НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
109
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-
възрастен
от съвипускниците си.
"Христо Дързев" Брат Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив.
Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-
възрастен
от съвипускниците си.
Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина.
към текста >>
2.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша,
възрастен
и старец - в неговите четири фази от живота.
Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно".
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша,
възрастен
и старец - в неговите четири фази от живота.
Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
към текста >>
3.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше един
възрастен
приятел, Величко Гръблашев.
("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа.
Имаше един
възрастен
приятел, Величко Гръблашев.
Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев.
към текста >>
4.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дойде един
възрастен
брат да даде сигнал за надбягването.
Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри, кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг.
Дойде един
възрастен
брат да даде сигнал за надбягването.
Но ето че дойде и Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Като дойде при нас, застана до нас, застина и се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се знак. Ние полетяхме с буйната си кръв и млада плът.
към текста >>
5.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Един
възрастен
приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител.
Един
възрастен
приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя?
към текста >>
Песента, изпята от оня
възрастен
брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Песента, изпята от оня
възрастен
брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".
към текста >>
6.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава онзи млад брат доведе онзи
възрастен
лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот.
Тогава онзи млад брат доведе онзи
възрастен
лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
към текста >>
7.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-
възрастен
от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя.
Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие.
Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-
възрастен
от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя.
Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него.
към текста >>
8.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тогава един
възрастен
брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика.
Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни. На негово място от ляво при завъртането стъпваше най-отгоре следващия връх. Приятелите имаха опит от движението на Пантаграмата.
И тогава един
възрастен
брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика.
Това беше Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учителят работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение-мелодия, думи и'движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение.
към текста >>
9.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят беше
възрастен
и беше към 78-79 години.
И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г.
Учителят беше
възрастен
и беше към 78-79 години.
Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше.
към текста >>
10.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той бе отслабнал, защото се хранеше малко и действително беше
възрастен
.
Това го имаше, аз съм го виждал, показвали са ми го. А дойде време да го проверим какво представлява комунизма вече тридесет години. Накрая Учителят реши да се върне на Изгрева. Нямаше никакви признаци, че е болен. Само едно нещо, което е интересно.
Той бе отслабнал, защото се хранеше малко и действително беше
възрастен
.
В София ние смятахме, че животът си продължава и ще бъдем вечно с Учителя. Но дойдоха други събития, те се развиха така бързо както Той бе ги предопределил. Дойде време, Той си замина и ние останахме със Словото на Учителя и с хубавия братски живот, който прекарахме с Него.
към текста >>
11.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ
ВЪЗРАСТЕН
ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ.
По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.
Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ
ВЪЗРАСТЕН
ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ.
Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов. София Декларатор: /д-р Стефан Ст. Кадиев/ 16 септември 1977 г паспорт ШГ 877057/1 РУ ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р Дафина Петрова Сает, родом от гр. В.
към текста >>
12.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов,
възрастен
брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце.
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов,
възрастен
брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента.
към текста >>
13.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-
възрастен
.
Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза. Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант.
Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-
възрастен
.
Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него.
към текста >>
14.
С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На тази дъскорезница работи там бащата, който е
възрастен
и неговия син.
ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК Тя бе първата екскурзия на Братството. Учителят насочи една голяма група приятели към Родопите. Около 40 души братя и сестри Учителят ги заведе в Баташкия карлък. Една местност, която се нарича Циговският Чарк. То е стручня за бичене на дъски, но прочут чарк от години.
На тази дъскорезница работи там бащата, който е
възрастен
и неговия син.
Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват. Бащата не е разположен към Братството и братята. Държи се враждебно, винаги сърдит, намръщен, ругае непрекъснато за щяло и нещяло. А пък синът е разположен много. Той гледа с каквото може да услужи на приятелите.
към текста >>
15.
ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Та ние, от нашето поколение, когато бяхме млади, не послушахме Учителя, та тези ли днес ще послушат един
възрастен
брат.
А така както се проявихме, не бе по високият Идеал в Словото Му. Веднъж бях на Рила и видях младежи, които лежаха пред палатките си, опънати на билото при Молитвения връх и се прегръщаха и целуваха. Тутакси си спомних за Учителя и за Неговото строго лице в онази сутрин, когато изрече: „Тук на никого не се позволява да мърсува. Ангел и Тодора да напуснат лагера." Ето, случайно стоя пред тези прегърнали се младежи и как да им изрека думите на Учителя? Кой съм аз, за да им го кажа?
Та ние, от нашето поколение, когато бяхме млади, не послушахме Учителя, та тези ли днес ще послушат един
възрастен
брат.
Това е немислимо. Но реших да го разкажа, за да знаете, че чистотата на Рила започва не само от чистата вода, чистия въздух и прозрачната светлина. Чистотата на Рила първо започва от нас самите. Имаме ли я в себе си, ще я имаме и помежду си. Ако я имаме помежду си, ще направим общение от човешки души, които са дошли на Рила в името на Високия Идеал от Словото на Учителя.
към текста >>
16.
3.31. Димитър Звездински
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-
възрастен
от мене.
31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета.
Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме, обядвахме, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-
възрастен
от мене.
Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница.
към текста >>
17.
3.58. Кармата на Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-
възрастен
от мен към 21 години.
Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори. От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония.
В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-
възрастен
от мен към 21 години.
При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в комуната, в Ачларе. Но при едно частно пътуване са с Бориса във влака. Борис обикновено беше мълчалив, не говореше много. Но при това пътуване във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма. Но ако бяхте решили двамата да не се оженвате, а да работите за Господа, то 100 на 100, кармата ви щеше да бъде ликвидирана." Това ми сподели при този разговор Георги Томалевски.
към текста >>
18.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше
възрастен
човек с брада.
През това време аз имах първата среща разговор с Учителя. Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя.
Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше
възрастен
човек с брада.
Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му.
към текста >>
Той отново беше
възрастен
, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме.
Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели.
Той отново беше
възрастен
, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме.
А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>
19.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор,
възрастен
човек.
Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот.
Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор,
възрастен
човек.
Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро.
към текста >>
20.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той беше
възрастен
, но с две големи тенекии с дръжки от дебела тел носеше вода от 50-60 метра разстояние.
Тя беше обидена, но обеща да провери нещата. След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със сирене. На връщане отново се спрях на този лагер. Търсих Пеню Ганев за разговор. Казаха ми, че е отишъл за вода.
Той беше
възрастен
, но с две големи тенекии с дръжки от дебела тел носеше вода от 50-60 метра разстояние.
Трудно и тежко дори и за мен, който бях млад и силен. Представих му на Пеню моят план, да преснемем по четири копия от всеки негатив, който има, за да могат да се запазят и след това ще работим по тях, да се направи коментар на снимките. Той ме слушаше внимателно. Следващият план бе той да си опише опитностите по времето на Школата. Беше привечер.
към текста >>
21.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Не зная какво да си сготвя и вече съм
възрастен
и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
Не зная какво да си сготвя и вече съм
възрастен
и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.
към текста >>
22.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста
възрастен
, ама изплашен, отчаян - толкова бива.
" Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам!
Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста
възрастен
, ама изплашен, отчаян - толкова бива.
Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли.
към текста >>
23.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Не зная какво да си сготвя и вече съм
възрастен
и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
„Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини. Но да знаеш, най-труден ми е обядът.
Не зная какво да си сготвя и вече съм
възрастен
и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене.
Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа. И разрешение.
към текста >>
24.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста
възрастен
, ама изплашен, отчаян - толкова бива.
" Другият в това време лее сълзи, моли началника: „Нали ще ме пуснете, аз не съм виновен, нали ми обещахте, че свърши следствието ми...? " Началникът гледа него, гледа мен, па вика милиционерите и казва: „Ще ги разделите веднага, да са в различни килии! " Повече нищо! Върнаха ме в килията, взех си багажа и ме отведоха в друга килия, пак в същия етаж. Бях сам!
Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста
възрастен
, ама изплашен, отчаян - толкова бива.
Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли.
към текста >>
25.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Наканих се и аз да отида, но един
възрастен
брат ме спря.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА Същата година през 1920 имаше събор през месец август в град Търново. Аз разбрах това от другите възрастни приятели, които посещаваха беседите на Учителя.
Наканих се и аз да отида, но един
възрастен
брат ме спря.
Обясни ми, че там отиват само онези, които са поканени с официални покани. Дори ми извади и ми показа личната покана, която Учителят му бе написал и връчил. Аз не бях получила такава покана и дълбоко умъчнена си останах в София. Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна.
към текста >>
26.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на
възрастен
мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя.
Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека. Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко.
Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на
възрастен
мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя.
Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво". Та така стана, че майка ми без да познава Учителя ме повери в неговите ръце. И много по-късно, когато тя ме заключваше, за да не ходя на беседи на Учителя, когато поведе война срещу мен да не излизам от вкъщи, за да посещавам беседите му, аз веднъж й казах: „Чудно ми е, че ти навремето ме повери във влака на Учителя, когато за пръв път го срещна, а сега воюваш срещу мен и срещу него".
към текста >>
27.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
Дойде при мене един
възрастен
брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани.
Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата.
Дойде при мене един
възрастен
брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани.
Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах.
към текста >>
28.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Ние протестирахме, но един
възрастен
брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите.
Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и предоволни от това разрешение. По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук. Първо се нах-ранваха у дома и тогава идваха на беседа. Целият салон миришеше на черна ряпа и прас лук. А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона.
Ние протестирахме, но един
възрастен
брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите.
Така целият салон миришеше на прас лук, на черна ряпа, че дори и на чесън. Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също.
към текста >>
Тогава един
възрастен
приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода.
Как ни издържаше Учителят не знам. Но това беше след войната, страната беше разорена и бедна, всички бяха бедни и така с такава храна хората преживяваха. Младите хора нямаше къде да работят. Младите девойки също. Единствено можеше да станеш слуга някъде или слугиня в някой богаташки дом.
Тогава един
възрастен
приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода.
Но двете миризми се смесваха и положението бе още по-трагично. Какво се случи не зная, но и немците негодуваха, че ние сме им вмирисвали салона, по-късно започнаха спорове и трудно ни отстъпваха салона. И така накрая ние го напуснахме. Отивам при Учителя и го запитвам: „Как можахте да изтърпите всичко това". Отговори ми: „Търпението подразбира да оставиш свободен да се проявява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазим.
към текста >>
29.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
И така завърши тази екскурзия, а тези двамата после станаха много големи приятели, макар че единият беше млад, а другият
възрастен
.
Той е майстор за тези неща". „Ама, Учителю, той изнесе не само две раници на гърба си, но ме изтегли и мен". „Ето, сестра, виждаш ли какъв брат ние си имаме тук на Изгрева? " Учителят се смее, а сестрата се насълзява от умиление. Ние слушаме, усмихваме се и се радваме за приключеният случай, датиращ от преди няколко годйни.
И така завърши тази екскурзия, а тези двамата после станаха много големи приятели, макар че единият беше млад, а другият
възрастен
.
Тя го черпеше със сладкиши, а той й помагаше в мъжката работа - да насече дърва, да донесе вода, да донесе продукти и още много други неща, които се вършеха от силни хора, какъвто бе той. Ето ви един малък пример за методите на Учителя, съвсем естествени в случая идваха съвсем случайно, но на своето си място за строго определени хора и събития. Ето в една обикновена екскурзия се решиха толкова много неща. А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя.
към текста >>
30.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Така веднъж беше спрял един
възрастен
брат и с часове чакаше Учителя.
Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала.
Така веднъж беше спрял един
възрастен
брат и с часове чакаше Учителя.
Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля. Каква бе тя аз не можах да чуя. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята".
към текста >>
31.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Така веднъж беше спрял един
възрастен
брат и с часове чакаше Учителя.
Ние тогава не бяхме свободни, а бяхме вързани отвътре и отвън с въжета. Бяхме оплетени и не можехме да се развържем. Тогава Учителят можеше да мине покрай някого и да му каже само една-две думи, но в строго определен момент, час и минута, точно тогава, когато е необходимо за онзи, които в този момент вътрешно е стигнал до някакво разрешение на своята задача. Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Учителят присъства на финала.
Така веднъж беше спрял един
възрастен
брат и с часове чакаше Учителя.
Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля. Каква бе тя аз не можах да чуя. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята".
към текста >>
32.
53. БОЖИЕТО ОКО
,
,
ТОМ 5
Веднъж ме среща един
възрастен
приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може.
Ето по-добро обяснение от -ова няма. Но ние младите в Школата започнахме да виждаме Учителя по друг начин. Той външно беше се затворил, но вече ние получавахме задачи за разрешение, слушахме Словото му, а от друга страна наблюдавахме всички онези, които отиваха при Учителя за помощ и разрешение на личните им -роблеми. Ето така по този начин ние също започнахме да се срещаме ежедневно и да виждаме как чудесата изникваха и се реализираха едно след друго. И като резултат на нашите опитности и спомени ние от своя страна разказваме на следващото поколение и имате възможност да се запознаете с тях.
Веднъж ме среща един
възрастен
приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може.
Среща ме и ме запитва: Сестра, какво става с вас? Имате ли нужда от моята помощ? " Аз спирам и го питам: „Каква помощ мога да получа от вас, та аз току-що бях при Учителя и при Бога". Той ме изгледа с учудване и след това дълго време ме наблюдаваше. Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата.
към текста >>
33.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един
възрастен
брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря.
влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава. А вие само слушате и не учите". Тази похвала се отнасяше за мен. Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно.
Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един
възрастен
брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря.
Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора? " Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление".
към текста >>
34.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
„Оборище" придружаван от някой
възрастен
брат.
Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око. Така че Небето знаеше много добре защо всичко става така, а ние не знаехме нищо, ние само се оглеждахме - един път се виждаме на първото място, а друг път сме на последното място. Ето един такъв случай. Обикновено Учителя отиваше от „Опълченска" 66 до салона на ул.
„Оборище" придружаван от някой
възрастен
брат.
Разстоянието не бе малко и приятелите понякога взимаха файтон за Учителя. Но повечето случаи той вървеше пешком. Та в този ден на моят разказ Учителят придружен от Тодор Стоименов отиваше с файтон. А понякога като особена чест ще поканят и някой друг да седне във файтона. И така на мен се падна такава чест.
към текста >>
35.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Те няма да заварят Учителя, снимките направени с него по време на Школата няма да им говорят нещо, ще виждат само образи на човеци и на един
възрастен
човек с брада, т.е.
Това не бе възможно и понякога това наше стремление довеждаше до сблъсък между сестрите, най-вече между тях понеже те бяха две трети от състава на Изгрева. След един такъв сблъсък и скандал между две сестри той веднага отговори на този проблеми: „Кой е най-близо до мен? Който чете беседите и Словото ми, той е най-близо до мен понеже се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мен". По този начин той разреши един кардинален проблем не само на съвременниците на Учителя, но на нас, които бяхме около него и понякога се скарвахме кой да бъде по-близо до него. Той разреши този проблем също и за бъдещите поколения, които ще дойдат.
Те няма да заварят Учителя, снимките направени с него по време на Школата няма да им говорят нещо, ще виждат само образи на човеци и на един
възрастен
човек с брада, т.е.
образа на Учителя. Но онези, които четат беседите и това Слово влезне в тях това е сигурен контакт с Духа, който е говорел това Слово, това е връзка с Божествения Дух и с Учителя чрез когото бе дадено това Слово. А когато Божественият Дух се изяви като принцип то той се явява като Учител на човечеството. Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството.
към текста >>
36.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят спокойно говореше, а пък моят
възрастен
приятел до мен протегна глава и ми пошепна на ухото: „Сестра, диспутът започна с падане на калимавките".
До мен стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: „Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление". Аз го погледнах учудено, а той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи в този час и в тези предстоящи няколко минути и то такова, което човек чака да се случи цял живот. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-нататък, оглеждаха -изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути ние видяхме как те бяха оклюмали глави и всички спяха. Да, те всички спяха. Те искаха диспут, но ето те получиха диспут - спят, а някои дори от време на време хъркаха.
Учителят спокойно говореше, а пък моят
възрастен
приятел до мен протегна глава и ми пошепна на ухото: „Сестра, диспутът започна с падане на калимавките".
И наистина главите им климнаха, калимав-ките им се търколиха и паднаха, а пък някои изпуснаха и моливите си, и тефтерите си на земята. Учителят продължи да говори и тази беседа е публикувана и всеки може да се запознае с нея. Което е най-интересното те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал и беше ги извлякъл от телата им и ги бе поставил в друго поле, в друга аудитория където те можеха там да слушат добре, а пък телата им пред нас на първия ред бяха приведени да мируват и да не смущават слушателите в салона. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, не шавна и не вдигна глава -те спяха. Беседата завърши и настъпи мълчание.
към текста >>
37.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Учителят беше вече
възрастен
, наближаваше 80 човешки години и изкачването му беше трудно, почиваше често, задъхваше се на височините.
Тогава всички ще видите, че думата на Учителя на две не става. Тя е Закон Божий. След като се качихме горе Учителят беше поканен да влезе в палатката си. В нея стоя три дни и пи само чай. Не пожела да излиза.
Учителят беше вече
възрастен
, наближаваше 80 човешки години и изкачването му беше трудно, почиваше често, задъхваше се на височините.
Ние му предложихме да се качи на кон, но той отказа. Тези три дни беше вътре в палатката, мълчеше, не разговаряше, само искаше дребни услуги, да му се донесе чай или нещо дребно за неговия бит. Седеше в леглото си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката. Ние приехме, че освен, че е уморен Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим. Групата се увеличи на десетина човека, Борис се грижеше да има вода и дърва като поддържаше огъня.
към текста >>
38.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой
възрастен
брат или сестра.
Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава.
Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой
възрастен
брат или сестра.
Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца - син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам. В първите години Учителят каза за него: „Той вижда, че ти и Паша работите повече върху себе си и сте го изпреварили и тази мисъл го потиква да работи. То е хубаво докато вие представлявате за него импулс инак може да се получат други чувства и ще стане лошо.
към текста >>
39.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Всички ме гледаха и смятаха, че аз съм вече любовница на Толев, женен и при това
възрастен
мъж.
Но Учителят ми отговаряше, че като ме спира да разговарям с него любезно. Изпълнявах каквото ми казваше Учителя, бях любезна с него, но после отново отивах и му разказвах всичко. По този начин хем се разтоварвах психически, хем го уведомявах за проведения разговор. Аз усещах и разбирах, че тук има нещо друго, което не знаех, но трябваше да изпълнявам съвета на Учителя. Аз непрекъснато се страхувах от него ако кимна с глава след като той ме поздрави, той ме спираше и изливаше любовните си слова към мен.
Всички ме гледаха и смятаха, че аз съм вече любовница на Толев, женен и при това
възрастен
мъж.
Дори възрастните сестри когато минавах покрай тях те вдигаха дългите си рокли до земята и казваха: „Мърша, мирише на мърша". Това беше тогава специален маниер на тогавашните жени, че като вдигнат дългите си рокли както тогава бе модата да се носят чак до земята, че като ги вдигнат да се видят не само глезените, но и краката и тогава казваха „Мирише" и започват да газят и тъпчат с крака, т.е. трябва да се стъпче тази мърша и никаквица. Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица. После жена му проведе цяла акция срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска.
към текста >>
40.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-
възрастен
от нас и минаваше за старши брат.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите родители бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма. Тогава на мода беше спиритизма и Петко Епитропов беше много се захласнал по сеансите, които бяха неразделни спътници на първите приятели от началото на века. Петко Епитропов беше съединително звено между първите приятели и нашето поколение.
Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-
възрастен
от нас и минаваше за старши брат.
Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима. Петко разправяше за духове, за окултни прояви и още други такива неща, а аз бях тогава ученичка и се бях свила на един стол и слушах ли, слушах. Тогава още не бях се запознала с Учителя. Беше се вече стъмнило в стаята, но ние не палехме лампата, а тогава осветлението се състоеше от газени лампи, защото електричеството в София още не беше навлезнало в къщите. Беше се стъмнило, печката бумтеше, беше топличко и ние не запалихме лампата, за да не прекъсваме разказа на Петко Епитропов, който разказваше увлекателно и завладяващо.
към текста >>
41.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един
възрастен
приятел да ме извика до себе си да седна до него.
" „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички.
И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един
възрастен
приятел да ме извика до себе си да седна до него.
Аз се упътих към него, а възрастните приятели, които бяха заобиколили Учителя в кръг почтително ми правят път без да искат. Аз се приближавам до него в едно божествено състояние на духът си и чакам Учителя да ми каже нещо възвишено съответствуващо на моето вътрешно състояние. А той се обърна към мен и каза: „Господ Бог може да поиска, да допусне, да бъдеш гонена, хулена, чернена, отхвърлена от всичка, но ти да минеш с радост и всичко с радост да понесеш". „Защо, Учителю? " „Така", бе отговорът му.
към текста >>
42.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Този път промени израза от „детенце" на „детище", а това е израз за
възрастен
човек, който върши детински работи и ядосва възрастните около него.
Защо ли? На друго място бе казал: „Аз се плаша от моята дума, защото тя е тежка и винаги ще има резултат, защото тя е закон за йерархии от същества, които чакат готови да я поемат и да я изпълнят, При мен има винаги по един техен представител на стража". Ето виждате ли как са вече истинските неща около Учителя? Колко е страшно само да бъдеш и да заемаш най-близкото място до него. Друг път Савка го беше ядосала пак, но по друг повод и каза: „Тя е едно такова детище".
Този път промени израза от „детенце" на „детище", а това е израз за
възрастен
човек, който върши детински работи и ядосва възрастните около него.
Та какво означава човек пред Божественото съзнание на Учителя? Една мравка в един мравуняк. Погледнато от човешки очи, но погледнато през очите на Учителя измеренията са други. Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея.
към текста >>
43.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше
възрастен
и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше
възрастен
и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
44.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
Накрая тя се чудела какво да направи и понеже в същия град където е била учителка е имало един
възрастен
човек, който се славел за голям ясновидец.
После отгоре я завил с балтона си и стоял прав, за да я пази. Не след дълго тя отворила очи, станала и отместила балтона. А той й казал: „Ти си първата, на която аз събличам балтона си и с него завивам. Затова ти ще бъдеш моята жена". Тя се стреснала, за нея било чудно, но така се подредили нещата, че той я изпратил и след това започнал да я посещава, но с една единствена цел, за да се ожени за нея.
Накрая тя се чудела какво да направи и понеже в същия град където е била учителка е имало един
възрастен
човек, който се славел за голям ясновидец.
Отишла при него, разказала му случая и попитала какво да прави. А той рекъл: „Духът ми казва, че ти трябва да се ожениш за този млад момък. В него е спасението ти". Нямало какво да прави, по онова време тя също се занимавала с духовни науки вярвала в Невидимия свят и знае, че трябва да се изпълни волята на Небето. Оженила се, но той бил много ревнив понеже бил македонец и имала непрекъснато разправии с него.
към текста >>
45.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше
възрастен
и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше
възрастен
и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
46.
42. ЯСТИЯ ОТ РИБА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг
възрастен
брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри.
И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени.
Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг
възрастен
брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри.
Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме.
към текста >>
47.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-
възрастен
от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси.
Нарежда се, че аз идвам да следвам. При кого отседнах да живея ли? Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци. Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети.
Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-
възрастен
от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси.
Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше. Вика: „Защо не го покани тук. Може ли така? Той да дойде да донесе закуска и да си отиде".
към текста >>
48.
2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Третият случай, Предпоследния изпит бе труден, намерих се с един като мене по-
възрастен
от другите и бе от провинцията и накрая ходехме из Варна насам и на другия ден имам изпит при един руснак, преподавател над 60 години.
Като дойде доцента аз си отговорих отлично, но той не ни пуща, щото първия студент закъса с някакъв въпрос и като аз отговорих отлично той каза: „С „да" или „не" да ми отговорите на въпроса, който той не можа да реши". И аз се чудя какво да кажа и викам „да", щото не го знам. И викам „да". И той: „Отлично" и се заинтересова за мене и разбра, че имам десет изпита и след туй ме намери и каза: „Ако закъсате с някой изпит, потърсете доцент еди кой си, вземете си бележка, ще ме намерите и тогава ще направим всичко възможно този, който вие е скъсал да ви оправим, стига да е един изпит". И сега това бе втория случай, това беше втория случай.
Третият случай, Предпоследния изпит бе труден, намерих се с един като мене по-
възрастен
от другите и бе от провинцията и накрая ходехме из Варна насам и на другия ден имам изпит при един руснак, преподавател над 60 години.
Аз го питам за руснака, професора като изпитва как се разбира дали човек е издържал или е с късан и той казва, че било много просто. Каже ли: „Ну колега всичко я казал, вий нищо не казали да знаете, че двойката не мърда, И сега явявам се аз - чат-пат знаех по нещичко така съм запомнил от по-рано, щото бях го чел него, но не всичко. А той, разбира се, се държи повечко да му се каже и ме допълва. На всеки въпрос ме допълва и накрая вика: „Ну колега, всичко я казал, въй нищо не казали" Аз му казвам: „Как не съм казал. Аз казах повечето, г-н професоре!
към текста >>
49.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Линчето, сестра ми по това време се беше оженила за един
възрастен
вдовец с голяма дъщеря.
При това миришеше на парфюм. Аз си запуших носа „пуф", закисках се и излязох навънка. А на вън щяха да ми теглят ушите. Милка ми се смееше, а баща ми се чудеше как да ме набие, но не ме наби. Аз не можех да изтрая в църквата.
Линчето, сестра ми по това време се беше оженила за един
възрастен
вдовец с голяма дъщеря.
Той беше главен счетоводител в санаториума „X. Иванов". Наричаше се Сукнаров. Те живееха в къща до санаториума. Но после той умря от ТБЦ. Линчето остана вдовица млада.
към текста >>
50.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Беше един разкошен
възрастен
, мил пастир.
Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча.
Беше един разкошен
възрастен
, мил пастир.
Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута).
към текста >>
51.
6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
и допълни още следното: Брат Кольо бил на Рила, а брат Паню бил вече много
възрастен
и Кольо мислел за него, за брат Паню.
В село го били избрали да бъде в комисията за раздаване на помощи. От комисията искали да дадат най-напред на него, но той отказал. Той рекъл: „Най-напред ще дадем на бедните, а пък най- накрая, ако остане на нас". Членовете на комисията не били доволни от неговото предложение. Брат Кольо ми разказа тия случки, когато бях през лятото на Зекирица на палатка 1988 г.
и допълни още следното: Брат Кольо бил на Рила, а брат Паню бил вече много
възрастен
и Кольо мислел за него, за брат Паню.
Тогава дошла някаква жена от техния край и казала на Кольо, че брат Паню е болен и иска Кольо да отиде, да се видят с него. Брат Кольо слязъл при Паню, видели се, казал каквото искал да му предаде и после Кольо пак се качил на езерата. Така се разделили. Преди да почине жена му Минка, Паню й дал пари да се поразходи. Като се завърнала, Минка починала след 24 часа.
към текста >>
52.
2. КУФАРЧЕТО
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Почакал малко и не след дълго пристигнал един хубав, представителен,
възрастен
човек с чалма, поздравил Желю много приветливо, а последният му предал куфарчето, което му дал Учителят.
За Желю едно отиване в Турция не представлявал проблем. Той отишъл в Цариград и потърсил Ага Хан, който бил известен човек. Ага Хан живеел в една хубава голяма къща с градина и прислуга. Поканили го вътре. И там било всичко много хубаво обзаведено.
Почакал малко и не след дълго пристигнал един хубав, представителен,
възрастен
човек с чалма, поздравил Желю много приветливо, а последният му предал куфарчето, което му дал Учителят.
Ага Хан поел куфарчето и го отворил пред Желю. Тогава той видял, че куфарчето било пълно с беседи. Турчинът ги приел и благодарил. Така Желю изпълнил задачата зададена от Учителя и си казал на ума: Значи Учителят има последователи и в Турция! Така Желю ходил няколко пъти при Учителя и Учителят му подарил една своя снимка, на която снимка Учителят бил облечен в балтон.
към текста >>
53.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
И Желю отива в Цариград, намира къщата и като почукал три пъти и в момента излиза един
възрастен
господин с бяла чалма, целия в бели дрехи.
" И той станал и се качил горе при Него. Учителят най-напред го запитал, как е, що е и най-любезно го посрещнал и му казал: „Слушай, Желю, трябва да ми направиш една услуга. Ето тук има едно куфарче, което трябва да занесеш в Цариград". Желю останал учуден, но изслушал Учителя. Учителя му казал адреса и че трябва да почука три пъти на вратата на къщата, което било знака.
И Желю отива в Цариград, намира къщата и като почукал три пъти и в момента излиза един
възрастен
господин с бяла чалма, целия в бели дрехи.
Но преди това Учителят му казал, че той се казва Ага хан. Желю му казва: „Г- н Дънов изпрати това за Вас". „Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане". Въпрос: на български или на турски? На турски.
към текста >>
54.
4. РАЗКАЗАНО ОТ ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ ОТ НОВА ЗАГОРА
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
В доста хубава къща ме прие един
възрастен
човек с чалма Казах му кой му праща пакета.
Отговорих Му: „Но аз нямам никаква работа в Цариград". Той ми каза: „Ще имаш". И действително след време се случи и аз трябваше да замина. Тогава аз се занимавах с търговия. Взех пакета и го занесох на посочения адрес.
В доста хубава къща ме прие един
възрастен
човек с чалма Казах му кой му праща пакета.
Той го взе и ми благодари. Когато се върнах в България отидох на Изгрева. Като ме видя г-н Дънов се засмя и ми каза: „Зная, зная". Тогава ми подари Неговия портрет, формат пощенска картичка, написа ми два стиха и се подписа с целия си оригинален и известен подпис. Портрета сега се намира у Михаил Иванов.
към текста >>
55.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Пеню Ганев до скоро си спомняше баща ми, но сега вече не си го спомня, нали е вече много
възрастен
.
Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар. Когато дошло време да го викат войник се завърнал е България. В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна. Като съмишленици четели и разговаряли по братски въпроси.
Пеню Ганев до скоро си спомняше баща ми, но сега вече не си го спомня, нали е вече много
възрастен
.
Те са връстници с баща ми. Необикновен живот в необикновена епоха.
към текста >>
56.
5. РОДОВАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Той е
възрастен
вече, но е бил оптимист и не се отчайвал.
Бива избран за кмет на Лясковец понеже хората много го уважавали. Тия неща съм чувала лично от него понеже като студентка живях известно време при него в София, където той се беше преместил. Понеже след 9.IX.1944 г. се явили много банди и примерно са прибирали мъжа на някоя жена, някакъв богаташ, за да искат откуп от нея, той се опитал да се противопостави и спре такива случаи и като виждал, че не може да се пребори, а хората са го уважавали, той подал оставка като кмет, защото не искал да се излага и да го считат за съучастник. Щом подава оставка го изпращат на лагер в Белена.
Той е
възрастен
вече, но е бил оптимист и не се отчайвал.
И в Белене той пак не се отказвал от обществена дейност - организирал ги, лекувал ги. В това време Белене било пълно с интелектуалци, хора, които не са били свикнали да обработват земята. А той си бил по начало и лозар, и земеделец и умеел да обработва земята, макар и да е бил също интелектуалец. И понеже са им давали хляб, ако изкопаят едно определено място, а имало хора, които никога не са копали и не умеели това нещо, той малко по малко е влизал в тяхната леха и в дясно, и в ляво, за да иу помогне при копането. Дори бил забелязван, виквали са му и дори са стреляли поради това срещу него, но той се прехвърлил някак и куршума минал над него и не го засегнал.
към текста >>
Когато дойде да живее в София той беше вече доста
възрастен
, но понеже беше много широк и интелигентен, а ние му говорихме за идеите, за Учението, той в последните си години прие вегетарианството.
И понеже са им давали хляб, ако изкопаят едно определено място, а имало хора, които никога не са копали и не умеели това нещо, той малко по малко е влизал в тяхната леха и в дясно, и в ляво, за да иу помогне при копането. Дори бил забелязван, виквали са му и дори са стреляли поради това срещу него, но той се прехвърлил някак и куршума минал над него и не го засегнал. Просто Господ го е запазил в случая. Писал е басни и то много хапливи. Като земеделец бил много ентусиазиран и е направил много нещо за своя край и по-късно много му е било мъчно, че това, което е постигнал не са го запазили.
Когато дойде да живее в София той беше вече доста
възрастен
, но понеже беше много широк и интелигентен, а ние му говорихме за идеите, за Учението, той в последните си години прие вегетарианството.
Трите му деца бяха вегетарианци. Впоследствие леля ми се оттегли. Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като възрастен, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист". Изобщо правеше такива изявления. Той просто искаше да ни каже това, понеже общуваше не само с мене, но и дъщерята на Добри Ганев от Айтос - Руми.
към текста >>
Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като
възрастен
, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист".
Писал е басни и то много хапливи. Като земеделец бил много ентусиазиран и е направил много нещо за своя край и по-късно много му е било мъчно, че това, което е постигнал не са го запазили. Когато дойде да живее в София той беше вече доста възрастен, но понеже беше много широк и интелигентен, а ние му говорихме за идеите, за Учението, той в последните си години прие вегетарианството. Трите му деца бяха вегетарианци. Впоследствие леля ми се оттегли.
Като стана вегетарианец той прие много неща от идеите по начин, по който той си разбира и често като
възрастен
, когато беше на легло и идваше някой гост, той казваше: „Аз съм дъновист".
Изобщо правеше такива изявления. Той просто искаше да ни каже това, понеже общуваше не само с мене, но и дъщерята на Добри Ганев от Айтос - Руми. Тя беше студентка по медицина и живееше у тях под наем. Той много я обичаше и общуваше с нея. Тя знаеше всичко за него и той също я познаваше.
към текста >>
57.
10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
" Той чул, че пеят, нали бил
възрастен
, не разбрал другото.
Какви разговори Варя е имала с Учителя също не зная. За баба ми Миланка съм чувала, че са я водили при Учителя. Дядо ми Рангел, след заминаването на Учителя е идвал на Изгрева и казвал: „Що е това дъновисти, що е? " Да иде да види какво правят децата му. Отишъл той, слушал и като се върнал казал на баба ми: „Какво да ти кажем, бабо, стари жени, па пеют!
" Той чул, че пеят, нали бил
възрастен
, не разбрал другото.
Но това е било след заминаването на Учителя. Гита: Няма никога да забравя как веднъж като дойде кап. Шпак застана до вратата и каза: „Ваш Учитель самий мудрий на земном шаре! " След заминаването на Учителя той отпътува за СССР. Баща ми към края на живота си дойде да живее в София, идваше при мене на Изгрева, но не идваше на беседи.
към текста >>
58.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Понеже Ватев беше
възрастен
.
Получихме писмо от 26.11.1963 г. Вие можете да се запознаете с текста на писмото, в което се вижда, че Боян споменава онова, което Учителят е препоръчал в тези случаи. По-късно след заминаването на Учителя Боян Боев започна да дешифрира някои записани разговори от него с Учителя и започна да ги изпраща като писма до приятелите в провинцията. Ние ги получавахме с препоръчана поща или с обикновена в разстояние на няколко години и така се оформи една поредица от разговори на Учителя озаглавени от Боян Боев като: „Писма до приятелите". В Русе тези писма бяха адресирани до Йордан Новаков.
Понеже Ватев беше
възрастен
.
Аз притежавам една поредица от тези писма, непълни до Васил Харизанов, изпращани в Търговище, където е имало кръжок. Този Васил Харизанов беше мой свако, т. е. съпруг на сестрата на моята майка и аз ги получих от леля ми Марийка Харизанова. Те не са пълни, но показват един метод възприет от Боян Боев в момент когато на Изгрева е спряно книгопечатането и издаването на беседи. Може да се открият и други писма на Боян Боев до други приятели и те всички носят белега на една безкористност.
към текста >>
59.
1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
От един завой се зададе един
възрастен
човек, с лека и пъргава походка за възрастта му.
се омъжих и се преместих във Варна, където живея и до днес. Скоро ще навърша 82 години. Сънувам веднъж, че се намирам в една планина. Вървя по широк път и си тананикам безгрижно. От лявата ми страна се издигат грамадни хълмове, обрасли с борове, с много цветя и много птички.
От един завой се зададе един
възрастен
човек, с лека и пъргава походка за възрастта му.
Между хълмовете и пътя имаше буен поток. Като доближи до мен, той ми махна с ръка да го последвам, прекоси потока и се заизкачва бързо нагоре. И аз прекосих потока и тръгнах нагоре. Наоколо беше неизказано красиво. Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си.
към текста >>
60.
6. Необикновени предсказания
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Аз се чудя, аз съм толкова
възрастен
, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз от сега нататък.
Г.Д.: Да, с фотоапарата и искаше да посочи и за снимките. Каза: „Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа“. „Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме“. Туй също и в Мърчаево ми го каза: „Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате“.
Аз се чудя, аз съм толкова
възрастен
, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз от сега нататък.
А каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: „Ще стане голям глад за духовна работа“. След този разговор Учителя тръгна да отива надолу към братската градина и ми посочва: „Аз рекох на времето на братята да купят всички тези места. Ей тези места да ги купят и да построят къщички за братя и за сестри, за гости от България и от чужбина.
към текста >>
61.
28. Или този, или онзи ще си замине
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
28. ИЛИ ТОЗИ, ИЛИ ОНЗИ ЩЕ СИ ЗАМИНЕ Г.Д.: Брат Епитропов, един
възрастен
брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева.
28. ИЛИ ТОЗИ, ИЛИ ОНЗИ ЩЕ СИ ЗАМИНЕ Г.Д.: Брат Епитропов, един
възрастен
брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева.
Преместил си оградата, имали някакъв спор и е имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. „Ще взема един от вас! Ще взема един от вас“, казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война.
към текста >>
62.
43. Младежкият клас и женитбата
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш
възрастен
брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата?
Защото в другия свят не се женят, там няма женене, нито мъже, там има души. Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям. „Рекох, хубаво е човек да не се жени, на вола рогите не му тежат да си върши сам работата.“ Тъй, че човек може от началото до последния момент на живота си пак да си върши сам всичката работа, която има да свърши. Затова е създаден човека, да бъде чист, да се подготвя за един бъдещ по-друг живот.
Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш
възрастен
брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата?
Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“. Значи женитбата такова нещо представлява. Значи женитбата е юлар в ръцете на другите. Упражняват те, управляват те духовете, които искат да се преродят чрез тебе както си искат. В.К.: Значи в Младежкия клас не се е позволявало да се женят.
към текста >>
63.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Дори не виждал, бил така доста
възрастен
и често бъркал и те се смееха много, бъркал ги е.
Те срещат някой, особено тази Аня, която бе учителка в училището, някой беден ученик, вземе го у тях, окъпе го, купят му дрехи, облекат го. А в къщата му сиромашия, дадат им блага, пари или нещо да ги подпомогнат, значи помагаха на много. Веднъж намерили по едно време един стар, такъв вече грохнал старец, прибират го вкъщи, у тях. Но го изпират, поокъпят го, пообличат, понахранят, остава при тях известно време, докато най-после се окопитил. Той бил самотен, че го завеждат у тях и там му нареждат това-онова, разбира ли, но почва той сега да ги посещава.
Дори не виждал, бил така доста
възрастен
и често бъркал и те се смееха много, бъркал ги е.
Не можел да различи коя е Аня, коя е Паша, коя е Надя, разбираш ли. И така има много случаи. Лично постъпиха с мене, аз лично го опитах. А моите услуги, с моите отива- ния се привързвах и направих им един там тротоар, като младеж още, навсякъде се хвърлях да помагам. Бях така сръчен и услужлив, обаче сестра Паша и другите бяха за образец мога да кажа.
към текста >>
64.
4. Васил Бошков и смачканата оса
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Той беше по-
възрастен
от своите състуденти, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство.
И аз му помогнах и така изпълних Волята на Учителя. Започна той да следва и се записах да следва химия. Ходеше при сестра Паша, която му предаваше частни уроци по химия. Преминаваше през много изпитания по време на изпитите. Какво ли не му се случваше.
Той беше по-
възрастен
от своите състуденти, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство.
Най-накрая го скъсват на един голям изпит. Асистентът се застъпва за него: „Г-н професоре, това което разказва студента същото го има написано и във вашия учебник“. „Това е невъзможно“, упорствува професора. Накрая отварят учебника на професора и му показват онова, което той е написал за онзи въпрос, за който го късат на изпита. Професорът не се предава.
към текста >>
65.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А пък и сам с
възрастен
човек да живея е трудно.
После сестра Деспа отиде с брат си Стоян Попов в Несебър. Той беше учител по математика. Много хубав човек беше. И тъй, значи живях някое време при дядо Михаил. Обаче там ми беше много студено,не можех да уча.
А пък и сам с
възрастен
човек да живея е трудно.
Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе. Вълкан взе една паница и я напълни с вино.
към текста >>
66.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Понеже едната стая не можеше да побере всички братя и сестри, то отваряха вратите и като имаше в двете стаи народ, а имаше един брат
възрастен
, Петър, той заставаше в коридора и подаваше като диригент, кога да започнем, за да пеем по-добре.
В Несебър ни качиха на лодки и така отидохме до нос Емине, откъдето тръгнахме през Стара планина, преминахме селата и слязохме в с. Горица и после се прибрахме в с. Бата. В с. Бата на Димитровден, именния ден на брат Димитър Вергиев, съсед на сестра Христина от Симеоново, се събирахме на имен ден доста братя и сестри. В неговата къща, на втория етаж имаше две стаи и помежду им коридор.
Понеже едната стая не можеше да побере всички братя и сестри, то отваряха вратите и като имаше в двете стаи народ, а имаше един брат
възрастен
, Петър, той заставаше в коридора и подаваше като диригент, кога да започнем, за да пеем по-добре.
Брат Д. Вергиев ни е помагал - давал ни е брашно. Когато бях свободен, нали бях учил малко дърводелство, почнах да правя кому хомот за добитъка, кому колата поправям, после шкафчета правих, на един бакалин-кръчмар направих десет кошера за пчели. У нас казваха: „За лудо работи, за лудо не седи“. Та аз работех.
към текста >>
Той ме караше, като дойде някой, да го острижа или ме пращаше при някой
възрастен
човек или някое дете да острижа.
Та така както бях качен на коня, отидох в с. Ахлий, напълних сандъците с праскови и ги занесох на село, така че пак не се изложих. Занесох прасковите и като мина един ден ли какво, чорбаджията, макар че беше казал, че съм бил глупавичък, пак ни изпрати с другото чираче да продадем плодовете по селата. Той и за това ни държеше. Моят господар от Поморие, той беше и бръснар.
Той ме караше, като дойде някой, да го острижа или ме пращаше при някой
възрастен
човек или някое дете да острижа.
Деца идваха така, пък и аз да не оставам без работа ги стрижех. Не пращаше хитричкия, но глупавичкия. Например, децата донасяха някое яйце или нещо друго, все заплащаха с нещо. Ние имахме на село хубав двор, в който мама садеше памук, после дини, пъпеши. Бях 4-5-годишен.
към текста >>
67.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Единият -
възрастен
, единият - млад.
Започнаха да ни дават вегетарианска храна и суха храна. А имахме един лавкаджия, който продаваше всичко почти и ние пък с брат Драган някой път с дни не взимахме кашкавал и като идем вземем по една пита кашкавал, отидем при лавкаджията. Той имаше много плодове: ягоди, череши и т.н. и като напълним канчетата с ягоди и други плодове, каквито има, прекарвахме много добре. Но за сведение имаше един фелдфебел, всъщност те бяха двама.
Единият -
възрастен
, единият - млад.
Младият се наричаше Евлоги Георгиев. Той особено много ме тормозеше. Веднъж бяха заклали към 10-12 прасенца малки. Военните щяха да имат банкет. От всяка рота Искаха войници да отидат да помагат.
към текста >>
68.
19. Непознатият роднина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Стигнали вечерта в едно село непознато и понеже председателя бил
възрастен
човек, решили да потърсят някъде да преспят, много бил уморен.
Моравка при леля ми Мария. Там прекарах няколко дена. Много ми харесаха те - леля ми Мария и свако ми Димо. Ще ви разкажа един случай, който ми разказа техния син Костадин, който бил някакъв отговорник по животните - овце и крави при ТКЗС-то. Решили те с председателя да тръгнат по селата, да закупят някой и друг добитък.
Стигнали вечерта в едно село непознато и понеже председателя бил
възрастен
човек, решили да потърсят някъде да преспят, много бил уморен.
Попитал тук, попитал там председателят, но никой не ги приемал. Тогава братовчед ми Костадин рекъл: „Чакай пък сега аз ще попитам“. И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си. Тъй като вървели по пътя се разговаряли с председателя. А пък в с.
към текста >>
Ти си
възрастен
човек, после си близо до кръчмата“.
А пък в с. Моравка, където живееше леля ми Мария имаше голяма кръчма. Като минават пътници от Котел за Омуртаг, случвало се е някой да закъснее и да потърси някъде да преспи. Та моят братовчед попитал председателя: „Ти досега в твоя дом колко гости си приел? Колко хора си нахранил?
Ти си
възрастен
човек, после си близо до кръчмата“.
Председателят помислил, помислил и отговорил: „Почти никакъв човек не съм поканил да спи у дома“. „Ние пък“, казал Костадин, „почти не минава вечер баща ни да не доведе гостенин. Ще го нагости, пък може и да преспи. Ти търси на толкова къщи да ни приемат, но не ни приеха. Тогава реших и аз да похлопам някъде и ето още на първата къща ни приеха.
към текста >>
69.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Той беше
възрастен
човек и каза: „Грехът да бъде мой“.
Много те моля“. „Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо.
Той беше
възрастен
човек и каза: „Грехът да бъде мой“.
Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци.
към текста >>
70.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Там живееше един наш брат Мирчо се казваше,
възрастен
човек, но много хубав приятел.
В Него бе Божественият Дух - Той бе Божия син, роден от Духът. В Него бе Господният Дух - Той бе Божия Служител със Силите Господни. В Него бе Христовия Дух - Той бе Божия Обединител, т.е. Всьо и Вся във Вселената. Един ден помолих ротния командир, неделен ден ли беше или някакъв празник, да ме освободи, да отида до село Левка, Свиленградско.
Там живееше един наш брат Мирчо се казваше,
възрастен
човек, но много хубав приятел.
Той идваше често на Изгрева и е нощувал в братската стая, за която имаше грижата мама както и аз. Впоследствие разбрах, че и брат Атанас Янчев бил от същото село. С него се запознах на Изгрева по-късно. Ротният командир ме пусна и аз отидох в село Левка. Аз знаех, че там има двама или трима наши братя-войници, но те бяха пръснати по квартири.
към текста >>
71.
36. Първата фаза на Отечествената война
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
След като свършиш тая работа гледам един селянин ходи насам-натам притеснен много, по-
възрастен
от мене.
Той каза: „Лесна работа. Помощник началника или началника ли беше ми е приятел, ще наредим нещо“. Той отиде и говори с началника и началника ме извика, дадоха ми един празен вагон, само че открит. Аз нагласих отново палатката, защото може да завали дъжд и пренесох на части багажа, който трябваше да се пази от дъжд и вятър. Пренесох си и леглото и т.н.
След като свършиш тая работа гледам един селянин ходи насам-натам притеснен много, по-
възрастен
от мене.
Казах му: „Чичо, какво те тревожи, че бягаш нагоре-надолу? “ Той ми отговори, че брат му или сина му са убили на фронта, докарали го тука, но от тука трябвало да му дадат вагон да го закара до София, но не се нарежда нищо и не може да намери превозно средство. И сега освобождават VI.пехотен полк и вагоните са заети, не знае какво да прави. Аз го погледнах така и му казвам: „Лесна работа. Я го донеси тука, ще го сложим в моя вагон до София.
към текста >>
72.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
вървя разтревожен по коридора с папката в ръка и гледам един
възрастен
човек с брада.
Отидох при него, платих таксата, която се заплаща предварително и почти стана време за гледане на делото и аз отидох отново. Имаше един, два дни до гледане на делото и той вместо да ми каже нещо във връзка с делото, извади папката и парите, които му дадох и ми ги върна. Викам: „Абе, другарю, какво ще правя, има един, два дни до деня на делото? “ „Не ме интересува, не мога да ви гледам делото“. Аз вземах папката с делото и отидох в съда.
вървя разтревожен по коридора с папката в ръка и гледам един
възрастен
човек с брада.
Той ми каза: „Войниче, какво си се отчаял толкова много? “ Викам му: „Така и така, утре ще ми е делото, вземах един адвокат, той нали беше известен адвокат, но ходих сега при него и той ми хвърли и папката, и парите“. Човекът ме погледна и каза: „Ела при мене“. Заведе ме в кафенето. В съда нали има кафене.
към текста >>
73.
41. Никому ненужен
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
“ „Ами не знам защо.“ А той, брат Чернев,
възрастен
човек, местен, не каза нищо, не ме защити, за да ме освободят.
Отивам при брат Чернев. Добре, но още като отидох, едва съм си свалил раницата, нали от село ми дадоха някои работи за ядене, а беше много топло. Беше по вършитба мисля и в това време пристига един човек, а той бил пазач на имотите и извика брат Чернев и му казва: „По нареждане на кмета гостенина трябва да го заведа в едно съседно село между Тержемен и Айтос“. Мисля, че беше Докузец. Питам: „Защо?
“ „Ами не знам защо.“ А той, брат Чернев,
възрастен
човек, местен, не каза нищо, не ме защити, за да ме освободят.
Казва: „Брат Гради, ще трябва да отидеш в съседното село“. „Добре, ще отида“, отговорих. Пък бях много изморен. По пътя вървя с пазача и се разговарям. Той вижда, че няма нищо лошо в мен, но ме заведе в съседното село както му е наредено.
към текста >>
74.
42. Вегетариански стол на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като минаха една, две години откак си беше заминал Учителя, брат Боев ме извика и ми каза: „Брат Гради, брат Иванов е
възрастен
човек и не е добре със здравето (той беше тогава домакин на стола) трябва да търсим друг човек да го замести.
На него Учителят бил казал, той лично ми е разправял, че идва от Индия и се е преродил тука. Там е бил като факир и някой го е убил. Самият му вид е като на индус, черноок, мургав. Много хубав брат. Той е един от свидетелите, които са видели когато са нападнали Учителя в салона през 1936 г.
Като минаха една, две години откак си беше заминал Учителя, брат Боев ме извика и ми каза: „Брат Гради, брат Иванов е
възрастен
човек и не е добре със здравето (той беше тогава домакин на стола) трябва да търсим друг човек да го замести.
Спряхме се на тебе, да станеш ти домакин на стола на братството“. Аз се съгласих. Трябваше да си избера един-двама помощници, с които да си помагаме. Понеже от 1939 г. когато бяхме на Рила оставих с много добри впечатления от брат Васил Константинов, избрах него и после Любен-еврейчето.
към текста >>
75.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Като
възрастен
човек тя имаше склероза и то в доста силна форма.
Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам". Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си. Гледал е брат Бертоли един месец като беше болен, гледал е и брат Цочо Диков. Майка му също трепереше, но по-малко. Към края на живота си беше доста зле, което обстоятелство затрудняваше гледането й.
Като
възрастен
човек тя имаше склероза и то в доста силна форма.
Гради ми е разказвал как понякога я намира вкъщи поизцапана. Поскарвал й се, но после си казвал: „Гради, на кого се сърдиш, нима тя го иска! " Тогава я завеждал в банята, изкъпвал я, обличал я с чисти дрехи, изпирал и изчиствал навсякъде. Ето какъв е бил Гради. Помагал на много хора, услужвал е, бил е във всяко отношение кавалер.
към текста >>
76.
8. Шивач и музикант
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на
възрастен
човек.
Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на
възрастен
човек.
Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: „Чистота!
към текста >>
77.
22. Дядо Благо
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Дядо Благо е
възрастен
, но е по-пъргав, по-раздвижен, по не се уморява.
Само са знаели тримата първи ученици на Учителя и дядо Благо, защото пък дядо Благо от своя страна е бил близък приятел с Тодор Стоименов. А Тодор Стоименов е един от тия трима ученици и той го е имал. Вероятно така, като добри приятели на двамата той е дал някакъв екземпляр, преписан и на дядо Благо. А те двамата често са ходили на Витоша. Тука ще вмъкна и един случай между двамата.
Дядо Благо е
възрастен
, но е по-пъргав, по-раздвижен, по не се уморява.
Тодор Стоименов по се уморява, по е слаб физически, по-немощен. И като вървят, трябва да си почиват, най-вече Тодор Стоименов. Дядо Благо вижда, че Тодор Стоименов има нужда от почивка, обаче ако му каже: „Тодоре, дай да си починем“, той пък се засягал. Не му било приятно да смятат, че не може да върви като другите и имал амбицията да бъде пръв. За да не засегне личните му чувства дядо Благо търси някаква подходяща форма.
към текста >>
78.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Беше решил, че трябва да сложи край на тия страдания, които му носят много неприятности и потърсил помощта на един свой почитател-руснак Шапошников,
възрастен
, аз го знам само така, не съм имал възможност да разговарям нещо особено с него.
Ела тука при мене, искам така да се грижиш и за мен“. А каква му беше мисълта на дядо Цочо? Той страдаше от някаква болест, от лошо храносмилане в дебелите черва. Смяташе, че повече няма да може да живее. Нещо повече.
Беше решил, че трябва да сложи край на тия страдания, които му носят много неприятности и потърсил помощта на един свой почитател-руснак Шапошников,
възрастен
, аз го знам само така, не съм имал възможност да разговарям нещо особено с него.
Но този г-н Шапошников е имал някаква връзка в Бърза помощ в „Пирогов“. Уговорили се с дядо Цочо да го закарат там и да го подложат на операция, за да могат да го излекуват от това страдание, което той има. А дядо Цочо се съгласява, защото знае, че няма да може да издържи на операцията и ще си замине. Това той го съзнава много добре. Имайки тоя разговор с г-н Шапошников, той идва при мене и решава, че трябва да си запази трудовете и нещата по някакъв начин, като ги предаде някому.
към текста >>
79.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Бай Иван тогава беше
възрастен
, но държелив и успявахме да правим тия преходи, някой път с Христо, някой път с Благи, някой път с друг, някой наш приятел като Николай, но сме правили тези екскурзии и тия посещения на Рила през лятото.
От бай Иван знам, че Учителят е препоръчал на нашите приятели всяка година поне по десетина дена да изкарват на Маричините езера, защото там енергиите, които протичат са такива, че те ще имат някаква духовна полза от това. Дълги години бай Иван това все ми го разправя, все ми го разправя, но п|зез мен как ли минава, преминава и заминава просто. 1964 г. дойде и бай Иван пак споменава и тогава реших: чакай да направя нещо, да направя усилие, за да отидем с бай Иван на Маричинете езера. А до тогава с бай Иван лятно време правехме екскурзии по Рила, но правехме преходи от Мусала и стигахме до езерата, така едно време от 10-15 дена прекарвахме по тоя начин на Рила като правехме преходи и няколко дена се задържахме на езерата.
Бай Иван тогава беше
възрастен
, но държелив и успявахме да правим тия преходи, някой път с Христо, някой път с Благи, някой път с друг, някой наш приятел като Николай, но сме правили тези екскурзии и тия посещения на Рила през лятото.
А тая година решихме да направим усилие, да отидем на Маричините езера и да прекараме 10-15 дена както той казваше, че е препоръчвал Учителят. И за да направя обаче това с бай Иван трябваше ни помощник. Тогава се случи, че Благовест Жеков, който сега е председател на Братския съвет имаше възможност да ми укаже съдействие. И наистина, осъществихме това като един ден напред ние с Благи заминахме за Мусала, за да изкачим основния багаж. Качихме се на автобуса, отидохме на Боровец, оттам горе се изкачихме на Мусала.
към текста >>
80.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Като отидеш при някой по-
възрастен
човек да го почетеш, да поднесеш така уважението си към него.
В.: То е хубаво така да дойде човек, да поприказваш с него. Т.: Как не, как не, с човек да се срещнеш. Та животно с животно се среща, а къде е човек по-горен от тях. В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“. Понеже живота на хората се промени, хората се пръснаха от родните им места и всеки работи насам-натам.
Като отидеш при някой по-
възрастен
човек да го почетеш, да поднесеш така уважението си към него.
Така е по-трудно да си сам. Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам. В.: Ти знаеш ли колко хора нямат деца, ти поне имаш деца. А колко хора имат деца, а все едно, че ги нямат.
към текста >>
81.
6 Убийството на сина и прераждането му
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
То се наведе и вгледа се и се обърна към мене, ама обърна се към мене като
възрастен
, сериозен.
И жена ми, тука не може да гледа дрехите на Костадин, вземала и ги закачила там на един пирон където е храната за добитъка. Минаха години. По едно време аз сбирам храна да храним добитъка и детето играе около мене. Тогава детето беше на шест години. Играе около мене ама за щастие една обувка паднала от дрехите.
То се наведе и вгледа се и се обърна към мене, ама обърна се към мене като
възрастен
, сериозен.
„Слушай бе, дедо, защо си ми хвърлил тука обувката? “ Казвам: „Каква обувка е, тая обувка е на чичо ти. Ето ти си малък“. „Никакъв чичо, аз съм твоя Костадин! “ „Всичко добре, ама защо ми сменихте името?
към текста >>
82.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
И детето се наведе така, погледна обущоко и го прибра и каза, и се обърна къде мене ама обърна се къде мене като
възрастен
с такива думи: „Дедо бе, защо си ми хвърлил тука обувката?
Т.: Не, за малкия. Оня Костадин не е женен. И като порасна това дете на шест години, там още оная старата къща не я бехме разтурили съвсем. Жена ми, като не може да му гледа дрехите, ги отнела там на една закачалка, та ги закачила, а аз сбирам на добитъка храна, понеже у стаите е храна за добитъка, а те у мазето лежат - добитъка. Харно, ама за случка, един обущок паднал от дрехите.
И детето се наведе така, погледна обущоко и го прибра и каза, и се обърна къде мене ама обърна се къде мене като
възрастен
с такива думи: „Дедо бе, защо си ми хвърлил тука обувката?
“ Казвам: „Каква обувка? Тая обувка е на чичо ти. Ти си малък“. „Никакъв чичо, аз съм твоят син Костадин! Само едно не съм доволен от вас.
към текста >>
Тука имаше една сестра възрастна, не може вече и они като ни гледаха и че вече съм
възрастен
, не може да я слушам и тя възрастна, казали на тая цигуларката, да каже тя на брат Темелко, че да спре обеда, защо всеки да си носи от къщи защо вече не може да издържа вече.
В.: Какво има да командват. Какво може да командват у Мърчаево. Т.: А, това една команда дадоха сега. Тука ние готвехме. И всека неделя по обед като свърши беседата имаше общ обед.
Тука имаше една сестра възрастна, не може вече и они като ни гледаха и че вече съм
възрастен
, не може да я слушам и тя възрастна, казали на тая цигуларката, да каже тя на брат Темелко, че да спре обеда, защо всеки да си носи от къщи защо вече не може да издържа вече.
И тя като ми каза, ама я тука имам едно шкафче с продукти, кажем: „Ела, Марио, тоя материал да го хвърлим ли сега? Той нали е донесен от хора? До дека има материал, ще готвиме и свърши ли се материала ще спреме“. И така направихме. Свърши се материала и спрехме.
към текста >>
83.
6. Дървеното столче
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
То е все едно да сложиш един
възрастен
човек да седи дълго време на стол без облегало.
А бяха поставили едно обикновено дървено столче без облегалка. На него Учителят седна и държа беседата си. Измежду другото той обърна внимание на столчето: „На какъвто стол сте ме поставили да седна, такъв ще ви бъде хала през цялата година“. И така се случи, че всеки от нас си правеше големи планове през годината, всичко вървеше на добре, но някъде по средата всичко се обърна и вече до края на годината вървеше наопаки. Вие знаете ли какво значи да ви върви всичко наопаки?
То е все едно да сложиш един
възрастен
човек да седи дълго време на стол без облегало.
Ето, това го проверихме.
към текста >>
84.
13. Съдбата на братската градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
13. СЪДБАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА Един ден сме с Учителя и брат Ради, работникът, който дойде след мене на Изгрева и беше 25 години по-
възрастен
от мене, пред бараката на сестра Паша Теодорова, стенографката.
13. СЪДБАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА Един ден сме с Учителя и брат Ради, работникът, който дойде след мене на Изгрева и беше 25 години по-
възрастен
от мене, пред бараката на сестра Паша Теодорова, стенографката.
Както си седим и се разговаряме - ето ти дотърча сестра Граблашева,която психически не беше много добре и се нахвърли върху нас двамата с брат Ради. Каза ни няколко обидни думи и вика: „Учителю, Учителю! Тези какво щат тука? Тези двамата какво, какво работят? “ А Той помълча малко и рече: „Докато Ангел и Ради работят на Изгрева, на Изгрева ще бъде светлина.
към текста >>
85.
7. Първата школа
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Той е бил по-
възрастен
и разликата между тях е била 21 години.
7. ПЪРВАТА ШКОЛА Постепенно Учителят приобщи духовната група от десет девойки към себе си и започна да ни говори в определени дни. По-късно се присъединява към Учението на Учителя и доктор Иван Жеков, който е бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия. Много често е посещавал техния дом. Там Той се вижда и се запознава с Юрданка. Много я харесва и я поискал за съпруга.
Той е бил по-
възрастен
и разликата между тях е била 21 години.
Учителят му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена“. Те се съгласили на туй положение и така се оженили. Кум на сватбата им станал рождения брат на Учителя Дънов, който е имал мелница за брашно. Той не е споделял убежденията на рождения си брат Петър. А рождената му сестра Мария е била евангелистка, омъжена за евангелист и е посещавала евангелските черкви, но много добре се е разбирала с брат си Петър.
към текста >>
86.
51. Методий Шивачев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Попитах го дали ще се качва на следващия ден на връх Мусала, но той ми съобщи, че е
възрастен
и че не може да се изкачи до горе.
51. МЕТОДИЙ ШИВАЧЕВ Две години преди да си замине Методий Шивачев се видяхме с него на хижа „Мусала“ на 22.юни. Там имаше много братя и сестри, около 30 човека, бяхме наклали огън и пеехме братски песни. Виждам, че Методий идва от голямата хижа към огъня, аз изтичах да го посрещна и много се зарадвах, защото ми бе приятно да разговарям с него. С него беше и жена му Ричка.
Попитах го дали ще се качва на следващия ден на връх Мусала, но той ми съобщи, че е
възрастен
и че не може да се изкачи до горе.
Тогава аз реших да остана при него, понеже предния ден бях се качвала на Мусала. Целият ден ние разговаряхме и той ми разказваше за живота на Братството. Разказа ми как като студент почнал да посещава на ул. „Опълченска“ беседите на Учителя и след това всяка сутрин е придружавал Учителя когато са излизали да посрещат изгрева на слънцето в местността „Баучер“, което по- късно се назовава Изгревът.
към текста >>
87.
6. На среща с Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Пред приемната стая на Учителя заварих един
възрастен
брат.
Бях другаде приета също много добре. Там където бях отседнала, брата и сестрата бяха до гората. Имах възможност всеки ден да си правя разходки. Значи това е третата среща с Учителя през 1942 г. Отново съм на Изгрева.
Пред приемната стая на Учителя заварих един
възрастен
брат.
Той не беше като че ли много възрастен, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя. Появи се Учителят на вратата облечен и с една блага усмивка. Беше облечен в хубав млечно сив костюм и вълнена бяла шапка на главата. Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка. Учителят ни погледна двамата, но покани мене първа да вляза.
към текста >>
Той не беше като че ли много
възрастен
, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя.
Там където бях отседнала, брата и сестрата бяха до гората. Имах възможност всеки ден да си правя разходки. Значи това е третата среща с Учителя през 1942 г. Отново съм на Изгрева. Пред приемната стая на Учителя заварих един възрастен брат.
Той не беше като че ли много
възрастен
, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя.
Появи се Учителят на вратата облечен и с една блага усмивка. Беше облечен в хубав млечно сив костюм и вълнена бяла шапка на главата. Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка. Учителят ни погледна двамата, но покани мене първа да вляза. Почудих се.
към текста >>
88.
2. Среща с Учителя
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Деца бяхме, той е някоя година по-
възрастен
.
Идва в Италия, взима ни и ни довежда всички в София. И за първи път и първото нещо било да ни заведе - децата при Учителя в 1922 г. ли е било, есента ли на ул. „Опълченска“ 66. И там имаше една леля Надзор, леля Дафина, Асен Арнаудов ако сте чули - артиста.
Деца бяхме, той е някоя година по-
възрастен
.
И тогава Учителят създаде тогава тази песен: „Блага дума“. После Учителя я даде в Общия окултен клас и леля Дафинка им я пееше и така са я научили. (Виж. Общ ок. клас II год, 6 лекция от5.Х1.1922 г. -стр. 25-26).
към текста >>
89.
6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
когато напусна Париж беше 85 г.,
възрастен
.
6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“. А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г.
когато напусна Париж беше 85 г.,
възрастен
.
В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години. А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера. Значи първите четири години „L'enseignement de vie nouvel du Maitre Beisa Duno - Peter Deunov“. Ще ви го покажа. В: Сега аз имам може би десе- тина-петнайсет от вашите.
към текста >>
90.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте
възрастен
, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“.
Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито. Ей това ти казвам за нашите, вечно са му яли душата и именно малко преди да си замине, той сигурно вече тогава получи този първоначалния инфаркт, като се научиха, че му предстоят такива турнета в Англия, в Щатите и Австралия.
Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте
възрастен
, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“.
Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади? “ Така и така. Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват.
към текста >>
91.
4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Един
възрастен
учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете".
4. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка.
Един
възрастен
учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете".
И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи.
към текста >>
92.
6. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 8
Той беше
възрастен
човек.
Как да ти кажа, нашата интелигенция например, не можа да разбере Учителя. Даже хора, които са теософи, един Мавров например, той беше един много просветен човек, теософ, беше сам в България, той беше много слаб, неговите приятели бяха в чужбина, не разбираше Учителя. Един Софрони Ников, водача и създателя на теософското движение в България. Аз имам случай с него. Той живя също много мизерно и когато се евакуира сестра му и другите от София, той остана да живее в къщата на сестра си на Редута и аз понеже имах на разположение храна на Изгрева от време на време му носех в една кошница и се разговарях с него.
Той беше
възрастен
човек.
Но един ден той ми показа една карта на Учителите по йерархии - Христос, Кришна, Буда и пр. и надолу и другите и там долу някъде го има и него - Софрони Ников. И аз си мълча. Пита ме: "Защо мълчиш? Аз знам какво мислиш.
към текста >>
93.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
" Аз бях толкова млад, макар че сега съм
възрастен
, но не мога да се изправя и да реша и да кажа за кого съм работил досега.
Д: Когато един кораб потъва, капитанът остава последен. "Ние с тебе ще бъдем последни на кораба." До ден днешен не мога да разтълкувам това нещо. В: Изгревът изчезна, разрушиха го, значи кораба е потънал. Останал си сам от многото и сега разказваш за школата. Д: Учителят ми каза също: "Ти трябва да решиш за кого ще работиш: за себе си, за българския народ, за човечеството или за Бялото Братство?
" Аз бях толкова млад, макар че сега съм
възрастен
, но не мога да се изправя и да реша и да кажа за кого съм работил досега.
Човек трябва да бъде искрен. Единственото,което направих е Паневритмията за голям оркестър и си бях казал така: Коя е най-добрата филхармония в Европа? - Монте Карло. И успях да отида там и да я запиша. След като се върнах от там аз направих още няколко корекции и след това го записахме с наш български оркестър в зала "България".
към текста >>
94.
33. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
,
ТОМ 8
В: Но той е
възрастен
.
В: Да, да. Веска: А-а, това не съм научила. В: На 25.Х11.1986 г. от няколко места чух. Веска: Аха, възможно е.
В: Но той е
възрастен
.
Веска: Той е 80 и нещо, но беше болен. И неговия брат, значи неговия брат посещаваше някои мои близки. Аха-а, значи си е заминал. Ами да. Той в Калифорния имал, той навсякъде, в Калифорния има братства, на няколко места в Америка е създал братства.
към текста >>
95.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-
възрастен
.
По ми беше трудно да опиша един предмет от физическото поле отколкото от духовния свят". И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок.
Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-
възрастен
.
Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам.
към текста >>
96.
07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Ще Ви разкажа какво ми казваше един
възрастен
брат.
В.К.: Какво впечатление Ви правеха в (първите години съборите? Е.А.: Много бяха тържествени, брат. Много вдъхновение и радост имахме всички. Имаше едно настроение, което не сме го имали друг път. И може би това е било както казва Учителят за присъствието от невидимия свят.
В.К.: Ще Ви разкажа какво ми казваше един
възрастен
брат.
Това е следния случай: Когато отивам на събор първата година, ама аз съм тъй въодушевен, лекокрил, чувствувам една общност с всички души и с цялата вселена. Това беше само докато бях на събора в Търново. Отивам си вкъщи, отведнъж като че ли някакъв похлупак се маха и всички грижи и тегоби се стовариха върху мен. И казва: Отивам при Учителя и разказвам: „Защо е така? ". Той казва: „Не си ти, а ония от невидимия свят идват и влизат във вас и те са причината за вашето състояние, което имате".
към текста >>
97.
33. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега той не беше толкова
възрастен
човек, той е по-млад от мене Елиезер и аз смятах, че пред по-
възрастен
човек да кажеш, така е малко по-чудновато, защо ще го казва.
Но той направи някак си, като че ли изповед пред мене за живота си. Каза какво е вършил, какво е работил, направи така нещо и аз останах изненадана от всичко това. И аз казва той: „Нямам вече никаква задача. Свърших си работата каквото имах да правя". Това ми направи впечатление.
Сега той не беше толкова
възрастен
човек, той е по-млад от мене Елиезер и аз смятах, че пред по-
възрастен
човек да кажеш, така е малко по-чудновато, защо ще го казва.
Но така го направи. Но, аз не го упрекнах защо направи така с Учителя, нищо не му казах, защото намирам, че така трябва да постъпя. То е негова работа, сега ако се е уплашил, или за нещо друго има, негова работа. След това скоро, скоро почина.
към текста >>
98.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Едната загина при бомбандировките, синът изчезна след 9.IX.1944 год., но него никой не го засегна, той беше
възрастен
човек, но много страдаше и си спомням, понеже аз отидох и ме пита: „Ще се върне ли Борис?
Тя имала тези неща, но тя редовно си идваше на беседите самичка. Чувала съм, че Учителят на нея казвал, когато за Междусъюзническата война да каже на цар Фердинанд да не я обявява в никой случай. И той казал: „Че от ясновидци не взема акъл". После след 9.IX.1944 год. когато убиха синът й, защото нали изчезна синът й, те в семейството по-задружно заживяха, бащата много страдаше за сина си, щото един син и две дъщери имаше.
Едната загина при бомбандировките, синът изчезна след 9.IX.1944 год., но него никой не го засегна, той беше
възрастен
човек, но много страдаше и си спомням, понеже аз отидох и ме пита: „Ще се върне ли Борис?
" Пък аз какво мога да му кажа затова нали? Но и двамата чакаха с надежда, че той синът ще се върне. Казаха ми, че той синът им Борис носел всичките скъпоценности на семейството. А те имаха много скъпоценности, защото царете подаряват украшения на жените, на мъжете. Например, той като генерал една табакера златна със скъпоценни камъни е имал.
към текста >>
99.
85. ДЯДО РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
В.К.: Бил е
възрастен
, минало време... Е.А.: Ех, не, не, аз не жалех себе си, защото бях здрава и можех.
Да прощават и да извиняват братята, за които говоря, но малко господарски тон проявиха те. И брат Ради се попресили, заболя от бронхопневмония и аз го гледах цял месец, и в моята стая го взех. Защото в неговата стая беше невъзможно да го гледам. После втори път го взех. Но третият път не го взех, може би сбърках, ама.
В.К.: Бил е
възрастен
, минало време... Е.А.: Ех, не, не, аз не жалех себе си, защото бях здрава и можех.
В.К.: Помагахте при изчислението на сметките, калкулациите? Е.А.: Да, е, не беше човека образован, за да си прави сметките и после какво ми струва на мене, като ми даде материалите, да му направя сметката, за мене не беше нищо мъчно, защото те прости неща бяха. Е, така се сприятелихме ние, това ни беше пък приятелството и като го гледах и след това пак го гледах още един път, нали така сродих се с брат Ради. Аз имах чувство както към баща ми. Даже знаеш ли баща ми ми каза първото нещо.
към текста >>
100.
90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Щото е стар,
възрастен
човек и сам.
Дъщеря му при бомбардировките се помина и той остана сам. А той е един от тия тримата, които са отишли при Учителя да искат Гумнеров да го изгонят. В.К.: Учителят да се махне от дома на Гумнеров. Е.А.: Да. Но Учителят не се махна разбира се и когато един път Аня казва, че ще отиде да чисти на Радославов стаята му.
Щото е стар,
възрастен
човек и сам.
„Аня, и аз ще дойда да помогна". Щото учител ми е бил четири години и така беше много с ерудиция голяма човек. И като отидох, аз в живота си не съм виждала толкова дървеници. Аз ти казвам. В.К.: А Вие отидохте с кого?
към текста >>
НАГОРЕ