Търсене в текстове за 'Вълк'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1.
Братските салони и “Изгревът” 13. Построяване на “Изгрева” 14. Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя? 16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят?
към текста >>

2. 3_21На балет с брат Ради

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков.
Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда. Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет.
към текста >>

3. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга.
А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път - то е магия.
към текста >>

4. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
към текста >>

5. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Сборник от опитности на ученици: Галилей Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Борис Николов; Николай Дойнов, Нестор Илиев, Елена Андреева, Ангел Вълков.
А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му. 2. "Изгревът на Бялот о Братств о пее и свири , учи и живее" , том I. Сборник от опитности на ученици: Галилей Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Борис Николов; Николай Дойнов, Нестор Илиев, Елена Андреева, Ангел Вълков. Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител". Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий Кръстев. 3. "Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство".
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

Писмо от Жечо Вълков, с.
Студентските костюми стават комунарски дрехи 32. Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за комуна в с. Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37. Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40.
към текста >>

7. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Ангел Вълков 27.
Стефан Дойнов 23. Щерю Христов 24. Боян Атанасов 25. Георги П. Сотиров 26. Ангел Вълков 27. Стоян Георгиев 28. Атанас Минчев 29. Илия Узунов 30. Борис Ст. Димитров 31.
към текста >>

8. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
към текста >>

9. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Ту лае нас, ту започва да вие като вълк.
Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода.
към текста >>

Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба.
Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни.
към текста >>

10. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ 27.1.1924 г. с.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ 27.1.1924 г. с. Ачларе Н. Л. к. Б. Л. Любезни брате, Писмото Ви от 10.ХИ. 1923 г. получих на 20 с. м.
към текста >>

11. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

После една сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села.
Неделчо Попов, който бе от Родопите подхвана разговор за българските песни, българските хора и народните танци. Тогава Учителят каза: „Може ли някой от вас тука да изиграе едно хоро? " Хванаха се 3-4 души за ръце и за колани и като си пееха изиграха някои от народните хора. Пеят и играят, редят стъпка след стъпка, така както е за всяко хоро с отделни стъпки, а Учителят ги гледа. Гледа ги съсредоточено и мълчи. После една сестра Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков пожела да покаже някои от стъпките от народните хора от техните села. Тя беше чевръста и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати. След малко Учителят каза: „Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете? " Учителят я изпя.
към текста >>

12. 158. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете.
Ако е за ядене, за пиене, ще плати ама за това гдето не се пие и не се яде, а само се чете, то е вятър работа. А за вятър никой не вади пари и не плаща. Вятърът си иде от там от където не го чакаш и си заминава накъдето си иска. Тогава Иван Толев поиска от Учителя да препоръча списанието на братските кръжоци в страната, за да се записват абонати. Учителят не се съгласи на такава препоръка, защото като редактор Толев поместваше статии по окултизма, които нямаха нищо общо със Словото на Учителя и с Неговата Школа. Препоръчването официално на едно такова списание означаваше да се пусне вълкът в кошарата на овцете. Учителят не позволи, като реши въпроса, че всеки може да се абонира по свобода. Абонатите на Толев бяха малко. Той хвърли око на онези доброволни вноски, които правеха приятелите на Учителя. А това беше техният десятък за Бога. Искаше от тези суми да се отделят за неговото списание.
към текста >>

13. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

На тази екскурзия бяха: Боян Боев, Борис Николов, Илия Узунов, Неделчо Попов, Ангел Вълков и други.
Но другите като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха горе на хижа „Алеко" впослествие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя, което се осъществи в определеното му време. А времето горе бе хубаво и така Учителят си взе сбогом с всички любими места, където ходехме заедно през време на Школата. На тази екскурзия бяха: Боян Боев, Борис Николов, Илия Узунов, Неделчо Попов, Ангел Вълков и други.
към текста >>

14. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други.
В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме.
към текста >>

15. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

" И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах.
Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги? " Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно? " Отговарят ми: „Конкретно, конкретно! " И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах. Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава.
към текста >>

Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави.
Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето. Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор. А имаше кой да им го напомни. Това не беше човешки отговор, а бе откровение на Небето. А всяко едно откровение след време става пророчество и пророческият Дух раздвижва и управлява съдбините на света. А този пророчески Дух рано или късно ще разреши този въпрос така, както бе дадено в това изречение.
към текста >>

16. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
е почнало съденето на света и ще продължи усилено 50 години. Те са петдесет юбилейни, ликвидационни години. Не се смущавайте от последствията. Никой сега не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити зъби и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят. Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения като мохамеданство, будизъм, теософия и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото учение, Христос който ще ви възкреси. Сега вие ще попитате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете.
към текста >>

17. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити зъби и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят. Всички досегашни умения като Християнство, будизъм, мохаме-данство, теософия и пр., в тяхната формална външна страна си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Мовото Учение на Христа, което ще ви възкреси. През целия този двадесети век ще бъде съденето на света. В двадесет и първия век ще се възстанови Царството Христово на земята.
към текста >>

18. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

Геран Вълков с.
Любимец Свиленградско 24. Недялка Василева Андреева ул. „Патели" 2 Хасково 25. Димитър Пенчев Станев, обущар ул. „Станев" 12 Троян 26. Геран Вълков с. Липница Оряховско 27. Христо Иванов Тиквеников с.Градец Котленско 28. Георги Стоянов Пейковски, шивач с. Искрен Котленско 29. Рашо Ралев Болашиков с.
към текста >>

Михаил Вълков Михайлов, земеделец с.
Каблешково Поморийско 48. Слави Тодоров Стоянов, земеделец с. Габерово Поморийско 49. Петър Чернев Славов, шивач с. Оризаре Поморийско 50. Михаил Вълков Михайлов, земеделец с. Горица Поморийско 51. Владимир Калудов Стайков, земеделец с. Бата Поморийско 52. Злати Янев Желев, земеделец с. Страцин Поморийско 53.
към текста >>

Вълко Пенев, шивач ул.
Мърчаево Софийско 66. Димитър Добрев ул. „Желязни врати"6 Сливен 67. Добри Ганев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 68. Вълко Пенев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 69. Велчо Ив. Милевски ул. „Априлов" 9 Айтос 70. Леко Вълчинов кв.
към текста >>

19. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г.
се съобщава, че квартал 2 -Сталин с протокол 23 от 17МИ958 г. на С.Г.Н.С. - Изпълнителен комитет се отрежда за Телевизионен център и Радио-дом в София. 7. На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение. Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул.
към текста >>

20. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4.
С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г.
към текста >>

Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя.
Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение.
към текста >>

Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г.
Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници.
към текста >>

до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя.
Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г.
към текста >>

А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков.
По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него.
към текста >>

21. ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас.
Тя имаше мъж, с три деца. Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце. Имаше познания по хиромантия. Казвахме: „Тодор - гледача". Семейството им се разби. Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас. Тя остави мъжа си и децата си и отиде при Ангел. Всички настръхнаха срещу двамата. Особено този случай излезе във вестниците и се хвърляше кал и жупел срещу Учителя и дъновистите. Мъжът на Тодора беше ходил да се жалва тук и там, а това бе добре дошло за онези, които търсеха и най-малкия повод да нападат Учителя. Така тези двама последователи на Учителя станаха причина да се води вестникарска престрелка срещу Учителя.
към текста >>

22. 5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор.
" И двамата - Мария и Борис, избягаха. И оттогава Борис спря да търси начин да се срещнем. Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите. Но не стана, защото Борис този номер го беше прилагал много пъти. Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор. Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата. А Вълко Червенков тогава управляваше България. Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма.
към текста >>

А Вълко Червенков тогава управляваше България.
Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите. Но не стана, защото Борис този номер го беше прилагал много пъти. Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор. Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата. А Вълко Червенков тогава управляваше България. Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма. Ето така са нещата. Прости и ясни за онези, които изучават нещата.
към текста >>

23. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато Вълко Червенков беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите.
Изведнъж изскочиха другите слуги на Тъмната ложа: Коста Стефанов, Никола Антов, част от военните пенсионери, които искаха да наложат своето мнение. Искаха от Франция да вземат издаването на беседите в свои ръце, като им се предаде авторското право. Те нямаше да издадат нито една беседа, или пък щяха да променят Словото. Но ние дадохме отпор, а представителите на Другата ложа се активизираха. Срещу Братството беше създадено едно лошо настроение при новата комунистическа власт. Когато Вълко Червенков беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите. Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги.
към текста >>

" Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко Червенков е виновен.
Виждам там Димо Казасов - остарял и изгърбен, увяхнал вече. В мен се надигна една буря и отивам при него. Той едва чува. Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга? " Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко Червенков е виновен. Той ме накара." За да се получи този процес е било необходимо едно идеологическо проучване и подготовка. Понеже Учителят имаше важни изказвания за събитията, които имаше да дойдат, като например: „В България не трябва да се пролива кръв." А те комунистите търсеха мъст. И тогава се получи настроение срещу Учителя. Процесът се водеше под знака на култа на личността и трябваше да се намерят виновни, за да има прицелни точки, за да се нанесе един удар срещу Учението. Особена роля тук изигра Никола Антов.
към текста >>

Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва.
Те извършиха всички поразии. И те настроиха официалната власт срещу Братството. Така че врага беше вътре при нас, а те само извикаха онези отвън, та да разрушат Изгрева. Един ден стоя там, където е мястото на Учителя и съм се замислил на пейката. По едно време пристига един висок човек, хубав човек, заедно с още един и сядат на пейката. Ангел Вълков, който се грижеше за мястото, се приближава към тях и ги заговорва. Единият му казва: „Престани, не ми говори, защото аз знам всичко. Преди Кючуков да заеме този пост на вероизповеданията, аз го заемах. Казвам се Тагаров. И вашият човек Антов, който ви объркваше работите, постоянно идваше при мен и зная с подробности всички неща. И този е, който ви злепостави пред държавните власти." Аз се огледах и наблюдавам този човек, който е бил някога един фактор и е имал власт.
към текста >>

24. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме?
Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме?
към текста >>

25. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

бяха поместени в него спомените на Ангел Вълков.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том 1.на „Изгревът" през 1993 г. бяха поместени в него спомените на Ангел Вълков. Йоанна Стратева ми се обажда по телефона и протестираше пред мен, че аз съм поместил един израз, който е кощунство за всички последователи на Учителя. Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още от Съвършените!
към текста >>

26. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме?
Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме?
към текста >>

27. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

бяха поместени в него спомените на Ангел Вълков.
А ние ще си закупим касетките. Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения. И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава. 8. След като излезна том І на „Изгревът" през 1993 г. бяха поместени в него спомените на Ангел Вълков. Йоанна Стратева ми се обажда по телефона и протестираше пред мен, че аз съм поместил един израз, който е кощунство за всички последователи на Учителя. Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно: „Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години? " Отговори ни: „Исус Христос не беше още отСъвършените!
към текста >>

28. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк.
Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк. Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство.
към текста >>

29. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Райчев тук свърши една голяма работа и той вместо да пази Учителя от такива като Станка беше пуснал вълка в кошарата, а пазеха овцете.
Аз скочих и му казах: „Ти знаеш ли, че Учителят се гнуси от нея? " и му разказах така възбудено всичко и как тя е избутала всички свестни сестри, които обслужваха Учителя в неговия бит. А тогава ние бяхме млади, бяхме спретнати, чисти и от нас лъхаше чистота и младост. Райчев взе маслините и ги занесе на Учителя. Какво са говорили не зная, но вече Станка не я пуснаха изобщо при него. Райчев тук свърши една голяма работа и той вместо да пази Учителя от такива като Станка беше пуснал вълка в кошарата, а пазеха овцете. Да им се чудиш на акъла на тези възрастни братя. А бяха умни, в обществото бяха добре поставени, движеха много неща около себе си - занимаваха се с търговия, с манифактура, бяха дейни за това време. А как се бяха поставили, че се бяха подвели от една никаква Станка. И така ето ни нас на Рила. За общите обеди бяхме направили пейки както и бяха подготвени каменни плочи, сложени една до друга или една върху друга, така че те образуваха каменни пейки.
към текста >>

30. 121. БРАКЪТ

Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата".
Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи". Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Но така се случи, че нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си до тук, развил се поради нейното непослушание.
към текста >>

Той я поглежда и казва: „Остави вълка да си отиде при вълците".
Как така Школа на Любовта, а се наказва. Много просто: по закона на Любовта е да изпълняваш Словото на Бога, но ако не го изпълняваш идва другият закон на света, т.е. на Кесаря и той те наказва и те принуждава да добиеш една опитност по обратния път на Любовта, т.е. по закона на Мъчението. Отива тя, пита Учителя какво да прави сега, че мъжът й иска да заминава за Америка. Той я поглежда и казва: „Остави вълка да си отиде при вълците". „Ами синовете ми? " Учителят я поглежда отново и изрича: „И те са вълчета". Та онези вълчета заедно с вълка заминават за Америка и остана сестрата сама на Изгрева, получаваше от време на време писма и тъгуваше. Веднъж Учителят я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата? " Тя се засрамва, навежда глава и нищо не казва.
към текста >>

Та онези вълчета заедно с вълка заминават за Америка и остана сестрата сама на Изгрева, получаваше от време на време писма и тъгуваше.
по закона на Мъчението. Отива тя, пита Учителя какво да прави сега, че мъжът й иска да заминава за Америка. Той я поглежда и казва: „Остави вълка да си отиде при вълците". „Ами синовете ми? " Учителят я поглежда отново и изрича: „И те са вълчета". Та онези вълчета заедно с вълка заминават за Америка и остана сестрата сама на Изгрева, получаваше от време на време писма и тъгуваше. Веднъж Учителят я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата? " Тя се засрамва, навежда глава и нищо не казва. Колко много бяха различни братята и сестрите, толкова различни случаи имаше и идваше онзи момент, пред който някой се спираше, а това бе въпроса за брака, Едни прескочиха, други се удавиха, трети бяха малцина, които се впрегнаха в съпружески впряг заедно да носят и да влачат колата. Отива една сестра при Учителя и казва: „В моят хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?
към текста >>

Веднъж Учителят я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата?
Отива тя, пита Учителя какво да прави сега, че мъжът й иска да заминава за Америка. Той я поглежда и казва: „Остави вълка да си отиде при вълците". „Ами синовете ми? " Учителят я поглежда отново и изрича: „И те са вълчета". Та онези вълчета заедно с вълка заминават за Америка и остана сестрата сама на Изгрева, получаваше от време на време писма и тъгуваше. Веднъж Учителят я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата? " Тя се засрамва, навежда глава и нищо не казва. Колко много бяха различни братята и сестрите, толкова различни случаи имаше и идваше онзи момент, пред който някой се спираше, а това бе въпроса за брака, Едни прескочиха, други се удавиха, трети бяха малцина, които се впрегнаха в съпружески впряг заедно да носят и да влачат колата. Отива една сестра при Учителя и казва: „В моят хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: „Мини транзит".
към текста >>

31. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде".
На следващия ден отивам при Учителя и споделям впечатлението ми от скандала. Тогава той ми каза: „Чакай, чакай, вие още не сте били в Школата. Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова.
към текста >>

Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби.
Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна.
към текста >>

Така вълкът изяде овцата.
Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея.
към текста >>

32. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга.
Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше.
към текста >>

33. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната.
Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
към текста >>

Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни.
Александър Стрезов. 8. Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора. А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало.
към текста >>

След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков.
А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
към текста >>

34. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI

Жеко Вълканов. 5.
Седящи - Минчо Сотиров, Асен Райчев, Никола Ватев, Начо Петров, Петко Епитропов, Стефан Мандов, Стою Чолпанов. Стоящи - 1. Михаил Стоицев. 2.... 3. ... 4. Жеко Вълканов. 5. Слави Камбуров. 6. Георги Константинов. 7. ... 8. Иван Калканджиев. 9. Христо Тончев. 10.
към текста >>

Жеко Вълканов.
Марин Камбуров. Снимка № 40. Никола Гръблев Снимка № 41. Русава Стойчева. Снимка № 42. Жеко Вълканов. Снимка № 43. Пенка Краева. Снимка № 44. Геновева Жекова. Снимка № 45.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ

Жеко Вълканов.......................................... - 504 15.
Златка Константинова ............................... - 380 10. Велик Константинов ................................ - 392 11. Симеон Арнаудов...................................... - 400 12. Райна Стефанова....................................... - 459 13. Надежда Кьосева...................................... - 471 14. Жеко Вълканов.......................................... - 504 15. Йордан Бобев ......................................... - 509 16. Донка Илиева ......................................... - 514 17. Панка Славов............................................... - 524 18. Олга Байрамова........................................ - 527 19. Иван Сечанов ......................................... - 532 20.
към текста >>

36. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Ще пътуват хората свободно, нали е казано: Вълкът и агнето ще пасат заедно, т.е.
Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Затвори няма да има. Ще дойде един човек и ще ти каже: „Има опасност да направиш едно престъпление след една година. Да внимаваш". Ще пътуват хората свободно, нали е казано: Вълкът и агнето ще пасат заедно, т.е. хората с различни характери ще се спогодят и ще живеят заедно. Новата култура ще дойде по вътрешен начин. Хората трябва да се родят вътрешно. Днешното право ще бъде заменено с друго нещо. Хората на Новата Култура ще бъдат със силна воля, разумни и добри.
към текста >>

37. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.
Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове". През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
към текста >>

38. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени.
към текста >>

Вълкът ще се уплаши.
Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш?
към текста >>

39. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков.
Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51) Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г. се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков. Начело застава Александър Греков, но е убит на 25 май 1922 г. На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г. - Паню Чуклев. На 6.VII.1922 г.
към текста >>

40. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

ЖЕКО ВЪЛКАНОВ 1.
ЖЕКО ВЪЛКАНОВ 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА Роден съм на 17 юни 1915 г. в сл Пешекю по турски, сега село Войводово в Сакар планина на 60 км от Хасково. Имам не само една, но няколко опитности с Учителя, но тази, която ще ви разкажа считам за най-интересна. Това беше през 1919 г. през зимата.
към текста >>

41. 4. СЪНИЩА

Жеко Вълканов

4. СЪНИЩА Тия три опитности ни разказа Жеко Вълканов когато на 10.Х.1988 г., понеделник вечерта отидохме у тях на гости в Русе, в техния апартамент след доста увещания и молби.
4. СЪНИЩА Тия три опитности ни разказа Жеко Вълканов когато на 10.Х.1988 г., понеделник вечерта отидохме у тях на гости в Русе, в техния апартамент след доста увещания и молби. Бяхме брат ми Иван Марашлиев, снаха ми Росица и аз Марийка Марашлиева. У тях бяха съпругата на Жеко - Тройчка, дъщеря му Валя и той - Жеко. Той имал и други опитности, но тия били най-интересни. На 18.Х. същата 1988 г.
към текста >>

Съпруга съм на Жеко Куманов Вълканов.
Оттам като брои определено число крачки и след това се обърне на изток и повърви малко, ще намери ножчето. И така като изпълнили съвета на майката намерили ножчето. Подобни сънища имал и друг път. Заблудата му идвала от това, че искал всички сънища да се изпълняват 100 %, но не можело да бъде така. Ето още нещо, което ни разказа Тройчка. Съпруга съм на Жеко Куманов Вълканов. Родена съм в Любимец на 24 юни 1928 г. Основното си образование съм получила в Любимец. След това продължих да уча в стопанското училище в гр. Харманли, което завърших. След това съм работила в Любимец в няколко предприятия като деловодителка.
към текста >>

„Жеко Вълканов продаваше книги на автогарата в Русе.
Като погледнал, това била една монета от 100 лева. Изглежда, че на това място са седели работници или рибари и са изтървали монетата. Той я взел и си помислил, че за малкото добро, което бил направил е бил възнаграден. Взел монетата и с нея се прибрал спокойно в София, за където пътувал. Друг случай ни разказа Марийка Костадинова от Русе за Жеко. „Жеко Вълканов продаваше книги на автогарата в Русе. Една година преди да си замине, една вечер той подреждал книгите си, четял си и т. н. и не обърнал внимание, че всички хора са излезли както и чистачките и били заключили помещението на автогарата. Когато разбрал, че е останал сам, че е заключен какво да прави, започнал да се моли. Като се молел най-усърдно му се явил Учителя, който му показал как да бутне някои железца на вратата и да си отвори, По-рано той не бил обръщал внимание на тези подробности на вратата, но сега направил всичко каквото му бил казал Учителят. Вратата се отворила и той излязъл от Автогарата и се прибрал вкъщи.
към текста >>

42. 5. БЕЛЕЖКИ

Жеко Вълканов

5. БЕЛЕЖКИ Спомените на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова.
5. БЕЛЕЖКИ Спомените на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова. Тя контактуваше с нашето семейство още през времето на Учителя. Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока. Обикновено в браковете между съмишленици на Учителя повече бяха несполучливи. Причината не бе в това, че те бяха последователи на Учителя, а причината бе в това, че те като последователи на Словото на Учителя не изпълняваха онова, което бе дадено чрез Словото му за брака. Бракът бе институция между мъжа и жената.
към текста >>

Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока.
5. БЕЛЕЖКИ Спомените на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова. Тя контактуваше с нашето семейство още през времето на Учителя. Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока. Обикновено в браковете между съмишленици на Учителя повече бяха несполучливи. Причината не бе в това, че те бяха последователи на Учителя, а причината бе в това, че те като последователи на Словото на Учителя не изпълняваха онова, което бе дадено чрез Словото му за брака. Бракът бе институция между мъжа и жената. Школата бе институция на земята за общение на душите чрез Мировия Учител, в чийто Божествен Дух трябваше да се обединят всички. За брака Учителят беше дал много съвети и правила, но никой не ги спазваше.
към текста >>

Един от тях беше Жеко Вълканов.
Школата бе институция на земята за общение на душите чрез Мировия Учител, в чийто Божествен Дух трябваше да се обединят всички. За брака Учителят беше дал много съвети и правила, но никой не ги спазваше. В едно огорчение Учителят бе споделил с приятелите: „Онези, които трябваше да се оженят, не го сториха, ожениха се другите, които не трябваше да го правят". Този брак илюстрираше горните думи на Учителя. Имаше много хора, които идваха при Учителя, престояваха известно време и след това се запиляваха по своят житейски друм. Един от тях беше Жеко Вълканов. Но той имаше много спомени, които трябваше да се запишат. Аз ходих нееднократно и го умолявах, но той изпитваше страх, панически страх от това, че ако властта научи, ще бъде осъден и изгонен или наказан. Затова той даде много малко от опитностите си. След няколко месеца той си замина. Тогава съпругата му дойде и поиска записа като спомен за семейството и даде някои допълнителни данни, които бяха записани.
към текста >>

43. 3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите".
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения. Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите". Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна. Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън.
към текста >>

Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения. Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите". Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна. Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън. След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й.
към текста >>

А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й.
Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън. След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й. Тези пари тя ги бе получила заради сина си. Той беше авиатор и през първата световна война по погрешка самолетът му бил свален от българите и пилотът убит. Поради това баба Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева. Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си.
към текста >>

Поради това баба Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева.
След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й. Тези пари тя ги бе получила заради сина си. Той беше авиатор и през първата световна война по погрешка самолетът му бил свален от българите и пилотът убит. Поради това баба Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева. Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си. С мъка копаех мака, който бяхме засели, защото от страшния сън се чувствувах изтощена. Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина.
към текста >>

Баба Вълковица наистина била одушена и парите й взети.
Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си. С мъка копаех мака, който бяхме засели, защото от страшния сън се чувствувах изтощена. Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина. Баба Вълковица наистина била одушена и парите й взети. Подкопали са убийците къщата й и така са влезли при нея. Като чу майка ми това каза, че в никакъв случай не трябва изобщо да се казва това, което съм чула и видяла на сън, защото, ако се разчуе из селото никой няма да се ожени за мене и аз ще остана неженена. Вечерта се върнахме вкъщи и аз все пак бях вече по-спокойна, защото убийството беше открито. Но след няколко дни бяха заловени и самите убийци. Цялото село беше потресено от жестокото покушение на добрата старица.
към текста >>

44. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Маргарита Рангелова Стратева

Емил работеше и с Георги Вълков, с когото издаваха в-к „Пладне", а освен това Емил беше редактор на в-к „Сеяч".
Той си е давал сметка, че не е момент за семейство и не е желаел да се жени, не е желаел да има деца. А майка ми много е искала да има дете понеже е обичала баща ми и е избягала на село бременна като казала: „Той каквото ще да прави аз ще си родя детето". Разбира се брат ми се родил и по-късно баща ми узаконил детето. Гита: Емил ме е водил на партийни събрания. Той беше приятел на Лале Ганчев, виден земеделец, но аз нищо не разбирах от техните събрания и не ме влечеше там. Емил работеше и с Георги Вълков, с когото издаваха в-к „Пладне", а освен това Емил беше редактор на в-к „Сеяч". Когато Лили беше много зле, един ден аз бях на Изгрева с Лили до „Парахода" - бараката на стенографките. И не щеш ли видях да минава наблизо Учителят. Аз се осмелих да Му кажа, че Лили е много зле. В отговор Учителят ми каза: „Тя да се настрои слънчево и да има вяра! " Аз посегнах да целуна ръката на Учителя, а Той ми каза: „Недей, огън, огън!
към текста >>

45. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт.
Не зная точно как, дали устно или с писмо, не мога да гарантирам как, за да сме точни, но Той го е повикал преди да тръгне за конгреса и му казал да дойде на Рила, че там има много чужденци, като казал, че брата знае много езици и може да превежда. Може би ако баща ми беше оценил величието на Учителя и преценил кое е по-важно, възможно е неговата карма да беше смекчена. Така си мисля аз, това е мое мнение, факта, че Учителят протяга ръка, ако той беше отишъл на Рила, може би неговото съзнание щеше да се промени, за да може да осъзнае своята грешка и за да не плаща така катастрофално. Но той като той не е могъл да оцени това нещо, следващият вариант е бил тази карма да бъде изпълнена. След като е ходил в Лондон, те са се усъмнили в него, че той е английски шпионин. Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт. Но имало закон, според който двама братя не могат едновременно да бъдат осъдени на смърт. Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити. Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване. Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере. И когато майка ми се връща при баща ми, той пита, какво казва Учителя?
към текста >>

Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити.
Така си мисля аз, това е мое мнение, факта, че Учителят протяга ръка, ако той беше отишъл на Рила, може би неговото съзнание щеше да се промени, за да може да осъзнае своята грешка и за да не плаща така катастрофално. Но той като той не е могъл да оцени това нещо, следващият вариант е бил тази карма да бъде изпълнена. След като е ходил в Лондон, те са се усъмнили в него, че той е английски шпионин. Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт. Но имало закон, според който двама братя не могат едновременно да бъдат осъдени на смърт. Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити. Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване. Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере. И когато майка ми се връща при баща ми, той пита, какво казва Учителя? Явно въпроса за него е на живот и смърт. Майка ми не може да каже и баща ми се сърди и просто става недоразумение помежду им, защото Учителят отговаря по начин, по който трябва, но баща ми е бил оставен сам на себе си.
към текста >>

46. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал.
", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя. Последната много обича децата на Емил и се радва на техните успехи.
към текста >>

публикуваха във в-к „Зора": „Нощес, в 0 часа бяха екзекутирани предателите на родината Емил Стратев, редактор на в-к „Сеяч" и Георги Вълков, редактор на в-к „Пладне".
" И тъй всички близки, които са имали връзка с него са предчувствували това, което ще стане с баща ми по някакъв начин. Приятели са придружавали майка ми, разбира се, но всичко това, което тя е преживяла е подействувало толкова силно, щото е разсипало здравето й. Много болезнено го е преживяла. Интересно е, че от няколко места е имало предчувствие за това, което е станало с баща ми. Гита: И така на 11.IV.1942 г. публикуваха във в-к „Зора": „Нощес, в 0 часа бяха екзекутирани предателите на родината Емил Стратев, редактор на в-к „Сеяч" и Георги Вълков, редактор на в-к „Пладне". Аз чух, когато предадоха това съобщение по радиото и казах на Учителя за него. Тогава Учителят нищо не каза, но друг път, когато ставало дума за Емил пред други приятели Учителят казал: „Ако не беше обесен, той щеше да беси! " След обесването на Емил ние отидохме известно време в Лясковец при родителите на Емил, но след това отидохме на село при моите родители. Докато бяхме в Лясковец, брат Христо Цонзоров ми даваше беседи да чета. Кина: През 1342 г.
към текста >>

47. ПЕНКА КРАЕВА

Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен.
Той беше първото дете на моите родители. Загина някак трагично. Беше войник в пионерни дружини по поставяне на телеграфни жици и постове. Дойде си в отпуска, отишъл с каруца да мели брашно на Писанските мелници и на връщане, той беше толкова много благороден, че съжалил конете и вървял пеш с каруцата. Но нещо се хвърля на гърба му. Когато се обръща вижда, че това е един вълк бесен. Брат ми са го взели в болницата и след това го изпратили да го лекуват в София, като го излекували и го върнали в Русе той се разболял от дифтерит, изглежда, че там е бил заразен, без да знаят. Така той се разболява от дифтерит и умира в Русе много мъчително. След завършване на прогимназията дойде брат ми Петър и му отвориха бакалски магазин. Условията ми за учене станаха още по-добри. Сега пък преминах на квартира у брат си.
към текста >>

48. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше.
Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места. А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше. Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще". И аз казвам: „Добре", ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе... И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе.
към текста >>

49. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков.
Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар.
към текста >>

50. 2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Люба Стойкова

" Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата".
И все пак казваше: „Това семейство ли е? " И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него. Казах Му: „Какво да правя, Учителю? Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир? " Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата". За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета. Седнахме да се нахраним, но моят съпруг нищо не ми каза.
към текста >>

51. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

Учителят изнася слово, пред него е Ангел Вълков.
Стефан Дойнов. 2. Васко Искренов. Снимка No 21. Учителят на Молитвения връх. Снимка No 22. Учителят изнася слово, пред него е Ангел Вълков. Снимка No 23. Обеден концерт. Свири Симеон Симеонов. Снимка No 24. Лагерът, кухнята - заслон и бакалницата.
към текста >>

52. СЪДЪРЖАНИЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Ангел Вълков 17.
Иван Антонов /от Тодор Ковачев - внук/ 12. Темелко Гьорев 13. Стефка Няголова 14. Йотка Младенова 15. Васко Искренов 16. Ангел Вълков 17. Анка Тодорова 18. Юрданка Жекова /от Цанка Екимова/ 19. Юрданка Жекова/от Радка Левордашка/ 20. Любка Хаджиева 21. Анина Бертоли 22.
към текста >>

53. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Вълкът всякога има правото над овцата.
Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта. Що е война? Големи загуби, малки печалби. Що е мир? Големи печалби, малки загуби. Вълкът всякога има правото над овцата. Кой може да го съди? Силният винаги има власт над слабия. Кой може да го съди? Силните се мъчат да изградят голямо здание, обаче то е със слаби основи. Здрави основи са необходими, а това може да стане само с разбирателство между народите и да се зачитат техните права.
към текста >>

Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен.
Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност. Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й. Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години. Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея. Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви. Христос самичък се пожертвува за доброто на всички - това е доброто; значи един се жертвува за благото на всички.
към текста >>

Химлер работи за споразумение с Русия, тя може да продължи... Овцата и вълкът няма да се карат за тревата.
Те всички са в пряга (впрегнати). Духът на справедливостта вее - Старите управници, което сечат сега, да не го правят. Църквата друг път да хване вече. Националсоциалистите нямат хубаво верую. Германците упорствуват, защото ги очаква много лошо. Химлер работи за споразумение с Русия, тя може да продължи... Овцата и вълкът няма да се карат за тревата. Така е и Русия и Англия. Което е право на Русия е нейно. На всеки трябва да се даде правото, което му е дадено от Бога. То е правото в света, което трябва да съществува. Това, което сега става е резултат на Бялото Братство.
към текста >>

54. 3. Гоненията

Георги Йорданов Добрев

Вълков и ген. Стоянов.
В.К.: Съборите на Изгрева? Г.Д.: На съборите на Изгрева, правеха всевъзможни опити да разпръснат приятелите, които са дошли от провинцията на събора. В.К.: Значи правиха различни опити. И ти ми разказваше... Г.Д.: Учителят не позволи това нещо да се прави. Бяха ни обградили, цяла конница с войници, цяла армия, обаче нашите приятели имаха тогава връзка с ген. Вълков и ген. Стоянов. И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да. В.К.: Кои бяха тия приятели, ген. Стоянова и коя? Г.Д.: Ген. Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген.
към текста >>

И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да.
Г.Д.: На съборите на Изгрева, правеха всевъзможни опити да разпръснат приятелите, които са дошли от провинцията на събора. В.К.: Значи правиха различни опити. И ти ми разказваше... Г.Д.: Учителят не позволи това нещо да се прави. Бяха ни обградили, цяла конница с войници, цяла армия, обаче нашите приятели имаха тогава връзка с ген. Вълков и ген. Стоянов. И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да. В.К.: Кои бяха тия приятели, ген. Стоянова и коя? Г.Д.: Ген. Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген. Стоянов беше като служител там не като военен, а като дворцов генерал в двореца.
към текста >>

55. 50. Къде е щукнала младежта

Георги Йорданов Добрев

Ангел Вълков с Тодора обработваха там мястото.
50. КЪДЕ Е ЩУКНАЛА МЛАДЕЖТА Г.Д.: В нищо не Го слушаха, в нищо. В нищо не Го послушаха, в нищо, понеже искаше много работи, както ми разправяше. Тука да направим това, това да направим и Той веднъж пращал три пъти Ангел, който беше поставен след 1945 г. на мястото на Учителя. Ангел Вълков с Тодора обработваха там мястото. Три пъти Учителя го пращал да каже на Борис да отиде при Него там нещо да му каже. По отношение на оградата нещо да направят. Отива Ангел, казва му, Борис не отива. Втори път ходи. Втория път му казва: „Борисе, Учителят те вика“ - не отива.
към текста >>

56. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата.
“ Брат Цеко се навежда, взима шевната машина и с разкървавени уста успява да профъфли: „Аз съм Цеко от далеко. Така ми е името! “ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева.
към текста >>

57. 2. Колю Драгнев

Стоянка Цанева Драгнева

И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка.
На връщане е също интересно. На тръгване той дойде да ме изпрати. Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“. Изпрати ме, намерихме една кола, качих багажа и той се връща. На връщане той минава през Мечата долина, за да излезе под Молитвения връх. И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка. Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче. Сега казва вълците се спряха, аз казва продължавам, не спирам. И в туй време единия скача от страни и другите два. И той успява да мине, но докато излезе горе под Молитвения връх вече качва се горе на Рила, приятелите събрани на молитва. „Косата ми беше, казва, така настръхнала“.
към текста >>

58. 1. Сирак и чирак

Те са имали три деца: брат Вълкан, който бил осиновен, тъй като първоначално не са имали деца, след което се родили леля ми Комня и майка ми Мария.
Твърдица, Котленско. Те са били седем деца: Петко, Колю - баща ми, Драган, Лука и Георги и две сестри - Мария и Станка. Майка ми - Мария е родена в с. Мокришево, Малко Търновско, което сега се намира в Турция. Баща й бил воденичар на име Гради, а майка й се наричала Ирина. Те са имали три деца: брат Вълкан, който бил осиновен, тъй като първоначално не са имали деца, след което се родили леля ми Комня и майка ми Мария. Баща й като воденичар често помагал на хайдутите - криел ги, хранел ги и т.н. и затова си имал разправии с турците и често пъти бил затварян и бит до пребиване. Налагало се много пъти да го увиват в кожи, за да го спасят от смърт, тъй жестоко бивал пребиван. В Малко Търново народа живеел при постоянен страх и масово са бягали от там дори от хармана като оставяли мило и драго и се заселвали по-навътре към Балкана. Така и дядо Гради бил избягал и се заселил със семейството си в Бургаско.
към текста >>

59. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан.
И тъй, значи живях някое време при дядо Михаил. Обаче там ми беше много студено,не можех да уча. А пък и сам с възрастен човек да живея е трудно. Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе. Вълкан взе една паница и я напълни с вино. После ми вика: „Гради, аз си изпивам така по една пахарка вино когато искам“. Та той почерпи и мене. Аз аз нали за пръв път виждах толкова вино, макар че около кръчмата, но не съм пил така вино.
към текста >>

Вълкан взе една паница и я напълни с вино.
А пък и сам с възрастен човек да живея е трудно. Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе. Вълкан взе една паница и я напълни с вино. После ми вика: „Гради, аз си изпивам така по една пахарка вино когато искам“. Та той почерпи и мене. Аз аз нали за пръв път виждах толкова вино, макар че около кръчмата, но не съм пил така вино. По едно време си тръгвам, а къщата ни беше на другия край на селото. Като вървя от главната улица трябваше да мина по една уличка навътре в двора.
към текста >>

“ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“.
По едно време си тръгвам, а къщата ни беше на другия край на селото. Като вървя от главната улица трябваше да мина по една уличка навътре в двора. Баба Добра се случила вънка и гледала, а аз ту от левия плет към десния, ни тоя плет давам, ни оня. „прибирам се и си лягам, а на другия ден баба Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо. Вчера къде беше? “ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“. „Познах“, отговори баба Добра, „понеже от толкова години те познавам“. Пък те ни бяха малко роднини, посещавах ги. „Никой път не си ходил така“, каза баба Добра.
към текста >>

“ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“.
Баба Добра се случила вънка и гледала, а аз ту от левия плет към десния, ни тоя плет давам, ни оня. „прибирам се и си лягам, а на другия ден баба Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо. Вчера къде беше? “ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“. „Познах“, отговори баба Добра, „понеже от толкова години те познавам“. Пък те ни бяха малко роднини, посещавах ги. „Никой път не си ходил така“, каза баба Добра. „Разбрах, че си пийнал малко“. От тогава насетне аз вече не пих никакво вино.
към текста >>

А пък ние отидохме и напълнихме две-три коли с вършина и аз гледах, гледах и викам на дядо Михаил: „Дядо Михале, защо на еди кой си писар Петко и Вълкан, нали големци, се падат такива хубави дървета, а пък на нас вършина?
На село дават на селяните да си секат гори като предварително ги разделят на участъци. Така ги наричат тия парцели, които селяните изтеглят по жребие. Всеки си изтегля по едно билетче от общите билетчета, на които са написани номерата на участъците. И ние също си вземахме едно билетче и после отидохме да си сечем участъка. И тъй отидохме и набрахме дървата, обаче ми направи впечатление, че на големите чорбаджии им се падаха дебели дърва - габер, дъб, дори повече дъбови и една кола шума, вейки, клоне. А пък ние отидохме и напълнихме две-три коли с вършина и аз гледах, гледах и викам на дядо Михаил: „Дядо Михале, защо на еди кой си писар Петко и Вълкан, нали големци, се падат такива хубави дървета, а пък на нас вършина? “ И той ми вика: „Чоджум, ако на тях не им вървеше така, ако нямаха късмет, нямаше да бъдат най-богатите хора в селото“. После, като пораснах разбрах как е ставало това, понеже си вземали билетчетата предварително в ръкава и бъркат уж, а те си били избрали най-хубавите участъци. Още не ходех на училище, мама като се върна от нивата и брат ми започна да плаче. Мама го пита: „Какво има, защо плачеш? “ „Ами, днеска бати ме препика“.
към текста >>

Там се събирахме от три села: Горица - селото на брат Ангел Вълков и Георги Йорданов, с.
22.март посрещахме на село. Веднъж, така се случи, че отидохме да събираме дърва, та сутринта като идем да си накладем огън. Мястото където щяхме да посрещаме изгрева се казваше „калето“. Там имаше много големи скали. Дори някои казваха, че някога там било крепост на цар Симеон, близо до Несебър. Там се събирахме от три села: Горица - селото на брат Ангел Вълков и Георги Йорданов, с. Бата, от което е сестра Христина, която живее сега в Симеоново и ние от село Габерово. Сутрин като накладем огън на „калето“, по това се познаваше, че сме пристигнали. Всеки, който пръв отиде, накладе голям огън и понеже беше чукари, баири... виждаме огъня - значи всички сме на лице. Един път срещу 22.март мама ме събужда и вика: „Хайде ставай, че лелини ти светят“. Лелини бяха през два-три двора.
към текста >>

60. 16. Екскурзия със зидари

Като стигнах селото попитах един селянин къде живее Вълкан Градев?
Казанлък, бивш дюкян, където братята и сестрите се събираха за беседа. Много добре прекарах тогава там. Салонът беше препълнен и аз гостувах на всички братя и сестри. Преспах у брат Никола Камбуров и сутринта тръгнах за с. Енина, на няколко километра път от с. Шипка. Като стигнах селото попитах един селянин къде живее Вълкан Градев? Той ме гледа така, пък аз издокаран, с раница, костюм, туристически обувки... „При него ли намери да отиваш? Викам: „Защо? “ „Ами той е най-бедния човек в селото, няма хляб да яде, а ти отиваш при него на гости.“ Помислих така малко и му казвам: „Може да е най-бедния човек, но кажи ми като човек какъв е? “ Тогава той отговори: „За сведение, той е най-добрия човек в с. Енина“. Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“.
към текста >>

Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан.
“ „Ами той е най-бедния човек в селото, няма хляб да яде, а ти отиваш при него на гости.“ Помислих така малко и му казвам: „Може да е най-бедния човек, но кажи ми като човек какъв е? “ Тогава той отговори: „За сведение, той е най-добрия човек в с. Енина“. Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“. А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали. Отиваше на баните в Павел баня да ги продава. Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев.
към текста >>

Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък.
“ Тогава той отговори: „За сведение, той е най-добрия човек в с. Енина“. Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“. А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали. Отиваше на баните в Павел баня да ги продава. Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев. Струва ми се, че след един или два дена идваше новата 1934 г.
към текста >>

61. 44. Неволи от лъжебратя

Сестра брата следи, а вълкът в кошарата си седи.
Аз го пазех, но като ми взеха книгите при обиска взеха и писмото. Под давление на Антов, който „нали много ме обичаше“ пък може да е имало и други причини, брат Васил Константинов, който беше член на братския съвет беше сменен със сестра Елена Андреева. Мене ме бяха обвинили, че съм откраднал три пружини и ми бяха задържали от заплатата за тях 21 лв. Всичко това беше клевета. Във връзка с тия разпри веднъж разговарях със сестра Елена и тогава тя заплака и ми каза, че била натоварена от братския съвет да ме следи. Сестра брата следи, а вълкът в кошарата си седи. Това бяха клевети, но както и да е. Като дойде време за отиване на Рила брат Николай Дойнов, независимо от това каквото беше станало между нас, идва при мене и ми вика: „Брат Гради, хайде да ходим пак на Рила, да помагаш“. Отговорих: „Брат Николай, бих дошъл, обаче нямам никакви средства сега“. „Аз“, каза той, „ще поема издръжката ти“. Аз се съгласих.
към текста >>

62. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото.
Драган го нарича (макар че той има име), нарича го Атанас и го кръщава и почва да го вози в колата. Купува му разни лакомства и детето така се привързва към Драган, че само като спи не говори за Драган. Майката и бащата са възхитени, детето расте живо и здраво, няма болести, като китка в саксия расте. Взима му дрешки, взима му това-онова, учи го български най-важното. А мама в това време ми е взела пликове и писалка и ме кара всяка вечер да пиша какво съм преживял. Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото. Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря. Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна.
към текста >>

Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня.
Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря. Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна. Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня. Двамата са починали, а ние с Гради сме останали живи. Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех. Ските ми бяха най- хубавите.
към текста >>

63. 27. Брат Цеко от далеко

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Но така да го приложи, че да спази поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло!
За него знам от разкази на наши приятели, най-вече от разказите на бай Иван. Брат Цеко е бил по професия електротехник. По душа е бил много добър, благоразположен и е обичал да се изразява често в стихотворна, римувана форма. Има няколко куриозни случая с него, които така са интересни и малко така хумористични. Посещава Цеко беседите, които държи Учителят и каквото запомни се мъчи да го приложи. Но така да го приложи, че да спази поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло! “ В една беседа Учителят подчертал, че човек като се храни, трябва вечерята да я прави преди залязване на слънцето и обяснява по-нататък защо. Брат Цеко решава, че трябва да го спази това. Да го спази, но той се прибира вечерно време, след залязване на слънцето. Какво да направи? Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева.
към текста >>

Така той осъществил тая поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло!
Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе. И тогава брат Цеко се качва на едно дърво и там вечеря на дървото. Хем слънцето не е залязло и той го гледа, хем изпълнява показанията на Учителя, хем пък и не пропуска вечерята. Той вечеря. Така той осъществил тая поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло! “ Друг такъв случай е, че някъде в беседата той е чул, че Учителят казва, това е вярно нали, че човек като се храни трябва да се задоволи с 21 залъка, 21 хапки. Да, обаче брат Цеко на едно ядене изядал почти един хляб. А 21 хапки, това е малко, може да е най-много 1/4 хляб. Сега трябва да реши и тая дилема. Да бъдат 21 хапки, но и той трябва да се е нахранил.
към текста >>

64. 31. За гушата

Покрай него и заедно с него е бил и Ангел Вълков или както му викаха по мое време Тодорина Ангел, защото жена му се казваше Тодора, която беше известна със своя остър език, със своето грубовато държане към приятелите и го пазеше Ангел от атаки, които той би получил от някои други.
Заедно по-късно с Ганка Бончева, която сега е домакин на туристическата стая при метериологичната станция на Черни връх, на Витоша. Тя по-късно идва там, но тя му става помощник и тя после го наследи след това до времето когато имаше имоти на Изгрева. Те се стопанисваха от Братството. Тя копаеше там. Преди това брат Раи се е занимавал. Покрай него и заедно с него е бил и Ангел Вълков или както му викаха по мое време Тодорина Ангел, защото жена му се казваше Тодора, която беше известна със своя остър език, със своето грубовато държане към приятелите и го пазеше Ангел от атаки, които той би получил от някои други. Затова той беше известен с това прозвище „Тодорина Ангел“. Но този Ангел и брат Ради са били хората, които са стопанисвали градината. Отначало брат Ради сам, после и този брат Ангел. Те може би съзнателно, може би несъзнателно са искали вероятно постъпките им да имат добри резултати, но в много случаи постъпките им са имали негативни резултати. Веднъж са направили някаква пакост от гледна точка на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван.
към текста >>

65. 1. Първите събори за новодошлите

Ангел Вълков

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1.
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1. ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой.
към текста >>

ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г.
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1. ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой. Семейството ни се състои от трима братя и три сестри.
към текста >>

Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева.
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1. ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой. Семейството ни се състои от трима братя и три сестри. На Изгрева дойдох на Младежкия събор на 12.VII.1925 г., а окончателно дойдох на Изгрева 1928 г. Бях поканен на Младежкия събор състоял се на 12.VII.1925 г.
към текста >>

66. 17. Дългият път

Ангел Вълков

Бележка на редактора: Ангел Вълков живя до 86 години като до последните си дни работеше и се грижеше за мястото на Учителя, там където е положено тялото Му.
Та голямото парче кашкавал на Учителя, което ми даде през 1933 г. не свършва. А сега сме 1972 г. Е, и братската работа не свършва затова ми е даден кредит, защото имам да вървя още дълъг път. Дано го извървя както трябва. Бележка на редактора: Ангел Вълков живя до 86 години като до последните си дни работеше и се грижеше за мястото на Учителя, там където е положено тялото Му.
към текста >>

67. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

51. ВЪЛКЪТ И БОЛНАТА ОВЦА След известно време те двамата, Тодора и мъжът й Тодор пак отиват при Учителя на разговор и за съвет.
51. ВЪЛКЪТ И БОЛНАТА ОВЦА След известно време те двамата, Тодора и мъжът й Тодор пак отиват при Учителя на разговор и за съвет. Тодор отново заявявал, че въпреки че жена му прекопала половин Изгрев с мотиката, все още не е оздравяла. А Учителят отговор по същия начин: „Тя не е на своето си място, както и на своята си работа“. Тодор вдигал рамене и нищо не могъл да разбере. А Учителят започнал да му разяснява: „Тодоре, тебе жената ще ти се вземе. Тя не е твоя жена“.
към текста >>

Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете.
За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ?
към текста >>

Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката.
Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ? Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.
към текста >>

Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца.
„Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ? Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.
към текста >>

68. 58. Дългоочакваната среща

ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт.
Вергилий Кръстев 58. ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт. Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката. Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях.
към текста >>

Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник.
След време разбрах, че тя е медиумична и този, който бе говорил чрез нея бе друг и този друг бе онзи дух, който движеше по-късно моята програма. Наистина след време се убедих, че те без мен бяха загубени. Аз им свърших работата и не само на тези двамата но и на всички. Така те имат вече историческа проекция и бяха спасени от пълен провал както на земята, така и за Невидимия свят. Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща.
към текста >>

По-късно накарах Ангел Вълков да опише своите опитности.
Друг не можеше да стори това. Те играеха Паневритмия и бяха в своя унес и забрава. С годините аз ги наблюдавах, че те живееха още в онази епоха, от която ги деляха 30 години. И затова не можеха да свършат нищо. Пък и те не бяха определени да сторят това. По-късно накарах Ангел Вълков да опише своите опитности. Той започна да ги пише в една тетрадка. След време започва да ги дописва в друга тетрадка и накрая те ми бяха предадени. След няколко месеца той изпраща някакъв младеж да ми се обади по телефона където работех и си искаше тетрадките обратно. Аз стоях като изумен. Не очаквах това от него.
към текста >>

Опитностите на Ангел Вълков са верни и точни.
Друг път няма. Мястото на Учителя Дънов, където е погребано тялото Му ще остане място за поклонение. Но непременно ще се намерят други, които ще построят барака в мястото Му, че може дори и клозет, защото от там започва Опорочението. Но бъдете сигурни, че ако видите това, че се прави от съмишленици на Учението на Дънов, то непременно Кесаря ще дойде със своята метла и ще измете като смет великото Опорочение. Защото на Великото Учение на Великия Учител Беинса Дуно човеците се стремят да Му се противопоставят с велико Опорочение. Опитностите на Ангел Вълков са верни и точни. Те показват Изгрева в неговата същинска страна. От една страна е Великият Учител, а от друга страна е великото Опорочение. Непосредствено предаваме опитностите на дъщерята на Тодора, която се казва Анка и чиито спомени много добре се включват в общия тон на онова, което споменахме по-горе. Нещата трябва да бъдат казани, такива каквито са, защото духът на Опорочението още от времето на Учителя живее и днес и се проектира чрез делата човешки. И когато онези, които се доближат до Словото на Учителя и започнат да го прилагат в живота си, непременно ще се срещнат с опорочителите, които ще се стремят да ги отклонят.
към текста >>

69. 3. Хиромантът със седемте жени

Анка Тодорова Петрова

3. ХИРОМАНТЪТ СЪС СЕДЕМ ЖЕНИ Пропуснах да кажа, че майка ми още отначало се беше запознала с брат Ангел Вълков.
3. ХИРОМАНТЪТ СЪС СЕДЕМ ЖЕНИ Пропуснах да кажа, че майка ми още отначало се беше запознала с брат Ангел Вълков. Но най-напред майка ми е отишла в София заради Учителя. Трябва да знаеш, че всички отиват най-напред заради Учителя, а после като си харесат някого отиват при него. Това е една истина. А Ангел беше добър, хубав човек. Майка ми е родила на баща ми четири деца, но както казах те не живееха добре.
към текста >>

70. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е.
„Идете, идете веднага.“ Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга“. А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво.
към текста >>

Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга“.
Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга“. А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите.
към текста >>

71. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

Ангел Вълков. 5.
Музиканти на Паневритмия, Изгрева, 1936 г. От ляво на дясно: 1. Пеню Ганев. 2. Симеон Симеонов. 3. Катя Грива. 4. Ангел Вълков. 5. Галилей Величков (в гръб с шлифера). 6. Матей Калудов - диригент. 7. Пенка Михайлова. 8.... 9. Учителят в дясно горе играе Паневритмия.
към текста >>

72. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Когато дойде Вълко Червенков в Комитета по печата на мястото на Димо Казасов, първата му заповед беше да се пре-заверят всички разрешения за печат.
(Виж „Изгревът", том I, стр. 480) Аз мога да ти кажа, че след 9.1Х.1944 г. ние продължавахме да издаваме беседите. Имаше на свободна цена хартия. И печатницата беше горе и издавахме сума беседи и неща. Когато дойде Вълко Червенков в Комитета по печата на мястото на Димо Казасов, първата му заповед беше да се пре-заверят всички разрешения за печат. И ние изтръпнахме, защото знаехме, че ще има ограничения. Обаче през 1945 г. когато бяха изборите и в нашия квартал се избираше за депутат Людмил Стоянов, и аз го представих на нашите хора, все пак един писател ще избираме. След това той държа своето кратко слово, културен човек, сдържан и затова го заведоха при Боев, Борис и там са му говорили за Учителя. Подарили му някои книги.
към текста >>

73. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

Но когато този комитет го оглави Вълко Червенков, който бе пристигнал от Москва, ние се стъписахме.
Аз го представих като един български поет. Той си изнесе беседата в салона и след това го заведоха при Боян Боев. Разговаряли са и са му подарили няколко беседи. Когато в Комитета по печата след 9.1Х.44 г. бе Димо Казасов, ние имахме право да печатаме беседите на Учителя. Но когато този комитет го оглави Вълко Червенков, който бе пристигнал от Москва, ние се стъписахме. Първата му заповед бе да се презаверят всички разрешения за печат. Чудим се какво да правим. Дойде Людмил Стоянов и каза: "Това Учение е полезно за българския народ. Дайте ми една молба! " Отиде, занесе я и Вълко Червенков я подписа и ние продължавахме още известно време да печатим.
към текста >>

" Отиде, занесе я и Вълко Червенков я подписа и ние продължавахме още известно време да печатим.
Но когато този комитет го оглави Вълко Червенков, който бе пристигнал от Москва, ние се стъписахме. Първата му заповед бе да се презаверят всички разрешения за печат. Чудим се какво да правим. Дойде Людмил Стоянов и каза: "Това Учение е полезно за българския народ. Дайте ми една молба! " Отиде, занесе я и Вълко Червенков я подписа и ние продължавахме още известно време да печатим. Да се знае, че Людмил Стоянов помогна. Той като писател имаше много противоречия. Той в първите си години бе символист като Гео Милев. Но после преминаха на пролетарски позиции. Така че Людмил Стоянов свърши работата.
към текста >>

74. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

"Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков.
И от цигу-ларството стана диригент и един голям организатор. Помня от кинематографията ми възложиха с него да направим оркестър към кинематографията. Тогава аз видях организаторския му дух. В онова време, това беше мисля Доброславски един руснак, началник управление, а в онова време имаше спънки, трябваше да питаме, но никой не поемаше отговорност. Викам: "Дай да отидем при Доброславски, да видим какво става". "Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков. Сашо Попов. Много деен, много организиран човек и голям музикант, голям музикант. Учителят го тачеше много него и като музикант. В: И после той до кога беше тук в България Сашо Попов? Д: Той, докато го поканиха да стане диригент, да образува също така оркестър в Кайро.
към текста >>

75. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат.
Мръсна работа, вместо да се занимавам с литература". И тогава се събраха нашите хора и кварталците и им представих писателя. Той каза едно кратко слово, беше един хубав човек като юпитерианец и след това взеха го и го заведоха при Боян Боев. Там са имали един разговор. Боян Боев му подарил някаква книжка от Учителя и това става 1945 г. Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат. Нашите хора изтръпнаха. Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери. В: При Вълко Червенков?
към текста >>

Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева.
Той каза едно кратко слово, беше един хубав човек като юпитерианец и след това взеха го и го заведоха при Боян Боев. Там са имали един разговор. Боян Боев му подарил някаква книжка от Учителя и това става 1945 г. Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат. Нашите хора изтръпнаха. Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери. В: При Вълко Червенков? Д: Да. В: И Вълко Червенков дава разрешението за печат.
към текста >>

В: При Вълко Червенков?
Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат. Нашите хора изтръпнаха. Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери. В: При Вълко Червенков? Д: Да. В: И Вълко Червенков дава разрешението за печат. Д: И това продължи докато 1947 г. започнаха събитията, дойдоха процесите. Нали дойде Трайчо Костовия процес и от тогава разбира се, след това дойдоха и другите събития през 1957 г., когато въпреки, че според Държавния вестник Словото на Учителя не е инкриминирано, дойдоха с камиони, опразниха целия Изгрев и складовете и на хората къщите и иззеха Словото.
към текста >>

В: И Вълко Червенков дава разрешението за печат.
Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери. В: При Вълко Червенков? Д: Да. В: И Вълко Червенков дава разрешението за печат. Д: И това продължи докато 1947 г. започнаха събитията, дойдоха процесите. Нали дойде Трайчо Костовия процес и от тогава разбира се, след това дойдоха и другите събития през 1957 г., когато въпреки, че според Държавния вестник Словото на Учителя не е инкриминирано, дойдоха с камиони, опразниха целия Изгрев и складовете и на хората къщите и иззеха Словото. В: Как се осъществи и се избра Братския съвет, в който влизаше и Антов и другите? Кой го предложи и го избра?
към текста >>

76. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

"Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите.
към текста >>

77. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение.
Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува.
към текста >>

78. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ Учителят преди много години беше казал, че той няма да се бори с вълците, а ще опитоми най-големия вълк и ще го прати да се бори с вълците.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ Учителят преди много години беше казал, че той няма да се бори с вълците, а ще опитоми най-големия вълк и ще го прати да се бори с вълците. Аналогията: Учителят още на ул. "Опълченска" 66 опитоми необузданият, грубият и елегантен в униформата си подполковник Лулчев, след много спорове и дори скандали от страна на офицера и видяхме всички удивителното търпение на Учителя. След време изпрати послушния и дисциплиниран бивш офицер да се бори, щях да кажа с вълците, не, а с Цар и министри, да не бъде въвлечена България във война и със страшни поражения, както се случи с окръжаващите ни Югославия и Румъния. За сведение: през 1946 г. бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г.
към текста >>

79. ФИЛИП СТОИЦЕВ

1. ГОДЕЖЪТ

Нещо подобно на вълка Лупи, който пък е най-добрият вълк на света.
юли 1907 г. Зодия Лъв съм. Един ден жена ми ми казва: "филипе, сега разбирам защо много не се разбираме, именно защото аз съм Телец, а ти си Лъв". Като помислих малко дадох й следния отговор: "Нищо не разбирам от Астрология и ще питам Николай Дойнов-астролога, дали това е вярно". Но ще ти отговаря веднага: щом едно теле и един лъв живеят повече от 50 години заедно в един обор и лъвът още не е изял телето, това значи, че аз съм най-добрия лъв на света. Нещо подобно на вълка Лупи, който пък е най-добрият вълк на света. Така го представя телевизията. И двамата сме на края на земната си кариера. Иванка е на 80 години, аз съм на 84 години. Колкото поживяхме, ако поживеем още малко, ще бъде добре. Турците казват така: "Аллах бим, берекет версин!
към текста >>

80. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

" Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата".
Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък. Та урокът се учи до края, урока на непослушанието. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина.
към текста >>

81. 62. КОМУНИТЕ

ТОМ 9

А това е Жеко Вълков от с. Ачларе.
Той издържа и на най-трудните условия. Когато сме били по екскурзии, Борис никога няма да седне, когато има да се носи вода, когато има да се носят дърва. Най-големият товар дърва Борис ще го донесе. В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели.
към текста >>

82. 78. АНРИЕТА МАРКОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА( 1899-1990)

ТОМ 9

Но знам, че влязоха бати Ради, Ангел Вълков и Тодора, Маркова, Милева, другите не ги знам.
Имаше една, на Граблашева сестра й, образува една школа на Изгрева и тя влезе в нея - Маркова. Сега как се е увлякла не мога да знам. И други сетри, доста сестри влезнаха в нея. Сестра й на Граблашева била медиум и духовете й говорели и тя решила че вече може да прави школа. Сега как е станало и поканването на приятелите, които влизат в тая група не ми е ясно. Но знам, че влязоха бати Ради, Ангел Вълков и Тодора, Маркова, Милева, другите не ги знам. За тях знам положително. Защото за Милева знам, Учителят й казал в последствие: „Много пъти съм те спасявал и сега искам да те спася, щото в тези школи духовете обират вътрешното богатство у хората. Затова са те". Така заболя сестра Маркова след това. Даже не можа да се оправи след това тя.
към текста >>

83. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Ама не този Ангел Вълков, кухненски, друг Ангел беше.
Ти знаеш ли за нея? В.К.: Не. Е.А.: Но Учителят май я създаде нея, за да има някаква опитност, доколкото разбрах. Аз доколкото съм разбрала. Имахме един Ангел Янушев цигуларя. Ама не този Ангел Вълков, кухненски, друг Ангел беше. И той беше така не съвсем определен към Учителя. Не знам, може да греша, но впечатление такова съм имала и затова казвам. Доста време той посещаваше Катя, срещаха се, но Катя се дърпаше, какво беше не знам. Но тя малко мъчно го понасяше това. И толкоз знам, не мога да ти кажа повече.
към текста >>

84. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Вълко Пенев Снимка 103.
Румяна Добрева Ганева, дъщеря на Надежда Куртева и Добри Ганев. Снимка 99. Георги Събев-летописецът на Айтоското Братство, като млад Снимка 100. Георги Куртев Снимка 101. Велчо Милевски Снимка 102. Вълко Пенев Снимка 103. Добри Ганев Снимка 104. Марко Христов Снимка 105. Андон Кънев Снимка 106. Желю Танев Снимка 107. Васил Долапчиев Снимка 108.
към текста >>

85. 01 - 30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

- „Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си.
Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. " Като чули това, се слисали. - „А кой е намерил кесията? " - запитали те. - „Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си. Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос. " След няколко години църквата почнала гонение против духовните общества. Поповете един ден свикали най-първите хора, с които да обмислят как да организират преследването. Един от поповете се изказал, поканили и други да се изкажат. Никой не взел думата.
към текста >>

И тъй, честността на дядо Вълко обезсилила злото.
Тогава взел думата един от тримата търговци, като им разказал историята на намерената кесия. След което казал: „Граждани, кого да гоним и преследваме? Тези ли, които нито крадат, нито лъжат, нито на някого зло правят, но и загубените кесии носят на общината... Помислете, господа. " Никой след него не взел думата. Хората се разпръснали, без да се вземе някакво решение. И тъй, честността на дядо Вълко обезсилила злото. Вече никой не обръщал внимание на поповете, а Божието дело растяло и крепнело, не толкова в численост, а в духовно израстване на всеки един от членовете му.
към текста >>

86. 01 - 72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с.
72. ПЪРВИТЕ МУ СПОДВИЖНИЦИ Още през 1913 г. брат Куртев се запознал с Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев от село Кавак-махле, сега Тополица. Все потова време се запознава и с Владимир Калудов и Димитър Вергиев от село Бата, Михаил Вълков от Орман, сега Горица, Черню Калушев от с. Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев.
към текста >>

Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М.
Изворище, в чиито села по-късно се образуват първите групи на Бялото Братство. В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М. Вълкова и Димитрина Апостолова. В село Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев и около 15-20 души със семействата си. В Уруменикьой, сега Българово: Сава Златев, Гани Костадинов и др. В Аптързак - Лясково: Димитър Тенев, Тоню Атанасов, Злати Желязков, Учков, Бою Грудев и др. В Пещерско: Баба Василка, акушерката, Стоян... В Булчино, сега Карагеоргиево: Петра Г.
към текста >>

Вълкова и Димитрина Апостолова.
В село Вресово: Колю Киряков, Стоян Лечев и Коста Демирев, а след 1916 г. - Петър Костов и Станю Костов, Димитър К. Киряков, Димитър Костадинов, Яни Желев, Вълю Станчев и Петър Ст. Лечев, Митю Костадинов Терзиев. Докато първите хора в Горица били: Дядо Вълко и синовете му Михаил и Горан, Велико Киров, а от жените -Еленка Дойнова, Еленка М. Вълкова и Димитрина Апостолова. В село Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев и около 15-20 души със семействата си. В Уруменикьой, сега Българово: Сава Златев, Гани Костадинов и др. В Аптързак - Лясково: Димитър Тенев, Тоню Атанасов, Злати Желязков, Учков, Бою Грудев и др. В Пещерско: Баба Василка, акушерката, Стоян... В Булчино, сега Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню Г.
към текста >>

87. 01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Горица: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил, Горан и Ангел Вълкови, всички с жените и децата си, Донка Кирова, Колю Великов, Дядо Митю, Еленка Дойнова, Димитрина Апостолова, Мала Желева и др. С.
Камено: Тачо Петков, Станко Георгиев,... /15-16/. С. Габерово: Слави Тодоров, Янко и Васил Карагеоргиеви, Ив. Бойчеви и по - късно Васил Долапчиев, който после се изселва в с. Каблешково, Айтос. С. Бата: Владимир Калудов, Димитър Вергиев, Андей Калудов, Петър... С. Горица: Вълко Михалев, Велико Киров, Михаил, Горан и Ангел Вълкови, всички с жените и децата си, Донка Кирова, Колю Великов, Дядо Митю, Еленка Дойнова, Димитрина Апостолова, Мала Желева и др. С. Оризаре: Иван, Петър и Гено Черневи, Атанаска... и др. С. Брястовец: Паскал Стефанов и Киряк Овчаров с жените си /1923 - 24/ С. Страцин: Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 г. Злати Янев, Георги Андреев, Здравка Генова, Драгана Стоянова и Деспа Тодорова. С. Банево: Милю, Христо и Желю Черажийски, Филип Чернев, Михаил Божков и сестрите му Иманка и Гина. С.
към текста >>

Просеник: Радка Христова Янчева и Мара Вълканова, а след 1930 г.
Брястовец: Паскал Стефанов и Киряк Овчаров с жените си /1923 - 24/ С. Страцин: Недялка Василева, Ирина Пейкова, Гина Апостолова, а към 1938 г. Злати Янев, Георги Андреев, Здравка Генова, Драгана Стоянова и Деспа Тодорова. С. Банево: Милю, Христо и Желю Черажийски, Филип Чернев, Михаил Божков и сестрите му Иманка и Гина. С. Изворище: Черню Калушев, Михаил Сербезов с жените и децата, Нанка Драгнева и Илия Чернев. С. Просеник: Радка Христова Янчева и Мара Вълканова, а след 1930 г. Иванка и Лифтер Христови и на Иванка братовата й жена Йорданка. С. Ябълчево: Иван Кънев, а по-късно и синовете му Георги и Антон. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. Георги Куртев- от1910до 1958год. 2. Велчо Ив.
към текста >>

Вълко Пенев - от 4. 05.
Милевски- 2. 07. 1958 до 19. 01. 1976 год. 3. Добри Ганев Кънев - от 1976 до 02. 05. 1978 год. 4. Вълко Пенев - от 4. 05. 1978 до 1983 год. 5. Марко Христов - от 1983 до 16. 04. 1995 год. 6. Андон Кънев - от 16. 04. 1995 досега.
към текста >>

88. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево.
Камъните извозени и изкопът завършен. Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души. Никой не чувствал умора. Всеки искал повече работа да свърши. Сякаш зад всеки от братята имало невидими ръце, които помагали. Хората, участвали в изкопа са: от село Тополица: Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Георги Къса Иванов, Петър Тодоров, Ангел Тодоров, Слави Къркеанов, Димитър Иванов /Мичо/, Слав Димов; от село Горица: Михаил Вълков; от село Бата: Владимир Калудов и Димитър Вергиев; от село Изворище: Черню Калушев, Милю и Христо Чараджийски от село Банево. Единадесет чифта волове преорали цялата нива. Приятелите, като видяли как работата до вечерта била привършена, си отишли с укрепена вяра. През есента на 1922 г. било посадено лозето и овощната градина, а през следващата, 1923 г. били посадени боровете.
към текста >>

89. 06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Изядеш - вълк си.
Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. 1-ият ги изял, 2-иятгидал, 3-ият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите — всичките човеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посяваш - човек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата. Казано е, плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята. Но затова се иска знание и мъдрост и сила.
към текста >>

Това е ядението, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните.
Казано е, плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята. Но затова се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е ядението, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват.
към текста >>

90. 06 - 16. ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Също днес пристигна от село Ачларе, Карнобатско, един брат: Жечо Вълков, в домът на когото от не дълго време е почнало да става молитвено събрание както другите градища и села; обаче на 4-то того вечерта като биле на молитва, неговата Г-жа, именуема Славка, е била обзета от един дух, който разно говорел чрез нея, като е казвал, че Германия и Австрия ще бъдат победени, Турция ще воюва с Гърция и последната щяла да бъде победена.
16. ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Гр. Айтос, 7 февруарий 1914год. Благий Учителю Наш, Като прося твоето благословение, ида да Ви явя, че днес пристигна Г-н Пеню Киров да ни поучи в Божият път. Също днес пристигна от село Ачларе, Карнобатско, един брат: Жечо Вълков, в домът на когото от не дълго време е почнало да става молитвено събрание както другите градища и села; обаче на 4-то того вечерта като биле на молитва, неговата Г-жа, именуема Славка, е била обзета от един дух, който разно говорел чрез нея, като е казвал, че Германия и Австрия ще бъдат победени, Турция ще воюва с Гърция и последната щяла да бъде победена. Русия щяла да победи и унищожи Турция, но и на Руския Цар щял а да се търкаля главата и много още други работи, между които и това, че карала мъжа си да ляга на лявата си ръка и силно да я натиска, понеже дяволът е бил там, за да може да го победи и много други от такъв род приказки. Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена. Мъжът й, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и Г-н Кирова. Съветвахме се с Г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село в този дом и направи молитва и разбере работата, а най-вече да доложим на Вас за тази случка. И сега, като Ви долагаме всичко това, молим Ви се, Учителю наш благий, тури ръка на този дом и на тази сестра Славка и й съдействувай да бъде освободена от всяко зло.
към текста >>

91. 06 - 23.ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Куртев Г-н Георги Вълков Куртев (почерк на Учителя Дънов) върху празен плик
23.ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ Г. Б. В. Куртев Г-н Георги Вълков Куртев (почерк на Учителя Дънов) върху празен плик
към текста >>

92. 09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град.
52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше? Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите. Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана.
към текста >>

Отиде си бай Вълкан тихом и мълком.
52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше? Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите. Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея. Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката.
към текста >>

" Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана.
52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше? Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите. Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея. Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката. Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот.
към текста >>

Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея.
Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите. Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея. Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката. Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот. Но минаха години и нещата се промениха. Като че някой демон бе завидял на добрия им живот и бе посял семето на раздора близо до основите на този дом.
към текста >>

Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката.
Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея. Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката. Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот. Но минаха години и нещата се промениха. Като че някой демон бе завидял на добрия им живот и бе посял семето на раздора близо до основите на този дом. Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена.
към текста >>

Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена.
Ето един пример: Синът на бай Вълкан беше женен, от който брак му се родиха две деца, добре гледани от майката. Те бяха винаги чисти, спретнати, което бе верен знак на добри майчини грижи. Техният дом се радваше на тих и спокоен живот. Но минаха години и нещата се промениха. Като че някой демон бе завидял на добрия им живот и бе посял семето на раздора близо до основите на този дом. Синът на бай Вълкан бе срещнал друга жена, която му се видяла по-хубава и по- привлекателна от неговата, и ето по тая причина взе да не харесва своята жена. Започна да охладнява към нея, взе да не й харесва работата, уредбата, готвенето. С една дума, търсеше причини да й се сърди, да не говори с нея, да не я търси за нищо. Жена му виждаше всичко, но си мълчеше, като се надяваше, че ще се оправи. Те вече не спяха заедно. Добрата му жена и това прие с примирение.
към текста >>

Бай Вълкан виждаше това, но все мълчеше, докато един ден намери удобен момент да каже на сина си: „Синко, пътят, по който си тръгнал, не е добър.
Добрата му жена и това прие с примирение. Но съседките й започнаха да й подхвърлят думи, че мъжът й заглеждал друга жена от съседната махала. Тежки бяха тия думи, но трябваше да ги понася. И наистина какво друго можеше да прави? Основите на техния дом, на тяхното семейство се рушаха. Бай Вълкан виждаше това, но все мълчеше, докато един ден намери удобен момент да каже на сина си: „Синко, пътят, по който си тръгнал, не е добър. Този път не те води към добро. Хората подмятат думи. Синко, пази си честта и честта на семейството си. От тая жена по-добра, по-работна, по-къщовница няма да намериш." Мълчеше синът му и нищо не отговаряше. Не мина много време и се разчу, че синът му завел дело за бракоразвод.
към текста >>

В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината.
Хората подмятат думи. Синко, пази си честта и честта на семейството си. От тая жена по-добра, по-работна, по-къщовница няма да намериш." Мълчеше синът му и нищо не отговаряше. Не мина много време и се разчу, че синът му завел дело за бракоразвод. Бащата познаваше сина си и обичаше истината, ето защо стана свидетел на снахата против сина. В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината. Говори се, че отвъд той бил посрещнат от Учителя и отведен в школата, а на бай Милю казал: „А ти сам ще намериш пътя! " По разказа на Г. Куртев
към текста >>

93. 09 - 204. КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ Е ЗАСТРАШЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Един от въпросите, които най-често се поставяха, бе какво ще правим, ако ни срещне вълк или мечка.
204. КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ Е ЗАСТРАШЕН През 1928/1930 година, преди още да постъпя в университета, членувах във въздържателни дружества, чрез които развивахме усилена просветна дейност. Изнасяли сме реферати на различни теми. но една от най-важните теми бе научните и етични основи на вегетарианството. Особено върху етичните основи на вегетарианството най-много спорове се водеха. Един от въпросите, които най-често се поставяха, бе какво ще правим, ако ни срещне вълк или мечка. Ще се оставим ли да ни изяде? Или намираш се в параход след океана, заедно с хиляди хора, но виждаш, че някой садист иска да потопи парахода. Ще го оставиш ли или ще го убиеш, за да спасиш себе си и другите? Труден въпрос, на който аз не можах да отговоря, ето защо веднъж се приближих до Учителя и го попитах при подходящ момент дали е оправдано убийството в тоя случай. „Не", каза Учителят.
към текста >>

94. 09 - 231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали.
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им. Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете?
към текста >>

Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте.
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им. Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете? " Дотук е сънят. Като станали на утрото, помислили върху съня и решили да послушат съвета на стареца /Учителя/. Подали молба, от София направили анкета и до десетина дни получили известие, че дъщеря им е приета. Разказал: Г. Тахчиев.
към текста >>

95. 09 - 233. МЪЛЧАЛИВ РАЗГОВОР /РАЗГОВОР БЕЗ ДУМИ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

По разказа на Михаил Вълков.
Така получил отговорна първия въпрос, после на втория, на третия, и така до последния, а били около 20-24 въпроса. След като получил отговор на всичките въпроси, тогава Учителят го погледнал и запитал: „Други има ли? " - „Не, Учителю." Аудиенцията била привършена. Братът станал и си излязъл доволен от мълчаливия разговор с любимия ни Учител. Разговор без думи. По разказа на Михаил Вълков. Белият връх, 1950 година.
към текста >>

96. 09 - 288. ИДЕТЕ СИ, ЩЕ ИМАТЕ ГОСТИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

На следния ден Учителят повика брат Ангел Вълков и му каза: „Брат Ангеле, иди си, ще имаш гости." Братът се изненадал от това съобщение.
Когато пристигнахме, веднага няколко души се заеха да устроят кухнята, а останалите си опъваха палатките и приготвяха леглата. До вечерта почти всичко бе готово. На другия ден лагерният живот започна. Посрещнахме изгрева на Молитвения връх. Учителят държа беседа, последваха гимнастически упражнения, закуска и т.н. На следния ден Учителят повика брат Ангел Вълков и му каза: „Брат Ангеле, иди си, ще имаш гости." Братът се изненадал от това съобщение. Никак не му се искало да се връща в София, едва що дошъл, но щом Учителят казва... Стегнал си братът раницата и поел пътя обратно за София. Вечерта, когато слънцето залязвало, брат Ангел пристигнал на Изгрева. Отива при жилището си и за своя голяма изненада там заварил майка си, баба Неда, която била пристигнала от Горица и се чудела какво да прави, къде и как ще нощува, като не могла да намери никакви познати. Седнала тя на багажа си, хванала си главата и се замислила, без да може нещо да измисли. Вътрешно обаче била спокойна.
към текста >>

Разказал: Михаил Вълков.
Кой те изпрати? " - били въпросите, които му задала зарадваната майка. - „Пристигам от Рила, от езерата", като й разказал как току що пристигнали на езерата, Учителят го извикал и му казал да се върне, защото ще има гости. Майката, изпълнена с радост, благодарила на Бога и на Учителя, че всичко се наредило тъй, като трябва. Учителят беше доловил мислите й още от влака и бе наредил посрещането й. Разказал: Михаил Вълков.
към текста >>

97. 09 - 292. ТРИТЕ ОВНИ (КАК СЪДБАТА ОТПЛАЩА)

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Вълканов Една народна мъдрост казва: Природата забавя, но не забравя.
В последните години, преди Горан да умре, изповядал греха си за откраднатите овни и за отрязаните им езици. „Аз мислех, че никой не ме видя, когато откраднах овните и като им отрязах езиците, но съм се излъгал. Ето защо съдбата тъй жестоко ме наказа, да ми се родят три неми деца." Трите неми момичета сега, през 1964 година, вече са жени на 50 до 55 години, останали незадомени поради този си недостатък и работят в село Надър в стопанството. Те търпеливо носят последствията от греха на техния баща. Разказал: К. Вълканов Една народна мъдрост казва: Природата забавя, но не забравя. Кой каквото е посял, това и ще жъне. В живота всичко се плаща.
към текста >>

98. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Имаше един учител, Иван Димитров, с него много близки сме, пък аз съм малка, 2-ри клас дете бях и казвам: „Иванчо, сега ще останем тука да слушаме „Чайка" как изпълнява бати, бати ми Вълко." До него ссдсшс Филип Кутев, който прослави цяла България със своите народни песни и танци, известен е, може би сте чували за него.
Верка: Вълчо. На дядо ми кръстен. Изключителен тенор. Приятен, много хубав. Аз съм го слушала в стария салон на Айтос. Имаше един учител, Иван Димитров, с него много близки сме, пък аз съм малка, 2-ри клас дете бях и казвам: „Иванчо, сега ще останем тука да слушаме „Чайка" как изпълнява бати, бати ми Вълко." До него ссдсшс Филип Кутев, който прослави цяла България със своите народни песни и танци, известен е, може би сте чували за него. В.К.: Да. Верка: До него тъкмо седи брат ми и имаше един Димитър Караджов, който в Бургас беше завършил, също флейтист, солист и диригент на филхармонията в Бургас и в музикалната гимназия преподавател. И там си замина. Той беше учител на моя племенник, на най-голямата ми сестра на сина й. Той сега е окръжен лекар в Бургас - д-р Христо Карабаджаков.
към текста >>

99. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Вълко беше после.
Срещу празника Кирил и Методий той зарадва едно дете бедно. Онези вече: „Извинявайте, бай Добри, извиняван, извинявай." Казал: „Няма нищо, но втори път бъдете малко по-внимателни." Защото той го ругал много лошо този, който бил да го разследва. В.К.: След заминаването на брат Георги Куртев Добри става ръководител на Братството. Надка: Той беше. но си замина той. Вълко беше после. И той две-три години и след туй един брат Марко идва, той и сега оглавява. В.К.: На Весито баща й. Надка: На Весито баща й. В.К.: То така поколения едно след друго си заминават. Някаква друга опитност на Добри с Учителя?
към текста >>

100. 12 - 32. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА