оздравяването. Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега. Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай. А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината.
към текста >>

Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай.
Рила, август, 1936 г. Мария (с такето) до Учителя, до нея но първия ред Николина Балтова, над нея с бялата шапка Стоянка Илиева, до ноя Боян Боев. Над Мария - Наталия Чакова. планината, а условията предразполагаха за нови събития, които се развиваха вътре в нас и около нас. Някои от нас в бързината тръгваше леко облечен или пък не се сетил, или пък забравил, че трябва да се облече хубаво и не си взел горни дрехи срещу вятъра, дъжда и снега. Колоната се изкачва нагоре, а времето се промени изведнъж, заваля дъжд, задуха вятър, студено е и всички повече или по-малко зъзнем, въпреки че горе ни чакаше разпален огън и топъл чай. А тогава ние бяхме бедни, нямахме тези екипи спортни, които имате сега. Ние излизахме със старите си и скъсани, но закърпени дрехи, за да не ни се развалят новите в планината. Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше.
към текста >>

Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза.
Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина. Борис я зави като пашкул. Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза. Ядосах се. Аз се чудя как да се справя със себе си и със състоянието си. Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея.
към текста >>

Дъждът продължаваше и вятърът духаше.
След като се трансформирах състоянието си аз развързах раницата си, взех една суха риза и пуловер, пристъпих към Борис, разтворих пелерината и му казах: „Свали си мокрите дрехи, облечи си ризата и пуловера, защото ще изстинеш". Той се преоблече под моята пелерина. След това остана под нея. А нашите пелерини тогава ги правехме дълги до земята и много, много широки, за да могат при случай в тях да се вместят двама човека и включително под тях на гърба ни да бъдат и пълните ни раници. Имахме специални кройки за тях. Дъждът продължаваше и вятърът духаше. Учителят ме погледна, а Борис се беше свил на топло под пелерината и само главата му стърчеше навън. Беше го срам да се вмъкне вътре целият. Учителят се обърна към другите: „Ето ви още един пример за една хубава обхода". И оттогава тази дума „обхода" винаги я свързвам с този случай. Дотогава тази дума беше мъртва за мен, а сега е жива, защото чрез нея ми се даде един урок чрез Учителя.
към текста >>

63. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

„Малкото растенийце, за да закрепне трябва да го духа вятъра.
Учителят сега го няма, но той е в Словото си и там ще го намерите и срещнете. Друг път няма. Словото го има в беседите, ще пристъпите към него, ще четете и ще прилагате и така ще си напълните стомничката и ще видите как човешката душа ще се добере до извора на Божественото. Това може да стане само чрез Словото на Учителя. Аз съм в стаята на Учителя, седнала на стол, слушам и записвам. „Малкото растенийце, за да закрепне трябва да го духа вятъра. Вяра, вяра трябва да има човек, абсолютна вяра, че всичко е за добро. По-нисшите същества, каквото направят то разумните същества всичко обръщат за добро. Бодрост, бодрост. Човек като се е качил на един параход и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане. Може ли със страхът си да поправи положението?
към текста >>

64. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър.
За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи. Тези, които свършват университет все получават познания, които после ги ползват и работят с тях. Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър. Ти ще го констатираш и няма повече да му обръщаш внимание. Ще си гледаш работата. Това е един товар, един дълг, който имаш от миналото и като го платиш ще се освободиш. Трябва да изпълни човек дълга си и после ще бъде свободен. Като помислиш за Злото, то ще рече: „А, защо ме викаш?
към текста >>

65. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Вятърът духа, значи Господ ме обича Ето аз така гледам на работата.
Ще вършиш работа, може да се оцапаш и окаляш, но то е отвън. Ние после ще го измием това, оцапаното и ти ще бъдеш отново чиста. Господ те обича и ти помага, но разумно. Ако Господ за един момент престане да мисли за теб ти моментално ще умреш. Слънцето грее, защото Господ ме обича Има мъгли, защото Господ ме обича. Вятърът духа, значи Господ ме обича Ето аз така гледам на работата. Ако престане всичко това значи Господ е престанал да мисли за мен. И Господ те обича и за теб се грижат, но искат да видят какво можеш да направиш сама. А като дойде работата до помощ до там няма никакво съмнение. То е най-лесното. Ще вярваш, че си излязла от Бога и Той те е пратил на земята да учиш".
към текста >>

66. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни.
Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
към текста >>

Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи".
Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. За пример. Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея.
към текста >>

Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди".
Аз съм пред Учителя на разговор. „Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. За пример. Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея. Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат.
към текста >>

Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани.
„Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. За пример. Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре. Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея. Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат. Увеличаването не скърбите, то е един добър признак.
към текста >>

67. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а пръсти от дълги по-дълги.
Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете. Имаше една сестра - Анка Динова, през 1920-1925 г., когато искаше да ожени дъщеря си Сийка за Борис. Говореше непрекъснато, че аз съм откраднала Борис от дъщеря й. Първо ме направиха крадла на чужд мъж и то на мъж висок 1.90 см. с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а пръсти от дълги по-дълги. Тогава питах Борис имал ли е нещо с тази Сийка. Отговори ми: „Нямам нищо". Аз се вторачих в него и видях, че не ме лъже. Аз винаги познавах дали ми казва истината или ми казваше мисли на други хора и никога не съм се лъгала, това беше една моя голяма придобивка от Небето, че бях сигурна от пръв поглед как стоят нещата и тази моя дарба към него продължи до края на живота ми -50 години с него. Отивам аз при Учителя, а той ми наговорва строго това, което лично Динова му бе наговорила за мен.
към текста >>

68. 72. ГОНЕНИЯ

По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра.
Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях. А капаните бяха предназначени именно за Борис, но чакаха какво ще се хване в него. Дори да бъде нещо съвсем малко. По това време Борис не чакаше какво ще се хване, не се усещаше, подвеждаха го и той пръскаше много пари ей така за нищо, имаше моменти, когато раздаваше вещи и неща от дома ни, направо ги изнасяше, жертваше неща за хора, за които не биваше да се жертва; Тази негова черта да бъде широк в пръстите доведе до това, че изтичаше много труд и средства и после ние се ограничавахме и стигахме до немотия, а онези, които се облагодетелствуваха пръскаха парите на Борис ей така на вятъра. Ползата бе никаква, а жертвата ни бе без никакъв ефект. А това бяха години наред. Аз се опитвах да го пазя, но беше много трудно. Понякога успявах да възпрепятствувам и когато другите виждаха, то те се нахвърляха върху мен: „Борис е добър, но Миката е звяр". Та аз бях звяра за тях, а те бяха братята и сестрите, които обсебваха и изпразваха дома ни.
към текста >>

69. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше. Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи.
към текста >>

70. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра.
Дворът пълен с множество от хора. Аз възкликнах: „Ех, колко много хора, Учителю! " И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито". По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците. По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама.
към текста >>

Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път.
По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му.
към текста >>

А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата.
Тя също се разплака, защото така се е притеснявала къде ще отиде, къде ще отседне на Изгрева, а когато Учителят я бил насочил към мене казал: „Иди при Марийка, тя те очаква". Ето окултният закон как работеше по времето на Школата. Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя. Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева. Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока. Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите.
към текста >>

Ето че стигнахме до вятъра на живота.
Ето окултният закон как работеше по времето на Школата. Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя. Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева. Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока. Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите. Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя.
към текста >>

Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока.
Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева. Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока. Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите. Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя. Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път? А имаше и друг изход.
към текста >>

71. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна посока.
Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично. А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна посока. Във връзка с едни такива неприятни случки, които ви разказах и неприятни положения Учителят ме среща веднъж и казва: „Всички окултни Школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност." Аз стоях разтреперана пред Учителя, та ние всички бяхме от плът и кръв и като се оглеждах всички ние правехме опущения в личния си живот. Нима Школата ще се затрие и ще изчезне. Тези думи на Учителя са стояли винаги пред очите когато видя, че някои се залюбят и започнат да се водят за ръце. Винаги си припомням думите му, но това не може да се каже на всеки, а само на онези, които разбират.
към текста >>

Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си.
Не можете да си представите какви злодеяния се вършат в света. Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо. Щом не дава, той е. Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си. Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята. Човек не трябва да ходи по средата на реката дето вълните са най-големи, а когато е в реката да се стреми да ходи близо до брега дето е по-плитко и вълните са по-малки. Крайните положения не са добри. Теб те преследват астрални същества, които виждат, че искаш да си заминаваш от този свят и казват: „Чакай, ти имаш да ни даваш. Трябва да си платиш".
към текста >>

Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята.
Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо. Щом не дава, той е. Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си. Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята. Човек не трябва да ходи по средата на реката дето вълните са най-големи, а когато е в реката да се стреми да ходи близо до брега дето е по-плитко и вълните са по-малки. Крайните положения не са добри. Теб те преследват астрални същества, които виждат, че искаш да си заминаваш от този свят и казват: „Чакай, ти имаш да ни даваш. Трябва да си платиш". Трябва да се молиш, за да дойде помощ от Небето и да се справиш с тези състояния."
към текста >>

72. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки.
Ти си заобиколена от души и ангели". Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява. И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки. Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа.
към текста >>

Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева.
Това изказване на Учителя ме успокои и върна равновесието в мене. Но това нещо го разбрах след 30-40 години. Аз имах вътрешен кредит пред Учителя, а други пък имаха външен кредит от него и този външен кредит допада на хората и по него те оценяват нещата. А същината на нещата се състоят във вътрешната им проява. И спомням си когато започнаха гоненията срещу мен всички смятаха, че ще ме издухат от Изгрева така както някое дете откъсне цвете на глухарче и го духа и издухва стотината му цветенца, които вятърът ги отнася на всички посоки. Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа. Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен.
към текста >>

73. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър.
Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш. Бог ти помага, но ти не виждаш. Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през лятото и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас. Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър. Слънцето винаги е на едно и също място, а земята се върти и тя се мени и животът на човека се върти и се мени към слънцето. Затова днеска е тъжен, няма го слънцето, утре е радостен - има го слънцето. А слънцето е символ на Духът. Когато слънцето грее и когато Духът се излива то всичко расте и всичко се радва." „Но, Учителю, някой път аз не ви виждам." „Ти не виждаш постоянно върха, към който се стремиш, защото се движиш и пътят е неравен. Когато слезнеш в долината изпъкват около тебе дървета и други по-малки върхове и твоят връх, към който се стремиш се закрива от другите дървета, но като се изкачиш пак и ако не се отклониш от пътя си пак на върха ще се качиш, ще го видиш отново и от там ще видиш изгрева на слънцето.
към текста >>

74. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен.
Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен. И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла. Аз не бях дошла за тях, а за Учителя и за Словото му. А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя. Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева.
към текста >>

И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла.
Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен. И понеже такъв вятър не се яви на Изгрева да ме отнесе то решиха да си сътворят вятър и започнаха да духат срещу мен с уста, духаха с кле-зети и хули, та дано да ме отвеят и затирят натам от където съм дошла. Аз не бях дошла за тях, а за Учителя и за Словото му. А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя. Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева. Те искаха да ме унижат, да ме обезценят в очите на другите и да ме сложат на последно място.
към текста >>

Това бе вторият етап, защото през първият етап те искаха да ме отвее вятъра и да ме издухат с тех-чите хули.
Аз не бях дошла за тях, а за Учителя и за Словото му. А той работеше с мен, водеше ме по пътя, по онзи път, който беше личен за мен и беше съдба за мен, защото аз бях дошла за Школата на Учителя. Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева. Те искаха да ме унижат, да ме обезценят в очите на другите и да ме сложат на последно място. Това бе вторият етап, защото през първият етап те искаха да ме отвее вятъра и да ме издухат с тех-чите хули. Това не можаха да направят и започнаха да прилагат вторият етап - да ме унижат, да ме поставят на последно място, за да може сама да се самоунищожа. Да не смятате, че това е моя измислица. Моля ви се. Това ми създаваше невероятна задача за разрешение как да се съхраня и как да се запазя и да остана на Изгрева. А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи.
към текста >>

То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина.
Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, защо на мен все ми е студено и не мога да се сгрея? " „Имаш много електричество в себе си. То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина. Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева.
към текста >>

75. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра.
Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи.
към текста >>

Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра.
Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде. Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една болка ме сви за моята духовна мизерия и немощ. Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори.
към текста >>

76. 121. БРАКЪТ

Ако тръгнеш повторно може времето да се развали, да духне вятър, да стане зима и може да загубиш това, което си придобил.
Водата в чешмата се не свършва. На нея й е приятно колкото повече наливат. Но някой иска да вземе чешмата и я занесе вкъщи - това е кражба. После не трябва човек да е ненаситен. Идеш един път с колата за дърва, няма защо да ходиш пак ако тези, които си взел ти са достатъчни. Ако тръгнеш повторно може времето да се развали, да духне вятър, да стане зима и може да загубиш това, което си придобил. Малкото е, което ощастливя-ва и малкото е, с което се благославя."
към текста >>

77. 138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа.
Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците.
към текста >>

78. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Когато започнахме да лагеруваме при 7-те езера ставахме рано на разсъмване. Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището.
към текста >>

След малко наистина времето се развали, задуха вятър, спуснаха се мъгли, тежки облаци надвиснаха след това, зафуча вятър и накрая дъжд опъваше палатките.
Така една сутрин, дочакахме един хубав изгрев на слънцето. След закуска и след Паневритмията бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме на различни теми. Както Учителят си седеше каза: „Едно наистина хубаво време". Аз бях до него и пророних: „Учителю, аз чувствувах, че след малко времето ще се развали". Той ме погледна, но нищо не каза. След малко наистина времето се развали, задуха вятър, спуснаха се мъгли, тежки облаци надвиснаха след това, зафуча вятър и накрая дъжд опъваше палатките. Такова е времето на планината. Непостоянно и променящо се. Ние бяхме свикнали с планинското време. Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове.
към текста >>

През вятър, бури, дъжд и сняг.
Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове. Измъчихме се всички, но стояхме до края. Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи. Та бяхме преминали през всички сезони. През вятър, бури, дъжд и сняг. Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето.
към текста >>

79. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Привечер небето се стъмни, задуха вятър.
Всички видяха и чуха отношението на Учителя към тези трима бегълци. След това той свика всички и даде беседата „Отклонението на ученика от пътя към Бога". Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно.
към текста >>

Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър.
Това бе основната тема на беседата. Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила.
към текста >>

Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина.
Бяхме се сгушили около Него. Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите на тримата бегълци. Привечер небето се стъмни, задуха вятър. След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата на палатките и да ги укрепят с камъни. Бурята дойде с дъжд, гръмотевици и вятър. Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина. На следващата сутрин Учителят ходи от палатка на палатка да види как са прекарали нощта. Всичко беше минало благополучно. Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото на септември. В София, след като се върнахме на Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила. Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес на Елена: „Тя знае ли какво означава това?
към текста >>

Тогава природата отреагирваше бърже и времето се разваляше, задухваше вятър и заваляваше дъжд.
Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили. Всяка дисхармония между нас се отразяваше и на времето в планината. Понякога се създаваха дрязги, някои се скарваха за нещо, което бе дребно и нищожно и заради което долу в града не биха се скарали. Понякога нещо, което е таено с годините тук излизаше и се изтъкваше на показ и на всеослушание. Някои смятаха, че Учителят не знае, не вижда нищо и че не е запознат със случилото се. Тогава природата отреагирваше бърже и времето се разваляше, задухваше вятър и заваляваше дъжд. Планината се стремеше да изхвърли това дисхармонично състояние, издухваше го чрез ветровете и го измиваше чрез дъжда. А ние стояхме в малките палатки, мръзнехме и зъзнехме. Бяхме потърпевши всички, страдахме всички и така вземахме косвено участие в този конфликт. Тогава Учителят казваше: „Ето на - тези се скараха и развалиха времето". Тогава ние всички се чувствувахме виновни пред него, виновни пред себе си, че сме причина да се затруднят условията на Учителя.
към текста >>

80. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече.
Досега те не ни забелязваха по пътя и не искаха да знаят за нас, но сега бяха принудени да ни гледат, че се движим около Учителя цели 15 минути, а те стоят настрана и нищо не могат да направят за Учителя. А той от време на време искаше ту нещо от мен, ту от другата сестра, ние отивахме встрани, бъркахме в раниците си и донасяхме онова, което Учителят искаше. Ние разбрахме, че Учителят го прави това нарочно, за да им даде урок, че онези, които нямаше за какво да идват с тях и които не ги виждаха по пътя, то сега ги накара да ни наблюдават цели 15 минути зайти с грижа около него. Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня.
към текста >>

До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър.
Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка.
към текста >>

81. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя.
Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение.
към текста >>

Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра.
Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита.
към текста >>

82. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Слънцето изгря над облак, слаб вятър.
Всичко вътре е точно. А непечатаната беседа има и редакторска намеса на Паша Теодорова. Към резюмето има разговор на Учителя и с една екскурзия на Витоша, която също публикуваме по същите причини. ЖИВОТЪТ НА ЛЮБОВТА Беседа на Учителя, държана на Молитвения връх (Рилските езера), 21 юни, 1942 г., 4 часа и 45 мин. сутринта. „Небето прошарено с облаци малки на изток. Слънцето изгря над облак, слаб вятър. Времето тихо. Евангелие от Иоанна 10 глава. „В живота големите работи се смаляват, а малките - растат. Когато човек помисли, че е голям, той трябва да се смали вече. То е закона на смаляването.
към текста >>

83. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Обикновено аристократите са доста отзивчиви за идейни цели, но понеже все пак трябва да се подсигурят те са поискали да видят договора и някакви документи, за да проверят дали парите, които ги влагат няма да отидат на вятъра и да ги загубят.
Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари. По това време госпожа генерал Мария Стоянова била в чужбина, в Будапеща и специално при нея пристига другата генералша г-жа Недялкова. Разказала какъв е плана и решили да тръгнат и да търсят пари от различни аристократи чужденци. Обикновено аристократите са доста отзивчиви за идейни цели, но понеже все пак трябва да се подсигурят те са поискали да видят договора и някакви документи, за да проверят дали парите, които ги влагат няма да отидат на вятъра и да ги загубят. И това е една от причините, поради която те не са могли да съберат пари. А за да стане Мария Стоянова почитателка и привърженичка на Учителя има своя предистория. Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци. Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори. Получили са съвети, лекарства и съответно лечение, но припадъците продължили.
към текста >>

84. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица.
Михайловски, това е сигурно от „многокултурност"... „Тая, тъй неочаквана апология на дъновизма от един висш чиновник, зад когото навярно стояха същите влиятелни генералши, които по-рано се опитаха да сплашат градоначалника, не можеше да не укаже своето влияние върху респективния министър. С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица. Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си. След него по настояване на влиятелни пред правителството дъновисти и дъновист-ки бе повърнат в София и Дънов, който от тогава и до днес продължава благополучно да живее в столицата и от никого не смущаван да държи Своите публични събрания някъде в Ючбунар. Що се отнася до комисията, която Св. Синод назначи, тя работи в продължение на месец и половина и след обстойно проучване на данните, с които разполагаше върху дейността на Дънов, както и въз основа на печатаните му беседи, 25 на брой, които бяха най-внимателно прощудирани, представи на Св. Синод подробен доклад с мотивирано в края заключение, но Св.
към текста >>

85. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък.
към текста >>

86. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Вятър, Времето е хладно.
Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно. Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление. В началото бе Словото. Ще ви прочета само последния стих от 10 глава на Ев. от Матея. Пета гл.
към текста >>

87. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра.
Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това.
към текста >>

88. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие.
И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака? " След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие. Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите.
към текста >>

89. 270. ЛУЧКА

И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра.
Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността.
към текста >>

90. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

А ти сега като те духне вятъра изстинеш и трябва пак да ти запалям огъня.
Ако си министър на едни ще направиш добро, а на други - зло и след четири години ще паднеш от собствената си карма. А ако служиш на Бога ще правиш добро на всички и там е смисъла на живота. Ти досега не си обичала. Сега ще се учиш да обичаш. Любовта ти трябва да тече непрекъснато. А ти сега като те духне вятъра изстинеш и трябва пак да ти запалям огъня. Запаля го, а той изгасне. Запаля го огъня, той пак изгасне. Вече ми се свършиха клечките за тебе". Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време.
към текста >>

91. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

А ти сега като те духне вятъра изстинеш и трябва пак да ти запалям огъня.
Ако си министър на едни ще направиш добро, а на други - зло и след четири години ще паднеш от собствената си карма. А ако служиш на Бога ще правиш добро на всички и там е смисъла на живота. Ти досега не си обичала. Сега ще се учиш да обичаш. Любовта ти трябва да тече непрекъснато. А ти сега като те духне вятъра изстинеш и трябва пак да ти запалям огъня. Запаля го, а той изгасне. Запаля го огъня, той пак изгасне. Вече ми се свършиха клечките за тебе". Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време.
към текста >>

92. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона.
Този път Учителят излезнал от стаята и не ги повел към салона, а ги отвел в гората, която е обкръжавала Изгрева като молитвите също били подавани една след друга от Учителя. По това време София се бомбардира от самолетите. Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала щяла да разруши салона до основи. Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник.
към текста >>

93. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона.
Този път Учителят излезнал от стаята и не ги повел към салона, а ги отвел в гората, която е обкръжавала Изгрева като молитвите също били подавани една след друга от Учителя. По това време София се бомбардира от самолетите. Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала щяла да разруши салона до основи. Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя ако беше паднала върху самият салон и да не беше експлодирала пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: „Хвала на Бога". През време на бомбардировките като вървели в гората срещнали един войник.
към текста >>

94. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Имаше вятър.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК Едно лято на Изгрева си изгорих крака с вряла вода. Имаше вятър. На примуса ми в палатката вреше чайник. Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат. Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело мляко.
към текста >>

95. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Понякога лъхне вятър и ни разгони и пред нас се открива прекрасния сутринен хоризонт.
Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над нас е лазур, а под нас - океан, вълни - мъгли. Или пък долу картината е ясна, а над нас са облаци. Понякога мъгли пропълзяват завчас от долу към нас и ни обгръщат така гъсто, че ние не можем един друг да се разпознаем. Понякога ръми. Понякога лъхне вятър и ни разгони и пред нас се открива прекрасния сутринен хоризонт. Само да бяхме художници и поети. И художниците, и поетите трябва да дойдат тук. Какво ще почерпят от тесните ателиета и задушни кафенета и питейни заведения? Но, ето го и очакваният наш приятел, за когото сме до! или. Лъч, два, три.
към текста >>

96. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Реве вятърът, блъска, напира и събаря, подкопава и дере по-стари палатки. Страхотии!
физически от нас. Ние летувахме вече без Него на Рила. Беше 1950 г. В края на летуването се разрази също голяма буря, която трая цял ден и цяла нощ. - Буря, през деня със дъжд, а през нощта със сняг. Реве вятърът, блъска, напира и събаря, подкопава и дере по-стари палатки. Страхотии! На този хълм, под Молитвения връх, където бях аз, още през деня се събориха и дигнаха няколко палатки. Обитателите им се приютиха в други по-здрави. Тук остана само моята и палатката на Кисьови. При мене не се приюти никой, защото моята беше незакътана отдолу и цяла наводнена. Аз бях на високо легло.
към текста >>

А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря.
Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари. Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително.
към текста >>

И то показва, че ще има вятър".
Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана.
към текста >>

Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър.
И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята.
към текста >>

Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена.
А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе.
към текста >>

Но ако, не дай Боже, се установяха близо до нас, не се минаваше и час и се заспущат мъгли, заприиждат облаци, загърми, затрещи или задуха силен вятър и лагерът се очистваше за миг от тях - от неканените гости.
Тогава Той ги нахранва и 116 духовно. Започва разговор, който трае с часове. Тези разговори из планините Рила и Витоша, па и на Изгрева и навред са стенографирани от нашия неуморим, неповторим, многоуважаван и многообичан брат Боян Боев, който неотстъпно се намираше винаги до Учителя с тетрадката.и молива. Понякога минават групи с хора от по-ниска култура - крещят, провикват се, стрелят, подиграват се с нас и т.н. На тях не обръщаме никакво внимание. Но ако, не дай Боже, се установяха близо до нас, не се минаваше и час и се заспущат мъгли, заприиждат облаци, загърми, затрещи или задуха силен вятър и лагерът се очистваше за миг от тях - от неканените гости. Много професори, лекари, географи, инженери, геодези, българи и чужденци са ни посещавали, минавайки от там. И са бивали приемани от Учителя. Едно лято мина един професор - чех, със жена си. Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя.
към текста >>

97. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

Насрещен за мене вятър, мрак, гъста мъгла и слаб дъжд.
Кеманлар (сега гр. Исперих) и реших по тъмно да се върна в село Салтъклар, където беше моя щаб. Разстоянието беше 22 км. При обикновено, хубаво време го вземах за 2 часа най-много. Тогава време беше много лошо. Насрещен за мене вятър, мрак, гъста мъгла и слаб дъжд. Началникът на участъка, подполковник Димитър Попов ме задържаше, но аз се отскубнах и към 18 часа тръгнах. Беше началото на декември 1923. До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах.
към текста >>

98. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Но вятърът се засилва.
Вторият въпрос бе за революцията като социална необходимост, сваляне на господствуващата класа на експлоататорите и издигане на класата на потиснатите - класата на пролетариата. Учителят посочи едно черешово дърво и заговори: „Ето, вижте това дърво. То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът".
към текста >>

Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво.
То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро".
към текста >>

Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът".
Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро". Това сравнение с „вятъра" беше така силно казано, че всички ахнахме! Учителят откри една завеса, зад която се крият истинските причини на явленията в живота. От този момент Кириловски започна последователно да задава въпроси на Учителя и последният отговаряше така изчерпателно, че по този въпрос не можеше повече да се коментира.
към текста >>

Има един „вятър", който вие не виждате.
Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг. Най-после вятърът се превръща в буря - ураган, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво. Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро". Това сравнение с „вятъра" беше така силно казано, че всички ахнахме! Учителят откри една завеса, зад която се крият истинските причини на явленията в живота. От този момент Кириловски започна последователно да задава въпроси на Учителя и последният отговаряше така изчерпателно, че по този въпрос не можеше повече да се коментира. Така в продължение на още един час слушахме отговорите на Учителя по повод въпросите на Кириловски и си говорехме помежду си: „Вижте как спореха двамата учени (в съвременния смисъл на думата) и в продължение на два часа не можаха да се разберат".
към текста >>

Това сравнение с „вятъра" беше така силно казано, че всички ахнахме!
Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро". Това сравнение с „вятъра" беше така силно казано, че всички ахнахме! Учителят откри една завеса, зад която се крият истинските причини на явленията в живота. От този момент Кириловски започна последователно да задава въпроси на Учителя и последният отговаряше така изчерпателно, че по този въпрос не можеше повече да се коментира. Така в продължение на още един час слушахме отговорите на Учителя по повод въпросите на Кириловски и си говорехме помежду си: „Вижте как спореха двамата учени (в съвременния смисъл на думата) и в продължение на два часа не можаха да се разберат". За нас слушателите всичките им доводи бяха толкова интересни, доколкото виждахме как чичо ми Слави Камбуров, боравейки с новите окултни знания се мъчеше да докаже правотата на своите твърдения. А в отговорите на Учителя видяхме как говори Мъдрецът.
към текста >>

От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора.
Езикът на мъдростта е изчерпателен, категоричен. При отговор, получен по пътя на обикновеното човешко знание и наука, може да се появи съмнение, недоразумение, спор, защото това знание още не е достатъчно крайните предели на своята зрелост, а при отговор, получен по пътя на мъдростта, две мнения не може да има: там няма място за спор, затова и Кириловски не намери нито една дума, която да го подтикне към спор. Напротив, той си извади бележника и си и записваше оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина в никоя книга човек не би могъл да намери и прочете. Специална беседа Учителят този ден не изнесе, но отговорите на зададените въпроси бяха толкова интересни, че напълно замениха една цяла беседа. За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише. От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъствуващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителят.
към текста >>

99. МАРИН КАМБУРОВ

Кириловски държеше за това, че без революция не може, а Учителят каза така: „Гледайте сега това дърво колко е тихо и спокойно, но по едно време задухва един слаб вятър.
Дойде Учителят. А пък брат ми Петър беше във връзка с анархистите. Те поканиха Минчо Кириловски. Дойде и чичо Слави. Та спореха двамата, спореха и накрая Учителят, гдето се казва с две думи разреши въпроса за революцията. Кириловски държеше за това, че без революция не може, а Учителят каза така: „Гледайте сега това дърво колко е тихо и спокойно, но по едно време задухва един слаб вятър. Започват клончетата да се л1олеят, започват да се удрят едно в друго и накрая започва силна буря. Тогава клоните започват да се удрят един в друг, започват да се чупят и всеки клон смята, че другият го бие. Причината в случая е външна, не е в дървото. Тази революция, която ще става не зависи от вас. Тя зависи от много други разумни сили, които действуват в природата.
към текста >>

Вятърът в случая е причината".
Започват клончетата да се л1олеят, започват да се удрят едно в друго и накрая започва силна буря. Тогава клоните започват да се удрят един в друг, започват да се чупят и всеки клон смята, че другият го бие. Причината в случая е външна, не е в дървото. Тази революция, която ще става не зависи от вас. Тя зависи от много други разумни сили, които действуват в природата. Вятърът в случая е причината". (Към N 12) Относно възпитанието на децата - те много са говорили тогава, но аз това не си спомням, обаче за вятъра си спомням. Та Учителят каза, че хората не са виновни. Има други по-дълбоки причини. В случая вятърът прави всичко, а хората казват тия са такива, ония са онакива и т.н. Кириловски бил си извадил бележника и си записвал оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина човек в никоя книга не би могъл да намери и да прочете.
към текста >>

(Към N 12) Относно възпитанието на децата - те много са говорили тогава, но аз това не си спомням, обаче за вятъра си спомням.
Тогава клоните започват да се удрят един в друг, започват да се чупят и всеки клон смята, че другият го бие. Причината в случая е външна, не е в дървото. Тази революция, която ще става не зависи от вас. Тя зависи от много други разумни сили, които действуват в природата. Вятърът в случая е причината". (Към N 12) Относно възпитанието на децата - те много са говорили тогава, но аз това не си спомням, обаче за вятъра си спомням. Та Учителят каза, че хората не са виновни. Има други по-дълбоки причини. В случая вятърът прави всичко, а хората казват тия са такива, ония са онакива и т.н. Кириловски бил си извадил бележника и си записвал оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина човек в никоя книга не би могъл да намери и да прочете. Аз лично присъствувах на тоя спор.
към текста >>

А пък отсреща духа един западен вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете.
Има и други случаи с него, при които той е проявявал своята сила, а с високия си ръст внасял респект в околните. А сега ще кажа нещо за вуйчо Иван Кота ров след като беше станал вече бял брат. Отиваме с него с две каруци за пясък. А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора. А пък отсреща духа един западен вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете. По едно време една каруца закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен. Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба! " Вуйчо Иван бил бабаитин на Стара Загора и ги е пердашил наред. (Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира.
към текста >>

100. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова