Търсене в текстове за 'Върховното'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род.
Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик.
към текста >>

2. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ II И ТОМ III

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни.
16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат.
към текста >>

3. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Върховното Божество.
Святий Израилев. (Исая гл. 30, ст12, ст.15) 6. Свят, свят, свят Господ Саваот (Исая гл. 6,ст. 3) ЕЛИ-БОГ Ели - това е Бог. Върховното Божество. Бог Всевишний (Битие гл. 14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на Боговете (Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл. 10,ст17) Когато говорим за Гопода, трябва да разбираме колективност от Духове (Господ е Множество, защото е Господ на Силите). Когато говорим за Бога, трябва да разбираме Единствено число. Бог е един.
към текста >>

4. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството.
На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души. В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване. Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят.
към текста >>

5. 03 - 04. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Това е върховното постижение!
Защото това е върховната задача, поставена ни от Бога. Това е Любовта - истинската любов, Божествената Любов! Да се свържеш с всички! На всички да дадеш, от всички да получиш! Това е безкрайното богатство! Това е върховното постижение! Това е животът в Бога! Ти си във всичко, и всичко е в теб! Велик е Символът, велико е съдържанието, велика е Божествената реалност, съдържаща се в живата движеща се верига на взаимнопоздравляващите се братя и сестри. Ето, туй е нашият идеал, туй е, към което се стремим, туй е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка с всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно.
към текста >>

6. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина.
към текста >>

7. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание, което те приковава към земята... Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото!
Към Любовта! Към Бога! Отърси, изчисти праха, земния прах, от нозете си! Отхвърли, забрави всичко, което може да те свързва с низшето, с ограниченото, с грубо материалното. Освободи съзнанието си от всяка мисъл за земното, за ограничено човешкото. Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание, което те приковава към земята... Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото! И ще олекнеш „като перо" - ще почувствуваш, че ти израстват крила. Ще се осъзнаеш като дете на Бога - син на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога. Ще се разтворят пред тебе златните врати на Неговото Царство. Ще се озовеш в твоята истинска, небесна Родина - в твоя истински Бащин Дом, откъдето си дошел, и където някога, завинаги ще се завърнеш. Днес ти си още малко, слабо, невръстно, несръчно дете.
към текста >>

8. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността.
Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е Божественото: „Търсете царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността. Политическото преустройство на един народ преследва общото благо. А да преустроиш обществения и политически живот на народа значи, да създадеш за него най-благоприятните условия, при които да се проявят и турят в действие всички заложени в него от Бога дарби и способности. Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа?
към текста >>

9. Основни принципи на херметичната наука и философия

Влад Пашов

Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът.
И когато говорим за Херметичната наука, имаме предвид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей - в петокнижието, на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителят каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука, стига да знае човек как да ги чете. Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата Земя. Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота.
към текста >>

10. (Продължение)

Влад Пашов

Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум.
Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*. - Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото - Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове? - Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера?
към текста >>

11. (Продължение)

Влад Пашов

Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите.
Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света? Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето. Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна.
към текста >>

12. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Всички тези школи са били под върховното ръководство на централната ложа на Бялото братство на Земята, която е била пък във връзка с централната ложа на Слънцето.
В течение на 2160 год. всеки от тези планетни гении управлява по 300 години средно, в течение на което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении. Учителят казва, че във времето на пророк Данаил е господствувал арахангел Михаил, който носи слънчевото влияние. И в днешната епоха пак арахангел Михаил поема ръководството на човечеството. В Атлантида, когато човечеството е току що слязло в гъстата материя и е било още в съвсем детска фаза на развитие, лишено от дарби и способности и добродетели, са били създадени 7 вида окултни школи, всяка една, от които се явява като проводник на силите на една планета. Всички тези школи са били под върховното ръководство на централната ложа на Бялото братство на Земята, която е била пък във връзка с централната ложа на Слънцето. Тези школи са били среди, в които са се изливали силите на дадена планета. През тях са минавали последователно всички човешки души, за да влязат в контакт с онези енергии, които се изливат в школата, за да развият съответните дарби и способности. Така, постепенно преминавайки през всички школи, човешките души влизали в контакт с енергиите на напредналите същества и така постепенно са развили и изработили в себе си известни дарби, способности и добродетели. В тази далечна епоха под влияние на планетните сили, изливани в школата, е станало постепенно диференциране и обособяване на човешките типове. Някои индивиди са се развили по- силно под влиянието на известни планетни сили и са се оформили като тип на тази планета.
към текста >>

13. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Войната в миналото и в нашата съвременност, като най-голямо организирано зло, което е погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, трябва да бъде забранено непосредствено от човека на новата култура.
- да проучат и да приложат този ред на живата разумна природа и да спазват нейните закони”. Старата формула на висшата световна политика – „равновесие на силите” и съвременната формула – „страхът от ядрена война” трябва да бъдат заменени с една висша стопанска, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще престанат да изпращат своите синове, за да бъдат избивани по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и отречено като най-ужасен порок и като най-тежко престъпление за човека от XX столетие. Войната, това организирано човеко изтребление трябва безусловно да бъде отречена от Обществото на Новото Човечество, Това остаряло средство за разрешаване на международните конфликти е донасяло само материална разруха и всеобщи духовни кризи в народите и в човечеството. Войната в миналото и в нашата съвременност, като най-голямо организирано зло, което е погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, трябва да бъде забранено непосредствено от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проявление. И затова Учителят утвърждава категорично: „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава син человечески ще се яви в своето знание”. Кой е "Син человечески? " - Това е човекът на новото съзнание, на едно съзнание, което е извън всички религиозни заблуждения, извън отживелите обществени традиции и предразсъдъци и извън кървавото организирано междудържавно насилие. Стр. 114/943 Това е човекът, който ще има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Слънчевия Син и диамантената воля на Великите души на Истината.
към текста >>

14. 10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

Върховното начало се е изразило в две напълно противоположни сили: Едната, която е носила ограниченията, сгъстяванията, покоя, тъмнината, като е създала решетки, в които е ограничила силата и с това е създала видимите форми пред нас.
10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ Във всички религии, създадени от най-дълбока древност досега, „дуализмът”, вярата в две сили в природата е бил дълбоко подчертан и ярко изразен, Тези религии са създадени от мъдри и просветени хора. Затова такова едно приемане не може да се сметне като някаква несериозна приумица и подтик към една чудата оригиналност, като дълбоко разбиране на законите в Природата. Върховното начало се е изразило в две напълно противоположни сили: Едната, която е носила ограниченията, сгъстяванията, покоя, тъмнината, като е създала решетки, в които е ограничила силата и с това е създала видимите форми пред нас. Другата сила е тази, която носи разширението, движението, организирането, облагородяването, светлината. По липса на по-подходящи термини, първият род сила е наречена „Зло”, а вторият „Добро”. Учителят казва: „Злото създава видимите форми, а Доброто ги организирва и облагородява”. И казва още: „Онова, което привежда в действие всичко, Аз наричам Бог. Колкото нещото е по-съвършено, толкова то се движи по-бързо”.
към текста >>

15. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

Няма никакво съмнение, че участието на печата и обществото, което впрочем се изрази само в живо следене развитието на процеса, не ще упражнят никакво влияние върху съда, който се състои от опитни и стари съдии, които неведнъж са подчертали независимостта си и върховното си право на съдии - правото на тяхното убеждение.
1 ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ПРОЦЕСА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА ПРОТИВ ДАННИТЕ НА ОБВИНЕНИЕТО. Какви могат да бъдат убийците. Последната дума на обвиняемите. Последната фаза на процеса Днес, в 11 и половина часа преди обед съдът ще произнесе резолюцията по делото на Тимеви. Това дело се разглежда цели 5 дни при най-голямо напрежение от страна на обществото и при пълно застъпване принципа на публичността. Няма никакво съмнение, че участието на печата и обществото, което впрочем се изрази само в живо следене развитието на процеса, не ще упражнят никакво влияние върху съда, който се състои от опитни и стари съдии, които неведнъж са подчертали независимостта си и върховното си право на съдии - правото на тяхното убеждение. Осъдителна или оправдателна, присъдата ще трябва да се посрещне от обществото със спокойствие, понеже това е дума на един законен и авторитетен съд. Процесът на майката и дъщерята Тимеви от правна страна попада 8 категорията на ония процеси, съдбата на които зависи повече от убеждението на съдиите, отколкото от очевидността и обилността на положителните или отрицателни доказателства от гледна точка на обвинението. Макар и процесът да се даде от печата с много подробности, никой не бива да си прави илюзията, че разполага с целия фактически и психологически материал, който се изнесе при съдебното дирене. В това отношение само съдът и участвуващите в процеса страни най-добре познават истината дотолкова, доколкото е било възможно да се разкрие тя. Обществото гради своите заключения върху самопризнанията на подсъдимите, направени пред полицията, повторени и допълнени от тях пред следователя и впоследствие пак от тях отречени изцяло пред съда, като изтръгнати в полицията с насилие, а пред следователя дадени при разстроено душевно състояние.
към текста >>

16. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо.
Когато Аз говоря някому Истината, не го съдя, но му показвам пътя на Живота. И моето желание е вие да не блуждаете, но да вървите напред и да се не спирате да гледате назад като Лотовата жена. Павел казва: задното забравям и към бъдащето се стремя. Възлюбвание Господа и ближния си, това е лозинка на живота. Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината.
към текста >>

17. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Тя е тази на Рибите и Дева, върху която всички Посветени постигат раждането на върховното Аз у тях .
Тази двойственост поражда всички болести , както и всички мъчнотии и недоволства . Водата символизира съединението между ума и сърцето . Навсякъде в природата нещата са разпръснати , трябва да се съединят . Вие знаете сега , че змиорките отговарят на един естествен закон , а също издигнатите ученици (често несъзнателно ) привлечени към Агарта, където има един вид магнетизъм , който упражнява своето действие върху чистите души (42). Вие трябва да разберете , че оста, която свързва Хималаите със Сарагосово море, е оста на Исус Христос. Тя е тази на Рибите и Дева, върху която всички Посветени постигат раждането на върховното Аз у тях . Посветените отиват в тези места,за да ядат петте хляба и двете риби , за да дадат възможност да се роди у тях Божественият принцип - Исус Христос *. (43 ) Един ден всички човешки змиорки ще се отправят към това светло място поканени от това привличане , тази светлина , тази чистота , които живеят там . (44 ) Може би между вас тази вечер някои души ще отидат там, ще видят да стават чудеса и ще научат много неща . (45 ) Досега съмнението нищо не ни донесе , то създаде двойственост в нас , истинска смърт . Понеже съмнението, критиката , ненавистта , създават у нас разлъчване между нашата душа и всемира , което разрушава живота и пречи на издигането .
към текста >>

Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Дух.
тя е физиологията на света . 3. Кабалата е психологията на света . Да се опитаме да изучим анатомията на човешкото същество. Да се опитаме да потърсим къде се намират у него Риби и Дева . * Божественият принцип - Исус Христос е Христовият дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и Небето, между материалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Дух. Да влезне и се всели в неговото тяло Духът Христов и съзнанието му да стане в едно с космическото съзнание. Според астрологията Дева се намира в слънчевия възел, а Рибите са свързани с краката. Краката и слънчевия възел са съединени помежду си . Те представят оста на Исус Христос. Ако изучаваме слънчевия възел, ще открием чудни работи .
към текста >>

18. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Духа.
Виж „Изгревът", том I, стр. 664-666. Изучаването на Неговото слово е Слово за Третия завет на Бога към човечеството. А поредицата „Изгревът" е пътят Господен към това човечество. Друг път няма нито на земята, нито под небето, нито на небето. Амин! 43. Божественият принцип - Исус Христос е Христовият Дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и небето, между реалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Духа. Да се влезне и да се всели в неговото тяло духът Христов и съзнанието му да стане ведно с Космическото съзнание, обхващащо целия космос. Виж „Изгревът", том I, стр. 647-654, „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство". 44. Светлината , която излиза от Агарта , привлича всички окултни ученици. Тази светлина се образува от съществата, които живеят там, които чрез дейността си отделят тази светлина и космически енергия и я препращат по земята.
към текста >>

19. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство.
Тук насилието е изключено. 4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост. И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот.
към текста >>

А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин.
Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите. Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се развие от едно чувство в душата, като една сила в ума. Само тогава вярата и мисълта са творчески.
към текста >>

20. V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол

Невена Неделчева

То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство.
Искате ли да ви разкажа всичко? Една нощ, когато Луната протягаше сребристите си пръсти между листите на дърветата и проникваше до поляните и усоите на гората, безумен копнеж ме обхвана по неговите прекрасни очи и рубинови уста. Тихо излязох от стаята си, преминах през обширните ни градини, които благоухаеха с парфюма на хиляди ароматни цветя, и стъпките ми ме отвеждаха към Голямата река... Луната ме обливаше със сребърната си светлина и аз вървях като видение, водено от една мисъл, имащо едничка цел - да го видя! О, спрете се, другарки мои, спрете се, както аз, и вкаменете се като мене... Той - този, при когото отивах, бе преметнал ръка върху рамото на друга и двамата отиваха към брега на реката - аз знаех - към лодката... Притиснете устата си с ръка, другарки мои, за да не извикате, както аз направих... Накарайте сърцето си да притихне, да спре, за да не изхвръкне, както аз го накарах... Луната обливаше обширния пясък и тия, които вървяха прегърнати по него, реката бъблеше в полусън, гората, спряла дишането си, гледаше с очите на хилядите си горски обитатели, магьосниците изничаха из вълшебните си дворци... И изведнъж всичко потъмня и изчезна... изчезнах и аз самата... О, приятелки мои, зная, вие питате: Ами по-нататък? Да, аз ще ви разкажа по-нататък Сърцето на жената не може без идол, то не може да съществува, ако няма какво да обожава. То не може да пулсира, ако не е надеждата, че ще затупти в унисон в Върховното, с Голямото, Свръхчовешкото, Божественото... Моето сърце трябваше да.се прекланя пред един олтар, на една мечта за съвършенство. Жаждата ми за свръхчовешкото, незнайното, безграничното ме обхвана наново... А същевременно исках, исках да го виждам и с моите човешки очи... И Голямата река, която глухо ридаеше с мен, ми донесе от камък образа на незнайния Бог. Тогава аз го взех и го отнесох със себе си. И украсих го с всичките си мечти за красивото, нежното, за великото, за доброто, за идеалното и в неговите очи често виждах да проблясва отражението на блясъка на моите очи. Всяка утрин и всяка вечер го обкичвах с най-благоуханни цветя и кадях пред него благоуханните масла, определени за Боговете. И често, коленичила пред него, пред моя идол, аз виждах, виждах очите му да оживяват с моя живот и моите блянове да му дават крила... А мен ме люлееха вълните на незнаен и непонятен за мене мир.
към текста >>

21. XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА - 1. Молитва на жадуващата обич

Невена Неделчева

Молитва на жадуващата обич Боже наш, ето, Ти си най-върховното същество, Ти си най-любящият, най- добрият, и все пак ние мислим за Тебе най-малко. Защо?
XI. ЖАДУВАЩАТА ОБИЧ И АНГЕЛЪТ НА ЛЮБОВТА Невена Неделчева 1. Молитва на жадуващата обич Боже наш, ето, Ти си най-върховното същество, Ти си най-любящият, най- добрият, и все пак ние мислим за Тебе най-малко. Защо? Ти си велик и всемогъщ, ти си безпределната обич, и все пак ние не уповаваме на Тебе, освен в крайни случаи. Ти ни предлагаш неземно щастие, а ние плачем затрохиците човешки радости, които изгарят, както купчината дърва, и от тях остава само пепел. Мисля си: ето, Ти си най-любящото същество - самата любов си Ти, а ние търсим и плачем за човешката обич и страдаме, когато тя не ни се дава. Ние плачем за вода, когато изворите от Божествена Любов са досами нас. Сигурно сме слепи, Боже мой, за Тебе, и затова не Те виждаме и затова не Те обичаме повече от човешкото.
към текста >>

22. III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

«ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско.
Даде се концепцията и се направи връзка и се съединиха отделни части на тази беседа. А от кого се даде? От Онзи, чието име е «ОН». А за изяснение ще добавя, че шопите тук, в Софийско, казват така за него. «Он си знае работата.» За тях думата «ОН» е от най-висш порядък и закон. «ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско. Аз съм роден в София, но родителите ми не са шопи, дошли са от друго място. Та, сега трябваше да зачетат шопите и тяхното «ОН». Защо ли? Защото ОН си знае работата! 19. На онези, които ми правят забележки и ме критикуват, че съм публикувал беседа, която не е от Учителя, ще кажа, че те изобщо не са чели «Изгревът» от том I до том XXII.
към текста >>

И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа.
И затова изглеждат чужди и се оприличава, че не е Слово на Учителя. Това си личи от пръв поглед. И на мен ми беше чуждо. Но когато ми се отвори съзнанието и се върна онзи Космически ток, отново се освети беседата отвътре и отвън. И тогава видях и разбрах, че е беседа на Учителя. И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа. Е, случи се, че се даде чрез мен. И сега тази беседа е отпечатана, има към нея разработка и се възстановяват силите, които протичат в този Космически кръг. Това е моята заслуга тя е много малка. Представям я в Сила и в Мощ. И то в «Изгревът», том XXII.
към текста >>

23. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо.
Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество. Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за гибелно заблуждение. В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на гибел и падение и пр. (Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др. песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните. (Заб Пак там, с. 67.) Щастието не е в труда за изграждането на социализма, въобще трудът не е в състояние да осигури някому щастие, макар и понякога да се нарича "благодат". (Заб. Пак там, с. 169.) Шестте работни дни на седмицата се обявяват в методистките песни за дни на грижи, мъки, страдания и страхове (Заб.
към текста >>

24. 1.3. Стефан Томов и Учителят

Хиндусите вярвали, че човешките души произхождали от Върховното Същество, което им позволило да станат отделни съществувания и да се раждат на земята.
Не само упорито, но и фанатично поддържат дъновистите прераждането. (2) Един съмишленик на дъновистите, говорейки неотдавна за прераждането, ми каза: "Тъй силно съм убеден в прераждането, че дори да дойдеше и сам Дънов и ми заявеше, че прераждането не е вярно, аз бих го нарекъл лъжец и измамник". "Ами ако сам Христос Ви се явеше, отвърнах аз и ви заявеше, че прераждането не е вярно, какво бихте казали? " Той ме изгледа и млъкна. Прераждането е староиндийско учение. Хиндусите вярвали, че човешките души произхождали от Върховното Същество, което им позволило да станат отделни съществувания и да се раждат на земята. Тъй разделена от действителния извор на своя живот, душата трябва пак да се върне при този извор, или да се слее пак с оная божествена субстанция, с която първоначално е била едно. Обаче, като се е опетнила от греха, душата трябва да се стреми да се освободи от виновността и да се приспособи към небесното си поприще. До когато душата не постигне това състояние на чистота, тя трябва пак да се роди след разлагането на тялото, с което е била свързана. Такава точна сметка се е държала за делата на душата, щото ставало нужда да се прекарат хиляди години или векове (калпи) в едно или друго от небесата, като награда за добри дела или себеналожено страдание, и все пак душата да бъде принудена да се върне на земята или в пъкъла, за да направи като животно, човек или бяс омилостивение за известни грехове. Това накъсо е староиндийското учение за прераждането или преселението на душите.
към текста >>

25. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Набожност, най-върховното и необходимо.
Ти само тогава ще можеш да вършиш праведното и да обичаш както трябва милостта, когато напредваш със своя Бог. И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот: Правда, най-първото. Прочее, първом търсете правдата. Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо.
към текста >>

Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо.
Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност. 1. Неделимост.
към текста >>

26. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един.
Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана. С тая буря от запад с дъжд, биещ и миещ лицата на турските пълчища сред нас и около Виза, българското оръжие ще бъде оставено на спокойствие поне за един ден!..., а отстъпващите турски отряди пред фронта на дружината бе обърнат в безпорядъчно бягство и попилян по разни насоки из мрачевината в настъпилата октомврийска тъмна нощ, без дума, в непозната за тях местност... Дружината се спря и закрепи на първата своя предпозиция, на най- историческия хребет на Бунар-Хисарските висоти... Боят бе окончателно спечелен за нас. Загуби имаше дружината: 30 убити, 2 умрели от раните и 37 ранени, а за противната страна, само убити повече от 280 души, прочетени на следния ден, между които двама ротни командири, а ранени неизвестно... Хвърлените две бомби върху турската поддръжка, в сгъстения й строй, за да бъде отстранена, дали 18 убити на камара един върху друг!... Хванатите единични пленници от дружината и най-много в с.
към текста >>

27. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Тази задача му беше възложена от невидимия свят, от върховното ръководство." На него какво му костваше?
Тъй казва Учителя: "Знаете ли, че много от вас, които сега ме слушате, преди 2 000 години викахте: "Разпни го, разпни го! " И сега трябва да се коригирате." Аз късно научих това нещо, разправяше го Георги Томалевски един случай. Имахме един приятел Михаил Иванов, който е във Франция. И там основава школа. Защо Учителя си замина, защо не разруши, нали туй, което да се запази, Учителят казва в една беседа, значи Той е чувствал какво ще говорят за Него и казва: "Нима Христос нямаше сила да извика ангелските легиони и да разруши не само Израел, ами и Римската империя, но Той имаше да изпълни задача и трябваше да я изпълни. Тази задача му беше възложена от невидимия свят, от върховното ръководство." На него какво му костваше? Ами той в 1917-та година във "Великите условия" казва в една беседа: "От 1945 г. в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." Той си отиде 3 дена преди 1945 г. на 27.12.1944 г. В: Вие ми разказахте тази опитност с тази Стефка и змията. Как стана това?
към текста >>

28. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

Ти беше проява на върховното прозрение, вседневен пример на добродетелта смирение.
Димитър Сотиров ВЪРХОВНО ПРОЗРЕНИЕ Двадесет и две години, а сякаш вчера беше, когато Словата Си бисерни зърна редеше. Ти беше проява на върховното прозрение, вседневен пример на добродетелта смирение. В най-голямата си скръб при Теб се приютявахме, защото закрилата Ти бащинска познавахме. А радостта си идвахме с Тебе пак да споделим, защото знаехме, че на Тебе само я дължим. Ти пося у нас грижовно най-отбрани семена, които плод обилен ще дадат в бъдни времена. Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало. Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен.
към текста >>

29. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки.
Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът.
към текста >>

30. 91. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов, - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 88, 25.03.1934, с. 2.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба.
Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове. Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина! Човечеството трябва да се възвърне към земята, към природата. Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята. Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така.
към текста >>

31. 29. Временното и вечното / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива - доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение.
Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и да се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях. Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг начин - всъщност не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива - доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които засягат дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа.
към текста >>

Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там.
- От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания „силата е право" и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния"?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват мъките, лишенията, ужасите за хората и народите. От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като студен душ. които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание.
към текста >>

32. 56. Правото на силния в ново осветление. - В: Братство, Севлиево. Г 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

То е така, защото нашия земен живот винаги е бил, е и ще бъде в ръцете и под върховното ръководство на една сила, върху която човешките слабости и заблуждения нямат никакво влияние.
- Силен е любящия, силен е мъдрия, силен е този, който обича истината. „Който обича, той е силен човек. Който не обича, е слаб човек" -казва Мъдрецът. И това е наистина така. То е така, преди всичко затуй, защото хиляди тайнствени пружини на великия и непознат нам Живот действуват непрестанно, точно и отмерено безпогрешно и резултатно, в полза на този, който действува с любовта, мъдростта и истината. То е така, защото нашия земен живот винаги е бил, е и ще бъде в ръцете и под върховното ръководство на една сила, върху която човешките слабости и заблуждения нямат никакво влияние. То е така, най-после и затуй, защото тази истина ни води към една нова епоха, към един нов свят. Сава Калименов
към текста >>

33. 1.3. Полярност. Любовта

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Затова нека бъдем по-скромни и да не сравняваме, да не отъждествяваме нашите временни човешки увлечения, нашите краткотрайни и повърхностни преживявания с най-великото, най-свещеното, с върховното в живота.
Той ще расте, ще цъфти, ще се развива вечно в нея. Защото името на Вечността е Любов! И защото това е съдбата на човека! Защото човек е роден от Великата Любов! И колкото и където човек да се бави, да се лута, да се отклонява и заблуждава, в края на краищата блудният син ще се завърне в обятията на Отца си - в обятията на Великата Любов. Затова нека бъдем по-скромни и да не сравняваме, да не отъждествяваме нашите временни човешки увлечения, нашите краткотрайни и повърхностни преживявания с най-великото, най-свещеното, с върховното в живота. Нека осъзнаем нашето ограничение - в нашето съзнание, в нашите мисли, в нашите знания, в нашите прояви и в любовта. Въпреки всичко това, въпреки нашето крайно ограничение във всяко отношение, все пак Тя е нашата Спасителка, нашата Освободителка от доброволно наденатите от нас окови на безлюбието и омразата, от доброволното робство, в което сме попаднали след като сме се отрекли от Великата Любов и от братя, и сестри сме се превърнали във врагове едни на други. Само Любовта спасява! Това се отнася за отделния човек, за семейството, за обществото, за народите, за цялото човечество. В какви преговори, в какви договори ще бъде надеждата ни, когато няма любов в сърцата ни?
към текста >>

34. 1.7. Петунии. Стихотворение.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Неоценимото, несравнимото, върховното Благо: да се отворят очите ти.
1.7. ПЕТУНИИ стихотворение Дойдох да Ти се поклоня. Дойдох да Ти целуна мислено ръка. Дойдох да Ти благодаря. Да благодаря за безкрайно многото, което си ми дал. Да благодаря за безграничната светлина, за свещеното знание, за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора, на цялото човечество, на всяка душа. Неоценимото, несравнимото, върховното Благо: да се отворят очите ти. Да прогледнеш и да видиш истината. Да видиш света, да видиш живота в тяхната истинска, Божествена светлина. Да видиш Любовта - да видиш истинския смисъл, да видиш истинското съдържание на живота. Бяхме в тъмнина, и светлина ни озари. Бяхме слепи - и прогледнахме.
към текста >>

35. 3.4. Тази безкрайна светлина!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета на Върховното, неземното.
Защото превръщаме всичко земно, всичко човешко, всичко обикновено - в красота, в светлина, в извор на радост. Защото виждаме нещата в тяхната истинска, Божествена Светлина Защото виждаме вечното Добро зад временното зло. Виждаме Божествената Хармония зад човешкия безпорядък. Виждаме Духа зад материята. Реалността - зад илюзорната видимост. В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета на Върховното, неземното. Защото Учителят ни подаде ръка, озари ни със Светлина. Защото Бог ни призова - да служим: да светим, да топлим, да помагаме, да даваме - да даваме любов, живот, радост. Защото разбихме границите, разбихме оковите на личното, на обикновеното, дребнаво човешкото. Защото скъсахме преградите на отделността: защото няма вече „аз", а има „ние". Защото в братска прегръдка запяхме песента на единението, на Любовта!
към текста >>

36. 3.5. Да се превърнеш в светлина!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Между обикновения земен човек и истинското, върховното в човека.
Ти си частица от Бога; Ти си светлина, ти си любов! Да полетиш! Да се осъществиш! Да познаеш, да осмислиш, да преживееш разликата, да прелетиш бездната - между земното и небесното. между човешкото и Божественото, между обикновеното и - безкрайно великото, чистото, святото. Между обикновения земен човек и истинското, върховното в човека. Между обикновеното, ограничено земно съзнание и съзнанието, което обгръща всичко, което е навсякъде и във всичко, което е светлина безгранична, Което е Любов, всепроникваща, всесъздаваща, всемогъща. Което е Бог. Което си ти, като дете на Бога, в обятията на Бога. В обятията на Вечността и Безкрайността. И да погледнеш от Там: от неизмеримите, неизразимите, непонятните за ограничения ум Висини - тук, долу на малкия земен човек, върху нашата малка земя.
към текста >>

37. 3.7. Всички сили - за делото на Бога!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Защото Бог е дал на човека свобода - върховното Благо, от което Той не иска да ни лиши, но с което човек злоупотребява.
Истината не може да бъде скрита, потъпкана завинаги. Има едно Око, което вижда всичко! Трябва и ти да отвориш очите си, за да видиш, че животът не е сляпа игра на слепи, механически сили; че в него царува Правдата, разумността, Истината, Любовта. Че това, което правиш на другите, ще се върне при теб. Че хаоса в света, в нашия земен свят, се дължи на човека, не на Бога. Защото Бог е дал на човека свобода - върховното Благо, от което Той не иска да ни лиши, но с което човек злоупотребява. Иде обаче Денят, когато на човека ще бъде поискана сметка за делата му. Иде Денят за основното ликвидиране на всички сметки. Близко е този Ден! Денят, в който хората и народите на земята ще познаят, че има Господ - че има Господар на този свят. Денят, в който „ще бъдат отлъчени овците от козите" - добрите от злите.
към текста >>

38. 4.3. Заключение.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Не за задоволяване на някаква суетня, необоснована национална гордост, което е недостойно за будното съзнание, но - за да станете носители, проводници на великото Божествено Слово, сред своя народ, сред своите близки, сред тия, с които сте непосредствено свързани; за да изпълните свещената задача на живота си - да приемете своя дял от Великото Дело за просветляване на човешкото съзнание; за да се удостоите с върховната привилегия: - да станете Божии работници, носители на светлината, носители на върховното Божие Благо, там, където живеете, дотолкова, доколкото силите ви позволяват.
Вложете ги в живота си - турете в движение мощните сили, които представляват истините, всестранните знания, великата Божествена Мъдрост, съдържащи се в тях! Четете Беседите! Изучавайте български език, вий, будни души, по всички страни, от всички народи на земята! Изучавайте свещения занапред, класическия занапред, за бъдните столетия и хилядолетия, български език! Не за друго! Не за задоволяване на някаква суетня, необоснована национална гордост, което е недостойно за будното съзнание, но - за да станете носители, проводници на великото Божествено Слово, сред своя народ, сред своите близки, сред тия, с които сте непосредствено свързани; за да изпълните свещената задача на живота си - да приемете своя дял от Великото Дело за просветляване на човешкото съзнание; за да се удостоите с върховната привилегия: - да станете Божии работници, носители на светлината, носители на върховното Божие Благо, там, където живеете, дотолкова, доколкото силите ви позволяват. Защото Божието Слово дойде за всички: за всички хора, за всички народи, за всички раси и цветове. Божието Слово назад се не връща! Божието Слово ще обходи, завладее и заживее по цялата земя. Божието Слово ще стане Път към Новото! Будни души по всички страни на земята, от всички народи, от всички земи, Божието Слово ви зове!
към текста >>

39. 5.2. Има бъдеще!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за тия, които се откажат от любовта, от жертвата, от служенето от истината, от правдата, от вярата, от разумността; за тия, които предпочитат да живеят за себе си, в страхливо, жалко ограничение: да не би да нарушат нечий и преди всичко своя покой, своето еснафско материално и душевно благуване; за тия, които се страхуват да излезат, както срещу вековните, така и срещу модерните, нови „съвременни" предразсъдъци, срещу общоприетата, узаконена, тържествуваща глупост, ограничение, тъпост; за тия, които се страхуват, които треперят за своята сигурност, за своите временни постижения; за тия, за които най-важното нещо в живота е да бъдат сити, да бъдат материално задоволени, да бъдат добре поставени пред силните на деня, които и каквито и да бъдат те; за тия, които избират широкия, отъпкания, лесния път, път без особени усилия, без жертви, без препятствия, трудности; за тия, които отхвърлят тесния път - пътя на любовта, на жертвата, на изпитанията; за тия, за които върховното благо - това е тяхното лично благо, неправилно, късогледо, тясно разбирано единствено като материално благополучие; за тях има само един обикновен, сив, посредствен живот, с каквито и външни блясъци и разнообразие да го украсяват; живот, лишен от истински простор, от смел полет, от големи постижения, от истински успехи, от истинско, духовно, всестранно развитие; за тях има деградация, застой, връщане назад, бавно изгасване, потъване в блатото на делничността, на безкрилото ежедневие, на еснафското самодоволство, на тъпостта, на суетата, на пошлостта.
Чрез тях ще се прояви Бог. Те ще създадат истинска култура: култура, в която животът ще бъде свещенодействие, в която животът ще бъде служене на Бога: служене на Доброто, на Красотата, на Истината, на Любовта, служене на по-малките, на по-слабите братя, служене на великия, безкраен, Божествен живот. Има бъдеще за тия, които се свържат с Безкрайността: с далечните светове, средища на безгранична светлина, на безгранична мъдрост, на безгранична любов, на съвършено знание; средища на великия живот, в светлина и красота, недостъпни, непонятни за сега, за нас, жителите на земята; светове - източници на всяка светла мисъл, на всяко благородно чувство, на всеки потик към доброто, към красивото, към съвършеното, които се раждат в душите, в сърцата и умовете на хората. Има бъдеще за тия, които се свържат с Бога: с безграничната Любов, с безграничната Мъдрост, с безграничната Сила, с безграничната Светлина, с безграничния Живот. Има бъдеще за тия, които служат на Бога: за тези, които служат на живота, за тези, които служат на Любовта! За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за тия, които се откажат от любовта, от жертвата, от служенето от истината, от правдата, от вярата, от разумността; за тия, които предпочитат да живеят за себе си, в страхливо, жалко ограничение: да не би да нарушат нечий и преди всичко своя покой, своето еснафско материално и душевно благуване; за тия, които се страхуват да излезат, както срещу вековните, така и срещу модерните, нови „съвременни" предразсъдъци, срещу общоприетата, узаконена, тържествуваща глупост, ограничение, тъпост; за тия, които се страхуват, които треперят за своята сигурност, за своите временни постижения; за тия, за които най-важното нещо в живота е да бъдат сити, да бъдат материално задоволени, да бъдат добре поставени пред силните на деня, които и каквито и да бъдат те; за тия, които избират широкия, отъпкания, лесния път, път без особени усилия, без жертви, без препятствия, трудности; за тия, които отхвърлят тесния път - пътя на любовта, на жертвата, на изпитанията; за тия, за които върховното благо - това е тяхното лично благо, неправилно, късогледо, тясно разбирано единствено като материално благополучие; за тях има само един обикновен, сив, посредствен живот, с каквито и външни блясъци и разнообразие да го украсяват; живот, лишен от истински простор, от смел полет, от големи постижения, от истински успехи, от истинско, духовно, всестранно развитие; за тях има деградация, застой, връщане назад, бавно изгасване, потъване в блатото на делничността, на безкрилото ежедневие, на еснафското самодоволство, на тъпостта, на суетата, на пошлостта. За тях има „модерни танци" - дивашки кълчения, израз и проява на изостанали в еволюцията си същества, израз на архаичен живот, на едно съзнание, което стои много по-ниско от нивото на културната, съзнателна, просветена личност, притежаваща мерило за красота, за хармония, за истина, за правда, за добро; за тях има „музика", която свидетелствува за съзнателно, несъзнателно или полусъзнателно връщане назад, към тъмните дебри на далечното, дивашко минало на човека; връщане към едно съзнание, лишено от естетически, етически и логически норми; към едно съзнание, към едни прояви, които не отговарят на понятието „човек" - същество, което мисли, което съзнава, което разбира, което цени: За тях има ядене и пиене до самозабрава, далеч з ад всяка нормална, естествена граница, което докарва човека, разумното и съзнателно същество, до физическото и душевно състояние на известни всеядни животни; за тях има мощни гуляи, придружени с дивашки, пиянски викове, цинизми, богохулства, падения, свади; за тях има „силна храна" - труповете на убитите животни, което свидетелствува за това, че човечеството, в своето болшинство, въпреки външния блясък на техника, наука, изкуство, култура, все още не е излязло от варварското си състояние, че е далеч още от мисълта, от съзнанието, от решението -да изпълни повелителния закон на Бога: „Не убивай! " Човечество, което спира развитието си, което се трови, физически и духовно, с месната храна; което си създава ужасна карма - ужасни последици, изразяващи се във войни, катастрофи, катаклизми, следствие от жестокото, масово проливане кръвта на животните, и на целия неразумен, сляпо егоистичен живот; за тях има скъсване с истината, справедливостта, смисъла на живота, за тях има постепенно загубване на всички реални, върховни ценности на живота; за тях понятията: истина, свобода, смисъл на живота, съвест, човещина, истинска разумност, справедливост, постепенно губят все повече и повече своето съдържание, до пълно обезсмисляне, докато се превърнат в празни, кухи, безсъдържателни думи; за тях има загубване на свещеното отношение към живота, към човека, към всички същества, към цялата вселена; за тях любовта, тази велика, свещена, всеобгръщаща, и всеосмисляща стихия, се превръща само в един физиологически акт, само в някакъв първичен зов на плътта, в нещо, лишено от всякакво духовно съдържание; за тях лицата от другия поп стават само средство за развлечение. За тях животът е лишен от някакъв особен, истински здрав смисъл: Следователно: „След нас ако ще и потоп". Неизбежно, неотвратимо, напълно логично следствие, заключение, извод, за всеки скован от лъжата на материализма ум. За всички тези хора - млади и стари, бедни и богати, образовани или необразовани, талантливи или посредствени, способни или неспособни, вярващи или невярващи, .духовни" или „светски", за всички, които от лично, себично гледище разбират живота, за всички тях бъдеще, в истинския, в първичния смисъл на думата, подразбиращ един действителен, всестранен духовен напредък, развитие, усъвършенствуване, носещи истинска култура, носещи трайни духовни ценности, носещи постоянно приближаване към идеала на човека, на живота, - за тях бъдеще, в този смисъл на думата, за определен, дълъг период от време, няма.
към текста >>

40. 5.12 Добре дошли братя!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Да служим на Бога: да служим на Великата Разумност, на Великата Мъдрост, на върховното благо за човека и за всички същества.
Нека служим на великото, красивото, разумното. Нека служим на истинското, вечното, реалното. Нека служим на Великата Разумност, на Великата Любов, на Великата Истина: нека служим на Бога! Да служим на Бога: да служим на човека и човечеството, на доброто и любовта, на истината и справедливостта. Да служим на Бога: да служим на мира, на братството, и човещината, на свободата. Да служим на Бога: да служим на Великата Разумност, на Великата Мъдрост, на върховното благо за човека и за всички същества. Не ще бъде лесна борбата! Упорити са, мощни са още силите на злото. Лъжата е свила гнездо навред в умовете. Има в света много добри, честни, искрени хора, които са се подали на лъжата, вярват в нея. отричат истината.
към текста >>

0.89797401428223