Търсене в текстове за 'Вълк'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 80 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_21 ) Любовта ще съгради новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Например вълкът, заекът мислят за себе си, те имат само едничка малка любов – рожбите си.
Начинът, по който Любовта се изявява, е Мъдростта. Най-напред трябва да изучаваме вътрешната страна, а не външната. С Любовта ние изучаваме вътрешната страна на Природата. Ние страдаме от един свят на безлюбие. Днес човешкия егоизъм наричат любов. Например вълкът, заекът мислят за себе си, те имат само едничка малка любов – рожбите си. Днес всичко има, но няма Любов. Като дойде Божията Любов, ще внесе единство между хората. Божественото обединява хората в едно, а човешкото ги разединява. Какво по-хубаво от това да влезеш в едно място, дето всички ще те обичат и ти всички ще обичаш. Докато не приложим закона на Любовта, не можем да влезем в Живота.
към текста >>

2. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

С нея можеш вълка да спреш и не те напада, защото знае, че ако посегне, ще пострада.
Знание с Обич е велико нещо. Някой идва и ми казва: „Я ми кажи как се познават лошите хора? “ Казах му: „Това не мога да ти кажа.“ Защото, като знае кои са лошите хора, той ще стане детектив и ще му плащат. Има магически думи, с които, като произнесем, се ограждаме. И всяка магическа дума има голяма творческа и разрушителна сила. С нея можеш вълка да спреш и не те напада, защото знае, че ако посегне, ще пострада. Само като кажеш една такава дума, всичко се урежда. Трябва да се научите на това изкуство да ставате видими и невидими. Там е силата на човека. Как става видим и невидим, това човек не може да разбере, докато не го направи. Природата е пълна с велико Знание, стига човек да развие способност в себе си.
към текста >>

3. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мисълта ви стане по-силна от мисълта на вълка, той не може да ви направи нищо.
Аз трябва да имам желание Божията мисъл да се реализира в мен като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов, това е реализираната мисъл на Бога. Праведността е на степени. Да се не смущавате от външните неща, това става чрез правата мисъл. Докато човек се смущава от външните неща, той не познава нищо. Когато мисълта ви стане по-силна от мисълта на вълка, той не може да ви направи нищо. Иначе ще ви застане на пътя. При страданията има духове, чиито мисли са по-силни от твоите, и те мачкат. Ако имаш права мисъл, те не могат да ти направят нищо. Трябва положително знание. Как може да стане по-силна мисълта?
към текста >>

Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрешава противоречията. Страдаш, защото не мислиш. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-главното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета.
към текста >>

4. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига.
У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може.
към текста >>

5. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр.
Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом.
към текста >>

6. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта ми нарастна и към всички хора, и към всички други същества – тигър, вълк, змия, червей, камък, цветя, дървеса.
*** На една неделна беседа на ул. „Оборище“ 14 Учителя каза, че всеки от слушателите ще получи по едно писмо от Невидимия свят и нека го отвори и прочете. След беседата една сестра в частен разговор ни каза: „Като слушах беседата с мен стана нещо извънредно: почувствах, че всички братя и сестри са като Ангели и към тях изпитах велика любов. Любовта ми нарастна и към всички хора, и към всички други същества – тигър, вълк, змия, червей, камък, цветя, дървеса. Бях в едно блаженство. Тогава разбрах думите на Исаия: „Ще се развеселя, защото ме облече в одежди на спасение.“ Разбрах, че Бог е приготвил това състояние да го имаме за постоянно, когато завършим развитието си.“ И други братя и сестри споделиха, че са изпитали подобно състояние. Това беше писмото от Невидимия свят. *** Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление.
към текста >>

7. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Исайя казва: „Агнето и вълкът заедно ще живеят.“ Значи добрите и лошите хора ще се споразумеят най-после и ще живеят един до друг.
Няма по-опасно нещо от това. Не си хвърляйте скрижалите. Пророците са говорили на един език, който ние разбираме буквално. Четете Даниил и Езекиил, те напомнят събитията, които сега стават; особено от 37-та глава на Езекиил нататък. Исайя разглежда вътрешната страна на културата, а Даниил – външните промени, които ще станат. Исайя казва: „Агнето и вълкът заедно ще живеят.“ Значи добрите и лошите хора ще се споразумеят най-после и ще живеят един до друг. Агнето са добрите хора, а вълците – лошите. Вие сте в една фаза на сбъдване на известни пророчества. Това, което са писали пророците, са наброски на самата реалност. Всичко, което Даниил е видял, не е описано, само част. И това, което е видял Йоан, отчасти е описано.
към текста >>

8. 7_18 ) Причини на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ме попита защо страда; казах му, че в миналото е бил вълк и е разкъсал 10 000 овце.
Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога и щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдание. Например ядеш някоя храна и страдаш; направиш погрешки и идва наказанието. Умният човек не трябва да страда, но при сегашните условия страданията са неизбежни. Един ме попита защо страда; казах му, че в миналото е бил вълк и е разкъсал 10 000 овце. Трето, понякога страданията са изпити. Изпитват те доколко си разбрал това, което си учил. Четвърта причина на страданието е следният закон: когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между двете фази. Големите препятствия, които Природата туря, имат за цел да развият в човека нещо хубаво и мощно. Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея.
към текста >>

9. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът е временно вълк.
Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие. Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати.
към текста >>

10. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване.
Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари. Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“ В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов. Когато човек служи на първия принцип, той от сутрин до вечер мисли само за себе си – какво ще яде, какво ще пие, каква ще бъде къщата му и какви – дрехите. Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване. Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога и всеки един от тях познава Божественото в другия, и всеки един от тях разговаря с Божественото в другия – чак тогава хората живеят добре. Ако тези хора, хвърлени на бойното поле, познаваха Бога, те щяха да се примирят.
към текста >>

11. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие.
От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги! “, и ги пита: „Опознахте ли се? “ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“ Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението Ă ще се подобри постепенно. Нито една от двете страни, които се бият, не е права.
към текста >>

12. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.”
Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: „За него изпейте една песен.” След свършването на обяда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с Вас, но не сега, а след като си починете горе.” Учителя му отговори: „Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.” Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза: „Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите: „Бог е Любов.” Това ще ви ползва. При всяка мисъл за Бога човек получава нещо.”
към текста >>

13. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът като изяде овцата не мисли.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът като изяде овцата не мисли. Защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш.
към текста >>

14. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът е временно вълк.
Не се плаши! Тя те чисти. Явява се борба, и в тази борба се явяват болести. Радвай се, че си започнал да се чистиш. Любовта е дошла чрез тези страдания да те освободи. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток -виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно. Зад този лош човек е Божественото Съзнание. И в най-лошите работи виждай Бога скрит! Например някой иска да ме обере и убие.
към текста >>

15. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата".
Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото.
към текста >>

16. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

разсъждава като един вълк.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов. Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него. Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си. Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично.
към текста >>

17. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Главата на вълка е широка около ушите.
Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите. Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава. Тя е миролюбива. Ако кажа на хората всички тези факти, всичката истина за разбиране на характера и те почнат да четат живота на човека по главата, лицето, ръцете и пр., тогава те ще търсят само отрицателните черти един на друг. За мене един човек е като семка на хубава ябълка. Като се посее, ще дава плод.
към текста >>

18. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност.
Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази! Това, което ти казваш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита.
към текста >>

Овца в устата на вълка не давай.
Това, което ти казваш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай-, че иска да те възсяда.
към текста >>

19. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя решава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.
към текста >>

20. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване.
Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога.
към текста >>

21. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Казах му: Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10 000 овце.
Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога. Щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита:“Защо страдам? “ Казах му: Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10 000 овце. 3. Понеже страданията са изпити. Изпитват човека доколко е разбрал това, което е учил. 4. Друга причина за страданието е по закона, когато човек минава от една фаза в друга. В преходния период, на границата между две фази, човек минава през страдания. 5. Има други страдания, наречени идейни.
към текста >>

22. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

При такава магическа сила вълкът се спира, не напада, защото знае, че ако нападне, ще пострада.
Някой идва и ме пита: „Я ми кажи как се познават лошите хора? “ Казвам му: Това не мога да ти кажа. Защото, като знае кои са лоши хора, той ще злоупотребява. Има магически думи, които като ги произнесе някой, той е ограден. Тази магическа дума има голяма творческа сила. При такава магическа сила вълкът се спира, не напада, защото знае, че ако нападне, ще пострада. Само като кажеш една такава дума, всичко се урежда. Природата е пълна с велико знание, стига човек да развие способностите си. На всяко камъче е писана историята. Човек в бъдеще ще има грамадни библиотеки, във всяко камъче ще се чете история. Голям подем ще има в науката, когато хората почнат да изучават и духовните функции на органите.
към текста >>

23. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали е казано: „Вълкът и агнето ще пасат заедно“, т. е.
Затвори няма да има. Ще дойде един човек при тебе и ще ти каже: „Има опасност да направиш едно престъпление след една година. Да внимаваш! “ Хората ще пътуват свободно. Нали е казано: „Вълкът и агнето ще пасат заедно“, т. е. хора с различни характери ще се спогодят и ще живеят заедно. Нашата култура ще дойде по вътрешен начин. Хората трябва да се родят вътрешно. Днешното право ще бъде заменено с друго нещо. Личните чувства ще отстъпят на заден план.
към текста >>

24. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят.
Отиваш на пазаря при автомобилите. Ти недей бърза да вземаш с тревога какъвто и да е автомобил, за да не изтървеш. Ти работи полека и отвътре ще ти се каже тъкмо в кой автомобил да пътуваш. Когато ти си в съгласие с волята на Бога, тогава нищо не може да стане с тебе, което да е отрицателно. Всички препятствия се разпръскват. Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят. Те ще се отстранят, няма да ти направят нищо. И такъв човек живее в постоянна радост. По това се познава такъв човек, че той е постоянно радостен и в мир. Ако имаш най-малкия контакт с Божественото съзнание, ще бъдеш щастлив. И ще имаш нова страница в своя живот.
към текста >>

25. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.
Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен. След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с вас, но не сега, а след като си починете горе.“ Учителя му отговори: - Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата. Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза: Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите „Бог е Любов“.
към текста >>

26. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство. Жена му се беше поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя като знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочи към нас. Да дойдат толкова млади хора, учени и идейни, да се включат в съдействието за това, което Жечо е тъй дълго желал, беше посрещнато с възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от създалия се случай. Напуснахме университета.
към текста >>

27. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“
Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека. Господ създаде Слънчевата система, заради човека. Двойникът на човека е поле на тези космични сили.
към текста >>

28. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител.
11.Нефталим отговаря на знака Стрелец. 12.Йосиф отговаря на знака Козирог. В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието.
към текста >>

29. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара.
Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих)
към текста >>

Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват.
След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя.
към текста >>

30. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни.
Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква.
към текста >>

31. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак.
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст Този Аркан има числото 90 и буквите Т и С. Картината представлява едно поле, слабо осветено от забулена в облаците Луна. На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие.
към текста >>

Едно куче и един вълк вият срещу Луната.
На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици.
към текста >>

А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило.
Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари.
към текста >>

Враждебните духове, представени от вълка, ти поставят своите примки.
Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове. Във физическия свят - разочарованията, примките, засадите, опасностите от скритите врагове. В хороскопа този Аркан показва всички заговори срещу твоето учение и това само ти не го знаеш, само ти го пренебрегваш. Враждебните духове, представени от вълка, ти поставят своите примки. Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство. И мързеливите духове, представени от рака, ще минат покрай теб, без да се трогнат от твоята развалина. Дръж се. бъди предпазлив, пази се и се обръщай назад, ако има още време. Наблюдавай, слушай и действай.
към текста >>

32. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е.
„И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл." „Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея." „... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците.
към текста >>

пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците.
Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух.
към текста >>

И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае."
че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат.
към текста >>

33. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Коляно на Вениамин, който държи Вълк.
Друга негова работа е Книга за домовете. В нея разглежда дванадесетте зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи. Описва в образи пътя на Слънцето и планетите през дванадесетте знака, като почва от пролетната равноденствена точка, което е начало на знака Овен. 1. Овен е символ на жертвата, Агнецът заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Небесния Човек. Коляно на Вениамин, който държи Вълк. Неговият камък е аметистът. 2. Телец е Ашер, плодородието, Девата на Любовта, с рог на главата, водеща Апис. Там е шията на Небесния Човек. Племе на Исахар, държащ покорен Осел. Неговият камък е ахатът.
към текста >>

34. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати.
към текста >>

35. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк".
Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
към текста >>

36. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло.
към текста >>

37. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк.
Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление. И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк. Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат. И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички. Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички. Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов.
към текста >>

38. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

И аз намирам известно сходство между човека и вълка.
Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят.
към текста >>

39. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

селото отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, която идваше право срещу
край мен беснееше страшна буря и виелица, а аз наближавах едно междинно село към моя пункт. Знаех, че около него има много вълци. Снежните вихри бяха толкова силни, че вместо за час, бях изминал пътя дотам за няколко часа. Край селото отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, която идваше право срещу мене. Още преди да тръгна, си бях направил дълга молитва, бях изрекъл всички окултни формули, които знаех, и оттогава всякакъв страх беше изчезнал от сърцето ми. Когато видях тичащите насреща ми вълци, не се уплаших, но конят изцвили и се дръпна назад.
към текста >>

да се обърне дори един вълк да ме погледне.
Не бях изминал и стотина крачки и насреща ми се зададе вълча глутница. В този момент изпитах чувството, че се срещам с близки приятели и сякаш ми се искаше да се хвърля и да ги разцелувам. Минах невредим през глутницата, без да се обърне дори един вълк да ме погледне. Стигнах благополучно до границата. Имах и други подобни срещи с вълци, но тези са достатъчни, за да покажат как работи Божественото чрез Учителя. Учителят предложил една нива на Братството да се засее с жито. За тази
към текста >>

40. Размишлението на ученика – eзикът на Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички неща в Природата, например река, дърво, планина, вълк, лисица, жаба, муха, комар и прочее, всички тези неща са символи, които представляват езика на Природата.
• 302 • Размишлението на ученика – eзикът на Природата. Като ученици вие трябва да размишлявате върху всички явления в Живата Природа, върху всички предмети и да правите преводи. Всички неща в Природата, например река, дърво, планина, вълк, лисица, жаба, муха, комар и прочее, всички тези неща са символи, които представляват езика на Природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо Природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на тяхното място, ще получим разумното Слово, разумната мисъл на Живата Природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне с най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към текста >>

41. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж.
Как ще познаем кои влизат в класа? – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете; човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запазва естеството си и се проявява такъв, какъвто е, той е мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, за да станете мъдреци. (Мислите за Специалния клас са цитирани от “Закони на Доброто”, 33-та лекция “Светлина и знание”, държана пред Младежкия окултен клас на 25.04.1930 г.)
към текста >>

42. Смяна на състоянията. - Влад Пашов (1902- 1974)

прилага, човек никога не може да се освободи от лошите навици на миналото, които стават причина да го наричат “вълк в овча кожа.
• 576 • Смяна на състоянията. Щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от своите отрицателни черти. Това наричаме ние закон на смяна, на превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не може да се освободи от лошите навици на миналото, които стават причина да го наричат “вълк в овча кожа. Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателни желания, отрицателни мисли или отрицателни чувства, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразието. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят.
към текста >>

прилага, човек никога не може да се освободи от лошите навици на миналото, които стават причина да го наричат “вълк в овча кожа.
Човек трябва да съпоставя нещата и да знае при какви случаи да ги сменя. Щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от своите отрицателни черти. Това наричаме ние закон на смяна, на превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не може да се освободи от лошите навици на миналото, които стават причина да го наричат “вълк в овча кожа. Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателни желания, отрицателни мисли или отрицателни чувства, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразието. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят.
към текста >>

43. Методите на трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Така във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род.
Методите, с които си служи физическият свят, са груби, а тези, с които си служат останалите два свята, са меки, деликатни. При изграждането на едно чувство или на една мисъл не може да си служите с методите на физическия свят. Същото се отнася и до силите на трите свята. Колкото по-високо се издигате над физическия свят, толкова силите стават по-фини, по-меки. Характерът на силите, които действат в света, се отразяват и върху живите същества. Така във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Искате ли да познаете какви сили действат в даден момент, вижте какви причини ги предизвикват. Известно е, че за последствията се съди по причината.
към текста >>

44. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи, работете върху себе си, докато победите вълка.
Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своите приятели в трудни моменти на техния живот, когато са отчаяни и обезсърчени. 104. Задачата на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота, който е една велика наука. Всички трябва да се заемете да работите над себе си, да побеждавате мъчнотиите си и взаимно да си помагате. Не се плашете от света, но борете се, докато победите. Това значи, работете върху себе си, докато победите вълка. Има задачи в живота, които се разрешават мъчно, но заемете се с тяхното разрешение. 105. Учениците отгоре. Готовите души ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища за тях. Вие приготвихте ли за тези души жилище? - Ако сте приготвили за тях жилище, вие сте разрешили вече важния въпрос.
към текста >>

45. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк.
* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете. * Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте. * В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него. * Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.
към текста >>

46. ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, НАУКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Какво знание е това, да не можете да различите един вълк от едно агне?
* Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените същества са създали, и всички неща, които човеците са създали. * Във всяка форма е скрита велика Божествена идея и като я прочетеш, ще видиш, че всяко същество е намясто. * Красиво е, когато човек се окаже пред изпитания и запази присъствие на духа си. * Живата вода - това е Христовото знание. * Ако вашата мисъл има необходимите елементи, вие ще ходите по въздуха, както ходите по земята. * Какво знание е това, да не можете да различите един вълк от едно агне? Какво знание е това, да не можете да различите вашия приятел от вашия враг? Какво знание е това, да не можете да различите вашия Учител от останалите учители? * На умния съзнанието е винаги будно, той никога не се обезсърчава. Умният всичко може да направи. За него няма нищо невъзможно.
към текста >>

47. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви.
към текста >>

Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

48. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне.
Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна глави- ца? С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят. Но със здраве- то, с водицата, с мирната главица, с истината, с обичта, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни. Защо- то истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, пла- чем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава!
към текста >>

49. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато два вълка се борят за[/size]
Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто [size=4]дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за[/size] [size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и[/b][/size] [size=4][b]братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно[/b][/size]
към текста >>

[size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга.
отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто [size=4]дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за[/size] [size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и[/b][/size] [size=4][b]братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно[/b][/size] [size=4][b]време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен.
към текста >>

50. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга.
Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше.
към текста >>

51. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е.
„Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга". А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво.
към текста >>

Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга".
Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга". А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите.
към текста >>

52. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам."
Че ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате, а трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от това раждане. Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам." Това правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някои окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството всички мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията, това са живи същества.
към текста >>

53. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат.
Не се спирай. Плюй на краката си и бягай." Обаче туй, което беше благо за животните, за човека се казва вяра. Защо човек не трябва да бяга? Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на човека, бягат от тази светлина, страхуват се от този огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя: Отива той на един остров, където имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида". По-рано повече от десет души мисионери били отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мен не могат да ме изядат." Диваците го заобикалят, те цъкат срещу него, а той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за 20 години.
към текста >>

54. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора
Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителя изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на братството. На следващата 1937 година палатката на Учителя се построява по-горе, на сегашното й място, и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителя казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе!
към текста >>

Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе!
Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителя казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителя им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков.
към текста >>

Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков.
Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителя им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
към текста >>

55. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя.
Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев". Напуска „Паркстрой" и започва да работи в почивните станции и домове на Рила до с. Говедарци.
към текста >>

56. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Оказва се, че това не е куче, а вълк.
София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона. Много приятели закъсняват, постоянно вратата се отваря и затваря, скърца и отвлича вниманието на учениците. Това е голяма спънка за правилното провеждане на беседите. След свършване на една беседа през 1928 г. Учителя се обръща към учениците и казва: „Няма ли кой да сложи ред при влизането за беседите?
към текста >>

57. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова и започват да строят своята палатка над тази на Учителя.
Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителя я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е била опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителя премества палатката си от долната площадка на по-горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала. В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел u Тодора, за да не пострада лагерът.
към текста >>

Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе!
Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел u Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора.
към текста >>

Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков.
Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят.
към текста >>

58. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си.
Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя. Втория път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно. Като влязох в бараката, затворих вратата, запалих свещ и четях беседа. На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си. Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му по снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - на Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя.
към текста >>

Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта.
Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му по снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - на Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя. Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх.
към текста >>

59. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Грешникът прилича на вълк.
Слугувайте на всички ваши близки. Слугувайте на жена си, на децата си, на всички. За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“ По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи. Богатството и здравето са също символи. Грешникът прилича на вълк. Колкото повече го храниш, толкова повече той хапе и става зъл.“ „Грехът е онази сила в природата, която демагнетизира атомите. Здравето има отношение към тялото, щастието към душата, а блаженството към духа. В плътта, в света и в дявола трябва да търсим своя враг.“ „Не се заемайте да се борите с плътта, с греха и с дявола. Единственото, което можете да направите вместо да се борите, е да поставите на лошата мисъл и изкушението една добра мисъл.
към текста >>

60. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Зло е, когато вълкът наметне агнешка кожа.
Той дори извършва насилие върху вас, защото настоявате да минете през този мост. Този привиден насилник знае, че мостът е зареден с взрив и след няколко секунди ще бъде вдигнат във въздуха. Злото, което той ви причинява със своята забрана, е едно маскирано добро, което в настоящия момент може да бъде изявено единствено по този начин. Запомнете следното - казва Учителят. - Преоблеченото агне във вълча кожа, не е зло. Зло е, когато вълкът наметне агнешка кожа. Само положителното добро е несъмненото добро и само отрицателното зло е несъмненото зло. Според едно тълкуване истинското добро, което наричаме положително добро, е извършено от едно любящо сърце, а несъмненото зло е също замислено от сърце, в което отсъствува любовта. Силите в природата трябва да се уравновесят. Не се ли постигне такова уравновесяване, получават се взривове. Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото.
към текста >>

61. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“.
Монетата, която си спечелил по закона на правдата, ще ти донесе много повече добрини, отколкото монетата със същата стойност, спечелена чрез измама. Всяка монета излязла без позволение и без добра воля от кесията, се връща обратно. Бог излива Своето благословение и Своята благодат на тези, които не ходят по пътищата на нечестивите. Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси.
към текста >>

Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия.
Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“.
към текста >>

Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк?
То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“. Човекът, които е получил благодатта на висши сили, не се отличава от другите с някакъв блясък.
към текста >>

Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му.
Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“. Човекът, които е получил благодатта на висши сили, не се отличава от другите с някакъв блясък. Той живее незабелязано, но присъствието му носи мир и радост. Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около себе си.
към текста >>

62. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка.
А какъв въздух! Свеж, укрепителен, с аромат на балсам. Сутрин Мартин излизаше на скалата да посрещне Слънцето. На това място то изгряваше един час по-късно и залязваше един час по-рано – високи склонове ограждаха долината. Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха. Мартин се спусна от своя хълм към долината, като бързаше към бягащата сърна. На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина.
към текста >>

Вълкът никога не се лъже за противника си.
На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина. Сега срещу вълците стоеше човекът – внушителен, силен, спокоен. Той държеше в ръцете си брадвичка с дълга дръжка. Вълците се спряха, и те бяха изморени. Вълкът никога не се лъже за противника си. Преследвачите се сближиха, направиха нещо като съвещание, постояха колкото да си отдъхнат и бавно се отдалечиха. Сърничката беше като примряла. Мартин се наведе, прегърна я, после се изправи. Сърцето ѝ лудо биеше до гърдите му. Занесе я в колибата.
към текста >>

63. ЙОСИФ - Борис Николов

От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно.
После Льове взе ръцете на Йосиф, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф. Кучето помириса тези ръце – тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога няма да забрави… – Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно. Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от Йосифа. След това Улф вървеше след Йосифа тъй, както преди вървеше след господаря си. Йосиф сънува сън. Когато се събуди, беше го забравил, но едно изречение остана: „Изтеглете се на втората позиция! “
към текста >>

64. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си.
Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника. Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината?
към текста >>

65. Съветите на Учителя - Павел Желязков

Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после те разтърси.
Още в встъпителните си лекции Учителя е дал напътствия на учениците си как да се пазят от лоши влияния. На събора им в гр. Велико Търново през 1921 г. той казва: „Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение." След това Учителя дава на учениците си дихателно упражнение за освобождаване от чужди внушения. Той разтваря ръцете си встрани и същевременно духа. С подходящи движения и дишане отрицателното влияние може да се отстрани, което той обяснява така:
към текста >>

66. Във веригата на живота - Павел Желязков

Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда.
Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината наша сестра. Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация. Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда. Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея. След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници. Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци.
към текста >>

След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници.
Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация. Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда. Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея. След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници. Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци. Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях. Благодарение на това отношение на покровителство и любов са създадени много породи благородни кучета, които ни учудват със своята любвеобилност, отзивчивост и послушание.
към текста >>

67. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него.
Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока. Когато го съзира, другият му шанс е да отиде върху спасителното препятствие. Секунда, две отлитат във вечността... и той успява. Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта. Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му. Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила.
към текста >>

68. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна.
Когато мозъчните центрове там са добре развити, то разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително голямо и имаме подчертана ширина на главата в тази област. Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали. Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец.
към текста >>

Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял.
Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали. Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец. Изобщо имаме човек с най- нисши прояви.
към текста >>

69. Книга на загадките - Николай Райнов

И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка.
Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше.
към текста >>

70. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Така и дяволът - хване те като вълкът, гледа те в очите и после те разтърси.
Или искате аз да ви Го покажа какъв е? Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали. Понякога сте усещали Божествената Тояга на познанието върху себе си - колко пъти тя се е стоварвала върху вас! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме? “ Познавате Го, но се намирате в едно хипнотично състояние - дяволът ви е хипнотизирал и затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси. Така и дяволът - хване те като вълкът, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ И ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение.“ Ние сега правим обратни паси (Учителят разтваря ръцете си в страни и духа) като при всяко прекарване на ръцете казваме „това е вече закон“ и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна - Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и той казва: „Къде бях досега, къде бях? “ Та сега и вие ще се запитате къде сте били - били сте на дъното на ада. И тъй, вие всички трябва да се освободите от туй хипнотично състояние.
към текста >>

71. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр.
Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул.
към текста >>

Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София.
и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр.
към текста >>

72. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
към текста >>

73. Съдържание - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

74. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

Миналата година в горницата се е образувал един вълк, а тая година присъства един ангел в женски образ.
Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията. Ще трябва сега да привлечем по 10 души по закона на хармонията. Щом се образува хармонията, ще ни се устрои вътрешна станция. Сега ако влезем в Светая Светих (горницата), няма да ни ползва нищо, ще заспим. Миналата година в горницата се е образувал един вълк, а тая година присъства един ангел в женски образ. Той е от видните представители на Бялото Братство. Всичко каквото става, той взима най- точни бележки и на туй се дължи тази година хармонията в събора. Да гледаме да бъдем разумни, да не се мъчим сами да уреждаме работите, нека Бог ги урежда. За излъчването може да стане много лесно, но ще трябва да се подготви този, който ще бъде излъчван. Да си турим по едно най-съществено желание и да искаме да се реализира през тази година.
към текста >>

75. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

76. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

77. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

78. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Бай Жечо Вълков „Ачларе.
Бай Жечо Вълков „Ачларе. Летен работен ден. Аз не спазвам протокола. При започване описанието на членовете на Ачларската комуна трябваше да почна с „шефа“ - бай Жечо. Като го гледам, струва ми се, че и векове да протекат над нашата планета, селянинът ще промени много малко от онова, което е в самия него. И да се култивира, и да се машинизира и каквото и да стане с него, той не ще загуби нищо от своя натюрел и особено от желанието си да бъде хитър.
към текста >>

за първи път се появява името на Жечо Вълков от Ачларе.
„Ще дойде наново Христос, но не вече с тая плащеница, която си поделиха разбойниците човеци след разпъването му на кръста, но Христос в Дух и истина и като обич, и като милост. Тогава по широките ниви ще се люлеят пълни класове, всеки ще дири някого да му даде от преизобилието на сърцето си, а в гърдите му нещо ще пее като чучулигите, които отнасят към високото небе своята радост. На обяд хората си тръгват. Те се ръкуват със своите едри, напукани длани и ни гледат със сияещи чисти очи. ___________________________________________________ 107 В писмо на Георги Куртев до Учителя от 7 февруари 1914 г. за първи път се появява името на Жечо Вълков от Ачларе. Там става ясно, че жената на Жечо - Славка, е била обладана от нечист дух по време на молитвено събрание в дома им: „Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена. Мъжът и, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и г-н Кирова. Съветвахме се с г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село, в този дом и направи молитва и разбере работота, а най-вече да доложим на Вас за тази случка. И сега, като Ви долагаме всичко това, молим Ви се, Учителю наш благий, тури ръка на този дом и на тази сестра Славка и и съдействай да бъде освободена от всяко зло.“ - продължава брат Г. Куртев писмото си.
към текста >>

79. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огънят, който не можеше да се угаси. Затова Учителя приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителя знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
към текста >>

Ту лае нас, ту започва да вие като вълк.
Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода.
към текста >>

Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба.
Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни.
към текста >>

80. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.
Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна. Жена му току-що се била поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39523410797119