Търсене в текстове за 'Възрастен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за.
към текста >>

2. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане.
Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
към текста >>

3. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно.
към текста >>

4. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира.
Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял. Те не могат да свържат живота на детето с живота на стареца. Те не могат да свържат живота със смъртта. Те се движат между две противоположности, но не могат да видят тясната връзка, която съществува между тях. Що е смъртта?
към текста >>

5. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир. в мозъка на набраздения тритон има една част от светлия тритон. А това парче инак щеше да стане кожа, а не мозък. Изнесеното и много други опити, на много, безброй много изследователи-неовиталисти, връща в науката идеята за душата, която оживява, организира и тика всичко напред към точно определена цел на развитието. Харолд Дардин и безсъницата.
към текста >>

6. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър.
Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици.
към текста >>

7. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху смисъла на повечето от детските стихотворения и песнички.
Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето. Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на жестокост ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората. Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху смисъла на повечето от детските стихотворения и песнички. „Във всички почти от тях" – казваше ми той – „четем думите": „берем, берем", „късаме, събираме" и пр., и никъде няма „садим" „поливаме" „копаем". – Защо се чудите – се провикваше тоя човек – че хората обичат да грабят, да присвояват, да унищожават. На това ги учим от ранната им възраст. Много пъти от тогава съм си задавал въпросът, защо хората не си подаряват цветя в саксии, за да им се радват? Би било от друга страна, прекрасно, да види човек една от възторжените обожателки на теменугите, лилиите, розите и хризантемите с мотичка в ръце и на работа в своята малка градина.
към текста >>

8. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз съм вече възрастен мъж.
Моите небеса понякога помръкват и гъсти облаци се трупат на моя хоризонт. Моята снага потръпва нявга от есенен студ. Животът не е само пролет, не е само лято. Аз опитвам плодовете и усещам, че те имат различен вкус. Моите дни са преплетени от две разноцветни нишки и аз чета по живата книга двата живота, които текат в мен като две различни реки. Аз съм вече възрастен мъж. Вкусих от сока на това, което хората наричат скръб. Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои. Ето ме, майко моя, готов съм да събера плода, който посадих като дете, отгледах като юноша. Моето семе се тъпче от здрави коне и аз трябва да го почистя от къклицата. В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно.
към текста >>

9. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота".
Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр. Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера.
към текста >>

10. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един възрастен брат подарил къщата си за братството.
Предупредих ги, че ще изнеса творбите от страната. За старозагорци съм определил 30 творби. 4 юни 1993 От Стара Загора получих писмо. Георги Стойчев е ходил при главния архитект, говорили са любезно, но без резултат! 20 юли 1993 Старозагорци са получили подарък. Един възрастен брат подарил къщата си за братството. Трябва да я ремонтират, засега тя ще е „Домът на новата култура“. Каква радост за тях и за мене. 20 октомври 1993 По въпроса за музея мога да ти кажа, че засега е една мистерия. Ще чакам още малко и ще им напиша едно кратко писмо: по липса на интерес подаряването на творбите няма да се реализира. Това е нещо много тъжно!
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1) При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен.
Кажете на праведника, че ще му бъде добре. Защото всеки праведник ще яде плодът на делата си. Горко на беззаконника! Нему ще бъде зле. Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му“ (Исайя 3:9-11).. „Горко ти, който разоряваш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1) При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен. Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя. Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие. Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва.
А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е предназначено за вас, но вие ще го достигнете само с търпение, с непрестанни усилия, стъпка по стъпка, докато станете пълновъзрастен господар на силите, които се таят във вас.
Бог ви е дал могъщите инструменти, които градят живота, които му дават една или друга насока и форма. Той ви е предоставил едно безкрайно поле за дейност, за творчество, за напредък. Ясното синьо небе денем, и златните звезди нощем, гледат с очите на вечността към вас и ви говорят непрестанно, че вие сте безсмъртна частица от безсмъртния Живот, че вас ви очакват велики постижения, велико бъдеще, че вие криете в себе си заложби и възможности, за които бедният, обикновен и ограничен човешки ум не може да има и най-слаба представа. Станете сутрин рано, преди още зората да е разкъсала на изток плащеницата на мрака и се вслушайте в гласа на Божествения Дух, който говори във вас. Той ви казва, че всичко това, което виждате пред себе си, безкрайността, с милиардите златни звезди, е за вас, тя е вашето велико божествено наследство, което никой не може да ви отнеме. То е предназначено за вас, но вие ще го достигнете само с търпение, с непрестанни усилия, стъпка по стъпка, докато станете пълновъзрастен господар на силите, които се таят във вас. Защото великото божествено наследство не се дава на малки деца и на немирници, които могат да го пропилеят. Вие сте изпратени на земята, в това велико божествено училище, да учите, да растете, за да станете достойни за това, което ви чака, за да станете способни да боравите със силите, които за сега са скрити във вас. Съзнайте своята мисия, и погледнете ясно на живота си. Той не ви е даден за да търсите лесното и за да се удоволствувате. Той е училище и затова иска от вас непрестанни усилия, иска никога да не заспивате на своите постижения.
към текста >>

14. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му.
Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик? “ каза той, отправяйки към мен проницателния поглед на своите кривогледи, отслабнели очи. „Какво може да роботи той? “ „Не много неща, мисля”, отговори моя водач с един лек тон на пренебрежение „той е син на овчар.“ „Син на овчар“ отговори старият жрец!
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот.
Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек.
Но скоро аз разбрах че тоя ден бе празник. Храмът! Струваше ми се, че беше се изминал цял век откакто аз бях излязъл от него. Самият Агмад ми се стори странен и неузнаваем. Нима, наистина, аз съм станал по стар? На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан. Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек. И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което детето пасивно е възприело тогава, налага своя печат на характера и проявите му после и като възрастен дори.
Отношенията само към него се менят. Но аз зная, че в никоя година ние не сме изпълнили своя дълг към него, защото не сме изпълнили основния си дълг — да превъзпитаме себе си. Не само това, което сме предали чрез кръвта, чрез млякото, указва голямо влияние на детето. Трябва да внимаваме за атмосферата с която сме го наобиколили първите дни, седмици и месеци. Обходата ни с другите, мимиките ни, думите ни през това време. Това, което детето пасивно е възприело тогава, налага своя печат на характера и проявите му после и като възрастен дори. Но това не значи, че вече всичко е загубено, че вече нищо не може да се направи. Възпитанието си остава до крея на живота един мощен фактор, чрез който се пречистват и моделират характера и проявите. Разбирам възпитанието в широк смисъл, не само преднамереното въздействие. По-късно, разбира се, се отстъпва главния дял на самовъзпитанието. Още в първите дни детето, търсейки да задоволи своите нужди по възможния най-лек начин, оформя ред навици и начини на действия.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат.
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек.
казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето.
към текста >>

21. -

Възрастен е онзи, който е познал Бога.
Научете се да се радвате на страданието. Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало.
към текста >>

Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар.
Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи живота. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод Следователно, човек трябва да се посее, да поникне, да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее.
към текста >>

22. -

Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин.
Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите.
към текста >>

23. -

* Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар!
* В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света! * Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година.
Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле. На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва. Беше явно, че болестта се обърна в менингит. След обед съвсем бавно то отпадаше и престана да диша.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата.
В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен.
Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“.
Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр.
Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети.
Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване.
Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни. Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и учителите във Валдорфското училище. Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка. За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>

„Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“.
Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“. „Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“. Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи. Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи.
Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник!
Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго. Последните ще могат да се употребяват за подпалване на огън. Представете си какво могат да направят толкоз стотина хиляди деца в цяла България за няколко години! Колко могат да помогнат! Разбира се, тая тяхна помощ ще бъде малка в сравнение с нуждата от добри пътища. Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
към текста >>

НАГОРЕ

0.49186611175537