Търсене в текстове за 'Въплъщение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 159 резултата в 95 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Целият свят е въплъщение на Любовта и е произлязъл от нея.
Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората. Всичко е Любов! Божията Любов всичко предшества. Преди да бъде вяра, Любов е. Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя. Целият свят е въплъщение на Любовта и е произлязъл от нея. Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Ти като кажеш, че Слънцето не мисли за теб, се обезсърчаваш. Първо, ти не казваш право, защото баща ти и майка ти са мислили за теб и затова живееш. Второ, ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти искаш, но те мислят за теб. Но може би и други мислят за теб, но ти не го съзнаваш.
към текста >>

2. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята.
Когато сте слизали, дали са ви добри съвети, но сте забравили това, което са ви казали. И това, което тук учите, в онзи свят не може да го научите. Силната воля се добива чрез препятствия във физическия свят. Защо слизат духовете? Защото само физическият свят може да кали човешката воля. За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е. На Небето е лесна работа, там е уреден живот и гледайте да живеете на Земята по небесному. Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш и като намериш една своя погрешка, радвай се и си кажи: „Хвана сетя! “ Хората слизат групово – в група от 10 000, 20 000, 100 000 души.
към текста >>

3. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система.
Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си. Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности. Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
към текста >>

4. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа.
към текста >>

5. 90) Силата се дава на добрите - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчениците от едно време днес идат на Земята – едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение.
Една сестра рече: Учителю, Вие бяхте казали, че осем хиляди адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. Тези адепти ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, досега съществуващо, ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Взели са предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. И ще създадат новото човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време днес идат на Земята – едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има едни закони, по които най-лошите прояви ще се сменят с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен – това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходната форма, в която да пласират своите енергии. За нас въпросът е ясен, но за управляващите – не.
към текста >>

6. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното.
Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
към текста >>

7. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила.
Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.” Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов.
към текста >>

8. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея.
Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици.
към текста >>

9. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр.
Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива.
към текста >>

10. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение.
- Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. - Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Този закон съществува в Природата, това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да намерят подходящата форма, в която да изразходват своите енергии.
към текста >>

11. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл.
Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие. Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас.
към текста >>

12. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие.
към текста >>

13. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Целият свят е въплъщение на любовта.
Любовта всичко предшествува. И вярата предшествува. Преди да бъде вярата, е любовта. Животът се произвежда от любовта. Животът е само условие, да се прояви любовта. Целият свят е въплъщение на любовта. Целият свят е произлязъл от любовта. Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена. Затова първият подтик на човека трябва да бъде възприемане на любовта. Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава.
към текста >>

14. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчениците от едно време сега идат на земята: Едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение.
Учителя каза: Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Тогава ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време сега идат на земята: Едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота.
към текста >>

15. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.
Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света.
към текста >>

Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение.
към текста >>

16. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
към текста >>

17. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта.
Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа".
към текста >>

18. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение.
Но винаги Ангелът се явява на Йосиф, а не на Мария. Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма.
към текста >>

Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение.
Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа. Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида. Той е бил във връзка с Христа още като Учител в Персия и още по-рано в Атлантида. И затова се описва, че дошли Мъдреци от Изток да му се поклонят. Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител.
към текста >>

Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество.
Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет.
към текста >>

19. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци.
Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци. Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството. Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак.
към текста >>

Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа.
Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет. Но къде виждаха те, когато поглеждаха напред към бъдещето? Те гледаха към Рим. Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа. Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово.
към текста >>

Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите.
В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
към текста >>

Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа.
Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.
към текста >>

Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
към текста >>

20. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
към текста >>

21. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята.
И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята. Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот.
към текста >>

Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението.
С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните.
към текста >>

При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение.
Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен:
към текста >>

22. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт.
По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу.
към текста >>

23. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек.
След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване.
към текста >>

На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>

24. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
към текста >>

25. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта.
Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар.
към текста >>

26. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Овцете от другата кошара, това са хората от другите планети, това са онези хора, които живеят в духовния свят и не са минали през въплъщение.
Това значи: Аз съм духовният Ръководител, Който може да ви изведе на спасителния бряг. И по-нататък казва: "И други овце имам, които не са от този двор. И тях трябва да поведа и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един Пастир". Той е онзи, истинският Учител, Който води учениците в пътя на Божествената Любов и Мъдрост. И затова казва още: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Овцете от другата кошара, това са хората от другите планети, това са онези хора, които живеят в духовния свят и не са минали през въплъщение. Ще събере тези, които се развиват на земята и онези, които вървят по друг път на развитие, и ще образува цялото човечество, което познава гласа Му.
към текста >>

27. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух.
Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия.
към текста >>

28. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото.
Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
към текста >>

29. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка.
на Христа в Гетсимания. Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото.
към текста >>

В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята.
от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението.
към текста >>

30. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята.
В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено.
към текста >>

31. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
към текста >>

32. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни.
Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос.
към текста >>

Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята.
Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето".
към текста >>

Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята.
За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята.
към текста >>

Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза.
Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната.
към текста >>

33. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието.
Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага. Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в своето развитие през различни културни епохи. Във всяка култура душата придобива някаква опитност, добива известно знание, което не се губи, не изчезва, а остава в подсъзнанието. То не остава в полето на будното съзнание и душата не го съзнава при дадено въплъщение, но то е скрито в подсъзнанието. Това скриване на опитностите и знанието в подсъзнанието е символизирано с Печатите, които запечатват Книгата. Казано е, че Книгата е написана отвътре, а отвън е запечатана със 7 Печата. Кои са тези Печати? Във всяка културна епоха душата придобива специфични опитности и знание, които потъват в подсъзнанието - запечатват се. Понеже културните епохи, през които минава развитието на нашата Пета раса, са, както видяхме, седем, те отговарят на 7-те Печата.
към текста >>

34. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята.
човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер.
към текста >>

Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер.
Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества. Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
към текста >>

Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне.
В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него. Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа. Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм.
към текста >>

35. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие.
Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата душа, която се е проявила. През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание. Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави на груповите души, отново се надигат и завладяват човека. В последните три епохи на Атлантида човек също се е намирал под силното влияние на животинските сили - това са другите три глави, за да се допълнят до седем. И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави. Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие. Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави. Защо тези животински сили се явяват под формите на животински глави? - Защото всяка сила има тенденция да създаде определена форма: Лъв, Телец, Орел и пр. И онези хора, които не са приели Христовия импулс при трансформирането на Земята, също ще се явят в една астрална форма, но понеже тя е запазила в себе си инстинктите, присъщи на груповата душа, тези именно инстинкти ще вземат известни форми в това астрално тяло и ще предизвикат втвърдяване в него. Тези инстинкти, които се явяват в астралното тяло в определени форми, които се втвърдяват, това са рогата на главите.
към текста >>

36. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после в Шестото въплъщение на Земята ще има също така голяма активност на Доброто и Злото.
По такъв начин човечеството в тази епоха ще се раздели на два големи лагера - едни, които са приели Христовия импулс, които все повече се одухотворяват, и други - които са отхвърлили този импулс, които все повече затъват в материята, все повече огрубяват, все повече се втвърдяват. Това е първото разделение на човечеството на два враждуващи лагера, откъдето иде първата шестица. След това, в Шестата културна епоха на Шестата раса ще има пак голяма активност на Доброто и Злото и тогава това разделение на човечеството ще се задълбочи още повече. Тези, които са приели Христовия импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята. Оттам води началото си втората шесторка в числото 666. Най-после в Шестото въплъщение на Земята ще има също така голяма активност на Доброто и Злото. Които приемат Христовия импулс все повече ще се одухотворяват, докато тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята, телата им все повече ще се втвърдяват. В тази далечна епоха е последната възможност на отклонилите се от правия път да се върнат назад. Които се опомнят, ще поемат светлия възходящ път. Които не се опомнят, са осъдени да паднат в Бездната, заедно със Звяра с двата рога. Оттук произлиза третата шесторка на числото 666.
към текста >>

Третата шесторка, както ще видим по-нататък, ще дойде от Шестото въплъщение на Земята.
Тази идея е разработена от автора на романа „Занони", Булвер Литон, в неговия роман „Врил" или „Бъдещата раса". В течение на Шестата раса ще се развият, както видя -хме, също 7 културни епохи, в течение на които все повече хора ще приемат духовния импулс на Христа и ще преминат в прогресиращата раса, а отпадъчната раса все повече ще се изражда и ще затъва все по-дълбоко в материята. В Шестата културна епоха на Шестата раса ще се даде един. нов голям духовен импулс за духовен живот и тогава още много хора ще минат в новата раса, а другите, които не са приели духовния импулс на Христа, все повече ще отпадат, живеейки под импулса на силите на Злото, символизирано със Звяра с двата рога. Оттук води произхода си втората шесторка на числото 666. Третата шесторка, както ще видим по-нататък, ще дойде от Шестото въплъщение на Земята.
към текста >>

37. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип.
когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална планета. Върху Земята, която се е превърнала в едно астрално тяло, ще се появят човешките форми, които ще приемат отново стария си животински образ. Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море. Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът Христов. Човек, сам по себе си, не може да бъде враг Христов, той може само да откаже да приеме в себе си Христовия Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал. Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип. Той ще се появи в същото време, когато се появи Звярът със 7-те глави и 10-те рога, когато из водата се покаже човекът-животно със 7 глави и 10 рога, за да го изкуси. Онези хора, които са се отдали на животинската си природа и не са могли да използват възможностите, които Земната еволюция им е предлагала, ще паднат под ударите на силите на Злото, на Звяра с двата рога, който ще ги привлече в Бездната. Силите на този Звяр ще се проявяват тогава, когато духовните сили, които служат за духовното издигане на човека, бъдат поставени в служене на низшето Аз. Лошата употреба на духовните сили е в пряко отношение със съблазнителните сили на Звяра с двата рога. Лошата употреба на духовните сили е наречено Черна Магия, в противоположност, добрата употреба на тези сили е наречена Бяла Магия.
към текста >>

Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер.
Съвременните хора още нямат представа какво ужасно престъпление представя Черната Магия, която е пряк резултат от влиянието на Звяра с двата рога и се състои в злоупотреба с духовните сили за зло. По този начин, в едно далечно бъдеще, две противоположни сили ще се издигнат и ще се насочат една срещу друга. Онази част от човечеството, която не приеме духовния импулс на Христа, ще бъде завлечена към Великия Вавилон, докато онези, които са приели духовния импулс на Христа, ще се издигат все по-високо в своето духовно развитие и ще се съединят с Христа. Това, което е най-мрачното в човечеството, ще бъде погълнато от Вавилон под водителството на Звяра с двата рога. Обаче, из недрата на избраниците, които са приели импулса на Христа, ще излезе новото човечество, което ще приложи братската любов в живота си и ще даде нова насока на живота на човечеството. Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер. Те ще представят в общи черти бъдещата планета, която е символизирана с Новия Ерусалим. Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон.
към текста >>

38. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на развитието все повече хора ще приемат духовните идеи на Христовия импулс и все по-малко ще остават под влиянието на Злото, което ще продължава прогресивно до Шестото въплъщение на Земята - в едно много далечно бъдеще, когато много малко хора ще останат под властта на Злото.
Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната. По-голяма част от човечеството не познава тези съблазни на Черната Магия. Само вследствие на Войната на всички против всички ще се явят известни предразположения за крайно падане в Злото. В замяна на това, случаите за съвземане и повдигане или възвръщане към Доброто ще бъдат много по-големи в бъдеще, отколкото принуждението да следват на всяка цена злото. В течение на развитието все повече хора ще приемат духовните идеи на Христовия импулс и все по-малко ще остават под влиянието на Злото, което ще продължава прогресивно до Шестото въплъщение на Земята - в едно много далечно бъдеще, когато много малко хора ще останат под властта на Злото. Тогава е последният срок за опомняне, за отказване от Злото. След този срок, които не се откажат от пътя на Злото, те неизбежно ще влязат в Бездната. От този далечен период на Земното развитие е, както видяхме, последната шесторка на числото 666. Разпространението на окултните идеи в наше време подготвя хората да влязат съзнателно във възходящия път. Още отсега в човечеството се формира една ядка, която ще бъде предназначена да образува бъдещото човечество - при отварянето на 7-те Печата, т.е.
към текста >>

39. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ За да разберем природата на тези легиони, трябва да се запознаем с две понятия, които се явяват като ключ на някои глави от Апокалипсиса. В Апокалипсиса се говори за първа смърт и за втора смърт. Какво се разбира под тези думи? За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество. Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен.
към текста >>

Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер.
За да разберем природата на тези легиони, трябва да се запознаем с две понятия, които се явяват като ключ на някои глави от Апокалипсиса. В Апокалипсиса се говори за първа смърт и за втора смърт. Какво се разбира под тези думи? За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество. Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен. Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза.
към текста >>

Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан.
В Апокалипсиса се говори за първа смърт и за втора смърт. Какво се разбира под тези думи? За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество. Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен. Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза. Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята.
към текста >>

И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго.
Какво се разбира под тези думи? За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество. Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен. Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза. Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята. Тогава Земята ще бъде в едно етерно състояние и няма да има нищо минерално, също и съзнанието на човека ще бъде съвършено различно от сегашното.
към текста >>

Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята.
Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен. Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза. Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята. Тогава Земята ще бъде в едно етерно състояние и няма да има нищо минерално, също и съзнанието на човека ще бъде съвършено различно от сегашното. Сегашното наше съзнание е т.нар. предметно съзнание, ние схващаме външния свят като отделни предмети. Бъдещото съзнание на човека ще бъде образно и същевременно по-ясно и по-обширно от нашето съвременно съзнание. Мисълта също ще бъде логична и ясна.
към текста >>

Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание.
Във вътрешни образи той ще вижда радостите и страданията на заобикалящите го. Те ще му бъдат обект за възприятие като образи, които ще му се показват в съзнанието. Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно. Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси. Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си.
към текста >>

В следващото въплъщение на Земята, Юпитер, човек ще може да работи пряко върху етерното си тяло.
И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно. Така цялото астрално тяло ще се проникне от нови духовни сили и ще се превърне в тяло на Любовта, в което ще се облече човешката душа, която ще се съедини с Духа и ще роди висшето Аз в себе си. И когато Земята се трансформира в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби физическото си тяло, и всичко, което човек е придобил върху сегашната Земя, ще го събере в астралното тяло. Но за да се постигне целта на Земната еволюция, това, което човек е изработил и придобил в астралното тяло, трябва да го отпечата в своето етерно тяло. В настояще време обикновеният човек не може да работи направо върху своето етерно тяло. В следващото въплъщение на Земята, Юпитер, човек ще може да работи пряко върху етерното си тяло. Върху шестото въплъщение на Земята, наречено Венера, човек ще може да работи и за трансформирането на своето физическо тяло. За да може човек в настояще време да работи за трансформиране на своето етерно тяло, той има нужда от помощ, която ще му даде възможност да въздейства на етерното си тяло. Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за преобразяването на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец. Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене."
към текста >>

Върху шестото въплъщение на Земята, наречено Венера, човек ще може да работи и за трансформирането на своето физическо тяло.
Така цялото астрално тяло ще се проникне от нови духовни сили и ще се превърне в тяло на Любовта, в което ще се облече човешката душа, която ще се съедини с Духа и ще роди висшето Аз в себе си. И когато Земята се трансформира в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби физическото си тяло, и всичко, което човек е придобил върху сегашната Земя, ще го събере в астралното тяло. Но за да се постигне целта на Земната еволюция, това, което човек е изработил и придобил в астралното тяло, трябва да го отпечата в своето етерно тяло. В настояще време обикновеният човек не може да работи направо върху своето етерно тяло. В следващото въплъщение на Земята, Юпитер, човек ще може да работи пряко върху етерното си тяло. Върху шестото въплъщение на Земята, наречено Венера, човек ще може да работи и за трансформирането на своето физическо тяло. За да може човек в настояще време да работи за трансформиране на своето етерно тяло, той има нужда от помощ, която ще му даде възможност да въздейства на етерното си тяло. Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за преобразяването на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец. Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята.
към текста >>

40. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Новото Небе и новата Земя, които Йоан вижда, това е новото превъплъщение на Земята, когато Земята ще стане етерно тяло и след това преминава в астрално.
„И храм не видях в него, защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, да го осветлява, защото Божията Слава го осветляваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата Светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там; па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща." „И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в Книгата на Живота на Агнето." Новото Небе и новата Земя, които Йоан вижда, това е новото превъплъщение на Земята, когато Земята ще стане етерно тяло и след това преминава в астрално. А старата Земя и старото Небе, които са преминали, това е нашата настояща Земя, която се трансформира в етерно небесно тяло. Новата Земя, която, както казах, в Окултната наука се нарича Юпитер, ще бъде придружена от един спътник, формиран от тези, които ще бъдат изключени от живота на Духа, защото тях ще ги постигне втората смърт и няма да са достигнали до юпитеровото съзнание. Те ще живеят на този спътник на новата Земя. А новият Ерусалим, който слиза от Небето, от Бога, това е новата духовна конструкция на човека, у когото астралното тяло е преобразено в тяло на Любовта, във Висшето Себе или Манас, под влиянието на Христа. Те са придобили ново съзнание.
към текста >>

41. XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос.
Едва след това, чрез това, което Той произведе, можа да възникне от самия Него разбирането на всичко, което бе станало. Тогава чрез това, което Той беше, можа да се запали Словото, което е същевременно израз на Неговата истинска Същност. И така, чрез това, което беше Христос, се запалва първичното Слово, Словото, което ни е предадено и което отново може да бъде познато чрез ясновидско изследване; Словото, което възвестява истинската същност на Тайната на Голгота. За това същото Слово трябва да мислим ние, когато говорим за собствените думи на Христа, за онези Слова, които Той не само изговори, но и които запали в душите на онези, които можаха да Го разберат, така щото те можаха да покажат и опишат Неговата Същност [на] човешките души. Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
към текста >>

Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение.
Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат. Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>

42. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение.
А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез Посвещение в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение. Те по-скоро биха умрели. Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума.
към текста >>

43. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ. 108 10. Десети Аркан: КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ. 112 11. Единадесети Аркан ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник — смелост, магически сили. 116 12. Дванадесета Аркан: ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята. 123 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143
към текста >>

44. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща.
Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
към текста >>

45. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили.
който кара делата да дават плод. Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да изгубят всеки своята особеност, без да изпущат своята цел от очите си. Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала. Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок. Чрез своето слизане надолу в материята духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот.
към текста >>

46. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането.
към текста >>

Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота.
Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане.
към текста >>

Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е.
На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
към текста >>

всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото.
Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма.
към текста >>

Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино.
При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино. Също така се вижда потокът от форми на човешките тела, които винаги с помощта на духовете достигат все по-голямо съвършенство и изразителна способност. Човешкият дух е част от Потока на духовете, а човешкото тяло е част от Потока на Живота. И двата Потока излизат от Бога, обвиват се и се сплитат взаимно и многократно, оплодяващи и оплодявани, без да се размесват и накрая се връщат в лоното на Бога. За да разберем напълно тази картина, този Аркан, трябва да разгледаме връзката между единадесети и четиринадесети Аркан, между четиринадесети и седемнадесети, между девети и четиринадесети, и тринадесети и четиринадесети, които имат пряка връзка помежду си. Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото Посвещение продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни.
към текста >>

му се разкриват Тайните на превъплъщението.
Човешкият дух е част от Потока на духовете, а човешкото тяло е част от Потока на Живота. И двата Потока излизат от Бога, обвиват се и се сплитат взаимно и многократно, оплодяващи и оплодявани, без да се размесват и накрая се връщат в лоното на Бога. За да разберем напълно тази картина, този Аркан, трябва да разгледаме връзката между единадесети и четиринадесети Аркан, между четиринадесети и седемнадесети, между девети и четиринадесети, и тринадесети и четиринадесети, които имат пряка връзка помежду си. Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото Посвещение продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни. Докато в предишната фаза му беше разкрита Тайната на Смъртта, сега, в тази нова фаза. му се разкриват Тайните на превъплъщението. Под ръководството на своя ръководител той се запознава със силите и законите, които направляват превъплъщението на духовете и отмерват съдбата на хората. Тук те пътуват през умствения свят и се запознават със съществата в обстановката, която царува там. Те виждат духовете на онези хора, които още в земния си живот са скъсали връзката си със земното и имат по-високи стремежи.
към текста >>

Под ръководството на своя ръководител той се запознава със силите и законите, които направляват превъплъщението на духовете и отмерват съдбата на хората.
И двата Потока излизат от Бога, обвиват се и се сплитат взаимно и многократно, оплодяващи и оплодявани, без да се размесват и накрая се връщат в лоното на Бога. За да разберем напълно тази картина, този Аркан, трябва да разгледаме връзката между единадесети и четиринадесети Аркан, между четиринадесети и седемнадесети, между девети и четиринадесети, и тринадесети и четиринадесети, които имат пряка връзка помежду си. Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото Посвещение продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни. Докато в предишната фаза му беше разкрита Тайната на Смъртта, сега, в тази нова фаза. му се разкриват Тайните на превъплъщението. Под ръководството на своя ръководител той се запознава със силите и законите, които направляват превъплъщението на духовете и отмерват съдбата на хората. Тук те пътуват през умствения свят и се запознават със съществата в обстановката, която царува там. Те виждат духовете на онези хора, които още в земния си живот са скъсали връзката си със земното и имат по-високи стремежи.
към текста >>

47. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че процесът на превъплъщение е вече привършен.
Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото. Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност. Това показва, че процесът на превъплъщение е вече привършен. Ученикът е научил всичко, каквото може да научи на нашата планета, достигнал е високо посвещение, което е показано с короната от звезди. Той е събудил в себе си силите на всички планети на нашата система, завършил е своята еволюция тук на Земята и преминава в друга еволюция. Той е освободен от всичко земно, пълен със самопожертване, той се слива, така да се каже, с Бога, или по-право казано той е дал възможност на Бога в себе си да Се изяви в Своята пълнота. Звездата с осем лъча показва, че той е придобил Звездата на маговете, която грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция. От казаното дотук виждаме, че ученикът е достигнал високо посвещение и му се разкриват все нови и нови Тайни на Битието.
към текста >>

48. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

14. Двете Урни - превъплъщение.
В Пътя на Изида влизат следните Аркани: 2. Изида - Вратата на окултното Светилище. 5. Господарят на Арканите - Учителят. 8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда. 20. Събуждане от мъртвите. В Пътя на Хорус влизат следните Аркани: 3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя.
към текста >>

49. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток. Ако се разгледа извършеното в неговата истинска светлина, то това гигантско движение на черните маги е имало за цел да нанесе смъртен удар на спиритуализма, който бързо се разпространява по земята. Тези доктрини възприети навсякъде в този вид, както те са изтълкувани в будийския култ разрушават родените възможности да духовно общение на хората с безплътните същества. Обаче това движение е обречено на унищожение. Истината, спиритуализмът, без да се гледа на невежеството на неговите тълкуватели, на заблужденията и грубата измама на неговите привърженици не може да бъде угнетен от черната магия , нито задушен от източните теории. Тази истина е твърде очевидна за истинския ум.
към текста >>

50. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.
То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св.
към текста >>

Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви.
Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа.
към текста >>

51. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически.
Според тях съществуват две начала в света: Духът и материята. Духът е Първата Причина, а материята се поражда от Духа. Гази Първопричина те разбират Духа на неоплатонизма като безлична идея, т.е. тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути. Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век.
към текста >>

52. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво.
Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност." От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво. Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата. Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта.
към текста >>

53. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

Към всеки Принцип има и същества, които са израз и въплъщение на Принципите.
Едната сила действа като вътрешно напрежение, а другата като външно налягане и формата е едно уравновесяване на тези сили. Защото светът по начало е поле на действие на сили и разумни същества, а формите са резултат на тяхната дейност. Тези два рода сили, които създават формите, произхождат от два Първични Принципа, които са двете Ръце на Бога, чрез които Той се проявява. За тези Принципи говоря по-подробно в главата за богомилската космогония. В окултната наука ги наричат Първи и Втори Принцип. Към всеки Принцип има и същества, които са израз и въплъщение на Принципите. Това учение в различни времена и епохи е предавано в различни форми и изопачавано от противниците на езотеричното учение и от профаните, които мислят, че много знaят, а всъщност не знаят. В най-ясна и строго научна форма то е изнесено в учението на Хермес за седемте творчески принципа на Природата. Един от тези седем принципа е принципът на полярността, според който в проявения свят действат два Принципа, които са като двете ръце на Великата Космическа Разумност. По силата на този принцип всички енергии и сили в Битието са поляризирани на положителни и отрицателни, на възходящи и низходящи. И зад всички тези енергии стоят разумни същества.
към текста >>

54. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.
Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
към текста >>

55. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него.
Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска. Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него. Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
към текста >>

56. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява.
- Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате.
към текста >>

57. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или лоши аспекти.
Той казва: „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, който предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат добри и лоши. В нас се проявяват като такива поради собствената ни дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или лоши аспекти. По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп.” Накратко, можем да характеризираме планетите по следния начин: 1. Слънцето - като символ на висшето Аз. 2. Луната - като символ на низшето Аз на личността.
към текста >>

58. Христос - Георги Радев (1900–1940)

И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него.
към текста >>

59. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Той не счита, че с неговото въплъщение на Земята привършва човешката еволюция, но разкрива пътя, по който човек да изрази своя съзидателен дух в стремежа си да влезе в контакт с Незнайното, с Великото Космично Начало.
Учителят ни дава за пример на висша добродетел Христос, един от Великите Посветени. Той ни показва чрез своя възвишен живот, какво велико качество е смирението, като казва, че след него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Той ни дава начин, как да се справим със завистта - едно от най-отрицателните чувства в човешкия характер. Според Учителя, в завистта няма никаква светлина и радост. Христос ни научи, че гордият, високомерен и надменен човек не може да задържи никаква светлина и не може да постигне духовен напредък. Той не счита, че с неговото въплъщение на Земята привършва човешката еволюция, но разкрива пътя, по който човек да изрази своя съзидателен дух в стремежа си да влезе в контакт с Незнайното, с Великото Космично Начало. Това е Пътят, който поемат Великите Синове на човечеството. А днес водачите на Апостолическата и Римска Църква твърдят, че Светите Писания са разкрили вече своите тайни; както и голям брой учени - че Науката е достигнала своята кулминационна точка. В това няма нищо вярно: множеството религиозни концепции са в процес на склерозиране. Това са сектански разбирания: да считат, че дават последната дума на историята и че са единствената врата към Истината. В XX в.
към текста >>

60. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността.
Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален.
към текста >>

Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия.
Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността. Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза. Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия. Въпросът за безсмъртието на човешката душа е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая. Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност.
към текста >>

Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението.
Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея. И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието.
към текста >>

61. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

са разписката или полицата на един дълг, който трябва да плати в течение на даденото превъплъщение като част от общата си карма.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА Съвременната наука доказва, че всички разновидности на живите организми, съществували на нашата планета, се съдържат в човека, което означава, че цялото биологично дърво е синтезирано в човешкия организъм. Материята в човешкия организъм е като книга, в която е записана личната, семейната, обществената, националната, расовата и общочовешката карма. Употребяваме този термин от индийската философия като израз на Закона за Причини и Последствия. Историческата обстановка и околната среда на всеки човек, отношенията му е околните, обществените му връзки и т.н. са разписката или полицата на един дълг, който трябва да плати в течение на даденото превъплъщение като част от общата си карма. В бъдеще науката ще проникне в сложния шифър на природата, оформящ възприемчивостта и паметта на материята. Материята, която изгражда човешкото тяло, прилича на мек восък, върху който характерът на индивида и всички събития, разиграли се от началото на човечеството, оставят своите отпечатъци. Ще се проучи генетичният код, посредством който става създаването на расите, народите, обществата, родовете и семействата, в които се въплъщават душите. Там точно е комплексният код на Закона за Причини и Последствия. Когато се дешифрира този сложен код, тогава ще се открие решението на всички лични, съсловни, етнически, национални и расови проблеми.
към текста >>

62. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето.
- Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза: „Молитва! " Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове.
към текста >>

63. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ние открихме съвършеното въплъщение на музиката в човешка форма!
Музиката е Словото. Словото е музика. Вселената е хармония — и всички живи същества са тонове на тази голяма вселенска симфония. В началото на Новата епоха, в която влизаме, се появи един Божествен музикант. Търсещите, събудени души, чуха Неговата песен отдалече и се насочиха към мястото, откъдето идва тя. Ние открихме съвършеното въплъщение на музиката в човешка форма! В Неговото присъствие всички дисонанси бяха превърнати в хармония, всички проблеми бяха решени, всички противоречия изчезнаха. Нашите души пропяха. Ние бяхме изцяло щастливи. Тогава разбрахме, че Раят е дошъл на Земята и ние сме между първите, които влязоха в него. Човек е пял в Рая, но е загубил своята божествена песен, когато е навлязъл в материята — и сега отново се връща в Рая, започва отново да пее.
към текста >>

64. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Христос е въплъщение на Любовта.
Любовта се проявява като стремеж в сърцето — подсъзнанието, като чувство в душата — съзнанието, като сила в ума — самосъзнанието, и като принцип в духа — свръхсъзнанието. Животът е плод на Любовта, а Любовта е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава Любовта, ще познае и света. Дето има Любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. И когато е казано, че Бог е Любов, с това се определя, че ако има Любов, ще има проявление на Бога. Христос е въплъщение на Любовта. Когато у теб дойде силата на Любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички жертви. Ако при теб дойде човек, у когото има стремежа на Любовта, той ще те направи активен. В Любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които се проявяват на физическия свят, и като сила и като принцип, които принадлежат на Божествения свят. Това са две велики проявления на Любовта.
към текста >>

65. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие.
" Съответно по-висока честота на вибриране / трептене/ на духовната същност на човека означава достъп до по- извисени зони от невидимия свят и по-добра, по-дълбока възприемчивост спрямо въздействието на Словото Божие, предавано от Мировите Учители на земното човечество.) б) II клон на Бялото братство – Палестински Според Учителя П. Дънов: "Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П.
към текста >>

66. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос).
То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос). И така, периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения. 1901 г.
към текста >>

67. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион).
Така също според него и някои от записаните проповеди и поучения на Спасителя се нуждаят от съвременна интерпретация. Като цяло бива възприета фундаменталната теза, че учението на ББ в редакцията на П. Дънов осветлява евангелските истини и Xристовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и приложени. Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион). Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата.
към текста >>

68. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия.
Всички народи ще си подадат ръка като братя! " (Учителят П. Дънов) Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочината и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност предреченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
към текста >>

69. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо.
към текста >>

70. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец.
на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.
към текста >>

71. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението).
В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи" (Учителят П. Дънов). Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо. Природата няма единствено материален начин на битийност.
към текста >>

72. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези.
към текста >>

73. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Въплъщението е голямо ограничение.
Дънов не е необходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Вселена. Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие. Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява. Въплъщението е голямо ограничение. Христос ще дойде в душите. Христос донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество.
към текста >>

Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св.
Дънов обяснил: "Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на Зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знака на зодиакалния кръг." Той препоръчва и конкретен метод за постигане на пряка мистична връзка с Христос: "За да се свържете с Христа, четете Евангелието." Заслужава си да хвърлим поглед и от още една гледна точка върху картината на Второто Христово идване (пришествие) на Земята, нарисувана от българския духовен Учител: "Христос ще дойде на Земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата Земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: "Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената Мъдрост." Християнското богословие разглежда Христос като Син Божий, въплъщение на Второто Лице на Св. Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н.
към текста >>

И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.).
Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
към текста >>

74. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението).
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ Учението на ББ в интерпретацията на Учителя Петър Дънов, представляващо по своята същност актуална редакция на езотеричното християнство, разкрива в съдържанието си хармонично съчетани градивни елементи от хилядолетната мъдрост и на Изтока, и на Запада. Духовният Изток предшества в исторически план Запада по отношение постиженията си в осмислянето законите на невидимия свят и прилагането на това автентично познание във владенията на материалното битие. Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението). Техният всеобхватен характер и неизменна действеност на всички равнища в йерархичната структура на творението предопределя присъствието им и в теоретичната схема на българския духовен Учител. В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение. За психологическия климат в източните духовни школи, на които именно дължим вида, в който са достигнали до нас законите на кармата и прераждането, говори следната мисъл на Учителя П. Дънов: "На ученика от източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават (други) освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!
към текста >>

Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане.
Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация.
към текста >>

Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога.
Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност.
към текста >>

След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!?
След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях.
към текста >>

Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот.
Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване.
към текста >>

75. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек.
Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие. IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения "Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си.
към текста >>

Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност.
към текста >>

76. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма).
Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността). 3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма). В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал.
към текста >>

За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Магията на това превръ- щение като висше изкуство на Духа се владее от Учителя П. Дънов до съвършенство. Във всички негови беседи, лекции и разговори тази грандиозна по съдържание и мащаби опитност е предадена в пълнота. В близост до своя Учител всеки член на създадената от него духовна общност става по-добър. Пред него всички изпитват свещен трепет, искрено преклонение. За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Той е Служител на Бога и всеки, който се доближи до него, също изпитва желание за служи на Великото в света. Учителят на ББ обгръща всеки и всичко с Любов и Светлина. В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората. Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде.
към текста >>

Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение.
Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни.
към текста >>

77. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ.
Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже. 3. Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага възникне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина. За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г.
към текста >>

78. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение.
В противен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да изпепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се проявяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на неговия народ, както и на всички останали синове и дъщери на човечеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура. Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи.
към текста >>

79. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец.
„Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св.
към текста >>

Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло.
Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем... Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели!
към текста >>

Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение.
Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение.
към текста >>

80. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки.
към текста >>

81. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
(Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
към текста >>

Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.).
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога.
към текста >>

вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
към текста >>

Самият той е живо въплъщение на собственото му учение.
Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.). А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията. Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви. Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля.
към текста >>

Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител?
Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и Небето! Вие някой път трептите за Небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук!
към текста >>

82. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма.
– Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата.
към текста >>

Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението).
4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия Космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят.
към текста >>

То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
към текста >>

83. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло.
Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои. От нас и от свободната ни воля обаче зависи дали ще разпознаем в лицето на човека срещу себе си именно онази сродна душа, която Бог е определил за нас в дадения земен живот. Свободната воля предполага както разпознаване и установяване на хармонични взаимоотношения, така и разминаване. А то може да бъде фатално! Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло. Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал! В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида.
към текста >>

84. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Естествено, извънредно жалко е да провалиш цяло едно въплъщение заради един-единствен, но подчертано важен урок.
И, разбира се, не става въпрос за инцидентен случай или неволно прегрешение, а за трайна тенденция в житейския му път. Или пък за съдбоносен момент от живота, в който трябва да бъде проверено дали ученикът е подготвен да премине в по-горен клас. Изпитанието в такива ситуации задължително е твърде тежко и сурово. Каквито са и последствията от несправянето с него. Но както и преди, отново подчертаваме – нищо фатално няма! Естествено, извънредно жалко е да провалиш цяло едно въплъщение заради един-единствен, но подчертано важен урок. Но животът продължава, ще дойде ред за следващата проява в плът и за новия шанс да докажем, че днес сме по-добри и по-подготвени ученици от вчера. За да улесни максимално своите последователи при проучването на проблема за мълчанието и да им даде недвусмислено ясни насоки за поведение в изследваната област, Учителят П. Дънов предлага на вниманието им кратка сравнителна таблица за онагледяване на съотношението между говорене и мълчание: „Има три вида мълчание и три вида говорене: Гладният, като се наяде – мълчи. Ученикът, като не си знае урока – мълчи. Учителят, който много знае – мълчи.
към текста >>

85. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение.
Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

86. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

а) въплъщението:
Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители: Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител.
към текста >>

Колосалната духовна енергия на Мировите Учители и на Учителите от по-нисък ранг се „вмества“ в едно високо еволюирало и пречистено човешко тяло по методите на въплъщението или вселяването.
в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета. Смаляването, казано по друг начин, притежава чисто енергийна характеристика. Колосалната духовна енергия на Мировите Учители и на Учителите от по-нисък ранг се „вмества“ в едно високо еволюирало и пречистено човешко тяло по методите на въплъщението или вселяването. Тялото бива използвано за целите на това въплъщение или вселяване дотолкова, доколкото то е във възможностите си да издържи вибрациите на обитаващата го енергийна същност и да ў предостави шанса да се прояви в пълнота. Всяка изява на духа в материята е изпитание за него. Това се отнася и за нас, простосмъртните хора. Самоограничаването на индивидуалния дух в света на материята чрез едно несъвършено в сравнение с него тяло е равносилно на жертва. Тя, обаче, е не просто нужна – тя е задължителна за духовната еволюция на съществото.
към текста >>

Тялото бива използвано за целите на това въплъщение или вселяване дотолкова, доколкото то е във възможностите си да издържи вибрациите на обитаващата го енергийна същност и да ў предостави шанса да се прояви в пълнота.
Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета. Смаляването, казано по друг начин, притежава чисто енергийна характеристика. Колосалната духовна енергия на Мировите Учители и на Учителите от по-нисък ранг се „вмества“ в едно високо еволюирало и пречистено човешко тяло по методите на въплъщението или вселяването. Тялото бива използвано за целите на това въплъщение или вселяване дотолкова, доколкото то е във възможностите си да издържи вибрациите на обитаващата го енергийна същност и да ў предостави шанса да се прояви в пълнота. Всяка изява на духа в материята е изпитание за него. Това се отнася и за нас, простосмъртните хора. Самоограничаването на индивидуалния дух в света на материята чрез едно несъвършено в сравнение с него тяло е равносилно на жертва. Тя, обаче, е не просто нужна – тя е задължителна за духовната еволюция на съществото. Всички най-важни и еволюционно определящи уроци духът (т.е.
към текста >>

Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П.
Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу!
към текста >>

87. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие.
към текста >>

88. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог.
Всеки човек вярва в нещо, всеки живее с някакъв идеал. Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото. Идеалистът, обратно, смята, че съзнанието предшества битието, че материята е сътворена от Духа и човекът притежава безсмъртна частица от своя Създател. Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл. Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания. Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал.
към текста >>

89. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е: „Христос - истинското въплъщение на Любовта“, чието идване на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството и Комуто е дадена всяка власт на Небето и на Земята.
и едно с Бога.“ Голямо впечатление правеше начинът, по който започваше денят, било в планината или на Изгрева. Събрани на открито място, всички се обръщаха на изток с издигната и отворена дясна ръка (върху която е написана съдбата) и в момента, когато слънцето се показваше, те изпяваха първите пет стиха от пролога на Евангелието на Йоана. Това доказва, че Братството се корени в истинското езотерично християнство. Основни езотерични християнски истини се намират в книгата „Учителят говори“ (преведена вече на английски). В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е: „Христос - истинското въплъщение на Любовта“, чието идване на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството и Комуто е дадена всяка власт на Небето и на Земята. Далеч от това да са „обожатели на слънцето“, Братството признава дейността на духовните същества и великия момент на настъпването на деня. „Изгревът на слънцето е жив център, в който е съсредоточена мисълта на велики, разумни същества.“ „Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: ,3земете от мен колкото искате.“ С какво ще се отплатите на Великия?
към текста >>

90. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение).
По какво се различава Айнщайн от представителя на някое малко африканско племе? По това, че Айнщайн е бил много пъти на Земята и на други планети, набрал е мъдрост, а другата душа е в началото на пътя си. По-съвършените хора са просто по-стари души, по-напреднали в еволюцията си. И колкото по-напред се отива, на по-далечни планети, толкова съществата там са по-разумни, с по-могъщи сили. Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път. Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение). Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем? физическото тяло би могло да си почива и когато лежим будни. На него са му достатъчни храна и покой. Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан. На сутринта, след като човек се наспи, то се връща, заредено с енергия.
към текста >>

91. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели.
Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата. Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка.
към текста >>

92. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети.
към текста >>

Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
към текста >>

93. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика.
Във Варна. В отвоюваната от руснаците Силистра. И ето че предутринни морски зайчета шушнат тихо по цялото Източно Черноморие и шушукането им от толкова време за пръв път наистина се чува, защото няма кой да се вслушва за морски и крепостни канонади. И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото.
към текста >>

94. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора.
Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек.
към текста >>

Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството.
За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество.
към текста >>

В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество.
Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен.
към текста >>

Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира.
„Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на станалото при събитията на Голгота."43 Това ще бъде характерна черта и при изявата и при подготовката на мисията на Майтрея-Буда. Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос?
към текста >>

Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48.
към текста >>

...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2.
Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - Живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, който се разкрива на света. ...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2. Учителя Петър Дънов говорил ли е по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха, както е предсказано от Рудолф Щайнер, че ще прави Бодхисатва Майтрея, изявен в XX век? Следват само някои от цитатите на тази тема: Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души.
към текста >>

Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не?
В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. ...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг. "...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век. Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не? Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Привеждаме един от многото красноречиви цитати по въпроса: Христос работи в света, но трата не го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце?
към текста >>

Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос.
И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. ...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг. "...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век. Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не? Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Привеждаме един от многото красноречиви цитати по въпроса: Христос работи в света, но трата не го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце? Това не е идея.
към текста >>

95. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно работи непосредствено чрез Рудолф Щайнер (до астрално въплъщение) и така се постига сливане на Розенкройцерското западноевропейско течение с Източноевропейското течение на Майтрея.
Словото на Учителя Беинса Дуно е метод на ново християнско посвещение: Аз-ът съзнателно и свободно преживява космическия Аз Съм, доброволно приема Христос в себе си и получава възможност непосредствено да познава „звездния" аспект на Слънчевите мистерии -тайните на Духовния космос, разположен зад пределите на Слънчевата система и наричан Царство на Божествения Отец. IX. Целта на Теософското общество, обявена от Елена Блаватска през 1889 г., и целта на Антропософското общество, отделило се от Теософското през май 1907 г., е да подготви човечеството за идването на Мировия Учител - Бодхисатва Майтрея. X. През 1907 г. се извършва разделяне на Езотеричната школа на Източна (Индийска) и Западна (Европейска), чиито задачи са да развият Шестата и Седмата подраси на Петата коренна раса. XI. В периода 1910-1913 г. Учителя Беинса Дуно работи непосредствено чрез Рудолф Щайнер (до астрално въплъщение) и така се постига сливане на Розенкройцерското западноевропейско течение с Източноевропейското течение на Майтрея. Централен проблем на изложените дотук единадесет тези безспорно е формулирането на историческата и духовна мисия на Бодхисатвата, въплътил се през XX век. Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен. Рудолф Щайнер многократно дефинира тази мисия като възвестяване на централното духовно събитие на съвремието и на следващите три хилядолетия, наречено Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Това централно събитие би могло да се резюмира в следните седем духовно-научни твърдения: 1. Физическото откровение на Христос е мистерията на Голгота и кръвта на Спасителя, пролята в Земята. 2.
към текста >>

Когато съвременният човек съзнателно пронизва с мислите си своите волеви действия, той генерира в себе си Любов; обратно - когато съзнателно пронизва с волята си своите мисли, той генерира в себе си Свобода; затова се казва, че настоящото еволюционно въплъщение на Земята е космос на Любовта и Свободата.
Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26). Графичният му образ е представен на Фиг. 1 и налага следните няколко разяснения: 1. Според езотеричнатанаука всичко, което функционирав съзнанието ни като мисли, е формирано в нашето минало; всичко, което функционира като волеви действия, определя и формира нашето бъдеще; единственото, което функционира тук и сега, са нашите чувства, т.е. единствено в сърцето си ние преживяваме нашето настояще. 2. Когато съвременният човек съзнателно пронизва с мислите си своите волеви действия, той генерира в себе си Любов; обратно - когато съзнателно пронизва с волята си своите мисли, той генерира в себе си Свобода; затова се казва, че настоящото еволюционно въплъщение на Земята е космос на Любовта и Свободата. 3.Ив двата случая (когато със силите на миналото си пронизва бъдещето си или със силите на бъдещето си пронизва миналото си) човек неизбежно прокарва силите на съзнанието си през настоящето на своето сърце - тук и сега; следователно емоционалната сфера или сърцето е единствената психична структура, с която човек може тук и сега да преживее Христос като макро- и микрокосмичен Аз Съм. 4. От онтологична и метафизична гледна точка за космоса не е равностойно дали човешкото съзнание генерира Любов и Свобода през сърцето на своето ежедневно съзнание, или генерира Любов и Свобода през изпълненото с благоговение към Христос сърце; в първия случай човек оперира с т.нар. обикновено съзнание; във втория случай обаче всички мисли и волеви действия са проникнати от Христовото същество, т.е. съзнанието функционира чрез и заради Христос и с терминологията на християнската традиция това негово състояние се нарича Дух на Истината. 5. Именно в този процес на съзнателно генериране на Любов и Свобода през християнизираното сърце съзнанието започва да преживява явления, наречени Етерно пришествие на Христос в астралния свят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45635509490967