Търсене в текстове за 'Възприятие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата.
към текста >>

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
към текста >>

2. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
към текста >>

Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
към текста >>

4. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето.
Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
към текста >>

5. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция.
Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е.
към текста >>

8. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие.
И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта.
към текста >>

Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят.
И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях.
към текста >>

9. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир.
Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки. Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание. Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир. Той почва да разбира истината, която се отнася до този свят и чрез собствения опит получава нейното потвърждение. Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото посвещение. Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях. Тук може да се спомене, какво става с познаващия.
към текста >>

10. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие.
При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията. Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид.
към текста >>

11. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма.
Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него. Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика.
към текста >>

12. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр.
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ.
към текста >>

13. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие.
Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги.
към текста >>

14. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни.
В чувствено отношение, той е проявявал крайни наклонности. Твърде тесни носни отвори свидетелстват за една ограничена възприемателска способност на чувственото и половото. При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени. Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено удоволствие, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото. Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни. Те наблюдават неспокойно и възприемат в общи линии. Винаги изглеждат повърхностни. Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно. Тесните - за едно ограничено, бегло.
към текста >>

Всяко чувство е в зависимост от способността за възприемане; колкото човек има по-силни чувствени впечатления, толкова той е повече в състояние да ги възприеме правилно и едва след това може да ги прояви правилно, като свое възприятие, като своя собственост.
Той стои в непосредствена чувствена зависимост с природата, хората и света. Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг. Противоположност на това представя обратната форма на носните отвори. Тази форма изразява едно много ограничено възприемане на чувственото. Напротив, тези хора чувствуват една голяма нужда да дадат от себе си. Всяко чувство е в зависимост от способността за възприемане; колкото човек има по-силни чувствени впечатления, толкова той е повече в състояние да ги възприеме правилно и едва след това може да ги прояви правилно, като свое възприятие, като своя собственост. Не е такъв случаят, когато човек приблизително нищо или твърде малко чувствува и възприема; тогава той проявява също много ограничени чувства. Тези хора проявяват фалшиви, празни чувства. Мекотата, която проявяват, е безсъдържателна. Всичко, което не им е природно, те го правят изкуствено. При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1).
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно.
към текста >>

16. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие.
Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4.
към текста >>

17. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение.
към текста >>

18. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката.
Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката. Ритъмът - предметът на ритмиката - е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравним с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използуваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и изрази, достъпни за нашето съзнание. Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност.
към текста >>

Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие.
За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовно въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички негови пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие, и когато вибрациите му преминат в един по горен свет, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. Всъщност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, поддържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда една безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи.
към текста >>

19. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка.
Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка.
към текста >>

Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax).
Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях. Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти.
към текста >>

20. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение.
Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание.
към текста >>

21. Цикли Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕЙНАТА ФОРМА ПЕСНИ За да даде израз на Новата музика Учителят е избрал песента, чиято форма е най-близка до човешките възможности за възприятие и интерпретация.В една непретенциозна на пръв поглед форма, той е вложил градивна сила, чийто заряд е в състояние да повдигне всеки.
НЕЙНАТА ФОРМА ПЕСНИ За да даде израз на Новата музика Учителят е избрал песента, чиято форма е най-близка до човешките възможности за възприятие и интерпретация.В една непретенциозна на пръв поглед форма, той е вложил градивна сила, чийто заряд е в състояние да повдигне всеки. Както беседите са една външна форма на Словото, така окултните песни са формата, в която Учителят е вложил едно ново знание, изказано с езика на тоновете. "ВСИЧКИ СТАРИ МАНТРИ, ОТ НАЙ-ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ СА ВЛОЖЕНИ В ПЕСНИТЕ, КОИТО СЪМ ВИ ДАЛ. АКО ГИ ПЕЕТЕ КАКТО ТРЯБВА, ЩЕ СЕ ПОЛЗУВАТЕ. ТЕЗИ ПЕСНИ СА СЪЗДАДЕНИ И ПО ЗАКОНИТЕ НА БЪДЕЩАТА МУЗИКА. ТОВА СА ПЕСНИ, КОИТО НЕ УМИРАТ.
към текста >>

22. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността.
че когато анемични животни се хранят специално с каротин, те скоро се поправят. Също очевидно е, че скромният морков е предопределен да държи високопоставено място в бъдещето. Затова яжте моркови! Словото на Учителя Пътят на живота Двадесетия век е век практичен, конкретен материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят.
към текста >>

И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага.
Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
към текста >>

И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си.
към текста >>

23. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.
Ние искаме хляб и свобода, искаме свободно общество, свободна федерация на отделните единици, групи, нации. Това иска живота, това искаме и ние — хляб и свобода за всички до един! В. П а ш о в Словото на Учителя Общочовешко братство Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем. Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала. По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек.
в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква. Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в секунда, парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие.
Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество. Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око.
Тя е принудена да допусне съществуването на една субстанция, по-фина от всички видове, които тя познава и нарича тази Субстанция „етер“. В същност, тя не знае положително, че етера съществува, защото изобретателността на учените не е могла до сега да измисли средство, с което да ограничи и направи достъпна за изследване тази субстанция, която е съвсем неуловима за „чародеите ма лабораторията“. Те не могат да я измерят, да я претеглят или да я анализират с който и да било от апаратите с който до сега разполагат. Наистина, достиженията на съвременната наука са необикновени. Обаче най-добрия път за проучване тайните на природата не е в изнамиране на нови инструменти, а в усъвършенстването на самия изследовател. Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око. Тези способности или чувства са средствата за изследване, употребявани от окултистите. Те са тяхното „Сезам отвори се“, при търсенето на истината. За опитния ясновидец етерът е тъй осезаем, както твърдите, течните и въздухообразните тела от химическата област са осезаеми за обикновените същества. Ясновидецът вижда жизнените сили, които дават живот и строят растителните животинските и човешките форми, да текат в тях като четири различни състояния на етера. Имената и специалните функции на тия четири вида етер са изложени както следва. 1.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително.
Размножителната способност, която действа чрез положителния полюс на животоносния етер, се намира също в латентно състояние. Стоплянето на тялото, — което се дължи на действието на положителния полюс на светлинния етер — и циркулацията на кръвта се дължи също на вселенското етерно тяло, което действа върху детето като го подготвя постепенно да може само да владее тези функции. Силите пък, действащи чрез отрицателния полюс на различните етери, са в замяна на това, напълно активни. Отделянето на твърдите вещества, което става чрез отрицателния полюс на химическия етер, е ненарушимо. също както и отделянето на течностите, което става чрез отрицателния полюс на животоносния етер. Пасивното възприятие, което се дължи на отрицателните сили на светлинния етер, е също извънредно забележително. Детето е извънредно впечатлително, то е „цялото очи и уши“. През първите години но детството, силите, действащи чрез отрицателния полюс на отразяващия етер, са също извънредно активни. В тия години децата могат да „виждат“ и висшите светове и често те бърборят за това, което виждат, докато присмехът на по-възрастните или наказанията им за „измисляне на лъжливи истории“, ги научават да се въздържат. Печален факт е, че малките биват насилствено заставяни да лъжат — или поне да отричат истината — поради неверието на техните „мъдри“ възрастни близки. Проучванията на Обществото за Психични Изследвания са доказали, че децата често имат невидими компаньони в игрите си, които често ги посещават докато са няколко годишни.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие.
Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както атомът като се скрива зад материалните явления, в действителност е носител на всички свойства на последните; така и духовната субстанция, бидейки непосредствено недостъпна за възприятие, се явява носителка на силите, с помощта на които тя предизвиква появата на съзнанието.
Тая духовна субстанция се явява, като носителка на всички духовни състояния; тя съединява в едно цяло всички отделни състояния. Благодарение на нея, нашето „аз“, ни изглежда тъждествено и непрекъснато. Тая духовна субстанция не е нещо тъждествено с нашите духовни състояния, с нашите чувства, мисли желания и т. н. Тя е нещо отделно, което стои вън от тях което има за цел да съединява духовните състояния в едно цяло. Тя, с други думи, ни напомня материалния атом. Както атомът като се скрива зад материалните явления, в действителност е носител на всички свойства на последните; така и духовната субстанция, бидейки непосредствено недостъпна за възприятие, се явява носителка на силите, с помощта на които тя предизвиква появата на съзнанието. Философите, които признават съществуванието на такава духовна субстанция се наричат спиритуалиста в собствения смисъл на думата, (стр. 42 — 45) Живи образи Живият образ е ней-силен. Той е над всяка теория. Ако една теория търпи отклонение, критика и оборване, модела е жив и подтиква към подражание Искаш ли импулс, търсиш ли стимул, спри се на живия образ. Той се проявява спонтанно.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“?
„Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи. А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия. Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“? Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение. От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие.
Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него. В нашето време, на земята се проявява един велик Адепт, който ни сочи пътя към това усъвършенстване и възраждане. Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите напътствия и да пият от този светъл Извор на Истина, Мъдрост и Любов. Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина. Нашата епоха е огнена епоха.
към текста >>

33. -

Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка.
В 1889 г. Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности. Английският превод на книгата има заглавие Време и свободна воля, а немският Време и свобода, което дава по-ясна представа за нейния предмет. Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон. От появяването на това съчинение, което е един от най-дълбоките и оригинални приноси към философското разглеждане на теорията за еволюцията, популярността на Бергсон порасна много.
към текста >>

Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието.
Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
към текста >>

34. -

Едни от основните ограничения в музиката — мерки, които сковават тоновете проява и я нудят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие — това са ритмиката и метриката.
Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мярка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към съизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява — като интелект — да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката — мерки, които сковават тоновете проява и я нудят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие — това са ритмиката и метриката. Ритъмът — предметът на ритмиката — е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравни с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и и изрази, достъпни за нашето съзнание. Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност.
към текста >>

Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие.
За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен свят, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията.
Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия. Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа.
Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наистина, че това не указва почти никакво влияние върху светлината на слънцето като зрително възприятие, която за 1 сек.
в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни почти с никаква. Вечер при залез-слънце обратно — жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в сек., парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, че това не указва почти никакво влияние върху светлината на слънцето като зрително възприятие, която за 1 сек. изминава около 300 х. км. Но трябва да вземем под внимание твърдението на астрономите в последно време и изчисленията на Рико, а именно, че слънцето ежесекундно изхвърля един, тъй да се рече, космически прах с относително тегло на неговите прашинки 0,66—0,57, които се движат и отдалечават от него със скорост 910—980 к. м. в секундата. Норденшелд счита, че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. Ако 300—500 м.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41029596328735