НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
85
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Неговият живот след заминаването представлява подем,
възлизане
.
Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят.
Неговият живот след заминаването представлява подем,
възлизане
.
Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>
2.
3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ФАЗИ ПРИ
ВЪЗЛИЗАНЕТО
НА ЧОВЕШКАТА ДУША
ФАЗИ ПРИ
ВЪЗЛИЗАНЕТО
НА ЧОВЕШКАТА ДУША
След лекцията и гимнастическите упражнения ние отново се върнахме в салона. Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза: Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
към текста >>
3.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В древността Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на
възлизане
и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.
“ Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време. Сега светът е прогресивен. Когато се говори за Кабалата, трябва да се знае, че това е отвлечена област и там трябва много голям ум. Кабалата изучава вътрешния свят, а сегашната наука изучава външния свят.
В древността Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на
възлизане
и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.
Числата 9 и 10 са благоприятни. Числото 9 е завършен резултат; след него почва друг цикъл, друга епоха. Имената, които са поставени на хората, имат значение. Те не са случайни. За онзи, който знае, това не е случайно, а за, онзи, който не знае, това е случайно.
към текста >>
4.
21) Дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Моята радост е в слизането и
възлизането
към Теб.”
Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: “Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам.
Моята радост е в слизането и
възлизането
към Теб.”
След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“.
към текста >>
5.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме
възлизане
към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта.
ОКОТО, МУСАЛЛА, ОЛТАРЯТ На 11 юли 1924 г. потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси.
На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме
възлизане
към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта.
Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях.
към текста >>
6.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От Христа насам хората се намират в епоха на
възлизане
или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма.
Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство.
От Христа насам хората се намират в епоха на
възлизане
или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт.
към текста >>
7.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-рано е слизала, а сега е в началото на своето
възлизане
; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството. Слънчевата система се движи към далечни съзвездия. И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство.
По-рано е слизала, а сега е в началото на своето
възлизане
; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има.
към текста >>
8.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за
възлизане
на човешките души.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция.
След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за
възлизане
на човешките души.
В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука.
към текста >>
По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно
възлизане
е съществена духовна необходимост.
Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство.
По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно
възлизане
е съществена духовна необходимост.
Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища.
към текста >>
9.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
4.
Възлизане
: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
4.
Възлизане
: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>
То говори за слизането и
възлизането
като два процеса в Природата, които взаимно се сменят.
Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
То говори за слизането и
възлизането
като два процеса в Природата, които взаимно се сменят.
Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад.
към текста >>
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е
възлизане
, и когато той отново стъпва, е слизане.
Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е
възлизане
, и когато той отново стъпва, е слизане.
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал.
към текста >>
16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува
възлизането
на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.
Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.
16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува
възлизането
на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.
Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека.
към текста >>
10.
86) С жива вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
знание, добито при слизане на човешкото съзнание към материалния свят, и друго – еволюционно, добито при
възлизането
на човешкото съзнание към Божествения свят.
С ЖИВА ВЯРА По-късно ни бе гост и един друг швейцарец, който запита Учителя: „Каква е разликата между така наречените окултни движения? “ Има едно знание инволюционно, т.е.
знание, добито при слизане на човешкото съзнание към материалния свят, и друго – еволюционно, добито при
възлизането
на човешкото съзнание към Божествения свят.
У много окултни братства знанието е инволюционно. Във всички окултни науки имат по една изгубена дума, която все още я търсят и не са я намерили. Въпрос: Кой метод трябва да употребим при еволюционната фаза? Искам да знам разликата между еволюционните и инволюционните методи. Инволюционният метод е от голямото към малкото, където Великото трябва да се приспособи към малкото.
към текста >>
Условията за
възлизането
Ă са налице и тя трябва да научи новото.
Швейцарецът попита за положението в света и Учителя каза: Има живот на децата, има живот и на възрастните. Човечеството се намира в своето юношество. Или другояче казано, нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция. Знанието, което е имала при слизането си нашата раса, днес не може да помогне.
Условията за
възлизането
Ă са налице и тя трябва да научи новото.
Най-лесното нещо е животът, но неразбирането му го прави труден. Неразбирането всякога спъва, трудно е да се живее без Любов. Имаме физическа, духовна и умствена страна на човешкия живот. Някой път е трудно да се справим с физическите мъчнотии, но духовните мъчнотии на човечеството са доста по-големи. Всеки народ развива специфични качества, които един ден ще бъдат принос към човечеството.
към текста >>
11.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той върви по пътя на
възлизането
.
” Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива.
Той върви по пътя на
възлизането
.
С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта.
към текста >>
12.
21. Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето
възлизане
.
Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето
възлизане
.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен.
към текста >>
13.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
възлизането
отново на човешката душа към Бога.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
възлизането
отново на човешката душа към Бога.
Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>
14.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обаче сега сме в епоха на
възлизане
или на еволюция.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае как да използва въздуха, който диша." В Европа и Америка - навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие.
Обаче сега сме в епоха на
възлизане
или на еволюция.
Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>
15.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друго упражнение е зов за
възлизане
!
Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието!
Друго упражнение е зов за
възлизане
!
Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите!
към текста >>
16.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още преди мръкване почваме
възлизането
и се спираме при средното езеро.
всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените ù склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор.
Още преди мръкване почваме
възлизането
и се спираме при средното езеро.
То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план.
към текста >>
17.
16. ТОЙ СЛИЗА!
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той слиза, за да покаже пътя на
възлизане
!
Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им.
Той слиза, за да покаже пътя на
възлизане
!
към текста >>
18.
57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното
възлизане
в красивия път на възхода.
Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното
възлизане
в красивия път на възхода.
След това иде „отварянето“. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!
към текста >>
19.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
възлизането
отново на човешката душа към Бога.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
възлизането
отново на човешката душа към Бога.
Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>
20.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето
възлизане
.
Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето
възлизане
.
Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен.
към текста >>
21.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е
възлизане
в светлината.
Веднъж се повдигна въпросът за еволюцията и инволюцията. Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал.
Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е
възлизане
в светлината.
Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля.
към текста >>
пътя на
възлизане
или на еволюцията, те все още вървят по най-мъчния път.
При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е.
пътя на
възлизане
или на еволюцията, те все още вървят по най-мъчния път.
Девите, или ангелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление. Значи ангелите вървят по пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдростта. Досега човечеството е слизало. Като почне своето възлизане, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях. Сега е преходно време между инволюционната и еволюционната епоха.
към текста >>
Като почне своето
възлизане
, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях.
Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е. пътя на възлизане или на еволюцията, те все още вървят по най-мъчния път. Девите, или ангелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление. Значи ангелите вървят по пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдростта. Досега човечеството е слизало.
Като почне своето
възлизане
, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях.
Сега е преходно време между инволюционната и еволюционната епоха. Понеже след слизане има качване, на границата между двете, т.е. в преходния период, има най-голямо съпротивление, най-много страдания, затова сега има много спирки и пречки. Като почне еволюционният процес обаче енергиите ще се насочат нагоре. Тогава няма да има препятствия.
към текста >>
дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето
възлизане
.
още са в инволюционния път.Така те няма да разрешат своите задачи. Трябва да дойде друг подтик нагоре – към Слънцето. Сега има три категории души едни, които слизат – те са в инволюционния си период. Други, които се качват – те са в еволюционния период. А има и трети вид души, които са се спрели на едно място, т.е.
дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето
възлизане
.
Ако се качваш нагоре и срещнеш някое същество, което се е спряло, и се свържеш с него, то черпи от тебе, следователно ти губиш. А има същества, с които вървиш паралелно. Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята?
към текста >>
За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, за събиране на опитности и след това започва
възлизането
му и обличането му с по-висши форми.
Ако се качваш нагоре и срещнеш някое същество, което се е спряло, и се свържеш с него, то черпи от тебе, следователно ти губиш. А има същества, с които вървиш паралелно. Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята?
За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, за събиране на опитности и след това започва
възлизането
му и обличането му с по-висши форми.
Крайното му движение ще бъде възходящо. Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на възлизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в Небето, а този от другия период ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори временно пред него.
към текста >>
Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на
възлизане
и качване, т.е.
Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, за събиране на опитности и след това започва възлизането му и обличането му с по-висши форми. Крайното му движение ще бъде възходящо.
Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на
възлизане
и качване, т.е.
друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в Небето, а този от другия период ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори временно пред него. Понеже във разговора се спомена за Христа във връзка с началото на еволюцията, един брат запита Учителя да каже нещо за Христа. Учителят каза:
към текста >>
22.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на
възлизането
на човешката душа.
Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота.
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на
възлизането
на човешката душа.
Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество.
към текста >>
23.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето
възлизане
.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят
От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето
възлизане
.
И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".
към текста >>
24.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А раят - това е пътят на
възлизането
на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър."
Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес.
А раят - това е пътят на
възлизането
на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър."
Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
към текста >>
25.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На човечеството трябваше да се разкрие един нов път за
възлизане
в духовния свят и този нов път го донесе Заратустра.
Зороастър посочва на този народ, който беше изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като му посочи, че външната Светлина и външният свят са тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече Ахура Мазда, Великата Аура. Той им посочи, че това Същество един ден ще слезе на Земята. С това Заратустра извърши нещо велико, нещо мощно. Той донесе на новото следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния свят човечество, отново възможността да се издигне до нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат до духовното заедно със силите, с които работят на физическото поле. Древният индиец се издигаше до духовния свят по определен начин чрез практикуване на йога - специален път на обучение.
На човечеството трябваше да се разкрие един нов път за
възлизане
в духовния свят и този нов път го донесе Заратустра.
Това, което донесе Заратустра на човечеството беше надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл от духовните висини, заедно със всички същества, който така да се каже беше паднал, може да се издигне към тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили в себе си. Така чувствуваха иранците своята задача в света. Те искаха чрез свързване с Ахура Мазда и чрез получаването на Неговите сили да повдигнат всичкия свят към духовното, откъдето е слязъл. Те искаха да устроят своя живот така, че и във външното законодателство да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното последствие от учението на Заратустра, с което той организира персийската държава.
към текста >>
26.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и
възлизането
на човешките души.
И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието.
За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и
възлизането
на човешките души.
Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената.
към текста >>
27.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на
възлизането
.
Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на
възлизането
.
До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
към текста >>
28.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на
възлизането
към Бога.
Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си.
Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на
възлизането
към Бога.
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството.
към текста >>
Това хората ще познаят постепенно в течение на своето
възлизане
към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
"След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос.
Това хората ще познаят постепенно в течение на своето
възлизане
към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него.
към текста >>
29.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото
възлизане
.
И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство.
Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото
възлизане
.
Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието.
към текста >>
30.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на
възлизането
на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на
възлизането
на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода.
към текста >>
Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез
възлизане
по стълбата на пречистване с 42 стъпала.
Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения.
Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез
възлизане
по стълбата на пречистване с 42 стъпала.
Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама.
към текста >>
Възлизането
отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво.
Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето.
Възлизането
отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво.
Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците.
към текста >>
31.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но това слизане е също и едно
възлизане
.
Както в Евангелието, така и в Деянията Лука много често говори за Свети Дух. Също така с присъствието на Мария и другите жени на Петдесетница са изказани многобройни сцени с жени от Евангелието на Лука. Но от друга страна изпъква много ясно различния стил, на който са написани Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. При Деянията имаме работа с едно описание, което чисто исторически ни предава събитията от първите времена на Християнството. Когато преминаваме от четвъртото Евангелие към Деянията на апостолите, ние слизаме от едно Божествено свръхчовешко равнище до това на човешките събития.
Но това слизане е също и едно
възлизане
.
Евангелията ни описват слизането на Христос на земята, където Той се вживява в човечеството. Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяването навлиза в историята. Човекоставането на Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс в историята. Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята към Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук Небето прониква земята.
към текста >>
32.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и
възлизане
.
После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и
възлизане
.
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
към текста >>
33.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това
възлизането
в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма.
Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни.
През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това
възлизането
в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма.
Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца.
към текста >>
34.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И двата пъти ние виждаме едно велико
възлизане
отдолу нагоре.
7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала.
И двата пъти ние виждаме едно велико
възлизане
отдолу нагоре.
Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек.
към текста >>
Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на
възлизането
нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек.
Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец).
Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на
възлизането
нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек.
Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини.
към текста >>
35.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и
възлизането
в Макрокосмоса.
Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло.
И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и
възлизането
в Макрокосмоса.
При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при
възлизане
в Космоса.
Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати.
Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при
възлизане
в Космоса.
В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса.
към текста >>
- разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това
възлизане
в Макрокосмоса с човешката природа.
Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
- разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това
възлизане
в Макрокосмоса с човешката природа.
Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството.
към текста >>
Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно
възлизане
, за да влезе във връзка с тези същества.
Това качество също е свързано с възвишени същества, които изцяло сияят с това качество. Най-висшето, до което човек може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло, еврейските посветени са го наричали Кетер. Това име мъчно може да се преведе на съвременен език. Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него.
Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно
възлизане
, за да влезе във връзка с тези същества.
Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества. Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела.
към текста >>
36.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на
възлизането
на света, на новото творение.
Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36).
Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на
възлизането
на света, на новото творение.
Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим.
към текста >>
37.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но това слизане е същевременно и
възлизане
.
към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света. Когато минаваме от Евангелията към Деянията, ние слизаме от едно Божествено свръхравнище до това на човешките събития.
Но това слизане е същевременно и
възлизане
.
Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено Същество, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност. Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяване навлиза в действителен смисъл в историята. Човекоставането на Христа е последвано от историзирането на Христовия импулс. Историята е една важна Тайна. Изживяването на историята предполага у човека определена зрялост и укрепналост на вътрешната самостоятелност.
към текста >>
38.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това говори за слизането на Духа в материята и неговото
възлизане
.
Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух.
След това говори за слизането на Духа в материята и неговото
възлизане
.
Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр. и ги насърчава.
към текста >>
39.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото
възлизане
.
Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/. "Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/.
В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото
възлизане
.
Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение. "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
към текста >>
40.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По такъв начин се завършва един голям цикъл на слизане и
възлизане
, който обхваща милиарди години в себе си.
Земният период се разделя на две половини. Първата половина е периодът на слизане в гъстата материя, когато Земята се е намирала под силното влияние на Марс, затова е наречен Марсов период. Той приключва със слизането на Христа на Земята. Оттогава започва вторият полупериод, с който започва възходът, и е наречен Меркуров период. След Земния период следват във възходяща линия още три големи космически периода, наречени Юпитеров период, Венерин период и Вулканов период.
По такъв начин се завършва един голям цикъл на слизане и
възлизане
, който обхваща милиарди години в себе си.
Учителя казва, че от началото на Сатурновия период, когато човек излиза от Божествения свят, от Бога, до идването на Христа има 250 милиарда земни години. Значи, периодът на слизането е продължил 250 милиарда години, в течение на което време човек има дълга история. Тези периоди могат да се представят графически с една крива огъната линия, подобна на подкова, в която от едната страна имаме слизането, където се намират трите периода - Сатурн, Слънце и Луна, след това следва Земният период, който е в извивката на подковата, като едната му половина, наречена Марсов полупериод, е в слизането, а втората половина, наречена Меркуров полупериод, е в областта на възлизането. След това, във възходящата линия, следват трите периода на възхода - Юпитеров, Венерин и Вулканов. Тази идея е представена и в жезъла на Меркурий с двете преплетени змии.
към текста >>
Тези периоди могат да се представят графически с една крива огъната линия, подобна на подкова, в която от едната страна имаме слизането, където се намират трите периода - Сатурн, Слънце и Луна, след това следва Земният период, който е в извивката на подковата, като едната му половина, наречена Марсов полупериод, е в слизането, а втората половина, наречена Меркуров полупериод, е в областта на
възлизането
.
Оттогава започва вторият полупериод, с който започва възходът, и е наречен Меркуров период. След Земния период следват във възходяща линия още три големи космически периода, наречени Юпитеров период, Венерин период и Вулканов период. По такъв начин се завършва един голям цикъл на слизане и възлизане, който обхваща милиарди години в себе си. Учителя казва, че от началото на Сатурновия период, когато човек излиза от Божествения свят, от Бога, до идването на Христа има 250 милиарда земни години. Значи, периодът на слизането е продължил 250 милиарда години, в течение на което време човек има дълга история.
Тези периоди могат да се представят графически с една крива огъната линия, подобна на подкова, в която от едната страна имаме слизането, където се намират трите периода - Сатурн, Слънце и Луна, след това следва Земният период, който е в извивката на подковата, като едната му половина, наречена Марсов полупериод, е в слизането, а втората половина, наречена Меркуров полупериод, е в областта на
възлизането
.
След това, във възходящата линия, следват трите периода на възхода - Юпитеров, Венерин и Вулканов. Тази идея е представена и в жезъла на Меркурий с двете преплетени змии. Следват чертежите. Всеки един от тези големи космически периода има по седем подпериода или прераждания, както ги наричат. След всеки период и подпериод следва една космическа нощ.
към текста >>
41.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на
възлизане
.
И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи." Тази книга, това е Евангелието на Любовта, която влиза в земното развитие, която е мисията на Земята. Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е. в сърцето и в душата, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си. Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие.
Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на
възлизане
.
Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период. Тогава под влияние на планетата Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото. Периодът на възлизането е наречен Меркуров период. Но тези два подпериода са израз на това, което е предшествало нашия Земен период - космичен период на Луната, който е наречен Космос на Мъдростта, и космичния период на Слънцето, който е наречен Космос на Силата, на Енергията. И в наследство нашият Земен период получава от Лунния период Мъдростта и затова всичко на Земята е проникнато от една Велика Мъдрост, която е турила всичко в хармония.
към текста >>
Периодът на
възлизането
е наречен Меркуров период.
в сърцето и в душата, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си. Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие. Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на възлизане. Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период. Тогава под влияние на планетата Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото.
Периодът на
възлизането
е наречен Меркуров период.
Но тези два подпериода са израз на това, което е предшествало нашия Земен период - космичен период на Луната, който е наречен Космос на Мъдростта, и космичния период на Слънцето, който е наречен Космос на Силата, на Енергията. И в наследство нашият Земен период получава от Лунния период Мъдростта и затова всичко на Земята е проникнато от една Велика Мъдрост, която е турила всичко в хармония. От Слънчевия период Земята е получила Силата и Енергията. Слънчевото наследство се изразява в Земния период в Марсовия подпериод и е символизирано с крака на Ангела, стъпил върху морето. А Лунното наследство се изразява в Земния период в Меркуровия подпериод и е символизиран с крака на Ангела, стъпил върху земята.
към текста >>
42.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После в течение на милиарди години те постепенно се издигат във висшите области на Битието, като носят със себе си придобивките от своето дълго слизане и
възлизане
.
Звездата с осем лъча показва, че той е придобил Звездата на маговете, която грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция. От казаното дотук виждаме, че ученикът е достигнал високо посвещение и му се разкриват все нови и нови Тайни на Битието. Този Аркан показва онази степен на развитие на ученика, когато той прониква в глъбините на Космоса и се запознава с процеса на зараждане на звездите. Той вижда, че всяка звезда е едно живо същество, един велик дух или колектив от духове, на който дадена звезда е външната дреха. Той също разбира и знае вече, че и тези велики духове, въплътени в звездите, минават същия процес на инволюция, на постепенно слизане от висшите сфери на Битието към по-гъстата материя.
После в течение на милиарди години те постепенно се издигат във висшите области на Битието, като носят със себе си придобивките от своето дълго слизане и
възлизане
.
В тази фаза ученикът вече знае. че всичко, което вижда около себе си - звезди и същества, всичко произлиза от Волята и Мъдростта на Бога и тази Воля и Мъдрост се превръщат в Сила, а Силата създава движението, движението създава топлината и огъня. Най-после той преживява и разбира, че съдбите на хората зависят от хармонията и дисхармонията на звездите. Те са причина за радостите и щастието, мъката и страданието на хората. Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент.
към текста >>
43.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично
възлизане
на душата в свръхсетивните светове.
Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството.
предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично
възлизане
на душата в свръхсетивните светове.
Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел.
към текста >>
44.
СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
слизане и
възлизане
на нейните сили.
Обаче щом се роди детето, Милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако Милосърдието не поеме детето, то умира. Следователно, за да реализира своя идеал, Любовта трябва да се поляризира, да има
слизане и
възлизане
на нейните сили.
Някои религиозни хора ис- кат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слязат в долините между хората, да не се опетнят.
към текста >>
45.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето
възлизане
.
Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето
възлизане
.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става.
към текста >>
Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото
възлизане
.
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа.
Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото
възлизане
.
Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила.
към текста >>
46.
58-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами може да си помогнете в Пътя на
възлизането
нагоре.
Освен това дали някои хора живеят по южните, а други по северните склонове на някоя планина, това също тъй указва влияние върху характера на хората. Всичко това показва, че Природата е Жива и Разумна. Вижте как учените хора изучават Природата и ползвайте се от техните методи, от техните придобивки. Природата в своята необятност, в своето голямо разнообразие и голямо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучване само отвън, затова учените хора я вмъкват постепенно и бавно, явление след явление в техните малки, скромни кабинети. 414. Ученикът и търсене на Истината.
В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами може да си помогнете в Пътя на
възлизането
нагоре.
Не си ти сам, който се подигаш. Преди тебе е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещите поколения след вас. Осеяна е стълбата на възлизането с усилията, труда и работата на нашите предшественици, затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа. 415. Двете граници на живота.
към текста >>
Осеяна е стълбата на
възлизането
с усилията, труда и работата на нашите предшественици, затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа.
414. Ученикът и търсене на Истината. В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами може да си помогнете в Пътя на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се подигаш. Преди тебе е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещите поколения след вас.
Осеяна е стълбата на
възлизането
с усилията, труда и работата на нашите предшественици, затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа.
415. Двете граници на живота. Вие сте влезли в тази Школа и трябва да разбирате истинския живот, трябва да разбирате доброто и злото. Доброто и злото са двете граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Скръбта е единият бряг на живота.
към текста >>
Падането е било трудно, но и
възлизането
е трудно.
430. Ученикът и Школата. Когато се освободите от всички свои недъзи и добиете онези велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта. Това, което човек ще придобие в бъдеще, ние наричаме "ново състояние", състояние на нов живот. Всички Окултни Школи, с многобройните си клонове, както и Божествената Школа, имат за цел да въведат Учениците в това ново състояние. Разбира се не е лесна работа да влезе човек в новия живот.
Падането е било трудно, но и
възлизането
е трудно.
Колкото е голяма силата, която е тласнала човека към земята, толкова голяма е силата, която може да тласне човека към Бога. Низходящата и възходящата сили са равни една на друга. И слизането, и качването е в Бога. И падането, и ставането е в Бога. И едното, и другото са от Бога.
към текста >>
47.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
В това слизане и
възлизане
, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато Божественият Дух слезе в Духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога.
В това слизане и
възлизане
, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от
които се пораждат три стремежа. Първият стремеж на Духа е стремеж към Живота. Вторият стремеж на Духа е стремеж към Знание. Третият стремеж на Духа е стремеж към Свобода. Човешкият Дух учи човека на всичко.
към текста >>
48.
I. ВЪНШЕН КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това е пътят на
възлизане
в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото.
Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея.
Това е пътят на
възлизане
в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото.
Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен.
към текста >>
49.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и
възлизане
.
1908 година. Първият събор, за който знаем повече е проведен през 1909 година. В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях:
„Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и
възлизане
.
Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте. Когато човек страда, същевременно страда и Бог. Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази душа.
към текста >>
Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има
възлизане
.
1909 година. В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях: „Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота.
Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има
възлизане
.
Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте. Когато човек страда, същевременно страда и Бог. Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази душа. За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. Така е казал Христос.
към текста >>
50.
56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Възлизането
към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената. Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота. Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля.
Възлизането
към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.
към текста >>
51.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
6)
Възлизане
Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия.
6)
Възлизане
По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм.
към текста >>
52.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и
възлизането
, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и
възлизането
, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
към текста >>
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на
възлизане
, своето първо посвещение.
Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на
възлизане
, своето първо посвещение.
1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.
към текста >>
53.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при
възлизането
нагоре според въртенето на Земята."
Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при
възлизането
нагоре според въртенето на Земята."
"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата.
към текста >>
Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "
Възлизане
" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст.
Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "
Възлизане
" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.
към текста >>
54.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
Ако човек не познава пътя и методите на
възлизането
и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта.
Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание.
Ако човек не познава пътя и методите на
възлизането
и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта.
Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.
към текста >>
55.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ
 
- Павел Желязков
Обясненията и напътствията на Учителя по тези въпроси ни убеждават, че знанията относно духовете и разумния свят осмислят в голяма степен живота на ученика, подготвят освобождаването му от ограничителните условия в материалния свят и неговото
възлизане
към Бога:
Човешката власт по своето естество е външна, т. е. натрапена. Онова, което не достига на властолюбеца, е любовта към ближния, защото е обикнал премного себе си. Онзи, който проявява безкористно любовта, вижда в ближния си дете на Бога и цени свободата му. Той е добрият дух, общуването с когото носи благодат и радост.
Обясненията и напътствията на Учителя по тези въпроси ни убеждават, че знанията относно духовете и разумния свят осмислят в голяма степен живота на ученика, подготвят освобождаването му от ограничителните условия в материалния свят и неговото
възлизане
към Бога:
„Когато страдате и когато се радвате, трябва да знаете, че това са състояния на тия души, които ви атакуват отгоре и отдолу. Тия души могат да бъдат далечни и близки на вас, но често идват и ви навяват различни състояния. Вие, като окултни ученици, трябва да различавате тия състояния кои са ваши и кои чужди. Често някой човек запитва друг: „Защо ме гледаш така? Какво искаш да кажеш?
към текста >>
56.
Школата на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
20. Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на
възлизане
!
Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината на света, а да гледа светлината на душата си и нея да я пази. 19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост и там ще чуе Учителя си.
20. Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на
възлизане
!
Живот в истината - това е основен принцип в школата на Учителя. „Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.“[32] Всичко може да се прости на човека, но не и лъжата спрямо другите и към нас самите. Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване. То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях.
към текста >>
57.
Рилският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
„
Възлизането
на планината е много важно!
Част III Споделени мигове с Крум Въжаров Крум Въжаров, 1951 г. Рилският живот
„
Възлизането
на планината е много важно!
В нея има скрити енергии, богатства! “ „Но планината има и друго, по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно.
към текста >>
58.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или
възлизане
, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце.
издигането на съзнанието им до непосредственото им обкръжение. Следваше вторият цикъл. Той се наричаше „Универсално събуждане“ и беше свързан със сливането на братята и сестрите със силите на природата, които те бяха осъзнали през първия цикъл, т.е. със самия Бог. Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към реалностите на ежедневния им живот.
Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или
възлизане
, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце.
Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева. Медитация: Вдишване, Прозрение, Пентаграма. Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр. Екскурзиите, или по-скоро планинарството, беше главното хоби на Белите братя. Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата.
към текста >>
59.
2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта
 
- Георги Христов
Като сте падали, сега ще поемете пътя на
възлизането
ви към Бога.
Но понеже днес ние сме на дъното, при най- големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по- усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу.
Като сте падали, сега ще поемете пътя на
възлизането
ви към Бога.
Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен - той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
към текста >>
Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на
възлизането
е Пътят на Любовта.
Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога.
Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на
възлизането
е Пътят на Любовта.
Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен - той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
към текста >>
НАГОРЕ