Търсене в текстове за 'Върховното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне.
към текста >>

2. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата.
Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето. Кривим из селските улици, оградени с плетове от тръни. Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото. Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент.
Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание. И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент. И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан.
към текста >>

4. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10.
Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата.
към текста >>

5. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В това е върховното щастие и висшата радост.
Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
към текста >>

6. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега".
..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро. Помни: само веднъж иде всяко твое „сега" и никога то няма да се върне вече. Неговото благо, неговата радост, неговото благословение са изгубени за тебе, ако ти не умееш да го посрещнеш и изпратиш. Не приличай на неразумния; вечно бързащ, вечно суетящ се - пътник е той в живота. С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега". Помнете, о ученици, вашето свещено „сега". Умейте да го посрещнете, умейте да го изпратите! Да бъде то винаги за вас едно благословение. Да бъде всяко „сега" за вас растене в светлина, мъдрост, любов. Да бъде всяко „сега" възмогване в сила и творчество.
към текста >>

7. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея. Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта. . . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>

8. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина?
Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там. Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява. Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение". Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта.
към текста >>

9. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното. Когато той действува в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си.
към текста >>

11. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света.
Показвайки на хората този дефицит, природата иска да им даде да разберат, колко са далеч те от едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро им отпуща. Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността. А природата, която не търпи „празни пространства", която не търпи „празни ръце", сигурно е впрегнала на работа и безработните. Някои, може би, ще попитат, каква е работата на човека във великата работилница на природата? И кой е този невидим работодател? Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света. Като слънчевата светлина той слиза в човека, работи у него и му дава работа. Всеки вътрешен импулс, колкото и малък да е той, всека мисъл, всяко чувство, които подтикват човека към работа, произтичат от божествения Дух. Колкото и малки да са импулсите на Духа, човек трябва да бди над тях и да ги използува за работа. Защото чрез тия малки подтици, така тихи като слънчевите лъчи, но и така мощни като тях, човек получава най-големите блага в живота. Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота.
към текста >>

12. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мисъл за върховното добро на всичко живо.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>

13. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

14. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ФРАНЦИЯ ДЪХ ОТ ВСЕМИРНАТА ХАРМОНИЯ Животът произлиза от великият център на Божествения Разум - върховното Козмично Начало.
В настоящият момент Паневритмията се практикува постоянно във Франция, Англия, Швейцария, Съединените щати, Аржентина, Белгия, и вероятно на още много други места. Жизнената сила, вложена в нея е един своеобразен мост между народите. Свидетели сме, как в наше време тя действително помага да се установят красивите отношения на хармония и братство между хората. Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. ФРАНЦИЯ ДЪХ ОТ ВСЕМИРНАТА ХАРМОНИЯ Животът произлиза от великият център на Божествения Разум - върховното Козмично Начало. Той се изразява в една ритмична пулсация с променлива честота наподобяваща качваща се и слизаща вълна. Този закон на универсалния ритъм можем да срещнем навсякъде - от сърдечния ритъм на живите същества, до най-големите цикли на галактиките. Всяка издигаща се вълна от еволюцията на човечеството представлява една епоха, и всяка епоха притежава своя духовна, културна и материална концепция, раждащи от себе си нова култура. Всяка нова култура е свързана с дадена географска местност, и с определена историческа ситуация, имащи много общо с научните и философски разбирания, които тя носи. Трябва да признаем, че не може да се достигне до духовните истини със средствата, които ни служат за опознаване на обективния свят.
към текста >>

15. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат.
Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога. Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2.
към текста >>

16. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма.
На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска.
То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ще бъде онова мечтано от векове слънце, което ще разпръсне лъчи на щастие, радост и любов, не само във високите и богати къщи, а във всички кътчета на света, във всички сърца и ще сгрява с благодатта си всички хора, за да почувстват и те най после върховното блаженство да бъдат братя, кръвни братя Ж. У.
Ще дойде новата, човешката, истинската култура. Тая култура не ще гради дворци от сребро и злато, тя не ще строи огнестрелни оръдия за избиване, тя не ще измисля убийствените задушливи газове, тя не ще крои адски планове за въздушни войни. Тая нова култура ще разбуди душата за щастие и вечен живот, тя ще издигне в култ не материята, а като основа ще легне вечното, Божественото начало в живота - Любовта. Тя ще възвиси правото на живот за всяка земна твар. Тя ще ни заведе към топлите и животворни обятия на майката земя. Тя ще бъде онова мечтано от векове слънце, което ще разпръсне лъчи на щастие, радост и любов, не само във високите и богати къщи, а във всички кътчета на света, във всички сърца и ще сгрява с благодатта си всички хора, за да почувстват и те най после върховното блаженство да бъдат братя, кръвни братя Ж. У. Практически съвети за пазене на здравето (по беседи на Учителя Дънов) За съня Които искат да имат нормален и здравословен сън, без кошмари и лоши органически усещания, необходимо е да си лягат с малко гладен стомах. Най-хубаво е да се заспива четири часа след вечерянето. Също така необходимо е да се измиват краката с топла вода преди лягане. Най добре се спи на дясната страна с главата на север или на изток, без пробуждане, без движение и преобръщане през време на съня. Това се постига чрез самовнушение, като при заспиване винаги си пожелавате да спите спокойно, да не се движите, да не се преобръщате и да не се пробуждате произволно.
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба.
Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове. Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата. Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята. Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо.
Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М. Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството. И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея.
„Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов.
Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт. Но аз не се страхувах от смъртта и мислех, че това се дължи на царицата, на майката — да може нейния служител да отиде при нея в пълна слава. Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов. (следва) ПАНЕВРИТМИЯ Музика и пластика. Поезия и красота. Хармония и полет нагоре. Радост и щастие. Бодрост и здраве.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо.
Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те породиха на Запад много школи и идейни движения, между които най-силно изпъква школата на Розенкройцерите, която обединява в себе си великите посветени на Запада, които, организирани в едно Велико Братство, работейки под върховното ръководство на Божествения Дух, дадоха всички духовни ценности на Запада.
Почнали се масови и жестоки гонения; задругите една след друга били разрушени и мирните и трудолюбиви труженици на новите идеи били избивани и изгонени от родните им огнище. Но това не убило техния дух и техните идеи. Те емигрирали в Западна Европа, която също така спеше дълбок духовен сън. С пламенното и вдъхновено слово и с новите си идеи и жив пример, те събудиха западният човек от дълбокия сън, в който беше го приспала римокатолическата църква, импулсирвайки мисълта му с новите идеи, които те носеха, те породиха Ренесанса — възраждането на Западна Европа. С този подем, който дадоха, те положиха основите на съвременната наука и култура. Те породиха на Запад много школи и идейни движения, между които най-силно изпъква школата на Розенкройцерите, която обединява в себе си великите посветени на Запада, които, организирани в едно Велико Братство, работейки под върховното ръководство на Божествения Дух, дадоха всички духовни ценности на Запада. Школата винаги е била скрита от очите на обикновените хора. Но нейните хора са били винаги и навсякъде носители на светлина, знание и мъдрост. В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася. От тази школа, чиито посветени и днес работят на Запад, имаме много ценно знание и литература, които ни разкриват дълбините и величието на Космоса и възможностите и мощта на човешкия дух. Като център на школата е великия Божествен Дух — Христос — който винаги е бил върхове ръководител и покровител на школата.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поетите и ораторите са я определяли като ехо на мъдростта, царица и майка на добродетелта, вестители на волята на Върховното Същество; наука, която разкрива Бога в човека и го води към Него.
Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката. Поетите и ораторите са я определяли като ехо на мъдростта, царица и майка на добродетелта, вестители на волята на Върховното Същество; наука, която разкрива Бога в човека и го води към Него. Писателите от всички епохи й приписват силата да привлича на земята висшите същества, да извиква душите на умрелите, да вдъхва на хората любов към добродетелта и да ги подтиква към изпълнение на техните длъжности „Желаете ли да узнаете, казвали те, дали една държава е добре управлявана, дали нравите на нейните жители са добри или лоши? Изследвайте музиката която владее там.“ Размишлявайки върху тези идеи, които хората като Питагор и Конг-Тзе са еднакво приели и са ги придали на своите ученици в най-отдалечени страни, след като са ги почерпили от свещения книги на два от най-старите народи на света, трудно е да ги считаме за лишени от всякаква основа и да приписват само на случая тяхното необикновено сходство. Струва ми се, въпреки мнението на Делаборд. който е написал своите четири тома само за да докаже превъзходството на нашата музика, че това превъзходство съвсем не е доказано, и че никак не изглежда, както той казва, че древните били пълни невежи по отношение на това изкуство. Напълно вярно е, че нашите модерни симфонисти, не можейки да разберат нищо от чудесата, за които говорят древния, се задоволяват с това да ги отричат; но отричането не е отговор и не е достатъчно да се каже за едно нещо че не е вярна, за да бъдем сигурни, че е така.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът.
И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум.
Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове.
единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура.
към текста >>

„И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две.
Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации.
към текста >>

Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса.
В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество.
към текста >>

Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове.
От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество.
към текста >>

Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации.
„И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите.
Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше слънцето в света? “ Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в слънцето.Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на слънцето до мястото където виждаме да се намира Сатурн. Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили—една центробежна, която действа от слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действаща от Безграничния космос. Там където се срещат и уравновесяват тези две сили ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
Тогава всички ще бъдем братя и сестри! Говорено от Учителя на гостите есперантисти – конгресисти в София, 13 юли 1938 г. ____________________________________ Старото в света — това е разединението; новото в света — това е единството, хармонията между всички хора и народи. Есперанто, разпространен широко, ще бъде мощен фактор за международно сближение и разбирателство. LA SANKTA FAJRO (СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН) В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждающ“, се казва в Писанието И наистина, този огън пояжда, но какво? — Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял свят да се чуват свещени песни при изгрев!
* Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. Да станем като Него! Да пронижем душите си с копия от светлина! Да разсипем по небето кървави гроздове огън! И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял свят да се чуват свещени песни при изгрев! И — на залез да раздират здрача модри пламъци от възпалени благовония: — сърцата отново да се разпалят от великата Любов и великото Страдание, които са родили света! И — смърт не ще има! * Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас! Амин!
към текста >>

33. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но и в тези трудни времена човечеството не е било оставено на произвола, но пак се е намирало под вещото ръководство на разумните същества, които под върховното ръководство на Божествения Дух управляват Космоса.
Слънцето отдалече осветявало земята и е носило своето благословение, но хората не са могли да го използват, защото и вътрешната връзка на душата с Бога е била прекъсната. След това прекъсване на връзката между земята и Слънцето, е станало и диференциране на човешките типове под въздействието на известни космични фактори. Това съответства на онзи момент, който в Библията е описан като размиване на езиците, които градяха вавилонската кула. И оттогава хората тръгват по различни пътища в своето развитие, вследствие на вътрешно и външно диференциране на силите. Тогава настава вече епоха на борби, на страдания, на изпитания. Но и в тези трудни времена човечеството не е било оставено на произвола, но пак се е намирало под вещото ръководство на разумните същества, които под върховното ръководство на Божествения Дух управляват Космоса. Вследствие на диференцирането на човешките типове, душите тръгнали по различни пътища, развили различни сили и способности в себе си, вследствие на което не са могли да вървят по един път. Трябвали са различни пътища и методи, по които да вървят душите на различните типове човеци. Но и възможностите на различните пътища са били различни, вследствие на което и постиженията на душите, които следвали по тези различни пътища, са били различни. След голямата катастрофа, която преживяла земята при грехопадането, условията за живот на нея ставали все по-лоши и се стигнало до там, че много малко хора са могли да живеят при тези трудни условия. Материята, под въздействието на известни центростремителни сили, все повече се е сгъстявала и кристализирала, а телата се втвърдявали и душите не могли повече да живеят в тях и трябвало да напуснат земята.
към текста >>

Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят.
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството.
към текста >>

34. -

Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса.
Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща. Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни. Ето вече 20 века християните спорим за маловажни неща, за съботи, за обреди и догми, а сме изоставали или забра вили най важната истина, че Бог е наш Баща и ближните са наши братя и не я признаваме и не живеем в нея.
към текста >>

35. -

Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда?
Безкрайна е Божията нива, в която сме предназначени да работим. Безграничен е светът: пространството и времето са пред нас, Вечността е пред нас — наше достояние, наше неизчерпаемо и неотемлимо наследство. Никакви граници за живота, никакви граници в пространството, никакви граници във времето — това е нашето Божествено наследство. Кой би могъл след това да каже, че ние сме бедни, нещастни, окаяни създания? Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда? „Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас.
към текста >>

36. -

То с надеждата на човечеството, защото от него ний черпим абсолютната вяра в добротата на Върховното Същество и защото То ни показва, че еволюцията има не само своята физическа, но също така и своята духовна страна.
Ний изучаваме принципите на въздухоплаването, ний летим из въздуха, но не за да ускорим напредъка на цивилизацията, но за да умъртвяваме децата и да разрушаваме хубавите градове. Где да намерим истината, която най-скоро и най-успешно ще даде възможност на човека да се увери, че Бог наистина съществува, че наистина съществува нравствен закон в света и че, ако човек е посял в полето на живота семената не доброто и на злото, той сам ще събере и тяхната жетва? — Пререждането е тази истина, за това в него с надеждата на човечеството. То прави възможна вярата в Бога и за учените, защото то представя в едно хармонично цяло фактите, открити от науката, както и истините. смътно схващани от религията. То с надеждата на човечеството, защото от него ний черпим абсолютната вяра в добротата на Върховното Същество и защото То ни показва, че еволюцията има не само своята физическа, но също така и своята духовна страна. През ултраматериалистичните дни на миналия век, когато изглеждаше, че всяко ново откритие засилва все повече и повече мрачното заключение, че не може да съществува Бог, тъй като природата е жестока, безмилостна, „с окървавени нокти и зъби“, не е чудно, че хората със стотици хиляди напускаха своята вяра. И наистина, когато се постараем де проучим от близко живота и човешките дела и проследим без предразсъдъци това, което става в света, ний ще отстъпим в ужас пред страданията, мизерията, невежеството, егоизма и жестокостта, които срещаме навсякъде. Тогава в нас се повдига един въпрос: Бог ли е причината за всичко това? Отговорно ли е Божеството, пряко или косвено, за този ужасен каприз? Ако ний затворим очите си под превръзката на догмите, ако изпълним ушите си с посредствени отговори, ний бихме могли да живеем спокойно, без тревоги и съмнения.
към текста >>

37. -

Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение.
Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях. Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа.
към текста >>

Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там.
— От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние.
Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние. Тя е ключа на Traividya, третото свещено учение, което съдържа стиховете на Riga обучаващи Jain’-ите или мистериите на жертвата. Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината. Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив. (Martin Hauges) Aitaveya Brahmana Сжщата Jajna е още и една от формите на Akasha и има една мистична дума, която я събужда. Тя е Изгубената Дума, която се произнасяше от посветения свещеник.
към текста >>

Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието.
Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.
Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма.
Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо.
към текста >>

В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“.
Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания. В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“. — Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието. Той е разбрал, че знанието е смърт. „Да знаеш много“ е равно на това „да знаеш нищо“. Културата и цивилизацията са само смяна на едно незнание с друго. В нощните мъгли на живота никога не може ла проникне светъл лъч.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо.
От окултизма заема великия закон на аналогията и паленгенезическото схващане. От съвременния психизъм тя изисква опитните му доказателства. Тя се опира само върху строго научна основа и върху едно ясно пресмятане на възможностите. В общите си положения това усилие за синтез свършва с изяснение на един съществен динамо-психизъм, който обусловя индивида, както и вселената, която стои неразрушима и постоянна през преходните проявления, които, благодарение придобивките и опитностите на разните „монади“ — еволюира правилно от несъзнателното към съзнателното. Индивидуалното съзнание съставлява част от този нерушим и вечен динамо-психизъм. То също еволюира, през тия многобройни съществувания, към едно състояние на усъвършенстване, което позволява да се надяваме за необходимото, математическо и постоянно, реализиране на Абсолютния Разум, на Върховната Правда, и на Върховното Благо. Метерлинк отива не по-малко далеч от Д-р Желе в мистическото тълкуване на явленията на подсъзнанието. Еволюцията на неговия дух е много ясна в този смисъл. Изглежда, че тя свършва, в Пътеките на Планината, в един вид нео-будизъм, аналогичен на оня на Теософското Общество. Много днешни теософи се обръщат наистина към Изток, вместо да се привържат, като другите окултисти, към източната традиция на еврейско-христианската Кабала. Спиритите съставляват друга една секта, малко ненавиждана от първите две.
към текста >>

Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество.
Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора.
„Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената.
И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра! “. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията! Знай, че в книгата на отплатата е писано с перото на този, който е бил, който е и който ще бъде, че пролятата кръв никога не може да се изкупва с ново пролята кръв; че отмъщението с отмъщение не се заличава: то се само преумножава, и че който иска да победи злото, той може да го постигне само чрез закона на доброто и любовта! “ „В голямата книга на Бога живаго, в която всичко се пише от началото до окончанието на вековете, ти няма да бъдеш заличен!
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit.
Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“.
към текста >>

Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз.
„Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“.
към текста >>

Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии.
Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17. в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка.
към текста >>

Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление.
По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията.
към текста >>

За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество.
Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността. Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато върховното съзнание се превъплъти за един нов космичен ден, ние знаем, че законът за прераждането ще се приложи в най-низшите части на вселената.
Месечината също има своята специална орбита, както и нашата земя и всички други. планети в пространството — всичките те се управляват от закона за периодичността. Тоя принцип е същият, Който образува навиците на човека, чрез повторението на мисълта. Понеже това става по закона за периодичността, тъй е и с всички други потици, давани във вселената от божествеността, те продължават да се проявяват безспир, от тяхното излизане до последното туптене на великото божествено сърце, до самата космична нощ. Тия потици, които образуват една вселена, постоянстват и се проявяват във всемирни закони. Когато върховното съзнание се превъплъти за един нов космичен ден, ние знаем, че законът за прераждането ще се приложи в най-низшите части на вселената. Това е космичен закон, закон на природата. Ние констатираме неговата очевидност, когато изучваме планетите. Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността.
Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре, и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е божественото: „търсете Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа?
към текста >>

НАГОРЕ

0.57918190956116