НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на
превъплъщение
на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото.
Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм.
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на
превъплъщение
на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото.
Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
към текста >>
2.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „
въплъщение
на Злото".
Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя.
Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „
въплъщение
на Злото".
Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света.
към текста >>
Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „
въплъщение
на Злото".
Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш?
Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „
въплъщение
на Злото".
Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед.
към текста >>
Така се развали тази „охрана,
въплъщение
на Злото".
Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя.
Така се развали тази „охрана,
въплъщение
на Злото".
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература.
към текста >>
3.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо
въплъщение
на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот.
Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо
въплъщение
на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
към текста >>
4.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Позна той
въплъщението
на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
Позна той
въплъщението
на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи?
към текста >>
5.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено
въплъщение
.
Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите.
В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено
въплъщение
.
Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с.
към текста >>
6.
07 - 76. В ПЕЛЕНИ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Тогава бихме имали още един пример на
превъплъщение
у нас.
Дотук е сънят. Събудих се и си мисля: Какви са тия пелени и чии са? Забравих да питам." Вероятно покойната й майка вече се е преродила. И затова й казала, че е в пелени. Дъщерята пропуснала да я пита за адреса, за да направим обстойна проверка.
Тогава бихме имали още един пример на
превъплъщение
у нас.
към текста >>
7.
9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Този образ беше
въплъщение
на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло.
на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ.
Този образ беше
въплъщение
на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло.
През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух.
към текста >>
8.
17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Впоследствие разбрах, че това е натурално
въплъщение
на външния кръг на Пентаграма, емблемата на Бялото Братство изработена от Учителя.
Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие. Всички изброявани предмети бяха така поставени на масата, че образуваха кръг. След това по-нагоре бе поставено Свещенното Писание, а след него светилника с няколко свещи или кандилца. Най-после имаше един жезъл - дървен, с дължина около 40 см. Така тези предмети образуваха красив кръг.
Впоследствие разбрах, че това е натурално
въплъщение
на външния кръг на Пентаграма, емблемата на Бялото Братство изработена от Учителя.
Значи, тези неща, които бяха нарисувани на Пентаграма там ги имаше като реални изрази. Така на групи се изреждахме всички братя и сестри да посетим Горницата, да се помолим там, да оставим своя принос. Така изминаваха дните на събора. Душите ни на всички бяха наситени от Словото на Учителя. В последните дни ни се съобщи нещо интересно.
към текста >>
9.
13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 16
Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни естество - това се отнасяше за онези, за които Учителят бе
въплъщение
на Господния и Божия Дух.
" А лично Владо Му бе подарил само преди една седмица географски атлас на света. Това било внезапно хрумване на Владо - като ходил в София, решил да купи нещо и да го подари на Учителя. А това беше времето на бомбардировките, всички магазини бяха затворени, евакуирани и пазарите бяха празни, но Владо случайно зърнал да се продава един нов атлас на една сергия от извадени книги на книжар, чиято книжарница била разрушена от бомбите. Ето, сега Учителят държеше в ръцете Си този атлас, разтвори го, почна да го разглежда, после извади лупата и започна да търси нещо по картата. Ние стоим настрана и не смеем да се приближим, защото знаем - ако има нещо, което трябва да ни се покаже, ще ни бъде показано.
Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни естество - това се отнасяше за онези, за които Учителят бе
въплъщение
на Господния и Божия Дух.
Учителят гледа, гледа и накрая попита Владо: „Владо, ела тук и виж: Хималаите влизат ли в руска територия? " Владо пристъпи към Учителя и огледа атласа, а с него се приближих и аз. В България Владо беше каменоделец, но в Русия е бил военен, завършил е военно училище, има военен чин и разбира и знае да чете по карта, особено по географски атлас. За него това е играчка. Той се наведе, огледа и проследи ивицата от Хималаите, която показваше пръстът на Учителя, и каза: „Влизат, влизат, Учителю!
към текста >>
10.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Въплъщение
на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г.
Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен").
Въплъщение
на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г.
пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начина, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г.
към текста >>
11.
3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя,
въплъщение
на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
- „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите.
Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя,
въплъщение
на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай.
към текста >>
12.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Тук, обаче, действува най-материалното
въплъщение
на слънчевия принцип.
Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е Слънце всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Тук, обаче, действува най-материалното
въплъщение
на слънчевия принцип.
Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила. Психологически то представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната.
към текста >>
13.
28. Сфера на Урана
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият
въплъщение
у него.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние”, което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”.
Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият
въплъщение
у него.
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети.
към текста >>
Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно
въплъщение
в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно.
Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно
въплъщение
в символичния образ на Водолея.
Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”).
към текста >>
14.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно
въплъщение
у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия.
Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот.
И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно
въплъщение
у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия.
Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията.
към текста >>
15.
37. Животът на старозаветните – ІІ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява
въплъщение
на един космичен принцип - специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните пътища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност.
пр.), чието име е път на тигъра, Немрод - цезаризмът.” „Този вид политически строй господствува над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господствува над планетата.” „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие срещу оня социален строй, който, в устройството си, е едно отражение на IEVE в човешкото царство.” „Оттам сравнението; Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството”. През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца”, възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала подтиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видяхме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му, и с Лота напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно, Аврам е (името му съдържа изцяло йерограмата „Рам”), комуто е възложена тази мисия.
Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява
въплъщение
на един космичен принцип - специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните пътища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност.
Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден, на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ”, се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение”). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврама, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство - чрез един народ, който се ражда из неговите чресла.
към текста >>
16.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Във всяко
въплъщение
те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера.
Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове? - Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? - Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки.
Във всяко
въплъщение
те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера.
Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.
към текста >>
17.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново
въплъщение
, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото.
Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново
въплъщение
, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото.
Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр.
към текста >>
18.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
И когато душата се връща за ново
въплъщение
тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”.
„Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството.
И когато душата се връща за ново
въплъщение
тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”.
Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен. Но каквито имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие. Учителят казва, че духовният свят е сто пъти по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди пъти по-обширен от физическия.
към текста >>
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново
въплъщение
на Земята.
Тези три висши свята се проявяват в обратен ред в по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново
въплъщение
на Земята.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек.
към текста >>
Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново
въплъщение
, за да могат да съберат нови опитности.
На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта.
Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново
въплъщение
, за да могат да съберат нови опитности.
Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага.
към текста >>
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново
въплъщение
на Земята.
В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново
въплъщение
на Земята.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото.
към текста >>
Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето
въплъщение
.
Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот.
Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето
въплъщение
.
Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет.
към текста >>
Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното
въплъщение
.
Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло.
Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното
въплъщение
.
Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази.
към текста >>
Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново
въплъщение
.
Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят.
Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново
въплъщение
.
Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение.
към текста >>
Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си
въплъщение
.
Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота.
Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си
въплъщение
.
Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили.
към текста >>
Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото
въплъщение
условията да бъдат различни.
Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята.
Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото
въплъщение
условията да бъдат различни.
Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно.
към текста >>
Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново
въплъщение
.
Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане.
Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново
въплъщение
.
Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба. Умственият свят или светът на духа, където човек минава след като напусне първото небе, също има седем области, от които първите четири образуват второто небе, а трите горни образуват третото небе. В първата област човек се вижда заобиколен от първообразите на земните предмети.
към текста >>
Любовта, която човек е хранил на Земята изпъква живо в неговите собствени глъбини и способността му да обича се разраства и увеличава и човек се връща в следващото
въплъщение
по-съвършен в това отношение.
Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за един факт. В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна.
Любовта, която човек е хранил на Земята изпъква живо в неговите собствени глъбини и способността му да обича се разраства и увеличава и човек се връща в следващото
въплъщение
по-съвършен в това отношение.
Плодовете на всекидневните обстоятелства на физическия живот зреят тук в тази област. И тази страна от човешката природа, на която целият интерес е изпълнена от всекидневното съществуване, ще се почувства в тази област на нашето пребивание в духовния свят. Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова, през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят.
към текста >>
Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията които са го подбудили към земно
въплъщение
.
Следователно, от тази област художниците, учените и великите изобретатели черпят своите вдъхновения и увеличават своя гений през време на пребиваването си в тази област, с цел да допринесат повече в бъдещия си живот за напредъка на човешката култура и цивилизация. Но тази област има значение и влияние на всички хора, а не само за бележитите хора. Всеки интерес, който проявяваме във физическия ни живот към нещо, което надминава обикновената сфера на всекидневния живот, на обикновеното чувстване, или на обикновената воля, има своя източник в тази област. В тази област човешкият дух още не е напълно свободен от това, което носи от Земята - влиянието на цивилизацията на епохата, влиянието на народа, влиянието на расата на държавата в която е бил въплътен човек. В още по-висшите области духът се освобождава от всякакво земно влияние.
Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията които са го подбудили към земно
въплъщение
.
Всичко, което се намира вече реализирано в земния свят, не е друго, освен едно по-съвършено или по-несъвършено копие на възвишените цели на духа. Всеки кристал, растение, животно и човек представя цял един образ на целите, които духът преследва с тях. Това, което в действителност е духът на човека, се вижда, когато този последният се издигне в петата област от света на духа. Този дух именно от въплъщение на въплъщение носи всички опитности на своите минали животи. Така че в петата област човешкият дух се намира в областта на целите и намеренията.
към текста >>
Този дух именно от
въплъщение
на
въплъщение
носи всички опитности на своите минали животи.
В още по-висшите области духът се освобождава от всякакво земно влияние. Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията които са го подбудили към земно въплъщение. Всичко, което се намира вече реализирано в земния свят, не е друго, освен едно по-съвършено или по-несъвършено копие на възвишените цели на духа. Всеки кристал, растение, животно и човек представя цял един образ на целите, които духът преследва с тях. Това, което в действителност е духът на човека, се вижда, когато този последният се издигне в петата област от света на духа.
Този дух именно от
въплъщение
на
въплъщение
носи всички опитности на своите минали животи.
Така че в петата област човешкият дух се намира в областта на целите и намеренията. В тази област духът вижда своите минали съществувания, опорочени от несъвършенството на нисшите светове и определя целите, които Царството на Духа му открива с придобивките от неговите минали съществувания. Тук човек съзерцава своето минало, чувства, че всички негови опитности оплодяват целите, които трябва да осъществи за бъдеще. В него се пробужда един вид памет за неговите минали съществувания и един вид пророческо прозрение за бъдещето. В тази област живеят повече онези, които в самия си живот не са се занимавали само с обикновения си живот, а са търсили по-дълбокия смисъл и цел на живота.
към текста >>
След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготовлява за ново
въплъщение
.
Той не търси вече онова, което е на него угодно, но само онова, което световният ред изисква. Седмата област ни води на границата на трите свята. Тук човек се намира в присъствието на „зърното на живота”, на монадите, които са пренесени от висшите Божествени светове в трите свята, в които се извършва същата еволюция, за да изпълним там своята задача. Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество.
След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготовлява за ново
въплъщение
.
Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят. Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на умствения свят, която е безсмъртна и носейки със себе си силите на семенните атоми от тела — физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича, и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка.
към текста >>
Учителят казва, че когато човек е готов за ново
въплъщение
трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло.
В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот.
Учителят казва, че когато човек е готов за ново
въплъщение
трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло.
Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение. Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т.
към текста >>
От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си
въплъщение
.
Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта.
От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си
въплъщение
.
Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т. е., ако има нещо, което в него е свързано с тази област да го пречисти, за да може да се издигне по-нагоре.
към текста >>
19.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери
,
,
ТОМ 18
„След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново
въплъщение
.” 2.
ВЛАД ПАШОВ 4.Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери 1.
„След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново
въплъщение
.” 2.
„Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Като излезете вън да наблюдавате небето и се любувате и радвате на звездите, то е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите и те ще ви проговорят.” 3. „Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството. Цялото пространство е пълно със същества на различни степени на развитие, от различни йерархии.
към текста >>
Преживяването на миналия живот в сферата на Луната, което е равно на една трета от земния живот, е зародиш на това, което трябва да се реализира в следващото земно съществуване, то е зародиш на кармата за следващото
въплъщение
.
Сега в Лунната сфера човек изпитва физическата болка и моралното страдание на пострадалия. Човек възстановява в съзнанието си своята дейност, но не както го извършил или е мислил да го извърши, но както другият го е почувствал. Така в течение на един период, който обхваща една трета от изминалия земен живот, човек преживява отново всичко, което е мислил и вършил на Земята, нотака, както другите същества, към които е било насочено, са го почувствали. Ангелите са тези, които му показват неговите минали дела. И това ново преживяване на живота става по обратен ред - от момента на смъртта, до момента на раждането.
Преживяването на миналия живот в сферата на Луната, което е равно на една трета от земния живот, е зародиш на това, което трябва да се реализира в следващото земно съществуване, то е зародиш на кармата за следващото
въплъщение
.
През време на живота в сферата на Луната човек се научава да чувства вътрешно как неговите дела са действали върху неговите ближни. Тогава от глъбините на неговото същество се повдига едно мощно обещание да поеме върху себе си всичко онова, което той е причинил на другите. Човек пожелава да поеме този товар, за да възстанови нарушеното космично равновесие. Чрез това решение да осъществи своята съдба, съобразно с последствията от своите дела, от своите земни мисли, чувства и желания, човек сам приключва фазата на преминаването на земния си живот. Когато тази фаза е приключила до момента на неговото раждане и човек без всякакъв страх е дал обещание да изправи всичко, за да възстанови нарушеното космично равновесие, той е вече узрял, за да може да влезе в следващата сфера - в сферата на Меркурий.
към текста >>
От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо
въплъщение
под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически.
С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него. Това, което се намира в човека, е нещо много по- величествено от целия звезден свят с всичките му движения и звезди. Всичкото това представя външният свят на човека в слънчевото му съществуване. И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно.
От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо
въплъщение
под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически.
Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии.
към текста >>
20.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Както чрез Меркурий става зачеването, раждането,
въплъщението
, развитието или осъществяването на всички идеи и замисли, т. е.
Влиянието на Венера върху живота на човеците, както и върху земната природа изобщо е много голямо и има първостепенно значение за успехите и щастието на човека. Когато говорим за влиянието на Венера или на коя да е планета, ще разбираме влиянията на мислите, чувствата, желанията, силите, качествата и свойствата на разумните същества, които живеят на тази планета. Следователно, всички влияния, които приписваме на Венера като планета, всъщност са влияния на Венериния свят, на неговия умствен, духовен и физически живот, проектирани върху човека. Венера е известна още от най-дълбока древност като богиня на любовта, хубостта, щастието, изящните изкуства, честития брак, на майчинството, плодородието и малкото добро. Всичко, което е известно като щастие и постижение на земята, попада под влиянието на Венера.
Както чрез Меркурий става зачеването, раждането,
въплъщението
, развитието или осъществяването на всички идеи и замисли, т. е.
както чрез Меркурий се осъществяват всички умствени постижения и благополучия, така също всички чувства, желания, мечти, копнежи и сърдечни стремления се зачеват, раждат, развиват или осъществяват посредством влиянието на Венера, защото Венера управлява целокупния сърдечен живот, всички постижения и благополучия на сърцето. Колкото е по-силен хармоничният аспект на Венера със Слънцето, толкова по-големи и по-сигурни са благоприятните условия и възможности за постигане и осъществяване на сърдечни мечти и копнежи на човека, когато Венера е в съвпад със Слънцето, колкото е по-силен аспектът, толкова по-големи и по-хармонични са влиянията на Венера върху човека и толкова повече и по-големи са Венерините сили и качества, които такъв човек притежава. Трябва да се знае и всякога да се помни, че когато Слънцето има хармонично съчетание с дадено светило, според силата на хармоничното съчетание, Слънцето възбужда дейността на това светило, което от своя страна упражнява влиянието си върху човека. Така съвпадът на Венера със Слънцето всякога дава на човека дарби и способности да разбира, изучава и прилага изящните изкуства. Успехите в областта на изкуството в този случай са сигурни.
към текста >>
Люде, които имат хармонично влияние на Слънцето и Венера в аспект, в минали животи са работили за придобиване на Венерините добродетели и в последното си
въплъщение
жънат благата, които са посяли.
Човек, който има хармоничното влияние на Слънцето и Венера, е под непрестанното ръководство на висшите светове, вследствие на което се научава да подчинява и организира силите и качествата на своята низша природа и всичко в себе си да очиства и обновява. Люде, които имат хармоничното влияние на Слънцето и Венера, всякога са възприематели, носители и сеятели с мисли, чувства, дела и слова на великите благословения на истината, любовта, мъдростта и красотата, изпращани от висшите светове. Човек може съзнателно да образува връзки, да си създаде отношения и да има обмяна с Венериния свят, т. е. съзнателно да възприема и се ползва от влиянията на този свят по умствен начин, като изучава изящните изкуства, по духовен начин - като преживява художествените творби и подражава на проявеното в тях добро или като общува с люде на изкуството и помага на тяхното творчество, по материален начин, когато употребява храни, които са под силното влияние на Венера или носи дрехи със цвета на Венера - тъмносини. Връзка със света на Венера той може да прави също като наблюдава нейния изгрев като вечерница и залеза й като зорница.
Люде, които имат хармонично влияние на Слънцето и Венера в аспект, в минали животи са работили за придобиване на Венерините добродетели и в последното си
въплъщение
жънат благата, които са посяли.
Хармонията между Слънцето и Венера в даден хороскоп показва, че в миналото такъв човек е работил най-много в областта на изящните изкуства, поради което в сегашния си живот притежава артистични дарби, качества и способности, организирано, любвеобилно и творчески проявяващо се сърце. СЛЪНЦЕТО в полуквадрат с ВЕНЕРА Тази е единствената дисхармония, която може да образува Слънцето с Венера; тя показва, че човек в минали животи се е занимавал с изкуство, но е сложил изкуството си в услуга на низши цели, използвал го е за удоволствия, продал е изкуството си за слава и облаги, похабил е дарбите си и е изопачил схващанията си за изкуството, послужил е с изкуството си не за да изрази проявите на красотата, а за да изрази проявите на лъжата, омразата и грозотата, като ги е издигал пакостно в добродетели, и пример за подражание, с една реч - вършил е престъпления с изкуството. Вследствие на недобросъвестност в изкуството и безпорядъчен живот такъв човек е изгубил добродетелите на Венера и е придобил много неестествени и грозни навици. Люде с такава дисхармония са без усет за красотата и реда, небрежни към чистотата и всичко друго, прекарват времето си в денгубство с компании и в противоестествени удоволствия и развлечения. Люде с тази дисхармония са създатели на блудкавото оперетно и съвсем противоестествено цирково „изкуство”. 7.4.
към текста >>
21.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
В изкуството на такива люде най-добро
въплъщение
имат борческите характери.
АСПЕКТИ НА МАРС С НЕПТУН МАРС в тригон, на 72° или в секстил с НЕПТУН При хармония на Марс с Нептун, според силата на хармонията съдим доколко човеке организирал и подчинил своята низша природа животинското у себе си и го е поставил в услуга на общочовешка идеали, на ангелската любов, на висшите желания и стремежи на душата на благородните чувства. Люде с такава хармония са готови на всякакъв пожертвувателност, добри служители са на висшите духовни течени? смели и храбри са в преследването на висшите си идеали, готови са zi се борят за своите висши разбирания. Това е така, защото пр* хармонията между Марс и Нептун имаме благотворно съчетание на силата, смелостта и готовността за съзнателна саможертва. Хармонията между Марс и Нептун в хороскопа на артист,' показва, че такива люде са готови да преминат всякакви пречки ,• несгоди, но непременно да постигнат артистичните си цели, задачи идеали.
В изкуството на такива люде най-добро
въплъщение
имат борческите характери.
Изобщо, колкото no-силна е хармонията между Марс и Нептун колкото по-силно е тяхното положение в хороскопа, толкова повече такива люде са готови да се борят за своите идеи и убеждения. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат и полуквадрат с НЕПТУН При дисхармония между Марс и Нептун, ако Марс и Нептун имат добри съчетания със Слънцето, човек ще съзнава отрицателните си мисли, чувства, желания и настроения и ще се бори да ги премахне. Но ако Марс и Нептун са в дисхармония и същевременно са дисхармонично съчетани със Слънцето или със злосторници, в такъв случай налице са типове с чудовищна безнравственост. В тях понятията за любов се покриват с ненаситата им за плътски удоволствия и остри нервни възбуди. Колкото по-силна е дисхармонията между Марс и Нептун, колкото по-силни места заемат в хороскопа тези две светила, толкова по-голяма е безнравствеността на такива човеци и повече са пакостите им в нравствено отношение.
към текста >>
22.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Ако в такива случаи аспектът между Сатурн и Нептун е ръководещ в хороскопа, човек се проявява в областта на изящните изкуства чрез съвършено по форми и хилядолетно по идейно въздействие изкуство, защото Нептун дарява артиста с възвишена духовност и естетизъм, а Сатурн дава най-изисканите, най-издържаните и най-дълготрайни форми за художественото
въплъщение
на идеите, за мислите и виденията на Нептун.
АСПЕКТИ НА САТУРН С НЕПТУН САТУРН в тригон, на 72° или в секстил с НЕПТУН При съчетанията между Сатурн и Нептун различаваме следните важни положения: 1. Сатурн в хармония с Нептун, при което Сатурн е по-високо поставен в хороскопа и е по- силен. 2. Сатурн и Нептун в хармония и двамата на едно място. 3. Сатурн и Нептун в хармония, при което Нептун е по-силен и по-високостоящ. Когато Сатурн и Нептун са в хармония, но Нептун стои по-високо и е по-силен, в такива случаи положителните Сатурнови качества служат да засилят дейността, развитието и постиженията на Нептуновите дарби и способности, на Нептуновите добродетелни качества.
Ако в такива случаи аспектът между Сатурн и Нептун е ръководещ в хороскопа, човек се проявява в областта на изящните изкуства чрез съвършено по форми и хилядолетно по идейно въздействие изкуство, защото Нептун дарява артиста с възвишена духовност и естетизъм, а Сатурн дава най-изисканите, най-издържаните и най-дълготрайни форми за художественото
въплъщение
на идеите, за мислите и виденията на Нептун.
Хармонията между Сатурн и Нептун, с Нептун стоящ по-високо и по-силен, дава винаги големи мистици, философи, но главно - естети, музиканти, поети и творци във всички области на изящните изкуства. Човек роден под тази хармония е носител, изявител и служител на най-висшите и най-красивите общочовешки идеали. Роденият под благословението на тази хармония е готов да изтърпи всички видове страдания, всички неблагоприятни условия, за да постигне своите общочовешки и духовни идеали. Ако Сатурн и Нептун са в хармония, но Сатурн е по-високо и по-силен в хороскопа, в такива случаи човек пак може да се проявява в областта на изящните изкуства, но главният му стремеж ще е да спечели материални богатства, да придобие слава и почести, с други думи - той не ще има висш идеал в живота си. Хармонията на Нептун и Сатурн е свидетелство, че такъв човек в миналите си животи е бил окултен ученик и правилно е работил с принципите на Божествената любов и Божествената правда, а когато човек съедини Божествената Любов и правда, той ще има всички условия и възможности за постигане на истинско и трайно щастие на земята.
към текста >>
23.
14. УРАН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
доколко човек съчетава вдъхновението, идещо от Нептун с
въплъщението
и творчеството, идващо чрез Уран.
14. УРАН АСПЕКТИТЕ НА УРАН С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е планета, която има отношение към всички окултни идеи и учения, към дейността и проявите на човека от минали животи във връзка с окултните идеи и учения. За хармоничните и дисхармонични съчетания на Уран със Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн виж по-напред за съответните съчетания на всяко от тези светила с Уран. 14.1. АСПЕКТИ НА УРАН С НЕПТУН УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, на 72, полусекстил или свкстил с НЕПТУН По силата на хармонията между Уран и Нептун съдим до каква степен човек е съчетал в хармония разбиранията и проявите на висшата мъдрост с тези на висшата любов, т. е.
доколко човек съчетава вдъхновението, идещо от Нептун с
въплъщението
и творчеството, идващо чрез Уран.
Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова повече и по-силни са гениалните дарби и способностите на човека, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да разбира правилно възгледите и проявите на гениалните люде. При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия.
към текста >>
24.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И само законът на
превъплъщението
ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота.
Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната? Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извършили нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов? Не, има!
И само законът на
превъплъщението
ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота.
По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на човечеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем!
към текста >>
25.
179. Бъдещия капитал
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Те са интелигентни същества, които са слезли в този живот да съберат енергия, за да се изявят в бъдещото
въплъщение
.
179. Бъдещия капитал Изучавай различните физиономии и ги рисувай, рисувай различните типове. Децата в селото са бъдещия ти капитал.
Те са интелигентни същества, които са слезли в този живот да съберат енергия, за да се изявят в бъдещото
въплъщение
.
(Забележка: Този случай ще бъде разказан подробно.) Богатите трябва да раздадат всичко на бедните, тогава те ще пожънат стократно плод в небето и в бъдещия живот. Ние сме за един Божествен порядък - на свободата. Държавата събира средства чрез данъци, а ние сме като плодните дървета - като родят плод не е за тях, а за другите да се ползуват. Така е и с нашия принос в братството. Човек сега по-добре да е сам.
към текста >>
В.К.: Изобщо по отношение
въплъщението
на човека вдадена страна, там дето работи.
Когато една идея ти е ясна, тя е на фокус, същото е и с едно светло чувство. Сърцето е До, Сол е най-широкият тон, Ла е вътре в Сол, а Сол е отвън Ла. В.К.: На с. 156 пак се споменава, че децата в селото са бъдещият ти капитал. Весела: Да.
В.К.: Изобщо по отношение
въплъщението
на човека вдадена страна, там дето работи.
Смятам, че вие имате няколко опитности, които трябва да ги разработим малко по-подробно. Ето вече идвате в дадено село, това са дадени души, в дадена материя, в дадена страна, идват, за да поемат тука енергия за в бъдещо въплъщение и вие си изработвате вашия път и вашия кредит там. Сега, това е много интересно. И много голяма загадка. Вие знаете ли, на мен са ми разказвали много опитности как различни краища на България представляват въплътени същества от напреднали страни от Франция, Германия.
към текста >>
Ето вече идвате в дадено село, това са дадени души, в дадена материя, в дадена страна, идват, за да поемат тука енергия за в бъдещо
въплъщение
и вие си изработвате вашия път и вашия кредит там.
В.К.: На с. 156 пак се споменава, че децата в селото са бъдещият ти капитал. Весела: Да. В.К.: Изобщо по отношение въплъщението на човека вдадена страна, там дето работи. Смятам, че вие имате няколко опитности, които трябва да ги разработим малко по-подробно.
Ето вече идвате в дадено село, това са дадени души, в дадена материя, в дадена страна, идват, за да поемат тука енергия за в бъдещо
въплъщение
и вие си изработвате вашия път и вашия кредит там.
Сега, това е много интересно. И много голяма загадка. Вие знаете ли, на мен са ми разказвали много опитности как различни краища на България представляват въплътени същества от напреднали страни от Франция, Германия. Весела: Ами ето, английските лордове са тука в село Ковачевци, Самоковско. В.К.: Самоковчета, шопи.
към текста >>
26.
202. Странник съм този свят
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той бе
въплъщение
на небесната красота и святост.
202. Странник съм този свят Годините ми с Учителя бяха неземно щастие и сред най-тежките ми страдания. Всеки Негов поглед, всяко Негово движение излъчваше Любов.
Той бе
въплъщение
на небесната красота и святост.
Колко е щастлив народа ми, че Този Велик Пратеник на небето го посети! Много българи не Го приеха и не Го признаха. Той остана скрит и незнаен за този свят. Затова пееше тихо една незабравима песен: "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе!
към текста >>
27.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е
въплъщение
на мъжка амбиция.
Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й.
Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е
въплъщение
на мъжка амбиция.
България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно?
към текста >>
28.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е
въплъщение
на мъжка амбиция.
Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността.
България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е
въплъщение
на мъжка амбиция.
България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно?
към текста >>
29.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе
въплъщение
на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран.
Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич.
Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе
въплъщение
на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран.
В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм.
към текста >>
30.
7. Бисерът на безконечността
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Идеята е повече от гениална - великото изкуство намира най-после
въплъщение
- да впрегнеш злото за постигането целите на доброто.
Сатанаил се съгласил, не защото се разкаял и от добра воля, но защото нямал друг избор. Такова е било съчетанието на звездите, че за него друг път нямал. Тук легендата свършва. Картината е импозантна, достойна за гениалната ръка на Рембранд. Една необикновена група, събрани на едно място-любовта, светлината и истината в лицето на Христа, а след Него Сатанаил, натоварен от тежестите на вековните престъпления - готов да Го следва и да работи.
Идеята е повече от гениална - великото изкуство намира най-после
въплъщение
- да впрегнеш злото за постигането целите на доброто.
Легендата свети. Нататък ръката на поетът може да направлява перото, както намира за добре, впрочем не, а както повелява освободената мисъл и удара на истината, която лети през хилядолетията и събира в шепите си капките на един живот и познание, което над земята е разпростряло своето благословение. Ние виждаме сега тази странна процесия тръгнала след Христа, Сатанаил не е сам, в неговата работа ще участвуват всичките му сподвижници, поела незнайните друмища на един свят човешки, който се гърчеше под ударите на най-страшната напаст каквато бе лъжата. Срещата е станала в наши дни, защото, както тогава в пустинята при идването на Христа, в света бе твърде светло - огромна бе светлината, на пост беше най-великият син на времето си, също и сега на Земята беше станало много светло. Грешки вече не можеха да се допуснат и Сатанаил, както тогава, сега също не можеше да вземе надмощие.
към текста >>
31.
15. Магичното
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Бай Иван... мир на душата му, беше
въплъщение
на здраве и на душевна чистота - български дух, където една славянска искра тлееше и една капка бушуваща българска кръв аленееше, за да направи от него човек с убеждение и твърд в идеите.
Беше предан на учението, на братството и на Учителя. Той направи чудо. Хората не можеха да повярват. Идваха да го видят и да се уверяват... Опитваха се да го съблазняват с любимото някога питие - напразно. Той си остана докрая на живота си вегетарианец и въздържател.
Бай Иван... мир на душата му, беше
въплъщение
на здраве и на душевна чистота - български дух, където една славянска искра тлееше и една капка бушуваща българска кръв аленееше, за да направи от него човек с убеждение и твърд в идеите.
Прие учението, защото беше успял да види, че спасението за него нямаше да дойде от другаде. Той живя дълго и остави жив спомен и неопетнено име. Зад него се открояваше образа на Учителя - методът на работата и светлия път, по който извеждаше всяка душа. Работеше индивидуално с всички, защото познаваше човека и неговите ресурси. Колко години оттогава!
към текста >>
32.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Великото събитие намира пълно оправдание и
въплъщение
в тоя устрем към най-високия връх, не само на физическия свят, но и в духовния.
За ученика Учителят представлява авангард, зад ученика от Специалния клас като тил стои общия клас, здрави и изпитани ветерани със същия устрем, идеали и задачи. Овладяването на върха е величествен миг, който засяга еднакво всички - победата на един е победа на всички, радостта на един е радост на всички. Към земята тогава потичат нови жизнени токове и сили, освободени от мировата утроба на Вечността. Събитието е неповторимо и то привлича усилията на смелите, самоотвержените и жадните за велики дела и подвизи. Срещата на земята между ученик и Учител е величествен момент от историята на човечеството и на човека по отделно.
Великото събитие намира пълно оправдание и
въплъщение
в тоя устрем към най-високия връх, не само на физическия свят, но и в духовния.
То е идването на новото в света, раждане на културата на шестата раса, културата на любовта.
към текста >>
33.
5. Приемната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Великото, силното, красивото и благородното се бяха събрали там, за да изваят образа - живото
въплъщение
на съвършенството, един универсален образ: чист, благ, мощен, любвеобилен, наречен от памтивека: Учител.
Един живот неудържимо кипеше в тая приемна, всеки ден, всеки час, освен съботния ден, когато Учителя не приемаше никого. Приемната се превръщаше на учебна зала и нека да нямаше катедра и чин, ученикът пряко и нагледно възприемаше необходимите напътствия, съвети, уроци. Всеки който пристъпваше там, носеше в сърцето си някоя тревога, в ума си някое противоречие; един въпрос, една задача, трудно разрешима без участието на Учителя. Понякога, да не кажем често, ученикът носеше една мъка, едно страдание и в душата си един копнеж да застане пред Своя Учител и да преживее редкия час, че бил на среща с Него. Какво представляваше тя, трудно бихме могли да окачествим в една земя и през едно време, когато този преживян час се превръщаше на нещо, наистина неокачествимо и несравнимо за ония, които съзнателно или несъзнателно усещаха с цялото си същество, че са застанали пред Великото и Истината те гледаше право в очите, усещаше Любовта и слушаше Мъдростта.
Великото, силното, красивото и благородното се бяха събрали там, за да изваят образа - живото
въплъщение
на съвършенството, един универсален образ: чист, благ, мощен, любвеобилен, наречен от памтивека: Учител.
То е нещо, което на земята с право може да се смята като най-великото и феноменално явление, на дадено време, което се превръща на епоха, когато Бог благоволява да изпраща свои посланици на земята. Това вече знаеш не от книгите, а от живота, непосредствената действителност те е докоснала с крилете си и вече знаеш, какво означава това, какво се крие зад обикновената възможност да се срещнеш с Него; нещо, което Тутакси се превръщаше на необикновено събитие. Заставаш срещу Него и разговорът започва. Понякога ученикът говори и разкрива болката си, неудачата си. Ала често говореше Той, отговаряше, разясняваше, разпитваше, съветваше.
към текста >>
34.
90. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Вътрешно ръководство на човека. Из беседа, държана на 21 януари 1934 г. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 86, 4.03.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
86, 4.03.1934, „Разбирам не само човека като личност, но целокупния човек, който е израз и
въплъщение
на Космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява”.
90. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕКА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕКА Из беседа, държана на 21 януари 1934 г. Братство, Севлиево. Г. 6, бр.
86, 4.03.1934, „Разбирам не само човека като личност, но целокупния човек, който е израз и
въплъщение
на Космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява”.
„Всичкото падение на хората иде от това, че те не вървят и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на Черната ложа, които искат да го спънат в неговия път и да го използуват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори, ще ви поканят да влезете”. „И като погледне на света, човек ще бъде радостен, че е дошел в него да се учи и да работи за своето усъвършенствуване и това на ближните си.
към текста >>
35.
117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е
въплъщение
на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.
Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и непознаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това.
Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е
въплъщение
на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.
Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези й твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби. Че има нещо „ненормално” в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби в окултисти и теософи.
към текста >>
36.
73. Всички Богоборци превръщат живота си в Ад и полудяват
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
[*Фридрих Ницше - (1844-1900 г.) Волята за власт е първичната сила,
превъплъщение
в „Свръхчовекът”.
Той почувствува, че му каза: „С големи претенции сте, а искате Ницше на руски! ” - Затова Христов бързо и нервно добави: - Може и на френски и на английски, пък ако искате и на немски, но руски език ми е като матерен. Момичето излезе и доста се забави. Христов през това време разви пред Учителя цялото учение на Ницше*: Волята за мощ, за свръхчовека, за произхода на музиката, за несъществуването на Бога и др., като навсякъде прокарваше възхищението си от философията и великото дело на Ницше. И често напомняше, че не е никакъв ницшеанец.
[*Фридрих Ницше - (1844-1900 г.) Волята за власт е първичната сила,
превъплъщение
в „Свръхчовекът”.
Виж „Изгревът”, т. 20, с. 362-„Кой е Свръхчовек? ”] Учителят го слушаше с присъщото си внимание и интерес към всичко. Само накрая отвори уста и каза: - Рекох, как завърши Ницше?
към текста >>
37.
46.1. Издателство „Сила и Живот на панаира в НДК.
,
Бележки на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
И така се загуби голямата тайна, за голямото
превъплъщение
на „майстор Борис”!
Цялата тайна се състои в това, че те не знаеха, че в тялото на Борис Николов, се бе настанил „майстор Борис”, и той ги командваше, и ги провали! Ако искате да се уверите, ще Ви докажа: В „Изгревът”, т. 32, снимките от № 1 до № 46, са снимките с движенията и мимиките на „майстор Борис”. Разгледайте ги, и ще се убедите! Аз имах намерение да се извади всяка снимка на отделна страница, но Вихър е сметнал, че може да се сложат по 2 снимки на една страница.
И така се загуби голямата тайна, за голямото
превъплъщение
на „майстор Борис”!
46.1.2. Изданията на това издателство, са описани в „Изгревът”, т. 9, с. 830-831. Беше издавано 3 пъти редактирано Слово на Учителя! Умишлено и целенасочено! Виж на с.
към текста >>
38.
227. Емблемата „Котвата”. Космическият триъгълник „Троица”
,
,
ТОМ 34
Тя е
въплъщение
на кротост и любов, и милосърдие, и мистично съзнание.
С мнение към арията. Все ми казваше: „Ти ще композираш арии с окултно-мистично съдържание и смисъл.” В Божествения етер... Ето текста на арията, думите: „В Божествения етер блести Великата Троица на безконечните причини.” Значи Учителят нарича триъгълника „Троица”, Троица. С тези думи започва арията. Милиони души се подготвят в Невидимия свят да слязат на земята, да изградят Новата култура на шестата раса. През Първия мистичен период слиза от планетата Нептун Етерната Слънчева Дева на Божествената Любов.
Тя е
въплъщение
на кротост и любов, и милосърдие, и мистично съзнание.
И душите на всички Слънчеви Деви ще трептят във велико космично единство. Вторият период, на Мъдростта, ще приеме втората вълна - Синовете на Мъдростта, които ще слязат на нашата земя от планетата Уран. Те ще се нарекат Синове на Мъдростта. Те ще дължат всичките си знания и открития на Урановите енергии, които са космични лъчи и са мислите на великите космически същества, обитаващи космичното пространство. През Третия социален период ще слязат на земята третата вълна души от планетата Плутон - Синовете на Истината.
към текста >>
НАГОРЕ