Търсене в текстове за 'Възприятие'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата.
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство.
към текста >>

2. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство.
В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими.
към текста >>

3. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята.
към текста >>

4. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

5. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие.
Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък. Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21-ва глава. Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови. И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици.
към текста >>

6. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява.
За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот.
към текста >>

7. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него.
Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър." На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта. По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи.
към текста >>

8. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те ще му бъдат обект за възприятие като образи, които ще му се показват в съзнанието.
Бъдещото съзнание на човека ще бъде образно и същевременно по-ясно и по-обширно от нашето съвременно съзнание. Мисълта също ще бъде логична и ясна. То е, така да се каже, най-ниската степен на това, което обикновено наричаме свръхсъзнание. Човек тогава ще бъде ясновидец, макар и още в ограничена степен, една част от духовния свят ще бъде видима за него. Във вътрешни образи той ще вижда радостите и страданията на заобикалящите го. Те ще му бъдат обект за възприятие като образи, които ще му се показват в съзнанието. Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно.
към текста >>

9. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка.
към текста >>

И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага.
Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
към текста >>

И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди. Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си.
към текста >>

10. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.
ОБЩОЧОВЕШКО БРАТСТВО Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем. Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала. По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ.
към текста >>

11. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

Съществува обаче свръхсетнвно възприятие, което Учителят нарича „живо знание".
са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетнвно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание с ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов. Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна.
към текста >>

12. ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене е погрешно.
Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието. Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството па познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността.
към текста >>

13. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие.
към текста >>

14. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо когато една идея, цел или възприятие проникне в мозъка на човек с възлести пръсти, те лесно не отминават, не се заличават, а остават там трайни, като се подлагат на обработка и се подхвърлят на строг анализ и задълбочено обмисляне.
При лопатовидни пръстите показват любов към задълбочената, осмислена работа и неуморимост. Възлите между втората и третата фаланги са възли на независимостта. Те определят човека с независим, самостоятелен характер, неподдаващ се на влияния от други в своите решения. Възлите между третата фаланга и дланта, които ясно изпъкват, когато ръката е свита в юмрук, показват практично осъществяване на всяка поставена задача. Те говорят за склонност към ред, организираност в изпълнение на задачите и устрем за придобиване на материални дела. Изобщо когато една идея, цел или възприятие проникне в мозъка на човек с възлести пръсти, те лесно не отминават, не се заличават, а остават там трайни, като се подлагат на обработка и се подхвърлят на строг анализ и задълбочено обмисляне. При големите ръце всичко се подлага на строг анализ, а при малките - на обобщение. Разбира се, трябва да се обръща внимание доколко възлите са развити: колкото те са по-развити, толкова по-силно се проявяват изтъкнатите качества и черти. Възлите при дебели пръсти дават голяма активност, независимост, активно противопоставяне. Нежно развитите възли изразяват една женственост, присъща на разговорлив и пъргав човек. Гладките пръсти са въобще характерни за емоционалните хора - хората, които лесно възприемат събитията, лесно схващат и разбират както обстановката, така и хората, с които имат контакт.
към текста >>

15. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие.
Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си. И всичко туй в моето детско съзнание без да съм имал някакви теоретически познания. Това искам да го изтъкна, защото в окултната наука се говори, че децата още в своята млада възраст запазват спомена от миналите си прераждания и после, когато те навлязат в живота, в обикновения земен човешки живот, тези спомени за миналото се изтриват, заглъхват, забравят се и човек тръгва по пътища съвсем други. Минах този етап на увлечение по религията.
към текста >>

16. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие.
Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4.
към текста >>

17. Предисловие - Филип Филипов

След като съществува една толкова отговорна и кардинална за нашето време задача, определяща бъдещето на човечеството, неизбежно възниква методологичният въпрос за начина, по който всеки човек, използващ своето ясно и конкретно съзнание, заедно със зародиша на своето имагинативно възприятие, може да разпознае скрития, но действащ сред нас Бодхисатва така, че да не се отклони от пътя на Истината и да изгуби здравия си разсъдък.
- чрез коя личност сее проявил Бодхисатва Майтрея през XX век. Въпрос, който за изминалите почти сто години е получавал различни интерпретации, но всякога е запазвал както своята актуалност, така и своята противоречивост. От една страна, книгата представлява обзор на най-ярко откроилите се досега изследвания, но от друга страна, е опит да се изложи една съвсем нова теза по проблема. Актуалността на формулирания по-горе въпрос вълнува всеки антропософ, търсещ и следващ импулса на Михаил, защото Бодхисатвата, според Рудолф Щайнер, е онзи велик духовен Учител, който идва, за да научи човечеството как да разпознае т.нар. етерна изява на Христос в астралния свят, Учителят, който носи на хората Христовите Сила и Живот. След като съществува една толкова отговорна и кардинална за нашето време задача, определяща бъдещето на човечеството, неизбежно възниква методологичният въпрос за начина, по който всеки човек, използващ своето ясно и конкретно съзнание, заедно със зародиша на своето имагинативно възприятие, може да разпознае скрития, но действащ сред нас Бодхисатва така, че да не се отклони от пътя на Истината и да изгуби здравия си разсъдък. Методологията на проучванията, изложена в тази книга, се основава на няколко конкретни похвати, обосновани от антропософската наука и внушени от Михаеличния импулс на нашето време. Всички те имат за цел да дадат подход за разпознаване на проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век, който да е ясен и конкретен, лишен от всякакво атавистично ясновидство. Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-Луцифер-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея. Първите импулси на изложената в тази книга нова теза датират от пролетта и лятото на 1994 г. По-късно, в продължение на седем години, идеята беше бавно и методично изследвана, а през 2001 г.
към текста >>

0.24282002449036