Търсене в текстове за 'Възрастен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен.
Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен. Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден човек, минал един богаташ, който поискал да му даде парче хляб и да отмине, но беднякът пожелал да го вземат за роб. „Колко искаш да ти заплатя? “ – запитал богатият. – „Хиляда сребърни монети.“ – „Не е много“ – съгласил се богатият и го взел.
към текста >>

2. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда.
Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор. Изворът, който имаш е обичта. Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.”
към текста >>

3. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат.
По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет.
към текста >>

4. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен.
Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
към текста >>

5. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени.
към текста >>

Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот.
Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.
към текста >>

6. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени.
към текста >>

Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот.
Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.
към текста >>

7. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар.
Истинският човек се познава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа. Тогава той лесно решава задачите си, помага както на себе си, така и на ближните си. Всички отрицателни черти в човека имат свойството на снега. Щом дойде Божественото, те се стопяват, изгубват се. Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар. Това, че човек е остарял, е маска. Защо идете с маска? За да бъдете свободни. Самата Реалност, самата действителност е невидима. Там се изисква друго зрение.
към текста >>

8. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот - като дете, като възрастен и като стар.
Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук, на земята. И после, горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия. Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот - като дете, като възрастен и като стар. Пъпката се разцъфтява в цвят. От цветето излиза аромат. Цветните чашки окапват, остава малката семка в плода. Къде са пъпката и цветът? Всичко е в плода.
към текста >>

9. 117 ПОДМЛАДЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

– И като възрастен, и като стар, човек трябва да запази детинското в себе си.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПОДМЛАДЯВАНЕ ''При един разговор, Учителят каза:'' – И като възрастен, и като стар, човек трябва да запази детинското в себе си. То представлява онази чистота, която е необходима за здравето. Каквито и знания да добиете, гледайте да не изгубите детските черти в характера си. Вашето знание, в сравнение с Великото Знание, е още в пелени. Формата на възрастния е като дрехата на водолаза. Човек трябва да напусне водолазната дреха.
към текста >>

10. САТУРН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много често брачният му партньор е значително по-възрастен, като отношенията им са по-задълбочени, а не само приятелски.
В осми дом, Сатурн е с повече или по-малко парализирано влияние и по-малко смущава живота на личността. В девети дом, Сатурн дава на родения мрачен, тъжен и нерадостен възглед върху живота, стремеж за критично отнасяне към всичко и всички, склонност да оправя хорските работи. В десети дом, Сатурн дава умението за влагане на мисъл, ред и точност във всяка работа. Такива личности са добри ръководители. В единадесети дом, Сатурн определя при родения връзки с много по-възрастни хора, които с готовност му помагат в живота и в работата му. Много често брачният му партньор е значително по-възрастен, като отношенията им са по-задълбочени, а не само приятелски. В дванадесети дом, Сатурн предразполага личността към справедлив ред или към литературно творчество с по-философски характер.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него.
Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света. Раят, това беше една Велика окултна школа.
към текста >>

12. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво.
То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания." „Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа.
към текста >>

13. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек.
Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука.
към текста >>

14. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В купето имало още студенти и един възрастен офицер. В
трябва скъпо да заплатите за него." Студенти, последователи на Учителя, се връщали след ваканция от провинцията, от Айтос и Бургас. Те били с по-дълги коси, което ги отличавало от другите младежи. В купето имало още студенти и един възрастен офицер. В разговор по пътя другите младежи с обидни думи започнали да се подиграват на последователите на Учителя. Тогава офицерът станал, отворил прозореца и извикал: „Само още една лоша дума да чуя от някого за господин Петър Дънов - Учителя - веднага ще го изхвърля през прозореца.
към текста >>

15. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът
покривът току-що бил завършен, облакът се върнал и изсипал страшен пороен дъжд. Когато от небето се излели първите потоци вода, братята тъкмо слизали от покрива и се измокрили до кости. В началните години от дейността на Учителя той бил във връзка с протестантските среди. Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът копаел в градината си, а Учителят стоял до него и разговаряли. Отдалече приближили тежки дъждовни облаци и се надвесили над тях. Протестантът подканил Учителя: „Петре, да се приберем у нас, защото дъждът ще ни намокри. "Но той го успокоил: „ Не се безпокой, продължавай си работата, дъждът ще дойде близо, но няма да ни засегне." Дъждът приближавал като стена срещу тях,
към текста >>

16. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Баща ми е отчаян и възрастен човек вече.
Преди няколко години при една сделка с Англия загуби. Води дела, но ... напразно. Всичко загубихме. Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен човек вече. Трудно живеем на една заплата. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време?
към текста >>

17. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди.
Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол.
към текста >>

18. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев.
беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния
към текста >>

19. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В: Но той е възрастен.
В: Да, да. Веска: А-а, това не съм научила. В: Ha 25.XII.1986 г. от няколко места чух. Веска: Аха, възможно е. В: Но той е възрастен. Веска: Той е 80 и нещо, но беше болен. И неговия брат, значи неговия брат посещаваше някои мои близки. Аха-а, значи си е заминал. Ами да. Той в Калифорния имал, той навсякъде, в Калифорния има братства, на няколко места в Америка е създал братства.
към текста >>

20. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Спомних си за един възрастен колега – вегетарианец, работеше като пласьор в нашето предприятие, хранеше се с плодове и беше много добър човек.
ГЛАВА ПЪРВА Влизането ми в Братството Исках да се срещна с Влайчо от с. Коньово – Старо¬загорско, защото бях чула за чудесата, които правел за здравето на хората. Казаха ми, че той имал връзка с хората от Бялото братство и само чрез тях ще мога да се срещна с него. Спомних си за един възрастен колега – вегетарианец, работеше като пласьор в нашето предприятие, хранеше се с плодове и беше много добър човек. Имахме безплатен стол за хранене, плащаше предприятието, записах го в този стол да се храни, но той отказа. Работи две години при нас и се пенсионира. Та като реших да потърся връзка с Бялото братство, се сетих за него. Потърсих телефона му в указателя и се обадих – той веднага си спомни коя съм и ме покани у тях. Отидох на часà и подробно му разказах защо търся Влайчо.
към текста >>

Като стана точно 17 часа, външната врата се затвори, влезе Симеонов – възрастен човек с бодра стойка, поздрави всички с леко повдигане на китката и всички станаха.
Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час. Силно ме впечатлиха този ред и дисциплината: всеки, който влиза, поздравява с леко вдигане на дясната ръка, без никакъв шум и приказки. Като стана точно 17 часа, външната врата се затвори, влезе Симеонов – възрастен човек с бодра стойка, поздрави всички с леко повдигане на китката и всички станаха. Симеонов взе цигулката от масата, понастрои я и започна да свири, всички в стаята запяха. Изпяха три песни, много хубави. След това казаха няколко молитви и седнаха. Симеонов взе книгата от масата и каза: „Днес ще прочета беседата Петимата братя.“ Забелязах, че някои от хората си водят бележки, други само слушаха.
към текста >>

21. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристигна Веса Колева с един възрастен брат и една сестра, също възрастна, дойде при мен и каза: „Сестра Радка, нека братът и сестрата да бъдат с тебе, защото братът нещо не е добре.
Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях? “. Отговори ми: „Можеш.“ Напълних голямата раница, която едва повдигам, занесохме я със съпруга ми при Анчето. Попитах я: „Ти каза ли на Йордан за мене? “. Тя отговори: „Казах му, ще те вземе.“ В понеделник сутринта отидох при Анчето, пренесох раницата при Йордан и чаках да се качим. Пристигна Веса Колева с един възрастен брат и една сестра, също възрастна, дойде при мен и каза: „Сестра Радка, нека братът и сестрата да бъдат с тебе, защото братът нещо не е добре. Това е Марин – билкарят, всички го знаят, той отива при приятели горе, те ще го посрещнат. Компанията от Тополица не иска да се ангажира с никого.“ Пристигнахме на Вада, братята и сестрите от групата хванаха конете и започнаха да ги товарят. Отидох при тях и казах: „Дайте един кон и за нас, какво ще правя с двамата, а и моята раница е много тежка! “ Братята натовариха и нашия багаж на един кон, казахме на конярите къде да предадат раниците и им платихме.
към текста >>

22. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста.
Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата. Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес! “ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“ Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи.
към текста >>

23. 30. Първата школа - Радка Левордашка (1920-2014)

Той бил значително по-възрастен и разликата между тях е 21 години.
ПЪРВАТА ШКОЛА Постепенно Учителя приобщил духовната група от десетте девойки към себе си и започнал да им говори в определени дни. По-късно към учението на Учителя се присъединява и д-р Жеков, който бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия. Д-р Жеков много често посещавал техния дом, в който вижда и се запознава с Йорданка. Много я харесва и я поисква за съпруга. Той бил значително по-възрастен и разликата между тях е 21 години. Учителя му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена." Те се съгласили на това положение и така се оженили. Кум на сватбата им станал рожденият брат на Учителя, който имал мелница за брашно. Той не споделял убежденията на Учителя. Рождената му сестра Мария била евангелистка и посещавала евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им.
към текста >>

24. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

Преди имахме един възрастен брат, на когото направихме барака, и той стоеше постоянно там, но почина.
Вие сте добри хора, никой не е дошъл да се оплаче от вас. Докато с новите секти не е така - идват постоянно да се оплакват родители за децата си, мъже за жените си. Но сега искам да чуя вашата молба каква е." Драга разказа, че нашата болка е за мястото на Учителя: „На нас ни се правят много пакости, чупят ни пейките, крадат маркучи, лейки, мотички. Имаме един голям сандък, в който слагаме всички необходими сечива, с които работим през деня, заключваме го с голям катинар, но го разбиват. Оградата ни е телена и от жив плет, разрязват я и влизат. Преди имахме един възрастен брат, на когото направихме барака, и той стоеше постоянно там, но почина. Откакто няма никого през нощта, започнаха да чупят пейките. На поляната, където играем Паневритмия, също изпочупиха всички пейки, ние слагаме нови, те ги унищожават, беседката също са започнали да чупят, в нея правят някакви гимнастически упражнения и всеки ден изкъртват по нещо. Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините."
към текста >>

25. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната.
Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички. Аз реших да го заведа при Петър Димков - в една пряка уличка на „Пиротска". Отидох и го записаха за вторник. В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната. И след като влязохме в антрето, му предложих да попитам и за него. Той ми отговори: „Майко, къде си тръгнала, това, не виждаш ли, че е билкар? Не искам нищо да питаш за мене. Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно. Та сега билкари ли ще ме лекуват?
към текста >>

26. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ В ранното утро една малка, доста живописна група мина по улиците на София и се отправи нагоре по пътя, който пресича младата гора. Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им. Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек. Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка. Всичко в него излъчваше нещо младенческо. А при това имаше доста посивяла брада и коса.
към текста >>

Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки път с поклон.
Между тази система от планини по-скромно място заемат Плана и Лозенска планина. Далече зад тях се очертава масивът на Рила и величественият връх Мусала. С какво ли ги привличаше тази самодивска поляна? - Това знаеше само боровата гора, която граничеше с поляната. Тези хора ще останат там, за да посрещнат изгрева на слънцето, ще направят гимнастика и ще се завърнат отново в града. Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки път с поклон. Кой е този човек, откъде е и защо е дошъл по тези места? - Никой в околността, дори боровата гора и обитателите й нямаха ясен отговор на тези въпроси. Сега там е тихо и само лекият повей на вятъра гали слуха на присъстващите. Листата едва шептят в разговор с лекия ветрец, цялата гора е утихнала. - Времето е хубаво - каза възрастният мъж и спря до една избуяла млада бреза.
към текста >>

Всички тук се зовяха един друг „сестра" и „брат", а към благородния възрастен човек се обръщаха с много уважение, наричайки го „Учителю".
Сега там е тихо и само лекият повей на вятъра гали слуха на присъстващите. Листата едва шептят в разговор с лекия ветрец, цялата гора е утихнала. - Времето е хубаво - каза възрастният мъж и спря до една избуяла млада бреза. - Днес ще имаме хубав изгрев! - Учителю, наистина е много хубаво, ясно и гоило, възкликна сестрата до него. Всички тук се зовяха един друг „сестра" и „брат", а към благородния възрастен човек се обръщаха с много уважение, наричайки го „Учителю". - Да не закъснеем? - обезпокои се един брат от групата. Учителя извади часовника си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито. Радост озари лицата. Усмивката на Учителя стопли сърцата на учениците.
към текста >>

- Така е, проявяват се, без да искаме - потвърди един по-възрастен мъж, съзирайки сега по-добре истината през зрението на собствения си опит.
- Как да ги следва, Учителю? - запита една сестра. - Казано е: „Блажени чистите по сърце." „Блажени кротките." И вие, като ученици, ще се стараете да бъдете чисти, да бъдете кротки. У всеки човек има стари, нечисти навици. Те са затаени вътре и в даден момент може да се проявят. - Така е, проявяват се, без да искаме - потвърди един по-възрастен мъж, съзирайки сега по-добре истината през зрението на собствения си опит. След кратка пауза Учителя продължи: - Сега аз не искам да отидете в друга крайност - на самоосъждане. Да се самоосъжда човек, то е остаряване. А да се поправя човек, то е подмладяване. Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад.
към текста >>

27. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата.
Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата.
към текста >>

Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон.
От жилището й до „Изгрева" имаше един час път. Тя оправи леглото си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна. * Лампата в стаята на Учителя отново светна. Той излезе на балкона, остана известно време там, сам под звездното небе, и отново се прибра в стаята си. Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон. Малко след това дойде една сестра, после един брат, след което залата започна бързо да се изпълва от пристигащите хора. Часът беше точно пет, когато Учителя влезе в салона. Той зае мястото си на катедрата и след кратка пауза заговори. Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира.
към текста >>

28. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка.
В полумрака на затихналите плодни градини и на боровата гора наоколо единствено през прозореца на този дом струеше светлина. Понякога нощта го посещаваше, светлината зад прозореца угасваше за около час и половина, но въпреки това звездата виждаше сиянието на „ Окото на Изгрева". Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята.
към текста >>

29. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
към текста >>

30. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята.
В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер. Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф. Шламбура в качеството си на руски емигрант - белогвардеец. Учителят ни показва най-голямата, единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, нарисувана с бледи цветни бои и всичките символи, релефно изобразени. На горния връх е нарисуван образът на Учителя. „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина.
към текста >>

31. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още?
Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки? Преди три-четири дена една крава я ухапа змия и тя умря веднага. Вашите приятели заминаха нагоре и ви оставиха, за да не гледат как тази жена ще почине." Майка ми се обажда и казва: „Това не е вярно, за мене вече са взети всички мерки. Когато групата тръгна нагоре, Лулчев ми каза, че сутринта рано ще дойдат и с кон ще ме заведат на езерата." Говедарите се присмиват и казват: „Никакъв кон няма да дойде. Положението ти е тежко и няма кой да се погрижи за тебе." Действително, положението на майка ми се влошава.
към текста >>

32. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава.
Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България?
към текста >>

Учителя извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш!
Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителя отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева. За голямо мое учудване, пред салона ме посрещна Учителя и лично той прибра чайниците." Учителя извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш! " Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю? " „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева. Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни.
към текста >>

Възрастен брат има проблеми с храносмилането.
По това време Учителя е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева. Кажете ми какво да правя? " Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат — парите." Учителя се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на Земята една десетлевова монета. Взема я, благодари от сърце на Учителя и след това изпълнява задачата. Възрастен брат има проблеми с храносмилането. Той пита: „Учителю, мога ли да пия по малко вино всеки ден за стомаха? " Учителя му отговаря: „По-добре да не си цапаш тялото." Друг брат посещава Учителя и го пита: „Учителю, може ли да пия по една чаша вино след ядене, за смилане на храната? " Учителя отговаря: „Може." Братът се отдалечава малко настрани, замисля се, приближава се пак и го пита: „Учителю, мога ли да пия по 2 чашки? " Учителя го поглежда строго и отговаря: „Нито една." Брат пита Учителя колко захар трябва да слага на чая — 1,2 или 3 лъжички?
към текста >>

33. 7.1 Георги Миркович - Светозар Няголов ( -2013)

Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов.
Учителя отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява. Дънов намества двойника му и той излиза от тежкото състояние, в което е попаднал под влияние на своя обективен ум. Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят.
към текста >>

34. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето.
е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителя му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата. Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Пътпроект", а накрая и в „Транспроект", където се пенсионира. Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари. За всички трудни положения, които среща в живота си, той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата — може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург, който с операция да освободи детето. Крум веднага отива при Учителя и иска помощ. Учителя го пита: „Какво има?
към текста >>

35. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче.
Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде.
към текста >>

36. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя.
Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет? " Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет? " Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде.
към текста >>

37. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек.
Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграма. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2, 3,4, и 5 в Пентаграма постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
към текста >>

38. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает.
След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителя, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата й - да й даде зелена улица направо за Света на Светлините.
към текста >>

39. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината.
Учителя предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгваме за Калинините върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителя не държи сутринта беседа. Така Учителя задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове.
към текста >>

Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство.
започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя. Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.
към текста >>

40. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми.
Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца. Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира. В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители.
към текста >>

41. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

- доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство.
За това силно безизкуствено слово на учителя разказва един старозагорски адвокат на една сестра от Бялото Братство. Сестра Р. К. от Стара Загора през 1920 г. имаше книжарница. Веднъж в книжарницата дойде известният в града адвокат И. К. - доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство. - Да, вярно е - отговори сестрата. - Защо питате? - Защото аз познавам вашия учител от Америка. Той беше много по-млад от мене, но като българи ние често се срещахме. Заинтересувана за подробности от живота на учителя в Америка, сестра Р. К.
към текста >>

42. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно.
След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани.
към текста >>

Непознатият възрастен човек посочи с ръка назад, където стоеше изправен млад момък, който веднага направи две-три крачки между седналите и плати на кондуктора билетите, които получи.
- Дали си спомняш, майко, това, което веднъж ти разказах за възрастния човек, когото видях в трамвая и който ми направи дълбоко впечатление. Беше облечен в светли дрехи. Косите му, почти бели, падаха встрани на лицето му, а в погледа му имаше нещо кротко, сияещо, една невидяна досега от мен приветливост. Много силно впечатление ми направи той и аз, както бях изправена встрани, скрито го наблюдавах. Няколко минути, след като се качи в трамвая, кондукторът мина край него и го подкани за билет. Непознатият възрастен човек посочи с ръка назад, където стоеше изправен млад момък, който веднага направи две-три крачки между седналите и плати на кондуктора билетите, които получи. Очевидно младият придружаваше възрастния с белите дрехи. Тази макар и не особено забележителна случка остана в моя спомен за тогавашния ден, когато се връщах от лекции, и ми се струва, че ти я разказах. - Разказваше ми нещо - отвърнах аз, но не си спомням подробности. Във всичко това няма нищо особено, Ани. - За случката е така, но чуй сега, майко, да ти разкажа съня, който сънувах тази нощ.
към текста >>

43. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше усмивката на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете.
Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее. Търпеливите, които са и мъдри, знаят това. Учениците продължаваха да мълчат, макар че този, който четеше резюмето прибра и последния лист. Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше усмивката на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете. Повдигна ръка, поздрави и отмина.
към текста >>

44. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат.
Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах: — Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието". — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята.
към текста >>

45. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

Тогава той беше възрастен, а това се е случило, когато е бил млад – предполагам да е станало преди 80–90 години.
ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ Тази случка ми я разправи моят стар приятел дядо Стефан. Тогава той беше възрастен, а това се е случило, когато е бил млад – предполагам да е станало преди 80–90 години. В селото Каймаклий живял прочут ходжа. Той помагал на хората със съвети, лекувал, но главното – имал власт над животните. Веднъж ходжата дошъл в селото на Стефана. Поканили го да пренощува в една къща, но в нея имало бълхи – облак. Хазяите се извиняват.
към текста >>

46. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие.
Те са черупката, която трябва да разчупим, за да намерим светлината. Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост." Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен.
към текста >>

Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек.
Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии.
към текста >>

Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек.
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния. Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила.
към текста >>

47. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Никога няма да забравя как Крум от Петрич, възрастен ученик на Учителя, мина край нашия лагер и ние с радост го поканихме на обяд.
Няколко пъти с нас на лагера е идвала Павлина Даскалова. Когато беше в лагера, тя щедро участваше с дарение. Също така Божанка и Петър Ганеви, родителите на Божанка - Тодор и Маринка Кралеви - са ни хранили с много вкусни плодове и зеленчуци от градината си. Друг проблем бяха дървата за огъня (по това време нямаше газ), а на тази височина имаше малко клек и трудно се намираха дърва. Всички работеха, тичаха, всеки с нещо да помогне. Никога няма да забравя как Крум от Петрич, възрастен ученик на Учителя, мина край нашия лагер и ние с радост го поканихме на обяд. След това Крум някъде изчезна и малко по-късно видях една огромна купчина с дърва, подредени грижливо до огнището. Просълзих се. Такива бяха учениците на Учителя! Те мълчаливо трептяха за това, от което най-много се нуждаеш -и без молби, без заповеди, с много обич и любов веднага те зарадваха със своята безкористна обич. Крум от Петрич си беше отишъл, даже не можахме да му благодарим.
към текста >>

48. Как се запознах с Крум Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Като се качих в автобуса, за моя изненада билетът със запазеното място се падна не до млад човек, а до един възрастен, много симпатичен господин.
Как се запознах с Крум Въжаров Група младежи решихме да отидем на екскурзия на Мусала. Спомням си, баща ми дойде с мен да ми носи раницата до спирката на рейса и да види с кого отивам. Като се качих в автобуса, за моя изненада билетът със запазеното място се падна не до млад човек, а до един възрастен, много симпатичен господин. Той се усмихна приветливо и ме покани да седна на мястото до прозореца. Заприказвахме се. Като разбрах, че е ученик на Учителя, започнах да му задавам много въпроси. Той също отиваше на екскурзия на Рила и на драго сърце дойде с нас до връх Мусала. Бях много радостна, че имам възможността да беседвам и контактувам с един толкова интелигентен и ерудиран човек, а също така и духовно извисен.
към текста >>

49. Всеки ден по едно добро - Крум Въжаров (1908- 1991)

Един възрастен брат ми каза, че Учителят ги е учел всеки ден да правят по едно добро, и добави, че ако той не може да направи едно добро до края на деня, тичал на гарата да помогне на пътниците за багажа им.
Затова трябва да правиш добро, ако искаш да забогатееш и да се развиеш в най-широк смисъл.“[114] „Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.“[115] Крум ни съветваше да правим добрини в живота, да се обичаме и да си помагаме взаимно. Той ни беше образец за това и често казваше, че кармата е пропуснатият творчески момент, пропусната възможност да се направи едно добро. Един възрастен брат ми каза, че Учителят ги е учел всеки ден да правят по едно добро, и добави, че ако той не може да направи едно добро до края на деня, тичал на гарата да помогне на пътниците за багажа им. 114 Учителят. Солта, Сила и живот, III серия, неделни беседи, 1919. София: Печатница Гужгулов и Котев, 1920. 275 с. 115 Учителят.
към текста >>

50. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

И символът на всичко това за мене беше именно този забележителен възрастен човек!
След толкова много години в паметта ми се е запазил образът на един добър човек с неговата любима барета, който ми говори нещо просто, но много важно... Като го гледах, аз съобразявах, че един такъв удивителен човек не може да има в себе си нещо лошо. Напротив: именно на такъв човек може би е поверено да предава на другите мъдрото и доброто. И на мене много ми се искаше да вървя с него... Всеки път, когато си отивахме от това място, аз отнасях със себе си един потресаващ свят - картина на радост, братски уют и топлина. И символът на всичко това за мене беше именно този забележителен възрастен човек! Въпреки че за последен път бях там, когато бях на 15 години, спомените ми за тези дни си остават едни от най-ярките в целия ми досегашен живот. Като узнах за кончината на Бате Крум, аз се натъжих много дълбоко: отишъл си е в другия свят един човек, който бе успял да ми покаже фундаментална посока в живота. 18.03.2011 г. 18.03.2012 Сьома Левин
към текста >>

51. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му благодаря!
Аз ги помня и до днес. Срещата с него ме укрепи, вдъхна ми сила, вкара ме в Пътя, който ми е бил предназначен. Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми. Всичко това ме накара да видя света около себе си в друга светлина. Животът ми се изпълни със съвсем друга радост, сила, различна от светските радости. До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му благодаря! Марина Смирнова 28 септември 2008 г. * * * Воспоминания о бате Круме Есть в жизни события, которые навсегда остаются в памяти нашей.
към текста >>

52. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен.
В осми дом Сатурн повече или по-малко е парализиран в своето влияние, обезсилен е и по-малко смущава живота да родения. В девети дом дава на родения мрачно, тъжно нерадостно гледане на живота, слаб оптимизъм, жажда и стремеж критично да се отнася към всичко и към всички, винаги да оправя хората. В десети дом Сатурн дава умението да се влага мисъл, ред и точност във всяка работа. Тези хора са добри ръководители. В единадесети дом роденият ще има връзки с много по-възрастни хора, които с готовност ще му’ помагат в живота, в работата му, а също така и в заемане на служби. Много често партньорът в женитбата е значително по-възрастен. Отношенията му са по-задълбочени, а не само приятелски, с тези по-възрастни хора. В дванадесети дом Сатурн предразполага към справедлив ред, към желание да назидава, да упътва другите към един разумен ред, често правейки това чрез литературни творби. АСПЕКТИТЕ НА САТУРН С ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ С УРАН при съвпад и добри аспекти имаме човек, който притежава активна, спокойна мисъл и способност ш взема разумни решения, когато това се налага. При лоши аспекти имаме човек, който прибързва нервно, без достатъчна задълбоченост и пресметливост мисли и взема решения по въпросите, които му се налагат. С НЕПТУН при съвпад и добри аспекти имаме човек, който има устои и постоянство в постигане на всяка, родила се в него, идея.
към текста >>

53. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му).
При лоши аспекти дава скъсване на връзка с човек от противоположния пол. Ако аспектът е квадратура или опозиция, явява се заболяване на бъбреците. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти С ЮПИТЕР дава през годината получаване на наследство или подаръци. При лоши аспекти човекът ще преживее разочарование: ще очаква нещо хубаво от хора, на които е направил добро и ценни услуги, но няма да получи очакваното внимание. ВЕНЕРА при съвпад или добри аспекти със САТУРН определя през годината голяма материална помощ от възрастни хора, възможно и от родителите. При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му). ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с УРАН ще даде силни чувства и връзки с човек от противоположния пол, възможна е женитба. При лоши аспекти - неприятности в семейството, стигащи до развод, ако човек е женен. Ако не е женен - връзка с човек от противоположния пол, който не е от родния му град или е разведен. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с НЕПТУН дава през тази година много добри и обилни сърдечни преживявания, милувки с човек от противоположния пол. При лоши аспекти - ще преживее разочарования: ще очаква внимание и разположение от човек, към който се е отнесъл с внимание и любов, но няма да ги получи.
към текста >>

54. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Така по време на Първата световна война почти всеки ден покрай нашата къща (баща ми беше книжар и печатар на главната улица) минаваше един войник, който пред нас изглеждаше много възрастен, макар че е бил млад.
Стефан Табаков също беше възприел революцията. Васил Беязов само се интересуваше, но no-настрана стоеше. Георги Доламов и той така . Имаше няколко групи ученици. Имаше и по-възрастни. Така по време на Първата световна война почти всеки ден покрай нашата къща (баща ми беше книжар и печатар на главната улица) минаваше един войник, който пред нас изглеждаше много възрастен, макар че е бил млад. Йордан Хубавенков се казваше, навярно по името на местожителство, където е роден в с. Хубавене, Троянско или Ловешко. И той правеше особено впечатление. Изглежда ходеше да взема всеки ден пощата, после се оказа, че и той бил от тази група. В казармите между военните имаше такава група революционери.
към текста >>

55. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика.
Във Варна. В отвоюваната от руснаците Силистра. И ето че предутринни морски зайчета шушнат тихо по цялото Източно Черноморие и шушукането им от толкова време за пръв път наистина се чува, защото няма кой да се вслушва за морски и крепостни канонади. И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото.
към текста >>

56. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят.
Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън. Официалното начало на записването беше насрочено за вдруги ден. На малката украсена покана, която Делчев връчи на Петър, пишеше: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44363284111023