Търсене в текстове за 'Върховното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко.
Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е говорил чрез устата на всички, които са работили за прогреса и развитието на човечеството. Изложението на идеите и ученията от различните епохи са направени само като скица и са непълни, и в много случаи може да се явят неточни, но все пак дават представа за единството на техния източник. Това са само жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло Братството и е водило развитието на човечеството. Идеята, която искам да прокарам е, че през всички времена и епохи Божественото учение под различни форми, с по-голяма или с по-малка светлина, е съпътствувало развитието на човечеството, и го е ръководило и направлявало. Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ място е подчертана идеята за Логоса, за творческото Божествено Слово, което твори, създава и организира света, и ръководи развитието на душите. На трето място е учението за природата, за сетивния свят, в който слизат душите да учат, да събират опитност и да се развиват. В много случаи е отразен също така и мистичният път, през който минават душите в пътя на своето издигане към великото духовно Слънце, което осветява и оживотворява цялото Битие. Има едно Братство, което пътува в света и носи
към текста >>

2. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света.
За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите.
към текста >>

3. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум.
Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост. (В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.) Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва:
към текста >>

В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им.
В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня.
към текста >>

4. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път.
При изникването на Деня из Непроявеното избликва всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко проявено се разтопява в Непроявеното, името на което е ТО. Това множество от същества, що се проявява много пъти, изчезват при идването на Нощта. По висше повеление те отново се появяват при изгрева на Деня. Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да достигне само чрез непоколебима преданост към него... В него обитават всички същества. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие. Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко.
към текста >>

5. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония.
Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления.
към текста >>

6. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух.
към текста >>

7. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя.
Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат.
към текста >>

8. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези.
към текста >>

9. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите.
Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва.
към текста >>

10. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Символ на Божествената природа и означава върховното могъщество.
3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС Има числото 3 и буквата Ж. Символ на Божествената природа и означава върховното могъщество. Символизира действията, инициативата. Хорус е син на Озирис и Изида и представя Духа, символизиран чрез Орела. Картината представя една жена, седнала в центъра на блестящото Слънце. Тя се нарича още Царицата или Императрицата, защото владее. Това се вижда от жезъла в едната й ръка и от короната на нейната глава.
към текста >>

11. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан.
В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни.
към текста >>

12. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе.
В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
към текста >>

13. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана.
Външният свят е израз на Бога. Бог изпълва всичко в света. Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание. Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища.
към текста >>

14. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество.
Като обективен идеалист той према за първични и определящи идеите, които той нарича Божествени същности и върховни духове. Бидейки съвършено свободни от тяло. те не показват никакава зависимост от телата. Същността или Битието на външните предмети е безразлично за съществуването или несъществуването на идеите, които не зависят от съзнанието на хората. Единставената зависимост, в която те влизат, е отношението им към Единното, Необходимото, Истинското Същество. Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество. Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност.
към текста >>

15. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива.
Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява.
към текста >>

16. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте под върховното ръководство на Великия Божествен Дух.
Някой казва: Човек не е ли свободен? Свободата ще дойде за вас след време, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени Същества, те имат доброжелание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога и още в този живот вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие. Вие сте под върховното ръководство на Великия Божествен Дух. 17. Влиянието на изостаналите души. Често вие казвате: Ще остареем. Младостта и старостта, това са вътрешни психически състояния на човека. Човек не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколения са живели нередовен живот, в който са изгубили всичко свещено в себе си, и днес тези души, изостанали в своето развитие, пъшкат, страдат, чувствуват се остарели.
към текста >>

17. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи.
25 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 39. За да бъде някой Учител, трябва да бъде назначен от някого. Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения. Същото се отнася и за духовните, окултните Учители. Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи. В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище". 40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас.
към текста >>

18. Свещеният Огън - Георги Радев (1900–1940)

Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората
към текста >>

19. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Върховното Братство, което направлява съдбините на народите и човечеството, държи ключовете на знанията и на двете ложи.
че в света идва нещо велико, което не е идвало досега. От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна." Върховното Братство, което направлява съдбините на народите и човечеството, държи ключовете на знанията и на двете ложи. Затова в Писанието се казва, че Христос има ключовете на ада, тоест ключовете и на Злото, и на Доброто. Много от религиите и от окултните школи на миналото са всявали страх и боязън в душите от Божественото Начало. Това са прийоми за държане на душите в духовно робство. Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно. Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа.
към текста >>

20. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от човека на новата култура.
Старата формула на световна политика - „равновесие на силите" и съвременната формула - „страх от ядрена война", трябва да бъдат заменени с една висша икономическа, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще спрат да изпращат синовете си на избиване по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и осъдено като най-тежко престъпление. Войната, това организирано човекоизтребление, трябва да бъде безусловно отречена от ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Този архаичен метод за разрешаване на международните конфликти е носил на хората само материални разрухи и всеобщи духовни кризи. Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проява. Затова Учителят утвърждава категорично: „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание".
към текста >>

21. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа.
Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина. Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограничеността и необходимостта. Зад събитията от действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство. Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за живот и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа.
към текста >>

22. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик.
Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност.
към текста >>

23. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество.
Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.
към текста >>

24. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът.
Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си.
към текста >>

25. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа.
към текста >>

26. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
към текста >>

В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р.
Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui).
към текста >>

28. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението.
Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“ Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната Школа – да изучават Битието (курсивът мой – К.З.).“ Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение.
към текста >>

29. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си.
Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора?
към текста >>

30. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество.
Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство.
към текста >>

Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание.
Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина.
към текста >>

31. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество.
Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал! В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем. Българският Учител на Любовта споделя следното в тази насока: „Половата енергия – това са динамически творчески енергии в човека.
към текста >>

И то не какво да е, а върховното щастие, което може да предложи земният живот!
В този ред на мисли си заслужава да чуем и мнението на великия Посветен на България: „За да се оженят, хората трябва да имат една допирна точка в Божествения свят, една допирна точка в духовния свят, една допирна точка във физическия свят. Ако ги няма тези три допирни точки, да не се женят.“ Допирните точки в лексиката на Учителя П. Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване. Наличието на хармонично съчетание в тези области на човешката същност и изява полага основите на брачно съжителство между мъжа и жената, което бихме могли да наречем творческо съдружие. Независимо от степента си на подготвеност за женитба всеки търси в нея щастието. И то не какво да е, а върховното щастие, което може да предложи земният живот! Никой не е в състояние да ни отнеме стремлението към и правото на щастие. Но дали винаги го търсим на правилното място и в точното време? Като ледено студен душ звучат думите на онзи, който по-добре от всеки друг познава действителните стойности и измерения на заряда в брачното съжителство: „Женитбата на земята е училище, не е щастие. То е знание (курсивът мой – К.З.). Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието.
към текста >>

32. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане.
Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие. Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане. Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и ученика.
към текста >>

33. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество.
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу! “ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока.
към текста >>

34. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?!
Изглежда лесно, но всички знаем, че не е... И тогава си спомняме за думите на най-великия измежду Учителите на човечеството – Христос: „Царството Божие вътре във вас е! “ (Лука 17:21). Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него. Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как! „Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви.
към текста >>

Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие.
Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях.
към текста >>

35. Цар на Мрака - Николай Райнов

И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си.
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема.
към текста >>

36. Вавилонска кула - Николай Райнов

Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха.
Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата. И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка. Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха. Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му. И почнаха веднага да градят стълп. А когато биде сграден стълпът, възлезе Алтотас на върха. И върхът се не виждаше. И наречен бе стълпът Бетсемес, което значи — Дом на Слънцето.
към текста >>

37. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Невидимиятъ работодателъ, това е Духътъ — върховното разумно начало, което движи всичко въ свѣта.
Безработнитѣ — това съ огромния дефицитъ въ равносмѣтката на човѣшкия общественъ животъ, равносмѣтка, която природата прави въ наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората тоя дефицитъ, природата иска да имъ даде да разбератъ, колко сѫ далечъ тѣ отъ едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро имъ отпуща. Ако при толкова блага и възможности има хора, които гладуватъ, ако при такава оживена дейностъ има милиони безработни, това показва, че хората сѫ, за съжаление, още много, много далечъ отъ разумностъта. А природата, която не търпи „праздни пространства“, която не търпи „праздни рѫце“, сигурно е впрегнала на работа и безработните… Нѣкои, може би, ще попитатъ, каква е работата на човѣка въ великата работилница на природата? И кой е този невидимъ работодатели? Невидимиятъ работодателъ, това е Духътъ — върховното разумно начало, което движи всичко въ свѣта. Като слънчевата свѣтлина той слиза въ човѣка, работи у него и му дава работа. Всѣки вѫтрешенъ импулсъ, колкото малъкъ и да е той, всѣка мисълъ, всѣко чувство, които подтикватъ човѣка къмъ работа, произтичатъ отъ божествения Духъ. Колкото и малки да сѫ импулситѣ на Духа, човѣкъ трѣбва да бди надъ тѣхъ и да ги използува за работа. Защото чрезъ тия малки потици, така тихи като слънчевитѣ лѫчи, но и така мощни като тѣхъ, човѣкъ получава най-голѣмитѣ блага въ живота. Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива въ живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32563805580139