Търсене в текстове за 'Вълк'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
към текста >>

(Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек. ) 1909 VI, I 1 - 10 1 дек.
към текста >>

Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И.
Приложение към I книгата на Рене Кейле. Християнска духовност. Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''. Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И. - издател; Бъчваров, Тодор И. - уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн. 61 6/8, години 1902 - 1910 Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн. В57В57, години 1902-19061902-1906 Липси: 1907-19101907-1910
към текста >>

- уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн.
Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''. Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И. - издател; Бъчваров, Тодор И. - уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн. 61 6/8, години 1902 - 1910 Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн. В57В57, години 1902-19061902-1906 Липси: 1907-19101907-1910
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вълкът е голям враг на музиката.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата.
към текста >>

3. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца.
Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
към текста >>

4. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле.
Друга част от хората са месоядци, но с изтънчени вкусове. И трета една категория хора има, които употребяват само растителна храна. Но най-странното за човека е неговият изменчив характер по отношение на храната. Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните.
към текста >>

5. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини.
Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна. А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
към текста >>

6. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка.
Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца.
към текста >>

7. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него!
Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него! Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни.
към текста >>

Това ли е страшният вълк?
Дядо Благо ВЪЛК И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него! Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни. Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото.
към текста >>

Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото.
Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни. Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото. Но ето го! Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана.
към текста >>

Вълкът не чакал втора покана.
Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото. Но ето го! Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка.
към текста >>

Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема.
Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби!
към текста >>

Вълкът останал неуязвим.
Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен.
към текста >>

След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка.
Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вълк и Елен – Дядо Благо 11.
Физиогномия 5 Келтски окултизъм - Ернест Бозе 6. Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 ЛЕВА.
към текста >>

9. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа.
Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка. Едно време духовните хора бягаха в пещерите, далеч от свята. Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха. трябва да бъдем силни, понасяйки всекидневните изпитания, защото хората на новата раса няма да избягват от света, напротив - те ще го завладяват и трансформират. В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа. Божественото Всемирно съзнание е будно. Учителят повтаря „За лошите, по-лоши времена от тези, които ще дойдат, няма, а за добрите - по-добри не е имало." В света ще станат големи преобразования; всичко това, което е пророкувано, ще бъде и нещо повече. Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората. Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите.
към текста >>

10. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава.
Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм.
И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината?
към текста >>

12. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тези, които разберат закона, че човек за човека не е вълк, а брат, ще са носителите на новата култура.
Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда. Настава една нова епоха в света, в която невидимият свят е взел безвъзвратно решение, което скоро ще се осъществи. Дейността на всички лоши хора ще се ограничи и ще се явят онези умните, благородните, които са готови да се жертват за благото на човечеството. Тези, които разберат закона, че човек за човека не е вълк, а брат, ще са носителите на новата култура.
към текста >>

13. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини.
Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махалите си. От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>

14. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно.
Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо. Ходи като Крали Марко: прави едри, грамадни разкрачи. Вървежът в зависимост от темперамента Сангвиникът, с хубава външност, левент, силен, широкоплещест, с изправена глава, усмихнати очи, с приятен, весел и обучен глас, има елегантен вървеж.
към текста >>

15. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Учителят казва изобщо за мечките, че те са добри родители – гледат добре децата си, но са крайно злопаметни. Вълк.
Редфилд счита, че разните видове мечки намират своите човешки съответствия у разни народи. Измежду индийците се намират много приличащи на даден тип мечки. Измежду туземните американци също много хора приличат на мечки. Бялата мечка е особено присъща за голяма част руснаци. Тя обаче, според Учителя, има ред хубави качества от семейно и социално гледище. Учителят казва изобщо за мечките, че те са добри родители – гледат добре децата си, но са крайно злопаметни. Вълк. Този тип хора имат заострено лице, с неправилно и лошо чело; малки вдълбани очи, с остър. жесток, кръвнишки поглед и предимно с безцветно-сив цвят. Вежди – пречупено-извити. Нос – чип, тъпо заострен. Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени.
към текста >>

16. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр.
Освен тия три първични (основни) натюрели Huter е установил още два полярни натюрела - хармоничният и дисхармоничният натюрел (фиг.5 и 6). От хармоничният тип се развиват благородните типове хора, които стоят на ръководна висота в живота. Те са „достойните“ в живота. От дисхармоничния натюрел се развиват обикновените хора и престъпните типове. Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел. Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури. Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората. Те се радват на злото, което могат да принесат.
към текста >>

17. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Какво съдружие може да съществува между вълк и овца?
Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели. Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия. С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си.
към текста >>

18. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

„Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят.
В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят. Рядко, но все пак ще чуем, че някой имал божествен поглед" Много са физиогномичните причини, които правят погледа такъв или инакъв - добър или лош, умен или глупав. Първом, големината и формата на окото. Има очи кръгли, големи и отворени. Има тесни и малки очи, те изглеждат като цепнатина. Последните се срещат твърде много у жълтите.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език.
Ей ги на, оживели нашити грехове бродят из горите. Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат.
към текста >>

Исавар се спря и отправи поглед към вълка.
Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ.
към текста >>

Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него.
Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ?
към текста >>

– Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт.
Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ? – Ще станеш овчарско куче. Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш.
към текста >>

– Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ?
Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ? – Ще станеш овчарско куче. Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки.
към текста >>

А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки.
– Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ? – Ще станеш овчарско куче. Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината. Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало.
към текста >>

Вълкът не се отдели от него.
Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината. Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга.
към текста >>

Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар.
Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината. Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца.
към текста >>

Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга.
Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра.
към текста >>

Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба.
Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка.
към текста >>

Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца.
Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата.
към текста >>

А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка.
Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи.
към текста >>

Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше.
Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне.
към текста >>

От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач.
Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне. Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
към текста >>

А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи.
А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне. Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
към текста >>

Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне. Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
към текста >>

20. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ето, той размисли - неприятелят на овцата беше хищният вълк.
Адита ще види. Това е неговото богатство. Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един млад овчар. Ариман-Дез, горд в своята победа за миг се подвоуми. Ели-Pa не беше обикновен противник. И ето, той размисли - неприятелят на овцата беше хищният вълк. Какво по-лесно от това! Нека Адита види неговата ловкост. И в миг нещастната овца, отстранена в планинската пътека, се вид пред неизбежната опасност: към нея идеше вълк. Ели-Pa видя и разбра - несломима беше неговата сила, но трепет обхвана неговото сърце. Колко страшен беше светът на Ариман-Дез.
към текста >>

И в миг нещастната овца, отстранена в планинската пътека, се вид пред неизбежната опасност: към нея идеше вълк.
Ариман-Дез, горд в своята победа за миг се подвоуми. Ели-Pa не беше обикновен противник. И ето, той размисли - неприятелят на овцата беше хищният вълк. Какво по-лесно от това! Нека Адита види неговата ловкост. И в миг нещастната овца, отстранена в планинската пътека, се вид пред неизбежната опасност: към нея идеше вълк. Ели-Pa видя и разбра - несломима беше неговата сила, но трепет обхвана неговото сърце. Колко страшен беше светът на Ариман-Дез. И когато пресметна, какво имаше още да покаже пред Адита, той разбра, че имаше още две неща. След това всичко ще бъде изгубено или спечелено. Най-мощното ще остави най-подир.
към текста >>

21. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото.
Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка.
към текста >>

22. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една овца не може да очаква един вълк да я обича.
И най-добрите хора, като влезе в тях лошият живот постепенно стават лоши. И най-умните хора, като възприемат лошия живот след време стават глупави. Когато човек обича, в него царува добрият живот. Когато не обича, в него царува лошият живот. Един лош човек не може да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича. Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура. Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва.
към текста >>

23. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща?
Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов. Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка.
към текста >>

24. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад.
За да стане нещо от човека, трябва да гладува. Гладът е мощно нещо във физическия свят. Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети. За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща. Гладът е най-чистото нещо. Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Да не смесваме глада с насилието. Гладът е основен подтик в организма, да възприемем онова благо, което ни е дадено в първичния живот. При глада се събужда човешкото съзнание. Гладът е първият подтик, който влиза в душата, тя се събужда и започва да живот.
към текста >>

25. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ Какво би било, ако днес въстане пророк и каже като пророк Исая в древността: „И вълкът ще живее с агнето.
Е. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ Какво би било, ако днес въстане пророк и каже като пророк Исая в древността: „И вълкът ще живее с агнето. И рисът ще почива с ярето. И телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара" (Исая 11,6)? Без съмнение, никой няма да му повярва и ще го считат за луд. А някои, които все още могат да погледнат на живота по-„романтично", ще се задоволят с една презрителна и високомерна усмивка и ще го нарекат утопист!
към текста >>

— Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота! Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят човека и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи. Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес.
към текста >>

И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води".
Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде. И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи. А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност. И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира. Защото е невъзможно, казва Учителят, да се помисли и изкаже нещо, което е нереализуемо и което не съществува. А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот.
към текста >>

26. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като говоря 3а животното в човека, аз имам пред вид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н.
В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата "човек" аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря 3а животното в човека, аз имам пред вид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тия животни ? - Живот на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със Зърнена храна.
към текста >>

Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н.
Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н. Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: той е цяла овца! Мнозина считат овцата 3а глупаво животно, но в същност не е така. Когато изучавах строежа на главата и, намерих че тя по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност иде слона, а после овцата. Обаче задава се въпроса: де е човекът?
към текста >>

Обаче, същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка.
Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? - Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? - Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче, същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина седи една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: де е тази ръка? Тя се вижда тол-кова, колкото виждате и човека Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия.
към текста >>

Така и вълкът мисли.
Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука.
към текста >>

Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка?
Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква.
към текста >>

При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой.
Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот.
към текста >>

27. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изядаш ли - вълк си, даваш ли - овца си, посяваш ли - човек си.
Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где почива злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. Първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всички вълци, от вторите -всички овце, а от третите - всички човеци. Изядаш ли - вълк си, даваш ли - овца си, посяваш ли - човек си. Сега изкуството е да се разбере, какво иска бащата. Казано е: "Плодете се и умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". Но затова се иска Знание и мъдрост и сила. Не е казано Завладейте и човеците. И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено е на крив път.
към текста >>

Това са делата на плътта Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.
Сега изкуството е да се разбере, какво иска бащата. Казано е: "Плодете се и умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". Но затова се иска Знание и мъдрост и сила. Не е казано Завладейте и човеците. И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено е на крив път. Това са делата на плътта Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем когато сме деца, ще се смеем, когато сме млади, ще мислим, когато сме стари. Сега които плачат нека плачат; които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват, а други, като млади момци обути, напети, потропват, своето щастие търсят.
към текста >>

28. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” - “За вълка тревата е ненужна, но за агнето тя е храна!
Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях? ” Той ги запитва: “Как искате да ви отговоря - с малко или с много думи? ” - “С малко, естествено! ” - “За вълка тревата е ненужна, но за агнето тя е храна! ” След първото заседание на съда навън се разговарят адвокати и съдии. Един от тях казва: “Ако в България има десет дъновсти като този, ние сме загубени! ” Много от братята и сестрите са в недоумение за създадения процес. Онези, които са живяли своя по-обикновен живот, несвързан с тревогите и бързо сменящите се събития, са дори скептично настроени. Те са склонни да приемат официалното обвинение за справедливо.
към текста >>

Опитват се да съберат изплашеното от вълка стадо.
” Много от братята и сестрите са в недоумение за създадения процес. Онези, които са живяли своя по-обикновен живот, несвързан с тревогите и бързо сменящите се събития, са дори скептично настроени. Те са склонни да приемат официалното обвинение за справедливо. Но в този период no-будните братя и сестри - Боян Боев, влад Пашов, Паша Теодорова, Петър Камбуров, Методи Константинов и най-вече Мария Тодорова са в непрекъсната връзка. Те не падат духом, въпреки, че виждат слабостта на околните. Опитват се да съберат изплашеното от вълка стадо. Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми.
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тия времена на обща „безпътица“ и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богатства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато — у нас — повече от всеки друг път „човек за човека е вълк“: в тия времена когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато алчността, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход — в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. ... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов, Мъдрост и Истина ваше вестниче? В тия времена на обща „безпътица“ и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богатства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато — у нас — повече от всеки друг път „човек за човека е вълк“: в тия времена когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато алчността, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход — в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота. Защото той ни възвестява великата и вечна истина, че „има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес". Защото той иде да ни посочи, че „има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част на хората. — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още.
към текста >>

30. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вълков, Опълченска 66, София.
Годишен абонамент 80 лева. Адрес: ул. „Витошка“, № 3 — София. Духовните учения от гледището на новото време, от Павел, цена 5 лева. Доставя се от Анг. Вълков, Опълченска 66, София. Читатели, подкрепете в. „Братство“!
към текста >>

31. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние имаме поговорка: „Човек за човека е вълк“.
Когато се приближаваш до печката, тя не говори че те обича, но ти приближаваш ръцетe си разумно и се топлиш. И при закона на Любовта е същото. Днес нашите умове са пълни с противоречия. Ние сме изгубили вяpa в себе си. Изгубили сме вярата в онова Първо Начало в живота; изгубили сме вяpa и в ближните си. Ние имаме поговорка: „Човек за човека е вълк“. Но каква култура е тази, в която човек за човека е вълк? Каква култура е тази, гдето няма никакъв принцип, върху който човек да изгради живота си? Ако вие приложите закона на любовта, то ще имате най добрите резултати; той е най мощния закон. Напр. имате известно неразположение. Ходите при тогова, при оногова, но болката не ви минава. Защо?
към текста >>

Но каква култура е тази, в която човек за човека е вълк?
И при закона на Любовта е същото. Днес нашите умове са пълни с противоречия. Ние сме изгубили вяpa в себе си. Изгубили сме вярата в онова Първо Начало в живота; изгубили сме вяpa и в ближните си. Ние имаме поговорка: „Човек за човека е вълк“. Но каква култура е тази, в която човек за човека е вълк? Каква култура е тази, гдето няма никакъв принцип, върху който човек да изгради живота си? Ако вие приложите закона на любовта, то ще имате най добрите резултати; той е най мощния закон. Напр. имате известно неразположение. Ходите при тогова, при оногова, но болката не ви минава. Защо? — Защото законът, който може да ви избави, е в самите вас.
към текста >>

32. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят?
„Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи. Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели.
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси.
Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк.
Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление. И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк. Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат. И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички. Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички. Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр?
Децата разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота. Човечеството до сега е живяло в своето детство, затова и неговите разсъждения и обяснения на явленията в живота и природата имат детски характер — имат повърхностно-описателен характер, но не проникват в дълбината на нещата, не проникват до причините на нещата и явленията. В своите изследвания аз съм намерил, че в живота действат три, вида причини, от които първите са свързани със стомаха, вторите — с белите дробове и третият вид причини са свързани с мозъка. Всеки от тези три органи е свързан с известни области в природата. И като знаем с каква храна се храни един човек, ще знаем какъв е характера му. С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр? Храната, с която се хранят тези животни е определила техния характер. Овцата пасе трева, и тази трева е, която е създала характера на овцата. Същият закон е и за човека. С каквато храна се храни човек — такъв ще бъде и неговия характер. След това наблюдавайте един човек как диша, и ще узнаете какъв е неговия характер; наблюдавайте как възприема въздуха, на кое място живее и как мисли — и ще знаете неговия характер.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта.
Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята?
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Страданието Радост (стих. - Олга Славчева) Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд) Словото на Учителя. Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. - продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни. Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси. И то идва.
към текста >>

Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете.
Фосфорна киселина, желязото, мравчената киселина и витамините, които се съдържат в него, му придават качество на едно отлично укрепително средство. Италианския учен Д-р Киачо намира, че медът е едно добро средство, с което могат да се заменят витамините в млякото, разрушени при консервирането му. Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане. — О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши.
към текста >>

Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт.
Медът трябва да намери широко приложение при хора, занимаващи се с умствен труд, принудени по-голямата част от деня да прекарат приковани на писмената маса, защото той подържа бодра нервна система, предпазва от настъпващата в такива случаи ленивост на червата и поощрява отпуснатата мускулатура. Ето защо, въз основа на своята голяма хранителна и лечебна стойност, медът трябва заеме едно от първите места във всекидневната храна на нашия народ. Това от друга страна би повдигнало пчеларско стопанство и много хора биха намерили прехрана. Вълк и овца (б a с н я) Овчар покарал стадото си през гората, а сам той лениво следвал по средата, откъдето ту подсвирвал, ту дебело се провиквал, уж за насърчене на овцете и заплашване на зверовете. Здравата и рунтава Ваклуша, крайната овца на дясното крило на стадото, излязла на пътечка права, гладка, чиста, през красивата дъбрава гъстолиста и запътила се тя по нея черъсто, бодро, като фея, като да е някоя госпожа тръгнала през София за сватба — който я погледне, да й се порадва. Изведнъж, обаче, срещу нея се показал вълк, прав, наперен, грозен като смърт. Току да я хване, след което се не знае, що ще стане. — О, Ваклуша — веднага извикал той, засмяно, като джентълмен, който винаги е пременен и готов за всички изненади със девойки млади. — Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши.
към текста >>

Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком.
Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея.
към текста >>

Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал.
След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г.
към текста >>

Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари.
И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал. Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г. в салона на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази фаза от развитието, когато умът (интелекта) е пленник на чувствата, се отива до там, че човек за човека става вълк — борбата за съществувание е най-свирепа и най-жестока, защото тук егоистичното същество разполага с по вече средства за борба, които са изобретени от интелекта.
А сърцето в тази фаза е ограничено с личния живот на съществото. Всяко животно се стреми да задоволи преди всичко себе си, и вследствие на този стремеж се явява борбата за съществувание, която се стимулира от стремежа за лично благо. Има и взаимопомощ в животните, но тя има основите си в подсъзнателната разумност, която ръководи животните. На предела, където се явява мисълта, която е още напълно под влиянието на бушуващите страсти и чувства, имаме най-нисшата човешка култура, която е по-ужасна и от културата на животните Човешката личност все по-вече се оформява, живота става все по-сложен и по-сложен в своето органическо и психологическо проявление, ражда се самосъзнанието, което като един мощен фокус привлича всички сили и способности и ги поставя в услуга на човешката личност, която е оформена психологически върху основата: „Аз съм нещо отделно от всичко окръжаващо ме, със свои специфични нужди и стремежи.“ И под импулса на инстинктите и личните чувства, тази самосъзнаваща се личност иска да си обезпечи личното благоденствие — като не се избират средства за това. Тук като покорен слуга, който урежда всички работи на господаря си, се явява интелекта, които с всичките си сили и способности се поставя в услугите на личността. В тази фаза от развитието, когато умът (интелекта) е пленник на чувствата, се отива до там, че човек за човека става вълк — борбата за съществувание е най-свирепа и най-жестока, защото тук егоистичното същество разполага с по вече средства за борба, които са изобретени от интелекта. Но е процеса на тази борба човешката мисъл все по-вече и повече се освобождава от влиянието на чувствата и вземайки ръководна роля в живота, почва да организира силите на сърцето и организма, светлината в живота се увеличава, противоречията се намаляват, и се разкриват широки простори за дейност и творчество. И като резултат от тази творческа и организаторска дейност на мисълта, се усилват моралните чувства. Достигнал до това положение в развитието си, човек преминава в една нова фаза на живота си, пробужда се в него ново съзнание, добива нова култура. Тук човек навлиза в областта на чистата мисъл, която напълно господства над всички чувства и сили, и използва всички материи и енергии в организма, и не е техен роб, а е техен господар. И тук а този момент от развитието се явява истинския човек, разумно мислещото същество, което е способно да създаде една нова култура, културата на братството и единството.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!
Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. (Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ЖИВО В природата няма мъртви неща Учителя Ние сме свикнали да смятаме, че това нещо, което не се движи, което не говори или не издава глас е мъртво. Така мислим, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И аз намирам известно сходство между човека и вълка.
Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски) Към славянската жена (Auroro) Истинският водач (N) Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието.
към текста >>

ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело?
Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна. — Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно.
към текста >>

Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял.
Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радиацията на организмите Елен и Вълк (басня) Книжнина ВИСОКО СЪЗНАНИЕ Всички трудни условия, през които човек минава, са поради кривото разбиране на живота.
Севлиево, 2 февруари, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Високо съзнание (N.) Общочовешкият идеал (Т. Ч.) Слънчо (Йордан Андреев) Словото на Учителя. Вътрешното единство на живота (Из неделната беседа „Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935г.) Прометей (Орион) Из науката и живота. Радиацията на организмите Елен и Вълк (басня) Книжнина ВИСОКО СЪЗНАНИЕ Всички трудни условия, през които човек минава, са поради кривото разбиране на живота. Начина, по който живее всеки човек, е резултат на неговото съзнание. Зависи дали в него е пробудено висшето съзнание, което подтиква човека нагоре, към прави мисли и благородни дела, или още се движи в илюзиите, гони сенките, тича подир миражите. Ако висшето съзнание в човека се пробуди, за него тогава всичко оживява, всяка частица в природата престава да бъде безжизнена вещ, а всеки предмет добива смисъл и значение. Той представлява за него символ, буква от голямата книга на живата природа, с помощта на които той може да чете и да се учи. Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето.
към текста >>

Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен?
Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите. Теорията за радиациите ни показва, че живота е онзи организиращ принцип, които създава формите. Когато живота на клетката бъде изучен във връзка с тези радиации, ще се открият нови хоризонти пред биологията и физиологията. Теорията за радиациите на организмите е едно загатване за етерното тяло, което е архитект и строител на физическото. Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен? Ето, че си сух, като отсечен клон, а ръстът ти достига едвам височината на моите крака. Престани да се хвалиш, защото ако зъбите ти бяха здрави, яки, силни, ти не би им давал само меко месце. Знай, че еленовите зъби гризат фиданки, люпят и хрускат кората от дърветата. А това ти свидетелства, че моите зъби са десет пъти по-яки от твоите. — Добре, — отговорил Вълкът, — ако желаеш, да опитаме и зъбите си и юначествата си.
към текста >>

— Добре, — отговорил Вълкът, — ако желаеш, да опитаме и зъбите си и юначествата си.
Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен? Ето, че си сух, като отсечен клон, а ръстът ти достига едвам височината на моите крака. Престани да се хвалиш, защото ако зъбите ти бяха здрави, яки, силни, ти не би им давал само меко месце. Знай, че еленовите зъби гризат фиданки, люпят и хрускат кората от дърветата. А това ти свидетелства, че моите зъби са десет пъти по-яки от твоите. — Добре, — отговорил Вълкът, — ако желаеш, да опитаме и зъбите си и юначествата си. — Да опитаме! — съгласил се Еленът, като се изпъчил смело и самонадеяно напред. Вълкът не чакал друга покана. На два скока стигнал Елена и го хванал за шията. Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни.
към текста >>

Вълкът не чакал друга покана.
Знай, че еленовите зъби гризат фиданки, люпят и хрускат кората от дърветата. А това ти свидетелства, че моите зъби са десет пъти по-яки от твоите. — Добре, — отговорил Вълкът, — ако желаеш, да опитаме и зъбите си и юначествата си. — Да опитаме! — съгласил се Еленът, като се изпъчил смело и самонадеяно напред. Вълкът не чакал друга покана. На два скока стигнал Елена и го хванал за шията. Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни. Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила.
към текста >>

Еленът се извил и също така захапал Вълка.
— Да опитаме! — съгласил се Еленът, като се изпъчил смело и самонадеяно напред. Вълкът не чакал друга покана. На два скока стигнал Елена и го хванал за шията. Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни. Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка.
към текста >>

Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори.
На два скока стигнал Елена и го хванал за шията. Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни. Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си.
към текста >>

А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат.
Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни. Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела.
към текста >>

За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка.
Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела. Останал Вълкът празен и недоволен.
към текста >>

Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече.
Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела. Останал Вълкът празен и недоволен. * * * Природно дарба — вечна слава; Което се от нея дава, То лична собственост остава.
към текста >>

Останал Вълкът празен и недоволен.
За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела. Останал Вълкът празен и недоволен. * * * Природно дарба — вечна слава; Което се от нея дава, То лична собственост остава. Книжнина сп. „Страници за всички“, месечно списание. След изплащането на абонамента абонатите получават следните приложения: Луннатв долина част I, II.; Дивото зове и Приключенията на Джиоана, романи от Дж. Лондон. Абонамент 120 лв.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— простенел един вълк.
Кога сте видели пустинята без Лъв? Кога ще престане въздухът да разнася моя рев? Кога слънцето ще се откаже да ме осветява? Най после вие, събраните тук, кога ще забравите да разказвате на децата си за мене? — Милост, царю! — простенел един вълк. — Смили се над нас и ни прости! — Милост ви давам. Идете си по домовете. Па не мислете кого и как да прославяте, кому и какъв паметник да правите. Не мислете за мъртвите.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него.
— Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове. Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи.
Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала.
към текста >>

Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език.
Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите.
към текста >>

Вълкът и лъвът коренно се различават.
Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си.
към текста >>

Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва.
Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й.
към текста >>

Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна.
Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение.
към текста >>

Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите.
Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли.
към текста >>

Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли.
Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли.
към текста >>

Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл.
Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач.
Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач. И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие. Народите търсят силен човек. Но кой е истинския силен човек? Не е силен този, който си служи с насилие! Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне.
Ах блазе му, ще ли пусне В нея и детето? * Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За царица снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата. Ангелче Ангелче мъничко, мило, Каза Бог в небето. Хайде с твоята звездичка Долу към селцето! * Че едно дете добричко Плаче в тъмнината, Да му светнеш, да намери Извора в гората! * Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето! * * * Детето — нашата радост и нашата надежда, трябва да бъде възпитано в дух на творческо служене на живота. Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили. Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * Вълк Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш, В стадото се взираш.
Светела в небето Чудната зорница. * Извора в гората Скоро тя видяла, И водица чиста Радостно наляла. * И в градинка китна Спряла се Росица; Цвят след цвят поляла С бистрата водица. * Слънцето изгряло, Цъфнали цветята. В тиха благодарност Свеждали челцата. * * * Вълк Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш, В стадото се взираш. Нямаш ли сърце та вечно Кротките намираш? * Няма ли трева за тебе? Ей я по долини! Остави на мира вече Агънца невинни! * Я си похапни тревица.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава.
Човек още не е спрял своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. „Ако не се родите изново от вода и дух, няма да влезете в Царството божие“ — казва Христос. Ако в шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва до се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на мечката, тя мечка си остава; каквото възпитание да дадете на вълка, вълк си остава; каквото възпитание да дадете на змията, змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път. Този е пътят на спасението на хората. Когато дойде на земята Христос казваше, че всички хора трябва да възприемат запалката на любовта Той не говори за онази любов, която в няколко години изгасва, но за онази любов, която като се запали веднъж.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Болест ли ще пипне стадата, до неговите никога не стигаше, мъгла на есен ли ще падне, до неговите кошари вълк не смееше да припари.
Домашните му бяха свикнали и много отрано се примириха с неговата суровост и отчужденост. Душата му наполовина беше там, при овцете, тия кротки и добри животни, които разбираха звука и писъка на свирката му, познаваха гласът му, който се носеше недалеч и викаше някоя изгубена овца. Пазеше стадата си, както никога не се е сетил да пази своята челяд. Пазеше ги не с помощта на верните си кучета, но със своите будни очи, който виждаха на време опасността и на време я премахваше. В село знаеха, —с дядо Груювите овце нищо и никога не можеше да стане, нищо лошо не можеше да ги сполети. Болест ли ще пипне стадата, до неговите никога не стигаше, мъгла на есен ли ще падне, до неговите кошари вълк не смееше да припари. Пазеше ги дядо Грую като зеницата си. Ни една пролет той не се двоумеше да излезе ли, преди кукувицата да е закукала, ни една есен не ги изпревари в село. И тая пролет, първи неговите стада пак излязоха на паша. Придружаваше го десетгодишният Митко. От години детето се молеше: — Вземи и мен дядо!
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото.
той е видял висока култура, голяма честност и постижения. Неща, които вчера са били мечти на малцина, днес са реалности за мнозина. Човечеството няма да остане на едно място. То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото. Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората. Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“ гр. Осло, Норвегия 5. X.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него.
Така стана и с Петра, но от там насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти, не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш за винаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те изпрати да разправиш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце. Човек няма в какво да се съмнява. Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него. Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях, мислите ли да им турите казашки шапки? “ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА!
(из неделната беседа – 27 октомври 1937 г.) Царството Божие – П. Г. Пампоров Същинският човек – из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев Живи образи Из науката и живота. Невидимите лъчи – из в. Мир Как се руши здравето – д-р Ст. К. Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА! Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал!
към текста >>

Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар!
си е задал за задача да разруши великолепно наследени очи. Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К. Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай.
към текста >>

Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив!
Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана?
към текста >>

“ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник!
към текста >>

— Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши.
“ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених! “ Човек може да промени живота си само, когато промени вътрешното си разбиране за живота, когато промени начина на своето мислене, когато даде място на духа във всички свои жизнени прояви. Радиозо
към текста >>

А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана?
Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених! “ Човек може да промени живота си само, когато промени вътрешното си разбиране за живота, когато промени начина на своето мислене, когато даде място на духа във всички свои жизнени прояви. Радиозо
към текста >>

А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених!
В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених! “ Човек може да промени живота си само, когато промени вътрешното си разбиране за живота, когато промени начина на своето мислене, когато даде място на духа във всички свои жизнени прояви. Радиозо
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Разкажи ми как тогава ангелче изпратил Бог да го пази и закриля от вълк страшен и жесток.
* Някога заплаче, някога запее, малката козарка. Тъй си тя живее. * Вечер кат заспива гледа към звездите, гледа и си мисли: Там ли са душите? Хайде, лельо Хайде, лельо, разкажи ми пак за чудното дете, гдето имало очички като две звезди ноще. * Разкажи ми как то било най-доброто на света, как намерило в гората изворчето през нощта. * Разкажи ми как тогава ангелче изпратил Бог да го пази и закриля от вълк страшен и жесток. * Разкажи ми, как занесло то на майка си вода. И оздравяла горката веч от свойта болест зла Пастирка Тя, малка е пастирка агънцата бели след себе си тя води към слънчев връх поели. * Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен.
Или по право, противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас.
към текста >>

Два вълка, т. е.
И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 11 декември 1938 г.) Примерът заразява Пролет (стих) – Вълкан Попов Думи на един от светлите духове – Ман.
Молитва (стих.) – В. Недев. Значението на горите за духовния живот на човека. (по случай седмицата на гората) – С. К. Словото на Учителя. Закон на вярата. (из неделната беседа – 11 декември 1938 г.) Примерът заразява Пролет (стих) – Вълкан Попов Думи на един от светлите духове – Ман. Иванов Сън и будно състояние – К. Величков Жената и мирът – Н. Неделчева Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб (продължение от бр. 238) – Н. Неделчева Признателността Г.
към текста >>

Вълкан Попов ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ Колко ценен е живота и колко свещени са усилията на душата да се сгрее от огъня на светлата вселенска душа!
* Над полята румено утро се пука, нейде в китни гори кукувица закука; волни птички разперили леки крила, леят звучни химни над родни села. . . * Навсъде се струи омая и сладост, във всеки поглед свети чиста радост: тръпнат във младост на всички сърцата, възражда се всичко живо на земята. . * Да дойде във всека душа пролетта и свърже с любов вси хора в света: към мир и братски живот да ги призове, да бъде блаженство през вси векове! . . Вълкан Попов ДУМИ НА ЕДИН ОТ СВЕТЛИТЕ ДУХОВЕ Колко ценен е живота и колко свещени са усилията на душата да се сгрее от огъня на светлата вселенска душа! Колко радостен е Духът, че може да черпи топлина направо от огнището на Всемирния Дух! Колко велики са моментите, които преживяваме: край на старото и начало на новото! Вий сте частици от запаления огън, който стопля света, благодарение на които може да живее, да се запази и да напредва света. Вий сте надеждата на утрешния ден, когато сяйно слънце ще изгрее над цялата земя, прогонвайки мрачините на нощта. Радостна е безкрайно душата ми, че можахте да запазите през толкова изпитания малкото свещено пламъче, което утре ще се разгори в голям огън, който ще стопля цялата земя.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Искам (стих) – Вълкан Попов Утринна молитва (стих.) – И. Карагьозова.
Неделчева Словото на Учителя. Причината на страданията. (из неделната беседа (Малкият закон) – 22 юни 1919 г.) Словото на Учителя. Ще ви направи свободни. (из неделната беседа – 21 октомври 1923 г.) Думи на един от светлите духове – В. П. Искам (стих) – Вълкан Попов Утринна молитва (стих.) – И. Карагьозова. Палмата – Б. Бехар Енергията на атома. (Из „Пътят на звездата“, Георги Радев) „Тайнственото“ КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ Обикновеното, всеобщо разпространено схващане е, че големите събития в света се движат от стопанските и политически интереси на народите, чиито изразители са съвременните техни водачи. Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно.
към текста >>

* Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината.
. . * Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час. . . * Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява . . . * Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината. Нийде звук, нийде жива душа. Само горите тихо се покланят, сякаш Бог приветстват във висината. * Скръбта отлитна със зефира, гальовно що играй с листата. С каква ли мисия велика бе опита нощес да ме сломи? При този спомен се срамувам, от алените багри на зората!
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!
Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима животът между вълка и овцата е реален?
Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало.
към текста >>

Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива?
Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски. Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош.
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Съобщаваме на нашите абонати, че от известно време обикаля из страната лицето Никола Вълков.
Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв. Може да се достави от редакция „Братство“. Адреса на библиотеката е: ул. 6 септември, № 12, София. ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Съобщаваме на нашите абонати, че от известно време обикаля из страната лицето Никола Вълков. от с. Славянин, Чирпанско, млад човек, от около 21 или 22 години, слаб и със среден ръст, който се представя, че е бил изпратен от редакцията на в. Братство или от другаде, за да събира абонамента на вестника или някакви помощи. Същият се представял за ясновидец, казвал, че той бил сътрудника на нашия вестник „Пламен“ и вече на много места е успял да измъкне от някои наивни и лековерни наши абонати суми за вестника или за други, измислени от него цели. Предупреждаваме най-сериозно всички наши абонати да се пазят от този мошеник и от нему подобни, да не му дават никакъв прием и никакви суми, както за вестник „Братство“, така и за каквото и да било друго.
към текста >>

Същият Никола Вълков се е представял под най-различни имена — някъде се е казвал Никола Петков, а някъде — Никола Одисеев.
от с. Славянин, Чирпанско, млад човек, от около 21 или 22 години, слаб и със среден ръст, който се представя, че е бил изпратен от редакцията на в. Братство или от другаде, за да събира абонамента на вестника или някакви помощи. Същият се представял за ясновидец, казвал, че той бил сътрудника на нашия вестник „Пламен“ и вече на много места е успял да измъкне от някои наивни и лековерни наши абонати суми за вестника или за други, измислени от него цели. Предупреждаваме най-сериозно всички наши абонати да се пазят от този мошеник и от нему подобни, да не му дават никакъв прием и никакви суми, както за вестник „Братство“, така и за каквото и да било друго. Същият Никола Вълков се е представял под най-различни имена — някъде се е казвал Никола Петков, а някъде — Никола Одисеев. Сега, след това ни съобщение, може би той ще се яви под съвсем друго име. Съобщиха ни от едно място, че с него на някои места се движело и друго лице, по-високо от него на ръст. Нека всичко това се има пред вид. Вместо да дават сумите за вестника на подобни мошеници, нашите абонати ще сторят най-добре да попълнят приложената към този брой вносна бележка и да си изплатят абонамента направо в редакцията, с което ще подпомогнат навреме вестника От ред. „Братство“ КНИГОПИС Сп.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та това са предпотопни схващания — че човек за човека или народ за народа е вълк.
което неизбежно настъпва. Великата епоха на Любовта — епохата на Царството Божие ще започне след големите опустошителни войни и и сътресения, които идват само затуй, защото още упорстваме в езическите начала и насилия, убийства и неправди. Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога? Ние сме мислещи, любящи и свободни същества, деца на един Баща — защо тогава трябва да решаваме своите икономически, политически, международни въпроси по първобитному, по езическия морал? Та това са предпотопни схващания — че човек за човека или народ за народа е вълк. Човек за човека и народ за народа е брат. Всемирното братство вече съществува в умовете и сърцата, в Душите и духовете на милиони люде от две хиляди години Искаме да живеем и ще живеем в правда, радост, мир и братство, защото това е естествено, разумно, целесъобразно. И цялото човечество ще бъде една голяма кооперация, една велика задруга, където големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ще бъдат малките братя. И всички ще бързат да служат на своите братя, защото най велик е онзи, който най добре слугува на цялото. Ето, това е великата епоха на Любовта, която се ражда вече в света.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крив ли е вълкът, че изяда овцата?
Вие можете да приложите този закон и в частния си живот, в своя личен живот, в семейния си живот. Навсякъде можете да приложите този закон. Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни намрази свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея. Хората постъпват както разбират, а след това ги съдят защо постъпват така. Крив ли е вълкът, че изяда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът.
към текста >>

От наше гледище вълкът е крив.
Навсякъде можете да приложите този закон. Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни намрази свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея. Хората постъпват както разбират, а след това ги съдят защо постъпват така. Крив ли е вълкът, че изяда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“.
към текста >>

Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът.
Крив ли е вълкът, че изяда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“. Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат.
към текста >>

Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“.
От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“. Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав.
към текста >>

Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви.
Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“. Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав. Той знае как да изплати дълга си.
към текста >>

Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни.
Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“. Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав. Той знае как да изплати дълга си. Сега, аз нямам за цел изнасям погрешките на хората, това не ме ползва, но питам: Кое е онова, което понижава човека?
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, ако има закон за вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк.
Това са трите мерки. Казвате, обаче че има установени закони в света. Но нека се разберем Ако поставите закони за вълците, вълците ще станат ли по-благородни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон за вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та когато казвате, че някой човек е законник, това ни най малко не, показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов.
към текста >>

66. -

Казват, че човек за човека е вълк.
Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли. т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича?
към текста >>

67. -

Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата?
Всичко, каквото ни потрябва в бъдеще, черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни. Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде една такава тема, как бихте примирили съществуването на овците и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение.
към текста >>

Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце?
В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувството, а самосъзнанието - за ума. Ние трябва да изправим погрешните си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички постъпки, да станем по умни. Как ще оправдаете вие съществуването на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде една такава тема, как бихте примирили съществуването на овците и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно — овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво.
към текста >>

68. -

Лондон Морски Вълк, Дж, Лондон Петър Първи, Алексей Толстой Дванадесетте стола, Илф и Петров
Грубешлиева Берта, Фани Хърст Градът без тайни, Вики Баум Без догма, Хенр. Сенкевич Евсей Климков, Максим Горки Изгнанница, Пърл Бък Кралят на автомобилите, Ъптон Синклер Гвади Бигва, Лео Киачели Край ледниците, Г. Будковски Алексей Жмакин, Юрий Герман Мартин Идън, Дж. Лондон Студентката по химия, Вики Баум Четирите конника от Апокалипсиса, Бласко Ибанес До Адама, Дж Лондом Ингебор, Келерман Малката стопанка на голямата къща, Дж. Лондон Сияйна зора, Дж. Лондон Морски Вълк, Дж, Лондон Петър Първи, Алексей Толстой Дванадесетте стола, Илф и Петров
към текста >>

69. -

Селянов ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към всички идейни движения и добри хора Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели.
Душката най-добре разправяше: „не ходете никъде, зле ще патите, ама кой да слуша! “ — Стигна ли в село — изруга друг — само барометри и предсказвачи ще ми стане! А стрелкате на барометъра, за чудо, още сочеше „шонесветер“! Ха, иди сега разбери де! . . . Вл. Селянов ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към всички идейни движения и добри хора Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели. Те се представляват като че ли познати с всички видни хора във всяко движение Последния някъде се явявал и като ясновидец и лъготил къде какво му скимне. От такивато всеки трябва да се пази и да се предават на властта! М. С. КНИГОПИС „Все що е писано“, беседи от Учителя, държани в София през 1917 год. 208 стр.
към текста >>

70. -

А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите.
На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите. На слънце във физическия живот!
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г.
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния!
ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вълкова-Слатина (фердинандско) живееше един учител, чийто политически убеждения бяха социалистически.
И действително, беритбата започна и мира се оповести в края на м-ц септември 1918 год. Т. Пазарджик. Съобщава: С. Бл. Знамение. В с. Вълкова-Слатина (фердинандско) живееше един учител, чийто политически убеждения бяха социалистически. Той постоянно хулеше Бога, небето, религията, светците и въобще всичко, което от началото на света се почита и стои над всичко. И постоянно е разпра- вял, че когато умре, не иска да бъде вдигнат по приетия церемониал, нито пък да го занесат в църква. Но, като човек, и нему дошло времето: на 22 март мин. 1920 год. се помина.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел.
Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим. Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вълкът, хиената, чакалът леговището си напущат.
И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра! И помощ и лъжа в акордите, с надежди що ечаха! А там зад теб, тъй близо, толкоз близо, кънтеше песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание — онуй велико, свето, светло и безкрайно море на любовта . . . III. Из „Свети Франциск“ Виждам: Тече човешка кръв. Вълкът, хиената, чакалът леговището си напущат. Пожарища едно след друго пламват, сираци гладни плачат и майките раздират свойта гръд. Виждам: сакати из ръцете си изсъхнали изпущат стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно . · . А чумата, увита в дълъг сив саван, с коса в ръка се носи над нивята и покосява туй, що е остало след беса на войната, враг на Милосърдие. О мои бедни старци, о сираци мои, о майки в отчаяние!
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият, чието истинско име е Ив Льо Лу (Ив Вълкът), е известен с много научни трудове по окултизма и мистицизма, а също и с големия си окултен роман Initiations (Посвещения), трето издание от който притежаваме като № 9 от Bibliotheque des Amities spirituelles.
. . ученик от VII кл. при педаг. училище Починали бележити французи. През миналия месец февруари са се поминали окултният писател Пол Седир и знаменитият спиритист Габриел Делан. Първият, чието истинско име е Ив Льо Лу (Ив Вълкът), е известен с много научни трудове по окултизма и мистицизма, а също и с големия си окултен роман Initiations (Посвещения), трето издание от който притежаваме като № 9 от Bibliotheque des Amities spirituelles. Другите му съчинения са: 1) Les sept jardins mystiques, 2) Le cantique des cantiques, 3) La guerre de 1914 selon le point de vue mystique, 4) Les forces mystiques et la conduite de la vie (преведена неотдавна на български), 5) Le devoir spiritualiste, 6) L’enfance du Christ, 7) Le sermon sur la montagne, 8) Le martyre de la Pologne, 9) Quelques amis de Dieu, 10) L’energie ascetique, 11) L’Evangile et le probIeme du Savoir etc. Седир е ученик на великия Сент-Ив д’Алвейдър и е взел живо участие, заедно с Папюс и др., в съставянето на Археометра, който е вече библиографична рядкост. Габриел Делан бе основател и председател на спиритическото дружество във Франция, както и член на комитета за изучване на трансценданталната фотография (вж. статията в год. III, кн.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84811615943909