Търсене в текстове за 'Въплъщение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.
Koovarasvami Само човешката душа е красива. А символът изразява красота. Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали.
към текста >>

2. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
към текста >>

3. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

4. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система.
Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната слънчева система.[ ] Друг пример: физиката чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, а последните са кондензирана енергия. Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма.
към текста >>

5. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

6. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини.
И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
към текста >>

7. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота.
Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето. Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си.
към текста >>

8. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното.
Когато построим едно здание като казарма и гледаме само материалните му удобства, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не я издига във висшите сфери. Целта е формата да буди духовното в човека. За да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност.
към текста >>

9. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството.
Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности.
към текста >>

Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

10. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал.
Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали.
към текста >>

11. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Марс е следов., въплъщението на войната.
Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила. Затова, той сведочи още за всякакъв вид съперничество, вражда и пр. Има голям смисъл, че линията на живота образува границата между венериния хълм и марсовата област (поле). Тя е символът на трайния брак на тия две сили, чрез които единствено се поддържа хода на живота. Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг.
към текста >>

13. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.
към текста >>

14. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
към текста >>

15. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир.
Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре.
към текста >>

16. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл.
Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие.
към текста >>

17. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности.
Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел. Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности. Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место.
към текста >>

18. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си. Защото тайната на Вселената, към чиято разгадка ние се стремим, е тайна на нашия дух. И тъй, опознали себе си, ние ще опознаем и вселената.
към текста >>

19. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира.
Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение? Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък. Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка.
към текста >>

Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци.
Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала.
към текста >>

20. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието. По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
към текста >>

21. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие.
към текста >>

22. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа.
Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка.
към текста >>

23. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип.
Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност.
към текста >>

24. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети.
към текста >>

Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
към текста >>

25. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север.
Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада. Той казва, че аполоновското начало дири красотата във формите на човешкото тяло или в неща, които се намират непосредствено до нас. Затова изкуството на оная епоха има предимно керемидената, жълтата и червената бои – боите на земята и тялото.
към текста >>

26. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение.
Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило.
към текста >>

27. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия.
Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията.
към текста >>

28. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя.
Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета.
към текста >>

29. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение.
Мракът и светлината са. полюси на нашето съзнание. Мракът, следователно, съществува само в мозъците на хората. И когато учените и философите от най-старо време дори и до днес говорят за тъмнината и светлината като за две противоположни сили в света, трябва да се знае, че тази противоположност съществува само в тяхното съзнание. Въз основа на тази противоположност, мъдреците на древността са създали две божества – едно на светлината, друго на тъмнината, които постоянно водят борба помежду си. Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина. Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки.
към текста >>

30. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност.
„От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видехме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му и с Лот напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия.
към текста >>

31. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци.
Той е възхитен от красотата на нейните творби. Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В.
към текста >>

32. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той е реално въплъщение на Любовта.
Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта.
към текста >>

33. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо.
към текста >>

34. МАЛКИТЕ РАДОСТИ - Благата Милва Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
Сега човекът бе облъчен в друга, в светла дреха и бели, меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя! Защото човекът бе останал същият и в пролетния зефир в сърцето му се къпеше папката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше вече последния хълм по земния си път, бе отмерил последната — стодвадесета стъпка — година, когато изведнъж сияние озари лицето му. — На пътят му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! — Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи?
към текста >>

35. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение.
Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към човека и към живота. Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация. Тия фасади са могъщо сраснали със земята, със земния живот, със здравата плът и слънчевата красота. Те не ни хвърлят в размисъл по недостижимото, а ни учудват с богатството на постижимото. Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите. Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение. И друго нещо ни убеждава в това. Храмовете на древна Елада, макар и така внушителни отвън, не са предназначени за много хора. Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява събиране на множество. В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете.
към текста >>

36. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване.
Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване. Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология.
към текста >>

37. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна.
към текста >>

38. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение.
ГОДИШНИ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне.
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им.
. . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина. Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“ Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце. Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта.
към текста >>

Всяка една резка, всяка форма, всяка линия и проява, в нас и около нас са израз на една истина, въплъщение на един духовен закон.
Първото, колкото самохвално и блестящо външно да е, както го виждаме днес, все пак е бедно, ограничено, незначително. То се намира в книгите, теориите, ученията, хипотезите. Второто е светлина без сенки, безграничен простор, неизчерпаем извор, отдето жадния черпи истинско знание. Тя се намира в живата Божествена книга на природата, автор на която е Бог и чиито писмена, смътни, неясни на пръв поглед, могат да оживеят за този, който истински търси. Навред около нас, в самите нас, са начертани с дивно умение тайните знаци и букви на природата, които са пълни с величествен смисъл. Всяка една резка, всяка форма, всяка линия и проява, в нас и около нас са израз на една истина, въплъщение на един духовен закон. Нищо не е без смисъл, нищо не е случайно, нищо не е резултат на слепи, несъзнателни сили. Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл. Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ. „Водолей“ иска да ни запознае. Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н.
към текста >>

40. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство.
... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него.
към текста >>

41. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ.
Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път. Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване. — Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ. Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението.
към текста >>

42. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои.
Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи. Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта.
Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братската задруга е живо, реално въплъщение на онова единство, на онова братство, за което говорим от толкова години, към което се стремим толкова време, и което единствено ще ни спаси и обнови.
Задачата на нашето време (Бранд) Към моите сестри (М. Борел) Словото на Учителя. Пред зазоряване на живота Где е спасението? Ние вече можем смело да за-явим, че единственият изход из днешното объркано положение на страната ни, в икономическо и духовно отношение, е в свободното изграждане на новия живот. върху основата на трудовите братски задруги. Братската задруга е живо, реално въплъщение на онова единство, на онова братство, за което говорим от толкова години, към което се стремим толкова време, и което единствено ще ни спаси и обнови. Братската задруга е плътта и кръвта — носителя, проводника на новия живот, на новото учение; тя е неизбежната, логичната, естествената форма, в която ще се въплътят, чрез която ще се проявят на земята ония велики идеи на най-възвишеното учение — това на Великото Всемирно Бяло Братство. Братската задруга е оня жив, ясен и неотразим пример, кой то единствен е в сила да вдъхнови масите. да им вдъхне вяра и жажда за нов живот и да ги поведе към неговото осъществяване. Народът е разочарован до дъното на душата си. Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да с негови водачи.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява.
- Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта.
Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение.
Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прераждане и превъплъщение (окултно мистична студия) от Ал.
Доставя Жечо Панайотов. Опълченска 64 — София 3. — Това са мисли с дълбоко съдържание, предадени в отривиста реч. Книжка с малко страници, но в тях търсещия истинския път ще намери показатели към свободата, към спасението. В нея е дадена основната мярка, с която трябва да мерим нещата в живота: мярка която трябва да бъде постоянно в ръката ни, както моторът в ръката на майстора строител. Прераждане и превъплъщение (окултно мистична студия) от Ал. К. Кръстников. Цена 6 лева. Доставя се от редакцията на в. „Витлеемска звезда“ ул. Люб. Каравелов, 34 — Бургас.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности.
Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието. Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими деца. Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности. Любовта е съзнание за единството на космичния живот и само от степента на разширението на съзнанието зависи големината на кръга, който ние обхващаме с нашата любов. Любовта е живата връзка между всички същества от горе до долу, тя преви неразкъсваеми звената на космичния живот. Любовта е единствената ценност във всички прояви. Вий можете да правите добрини, можете да творите, можете да изучавате нещата, но ако във всичко това няма любов, то вий сте празна сянка и вашите дела са напразни. Ако ли вий сте изпълнени с любов, а условията на живота не ви дават възможност да я проявите активно, то въпреки това, вие само по-силата на вашето съществувание представлявате от себе си велика ценност.
към текста >>

Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта.
Тези, които се нуждаят от вас, от вашата любов, ще дойдат при вас, привлечени от мощните излъчвания от вашето сърце. Страдащите ще си отидат от вас утешени, под вашето влияние злодеите ще станат праведни, и най-злото сърце ще просветне под лъчите на вашата любов. Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце. Любовта и Мъдростта трябва да вървят ръка за ръка; великото сърце трябва да се съедини във вас с възвишения ум. Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността. Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това въплъщение може да става през векове или хилядолетия, но проявената Любов, Истина и Мъдрост са всякога едни и същи.
Научете ги да се радват на всичко в живота, тъй както се радваме на слънцето, без да искаме да го притежаваме или да грее само нас. Benitta Учителят Дали Той днес ходи по земята, въплътен в тяло, разнасяйки между хората своето слово, или някога в далечното минало е живял, това не е от голямо значение. Силата на Неговото слово и благородство на Неговите дела са всякога едни и същи. Защото Той се е доближил и слял с вечната Любов, вечната Истина и Мъдрост и е станал вечен като тях. Той е Любовта, Истината и Мъдростта, въплътени в човешки образ, проявявайки се чрез най-съвършеният човешки представител. Това въплъщение може да става през векове или хилядолетия, но проявената Любов, Истина и Мъдрост са всякога едни и същи. Затова всякога и всякъде един и същ е върховният Учител на човечеството, независимо от това, че вчера Той се е наричал Исус, днес носи друго име, утре съвсем друго. Неговите верни признаци са: проявяване на Любовта, Истината и Мъдростта чрез делата на своя земен живот. Такъв е вечният Учител на човечеството. Той се явява пред хората под разни имена, но силата на Неговото слово и благородството на Неговите дела са винаги и за всички едни и същи. Истина е Неговото слово и Любов е неговото дело.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл.
Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл.
към текста >>

Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае.
Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение.
„Каквото посееш, това и ще пожънеш! “ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ.
След обед бе четен реферат .Мистицизмът като път на постижение посв. Яна Кжишки от Павлицки. Последва жива дискусия — която се завърши със заключението, че най-висшият и безопасният път е хармонично-то развитие на ума, сърцето и волята. Третият ден — 8 дек. се чете реферат: „Спиритуализмът като клон от духовното знание“ — във връзка с полския спиритуализъм. Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ. Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“. Произход от Духа — и Цар Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух. Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение.
на душата на Елохимите, на Лотоса. В момента, когато става събитието на Голгота, силата, която се излива отвън върху земята, започва да се съединява със самата земя. Нейната аура се изтъня. Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка. Ний знаем, че преди да вземе формата на настоящата земя, нашата планета е минала през три други въплъщения — тя минала през формите на Сатурн, на Слънцето и не Луната. Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение. Планетата минава през едно невидимо състояние, наречено „пралайя“. след което тя отново се въплъщава. Това именно е станало между последното въплъщение на земята (като Луна) и нейното настояще въплъщение. Тя излезе от едно духовно съществуване, невидимо, но реално, и влезе в един етап, който бе последван от тия, които описахме в предшестващата глава. Когато тя се появи така, тя бе свързана отначало с цялата съвкупност от елементите, които трябваше да образуват нашата слънчева система.
към текста >>

Това именно е станало между последното въплъщение на земята (като Луна) и нейното настояще въплъщение.
Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка. Ний знаем, че преди да вземе формата на настоящата земя, нашата планета е минала през три други въплъщения — тя минала през формите на Сатурн, на Слънцето и не Луната. Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение. Планетата минава през едно невидимо състояние, наречено „пралайя“. след което тя отново се въплъщава. Това именно е станало между последното въплъщение на земята (като Луна) и нейното настояще въплъщение. Тя излезе от едно духовно съществуване, невидимо, но реално, и влезе в един етап, който бе последван от тия, които описахме в предшестващата глава. Когато тя се появи така, тя бе свързана отначало с цялата съвкупност от елементите, които трябваше да образуват нашата слънчева система. В тази епоха, тя се простираше фактически до орбитата на най-отдалечените предмети на тази система. Всичко това представляваше тогава едно цяло. Планетите се отделиха едва по-късно.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот.
То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно. Идва нова литература, коренно различна от досегашната, защото идва и нов живот. Досегашното не задоволява. Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот. С. К. Бран Обличам си бойните дрехи: Желязната ризница здрава, Военните яки доспехи: Щит, копне и шлемът корави. * И яхам на кон златогриви, Наред със бойни другари. Безстрашно на битка отивам, Че бранния час веч удари. . .
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България.
И днес ний присъстваме на първите трепети на една велика зора, каквато човечеството в досегашната си история не е виждало. И тази зора изгрява не от Германия, не от Италия, не дори от Русия, а именно от България. Защото всичко, което обветите от лудостта на националния егоизъм народи изграждат, ще мине и замине, ще се стопи като сянка, ще се саморазруши, вследствие на силите на противодействие, които извиква. Защото всички материални придобивки ще останат кухи, безсъдържателни, безсмислени постижения, неогрени от светлината на правилното животоразбиране, несгрени от огъня на великата любов. Защото всичко, което днешните народи изграждат на базата на материализма, ще се стопи. А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България. Което е било в миналото, това става и днес. Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие. * И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки. Божествените неща не са като човешките. Бездънният извор на Божествената Мъдрост не може да се измерва с мерките на ограничената материалистична наука на днешните хора.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта. Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма.
Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест. Завързват се отношения които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Превъплъщението Как се казва тя?
Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул. Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом. И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото.
към текста >>

61. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един случай на превъплъщение – из в.
Подобен на невод. (из неделната беседа – 10 октомври 1937 г.) В светлината на Учителя (извадки – кратки мисли за размишления) – Л. Лулчев Опит за очертаване пътя на новата музика – Ас. А. (Из сп. Житно Зърно) Истинска приказка – Benitta Из науката и живота. Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина. Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно.
И пак минаха години — отново се родих със смътен спомен за минали погрешки и жажда да науча верният път в живота, Аз гледах живота на околните ми и отвръщах глава — бях го минал и знаех плодовете му. Виждах радостите и скърбите на человеците — опитал ги бях вече и те не можеха да запълнят и осмислят живота ми. И тъй растях с постоянната жажда в душата си да науча защо дойдох на земята и как трябва да живея. След лутане и търсене, стъпките ми стихнаха при вратите на Учителя, Попитах Го: — „Как да живея? “ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Превъплъщението – из в.
Разнообразието в живота. (из неделната беседа – 17 октомври 1937 г.) В светлината на Учителя (извадки – кратки мисли за размишления) – Л. Лулчев Безсмъртната душа – Т. Ч. Седмичен преглед Жетвата е голяма (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Превъплъщението – из в. „Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Есенно посаждане на дръвчета – Ю. Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност.
към текста >>

Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи.
Те жадуват за това, което ще оплоди душата им и ума им, а не се страхуват от него. Те протягат ръце към хляба на живота, а не го отблъскват. Те чакат! . . . С. К. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя.
към текста >>

Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение.
Те протягат ръце към хляба на живота, а не го отблъскват. Те чакат! . . . С. К. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя. Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното.
към текста >>

Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка.
Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя. Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка. Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите. Виктор Юго бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове. Мусолини е въплъщение на Наполеон . . .
към текста >>

Мусолини е въплъщение на Наполеон .
Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка. Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите. Виктор Юго бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове. Мусолини е въплъщение на Наполеон . . . Едно нещо може да се каже: това е възможно. Аргументът, който се противопоставя, подлежи на разискване. Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“ Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме! Природата често брутална и неумолима със своите закони, с отнемането на възможността да си спомняме, показва голямо състрадание.
към текста >>

Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“ Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме!
Виктор Юго бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове. Мусолини е въплъщение на Наполеон . . . Едно нещо може да се каже: това е възможно. Аргументът, който се противопоставя, подлежи на разискване. Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“ Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме! Природата често брутална и неумолима със своите закони, с отнемането на възможността да си спомняме, показва голямо състрадание. Не напразно древните учеха, че всички умрели, без изключение, трябва да пият вода от Лета, реката която тече тихо, без шум и заличава радостите и скърбите, преживени в тоя свят. из в. „Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Приготовленията в Англия Още тъжното ехо, което донесе на света от заледените плещи на Нанга Парбат новината за трагичния край на членовете . на германската експедиция не е заглъхнало и в Англия започва подготовката На нова експедиция за Хималаите.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.
Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло. В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера.
Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество.
Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция. Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество.
към текста >>

Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи.
Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет.
към текста >>

66. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина!
То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние. Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата. Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем. С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а. с него идва и Новият Свят! МОЛИТВА О, влей в сърцата обич — да повее над всичко младост, красота! Сплотени в дух на братство да възпеем във химни твойта доброта!
към текста >>

68. -

И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или „лоши” аспекти.
Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри” или „лоши”. В нас се проявяват като такива, поради нашата собствена вътрешна дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или „лоши” аспекти. По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп”. Накратко можем да характеризираме планетите по следния начин. 1. Слънцето - като символ на висшето Аз. 2. Луната - като символ на низшето аз, на личността. 3.
към текста >>

69. -

Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.
Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби. Че има нещо „ненормално“ в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум, е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум.
към текста >>

70. -

Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение.
Това е така, защото всеки, който твори, не разчита изключително на своята съзнателна воля, а оставя около началното свое хрумване свободно да потекат без численото много материали от своя личен, житейски опит. Всеки, който започва едно дело, разчита с едно благоговейно доверие на ония ирационални закони в творческия процес, които му помагат да облече, неочаквано и за самия него леко, в образи голата и безплътна истина, стрелнала се в неговата душа. Затова е възможно странното на пръв поглед положение, в което виждаме некога творците, които казват, че сами ме с очаквали така лесно да създадат това, или онова свое творение. Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение. Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си. Той не може да мисли за развитието на целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности. Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му. Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по идеи, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г. Томалевски ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА И звездите се размножават и умират Всичко във вселената се ражда, остарява и умира Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон.
към текста >>

71. -

Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение.
Трето проявява големи способности в търговията, и в най-ранната си възраст, дори с риск да напусне преждевременно училището, то се залавя с практическа търговска дейност. Четвърто ще обича повече да чете и да размишлява, и ще бъде привличано повече към своите книги, отколкото към шумния практически живот. Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават наследствеността, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици. И тези естествени склонности се проявяват твърде рано, дори и при неблагоприятни условия. Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ? Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение. Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо тяло и една достатъчно отзивчива нервна система. Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава. Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това.
към текста >>

Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава.
Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават наследствеността, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици. И тези естествени склонности се проявяват твърде рано, дори и при неблагоприятни условия. Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ? Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение. Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо тяло и една достатъчно отзивчива нервна система. Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава. Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение.
към текста >>

72. -

Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“.
— Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден. Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло. Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново.
към текста >>

73. -

По този въпрос Мур забелязва следното: „Преди много години Епикур възразяваше на питагорейското учение за превъплъщението на душите, че, тъй като душата не запазва спомените за миналите си животи и понеже не съществува една непрекъсната съзнателна връзка на личността в различните й животи, то може да се каже, че следствията на известни постъпки биват понасяни от едно друго същество, което не знае причината за своето наказание следователно, няма да стане ни по-мъдро, ни по добро поради това, че е наказано“ Ако ний наистина не запазваме никакъв спомен за миналото, ако душата не може, сравнявайки следствията с причините, да усвои уроците, които й дава нейната съдба, тогава без съмнение, прераждането би било безсмислено, в също така и цялата еволюция би била едно жестоко и безполезно измъчване.
С. К. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Спомени за миналите животи Въпреки убежденията, които ни носят логичните аргументи в полза на прераждането, те не могат да ни накарат да забравим, че истинско доказателство за прераждането е само способността да си спомняме миналите животи. Най-силният аргумент против прераждането е следният: „Ако ний сме живели друг път на земята, защо не помним миналите си животи? “ Противниците на учението за прераждането мислят, че видимото отсъствие на спомени за миналите животи показва несъстоятелността на прераждането и отхвърля всяко морално оправдание на идеята за едно наше връщане на земята. Защо до страдаме сега за действия, извършени в други животи, щом не сме запазили и най-малкия спомен за тези действия? По този въпрос Мур забелязва следното: „Преди много години Епикур възразяваше на питагорейското учение за превъплъщението на душите, че, тъй като душата не запазва спомените за миналите си животи и понеже не съществува една непрекъсната съзнателна връзка на личността в различните й животи, то може да се каже, че следствията на известни постъпки биват понасяни от едно друго същество, което не знае причината за своето наказание следователно, няма да стане ни по-мъдро, ни по добро поради това, че е наказано“ Ако ний наистина не запазваме никакъв спомен за миналото, ако душата не може, сравнявайки следствията с причините, да усвои уроците, които й дава нейната съдба, тогава без съмнение, прераждането би било безсмислено, в също така и цялата еволюция би била едно жестоко и безполезно измъчване. Не само стойността на учението за прераждането, но също така нравствената цел на всяка еволюция зависят от отговора на този кратък въпрос: „Запазваме ли ний спомените си за миналите ни съществувания? “ Ако отговорът с утвърдителен, то прераждането е вярно, ако ли не, то не е вярно. За да отговорим на този важен въпрос, необходимо е преди това да определим в каква форма мий запазваме спомените за настоящия си живот. Когато знаем ясно и определено, по какъв начин функционира паметта в един живот, ний може да си послужим с едно сравнение от тази гледна точка, за да видим дали пазим някакъв спомен за нашите минали животи, нещо което ще ни позволи да потвърдим или да отречен прераждането. Ний ще бъдем може би изненадани да открием, че първите години на нашия живот ни оставят спомени много различни от това, което ний обикновено считаме такива.
към текста >>

74. -

като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека.
Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък. Ив. X. Кръстанов И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. _____________________________________ Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал. КНИГОПИС Една малка разходка, (битови картини) от Теофана Савова.
към текста >>

75. -

Всички с право искаме той да бъде въплъщение на справедливостта, — да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите.
Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир. Той идва, защото не може да не дойде. Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него. Всички се надяваме, че той не ще бъде като своите предшественици — зародиш на нови смутове, недоволства, омраза и бъдещи борби между народите. Всички с право искаме той да бъде въплъщение на справедливостта, — да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите. Мир без справедливост не е мир, а само начало на нови бъдещи войни. Има ли хора, още повече такива, които ръководят съдбините на своите подобни, които още да не са разбрали това? Нам се струва, че тази истина е ясна и безсъмнена дори и за малките деца. Нима учените, силни и умни управници на народите не ще я разберат? Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, омразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за справедливост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото?
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение.
В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ.
към текста >>

Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания.
Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
към текста >>

вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов?
Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са. могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени крака и унижен дух“ към Христа! Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях. Тя пита всички тия, които са разочаровани/ „Изпълнихте ли вие всички ваши задължения? вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов? Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот?
към текста >>

Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност.
Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния. Една душа, която е родена тогаз, ако се роди сега, ще почерпи съвсем друга опитност, понеже както семейният, така също и училищният и обществен живот и пр. са сега поставени на съвсем други начала. А още по-голяма е разликата между живота на стария Рим и съвременната епоха.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история.
Той отива в Рим, във вечния град, за да влезе отново в лоното на католишката вяра. Но духовенството, което никога не би му повярвало, го предава на инквизицията, която го осъжда на затваряне до живот. Един ден в мрачната килия намират неговия труп, а духът му, истинският граф Калиостро, е отлетял в безоблачните предели, дето звездите шеметно се реят. Това е края на великия алхимик. Той не е оставил на света нищо друго, освен непонятното влияние, което упражнява върху всяка развиваща се душа. И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.
към текста >>

Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух.
Но духовенството, което никога не би му повярвало, го предава на инквизицията, която го осъжда на затваряне до живот. Един ден в мрачната килия намират неговия труп, а духът му, истинският граф Калиостро, е отлетял в безоблачните предели, дето звездите шеметно се реят. Това е края на великия алхимик. Той не е оставил на света нищо друго, освен непонятното влияние, което упражнява върху всяка развиваща се душа. И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма.
към текста >>

Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина.
Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали.
към текста >>

Тази съпротива се явява донякъде като кристализирана в жива форма и втората личност е нейно въплъщение.
След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови. Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност. Д-р Харт нарича това явление един вид физиологически образ и резултат на съпротивата срещу разкриването на известни спомени. Тази съпротива се явява донякъде като кристализирана в жива форма и втората личност е нейно въплъщение. От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Манфред е истинското въплъщение на епохата на световната скръб.
Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници. Манфред е истинското въплъщение на епохата на световната скръб. Той негодува с болки в огнено сърце, че грубата действителност не отговаря на изискванията, вложени в душата му от висшата природа. — Той дири познанието на отвъд световете със страшния копнеж, възможен само при свръхчовешки натури като неговата. През дълги нощи в тъмната килия на своя мрачен замък, той изучва скритите сили на природата, законите, които я управляват, духовете, които господстват над нея. Неговата мощ достига непредположими предели. — Той е господар на духа на Алпите, на духа на Монт Блан, на духа на бурните океани.
към текста >>

Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба.
Никакво спокойствие не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество. Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него. Нейният поглед криел искрите, които, подобно на светкавица,се отразявали в неговия. Косите й, лицето й се отличавали от неговите само по своята нежност и мекота. Гласът й е само дивен консонанс на неговия.
към текста >>

Очевидно, имало е сериозни основания, за да помести авторът в самата среда на своя пентакъл символа, който изобразява въплъщението на вечното Слово.
Според автора й, фигурата на Кръста на Розата не е нищо друго освен чуден пентакъл, т. е. йероглифическо резюме (извод) на цялото учение: тук се намират синтезирани пентаграматическите тайнства на адептите на Розенкройцерите. Преди всичко виждаме централният пункт, който разтваря окръжността с три различни степени, което ни дава три кръгови и концентрични области, които пък изобразяват процеса на еманацията. В центъра на фигурата е изобразен Логосът, във вид на кръст, в „розата на светлината: това е сиянието на Словото или на Адам-Кадмона (קדמון אדם), то е емблемата на Великия Аркан. Никога още не са разкривали толкова смело тъждествеността на същината между Човека-Синтез и проявения Бог. Очевидно, имало е сериозни основания, за да помести авторът в самата среда на своя пентакъл символа, който изобразява въплъщението на вечното Слово. И действително, с помощта на Словото, в Словото и чрез Словото (неразривно съединено с живота) са били създадени всички неща, както духовните, така и телесните. „В началото бе Словото казва Ев. Йоан — и Словото бе у Бога и Словото бе Бог … Всичко чрез Него се започна, и без Него нищо не бе започнато, което започна. В Него бе животът . . .“ Ако се обърне внимание, каква част от човешката фигура заема централния пункт, който разтваря окръжността, то може да се разбере, с каква йероглифическа мощ посветителят е съумял да изрази тази основна тайна.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението.
Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие.
към текста >>

Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ .
към текста >>

Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа.
Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не!
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ников, за „въплъщението на Христа“ Кришнамурти и пр.
Бостунич се спира върху същността на сегашната теософия, която не е нищо друго, освен „замаскиран будизъм“ или „масонството“, както се проповедва от Ани Безант, която е масон от 33-о шотландско посвещение. Същият твърди, че „между болшевизма, като оръдие на действията на масонството, и теософията, като оръдие на пропагандата на масонството, съществува несъмнена връзка“, за което привежда известил доказателства. Към края на статията си той споменува за отказа на бившия подпредседател на Теософското Общество, П. Синет, от понататъшна дейност заедно с Ани Безант и Ледбитър, за създаването на „Ордена на звездата на Изток“. за председателя на българското Теософско Общество, г. Софр. Ников, за „въплъщението на Христа“ Кришнамурти и пр. и пр. Всичките тия разобличения на г. Бостунич, както и съобщенията му за прераждането на некои велики хора, ще заинтересуват, вярваме, мнозина наши четци. — Теорията на Айнщайна. Редакцията ни получи няколко брошури и статии, съдържащи изложение на новата теория на професора Айнщайна, която изтъква интересните негови изследвания по въпроса за всемирната гравитация (притегляне).
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение!
„Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра! “. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията!
към текста >>

Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът.
— А защо не казахте това пред селяните във време на беседата ми, го пресякох аз? — Може ли такова нещо? Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази, С това разговора ни с тоя съвременен учител се свърши. Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си. Хората от сегашния век са двулични и се обръщат към всяка страна, според както им диктуват интересите. Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът. Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро. В тази програма влазя и звездата на бъдния брак и семеен живот. Свекървата е видяла на сън символично своята бъдеща снаха в образа на една дръпната кобила. Съобщава: Z. КНИЖНИНА 1.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект.
Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си.
към текста >>

Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение.
Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред. Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение.
могат да се паднат три знака в една къща. В ширините, които съответстват на Германия напр. в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак. Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
към текста >>

Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат На умственото състояние на болния, на умственото състояние или разположение на духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно тяло.
премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от прякото действие на духа. Понякога е невъзможно да се проследи умствената причина, понеже са съединени много и различни умствени условия, за да произведат материалния резултат. Също така често една болест може да бъде произведена умствено, но преди да се прояви физически, настъпват нови умствени условия, които пречат да се долови първоначалната причина. Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат На умственото състояние на болния, на умственото състояние или разположение на духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно тяло. Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински. Въображаемата болест е образ, който се поддържа упорито от обективния дух и причинява съответни физически проявления. Тоя вид болест се създава често от пълното пренебрежение на законите, които управляват анатомията или физиологията. Такава болест се лекува най-мъчно, тъй като страдащите от нея се държат с такава настойчивост, че би трябвало да стане изобщо пълно видоизменение на техния начин на мислене, за да може да се облекчат. Твърде често виждаме болни, които се оплакват от болка в бъбреците, да локализират болестта си няколко пръсти над линията на кръста.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение.
В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз.
към текста >>

Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност.
В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
към текста >>

Така детето ще се научи да се възхищава, да намира и в най-скромната тревица, и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на една висша идея!
От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитието на въображението, паметта, мисълта, чувството, волята и пр. 5) Чрез полска работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен контакт с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Какви щастливи минути ще достави този начин на възпитание: Животът му ще тече в една атмосфера на красота и поезия! Това условие е много важно за пробуждането на вътрешните сили. Така детето ще се научи да се възхищава, да намира и в най-скромната тревица, и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на една висша идея! А по-рано ги е отминавало! За другите предимства от този начин на възпитание ще говоря по-долу, при разглеждането на разните видове занимания на детето всред природата. Играчките и пособията на Фрьобел и Монтесори от гледището на окултната педагогика. Даровете на Фрьобел са неестествени, от гледището на окултната педагогика. Те се състоят от пръчици, квадратчета, кубчета, тухлички, от които се строят къщички, кладенци, врати, маси, столове, стълби, птичи жилища, дворове, градини, венци, геометрически красиви фигури и пр.
към текста >>

Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното.
както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенически изисквания, преди всичко: да бъде построено на сухо, чисто, слънчево място, прозорците му да бъдат широки, за да влиза изобилно светлина в стаите. За оногова, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата известни сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата. По този начин се създава атмосфера, която подпомага по-висшата дейност на душата.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) Биогенетичният закон важи и тук: при всяко ново въплъщение земята повтаря миналите фази в съкратена форма. Напр.
Те носят следните имена: 1) Земята в състояние на топлинен етер — „Сатурново състояние“. 2) Земята във въздухообразно състояние — „Слънчево състояние“. 3) Земята в течно състояние — „Лунно състояние“. 4) Земята в твърдо състояние — „Земно състояние“. При историята на земята важат двата закона: 1) Между всеки две състояния земята прекарва едно духовно състояние. 2) Биогенетичният закон важи и тук: при всяко ново въплъщение земята повтаря миналите фази в съкратена форма. Напр. за да дойде в „земното“ състояние, тя трябва да повтори още един път съкратено сатурновото, слънчевото и лунното състояние. Устройство на земния организъм Земният организъм трябва да се схване като жив, със свое дишане, кръвообращение и пр. Твърдата земна кора е проникната от жизнения етер. По-навътре от жизнения етер до центъра на земята идват: химическият, светлинният и топлинният етери (виж фигура 2)... Фиг. 2. Строеж на етерната земя.
към текста >>

Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита.
Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта.
Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
към текста >>

Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов.
към текста >>

разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
към текста >>

После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление.
Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“. Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление. Звената в тази могъща еволюционна верига понякога може да се явяват като недостигащи ту тук, ту там. Ето причината, поради която може да ни се стори, че типовете в своята цялост не съществуват. Но това може да бъде по причина, че нашите възприятия не са съвършени и че ние в някои случаи не сме в състояние да направим ’реално различие и точна оценка на фактите. Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята?
към текста >>

Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение.
Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер.
А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби. Но не е необходимо това да бъде винаги така. Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача. Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пирамидата даде ключът на номерата, които, са въплъщение на формата: точката, върхът на пирамидата, е единството, линията, връзката между две точки, е числото 2: триъгълника — 3; квадрата — 4; пентаграмата — 5; хексаграмата — 6 и т. н.
Вертикалния лъч означава пълното развитие на нещата, другия лъч, който е наведен, е знака на упадъка и най-после десния хоризонтален лъч е силата, която угасва. От гледна точка на сезоните, петте лъчи олицетворяваха: началото на зимата, пролетта, лятото, есента и края на зимата. За деня те символизираха: зората, утрото, пладне и нощта. За битието: рождението, младостта, зрялата възраст, старостта и смъртта. В трите по-малки лъчи олицетворяваха: мечтите и предчувствията. Пирамидата даде ключът на номерата, които, са въплъщение на формата: точката, върхът на пирамидата, е единството, линията, връзката между две точки, е числото 2: триъгълника — 3; квадрата — 4; пентаграмата — 5; хексаграмата — 6 и т. н. Умножавайки всяко едно число на себе си, ще се получи съответната фигура. За числата древните мъдреци имаха едно философско понятие, почти напълно загубено сега. Идеята за единството, във всичките свои прояви, караше да се смятат числата като израз на абсолютни закони. Аритметическите операции бяха пет, — с две повече от нашите, т. е. с философското събиране и намаление.
към текста >>

Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение.
Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят. Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение. Явява се въпрос: намираме ли тия процеси и в живота на земята и в каква форма? Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи. На земната повърхнина имаме противоположността на полюсите и екватора. Силите на втвърдяването действат на полюсите в снега и леда, проявени в засилена степен, също така както те се проявяват в образуването костите на черепа; на екватора живеят действащите сили на вегетацията (растенето); светлината и топлината проникват в растенията, и в пълнотата и разнообразието на раждащите се и умиращи растителности се проявяват на земята силите, които съответстват на обмяната на веществата у човека. Освен това, в морските течения и ветрове, които действат от юг към север, се проявяват ритмически, противоположни и взаимно уравновесяващи се процеси.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36373496055603