Търсене в текстове за 'Възприятие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя. Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него.
към текста >>

2. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие.
Този разговор се водеше пред всички ни. Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща. Все едно, че се разправяха за покупка и продажба на круши. Беше наистина невероятно преживяване: от една страна Учителят, от другата страна виждахме изкусителя в Магдалена, а от трета страна - цялото Братство. Да полудееш от тази гледка. Та човек може ли да смели всичко това отведнъж и да го възприеме чрез очите си, чрез ушите си и чрез някакво друго възприятие. Беше невъзможно. Затова този случай остана паметен за нас. Имаше най-различни случаи с нея от този род - те никога не се повтаряха, а бяха различни всеки път. Тя отиде веднъж в Италия и основа там кръжок, за да се изучава Словото на Учителя. Събират се отначало много хора, но после тя става непостоянна, изменчива като вятъра и хората я напускат.
към текста >>

3. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Борис Николов

С необикновено възприятие, че не мога да го изразя.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя.
към текста >>

4. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Галилей Величков

Има ли по-ценно възприятие от това?!
Споделете това с братята Боев и Борис. Приятна и радостна е такава екскурзия с УЧИТЕЛЯ. Вървим по Неговите стъпки! Има ли по-хубаво преживяване от това?! Вживяваме се в Неговите прояви! Има ли по-ценно възприятие от това?! Неговият живот става наш живот! Има ли по-ценно единство от това?! В Неговата светлина природата оживява. Той открива записите на вековете. Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и пространството изчезват.
към текста >>

5. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии.
Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред.
към текста >>

6. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития.
След това пиехме топли чайове. Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития. И така времето се промени, застудя, заваля дъжд и започна да прехвърча суграшица. Онези, които имаха повече дрехи трябваше да отделят за онези, по-леко облечените. Това бе една грижа за ближния. Това бе една естествена проява на обич и грижа към нуждаещите се. Тогава някой казваха: „Учителят знае всичко, той знае от какво имаме нужда и не трябва да се безпокоим".
към текста >>

7. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ. Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл. И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека.
към текста >>

Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите.
БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ. Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл. И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина.
към текста >>

8. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на Божественото начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие.
Така се редуваха цикъл след цикъл. Това бе вътрешната Школа на Учителя. В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души. Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене". Това бе казал по повод на едно такова мое състояние, при което Бог съизволяваше да изсипе част от Благостта си към мен като душа. Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на Божественото начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие. Учителят ме огледа, видя състоянието, в което съм и каза: „Когато Царството Божие дойде на земята, животът ще бъде такъв в тази си форма като днешната, но по съдържание ще се измени и ще бъде диаметрално противоположен. Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина". В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата. Тук той каза: „Между мене и Бога разлика не трябва да правиш". Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека.
към текста >>

9. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е.
Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан.
към текста >>

10. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене.
А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене. Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене. Аз седях на пейката с ръце от пред положени на колената и на роклята си. Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл. Аз останах сама на пейката. Стоях още известно време, за да запечатам в ума си онова, до което бях стигнала сама и онова, което Учителят ми каза и като видях, че то вътре в мене се съедини не само като определена мисъл, а като разрешение на този важен въпрос.
към текста >>

11. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници.
Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великия Учител на Вселената. А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е най-добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея.
към текста >>

12. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения.
Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка.
към текста >>

13. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Душите се различават според възприятието на Духа.
Любезна Е. Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието. Господ, който е създал тоя свят по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон“. Повече няма нужда от нея.
към текста >>

14. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов.
Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия. Майка ми и целият й род са били много религиозни. Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов. Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов. Отворих книжката и на първата страница прочетох: "Животът на земята е музика". Възкликнах веднага: "Ах, една интересна мисъл!
към текста >>

15. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това е много труден процес на възприятие.
В.К.: Може за работа, може за беля. Е.А.: Да. Не, когато дойде малко по-чужд човек, винаги съм нащрек. Винаги. И така организирам се, за да го приема както трябва. В.К.: Това е наистина много важно човек да се организира да приеме един човек както трябва. Това е много труден процес на възприятие. Е.А.: Е каквото и да е, труден, лесен, винаги съм се старала и ме е страх да постъпя другояче. В.К.: Правило ми е впечатление, че при вас идват много хора. Как издържате? Е.А.: Е, как издържам. Както сега.
към текста >>

16. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък.
5. На изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него? Справка в преданията и разказите от някогашно време. 6. Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние. Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък. Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1.
към текста >>

17. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2141-2160

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Не добри по дело, а добри по възприятие.
2149 Бог се отличава с великодушие. Милостив и благ е Той и всякога прощава. Щом се обърне някои към Него, Той всякога прощава. Бъдете носители на онази вечна Светлина, в която Бог живее. Господ е добър и ние трябва да бъдем добри. Не добри по дело, а добри по възприятие. Съобщение с небето. 2150 Всеки човек на земята трябва да намери онова място за себе си, откъдето може да се съобщава с Бога и с онези учени братя извън земята. Учителят за Истината 2151 Аз обичам истината. Не искам да ви заблуж- давам. Но искам и вие да възприемете Истината.
към текста >>

18. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80

Савка Керемидчиева

Не добър по дело, а добър по възприятие.
Щом се обърне някой към Него, Той всякога прощава. Запазете идеята: да бъдете носители на онази вечна светлина, в която Бог живее. 6.VI. 1925 г. Добрият човек 65 Господ е добър и ние трябва да бъдем добри. И най-първо човек трябва да вложи идеята, че той трябва да бъде добър. Не добър по дело, а добър по възприятие. Съобщение с Бога. 66 Всеки човек на земята трябва да проучи за себе си онова място, от дето той може да се съобщава с Бога, и с ония учени братя извън земята. 6.VІ.1925 г. Н.И.К.Б.И. (Няма Истина Като Божията Истина) С.Б.И.Е.И. (Само Божията Истина е Истина) Мъдрост и Разум.
към текста >>

19. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина.
В този смисъл, че казаното се отнася до великите Божествени идеи, които Христос донесе на Земята. Идеи, които всякога носят светлина за човешкия род. Идеи идващи от един възвишен свят, който нищо не може да погълне, да унищожи. В.К. Сега, ти тука разглеждаш въпроса за Виделината, както е дадено в Библията? Н.Д. Да. В.К. По-нататък. Н.Д. Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина. Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони.
към текста >>

20. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите и какви усилия правят Великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие.
18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите и какви усилия правят Великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие. Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един - Игнат Котаров, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя, и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи. Мина доста време.
към текста >>

21. 89. Погрешките

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Да имаме възприятие, вътрешно да разбират светлината.
Погрешката е, че го носиш. Погрешките са отрасли деца, които ги носиш. Тръснете ги на земята и се освободете! Правилно хранене е да не туря човек повече, отколкото трябва. Всяко нещо, което човек знае, му е казано. Да имаме възприятие, вътрешно да разбират светлината. Представлението започва в Норвегия. Този мирен народ, го правят размирен.
към текста >>

22. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Душите се различават според възприятието на Духа.
59 и тук, стр. 570-571): Любезна Е Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и по£дигне съзнанието. Господ, Който е създал тоя свят по своята добра воля, Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Него да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон". Повече нема ну?
към текста >>

23. 15. Духовната призма

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие.
1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления.
към текста >>

24. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото.
към текста >>

Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена.
А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
към текста >>

25. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Но трябва най-първо да имаш едно възприятие.
Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал”, какво нещо е „ритмус”? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко”. Разправя, разправя и ти казваш: „Него разбирам.” А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко, И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие. Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2 (фиг. 44.1)? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен?
към текста >>

26. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите, и какви усилия правят великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие.
Полето и мястото, където се проявяват тези сили, е човешкият двойник. Според колкото този двойник е организиран, подготвен, според колкото той е съвършен, според това зависи възможността му не само да реагира на тези сили, но това, да става и по един най-съвършен начин. Според това как е устроен двойникът ни, според това е устроен и мозъкът ни със своите центрове, групи клетки, способни да изявят вибрациите на тези сили. Според него е устроен и външният облик на човека. Всеки човек по външен вид, по способности е различен, оттам и различието в организацията, устройството и съвършенството на двойника му. Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите, и какви усилия правят великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие. Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева.*. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи. Мина доста време.
към текста >>

27. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш!
* Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни. Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел. В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш.
към текста >>

28. 23. Днешното време

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

4) Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието.
23. ДНЕШНОТО ВРЕМЕ (В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4) Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието. В същия свят живеят и животното, и човекът, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията волно или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни - места лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед и все пак това не е доказателство, че се отнася въпросът за двама души.
към текста >>

29. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството.
То наистина се мени постоянно - но въпреки това, във всеки момент, то съществува като една реална величина, с която всеки нов елемент трябва да се съчетава. При това съчетание се проявява законът за инерцията в своята класическа формулировка*: че движението се стреми да запази своята бързина и посока (не говорим за покой - понеже такъв фактически в природата не съществува). И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река, течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после, в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието. Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот. Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи.
към текста >>

30. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата.
«Не гледай ме какво върша, а слушай ме какво ти говоря.» 307. Майката на царица Йоана Савойска е кралицата на Италия Елена, дъщеря на краля на Черна гора - Никита. Тя е черногорка, които са властни жени. А бабалъкът, т.е. тъстът му, е кралят на Италия Виктор Емануил III. 308. Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата. А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-висша област на ума. Трябва да се премине от конкретния ум и да се отиде в абстрактния ум. 309. Политическият живот в страната е един театър, чиито сценарий е записан горе, в Невидимия свят, от духовете на Черната ложа. Те намират подходящи актьори, влизат в тях и играят по командата на суфльора. Актьорите са разделени, те воюват, но целта е една - да те оберат вътрешно, духовно и да ти приберат духовния кредит.
към текста >>

31. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата.
«Не гледай ме какво върша, а слушай ме какво ти говоря.» 307. Майката на царица Йоана Савойска е кралицата на Италия Елена, дъщеря на краля на Черна гора - Никита. Тя е черногорка, които са властни жени. А бабалъкът, т.е. тъстът му, е кралят на Италия Виктор Емануил III. 308. Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата. А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-висша област на ума. Трябва да се премине от конкретния ум и да се отиде в абстрактния ум. 309. Политическият живот в страната е един театър, чиито сценарий е записан горе, в Невидимия свят, от духовете на Черната ложа. Те намират подходящи актьори, влизат в тях и играят по командата на суфльора. Актьорите са разделени, те воюват, но целта е една - да те оберат вътрешно, духовно и да ти приберат духовния кредит.
към текста >>

32. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра.
Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Светия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна. Апостолите и мъчениците за Христовото име са били другите извори на жива вода, образувани от Главния. Каква е тая жива вода, за която говори Иисус Христос? В Евангелието от Йоана, 6.
към текста >>

33. 96. Чела ли сте нещо от Сведенборг?

Весела Несторова

Тоест, дотам ще стигнат американците във възприятието на идеите на Учителя.
V, с. 464-465. "Американците и добрият човек') Разказахте ми подробно, нали, как сте имали голямо вдъхновение, когато сте я писали на английски, как е изпратена и как съвсем случайно "в кавички" е излезнала. Вие, когато сте получили тука вестника, сте тръгнали, тичайки, размахвайки, казвате на Учителя: "Учителю, ние победихме Америка! " Така сте ми го разказали. И когато Учителят е прегледал какво е написано на английски, той знае английски, като погледнал снимката и казал: "Е, рекох като прочетат статията и като видят снимката ще кажат "Е, един добър човек". Тоест, дотам ще стигнат американците във възприятието на идеите на Учителя. Весела: Не, Учителят, аз занесох тази страница, която брат Фархи ми отряза и ми я прати. Отидох и почуках на вратичката горе. Учителят излезе и казах: "Учителю, ето вашият портрет и статията е напечатана в Сведенборговата фондация. Учителю, казах, направете така да печатат вашите беседи на английски в тази фондация." Той каза: "Това ще бъде като клин в тяхната работа и е неудобно те да печатат Словото". Аз бях много радостна и той се зарадва също много.
към текста >>

34. 10. Американците и добрият човек

Мария Тодорова

А приказката за "добрия човек" е възприятие за онези, които са дораснали да им проповядват проповедници.
Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно, в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за "добрия човек" е възприятие за онези, които са дораснали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великият Учител на Вселената. А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е най- добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея.
към текста >>

35. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци.
Всяко нещо е живо, всяко нещо е одухотворено. А под думите „Жива Природа" ние разбираме не само органичния и неорганичния свят, но и цялата редица принципи и закони, от които е проникнат и направляван в своето развитие този свят, които са легнали в неговата основа и които са живи - защото са представлявани и използвани за общата еволюция от цяла редица разумни същества и защото, сами по себе си, съществуват като нещо самостоятелно, като нещо живо; те са живите сили, които регулират живота на целия космос и обуславят целия му развой в течение на милионогодишни, сменящи се и повтарящи се периоди. Те проникват и се проявяват еднакво, както в цяла една слънчева система, така и в най-малкия атом - в техните сложни, но безкрайно точни и хармонични движения, които по закона на аналогията /един от основните закони в Живота Природа/ са в своята същност еднакви, като се различават само по големината на пространството и продължителността на времето, в които действуват. Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни. Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим. И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност.
към текста >>

36. 81. Статията „Трудова Братска Задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 58. Общочовешко братство. Бележки на съставителя д-

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Цитираме: „Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимия, обективния свят ще стане много по-обширен".
е поместена статията „Трудова Братска Задруга" на с. 1. 2. На с. 2 е поместено резюме от беседа от Словото на Учителя „Общочовешко братство" от 15.01.1933 г. 3. В тази беседа има няколко принципа, които трябва да се знаят и спазват, за да се дойде до общочовешко братство. Цитираме: „Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимия, обективния свят ще стане много по-обширен". „По силата на това обстоятелство Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изнесена, изнесена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси, които стават, стават вътре в него - света не е създаван, а си е вечно пребъдващ." „А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, който е вътрешно единтво на Битието.” „Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в общочовешкия живот”. „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство.
към текста >>

37. 20. Атаките на черните сили върху „Малкият дом. 20.1. Мировата любов и Космичната обич

Вергилий Кръстев

Имах възможност да се сблъскам с много неща, които за мен бяха отначало невероятни за възприятие, и бяха в разрез с всичко онова, което изнасяше и говореше Учителят в Словото Си, и в Учението на Любовта.
20. АТАКИТЕ НА ЧЕРНИТЕ СИЛИ ВЪРХУ „МАЛКИЯТ ДОМ 20.1. МИРОВАТА ЛЮБОВ И КОСМИЧНАТА ОБИЧ* Така,, че „Малкият дом" на ул. „Волоколамско шосе"14, беше домът на Мария и Борис. Имах възможност да се сблъскам с много неща, които за мен бяха отначало невероятни за възприятие, и бяха в разрез с всичко онова, което изнасяше и говореше Учителят в Словото Си, и в Учението на Любовта. Няма страница в отпечатаното от Него Слово, да няма най-малко по 3-4 пъти думата Любов. А тогава, когато аз четех, Любовта я възприемах по съвсем друг начин, защото бех млад. После попадна една брошура, която Учителят е държал още в началото на Съборите - „Любов, надежда и вяра". Това са три различни беседи. И след като проучих тези три беседи, тогава разбрах за какво става въпрос.
към текста >>

38. 22.5. Писма от затвора

Вергилий Кръстев

Но едва ли някой го е чел, защото той е един много труден материал, не за възприятие, труден материал за възприемане!
Но накрая се предаде всичко на Полина от Видин, за да може да набере този материал. И този материал е набран, и чака да се публикува. Така, че това нещо аз също съм го задвижил. И този материал, трябва да излезе. Аз съм използвал някои мисли от този материал и съм ги публикувал в „Изгревът", том III. Но едва ли някой го е чел, защото той е един много труден материал, не за възприятие, труден материал за възприемане! Виж „Изгревът", том III, с. 271-283 от 1995 г.
към текста >>

39. 15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто на английски език от Вергилий Кръстев

Вергилий Кръстев

Нещо уникално като изпълнение и възприятие!
А за чужденците, тези 3 концерта бяха преведени на 6 езика: руски, английски, испански, италиански, френски и немски, като трите концерта имаха около 100 страници за превод. 30. Беше възстановен архивния филм, заснет от Георги Парлапанов, като бе включена Паневритмията с аранжимент на Филип Стоицев. И са обозначени лицата, които играят. 31. Пуснахме Паневритмията - запис от 1972 г., с аранжимент на Филип Стоицев. Включихме и изпълнението на Весела Несторова на английски език, придружена от музикален съпровод, ръководен от Филип Стоицев. Нещо уникално като изпълнение и възприятие! Издирваме нейното изпълнение на Паневритмията на български език. Но архива й беше откраднат. 32. При 3-те концерта за Паневритмията, бяхме приготвили изложба „Паневритмия на Изгрева", със снимки в размери 30/40 см., сложени по 4 броя на един картон от 100 см./70 см. и закачени на 4 стълби на сцената. Общо 48 снимки на един концерт.
към текста >>

40. 1. Срещи, разговори и разсъждения. 1.1. Съотношение

Вергилий Кръстев

Но, ако съм се доближил до онова истинско възприятие, съответствуващо на външното изявление на едно същество, както и неговата проекция в околните, това ще бъде успех.
А дали това е от вчера или днес, това за онова време и пространство за което споменахме с неговите абсолютни стойности, е без значение, защото неговата проекция горе е една и съща и вездесъща, но долу проявяваща се в човешкия живот, може да бъде относителна или абсолютна, зависеща, именно от човека как я възприема вътре в себе си и как я проектира вън от себе си. Ето по този начин имах възможността да се срещна с Петър Филипов още през 1970 г. И да потвърдя онова, което изписах по-горе, ще изнеса последователно всички онези неща, които съм запечатал в себе си от нашите срещи, разговори, както и моите наблюдения и съответни разсъждения. Онези неща, които ще изнеса отговарят на истината, онази, която виждах вън от себе си, онази, която съзирах в себе си, онази, която я проектирах назад и онази, която отиваше напред. А дали тази истина, която беше моя, беше на Петър Филипов, това не мога да потвърдя. Но, ако съм се доближил до онова истинско възприятие, съответствуващо на външното изявление на едно същество, както и неговата проекция в околните, това ще бъде успех. За мен нещата имаха многостранно значение. Един факт, който се проектираше сега, бе един символичен език на нещо, което не можех да възприема. Но символиката оставаше и в нашето вътрешно движение на човешкия път, този път ставаше и се забиваше като звезда на небосвода и в онзи момент, когато вдигнем поглед в знак на безизходица, чак тогава можехме да съзрем символа, който блестеше като звезда и говореше на ясен език. Защото той проговаряше, изявяваше се и ставаше действен. Такива неща изобилствуваха в моите срещи и разговори с Петър Филипов.
към текста >>

41. 3. Закон на Опуленс: из кн. „Смени в природата”, ООК, 9 ян. 1929 г., сряда, 6.14 ч.

Савка Керемидчиева

Най-първо се заражда едно течение, което слива се за възприятие.
Да оставим сега това. Думата търговец не е на мястото си. Не казвай търговец. Сега мислите ли, че у всички народи понятието за търговия да е едно и също? Значи има един ритмус в природата за възпитание. Най-първо се заражда едно течение, което слива се за възприятие. После, след като постигнеш най-високата си точка, у човека се ражда едно желание да използва и друга идея. Като слезе надолу, у човека се ражда желание да излезе нагоре. Тогаз идеята за слизане и качване, то си има своите търговски камари, да не взема пулса. То не е право да взема пулса. Не може ли природата на направи нещо по-хубаво?
към текста >>

0.72994017601013