Търсене в текстове за 'Въже'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 82 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.
Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта.
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти.
към текста >>

3. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре.
В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз. – Какво наистина, трябва да се мисли за тези хора? Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре. Въжето не пада и те се изкачват по него?! Или пък, в един момент, пред очите ти пониква растение? Всичко това се дължи на едно силно колективно внушение, – ми отговаря Тара бей. – Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира.
към текста >>

Въжето не пада и те се изкачват по него?!
И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз. – Какво наистина, трябва да се мисли за тези хора? Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре. Въжето не пада и те се изкачват по него?! Или пък, в един момент, пред очите ти пониква растение? Всичко това се дължи на едно силно колективно внушение, – ми отговаря Тара бей. – Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира. Нищо не може да се отговори.
към текста >>

4. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
към текста >>

5. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре.
Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате! – Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам. Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина.
към текста >>

6. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода.
Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата!
към текста >>

Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже.
В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото!
към текста >>

Купи ново въже за кофата!
- Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота!
към текста >>

Въжето, това е вярата.
Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне.
към текста >>

7. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца.
Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание. * Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове.
Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата. * * * Още първата вечер вятърът си каза думата. Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита.
към текста >>

9. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце.
Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело. Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек? Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце. И грехът ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя. Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там. Тук е царство на лъжата – Никой брата не милей.
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове.
Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.  Още първата вечер вятърът си каза думата. Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита.
към текста >>

11. В ПАМЕТ НА ГУСТАВ МАЙРИНК - Д-Р Е.К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Приготви се като планинец: вземи въжета, куки.
Стъпки Теофана Красив е Твоя път. Красив за този, който го познава. Вдъхва страх на онзи, кой не го познава. — Красив е Твоя път. В началото е малко труден: каменист трънлив, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши. Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво.
към текста >>

Вземи въже от Любовта.
Вдъхва страх на онзи, кой не го познава. — Красив е Твоя път. В началото е малко труден: каменист трънлив, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши. Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво. Само Любовта минава смело тоя път. Вържи се за Любовта и тръгни без страх!
към текста >>

Нейното въже е здраво.
— Красив е Твоя път. В началото е малко труден: каменист трънлив, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши. Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво. Само Любовта минава смело тоя път. Вържи се за Любовта и тръгни без страх! През трудния път в чаровен Тя тебе ще откара.
към текста >>

Вземи въже от Любовта и вържи се здраво.
Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво. Само Любовта минава смело тоя път. Вържи се за Любовта и тръгни без страх! През трудния път в чаровен Тя тебе ще откара. Достигнеш ли там, богатство, щастие, радост ще имаш без край. Вържи се за Любовта и тръгни!
към текста >>

12. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода.
Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано.
към текста >>

Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата.
Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета.
към текста >>

Опитали второ въже, трето и т.н.
Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания.
към текста >>

Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали.
Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже.
към текста >>

Само десетото въже не е опитано досега.
Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата.
към текста >>

То е едничкото въже, което не е опитано.
Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>

И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета.
Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>

Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже.
Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>

А десетото въже - това е Любовта!
То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>

13. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Иди и кажи на царкинята, че въжето на палача ще бъде по-добро за мен, отколкото раздялата ми с теб.
Бледа и трепереща, тя изслуша царкинята. И девойката не плака, не пророни сълзи. Само покорно помоли милостивата господарка да я пусне при него, сама да иде, тя да му занесе тая вест. Царкинята я пусна. — О-Хен, не мога, не мога да те оставя заради нея — викна той, когато девойката разказа всичко. — Иди и кажи на царкинята, че въжето на палача ще бъде по-добро за мен, отколкото раздялата ми с теб. Побързай и кажи ù това! Той не я попита: „какво ще направиш ти? " Добре че не я попита, тя не знаеше, какво да отговори. Жестоко щеше да бъде и отказът и съгласието ù. Тръгна с обронена глава.
към текста >>

14. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние.
Един композитор, един художник, един писател или създателят на една художествена изложба не знаят, колко много са тия, безмълвните човешки души, на които е подадена ръка в името на едно вътрешно опознаване, в името на красотата; чрез която ние влизаме във великото единство на живота. Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт. Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония.
към текста >>

15. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита. Обща участ Един отиде — дойде друг, и тоя друг ще измести — всичко преминава: роден си — ще умреш. Блажен покоя, със края на живота що остава! Жаждата за власт Най-страшното пиянство на света е жаждата за власт; от нея опиеш ли се, ще да изтрезнееш, едва когато паднеш в пропастта.
към текста >>

16. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка!
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче, искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще,защото животът е сега. Аз бих желал, сегашните млади и стари: млади в любовта, а стари в мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под “стари” не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновената любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка! Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние не можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: е обесили го, да не е грешил! Ами че утре или след две пререждания и тебе ще обесят.
към текста >>

17. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи.
Истинско училище на мира. Населението се отнася с голямо уважение. Доброволците работят в разрушените от наводнението области при с. Лагард. Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между народите. Има и курс по есперанто. Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи. Даже децата на с. Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят. И те играят на помагане, а не на война. Колко е мило това! Населението е трогнато.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен.
Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата. А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата? — Като се внесе: топлина, светлина, влага. Ако една болест е резултата на груб егоизъм; ако този, когото е сполетяла, той в миналото е гледал на хора та като средство за да забогатее и ги е онеправдавал, сега трябва да научи и приложи Кантовия категоричен императив: „Не си служи с човека само като средство, но всякога и като цел! “ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен. Трябва да почне сега да прави милостини, да раздава. И болестта ще си отиде. Провидението ще му прати средство за изцеление. Ако малария е хванала децата ти, защото си хвърлял помия всеки ден пред къщата си, дето се е образувала локва с гъмжило от комари, не мисли, че хинин е достатъчен за да прогониш маларията из къщата си. Трябва да премахнеш първом болествотворните условия — да премахнеш локвата и да престанеш да хвърляш помия там.
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници.
— това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем.
към текста >>

В това ръководителите на българската външна политика намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия.
Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой. Р а д и у м Преглед За нашата външна политика. Днес очите на някои от нашите съседи са обърнати към нас. Търсят ни, обръщат ни внимание. В това ръководителите на българската външна политика намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия. Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре. Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим. А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят.
Не е достатъчно човек само да чете какво нещо е морал, но морала трябва да го чувствате в себе си, както музикантът схваща известен тон като звук в ума си. В този смисъл морала е една вътрешна музика. Няма по-голяма музика от това да схващате живота като израз на велика вътрешна разумност. Когато се отегчавате от духовния живот, това показва, че имате механическо схващане за духовния живот, за духовния човек, за светията. Това показва, че вие нямате ясна представа за духовния човек, за светията. Светията е човек, който може да ви срещне в една бурна тъмна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя; ще каже: „Ето тук е пътя.“ Светията е човек, който може да ви снеме от кладата, може да ви свали от въжето, с което искат да ви обесят. Светията е човек който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светиите са тези, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет. Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи.
към текста >>

Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя.
Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи. Тя гледаше невидимия до нея, усмихваше му се, после ставаше сериозна и се заглеждаше в далечината. Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“. Напразно чаках отговор, нищо не се чу, но той изглеждаше неумолим. Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя. Изплашена като дива сърна, тя отскочи на страна, изгледа ме и като че ли ме потопи в планинско езерните си очи. Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня. Помислих си в този момент: такова красиво момиче дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла. — Кой сте Вие, кой Ви прати в то ги ранен час, защо ми го изпъдихте? Сън ли е или истина все още не разбирах.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Корабът беше украсен с гъсти гирлянди от цветя вплетени заедно като дебели въжета.
Той беше грамаден и в него се издигаше една голяма арка, заобиколена с вази, в които гореше нещо, което разпръсваше силен парфюм. В пространството. образувано между тези вази, беше очертан един червен кръг и в този кръг бяха нарисувани фигури, които аз не разбирах. Отстрана, под тази издигната арка бяха седнали гребците — жреци с бели тоги. Всички бяха неподвижни и безмълвни, очаквайки с наведени очи. Корабът беше украсен с гъсти гирлянди от цветя вплетени заедно като дебели въжета. При всеки край гореше по една лампа. Влязохме в кораба, като пръв влезе Агмад, който се държеше в средата на кръга. Аз стоях до него. Помежду нас, ясно видима за очите ми, беше фигурата от светилището. От нея изтичаше една светлина, подобна на тази, която осветляваше светилището, само че по-слаба.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня.
Манастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все по-вече и по-вече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове . . . От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата.
Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея. Законите имат престиж, когато регулират съществуващи сили и положения. Те могат да под-готвят условия за появяване на потребното, но те не могат да създадат онова, което го няма.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие.
Учехме някога, че старите траки са продавали децата си в робство срещу няколко бучки сол. Това никому не се виждаше чудно. Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години. Не е необходимо солта да бъде видима, в гозбата на бучки, да се проявява като големи, величествени храмове, пред чиито камбанарии да пада шапката на смаяния чужденец. Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало съзнание, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие. Не е необходимо те да носят каквото и да било име или видима форма. Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша. Тя трябва да се добавя от покривите на къщите, от улиците, от обществените учреждения и заведения. Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В река да се хвърля, въже да си купя!..
Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!.. — отчаян бай Миньо думаше на себе си. Причерня му пред очите. Черна и тежка мъка го налегна, да умре, да потъне в земята, че да свърши, да видят ония поразии! . . . Стои една вечер бай Миньо до яза, а, а да се хвърли вече в дълбокия вир на буйната река.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
Сега пожелавам ви и вие да се върнете и вашия баща да се порадва с вас заедно. Пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се ваш брат, който е изпоял всичко. 5-та неделна беседа от Учителя, държана на 31 октомври, 1937 г. 10 ч. пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже?
към текста >>

Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже.
Пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се ваш брат, който е изпоял всичко. 5-та неделна беседа от Учителя, държана на 31 октомври, 1937 г. 10 ч. пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам.
към текста >>

Връзват ви за въжето.
5-та неделна беседа от Учителя, държана на 31 октомври, 1937 г. 10 ч. пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
към текста >>

Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца.
10 ч. пр. об., София — Изгрев ______________________________ Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Кой е направил такова слабо въже?
Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
към текста >>

Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб.
към текста >>

Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки.
Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо?
към текста >>

ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца.
Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос?
към текста >>

Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света.
Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света!
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб.
Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича. Той успива волята за събиране духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища. Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба. Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи. Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания. Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема последица от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път.
към текста >>

И когато животът е развихрил своя увличащ танц край нас, през бурята и метежите, през горкия вопъл на страданията, или когато блеснат измамните светлини на нощта, да бихме могли да зърнем тишината на онова велико, чакащо аз в дълбините ни, ние щяхме да бъдем и можем да бъдем от ония, на които очите са зрящи и без страх да ходим по опасното въже на живота.
Тогава ние се отричаме от всичко и това отричане е искрено: всичко изгубва своята цена — потъва като измамен мираж, — остава само копнежът на душата ни и протегнатите ръце към съзвучието на многото пеещи слънца. Да можехме да запазим скъпата цена на тоя миг за винаги! . Да можехме всякога да бъдем едно с тоя копнеж и тая обич! Нашите стъпки тогава щяха да бъдат уверени и смели. Тогава, без да падаме в черните ями на страданието, щяхме да имаме разтворени сърца. И когато животът е развихрил своя увличащ танц край нас, през бурята и метежите, през горкия вопъл на страданията, или когато блеснат измамните светлини на нощта, да бихме могли да зърнем тишината на онова велико, чакащо аз в дълбините ни, ние щяхме да бъдем и можем да бъдем от ония, на които очите са зрящи и без страх да ходим по опасното въже на живота. G. N. ____________________________________ Днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги пови кат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В какво седи силата на едно въже?
За да бъдеш щастлив, ти трябва да възприемаш звуковите вълни чрез ушите си, уханието на цветята чрез носа си. За да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш добрата храна чрез устата си. За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие.
към текста >>

Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно.
За да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш добрата храна чрез устата си. За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие. Едва сега човечеството се е пробудило да учи.
към текста >>

Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето.
За да бъдеш щастлив ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени заедно. Това въже минава за силно, за здраво, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие. Едва сега човечеството се е пробудило да учи. Мнозина мислят, че много знаят.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти си вързан с въже, не можеш да се мърдаш.
— Бог ги изпраща. Ако един пророк иде от само себе си, той е самозванец. Неговата сила ще трае от ден до пладне Казвате: Отде да знаем, че някой говори истината? — Това е най-лесната работа. Онзи, който ви говори истината, той трябва да ви освободи. Ти си вързан с въже, не можеш да се мърдаш. Дойде един и казва: Аз ще ти помогна, ще те освободя. Как ще вярваш, че той ти говори истината? Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава. Сега вярваш ли вече? Вярваш ли, че той говори истината?
към текста >>

Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава.
— Това е най-лесната работа. Онзи, който ви говори истината, той трябва да ви освободи. Ти си вързан с въже, не можеш да се мърдаш. Дойде един и казва: Аз ще ти помогна, ще те освободя. Как ще вярваш, че той ти говори истината? Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава. Сега вярваш ли вече? Вярваш ли, че той говори истината? Някой лежи, умира на леглото си, болен е. Идва един и му казва, че ще му помогне. — Отде да зная дали говори истината?
към текста >>

31. -

Удвоявам въжетата на палатката, забивам здраво колците и притискам с големи камъни краищата й.
Дали знаят че тук на планината е кацнало едно мъничко, самотно същество, което ги гледа и дори има дързостния стремеж да проникне във великите тайни на битието? Труден въпрос. Затова аз си лягах и заспивах. На утрото облаците бяха червени и настръхнали. Навярно ще има буря. Удвоявам въжетата на палатката, забивам здраво колците и притискам с големи камъни краищата й. След малко се появиха първите пристъпи, които постепенно зачестяваха и се усилваха. Тревичките свистяха, превиваха се до земята: а вълните на езерото хлипаха странно и плачевно в хралупите на скалите. Ако не беше страхът, че мога да остана без подслон, иначе картината си беше интересна. Чудно богатство си е планината. Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря.
към текста >>

32. -

Направил един балон и го свързал с едно въже.
Ако аз сега не съм добър, и следния момент няма да бъда добър. Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нещастен. Със своето нещастие безпокоиш целия свят и с Своето щастие внасяш радост в целия свят. Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш?
към текста >>

Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига.
Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нещастен. Със своето нещастие безпокоиш целия свят и с Своето щастие внасяш радост в целия свят. Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш? “ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“ Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето.
към текста >>

“ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“ Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето.
Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш? “ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“ Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството. Ние сме в един свят, който е разумно създаден. Ний трябва да разбираме законите на мисълта. „Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да мислиш, каквото си искаш. Не може да чувстваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш.
към текста >>

Опитвам въжетата: тях с векове препридах от най-крепките нишки на Търпението върху верния си рудан.
Из в. „Радио-свят“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало. Последната межда е засмолена. Със смолата на Доверието. Дъските и мачтата на моята малка ладия отсякох със секирата на моя Дух от най-високия връх на тая земя. Опитвам въжетата: тях с векове препридах от най-крепките нишки на Търпението върху верния си рудан. Ето и крилото — бялото платно. Него изопнех от сватбената одежда, с която ме изпрати Той на лов за бисери в долната земя. Останала съм само с непроницаемия си костюм на матрос и с крепко завързаните сандали на живота. Попътният вятър любовно поглади косите ми и ми пошепна Твоята повеля: Тръгвай ! Отвързах главната верига, що задържаше ладията ми върху брега на илюзиите и чевръсто скочих в нея.
към текста >>

33. -

От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от скалата не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива.
Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежите хора. А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема си остава по своята същина, като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от скалата не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива. Следователно, кога то ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота, има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън.
към текста >>

34. -

Взе едно въже и брадвата и отиде.
През месец януари падна голям сняг. Настана силен мраз – до 30 градуса под нулата. Всичко живо се бе изпокрило в жилищата си — около топлите соби, а бай Нено без клечка дърва се свиваше денем и нощем под юргана. Какво да се прави?! Най после той реши де отиде в близката гора да си събере малко дърва. Взе едно въже и брадвата и отиде. Но така се случи, че тъкмо бе събрал малко дърва и ги задянал на гърба си, ето че горския пристига. — Добър ден, бай Нено! — Дал Бог добро, Станьо. — Дърва си събрал, а ? — Ами имаш ли билет от лесничейството?
към текста >>

— Взех брадва и едно въже и отидох.
— как мога да се реша! На третата нощ, обаче, идва пак Дядо Господ и със строг глас ми заговори: — Ако и този път не ме по-слушаш и не изпълниш волята ми, утре ще изпратя много голям студ и ще те унищожа! . . . — Как ще отида Господи, да бера дърво в гората, като нямам пари да платя таксата и да си взема билет, нали ще ме хване горския и ще ми състави акт, а след топа може и до съд да отиде работата, отговорих аз, Ще кажеш на горския и на съдията, че гората е моя и, че аз съм ти разрешил да си събереш малко дърва да се стоплиш, но няма да сечеш суровите, живите дървета, а само лежащите, събореките от вятъра — заповяда Господ... Ставам сутринта и си казвам: — Няма що! — Ще отида, та каквото ще да става: Нали сам Гос-под ме изпраща в своята гора?! — Взех брадва и едно въже и отидох. Намерих един съборен бук лежащ и насякох от клонете му колкото можах да нося. Дойде горския — ето този същия, който тук присъства, състави ми акт, и най после по силата на човешките закони, сега, в този момент, съм изправен пред вас да ме съдите. . . Прочее, предоставям но вас, г-н съдия, справедливо да отсъдите коя воля трябваше да изпълня — Божията или човешката?. . . . . .
към текста >>

35. -

Когато някой убиец умре на въжето.
Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си! “ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато някой убиец умре на въжето. мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят. „Стани опаши се! “ Значи, вложи волята си.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете.
Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми. Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя.
Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол.
Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения .
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство.
кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин. Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса.
към текста >>

При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже.
Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

Дойдоха съседите, изкъртиха вратата и като видеха какво става, донесоха въже, с което вързахме бедния ми колега и повикахме доктора.
Колегата ми лежеше летаргически на леглото и аз отдавах слабостта му на нощното обезпокояване. Беше мъгляв декемврийски ден и цялата околност, като никога преди това, ми правеше печално и тежко впечатление. Бръснех се, гледайки в малкото огледало на масата, и изведнъж виждам в него приближаваща се, прегърбена и като тигър за скачане приготвена фигура, с мътни очи и свити пръсти, които посягаха към врата ми. Макар че ме обзе страх, пак се бързо, инстинктивно обърнах, захвърлих бръснача и започнах борбата за живот и смърт със своя беден колега, при пръв поглед когото познах, че е подлудял. Конвулсивно държах отслабналите му ръце и виках за помощ. Дойдоха съседите, изкъртиха вратата и като видеха какво става, донесоха въже, с което вързахме бедния ми колега и повикахме доктора. Когато дойде, нареди веднага да го отнесем в отделението за умоповредените, където колегата ми след три дни свърши след страшни припадъци. Сам се боях там да спя и затуй отидох при друг колега, където преспах на канапето. На другия ден един познат търсеше квартира и аз го взех с себе си. Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор.
към текста >>

Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото.
Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото. На зададените, му въпроси, той обясни, че убития Тодор бил подмамен при една жена. която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили. Знаяло още едно лице за това убийство, но участие не било вземало. За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си.
към текста >>

Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения.
За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения. Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той прилича на един балон, държан от едно въже.
Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива.
Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е. което ние разбираме в висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният в всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността.
към текста >>

По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване.
На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници. Тръгнах с тях и научих, че те идеха да се присъединят към армията на султана, която потегля за Египет. Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“. Унинието, което ме бе обхванало, бе голямо. По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване. Такава бе апатията, която бе плод на моя фатализъм. „Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския бряг. Поради една дребна случка, която не заслужава да се разказва, аз останах на кораба след моите другари и стигнах на лагера късно през нощта. Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи.
За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63283801078796