Търсене в текстове за 'Въже'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре.
Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства. В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир. Когато си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над теб и ти подава ръце. Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи. Когато изпаднеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви! “ И тогава ще се прояви Бог. Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш.
към текста >>

2. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу.
Там, дето обичате или ви обичат, са най-големите богатства, там са и най-големите видими и невидими апаши на света, които не сте сънували. Сега ще разгледам другата страна на въпроса: когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се разплетат, тогава се образуват неправилни връзки. Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може. В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу. Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби. Вие се наплашихте и може да кажете: „Тогава не струва човек да обича.“ Не, не струва човек да се връзва. Една сестра попита: „Как да обичаме, без да преплитаме двойниците си? “ Ще обичаш, без да се връзваш.
към текста >>

3. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно внушение.
Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през целия ден си радостен. Тази мисъл е дошла отгоре. А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области. Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно внушение. Върже те веднъж и не можеш лесно да се развържеш. Човек да се пази от отрицателни мисли. Някой като ти изпрати една отрицателна мисъл, например, на подозрение и прочее, тя ще се върне отново при него; въпросът с добрата мисъл стои също така. Ако човек изпрати една мисъл на подозрение, това ще има два рода последствие: от една страна, у другия ще се събуди подозрение към него, но и самият той ще стане по-подозрителен. Затова човек трябва да изпраща винаги добри мисли.
към текста >>

4. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета.
Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-главното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета. И наистина въжетата се накъсали. И Христос казва: „Всичко, каквото поискате, ще ви бъде.“ И ако не получавате, значи зле просите. А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат.
към текста >>

И наистина въжетата се накъсали.
Най-главното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета. И наистина въжетата се накъсали. И Христос казва: „Всичко, каквото поискате, ще ви бъде.“ И ако не получавате, значи зле просите. А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане.
към текста >>

5. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил.
По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли: Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат. И ако те помагат, всичко става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно. Земният живот е съграден от големи противоречия. Студено ти е, но топлината на въглищата е предвидена още преди хиляди години; затова ги е направила Природата.
към текста >>

6. 3_27 ) Физиономика и френология - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате игла, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец.
Да кажем, че нямате правилен череп и правилно лице. Но ние можем да ги променим, като изменим нашите мисли, чувства и постъпки. Казвате: „Условията са лоши! “ Че са лоши условията, така е, но трябва да ги преодолеем. Това е една задача. Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате игла, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец. Ако имате недъг, изведнъж не можете да се освободите от него, но като работите постоянно, за известно време може да се получи освобождаване. Няма мисъл, която да не влияе върху органите. Мислите влияят даже и върху ухото, но по-малко, а на носа те могат да влияят по-бързо. Някой път си упорит, но нямаш идея, а на всичко отгоре си и злопаметен; вгледай се и ще видиш, че по лицето ти се явяват някои животински черти. Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в човека някои животински линии.
към текста >>

7. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци.
Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите. Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението.
към текста >>

Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета.
С добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това. Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат? “ Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие.
към текста >>

И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята.
Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това. Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат? “ Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода.
към текста >>

Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани.
Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това. Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат? “ Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода. Така прави онзи, който иска с по-малко труд да мине по-лесно.
към текста >>

8. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Това въже, с което са те вързали, ти си го направил.
Вие бяхте от последните. Доколкото се пробужда съзнанието на човека, дотолкова той влиза във връзка с по-светлите съзнания. Трябва да се разбира психологическия закон: страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото и няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил и сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър присъстваше, Йоан мълчеше, но когато Петър си отидеше, Исус много говореше с Йоан. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение?
към текста >>

9. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината.
Обезсърчението ще го разберете обективно. Всяко обезсърчение - това са живи същества, които идват при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате защо са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето. Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега.
към текста >>

Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето.
Всяко обезсърчение - това са живи същества, които идват при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате защо са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето. Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат.
към текста >>

Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето.
Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате защо са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето. Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат. Те ще изпълнят това.
към текста >>

И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава.
А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате защо са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето. Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат. Те ще изпълнят това. С тях ще се занимавам.
към текста >>

10. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, когото осъдят на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.” И наистина късат се въжетата.
Защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдят на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.” И наистина късат се въжетата. Ако това стане - мислиш, ако не стане - не мислиш. Христос казва: „Каквото поискате, ще ви бъде дадено.” И ако не получавате - зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислиш право, тогава ще станат нещата. А пък ако не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат.
към текста >>

11. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

„Не късай най-дебелото въже!
„Любов без мъдрост не може", казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта. Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! " Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.
към текста >>

Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото.
Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! " Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят
към текста >>

12. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това въже, с което са те вързали, сам си го направил.
Доколкото се пробужда съзнанието на човека, дотолкова той влиза във връзка с по-светлите Съзнания. Трябва да се разбира психологическия закон: страданията, които имате, са приготвени преди години. Така че, животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, сам си го направил. Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил. Сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато присъствуваше Петър, Йоан мълчеше, но когато Петър си отиваше, Исус дълго говореше с Йоана. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение?
към текста >>

13. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Само че ти трябва да имаш въже - Вярата - та Той да хване въжето и да те тегли нагоре.
Не разваляй онова, което Той прави вътре в теб! Когато се отделяш от Бога, ти се изолираш, а когато държиш в мисълта си Бога, ти се свързваш с Него и Той работи в теб и ти съдейства. В душата на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок мир. Когато си най-долу, безнадеждно, в най-голямото страдание, погледни нагоре - тогава Бог е над теб, подава ти ръка и те извежда. Само че ти трябва да имаш въже - Вярата - та Той да хване въжето и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита силата си. Когато изпаднеш и не можеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви! " - И тогава Бог ще се прояви. Човек трябва да се държи така за Бога, както Земята за Слънцето. За да имаш добро разположение, винаги трябва да мислиш за Бога, да бъдеш В непрекъснато общение с Него.
към текста >>

14. 06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината.
Има закони, които ако ги спазвате, Бог може да се прояви и в най-лошия човек и животно. И ще имате опитността на Данаил в ямата при лъвовете. Той вярваше в тия зверове, в Божественото и каза: "В тях си Ти, Господи, няма да ми направиш пакост". И наистина те не му направиха нищо. Та законът е: Щом мислите, че в животното има Божествено, вие ставате едно с него и то ви счита вече част от себе си и не ви закача. Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината. Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да се освободи. Но започнат ли да го бият, той се дръпва и скъсва въжето. Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно.
към текста >>

Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да се освободи.
И ще имате опитността на Данаил в ямата при лъвовете. Той вярваше в тия зверове, в Божественото и каза: "В тях си Ти, Господи, няма да ми направиш пакост". И наистина те не му направиха нищо. Та законът е: Щом мислите, че в животното има Божествено, вие ставате едно с него и то ви счита вече част от себе си и не ви закача. Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината. Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да се освободи. Но започнат ли да го бият, той се дръпва и скъсва въжето. Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно. Те ще ви целунат, че сте им помагали.
към текста >>

Но започнат ли да го бият, той се дръпва и скъсва въжето.
Той вярваше в тия зверове, в Божественото и каза: "В тях си Ти, Господи, няма да ми направиш пакост". И наистина те не му направиха нищо. Та законът е: Щом мислите, че в животното има Божествено, вие ставате едно с него и то ви счита вече част от себе си и не ви закача. Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината. Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да се освободи. Но започнат ли да го бият, той се дръпва и скъсва въжето. Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно. Те ще ви целунат, че сте им помагали. Сейте, краставици, лук, тикви, жито, ръж, дървета и пр.
към текста >>

15. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

„Не късай най-дебелото въже!
„Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта. Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! ” Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.
към текста >>

Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото.
Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! ” Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.” Учителят
към текста >>

16. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета.
Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват.
към текста >>

И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват.
Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи.
към текста >>

А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето.
Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат.
към текста >>

17. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината.
Обезсърчението ще го разбирате обективно. Всяко обезсърчение това са живи същества, които идат при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега.
към текста >>

Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето.
Всяко обезсърчение това са живи същества, които идат при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат.
към текста >>

Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето.
Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат. Те ще изпълнят.
към текста >>

И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава.
А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега. Аз ги виждам, че идат. Те ще изпълнят. С тях ще се занимавам.
към текста >>

18. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.
Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета. “ И наистина, късат се въжетата. Ако това стане, мислиш, ако не стане, не мислиш: И Христос казва: „Каквото поиска те, ще ви бъде. “ И ако не получавате, зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата.
към текста >>

“ И наистина, късат се въжетата.
Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета. “ И наистина, късат се въжетата. Ако това стане, мислиш, ако не стане, не мислиш: И Христос казва: „Каквото поиска те, ще ви бъде. “ И ако не получавате, зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък ако не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да стане.
към текста >>

19. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре.
След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог. Еволюцията в света ще започне от любовта към Бога. Там е началото на еволюцията. Инволюцията, падането, е отклонение от Бога.
към текста >>

20. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго.
Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото. След гимнастиката Учителя каза: Представете си, че са ви фотографирали пред къщата ви. Вие мислите, че къщата и вие сте едно. Под къщата разбирам тялото. Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго. Докато се убеди човек в това! Хубаво ще бъде човек да не се безпокои и да превръща безпокойствата в спокойствие. Турците, преди да си направят намаз молитва, си мият ръцете, краката и пр. Щом се разсърди или мине някоя лоша мисъл през него, пак си мие ръцете и краката и прави намаз. Четири-пет пъти може да направи това.
към текста >>

21. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки.
Това е символично. Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
към текста >>

22. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Това въже, с което са те вързали, ти си го направил.
Доколкото се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напредналите, по-светлите същества. Трябва да се разбира психологичният закон: Страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоите неприятели те нападат, ти си го приготвил. Сега с добро ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър беше, Йоан мълчеше. Но когато Петър си отиваше, Исус много говореше с Йоана.
към текста >>

23. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Една мома спуща от горния етаж въже.
Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже. По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява. Трябва да имаш тил. Това са разумни същества горе, които ти помагат. И ако те ти помагат, всичко става. Иначе нищо не става.
към текста >>

По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява.
По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже. По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява. Трябва да имаш тил. Това са разумни същества горе, които ти помагат. И ако те ти помагат, всичко става. Иначе нищо не става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път си скръбен, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ти и да ти бъде приятно.
към текста >>

24. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Откачен от въжето
* 37. Домашната помощница * 38. Крушите * 39. Швейцария * 40. Откачен от въжето * 41. Оскубан * 42. Хамалин * 43. Порядък * 44. Голямата ягода
към текста >>

25. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сънувам, че съм те натиснал и искам да те вържа с едно въже и в този момент идва при мен един човек и строго ми казва: "Остави го свободен, не го връзвай!
Тъкмо да започне яденето, аз станах и пред всички заявих, че няма вече да ям месо. Това дойде като гръм, близките ми останаха безкрайно изненадани, което засенчи тържествената атмосфера. Баща ми строго ме изгледа, скара ми се и ме изпъди. Излязох и се прибрах вкъщи късно вечерта, като си легнах гладен. А на сутринта, едва що съм се събудил, застава пред мен баща ми смутен и ми казва: "Нощес сънувах много ясен сън. Сънувам, че съм те натиснал и искам да те вържа с едно въже и в този момент идва при мен един човек и строго ми казва: "Остави го свободен, не го връзвай! " Разбрах - продължи баща ми, - че се отнася за снощния случай. Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец.
към текста >>

26. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО В един период от живота ми взе да ми се случва следното. Намирам Учителя да говори на поляната или пред салона с група приятели и щом се приближа, Той спираше разговора, за момент лицето му добиваше странен вид, погледът Му ставаше съвършено друг, в който се четеше ужас, като че ли пред себе си виждаше някакво чудовище, готово да хване и погълне своята жертва. Аз Го гледах с изненада и не можех да си обясня, защо този странен вид се явяваше у Него щом ме види. Но разбереше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето Му грейваше усмивка, с израз на поздрав към мен. При един такъв случай, като ме гледаше, но говореше уж на другите, Той каза: "Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел?
към текста >>

С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха.
А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих. С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме.
към текста >>

27. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре.
Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
към текста >>

При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.
към текста >>

Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето.
Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?
към текста >>

28. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен."
Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия." В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо.
към текста >>

29. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Коляно на Гада, държащ въже и бич.
Коляно на Дан, държащ скрижалите и Книгата на Еноха. Неговият камък е брилянтът. 8. Скорпион е Акреб — изпитанието. Змията под дървото. Там са възпроизводителните органи на Небесния Човек. Коляно на Гада, държащ въже и бич. Неговият камък е топаз. 9. Стрелец е Кешат — отплатата. Представя Кентавър с опънат лък. Там са бедрата на Небесния Човек. Коляно на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна.
към текста >>

30. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

поставил едно въже да минете по него, но вие сте го скъсали и сега друго не
казал Учителят, че няма да оздравея? Бате ти ме убеди да хапвам месо, да не отслабна. И сега готвя." Казах ù да не се безпокои, а на брат си открих самата истина: „Учителят ми рече, че сте имали да минете река без мост. Той ви поставил едно въже да минете по него, но вие сте го скъсали и сега друго не може да ви даде." Брат ми я заведе в София, направиха ù операция, но Митка се помина. Учителят изрично им беше забранил операцията, като гарантира, че ако спазва диета ще оздравее." За оздравяване на ръка разказва Богдана Николова. По време на
към текста >>

31. Развиване на въображението - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом си представяте, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръка или въже и веднага излизате оттам.
• 200 • Развиване на въображението. Работете върху себе си без да се пресилвате. Всяко пресилване на мехура ще го пукне. Ако искате да развивате въображението си, никога не си представяйте отрицателни положения: че падате в яма, че ви гонят, за да ви убият, или че пропадате на изпит. Носите ли отрицателни образи в себе си, някога те ще се реализират в Умствения или във физическия свят. Щом си представяте, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръка или въже и веднага излизате оттам. Ако някой ви гони, пак си представете, че ви идват на помощ. Ако отивате на изпит, дръжте в ума си мисълта, че професорът ви е разбран човек, влиза в положението ви и ви помага свободно да си кажете каквото знаете. С каквито форми и образи се свързвате, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. Процесите в Природата стават непреривно и последователно.
към текста >>

32. МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

дите от въжетата, с които са вързани.
Кой какво ка- зал и каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освобо- дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате.
към текста >>

Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета.
зал и каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освобо- дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже.
към текста >>

33. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода.
И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на Окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но ще се намерите пред окото на Бога, който не изпуща изпредвид. 23. Между вас и мен има допирни точки. Те са следните: Ще изясня идеята с един пример. Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода. Вие имате конци, но не знаете как да ги направите на въже. Аз зная как да ги направя. Значи от вас конците, от мен направата на въжето и ще утолим жаждата си. Това са допирните точки между учениците и Учителя. 24. Често вие казвате: Ние познаваме Учителя.
към текста >>

Вие имате конци, но не знаете как да ги направите на въже.
Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на Окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но ще се намерите пред окото на Бога, който не изпуща изпредвид. 23. Между вас и мен има допирни точки. Те са следните: Ще изясня идеята с един пример. Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода. Вие имате конци, но не знаете как да ги направите на въже. Аз зная как да ги направя. Значи от вас конците, от мен направата на въжето и ще утолим жаждата си. Това са допирните точки между учениците и Учителя. 24. Често вие казвате: Ние познаваме Учителя. Вие не познавате вашия Учител.
към текста >>

Значи от вас конците, от мен направата на въжето и ще утолим жаждата си.
23. Между вас и мен има допирни точки. Те са следните: Ще изясня идеята с един пример. Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода. Вие имате конци, но не знаете как да ги направите на въже. Аз зная как да ги направя. Значи от вас конците, от мен направата на въжето и ще утолим жаждата си. Това са допирните точки между учениците и Учителя. 24. Често вие казвате: Ние познаваме Учителя. Вие не познавате вашия Учител. Где е вашият Учител? Виждали ли сте го?
към текста >>

34. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата е въжето, върху което акробатът играе.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 134. Вярата на Ученика. Първото нещо, което трябва де придобиете като Ученици, е устойчивост и непоколебима вяра. Препоръчителното писмо за ученика е вярата. Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична.
към текста >>

35. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Игри с въже.
Балон. Защото. Размиване. Телефончето. Къде се звъни. Игри с въже. Игри с колела. Дръж пускай. Пази предмета. Игри с топка. Птица учи малките си да летят.
към текста >>

36. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни кубчета, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр.
Хубав и практичен абажур, няколко картини и няколко поставки със саксии на ниско са достатъчна украса за стените на детската градина. Всичко около детето трябва да бъде за него. Претрупаността уморява, пречи на хигиената и действува нестимулиращо. Преди да завършим с тази точка, ще кажем няколко думи за детските играчки. Последните трябва да бъдат разнообразни, практични, интересни и достатъчни. Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни кубчета, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр. Всяка играчка трябва да бъде по възможност в по-голям размер, за да не изнервя децата. Трудно е да се постигне идеално обзаведена детска градина (дом). Изкуството ни обаче ще бъде двойно по-голямо, ако съумеем при ограничени възможности да създадем за децата хигиенична, удобна и красива обстановка. При всеки случаи, детската градина (дом) трябва да отразява сезона, духа на времето и творческото настроение на групата. Детската градина трябва да бъде красив кът за свежа творческа игра и радост.
към текста >>

37. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
към текста >>

38. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му.
Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва петаче - стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш. Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо?
към текста >>

Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял.
И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно.
към текста >>

Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се!
И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава?
към текста >>

Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи.
Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава? Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите.
към текста >>

39. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ме оплитат разни въжета и как ме завързват.
"хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях.
към текста >>

40. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета
За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа.
към текста >>

41. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли.
Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю.
към текста >>

42. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари.
Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? ". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро.
към текста >>

43. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Много от посетителите от града, дошли на Изгрева, отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже?
Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) Учителя търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създава условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева, отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети — със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителя ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България.
към текста >>

44. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

На моста стои една жена, която връзва чорапите си с въженце.
Оставя го в ръцете на двама войници да го държат. Свършва си работата и тръгва обратно, като държи здраво юздата. Среща един колега, който го заприказва, и той несъзнателно отпуска леко юздата. Конят се поосвобождава, захапва мундщука, изпръхтява и препуска в галоп (казват, че когато необязден кон се освобождава от юздата, той ослепява и не вижда накъде галопира). Насочва се към моста на река Янтра, а Гръблев едва се държи на седлото. На моста стои една жена, която връзва чорапите си с въженце. Като вижда, че конят лети право към нея, тя изпищява. Чувайки нейния предсмъртен вик, Гръблев разбира, че загива и казва: „Учителю! ". Той вижда Учителя пред себе си, че хваща коня за юздата, спира го и го завъртва под прав ъгъл, като прескача уплашената жена. Конят след малко продължава бавно да се движи по моста. По това време на Изгрева Учителя и Савка работят в приемната му върху една беседа.
към текста >>

45. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Взима въже, тръгва към гората и намира подходящо място.
Брат Пано Славов е роден през 1892 г. в Челник, Ямболско. От малък е принуден да работи, за прехраната си. Живее много бедно, среща непреодолими препятствия в живота си. Отчаян, обезсърчен, решава да сложи край на живота си. Взима въже, тръгва към гората и намира подходящо място. Чува глас: „Не слагай край на живота си." Оглежда се наоколо — никой. След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи. Минава известно време и отново решава да сложи край на живота си — да се удави. Отива край Тунджа, застава на брега. В момента, в който решава да се хвърли в реката, в далечината вижда голямо червено кълбо, което бързо се приближава към него.
към текста >>

След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи.
От малък е принуден да работи, за прехраната си. Живее много бедно, среща непреодолими препятствия в живота си. Отчаян, обезсърчен, решава да сложи край на живота си. Взима въже, тръгва към гората и намира подходящо място. Чува глас: „Не слагай край на живота си." Оглежда се наоколо — никой. След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи. Минава известно време и отново решава да сложи край на живота си — да се удави. Отива край Тунджа, застава на брега. В момента, в който решава да се хвърли в реката, в далечината вижда голямо червено кълбо, което бързо се приближава към него. Чува глас: „Не слагай край на живота си. Животът ти ще се оправи." Кълбото се отдалечава и той се връща в дома си.
към текста >>

46. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си.
Те поддържат живота под Земята — вулканите, термалните извори и промените на земната кора — земетресенията. Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде герой, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно. Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага.
към текста >>

Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата.
Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!
към текста >>

47. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици.
На 11 юли по обяд стигнахме до заслона при езерото Окото. Времето беше много горещо u слънцето пареше. Докато се хранехме, от север задуха студен вятър. Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина. Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя скала, се пуква и изчезва. Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи.
към текста >>

Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето.
Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си. Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни.
към текста >>

Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето.
Времето стана топло и снегът започна да се топи. През 1977 г. заведох Павел Светозаров на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло. Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме.
към текста >>

Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците.
Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел.
към текста >>

Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг.
Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран. Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал.
към текста >>

Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него.
Това означава поява на силни ветрове и буря. Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и се качихме на върха ,който беше затрупан със сняг, и влязохме през покрива. Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки".
към текста >>

Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето.
Починахме си и се върнахме пак на заслона. Моето предупреждение се сбъдна и през нощта започна да духа силен южен вятър. Сутринта тръгнахме отново за върха по въжето, което на няколко места беше затрупано със сняг. Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки". Когато стигнахме фунията между Иречек u Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим.
към текста >>

Поставиха я на платформата на въжената линя и я пуснаха в с.
Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките й бяха паднали, раницата й - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата. Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линя и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата. Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето.
към текста >>

Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето.
На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат.
към текста >>

Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед.
си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
към текста >>

По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка.
Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото.
към текста >>

Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото.
" В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават.
към текста >>

Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа. Кракът ми беше син от удара.
към текста >>

Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед.
Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние. На 21.03.1999 г.
към текста >>

Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето.
Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък? " Вятърът беше силен и на талази около 140 километра в час.
към текста >>

В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея.
Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък? " Вятърът беше силен и на талази около 140 километра в час. Казах му: Ей така и тръгнах в по-слабия талаз, направих 20-30 крачки и легнах.
към текста >>

Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето.
Вятърът бухаше силно цяла нощ. Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък? " Вятърът беше силен и на талази около 140 километра в час. Казах му: Ей така и тръгнах в по-слабия талаз, направих 20-30 крачки и легнах. Той тръгна от дясната страна на станцията, а аз от лявата и след мен Валентина и Емилия. Падна гъста мъгла и аз с големи усилия стигнах до източната стена на станцията, където беше сравнително заветно.
към текста >>

Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък?
Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в метеорологичната станция на топло. Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък? " Вятърът беше силен и на талази около 140 километра в час. Казах му: Ей така и тръгнах в по-слабия талаз, направих 20-30 крачки и легнах. Той тръгна от дясната страна на станцията, а аз от лявата и след мен Валентина и Емилия. Падна гъста мъгла и аз с големи усилия стигнах до източната стена на станцията, където беше сравнително заветно. Спрях за малко, но двете след мен не идваха.
към текста >>

Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него.
Метеоролог беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка. Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията. Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта. Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята.
към текста >>

С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето.
Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията. Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта. Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото.
към текста >>

Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме.
Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта. Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона.
към текста >>

Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона.
Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него. С едната ръка светех с фенерчето, а с другата се държах за въжето. Беше трудно u опасно слизане по въжето в бурята, като се изчаквахме. Стигнахме края на въжето и завихме надясно към заслона. Отпред вървеше младо момче и зави надясно. И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души.
към текста >>

По въжето снегът беше заледен, а и въжето замръзнало.
отидохме до Боровец групата: Павел, Красимира, Емилия и аз. Качихме се на лифта, стихнахме х. Ястребец и тръгнахме нагоре по зимния път. Спряхме на хижата, обядвахме и продължихме нагоре. Павел и Красимира вървяха бавно и трудно стигнахме до върха. По въжето снегът беше заледен, а и въжето замръзнало. По тъмно влязохме в метеорологичната станция. Метеоролог беше нашият приятел Георги, който ни настани в голямата стая. Пихме чай и преспахме. На другия ден посрещнахме пролетта в 8 часа и 49 минути в силен вятър. Като се върнахме, взехме с Емилия и Павел лопати и оформихме стъпала до вратата ,за да не се минава през прозореца и пълзешком.
към текста >>

„Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата.
Там духаше слаб вятър и околните върхове бяха скрити от мъгла. Слънцето се показа за малко и пак се скри в облаците. Ние тръгнахме надолу покрай влековете. След третия влек падна мъгла и ние се отклонихме надясно по утъпканата от траката пътека. Започнахме да се изкачваме нагоре по стръмнината и попитахме един скиор, който се спускаше отгоре - откъде идва, от хижата ли? „Не"- отговори той - от въжената линия.." В това време се разясни мъглата над нас и видяхме, че сме стигнали доста нагоре, под лятната пътека за хижата. Спряхме, обърнахме се наляво и се опитахме да минем направо за хижата, но бързо загазихме в дълбокия сняг. В това време друг скиор се спусна надолу на десетина метра зад нас. И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката.
към текста >>

Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат.
По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай.
към текста >>

Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал.
Ние се настанихме добре, изсушихме чорапите си на двете електрически печки и си легнахме. Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа през ношта и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час да се развидели добре и след 7 часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене.
към текста >>

Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол.
Ние изчакахме повече от един час да се развидели добре и след 7 часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол.
към текста >>

Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене.
Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия.
към текста >>

Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре.
Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ.
към текста >>

Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си.
Скоро след това групата от Южния парк - Благой Митрев, Пена и др. тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми!
към текста >>

От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола.
тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме!
към текста >>

Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам.
Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме! Господи, спри ме от това силно хвърчене към езерото!
към текста >>

Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми.
Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме! Господи, спри ме от това силно хвърчене към езерото! " Скоростта започна да намалява и скоро спрях на едно място.
към текста >>

Нагоре в мъглата се губеха колците на въжето.
Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме! Господи, спри ме от това силно хвърчене към езерото! " Скоростта започна да намалява и скоро спрях на едно място. Раницата беше на гърба ми и противодействаше на пухкавия сняг и ми помогна да се спра. Нагоре в мъглата се губеха колците на въжето. Огледах се наоколо. На няколко метра от мен стърчаха камъни над снега, до който слава Богу, не стигнах. Езерото беше на около 30 метра под мене. Бях попаднал някъде зад водната помпа. Опипах ръцете и краката си и се оказа, че десният крак не ме слуша.
към текста >>

48. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже.
се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата. За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада.
към текста >>

49. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.
Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор." Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят.
към текста >>

Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг.
Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата. Времето беше студено, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър. Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг. Аз вървях последен и на едно място под мен имало борче и хлътнах, като раницата ми падна в дупката, образувана от борче- то, а аз на гръб - със ските на краката. В бурята нищо не се чуваше. Аз направих големи усилия и успях да се изправя. В това време братята усетили, че ме няма, и се върнаха да ме търсят. Излязохме от боровата гора и по едно време усетихме, че сме на козирка.
към текста >>

Крум Въжаров свали въжетата от ските и се пусна в няколко посоки - ските не тръгваха.
В това време братята усетили, че ме няма, и се върнаха да ме търсят. Излязохме от боровата гора и по едно време усетихме, че сме на козирка. Ските започнаха да дърпат напред. Веднага спряхме и се върнахме назад и продължихме надясно. По наше предположение стигнахме едно равно място - първото езеро. Крум Въжаров свали въжетата от ските и се пусна в няколко посоки - ските не тръгваха. Това беше езеро. В непрогледната мъгла започнахме да се качваме някъде по водопада. По едно време виждам Стефан над главата ми - перпендикулярно над мен. Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта.
към текста >>

Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу.
В непрогледната мъгла започнахме да се качваме някъде по водопада. По едно време виждам Стефан над главата ми - перпендикулярно над мен. Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта. Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг. Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ. Веднага запалих огън.
към текста >>

След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.
Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра. На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер.
към текста >>

50. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Купи нови въжета и накрай смени и голямото платно.
На път в морето Наближи решителният ден. Гемиджията устоя на дадената дума. Поправи коритото на гемията като притегна дъските, сложи нови ребра и добре затисна и насмоли всички прозирки. Купи нови въжета и накрай смени и голямото платно. След това намери едно буре, което събираше близо сто литра и го напълни с вода. За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден.
към текста >>

Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията.
Хората пък, които изпращаха от четирите къщи младежи за манастиря - един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата. Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания. Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия. Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата. - На добър път, Господ да помага!
към текста >>

После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея.
Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания. Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия. Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата. - На добър път, Господ да помага! - каза гемиджията и се прекръсти.
към текста >>

Леонис се суетеше напред-назад, превързал края на платното за едно от колчетата на борда, прехвърляше сандъците, навиваше въжетата и проверяваше дали е добре закрепено бурето с вода, защото той знаеше, че може да дойде и вълнение.
- Амин! - казаха почти едновременно младежите. Варна и българският бряг останаха вече назад. Тук-таме блещукаха светлинки от къщите на ранобудни люде. От пристана, който оставаше малко встрани, се спущаха във водата къдрави потоци пламък. Леонис се суетеше напред-назад, превързал края на платното за едно от колчетата на борда, прехвърляше сандъците, навиваше въжетата и проверяваше дали е добре закрепено бурето с вода, защото той знаеше, че може да дойде и вълнение. После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията. - Ако носите повечко пари - продума той, не е зле да ги позакътате по-надълбочко из дрехите или пък ги зашийте като кръпки на старите си парцали. - Защо, кирио Леонис? - запита Тодор Хаджимавродиев. - Все по-добре е така.
към текста >>

После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията.
- казаха почти едновременно младежите. Варна и българският бряг останаха вече назад. Тук-таме блещукаха светлинки от къщите на ранобудни люде. От пристана, който оставаше малко встрани, се спущаха във водата къдрави потоци пламък. Леонис се суетеше напред-назад, превързал края на платното за едно от колчетата на борда, прехвърляше сандъците, навиваше въжетата и проверяваше дали е добре закрепено бурето с вода, защото той знаеше, че може да дойде и вълнение. После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията. - Ако носите повечко пари - продума той, не е зле да ги позакътате по-надълбочко из дрехите или пък ги зашийте като кръпки на старите си парцали. - Защо, кирио Леонис? - запита Тодор Хаджимавродиев. - Все по-добре е така. Човек не знае къде кого ще срещне, когато е на път.
към текста >>

51. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

По мокрите изпънати въжета бурята като върху струни свистеше злокобни химни.
Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър. Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел. Гемията започна застрашително да се издига и още по-ужасяващо да пада в отворената бездна между две вълни. Леонис вече изтърваваше командата. По мокрите изпънати въжета бурята като върху струни свистеше злокобни химни. А платната плющяха и се увиваха, без да имат вече някакво значение при плаването. Леонис успя да превърже някои от въжетата и остана при кормилото с малката надежда, че може да помогне поне малко при тази борба между живота и грозящата ги гибел. Лицето му беше бледо, ужасено и това усилваше страха у младежите, които във всяко отношение бяха по-неопитни от него. Гемията, старият изпитан моряк, както и четиримата младежи бяха вече изключително в ръцете на съдбата. Единственото нещо, което остана като мъничка надежда в този страшен час, беше това, че вятърът идеше от юг или по-точно от югоизток и гемията вместо да бъде тласкана навътре в морето, където за нея не би имало никакво спасение, се приближаваше към бреговете.
към текста >>

Леонис успя да превърже някои от въжетата и остана при кормилото с малката надежда, че може да помогне поне малко при тази борба между живота и грозящата ги гибел.
Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел. Гемията започна застрашително да се издига и още по-ужасяващо да пада в отворената бездна между две вълни. Леонис вече изтърваваше командата. По мокрите изпънати въжета бурята като върху струни свистеше злокобни химни. А платната плющяха и се увиваха, без да имат вече някакво значение при плаването. Леонис успя да превърже някои от въжетата и остана при кормилото с малката надежда, че може да помогне поне малко при тази борба между живота и грозящата ги гибел. Лицето му беше бледо, ужасено и това усилваше страха у младежите, които във всяко отношение бяха по-неопитни от него. Гемията, старият изпитан моряк, както и четиримата младежи бяха вече изключително в ръцете на съдбата. Единственото нещо, което остана като мъничка надежда в този страшен час, беше това, че вятърът идеше от юг или по-точно от югоизток и гемията вместо да бъде тласкана навътре в морето, където за нея не би имало никакво спасение, се приближаваше към бреговете. Леонис прецени, че ако излязат читави на брега, то ще бъде някъде към Карабаир и Орфано. С жаловит, понякога ужасяващ шум скърцаше корпусът на неголямия плавателен съд и сърцата на бедните пътници изтръпваха от ужас, че всеки миг биха могли да станат жертва на бурята и то така близо до целта и след толкова преживяни мъки из дългия път.
към текста >>

- Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис.
- извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна скала. Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано. Бурето се търкулна и едва не удари Леонис в гърба. Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис. Младежите вдигнаха лодката по двама от двете страни и с голяма мъка я пуснаха във водата, а Леонис пое въжето в своите ръце. Така лодката беше задържана до потъващия вече корпус на гемията и всички влязоха в нея, макар с мъчителни усилия, тъй като вълните я мятаха на всички страни. Гемиджията остана последен, той извърна глава и погледна за последен път любимата си „Калиопа" и скочи в лодката. Лицето му беше обляно във вода. Може би той плачеше за своята любима и верна приятелка, но никой не можеше да познае сълзите по мокрото лице.
към текста >>

Младежите вдигнаха лодката по двама от двете страни и с голяма мъка я пуснаха във водата, а Леонис пое въжето в своите ръце.
Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано. Бурето се търкулна и едва не удари Леонис в гърба. Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис. Младежите вдигнаха лодката по двама от двете страни и с голяма мъка я пуснаха във водата, а Леонис пое въжето в своите ръце. Така лодката беше задържана до потъващия вече корпус на гемията и всички влязоха в нея, макар с мъчителни усилия, тъй като вълните я мятаха на всички страни. Гемиджията остана последен, той извърна глава и погледна за последен път любимата си „Калиопа" и скочи в лодката. Лицето му беше обляно във вода. Може би той плачеше за своята любима и верна приятелка, но никой не можеше да познае сълзите по мокрото лице. Леонис загреба с всички сили и не минаха повече от двадесет минути и лодката спря в брега.
към текста >>

52. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

„Донесете вериги и въжета да закрепим моя палат!
„Какво великолепие, какво вълшебство! “ - казвали хората, гледайки възвисените към студеното небе кули и сводове, по които висели закрепени гирлянди. Но това не продължило дълго. Един ден облачната пелена на небето се разкъсала, сияйнала светлина и в градината на тирана запял кос. Изневиделица задухали топли ветрове, звъннали капчуците и великолепната ледена сграда почнала да се изкривява и да погрознява. „Донесете вериги и въжета да закрепим моя палат! “ - крещял разяреният тиранин и работници - стотици на брой, почнали да сковават сводовете, колоните и кулите. Пролетта обаче напредвала, всяка нощ развигорът напирал все по-силно и всяка сутрин пристигали нови птичи ята с радостни викове. Ледената сграда с всеки нов ден ставала все по-жалка и грохвала застрашително. Владетелят викал, заплашвал, наказвал майсторите, че не могат да спасят любимия му палат, но с това нищо не се променяло. През една нощ, когато колесницата на младата пролет пристигнала над мрачното царство, леденият дворец рухнал със страхотен грохот и дрънченето на веригите, с които бил вързан, събудило хората от сън.
към текста >>

На другия ден между грозните развалини, помежду въжетата и железата, клокочело малко поточе.
“ - крещял разяреният тиранин и работници - стотици на брой, почнали да сковават сводовете, колоните и кулите. Пролетта обаче напредвала, всяка нощ развигорът напирал все по-силно и всяка сутрин пристигали нови птичи ята с радостни викове. Ледената сграда с всеки нов ден ставала все по-жалка и грохвала застрашително. Владетелят викал, заплашвал, наказвал майсторите, че не могат да спасят любимия му палат, но с това нищо не се променяло. През една нощ, когато колесницата на младата пролет пристигнала над мрачното царство, леденият дворец рухнал със страхотен грохот и дрънченето на веригите, с които бил вързан, събудило хората от сън. На другия ден между грозните развалини, помежду въжетата и железата, клокочело малко поточе. То припкало надолу, а слънцето великодушно се усмихвало.
към текста >>

53. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си.
Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми! " След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града. – Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю! – Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди!
към текста >>

54. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца.
Къню беше майстор на камбани, звънци и всякакви инструменти. При него идваха от далечни градове и села. Славата му се носеше по цялото прибалкание. Никѝфор поседя у него няколко дни, поръча и избра каквото му трябваше. Направиха и прощалния обед. Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години. Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко удари по клепалото. Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка.
към текста >>

55. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология.
Повечето съвременни учени археолози и историци се обединяват около мнението, че трите велики пирамиди в Гиза - на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, са издигнати по времето на IV династия фараони (2523-2363 г. пр. Хр.). Т. е. това е станало за един относително къс исторически отрязък от време - 160 години. Някои изследователи, обаче, отнасят строежа на пирамидите към много по-ранен период. И едните, и другите не могат да изяснят технологията на това грандиозно строителство, чието изпълнение би затруднило дори нашите съвременници, при цялата налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава? " остава все така актуален и до днес. В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията.
към текста >>

56. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява."
Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."
към текста >>

57. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Затова трябва да се държите за въжето.
Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в Своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна.
към текста >>

Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка.
Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в Своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога.
към текста >>

58. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

(„Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца.
Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае. Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение. Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си. Ще се молите постоянно“ (Учителят П. Дънов). Никео-Цариградският Символ на вярата – приет на първите два вселенски събора на християнската Църква (325 г.
към текста >>

Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода.
Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение. Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си. Ще се молите постоянно“ (Учителят П. Дънов). Никео-Цариградският Символ на вярата – приет на първите два вселенски събора на християнската Църква (325 г. в Никея и 381 г.
към текста >>

59. Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Не късай най-дебелото въже!
Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! По повод голяма неприятност, причинена на Крум Въжаров от двама души, която рязко засегна здравето му, аз му казак: „Защо не прекъснем връзките си с тези хора. Те пречат на разпространението на Словото на Учителя и искат да налагат свои разбирания, които не са в съгласие с нашето учение.“ Крум ми отговори: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! “
към текста >>

Те пречат на разпространението на Словото на Учителя и искат да налагат свои разбирания, които не са в съгласие с нашето учение.“ Крум ми отговори: „Не късай най-дебелото въже!
Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! По повод голяма неприятност, причинена на Крум Въжаров от двама души, която рязко засегна здравето му, аз му казак: „Защо не прекъснем връзките си с тези хора. Те пречат на разпространението на Словото на Учителя и искат да налагат свои разбирания, които не са в съгласие с нашето учение.“ Крум ми отговори: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! “ Учителят е дал като задача в школата да се напишат тези думи на елипсовиден картон и да се поставят на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи постоянно в съзнанието си. „Думите: „Не късай най-дебелото въже! “ значат: Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.
към текста >>

„Думите: „Не късай най-дебелото въже!
По повод голяма неприятност, причинена на Крум Въжаров от двама души, която рязко засегна здравето му, аз му казак: „Защо не прекъснем връзките си с тези хора. Те пречат на разпространението на Словото на Учителя и искат да налагат свои разбирания, които не са в съгласие с нашето учение.“ Крум ми отговори: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! “ Учителят е дал като задача в школата да се напишат тези думи на елипсовиден картон и да се поставят на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи постоянно в съзнанието си. „Думите: „Не късай най-дебелото въже! “ значат: Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога. Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне, няма никакво бъдеще. Думите: „Не късай най-тънкия конец! “ значат: Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.
към текста >>

60. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр.
Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете.
към текста >>

61. Лъв и мишка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Изкусни ловци хванали лъва в гората и го вързали с едно въже за едно дърво, докато отидат да повикат и други хора, за Да им помогнат да го отведат в града.
Аз съм цар на всички животни, а ти си нищожна и дребничка гризана! — Вярно, че ти днес си най-голям и нямаш нужда от никого, но утре? Даже и да не се срещнем, за доброто, че Ме оставящ да живея, ти от другаде добро ще намериш/ —. Какво съм седнал да се занимавам с тази гадинка! Хайде бягай, скривай се of очите ми! — измърморил лъвът и пуснал мишлето. То, горкото, като се видяло свободно, разтърсило смачканата си козина и избягало. Минало време. Изкусни ловци хванали лъва в гората и го вързали с едно въже за едно дърво, докато отидат да повикат и други хора, за Да им помогнат да го отведат в града. Умислил се лъвът и навел глава. — „Свършено е с мене“. Но ето че през това време случайно преминало малкото мишленце. Гледа, гледа и не вярвана очите си. „Това той ли е, лъвът, който ме пусна на свобода?
към текста >>

“ Още недоизрекло тези думи, мишлето се спуснало към въжето, което обвързвало краката на лъва, и започнало да го гризе.
Умислил се лъвът и навел глава. — „Свършено е с мене“. Но ето че през това време случайно преминало малкото мишленце. Гледа, гледа и не вярвана очите си. „Това той ли е, лъвът, който ме пусна на свобода? “ Още недоизрекло тези думи, мишлето се спуснало към въжето, което обвързвало краката на лъва, и започнало да го гризе. Лъвът пъшкал и съвсем не забелязвал какво. става около него. Изведнаж въжето се отпуснало, лъвът се видял свободен. Обърнал се той и едва тогава видял малкото мишле — своя стар познайник. „Направи добро, за да намериш добро“ — прошепнало мишлето и се скрило в шумата.
към текста >>

Изведнаж въжето се отпуснало, лъвът се видял свободен.
Гледа, гледа и не вярвана очите си. „Това той ли е, лъвът, който ме пусна на свобода? “ Още недоизрекло тези думи, мишлето се спуснало към въжето, което обвързвало краката на лъва, и започнало да го гризе. Лъвът пъшкал и съвсем не забелязвал какво. става около него. Изведнаж въжето се отпуснало, лъвът се видял свободен. Обърнал се той и едва тогава видял малкото мишле — своя стар познайник. „Направи добро, за да намериш добро“ — прошепнало мишлето и се скрило в шумата.
към текста >>

62. Старите хора не могат но знаят. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък.
Тогава царувал един жесток цар — страшен човек. Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си. — Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си.
към текста >>

Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица.
Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си. — Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко?
към текста >>

Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък.
В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си. — Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя.
към текста >>

Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави.
Царят я попитал как да укроти коня си. — Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко?
към текста >>

Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък.
— Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко? Не бой се.
към текста >>

Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето?
Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето? “ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра. На другия ден, когато царят чул умния отговор, преклонил глава и казал: — Прави сте, трябва да ви дам мостра, а няма от къде да я взема. И царят простил живота на всички. Същото лято настанала една суша, дето не е била на земята и никога Няма да бъде. Всйчко изгоряло, и трева, и плод.
към текста >>

“ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра.
Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето? “ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра. На другия ден, когато царят чул умния отговор, преклонил глава и казал: — Прави сте, трябва да ви дам мостра, а няма от къде да я взема. И царят простил живота на всички. Същото лято настанала една суша, дето не е била на земята и никога Няма да бъде. Всйчко изгоряло, и трева, и плод. Житниците опустели — нямало жито за семе.
към текста >>

— Няма косъм да падне от главата ти, кажи! Боляринът съобщил, че скрил баща си, и той го научил как да отговори за пясъчното въже и де има скрито жито.
— Не бой се, синко. Утре, като отидеш при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всичките мравуняци в царството. Там има много жито, събрано от мравките. На другия ден, когато разровили мравуняците и намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно — царят се обърнал към болярина с доброто сърце и го попитал: — Кажи ми кой ти даде този мъдър съвет ? — Не смея да кажа, господарю, защото ще ме обесиш. — Няма косъм да падне от главата ти, кажи! Боляринът съобщил, че скрил баща си, и той го научил как да отговори за пясъчното въже и де има скрито жито. Тогава царят заповядал да напишат нов закон: никой да не закача старите хора, и когато вървят по улицата — никой да не им пресича пътя. Ан. Каралийчев
към текста >>

63. Игри с въже. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1.
ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1. Общо скачане с едно въже. 2. Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др. такива. 3. Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4. Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат.
към текста >>

Общо скачане с едно въже. 2.
ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1. Общо скачане с едно въже. 2. Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др. такива. 3. Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4. Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат. Уловените се отделят на страна.
към текста >>

Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др.
ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1. Общо скачане с едно въже. 2. Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др. такива. 3. Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4. Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат. Уловените се отделят на страна.
към текста >>

Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4.
ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1. Общо скачане с едно въже. 2. Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др. такива. 3. Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4. Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат. Уловените се отделят на страна.
към текста >>

Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат.
ИГРИ С ВЪЖЕ С въже може да имаме следните варианти: 1. Общо скачане с едно въже. 2. Скачане с малки въженца при задачи за бързо скачане; с затворени очи; наопаки, назад и др. такива. 3. Прескачане изпънато въже на различна височина — първо по- ниско, после по-високо и най-високо. 4. Ловене риба — две деца държат двата края на едно въже и бързат да уловят в него другите деца, които тичат. Уловените се отделят на страна.
към текста >>

64. Книга на загадките - Николай Райнов

Един ден конят скъса въжето и побягна.
Разбра, колко силна е била любовта на Гар Хадада към нея. Но тя му бe изменила и не можеше да се върне, защото се боеше от нож. А конят не даваше да се допрат до него. Цяла нощ цвилеше, душеше въздуха и се силеше да се откъсне от веригата, за която бe вързан. Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й. Един ден конят скъса въжето и побягна. Царедворецът го пресрещна и плесна с бич по главата. Конят се разлюти, извърна се и ритна стопанина си по челото. Раненият нададе вик, килна се и падна. Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава. Той умря.
към текста >>

65. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата.
Изправи ги, не ги оставяй. Защото грѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка, за да изпрати човѣка на позорния стълбъ. Доста е, по същия законъ, една добродетелъ, да го издигне до небето и да го постави между ангелитѣ. Следователно, трѣбва да обръщаме внимание, както върху добродетелитѣ, тъй и върху погрѣшкитѣ. Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата. Следователно, последната погрѣшка, която може да остане у човѣка, е достатъчно силна за да го погуби, както последната добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси. Тѣ съ въ състояние да измѣнятъ живота му. И затова Христосъ препоръчва на хората да не бъдатъ немарливи. У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада. Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението.
към текста >>

66. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си.
Винаги нещо живо, „различно“ напираше в тях! Каквото и да е. Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева.
към текста >>

67. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже.
Турски приказва или нещо като турски поне. Това иди-дойди. Ами дето прекръсти яденето; ами дето себе си прекръсти? И това остави. Ами дето приказва на вуйчо му като на равен, въпреки че вуйчо му е българин? Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже. Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява. Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач.
към текста >>

Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна.
Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов.
към текста >>

68. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни.
(Бяха ли го изгорили? За мен не е ясно и ще си остане под въпрос. Според официалните данни и написаното на книга тялото му било погребано от близките му в Цариград в гробището, известно под името Егри Капу.) С оставените от него пари дадоха да се изсече огромна надгробна плоча, за да пази паметта му. И я пратиха от Истанбул за Хадърча, за двора на неговата църква. И пътува тя с волска кола до пристанището. И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава. И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на църквата „Св. Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете.
към текста >>

69. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост.
Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините.
към текста >>

Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането.
И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив.
към текста >>

Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже.
Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година.
към текста >>

И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.
След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров. Комодора. Вандербилт.
към текста >>

Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали.
Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили. Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос. Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град.
към текста >>

70. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед.
към текста >>

71. Георги Томалевски - Георги Христов

Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини.
Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах. Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини. Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст. Има дни и нощи, когато в душата ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко, което правим. Има особено нощи, когато след усилената работа не мога да спя. Помня тия нощи. Тогава ние с Кръстю спяхме навън в двора.
към текста >>

Те са привързани с въжета и имат криви надписи.
Багаж, вързопи, хладни тръпки в гърба. Колко са тъжни изсвирванията на маневрените машини в нощта. Къде ще спим? Ние, разбира се, няма да безпокоим никого сега. Затова се свираме в широко помещение, натъпкано с куфари, денкове, кошове и сандъци. Те са привързани с въжета и имат криви надписи. Аз лягам на една дъска, свивам се и заспивам така, както спят носачите по железопътните гари. Кръстю ляга наблизо до мен. В съня си усещам тръпки отначало в гърба, а после и по цялото тяло. Умората обаче надвива и аз, както тръпна, продължавам да спя. Когато се пробуждам призори, усещам, че целият съм вкочанясал от нощния хлад.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31947898864746