Търсене в текстове за 'Възлизане'

Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север.
Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу. От времето на Христа човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания.
към текста >>

6. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
към текста >>

Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика.
към текста >>

" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
към текста >>

7. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима.
Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата.
към текста >>

8. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години.
Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете.
към текста >>

9. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
„Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота.
към текста >>

10. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята.
ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание. Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята. ПЕЙТЕ, СВИРЕТЕ И ИГРАЙТЕ ПАНЕВРИТМИЯТА ВЪВ ВАШАТА ТАЙНА СТАИЧКА, В ДУШАТА СИ, А НЕ ПРЕД СВЕТА, ЗАЩОТО НЕ СА ТЕЗ ВРЕМЕНА. Внимавайте, да не се карате помежду си - кое да пеете и кое не, защото ще си ида, а тогава вие ще останете без благословия. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължат да пеят. КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ПАНЕВРИТМИЧНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ? Те дават големи резултати.
към текста >>

11. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 5

Но повечето страдах вътрешно, там преминавах много труден път на възлизането ми нагоре.
Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми. Плачех отвън, плачех отвътре и отчитах грешките си. Веднъж Учителят рече: „Ех, Марийке, защо си толкова развила сърцето си? Сега ти е по-трудно от другите." И наистина аз бях много чувствителна на всички влияния, бързо схващах нещата и някой път само с поглед разбирах Учителя. Но повечето страдах вътрешно, там преминавах много труден път на възлизането ми нагоре. Трудно, много трудно бе това възкачване. Един път имам важен въпрос и отивам при Учителя. Казаха ми, че е зает и аз седнах да почакам. Таман сядам на стола, вратата се отваря, ето го Учителя, аз ставам, а той се приближава към мен, дойде до мен и каза: „Еди коя си сестра и брат чакат". Каза го с такъв тон, като че ли кой знае колко важни са.
към текста >>

12. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане.
Затова той написа своите опитности и ние благодарим на него, както и на Марин Камбуров за неговото добро желание да допълни със свои бележки опитностите на своя брат. Той бе така добър да ни предаде снимков материал на семейството му както и оригиналния запис направен на магнетофон на изпълнение на Петър Камбуров, включая и „Идилията", която бе прехвърлена на нотен текст от Йоанна Стратева, и публикувана в „Изгревът", том I. Чрез Петър Камбуров е предадена също песента „Идилията" (виж. N9). Тази песен посочва пътя за слизането на човешката душа на земята. Това е песен за задачата, която трябва да разреши целокупната българска душа чрез разрешаване противоречията в живота. Тук са дадени два начина: един вътрешен път на възкачване и един външен път на възлизане. Началото на „Идилията" описва копнежа на българската душа към Вечното и Великото в живота. Тя избира вътрешния път на големи противоречия, преминава чрез страданието, чрез великата скръб, докато се добере до изходния път към Светлината. А това означава пробуждане на човешкото съзнание и разчупване на човешката черупка и проникване първом.Светлина в ума му и после Виделина в душата му и с това се започва разпъпване на човешката душа чрез Светлината и разцъфтяването й чрез Виделината. Накрая човешката душа се ражда в новите условия на Свободата, а това е Божествения свят. Тържествуващата душа възпява в края на „Идилията" своята свобода.
към текста >>

Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата!
Светлината - това е материализираната Космическа Любов и представлява Светът на Любовта чрез живота. Виделината - това е растежа на човешката душа в Духовния свят. Виделината - това е материализираната Космическа Мъдрост и пресъздава Светът на Мъдростта, чрез знанието. Славата - това е освобождаването на човешката душа за Божествения свят. Славата - това е материализираната Космическа Истина и сътворява Светът на Истината чрез Свободата. Песента „Идилията" посочва пътя за слизането и пътя за възлизането на човешката душа към Свободата! Настоящият обзор бе направен от Марийка Марашлиева като главен изпълнител и реализатор на плана, който трябваше да бъде реализиран за допълнение и разясняване на опитностите на Петър Камбуров. Без нейната помощ, без отделеното време, сили и средства този план не би се реализирал. Петър Камбуров си замина от този свят на 19.07.1969 г., а брат му Марин Камбуров на 4.09.1990 г. Този обзор бе направен с помощта на д-р Вергилий Кръстев чрез чийто план се осъществяваше реализираната програма. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 2. май.
към текста >>

13. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Цанка Екимова

При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях.
Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах. Накрая ми каза: „Твоят организъм и твоето тяло е устроено и пригодено да живее на височина над две хиляди метра". Препоръча ми да ям суров лук, да правя дълбоки вдишки и всяка вечер да си топя краката в топла вода, както и да възлизам на височини в планината.- Приех съветите на Учителя с благодарност. Състоянието ми се подобри: Когато се върнах в Габрово, с моят баща правехме редовни екскурзии всяка сряда и неделя в планината. При първото ми възлизане, след като се върнах от София, когато вървяхме по „Куминя" за Узана, получих пристъп от сърцебиене, което стигна до 195 удара в минута, цялата посинях, но не умрях, а оживях. Постепенно започнах да се възстановявам след всеки излет в планината, но не можех да понасям шум и присъствието на много хора. Бях станала много чувствителна и приемах техните дисхармонични състояния. Не можех да ги трансформирам в себе си и да ги изхвърлям. В следващите години още повече се свързах с планината и продължавах да излизам по височините. Високата планина ме спаси и чрез нея се свързах със силите, които минаваха през нея и те ми даваха сила да издържа долу в града, когато се потапях в дъното на ада, там където ми беше определено от съдбата да пребивавам.
към текста >>

14. 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

Възлизането беше опасно.
На коритото трябваше премяна. На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките.
към текста >>

15. 4. ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ ОТ РОД

Марийка Харизанова

Дихармата е закон на еволюция, разцъфтяване на човешката душа и възлизането й към Светлината, Виделината и Божията Слава".
Човек слиза на земята чрез рода и чрез него получала тяло. Връзките им са от столетия. Учителят казва: „Всяко зло, което хората ви причиняват се дължи на вашата карма с тях. Всяко добро, което ви правят се дължи на вашата карма. Кармата е закон на инволкщията на човешката душа, слезнала на земята. Дихармата е закон на еволюция, разцъфтяване на човешката душа и възлизането й към Светлината, Виделината и Божията Слава". Васил Харизанов си замина на 1 декември 1975 г. В Търговище имало едно семейство Ганка и Петър Кремакови. У тях се събирали да четат беседи. Там е идвала сестра Гинева от София. В последствие сем.
към текста >>

16. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Пълната вяра е необходима в тоя път на възлизането.
Дънов (свещеният подпис) София, 15.I.1917 г. Любезна В. Ватева, Надявам се да сте бодри и весели духом. Новата година носи блага и благословения за верующите. Стига ония, които слугуват на Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата на Негова Дух, Който действува за човешкото обновяване. Пълната вяра е необходима в тоя път на възлизането. Желая на всички ви вътрешно обновяване и ободряване да процъфнат всичките плодове на Духа и да имате мирът Божий, Който превъзхожда всеки човешки ум. Моят привет на всички приятели, а така също и на вашите домашни и на вашия Никола. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) Вярвам да сте добре. Мирът вече иде бързо.
към текста >>

17. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 9

После друго, аз казах на Учителя как и в кой час ти си се наредила за възлизането на планината, думата ми е, че с Него ще тръгнеш понеже „Нямало" N за тебе; пък то си е и така.
Мила Еленке, В последният момент аз останах. По мисъл и с тебе ходя на Бабутица, а досега редовно всеки ден с Паша ходим до Бивака, палим огън, пием вода, ядем, мием си краката, молим се и връщаме се. Пътят за всеки случай до бивака е проучен добре. Т.е. готови сме даже и за нощно шествие към планината. Еленке, сега поръчка като дойдеш: донеси моля ти се твоята тетрадка, в нея се един петък и една сряда, които искам да пиша. После друго, аз казах на Учителя как и в кой час ти си се наредила за възлизането на планината, думата ми е, че с Него ще тръгнеш понеже „Нямало" N за тебе; пък то си е и така. Всичко е добре и за добро. Савка. Еленице-же, пликът на писмото ти е от мене. Значи и аз имам чувствителен дял в това. Навярно Савка ти е писала за нашия поход „отиде-дойде" до Витоша. Днес, обаче, петък няма да отидем.
към текста >>

18. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Възлизане към езерото на Чистотата. 1.
Снимка 47. Бертоли и Учителят Снимка 48. Учителят Снимка 49. Учителят на планината. Снимка 50. Възлизане към езерото на Чистотата. 1. Отпред с каскета Георги Куртев. 2. Стамат от Велико Търново. 3. Пеню Ганев. 4. Учителят. Снимка 51.
към текста >>

19. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

ТОМ 10

Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен.
Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе.
към текста >>

20. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане.
В този Път слизането от Бога към Земята е пътят на страдание - път на изпит. Пътят е отгоре надолу. Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос, че „Аз съм Пътят, Истината и Животът, Аз съм Животът". Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е знание - мъдрост. Всичкото знание, всичката мъдрост, това е Истината, а Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданието. Животът е символ на Божествената Любов, която ще остане съпричастница в бъдеще. Имайте предвид, че додето няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза.
към текста >>

Имайте предвид, че додето няма слизане, няма и възлизане.
И затова казва Христос, че „Аз съм Пътят, Истината и Животът, Аз съм Животът". Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е знание - мъдрост. Всичкото знание, всичката мъдрост, това е Истината, а Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданието. Животът е символ на Божествената Любов, която ще остане съпричастница в бъдеще. Имайте предвид, че додето няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира и другото. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, да помагате на вашите страдащи. Затова при сегашния живот вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма любов.
към текста >>

21. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

ТОМ 11

Един момент има на слизане и един на възлизане.
Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е един процес, тя е една привилегия. Но в нея трябва да има постоянно едно голямо разнообразие, не еднообразие. Молитвата има два момента. Един момент има на слизане и един на възлизане. Молитвата е нещо велико в света! А пък ти ще кажеш една молитва, като упражнение, но дали тя е отишла при Бога, то е въпрос. В молитвата има хиляди работи, които трябва да знаеш. Молитвата е един отличен език и си има своите правила. То е велико нещо, да знае човек да се моли.
към текста >>

22. Наряди за 1930 г.

Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто.
Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М. Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици.
към текста >>

23. Наряди за 1945 г.

Друга свещена традиция е възлизането на планината.
Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас. Друга от свещените традиции на Братството е братската вечеря. Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината. Всички знаем с какво свещено чувство ни е извеждал Учителят на планината. Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни.
към текста >>

24. Наряди за 1948 г.

Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане.
Има положения в живота, до които се стига по силата на неумолим вътрешен закон, който се нарича „съдба". Това става, когато човек върви в разрез със законите на Разумната Природа. Има положения в живота, до които се стига по силата на друг вътрешен закон, който се нарича „ благодат"ипи „милост". Това става, когато човек върви в съгласие със законите на Разумната Природа. Това са двата пътя. Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане. В първия път човек навлиза в гъста среда, среща все по-голямо съпротивление, ограничение, губи светлината, мира и свободата си. В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира. В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път. Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека.
към текста >>

В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път.
Това става, когато човек върви в съгласие със законите на Разумната Природа. Това са двата пътя. Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане. В първия път човек навлиза в гъста среда, среща все по-голямо съпротивление, ограничение, губи светлината, мира и свободата си. В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира. В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път. Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека. Във втория път се постига Единството. Досега човечеството е слизало. По този път мирът не може да дойде.
към текста >>

Учителят посочи новия път на възлизането - пътя на Любовта.
Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека. Във втория път се постига Единството. Досега човечеството е слизало. По този път мирът не може да дойде. Учителят посочи новия път на възлизането - пътя на Любовта. В него човек ще придобие Мира. Досега Мирът е бил достояние на малцина, сега ще бъде достояние на мнозина. И тъй, Мирът почива на добродетелите. Следователно пътят на Мира е път на съзнателна работа, път към съвършенство. Много трябва да се работи, за да се придобие Мирът.
към текста >>

25. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане.
“ и се завтекъл да вземе парчето. В това време абаджията отрязал едно голямо парче и го турил под себе си. Та казвам: Ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, все ни лъжат. Някой ще хвърли парче за Св. Никола и като отидем да го вземем, той скрие друго, по-голямо парче под себе си и мислим, че никой не ни е излъгал. Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не е възлязъл, а слязъл към Бога. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, на невидимото, а не видимото; той не се занимава с безформените светове.
към текста >>

26. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре.
О-то е взето от окото и от цялото лице. Това са две хиперболи и като се пресичат, образуват елипса - окото. Значи енергиите, които образуват границите на този Божествен свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето, Божественото око е затворено между две вечни граници: едната граница е на миналото, а другата - на настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тия два закони. Във веждите има една инволюция. Запример пиша ви едно писмо. Напиша го така [вж. първата фигура долу], но красиво го направя: Какво означава това?
към текста >>

27. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането.
Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят.
към текста >>

Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра.
В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло.
към текста >>

28. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2. Новото, което иде!
към текста >>

29. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Направи се молитва, изпяха се няколко песни и дойде моментът на възлизане, връщане горе към палатката.
Ликуване, радост, тържество. Радост неописуема. Всеки се радва по своему, кой със сълзи, кой с песен, кой как може. Отвали се камъкът, който стискаше сърцата, скръбта се превърна в радост. Настъпва часът на Възкресението. Направи се молитва, изпяха се няколко песни и дойде моментът на възлизане, връщане горе към палатката. Върви Учителят пръв, а след него множество братя и сестри, всички с фенерчета в ръка, както когато богомолците се връщат от Христовото възкресение. Светлина отвсякъде, отдясно, отляво, отдолу, отгоре, навсякъде светлина. Белите коси на Учителя не са бели, но от светлинните пламъци са потънали в злато. Това не е картина, но феерия. Всички целуват ръце.
към текста >>

30. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47.Възлизане.
Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една благородна мисъл: Делото Божие! 45.Помни. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога! 46.Учител и ученик. Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при Него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47.Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта. Ученикът се събужда и започва учението и възлизането. 48.Естествен живот. Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност. 49.Тишина - Тихият глас на Бога.
към текста >>

Ученикът се събужда и започва учението и възлизането.
46.Учител и ученик. Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при Него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47.Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта. Ученикът се събужда и започва учението и възлизането. 48.Естествен живот. Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност. 49.Тишина - Тихият глас на Бога. Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината.
към текста >>

31. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане!
Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него." 164.Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165.Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166.Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167.Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално пов- дигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите.
към текста >>

32. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

Савка Керемидчиева

При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция.
На земята те имат съзнание, движат се, чувствуват болки, страсти, радост. У човека съзнанието е на земята, самосъзнанието също. Той осъзнава всичко, изследва всички причини. Избира сам своя път. С човека започва процеса на еволюцията. При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция. 1214 Когато душите тръгнат от Божествения свят, на земята се проявяват като кристали. Когато достигнат умствения свят, на земята се проявяват като растения. Когато достигнат астралния свят, на земята се проявяват като животни. Когато достигнат на земята, родят се като човеци - мислят, чувствуват, работят, осъзнават всичко, търсят пътя към Бога, започва тяхния възход. Добродетелен. 1215 Да бъде човек добродетелен, той трябва да бъде художник.
към текста >>

33. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 41-60

Савка Керемидчиева

53 Труден е пътят за възлизането на душата, но е приятен Път.
Мъдрост. Любов. 51 В Мъдростта хората са слезли, а сега с Любовта трябва да почне възкачването. Любов. 52 Любовта е едно течение, което слиза от Бога и трябва да мине през нас, за да се очистим. Туй течение постоянно трябва да минава през нас, за да ни обнови. Любовта е едно вечно течение, постоянно минава и никога не свършва. Пътят. 53 Труден е пътят за възлизането на душата, но е приятен Път. И славен! Морал. 54 Човек трябва да е толкова морално издигнат, че да владее чувствата си. Опитът. 55 Опитът е необходим за глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитностите на другите. Умният. 56 Умният изучава първо своя живот, а после почва да изучава живота на другите.
към текста >>

34. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 101-120